РЪБЧЕ

Това е игра, най-вече за момичета.Играе се на улица с тротоари.По мое време такива улици бяха малко и сега не съм сигурен как се пише ”О”или”У”или и двете.Няма значение важен е ръбът на бордюра, това е”ръбчето”.Децата се разделят на два отбора и заемат срещуположните тротоари.Играе се с топка, но да е от по-големите.Улицата, ако е по-широка от 4-5 м.,играе се на един тротоар, но такива улици са оживени и не стават за играТопката се хвърля от единия тротоар към ръба на бордюра на отсрещния .Ако топката се удари в ръбчето тя се връща и отбора получава 20 точки, ако се удари в бодюра и платното, без предварително да се е ударила в платното-10 т.В двата случая топката се връща, след като се удари.Всички други случаи са фал и другият отбор продължава.Играе се на точки по споразумение до колко.

Пазарджик, Казанлък – 70-80-те

ДЖАМЕНКИ, биринки /от стъклото за бирени шишета/,сирийки/с цвете, от Сирия/.-Пловдив.

БИЛИЧКИ-София,Пазарджик,Средец/Грудово/

ТОПЧЕТА, синцета. Ямбол,Казанлък,Средец.

Една от най-играните игри.В различните краища се нарича различно,но когато се каже ТОПЧЕТА всеки разбира за коя игра става дума.Начина на хвърляне на топчето също е различен.В Пловдив е най-спецялен, само с една ръка,пръстите свити, топчето без да се притиска лежи на показалеца и нокета на палеца, който е под напрежение опирайки се на показалеца, и се изтрелва от палеца,/стана малко сложно, но е така/.Ръката задължително опряна на земята и понеже пловдивчани са голямата работа, баш майсторите си подлагат под ръката заешка опашка.Другият начин е с две ръце , с показалеца и палеца на едната ръка се държи топчето, а се изтрелва с показалеца на другата ръка, който се държи под наприжение от палеца Изтрелването става от въздуха.В Казанлък сякак се е играло,но през 40-50 г нямаше много стъклени топчета играехме със топчета от лагери/синцета/.Понеже тежат ги хвърляхме, както се хвърля топката за бойлинг с три пръста,палец, показалец и среден пръст.През 40-50 г се играеше повече ”на дупка”,а 50-60 г ”на дупка” и ”на триъгълник”.Разбира се имаше голямо разнообразие в правилата, но в общи черти бяха:-”НА ДУПКА”От дупката до черта на 4-5 м се хвърля за ред.Който е най близо до чертата хвърля последен.Всяко вкарване на топчето в дупката носи 2 точки.Вкарал в дупката пдължаваш от дуката да удариш някой топче,което е най-близо или удобно.Ако удариш топче получаваш 1 точка, след това отново в дупката и т. н. , докато пропуснеш. Играе се до 100 точки.Предимството да си последен е, че има около дупката много топчета.

След като се изредят, хвърля се отново за място. Играта завършва, когато някой достигне 100 точки, останалите се класират по броя на точките.

” НА ТРИЪГЪЛНИК ”вместо дупка се чертае триъгълник с основа успоредна на чертата за хвърляния и е от към нея. Триъгълникът е равностранен със страна 30- 40 см.На всеки връх се поставят 5 ст или капачки /бирени,лимонадени/.останалите капачки се разпределят приблизително по равно на страните на триъгълника.Стотинките или капачките се забиват прави в земята ,толкова дълбоко, колкото да стоят прави и в посока на страните,а на върховете успоредни на основата.След залагане се хвърля за място,но сега предимство е да си първи , затова най-близко хвърлялият до чертата е първи.Необходимо е да събориш капачката и и тя става твоя и така продължаваш, докато пропуснеш, следващият продалжава.Ако топчето остане в триъгълника връщаш всичко,което си взел и ”изгаряш”.Който е пропуснал да събори капачка, но не е изгорял, не си взема топчето а го оставя там, където се е спряло.Играч, който вкара топчето на друг в триъгълника, не само взема придобитото от собственика на вкараното топче, но го и изгаря.Забравих да спомена, че в Пловдив големите топчета ги наричат БОЛ и затова всеки има право да си сменя топчето, когато си иска / да не му счупят сирийката / .

