Колкото повече разсъждавам, толкова повече се убеждавам в безсмислието на тази реформа, свързана с диференцираните учителски заплати. Както казва Имхотеп: фиксираните ... критерии нямат нищо общо с работата на учителя, а са някаква абсурдна еклектика, неприложима в никое училище.

Ние какво измерваме всъщност? Много е важно да се отговори на този въпрос. За целта надникваме в Програмата и откриваме отговора на въпроса:

2. Въвеждане на система за определяне на допълнително трудово възнаграждение за постигнати резултати от труда на педагогическите кадри на база показатели, определени на национално ниво, и критерии към всеки от тях, приети с решение на Педагогическия съвет, в зависимост от вида и спецификата на детската градина, училището, обслужващото звено.

Аха, значи измерваме постигнатите резултати! А кое е резултат и кое е средство за постигане на даден резултат? Дали авторите на Програмата виждат разликата?

Отново ще пробягаме през показателите.

1. Планиране, организация и провеждане на образователно-възпитателния процес.

Цялата формулировка на този показател не е свързана с резултата от работата на учителя, защото планирането, организацията и провеждането на ОВП са средства за постиганена резултати. Кои са резултатите тук? Това са знанията, уменията и компетенциите на учениците. Ето това трябва да измерим.

2. Използване на интерактивни методи, иновации и ИКТ в образователно-възпитателния процес.

Може ли използването на методи, иновации и ИКТда бъде резултат? Тук също се изброяват средства за постигане на резултати в учебната работа. Резултатите да речем ще бъдат по-широките и задълбочени знания на учениците, получени на базата на иновации и ползването на ИКТ.

3. Работа в екип за създаване на подходяща образователно- възпитателна среда(комуникация с педагогическия съветник, психолога, участие в комисии и др.).

Работата в екип не е резултат, но резултат може да е създадената подходяща образователна среда. Ако тя е факт и той може да се регистрира, значи резултатът е измерим. Тук обаче трябва да се формулира точно, ясно и конкретно понятието подходяща образователна среда..

4. Работа с деца и ученици:

- застрашени от отпадане;

- в риск;

- в мултикултурна среда;

- със специални образователни потребности и/или хронични заболявания.

Работа с деца и ученици не е резултат. Резултат е онова, което е постигнато с учениците от изброените категории. За да установим постигнатото, ние трябва да имаме база за сравнение: какви са били знанията, уменията и компетенциите на тези деца преди да се започне работа с тях и какви са след приключване на даден етап, в случая – една учебна година.

5. Работа с деца и ученици за участие и заемане на призови места в общински, областни, регионални, национални и международни състезания, конкурси и олимпиади.

Тук резултатът не е работата или участието в състезания, конкурси и олимпиади, а заемането на призови места: ето това вече може да бъде показател за труда на учителя.

6. Работа с родителите.

Работата, както вече казах, не е резултат, а средство, използвано за постигане на даден резултат.

7. Работа с деца и ученици в извънкласна и извънучилищна дейност.

Абсолютно същото бих казала и за този т. н. показател за измерване на резултатите от труда на учителя. Резултат е новото, което са успели да научат и да овладеят учениците, чрез заниманията им с извънкласна и извънучилищна дейност.

8. Работа в методически обединения и подпомагане на новопостъпили учители.

Тук резултатът от работата в методически обединения също е по-добрата подготовка на учениците. С какво работата е допринесла за повишаване успеваемостта на учениците? За подпомагането на новопостъпилите колеги донякъде мога да се съглася, че е резултат, но трябва конкретно да се каже в какво точно се е състояла помощта – иначе този резултат не би могъл да бъде измерен и конвертиран в точки.

9. Разработване и реализиране на проекти.

Резултатът е самият проект и най-вече степента на неговата полезност, а не самата работа по него.

10. Получени професионални отличия и награди през оценявания период и избрани от детската градина, училището, обслужващото звено показатели.

Съгласна съм, че отличията са критерии за високи резултати, защото те се дават именно заради постигнати постижения в работата.

Смятам, че едва когато започнем да вникваме в смисъла на използваната терминология – както в случая: да правим разлика между думите резултат и средство - едва тогава нещата ще си дойдат на мястото.

След снощния коментар на Сибила не съм на себе си. Тя приведе цитати от статия във в-к „Стандарт”, в които недвусмислено се казва, че на всеки директор ще се даде възможност да увеличи заплащането на своите учители, като намали броя им по щатно разписание.

Това от своя страна ще доведе до увеличаване бройката на децата в паралелките примерно от 26 на 30. Разбира се кой го интересува, че качеството на работа ще се влоши и че днешните деца имат нужда от повече време за индивидуална работа с тях. За да се развържат ръцете на директорите, промяната ще бъде записана в новия Закон за народната просвета. 

Не мога да се стърпя да не цитирам убийствения коментар на зам.-министъра Кирчо Атанасов, направен в същия вестник: „За да сме сигурни, че съкращенията са обективни, а не на личностна основа, ще важи точковата система за оценяване на учителите.”

Господин Атанасов дали наистина не разбира, или само дава вид, че така изработена, системата дава възможност именно на личностна основа директорите да подбират персонала си? Но този път реформата ще бъде облечена в законова форма и учителите няма да могат да защитят правата си по никакъв начин.

В основата на това грозно и безскрупулно противопоставяне на учителите, което става задължително на базата на "Националната програма за диференцирано заплащане", стои една крещяща несправедливост. В МОН отказват да се вслушат, че да се прави оценка на работата на друг колега, изградена само по мнението на група хора – така наречената училищна комисия - е невъзможно, необективно, нереално! И дори да приемем, че най-безкористно ще се отнесат към изпълнението на своя ангажимент, това изобщо не гарантира правдивост и истинност в техните преценки, просто защото те не са подготвени да бъдат експерти. Също така те ще отсъждат, без да имат точна представа какво прави един учител в часовете си, само и единствено на базата на лично мнение.

Аз не разбирам как могат да се сравняват учители, след като материята на преподаване е толкова различна! Да вземем да речем учител по география, учител по информатика и учител по физическо възпитание. Всеки един от тях ползва различна методика и различна терминология, произтичащи от учебния предмет. Как може да се определи, че учителят по физкултура е по-добър от учителя по информатика, например?

Също така невъзможно е да се сравняват и учители, които преподават едно и също (като началните учители), защото всеки си има свой стил и подход към децата. Кой постига по-високи резултати не се определя от мнението на други учители, а се измерва по един обективен начин, включващ диагностика на класа и засичане на резултатите от входното и изходното ниво.

Всичко е измислено така хитро, че съм удивена от перфектността на скроения пъклен план на МОН!