Съжелявам, Ела, но след като ми припомни "Синьо лято", аз не мога да мисля и да се сещам за друго по- вълнуващо видео от детството! Усещането напълно ме завладя! Сега свирейки си мелодията направих скок във времето и ето ме там с руси къдрици, ококорило зелени очи малко момиченце, желаещо по- бързо да порастне и изживее своето Синьо лято!

Ох, замириса ми на печени чушки с доматен сос! Така миришеше кварталът през моето детство в тихите летни следобеди. Боже, какви работи си спомням - ако взема да ги описвам, хората ще решат, че съм на сто години. Обаче, в името на Ум белия делфин, за такива детски години не може да не говориш...

shelly, Без софийската част и с едно куче, едно колело и 4-5 момчета за компания - ето такава бешеразликата в моето детство и твоето детство, а любимият ми детски филм е първият, които съм гледала "Фанфан-Лалето" с Жерар Филип, а от телевизионните - имаше едно филмче за едно момиче и за едно конче, което май се казваше Вихър, но беше толкова отдавна, че само това си спомням. В по-късно време се появи "Рицарят на бялата дама" и "13-та годеница на принца".

Shelly, и софийското детство може да е интересно. С камичките от пирони на трамвайните релси на обръщалото, с бягствата от родителския надзор (аз имам няколко и освен това съм главен подстрекател в тях, когато са били изпълнявани в комбина), с ровенето по строежите за съкровища, с печенето на дюли или картофи в жарта и непременно с детските книжки, :))

Това лято ходих на наистина хубави места. Все някога ще намеря време да разкажа. И да не стане, не е толкова важно. Важното е, че беше наистина невероятно.

Важно е! За доброто настроение наоколо. 

Ще е важно, ако разкажеш....Хайде де, не се "скръндзави" и да ги криеш хубавите неща зад девет планини в десета...

Важно е да го разкажеш. Имам впечатление, че умееш да цениш природата и красивото, сподели какво намери в гората :)

Като дете много харесвах "Ум, белият делфин" , "Ну, погоди", рисунките на  бате Климбо и един сериал, който май се казваше "Няма никой вкъщи". Помня и един друг култов чешки сериал за принцеса Арабела :)...Как се казваше този филм?

Арабела, Арабела
вън те чака Румбурак,
за да те превърне в роза
и да те открадне пак.
:))

Здравей,Маря! Страхотна работа си свършила след ваканцията ! Презентацията за есента е чудесна и ще ни трябва през октомври, а стихотворенията са много хубави.Чакам с нетърпение още....

Есента е за мен специален сезон...Може би защото точно тогава съм "решила" да се родя...Есенните картини, които си използвала са приказно красиви...Стихотворението, което предлагаш е едно от тези, които "рисуват" с думи този "важен" за нашата природа сезон...

Рано е още за есенни настроения, но пейзажите са страхотни. Греят отвсякъде. 

..... А аз очаквам с нетърпение есента:))

 Ааа, тази вечер ме убихте!marq , твоите работи са прекрасни!Ще споделя, че положих много труд ,но и аз си спретнах първата презентацийка за свое собствено удоволствие- "Есентта - такава каквато я харесвам"/есенни картини/.Остава да се науча как да я споделя с всички Вас. Ще го направя- обещавам!

БЛАГОДАРЯ!

  IGLIKA56 ,вече лесно се публикува тук в нашата общност. Само първо прочети Съветите за начинаещи, и после сподели ,,твоята есен". Нямам търпение да я видим.

 Галка,

Защо тъжно Донна,я се усмихни,независимо кой и какво те чака зад ъгъла-във всеки случай е по-добре да мисли, че  му се радваш ;-)))

Е, само малко тъжно. Друго са си едни стражари и апаши, например, :)

 

Хубаво! Носи духа на старите времена :)

Хубаво! Тъжно е според мен защото тъй рядко си спомняме... :)

Страхотно

Точно по тази причина водя моя клас на лагер в затънтени места, където няма телевизор в стаите, даже изобщо няма в лагера (изобщо не се и сещат за него). Тази година през юни ги заведох за втори път на бунгала. От миналата година се бяха запознали с деца на тяхната възраст, а родителите им се бяха заинтересували специално по кое време ще ходим ние тази година - за да сме пак заедно. Любима игра за вечерите беше "Сардини" - обратно на жмичка - един се скрива, а всички го търсят. Който го открие тихо се скрива при него... Така в крайна сметка всички се нареждат като сардини...