Консултанти:

К. Касаджиков-Пловдив-70-те

И. Праматаров- Средец /Грудово/,Ямбол-60-70-те

Н. Димитров -Казанлък -60-те

ДЖАЗГА /на капачки, на стотинки /

Тази игра много се играе в Пловдив.Разбира се щом има стотинки има и извстен елемент на хазарт, но и подсказва, защо пловдивчани в днешни условия са оправни.Чертаят се две линии на разтояние 4-7 м.Хвърля се за ред на хвърлянията.Който е най- близо хвърля последен.При второто хвърляне предимството на последния е, че ако удари някоя капачка / стотинка /и тя се измести, хвърлящият има право на избор на място,или там където му е отишла капачката или там където е била ударената капачка.След определяне на реда на хвърлянията, се пристъпя към хвърляния към другата линия.Който е най-близо до чертата събира капачките в шепите си, тръска ги и казва ”стинка или торка ” в Казанлък,”язки-торки” в Пловдив, ”ези-тора” в Средец /Грудово/.Играча хвърля капачките на земята и за него остават тези, които е познал.За капачките предварително се уточняват,кое е ”ези” и кое ”тора”.Играта продължава следващият по ред.Събира в шепите си останалите капачки,тръска, казва ”ези ” или ”тора”хвърля ги на земята и пребира тези, които е познал и т. н..Не винаги пърият печели най-много, но вероятноста е най-голяма.Играчите понякога достигат до 30 /в междучасието/, който се отказва предварително заявява ”пропускам”. Майсторлъка е в хвърлянето капачката или стотинката, тя се хваща с палеца и показалеца напреки на движението на ръката при хвърлянето се завъртва по оста, за стабилност на полета.Целта е където падне да се забие а не да се търколи.

Консултанти:

К. Касаджиков-Пловдив-70-те

И. Праматаров-Средец -60-70-те

КАРАЧКА

Това също е играчка.Също има две части: колело и карачка.Колелото е най-често от метал, с различен диаметър и бившо предназнчение.Обръч от буре или каче,от печка, капла от велосопед,обръч от джантата на трактор, и най-добре от стоманено желязо с диаметър 5-7 мм и диаметър 50-80 см.Карачката, стоманена тел 5-6 мм, в единия край извита за дръжка около 10 см , а другият, под форма на буквата U и след това извита перпендикулярно на телта, като ширината на извивката зависи от дебелината на колелото.Общата дължина на карачката зависи от големината на колелото, но не по-дълга от 80 см.Понякога карачки си правихме от летва и закована огъната ламаринка в единия край.И сега чувам свистенето при карането на тези колела.Карането се извършва само, когато тичаш.Карахме по нашата улица и целият град. В някой улици може би нашите карачаки и колелетата на велосопедите и каруците бяха единствени, които се търкаляха.

Казанлък 40-50-те

ПУМПАЛ с КАМШИК

Казанлък 40-50-те

ЦАРЮ ЧЕСТИТИ......

Това е игра за отмора и обикновено се играе вечер, когато се стъмва. Избира се Цар, по някакъв традиционен начин. Сяда царствено на определено място .Всяка улица си има място за сядане, около което всички са насядали по земята, а ”Тарторът ”на улицата сяда на това място.Там обикновено се разправят филми или случки силно украсени,а може и измислици.След това се избира ”търговец”, двама за ”крадци”, от които се избира без да знае търговецът един от тях за крадец и ”топчия”-изпълнител желанията на Царя. Търговецът застанал чинно пред Царя докладва:Царю честити откраднаха ми торбите с парите .

Царя: Колко бяха?

Тарговецът: 3 /отговорът е от 1 до 5 това определя видовете наказания, които трябва да изтърпи виновният/.

Царят: Видя ли крадеца?

Тарговецът: Да /ако каже ”не” ляга да изтърпи наказанието, защото отнема ценното време на Царя/.

Царят: Кой от тези двамата ?

Търговецът: Този!/посочва един от двамата крадци/

Ако познае, нароченият крадец ляга, навежда се и навира главата си в скута на Царя.Топчията изпълнява заповедите на Царя. Колко вида наказания е определено от търговеца, когато е посочил цифрата на торбите.Царят определя от кой вид и колко броя да бъде. Видовете бяха около 10, някой от тях бяха:

”Камбанка”-удар с лакатя и долната част на юмрука, последователно, по гърба/разбира се не силно, но някой имаха тежка ръка и тежко му на този отдолу/.

”Запалка”/люспа/-показалеца и средния пръс събрани и опънати останалите прибрани, ръката със замах закача едва,едва бузите на дупето.Много боли,сериозно ви казвам,макар че на глед e безобидно.

“Двойна камбанка”- като камбанката ,но с двете ръце едновремено.

”Ритник”-няма нужда от обяснение.

Естествено, най за предпочитане е да си Цар, след това-топчия, никак не е за завиждане да си крадец, също и търговец, защото ако не познаеш кой е крадеца
ти лягаш за изпълнение на присъдата и то каквато си  я определил.

Казанлък 40-50-те

ДА БИЕ, ДА БИЕ!!!

Това е игра с топка.През 40-те години беше парцалена, през 50-те гумена.Топката трябва да бъде голяма толкова, колкото да може да се държи с детска рака.Начертава се кръг 30-40 см в който се поставя топката. Предварително се избира по желание викач ако има много желаещи се определя чрез стотинка-торка или друг начин. Викача записва на лист името на всеки и срещу него името на страната която си е избрал. Интересни за тогава бяха страните от Латинска Америка:Урагвай, Парагвай....

Играчите са наредени в кръг с протегната ръка към топката на разтояние около 20 см, леко приклекнали чакат от викача името на страната, притежателя на това име посяга, взема топката и удря най-близкия до него играч. Викача обявява страната с думите: Да бие,да бие,........България! ”Да бие”може да се повтаря много пъти, търси се момента на изненадата. Понякога викача казва друга дума, но валидна е само името на страната записана в листчето на викача. Други думи или страни като съобщава, викача се забавлява, а играчите се разсейват.След съобщаване на страната ,всеки който не чуе името на страната си гледа да избяга по-надалеч, защото никак не е приятно да те удари топката, макар да е малка.Понеже избора на страната често се повтаряше, затова не винаги имаше нужда от молив и лист.

Казанлък 40-50-те

   ЧЕЛИК

Челикът е дървена пръчка дълга 15-20 см, дебела 2-2.5 см подострена като молиф, но от двете страни.Имаше две игри с челик.:

1-Издълбаваше се дупка дълга, колкото челика, широка малко повече от дебелината на челика и дълбока ,колкото е широка. Дъното на дупката по дължината е дъга.С една дума, правихме каналче в земята. Каналчето е в посока дължината на улицата.На разстояние 4-5 метра начертаваме линия напреки на улицата. Избираме един, който първи ще започне играта чрез захват на пръчка, както при игра на свинка пръчката е дървена тояга дебела, колкото челика и дълга, колкото да стига до кръста.Който е първи слага челика напреки по средата на дупката /каналчето/вкарва пръчката в дупката пред челика, остава неподвижен за момент и с рязко движение изпраща челика високо и далече. Другите играчи стоят зад напречната линия и се стремят да хванат челика във въздуха.Който успее да хване челика той заема мястото на този с пръчката.Ако челика е паднал на земята един от играчите, който е най-близо до челика взема челика удря черта т.е.отбелязва къде е паднал челика. Този, който е на дупката поставя пръчката на мястото на челика, а този който е застанал на мястото на падналия челик от отбелязаната черта хвърля челика така, че да удари пръчката.Ако удари пръчката заема мястото на този с пръчката.

2-Другата игра с чилик е: използва се същата дупка ,но челикът се поствя така че единия му край да бъде в дупката а другия, поне една трета да се показва от дупката.Този който е първи ,избран по някакъв начин, с тояга в ръка замахва и удря стърчащия връх на челика, последния отскача 30-60 см и докато е във въздуха втори път/със замах /се удря чилика с цел ,да отиде, колкото може по-надалеч.Там, където е паднал челика имаш право на още два удара .Челикът за това е подострен за да може и без дупка като го удариш по острата част да отскочи за следващия удар.Отскачането и удара със замах се смята за един удар.Разтоянието от дупката до челика, където е паднал третия път се измерва с крачки.Играчите се редуват .Играе се на най-много крачки за определен брой удари.