 

Още игри, които съм превеждала от руски:

1. Връвчица
Две деца обикалят около два стола, които са обърнати с гръб един към друг. Под столовете е сложено въженце. По даден сигнал децата бързо сядат и трябва да вземат въженцето. Който успее да го вземе пръв е победител. Може да се играе на фона на музика, а децата да сядат на столовете при спирането й.

2. "Сладка" игра
В стаята се разпръскват листове, на 8-10, от които е нарисувано шоколадово лакомство, а на останалите - люта чушка. Играчите трябва да събират листове в стаята, докато не съберат всички нарисувани лакомства. Играта е подходяща за рожден ден - тогава всеки лист с нарисуван шоколад, може да се замени за шоколадов бонбон или друга сладка изненада.

3. Клоун
На стената се залепва плакат с клоун, на който липсва носа. Децата, едно по едно със завързани очи трябва да се опитат да закрепят от пластилин (или друг подходящ материал) нос на клоуна.

4. Картофено надбягване
В единия край на стаята се поставят върху два стол по една чинийка с картофи (равен брой). В другия край на стаята също върху столове има празни чинийки. Целта на играчите е, с помощта на лъжичка да пренесат картофите от едната чиния в другата. Кой е по-бърз? Ако децата са много, може да се разделят на два отбора и да се направи щафетна игра.

5. Надуваема топка
Водещия хвърля нагоре надуваема топка. Децата тичат или танцуват. Когато топката докосне земята всички трябва да се заковат на място и да не се усмихват. Който не спази тези условия - изгаря от играта.

6.Разпознай предметите
В кутия се слагат различни предмети. Кутията се покрива с платнена наметка. Участник без да гледа бърка в кутията и се опитва да разпознае предмета, който е хванал. Приятна игра за рожден ден - може предметите да са награда за позналите ги.

ИГРИ ЗА ЗАПОЗНАНСТВА

 

1. Снежна лавина
Групата застава в кръг и първия казва името си. Втория казва името на първия и своето. Третия - името на първия, втория и своето. Заедно с името може да се каже и любима напитка, хоби и т.н.

2. Да опиша себе си с три думи.

3. Да се представим по по-различен начин.
Всеки в кръга трябва да се представи с жест, или с някаква случка, или да прочете любимо стихотворение.

4. Топка по кръга.
Всички сядат в кръг. В първия играч е топката. Той казва име на присъстващ в кръга и му подхвърля топката. Поемащия топката трябва да каже друго име и да хвърли топката към съответния човек с това име. И така докато не бъдат посочени всички от кръга. Топката не трябва да побада в някой за втори път.

5. Да направим визитка, съответсваща на личността ни.

6. Картончета
Раздават се картони, разделени на квадрати. Във всеки квадрат има написано някакво качество на човек или някакви интереси. Напр. "Аз обичам да гледам телевизия", "Аз имам куче", "Харесвам научно-популярни филми" и т.н. Всеки трябва да намери хора с описаните в квадратите интереси - и да вписва имената им на съответните места на картона. И така докато не запълни всички клетки. В играта педагога може да включи качества, които са важни за да опознае детските интереси.

7. Кое животно съм?
На всеки участник на гърба му се залепва картинка (или надпис) с някакво животно. За да отгатне кое животно е, всеки може да задава на другите въпроси, на които да се отговаря само с "да" или "не". Напр. "Имам ли пера?", "Хищник ли съм?" "Живея ли във вода?" и т.н. Който познае пръв животното, което е закачено на гърба му е победител.

 

ИГРИ ЗА КОНТАКТНОСТ И ОБЩУВАНЕ

1. Молекули
Групата хаотично се разхожда из помещението или определен терен навън. Водещия (учителя) казва: "Молекули, обединете се по 3 (4, 5 и т.н.)."
Играчите трябва бързо да се обединят както е било казано от водещия и да се хванат за ръце. Който остане извън група - изгаря от играта. Играе се докато останат двама - те са победители.

2. Определи
Групата стои в кръг, а водещия минава и определя кой има най-топли ръце (нос, уши).

3. Безкрайно кълбо
Групата застава в кръг и всички се хващат за ръце. В ръката на първия има топчица. Задачата е без да се пускат ръцете да се предава топчицата по кръга. (Ако децата са повече, може да се формират два отбора и кълбото трябва да се предава за време).

 

ИГРИ ЗА СПЛОТЯВАНЕ НА ГРУПАТА (КЛАСА)

1. Фигури
Цялата група е със завързани очи. По даден сигнал трябва да така да се подреди, че да се получи фигурата, която водещия казва - кръг, квадрат, триъгълник и т.н.

2. Колкото са пръстите
Водещия назовава число, което не превишава броя на децата в групата. От групата трябва да излезнат толкова деца, колкото е оказаното число. Всяка игра числото се сменя. Така се развиват умения за разбиране в групата без думи.

3. С пръсти
Цялата група на "Едно, две три" трябва да посочи с пръсти такава цифра, така че сумата на всички да се равнява на зададеното от водещия число.

 Източник - руски интернет сайтове

Публикация - KidsBG.com

 

Жестоко - това направо си го отпечатвам и го играем през есента :)

Харесвам тази идея и веднага се включвам с образователни игри с екологична насоченост .Надявам се да бъда полезна.Игри.doc

Чудесно предложение , antoineta !

Благодаря и на  demil и aveiskela за интересните игри!

Ето една "сладка" игра и от мен :

Няколко деца застават на стартовата линия.При даден сигнал всяко от тях поставя на носа си опакован бонбон /може и друго лакомство или предмет/ и тръгва напред.Целта е да се изминат 10 метра,без то  да падне на земята.Печели този, който пръв успее да направи това.

Лакомството, разбира се, остава за награда.

Деси, поздравления, че подновяваш темата за игрите. На нас, бъдещите първокласници, ще ни е нужно да си ги припомним. Благодаря на теб, на наборчето Тони и другите колежки , които споделят своя опит. Аз от своя страна ще потърся в старите си тетрадки събрани от години т.нар. стихчета и броилки за "физминутки" и да ги публикувам. 

Тони, ти кой клас ще поемаш наесен?

Г-н Минчев, благодаря Ви за хубавите думи за "Нашето детство". И също така за това, че ни правите такава реклама в блога си. Аз също забелязах, че през последните дни броят на регистриралите се в "Детството" се е увеличил, ето всъщност каква била причината... На читателите на Вашия блог ще кажа само, че съвсем не правим конкуренция на вашата литературна общност. Тематиката на "Нашето детство" е ограничена с някои условия, поради което повечето хубави статии в bglog.net не биха могли да се публикуват в нашия сайт. Появата на потребители от bglog в "Нашето детство" пък ще стане може би причина мнозина хора, пишещи при нас, да се появят във вашето интернет- общество.

Още веднаж Ви благодаря за хубавата Ви презентация на нашата страница. Надявам се скоро време пак да се появите с някоя "детска" история при нас :)

Поздрави!

Данаил- администратор в интернет проекта "Нашето детство"

 

 

Посетих сайта"Нашето детство".Разчувства ме. Браво на създателите!

Светев, пича! Нидей да ма бийш, батка! Общност "София" тепърва ще започне здравото си развитие. Малко време да ми остане и само гледай!

Мейкър, и аз помагам според силите си! Виж как последните материали в общността са си кажи-речи само мои. Давай, ще те подкрепяме всячески!

Открил си много интересно местенце - това е моето детство. Малко си го бях позаключила в един шкаф заедно със списание "Дъга", "Тримата мускетари", "Айвънхоу" и так далеееееееее, но ще го по отупан от прахта и ще запозная племенника ми с него, защото онзи ден ме подложи на кръстосан разпит за филма"ХАН АСПАРУХ" - набавих и трите серии сега остава да си оставя един свободен ден и ще се върна към себе си.

Уолтър Скот и Дюма прочетох чак през студентските години. Но какво ще кажеш за Ани Попова-Мутафова, Антон Дончев, Стефан Дичев, Константин Петканов? Въобще историческата поредица за 13000 години България я прочетох като ученик в техникума от първата до последната книга.
А от списанията си спомням "Славейче", "Дружинка", руската "Мурзилка". За някои от тях вече има материали в сайта.

От БГ авторите започнах в 10 клас с "Алкивиад Велики" и  ми беше много интересно, защото преди това четях главно фантастика, е и  Джек Лондон, Карл Май..., а от списанията си спомням "Пламъче", а получавах "Космос", но за него се карах с баща ми. Той ми крадеше книгите и ги четеше преди мен - вкъщи имаше военно положение след като се върнех от библиотеката, защото аз ги взимах според моя вкус, а него го беше срам да се запише /от приятелите му селяндури от малък град, защото му се смееха, че си губи времето с четене/

didi  за "Космос" има отделна статия в сайта. Наистина бе нов, необятен свт за нас. С дозиран западен привкус и с класическите разкази на Шекли, Азимов и Кларк.