Казанлък 40-50-те

ФАРТОШКИ

Това са откъснати лицевите части на цигарени кутии.Тогава цигарените кутии бяха с квадратни капаци-цялата челна страна на кутията.И сега има такива.Фартошки ги наричахме ,защото на втората игра се омърляват в прахта на улицата. Думата кой знае от къде е дошла? Фартошките ги събирахме по улиците на града най-вече покрай бордюра.Същински клошари,но тогава беше за завиждане, който намери най-много.Особено ценни бяха “Томасян”,”Картел” по-често се намираха “Златна Арда”,”Родопи”.В Казанлък имаше и местни”Стара планина”.Игрището беше като на “папетата пият вода” без междинната линия.Кръг 30-40 см и линия на 4-5 метра.Нареждахме една върху друга фартошките в кръга.Броя на фартошките за всяко залагане е както се договорим,но еднакъв за всички.Всеки сам си определя какви фартошки да заложи /понякога на фартошките казвахме “карти”/. Естествено ценните и здравите карти ги пазихме, защото за да те допуснат до игра трябваше да покажеш какви карти имаш и ако батковците не ги харесат си аут.Самата игра започва така:от кръга хвърляхме папито си към линията и който е най-близо е първи и т.н.Папито е същата камена плочка от “папетата пият вода “намерена в реката/с диаметър 10-12 см/.Целта на играчите е да ударят картите с папито си от линията за хвърляне така, че колкото може повече от тях да излетят от кръга /напълно/.Тези карти стават собственост на този който ги е изкарал от кръга. Картите които са в кръга остават така без да се нареждат за следващия хвърляч на папе.Играчите се редуват, но ако в кръга не са останали карти играта се спира за ново залагане,ако играчите са се изредили и в кръга има карти те остават към новото залагане.След залагането отново се хвърля за място.

Картите остават здрави 10-тина игри.В тази игра няма наранявания,но ти става много терсене, когато ти вземат някоя карта, за която си обиколил половината град.

Казанлък 40-50-те

ПАПЕТАТА ПИЯТ ВОДА

Папета са кръгчета от счупена керемида с диаметър 6-8 см/стара турска керемида/на брой 4-5.Нареждат се една върху друга в центъра на очертан кръг 30-40 см.На разстояние 4 -5м от кръга се начертава права линия.Избира се пазач на папетата, като от кръга всеки хвърля към линията свое папи от плосък камък /спецялно намерен в реката/ с диаметър 10-12 см.може и по-голям, но да тежи.На който камъка е най-далеч от линията той е пазача.Задача на играчите е да хвърлят папетата си от линията без да я престъпват, да ударят керемидените папета така, че да се пръснат колкото може повече , за да има време, докато пазача нарежда папетата, всеки да си вземе папито и да се върне на линията.Пазача бърза да нареди папетата в кръга и веднага се спуска да докосне/това е достатъчно/, който е тръгнал да си взима папето.Между кръга с папетата и линята за хвърляне ,горе-долу по средата, има линия опредаляща зоната на пазача .До тази линия пазача може да те гони.Играчът ако прецени, че няма да успее да пресече междинната линия без да го докоснат, може да настъпи папето си и тогава пазача няма право да го докосне.Така може да стои колкото си иска.Докоснатият от пазача играч в зоната около папетата до междината линия става пазач.Да си пазач не е за предпочитане, защото много често, ръцете, краката и главата стават мишена на папетата на играчите.Когато се определя пазач се определя и реда на хвърлянето на папетата на играчите. Който е хвърлил папето си най-близо до линията хвърля първи и т.н..

Казанлък 40-50-те

ПАРЦАЛЕНАТА ТОПКА- ФУТБОЛ

Топката е голяма колкото голяма дюля .Ушита е от парцали стегнато без възли.Терен обикновено- прашна улица.Врата -два камъка.Екип – кой каквото има на гърба си когато играе ,най често боси.Правила -каквото присадят батковците.Задължителнодо третата игра е сцепен палеца на единия крак от камъните. Колкото да чистим терена, все има камъни .Играе се понякога докато се вижда топката. Първите гумени топки наше производство се появиха /в Казанлък/ през 1950-52 година.

Казанлък 40-50-те