Г-н Минчев, благодаря Ви за хубавите думи за "Нашето детство". И също така за това, че ни правите такава реклама в блога си. Аз също забелязах, че през последните дни броят на регистриралите се в "Детството" се е увеличил, ето всъщност каква била причината... На читателите на Вашия блог ще кажа само, че съвсем не правим конкуренция на вашата литературна общност. Тематиката на "Нашето детство" е ограничена с някои условия, поради което повечето хубави статии в bglog.net не биха могли да се публикуват в нашия сайт. Появата на потребители от bglog в "Нашето детство" пък ще стане може би причина мнозина хора, пишещи при нас, да се появят във вашето интернет- общество.

Още веднаж Ви благодаря за хубавата Ви презентация на нашата страница. Надявам се скоро време пак да се появите с някоя "детска" история при нас :)

Поздрави!

Данаил- администратор в интернет проекта "Нашето детство"

Копирам коментара на колегата, направен по същия материал в общност "София". Проверете - не си го измислям! Но тук може би ще го прочетат повече хора и може би ще натиснат линка към сайта...

 

Гледам - правилно говориш. От друга страна обаче се сещам за момиченца на по 11 години с развит бюст и момченца на едноцифрена възраст, разгръщащи порно списания - абе, техните деетродни желания и способности почват да се проявяват все по-рано, защо пък да не побързаме да ги образоваме?
Знам ли - може пък детството да е ценност, зависеща от възрастта (някаква сложна функция, която аз обаче не знам)....

Не виждам нищо лошо нито в едното, нито в другото.

Защото няма да ги образоваме - по простата причина, че като сменяме програмата на всеки има няма 10 години, в образованието става един миш-маш, резултатите от който никой не може и да оцени, защото да това се изисква по-дълъг период от време. Ние правим нещо, което е доказано зловредно - непрекъсната смяна на програмите, учебните планове, програмните системи - с други думи държавата осигурява определен кръг от хора да пишат проекти, да участвуват в конкурси, да печелят проекти /кой от кой по-високопарни и малоумни в замисъла си/, осигурява се работа на издателите /минимум три колектива със спечелени проекти за всички класове/ и хубавичко се изцеждат родителите за поредната порция нови учебници.
 Що се отнася до децата - независимо от физическото си развитие, има качества, като например устойчивостта и концентрацията на вниманието, които са особено важни за успешното им обучение в училище и зависят не само от похвати и методи, но и от степента на зрелост на психиката. Разликата между едно 6-годишно дете и едно 7-годишно дете по отношение способността му да издържи 4 или пет учебни часа един след друг, съхранявайки активно внимание, е от земята до небето. И това го знае всеки педагог, всеки експерт и всеки научен работник. Изглежда не го знаят само в министерството. Или просто не ги интересува.

Децата на 11 години са си деца откъдето и да ги погледнеш. А това, че в държавата ни се навъдиха изключително много педофили, които си мрат по Лолитки или по незнамсиощекво е отделен въпрос...
Ние просто седим и наблюдаваме, как отвсякъде децата ни са заливани с всевъзможни помии и основната цел на всички тези помии е една - детето да излезе колкото е възможно по-скоро от детската си същност. Дали ще се впрегне отрано на работа, дали ще стане обект на нечистоплътни помисли и интереси, дали улицата ще го засмуче или пък то ще се окаже твърде рано пред най-различни избори със съдбовен характер - всичко това в крайна степен е призвано да изтръгне детето от лоното на детската безметежност, която обаче е жизнено важна за него и то тъкмо с това, че през нея се формират човешките ценности.
Аз работя с деца, някои от които страшно си мрат да са големи. Само че те твърде често не са наясно с бремето, което сами са готови да стоварят на плещите си. Помислете само - България е на първо място в Европа по аборти сред непълнолетни! За каква държава тогава говорим? За каква политика към децата? Или може би тази така наречена държава гледа само как да си набави повече електорат и да обере негативите със затварянето на някои училища????

Шели, много си права. Спомням си навремето, че преминаването към НУС (така бяха го кръстили онзи експеримент - "ново учебно съдържание") дори бе обект на някакъв що-годе дебат. Освен всичко друго във всяко училище спретнаха детски спалнички, където 6-годишните деца да си почиват за час-два. Сега за това не се и говори. Комерсиализацията в образованието е страхотна! Че няма да намерят начин да създадат работа на няколко издателски екипи!... На всичкото отгоре тръгването на 6-годишните на училище страхотно ще реши цели два проблема - за недостига на детските градини в градовете и със заетостта на учителите. А децата?... да се оправят някак...

 Ами, нека споделя опита ни с училището на ранна възраст:  дъщеря ни тръгна тук на задължителна предучилищна възраст (kindergarten) точно на 5 г.

Учебните занятия бяха не особено продължителни: от 9 до 12ч. - целта беше да се научат на буквите, да започнат да четат и пишат на елементарно ниво; смятане до 20; и природознание.... Накрая на годината, Траяна четеше детски книжки от библиотеката за удоволствие - нещо, което едно време брат й никога не направи като първокласник в БГ.

Тази учебна година стана пъврокалсничка на 6 г. възраст - учи всеки ден от 9 ч до 4 ч следобед. Нито за секунда не се е оплакала, че й е трудно, тъпо, скучно или там каквото и да било неприятно в училище...

Чете вече книжки с глави (това е основно изискване за второто полугодие на 1-ви клас) и е горда от себе си всяка секунда. Детската баня е пълна с техни книги и комикси - четат на тоалетната (не че е хубаво това, де...), четат във ваната - явно, кеф им е...

За нашите деца, точно както и за другите деца наоколо, училището е удоволствие. За нас със Жоро това определено е магия. Някога се измъчихме до смърт с началното училище на Калоян, който в 3ти клас заяви, че ако трябва все така да учи по цял ден до края на 11-ти клас, обмисля да се самоубие... Ужас и безумие.

Та, кривицата не е в училището като такова по принцип, а как са организирани и поднесени нещата. Няма откраднат детство.

Има деца, които плачат, когато имат неучебен ден, заради снежна буря, например - искат на училище, защото там им е интересно. Наши близки приятели в Канада ни разказаха за инцидент тази зима със срутени покриви на сгради в Монреал, поради силния снеговалеж и натрупвания. И няколко училищни района в Монреал затворили за седмица, за да не пострадат деца. Та, синът на нашите приятели, четвъртокласник, се върнал от училище, ухилен до уши, и казал, че "тяхното училище извадило супер късметът да не затваря тази седмица - децата крещяли и се прегръщали от радост"...

Мъчно ми е, че нашите деца в България няма скоро да достигнат до подобно ниво на кеф от училището си... За мен това е откраднатото детство - а не на каква възратс ще тръгнеш на училище.

Да седиш и учиш по цял ден, да те тормозят родители, учители, недалновидна система на обучение, олимпиади, контролни, конкуренция, кандидатствания, интриги; едновременно с това деца на 12-13 и от двата пола да се превръщат в квартнални к*рви, за да си докарат джобни пари....

Да, това си е абсолютно откраднато детство. Затова съм щастлива, че моите деца са щастливи да ходят на училище с усмивка и кеф. Така трябва да бъде за децата и в България. Ама май никой не го иска това...

А аз си мечтая, че ще дойде този ден - вярвам и се надявам, защото виждам, че може да е така.

Ако се замислим сериозно, ще видим, че това което се предлага води до няколко неща: 1. Напълване училищата с един випуск деца допълнително - съответно проблем за средищните училища, чиито ученици ще трябва да пътуват 6-годишни, а може би и 5-годишни, ако остане задължителна предучилищната група - в малките населени места няма детски градини и предучилищните групи ще са към средищното училище; 2. пренаписване на програми и планове и съответно снижаване на възрастта за усвояване на даден учебен материал - съответно още по-неразбираеми нови учебници, тъй като не се работи по въвеждаве на строги критерии за съдържанието и формата на предлагания в учебниците материал, а се правят трескаво структурни реформи; 3. решаване на проблема с недостига на места в детските градини - като се извадят предучилищните групи оттам или се снижи възрастта за предучилищна група от 6 на 5 години, веднага се открива място за разкриване на нови яслени и първи групи в съществуващата вече база - съответно отпада средно по един екип от педагози с отпадането поне на една група от големите обединени детски заведения; 4.има и вариант изобщо да премахнат предучилищната група от детските заведения, тя да стане приоритет само на училищата - т.е. възможен е завой в политиката за предучилищно образование - може да се сведе само до отглеждане, защото не е кой знае какъв проблем да извадят предучилищното образование от системата на средното образование, 5. последиците от тръгването на децата още на 5 години на училище /ако трябва да карат и задължителната предучилищна група в училищата/ ще бъдат повече отрицателни, отколкото положителни - аз лично очаквам още по-голямо повишаване на детската агресия, повишаване процента на деца с невротични прояви и увеличаване заболеваемостта. Образователните ефекти не искам да ги коментирам, но ми се струва, че българското образование се превръща в един дълготраен неуспешен експеримент, който се подновява от всяко новопостъпило правителство, и който, очевидно, затрива нацията ни.

Аз тръгнах на училище на 6 години. Първи клас обаче не беше в училище, а в детската градина. Това беше един от поредните експерименти. Спомням си как ходих с майка ми до съседното училище да се запиша за библиотеката. Нямах право! Библиотекарката ме върна първия път с думите: Първокласник, но не в училище, а в детската градина? Трябва да дойдеш с майка си или баща си.
И така. Първи клас беше в детската градина със спане там. Спомням си го много добре, защото беше голяма травма за мен.
После сестра ми беше писана да ходи на 7 години на училище, но тя сама поиска да отиде на 6. Явно и беше писнало да ходи на детска. Родителите ми се съгласиха и тя тръгна на 6 години. Малко по-късно и писна от училище и почна да "чупи" ръце и крака. И да изкарва майка ми бременна, за да излиза по-рано от училище. Та такива ми ти работи. Всички тези експерименти са вредни!

Нямах навършени 6, когато тръгнах на училище и не сум имал проблем, нито откраднато детство. Това, според мен, зависи от семейството и от никой друг.

Напълно съм съгласен с другото - че постоянните експерименти с образователната система са бзумие. Вече започвам да мисля, че не е толкова важно каква ще е, просто трябва да е установена. Иначе настава анархия.

За гласуването - "тъпите" американци са го измислили брилянтно:
за да може да гласува някой, трябва да е данъкоплатец.

И за мен това е еднственото правилно решение.
Помислете върху това.

BasiDi, за гласуването си страшно прав! И е точно така - не случайно на много места по света гласуват навършилите 21 години... Таничка, готов съм веднага да се съглася с теб, стига нещата в България наистина да изглеждаха така розово, както са и някъде навън. Изобщо, нещата са точно такива, както ги вижда Шели и да си правим някакви илюзии относно поредната тъпа реформа е доста рисковано, бих даже казал опасно. Трябва първо тотално да се промени визията за образованието у самите управляващи. Нещата опират и до наливането на достатъчно пари (но не безконтролни, а за осъществяване на реформи в посока създаване на училище в интерес на ученика, а не на образователния бюрократ).

Ами и аз не мисля, че проблемът с възрастта за първолаците е толкова съществен. Аз тръгнах на 7 (мисля), но се молех от поне година да тръгна по-рано и нямах търпение, защото детската ми беше супер скучна и безмислена. Всяко дете е различно и по различен начин възприема училището. Но училището е част от детството-не края му.
А за гласуването, ми и аз не мисля че 16 е подходяща възраст за гласуване, по-скоро съм за 18. Но ако образованието е задължително до 16 (толкова ли беше?) има някаква логика да се свали границата. Не казвам, че е правилно, просто че звучи смислено.

А иначе това за данъкоплатците, Басиди-аз изкарах 5 години в университета, в които не бях данъкоплатка, това значи ли че не трябва да гласувам и през тях? :)

Проблемът не е във възрастта, а в съдържанието и формата на поднасяне на учебното съдържание. Човек започва да опознава света още с първите си вдишвания и начинът, по който ще натрупа житейски опит, е от огромно значение.

Да, има смисъл да се организира учебен процес и за деца на по-малка възраст, но само при условие, че този процес го превърнем в приятно, вълнуващо преживяване за тях.

:) интересно е да прочетеш мнението на всички, които по някакъв начин са свързани с така поднесената тема, но почти всички са далеч от естеството на самата работа. За мен като специалист в тази област определящото е най-вече възрастта на децата, имам предвид това, че психически не може да се надскочи необходимото физическо време, за което детето израства дотолкова, че да може да бъде образовано и възпитавано в училище. За това иде реч. Иначе разбирам и добрите чуждестранни системи, и това, че вече порасналите каки и батковци оценяват мило новата идейка. Въпросът е дали по този начин трябва да се реши проблемът с недостигащите места за детските градини - сривайки всичко направено досега, системата на предучилищното възпитание, която е много добра и работи ефективно, но не е достатъчно силна, за да се пребори с желанието на няколко самозвани "новатори". Колко време трябва да мине след това, за да отчетем грешка, от която няма връщане назад? Децата на 6 години не са готови за училище, господа и дами! Децата са си деца и нека да не бъдат заложници, да им помогнем да порастнат спокойно и спокойни!

Галка, ако се абстрахираме от конкретните факти, свързани с реалното състояние на нашата образователна система, не можем да отречем, че децата имат естествена потребност да се учат. И тази потребност би могла да се използва като двигател в тяхното развитие. Проблемът е, че не подхождаме правилно, адекватно по тези въпроси. Дори само като си помислиш, че под формата на игра можем да постигнем чудеса, смятам, че си заслужава да се разсъждава върху идеята.

Добре де, аз не го разбирам това.
Значи хората които са тръгнали на 6 и са се чувствали добре не са ли били деца? Какво значи децата не са готови на 6. Очевидно някои са готови. Някои може и да не са, но някои не са готови и на 7 и все пак тръгват. Мисля че се прекалява с драматизирането...

Може би прекалявам с драматизирането, но опитът ми ме поставя категорично на тази позиция. В момента работя в трета възрастова група на детската градина, т.е. децата ми (ако сега беше прието предложението) трябваше да са ученици наесен. От цялата група 29 деца в момента има не повече от 3-4, които считам че могат да тръгнат на училище. Като под това имам предвид не само да носят тежката чанта, а че смяната на детската градина с училище би била проблем, опитът за чието решаване от страна на детето би могъл да доведе до различни нежелани психически реакции - страх, агресия, нежелание, тотално отричане и т.н. Играта в детската градина не може да се замени с игра в училище, поднесеното образователно съдържание е съобразено именно с детската психика. Гледаме как децата в някои други страни тръгват по-рано на училище от нашите, но виждаме ли условията в техните занимални? За какви финанси става въпрос, положението е коренно различно от това при нас, а сегашното предложение няма да го разреши, напротив, ще задълбочи проблема и няма да има връщане назад. Не става въпрос дали има готови за училище на 6 години, такива винаги ще има, въпросът е че на 6 години над 90% от децата психически не са готови за постъпване в училище.

Galina,  в моя пост по темата аз също малко подраматизирах:))
Мнението ти като учител не е драматизиране.
Кой друг знае по-добре възможностите на едно дете в училищна обстановка освен учителите му?
Имам 2 деца и сама виждам колко голяма разлика е една година...
Съгласна съм с твоето мнение--за българските условия, и ако не се промени нещо драстично, по-ранното тръгване на училище просто не е добро решение...
И така има достатъчно агресия в училищата...

Ми аз пък от чисто научна гледна точка, не разбирам как умственото развитие на децата ще зависи от финансите. Честно, не споря с учителския опит или родителския, няма как да имам наблюдения, за да го направя. Просто не ми е ясно как така децата в едни страни са достатъчно умни и развити, за да ходят на училище и не достатъчно в други. Това ако е истина, говори много зле за въпросните страни, нали знаете ?
И все пак, отново без какъвто и да е опит с деца ми се вижда малко твърде драматично това да се твърди, че децата ще станат супер агресивни и не знам си какви. Ми то все пак не зависи ли от учителките и от родителите. Ако те направят преходът спокоен и весел и ако децата се подготвят и в градината малко повече, защо да се травмират толкова много децата. Щото то на тоя принцип, децата под 7 години не трябва да сменят къщата си, родителите си, обувките си... В смисъл, понякога на едно дете му се налага да изживее някаква промяна в живота си. И някои деца се травмират, други не. Значи може би има какво да се направи по въпроса.
 
И в случая не защитавам закона или министерството, много малко ме интересуват. Просто си изказвам мнението от любопитство.

Тръгването на децата на 6 години на училище успоредно с готвената промяна в горните класове за въвеждане на двете степени (до 10 кл. и след 10 кл.) е тотален удар срещу детството на българските деца!!!!
Тук не става въобще въпрос за това, годни ли са децата ни да тръгват на училище от 6 годишна възраст, а за цинизма на държавата ни, решила ПО ТОЗИ НАЧИН да реши твърде наболелия демографски въпрос у нас.
Фактически децата ни вместо да получават своето образование в училище до 19-годишна възраст ЩЕ БЪДАТ ПРИНУДЕНИ (в една голяма част) още на 16 години да излязат на трудовия пазар! И не случайно всичко това върви ръка за ръка в даването право на глас на 16-годишните.
ТОВА Е КАПИТАЛИЗЪМ ОТ НАЙ-УРОДЛИВ ВИД!!!
Нека само за момент си представим, какви ще са тези работници на 16 години. Това ще са деца, съгласни да работят за мизерни пари, често пъти при вредни условия. И това всичко ще е удар за тях, за здравето им, за психиката им, за бъдещето им... Не че и сега няма деца на по 16 и по-малко години, които да работят. Но тогава това ще е УЗАКОНЕНА ПРАКТИКА.
Ето за това става дума....

Абе момци(и девоики) за какво говорим децата на 16 години(те са си деца направо) нямат хал хабер от политика като цяло мненията има за управлението на държавата са изцяло на егоистична основа! Младежът негодува от градския транспорт и вика "само да стана на 18 и си зимам кола" - абе дете не се ли замисляш че кат се качиш в колата и с нея отидеш до центъра(примерно) ще има следните последствия: ще овеличиш задръстванията в София(което води до допалнително забавяне на транспорта), ще потрошиш поне 6 лева (без да включвам данаци и ремонти на колата), овеличаваш риска от катастрофи(още млад и неопитен шофьор) и да ще спестиш 10 минути на фона на 1-часовият път.
И какво тия ми ти деца ще избират оправата на държавата?
УЖАС!!!
Ако питате мене границата трябва да се вдигне на 21 години но...
Така сега за 6-годишните ученици.
Еми аз съм започнал у-ще на 6 за което се радвам много!
Но според мен хората трябва да имат право на избор кога да почнат у-ще на 6 или на 7 години.
Според мен тази година е загубена!
Но хората мислят различно и за някои тази година е необходима - за това трябва да има свобода за избор!

Хахаха,невероятно е това:)))Смях се на глас!Много хубаво измислено наистина:))

Хехе, Терко, аз имам чувството, че е минала цяла вечност, че и още една от миналия април досега... Колко много живот изтече... Не мисля, че времето задължително тече бързо. Тече както ние искаме!

Не се предавай на годините и еднообразието, братко! Ти си наш човек. Чакат ни още безкрай случки...

ПП Как не обичам многоточията...

Така е, да. И аз съм го забелязала... Как се изтъркулват дните един след друг, неусетно, незабележимо... А заедно с тях и годините... Както, повечето неща в този живот и тук е валиден принципа, че всичко е относително. За едно петгодишно детенце една година от живота му е една пета; за един двайсет годишен човек една година от живота му е една двадесета... за трийсет годишния - една тридесета... И така всяка изминала година става по-малка от цялото и започва да ни се струва все по-къса и по-къса... А нещата, които искаме да направим са все повече... (За колко неща вчера си казах: "Ще ги свърша утре", но ето и днес мина... така ще мине и поредното 'утре'...) А времето си лети... Не чака... Важно е да уловим момента, той е уникален, не се повтаря... Всеки миг е един малък нешлифован диамант, чиято красота не винаги оценяваме...

"Времето и пространството са мрежа изтакана от нас, зад която се крие действителността." - Айнщайн

Важно е да се научиш да контролираш врмето, да си създадеш свое време. И по-важното е да се научиш да не бързаш - за нищо и за никъде! Тогава времето винаги ще ти стига и няма да ти се струва, че минава твърде бързо.

Ако има начин за контрол на времето, аз със сигурност не съм го усвоила (за сега). Едно голямо БРАВО за всички, които смятат че се справят с тази задача!!!

Всъщност е много просто (но не особено лесно) и не винаги се получава. И да обясня как го правя на теб не би ти било от полза. Трябва да откриеш своя собствен начин да контролираш личното си време.

Всъщност - всичко е въпрос на избор. Дали да бързаш или не. Дали да направиш нещо Сега или Друг път ... маняна, като в оня виц :)

Разбира се. И все пак съм на мнение, че когато имаме нещо за правене времето минава много неусетно.

Има и още нещо.... Колкото по-възрастен е човек, толкова по-бързо му се струва, че минава времето. И това е много лесно обяснимо. За едногодишно дете една година е целия му живот, но за един 80 годишен страце примерно една година е... ъъъъ... не мога да смятам добре.... 1/80 от целия му живот. Естествено е да му се струва, че минава по-бързо...

 Много си прав, Терко. Ние сме във времето. Дори и да си мислим понякога, че го контролираме , истината е, че то контролира нас и ние му се подчиняваме. Смятам, че когато осъзнаем тази така проста истина животът ни ще бъде значително по-спокоен и ще постигнем хармония със себе си и природата. За себе си аз съм достигнала онзи етап, в който не виня времето, обстоятелствата, съдбата, а се старая да извличам позитивното в този негативно настроен свят. Желая късмет!

Ами аз гледам на нещата така: Денонощието има 24 часа. От тях 8 отиват за сън, 8 за работа. Остават 8 за другите работи. Как ще си прекараш 8те часа си е вече твоя работа. Дали пред PC-то, на разходка, спорт, хобита, приятели ... имаш 8 часа, това е, решавай! Като тука (както май и навсякъде) действа много добре принципа на разнообразието: колкото по-различни неща правиш, толкова по-добре за теб. Идеята е да сменяш средата. Да не си винаги обграден с едни и същи предмети и т.н. Така и животът няма да мине еднообразно като цяло.

Да, де, но то не е толкова лесно да се решава.... Тоест нещата не опират само до лично решение. Сложничко е. А и тия 8 часа стават 9 с обедната почивка. А и около час обратно път към къщи. И с това свободното време се намалява до 6 часа. Може да ви се струва, че задълбавам с тези дребни сметки, но времето наистина лети, та по подобен начин могат да се изгубят и останалите часове....