След толкова време срещата на BgLOG се състоя :) Видяхме се стари приятели и лично на мен ми беше повече от приятно. Чувствах се като у дома си. Не помня от колко отдавна не бях изпитвал това чувство. 
Видях се с Куини, Веско, Мейкъра, Един от Вас (Наско), Щепси, Вальо (koumupuka), Janichka, която не бях виждал от поне 5-6 години. Беше невероятно, а всички си бяхме същите, че и по-готини! :)
Разбира се, имаше и нов член в лицето на моята малка и чаровна щерка, която успя да развесели блогерите със своите изпълнения, но най-много се зарадва на Чичко Мейкър :)
Обещахме си скоро пак да се видим и си пожелахме да видим и други стари приятели, които по една или друга причина нямаха възможност да дойдат. 

Решихме следващата такава среща да бъде през септември, за да има време за повече хора да се организират :)
А ето и кадро от нашата среща :)

Попаднах на тази статия и се чувствам донякъде лично засегната от думите на бившия външен министър Паси. Напълно необосновано и доста нахално той обобщава в предаване по RE:TV, че в българските блогове съдържат простотии и не бива да се четат.

Всъщност, не се учудвам на реакцията му. Тя е очаквана и обяснима, защото именно блогерите са най-умната, най-образована и най-свободолюбивата част от пишещите хора в интернет, и не е далече денят, когато политиците много сериозно ще се притесняват от откровените блог публикации в нета. Засега управниците ни са на етап внушение - не ги четете тия блогери, това тяхното са "простотии".

Ето и запис на интервюто (монтажът с репликата на Паси си е съвсем на място)

 

Няма какво да се лъжем, блоговете нма да променят света; не вярвам, че и моят ще го направи.Не се надвам, че нов, майски ден ще изгрее за българската публичност(пък и не само) ако всички дружно списваме в интернет.Дали блоговете ще ни направят по-усмихнати, по-човечни, по-ДОБРИ???Дали май н тук не идваме с дребните си и не дотам дребни човешки страстенца и страстища???Дали и тук не пренасяме сплетничеството, дребнотемието и пустословието си, в които и без това сме си затънали в истинския свят???Въобще, за какво си позволяваме да да занимаваме другите, след като и без това май няма какво толкова истински съществено да им кажем??? 

Както се казва-да ама не!

Не съм фен на параноята по големи заговори, но трябва да призная, че нашата си редовна, традиционна публичност е сериозно увредена.Много от медиите отдавна са престанали да изпълняват тази функция, т.е. да бъдат такива, които свързват хората, а тя публичността в наши дни се гради само чрез тях.Де да бяхме само ние на този хал, но не сме.В къде по-големи, по-демократични, по-братски и не толкова нам страни положението е същото.Някой се опитва да ти подрежда дневния ред от новини, някой ти казва кое е съществено и кое не.Някой ти казва кой е героят на деня,,,било то от заглавната страница на някой весник или от добрия стар син екран... и за съжаление твърде често едно съмненийце ме гризе за непредубедеността, честността и високо развяваната обективност на този някой.Тъжно ми е като гледам как истинските думи биват убити от дребнотемните многословия, които не те карат да мислиш, а просто искат да те смажат чрез количеството си; как  личностите в публичността биват пометени нанякъде от тълпата.

А сега за блоговете и алтернативността...Вече го казах, но пак повтарям :всички тук си идваме с кусурите и всичките му там недостатъци...но именно в това е хубавото на блогствуването, че се срещаш с хората от живия живот, които си приказват за живия живот, които си имат мнение за живия живот, че и доста се карат при това понякога.Харесва ми да си имам работа с личности.

Това му е хубавото на блога-той демасовизира и дечалгаризира, говоренето е лице в лице; тренираш, закаляваш собственото си мнение...Може и да викаш напразно, но поне полето е по-голямо от всякога.Туко-виж някой те чул.

Но не е важно само да викаш, важно е и да имаш, какво да кажеш, защото в това е шансът, но и отговорността на блога.

Но стига толкова...Вече казах-блоговете няма да променят света.

Скъпи приятели, нашият сайт става от ден на ден все по-популярен. Вчера, преди да изляза от вкъщи, потребителите бяха 998. По този повод си мислех, че е възможно, докато се прибера, да се е регистрирал 1000-ният член на нашата общност, и бях решила да пусна специален поздравителен пост в негова чест, но се оказа, че съм закъсняла, защото за няколко часа регистрациите са се увеличили не с една, а с десет.

Реших да улесня всички новорегистрирани потребители, като им дам някои съвети как да оформят постингите си и ги запозная с възможностите на нашата платформа.

Писането в блога е възможно само след регистрация. Страницата за попълване на регистрационната бланка се отваря след натискане на линка „Регистрация”, намиращ се най-горе, над хедъра, вдясно. Там, където стои и линкът „Вход”, предназначен за влизане на вече регистрираните потребители.



След успешната регистрация се появяват и всички ресурси на сайта, които не са видими, ако потребителят не е логнат.

За да пишете в блога, трябва да изберете опцията „Пиши в блога”, която се намира вляво, в раздел „Навигация”.



Отваря се текстов редактор, който съдържа бутони за форматиране на текста. Илюстрирам.



Ако нямате време да завършите публикацията, можете да я съхраните като чернова и да продължите да работите над нея след време. Бутонът за съхранение на черновата "Съхрани като чернова" се намира най-отдолу, както се вижда и на скрийншота.

Когато например сте офлайн, публикацията можете да я напишете на друг текстов редактор, какъвто е WORD да речем. След което я копирате и пействате в редактора на блога, като използвате възможностите, показващи се след клик с десния бутон на мишката.




Освен изброените възможности, редакторът съдържа и бутони за вмъкване на аудио, видео, флаш и текстови файлове, линкове, както и HTML кодове.

 

При натискането на всяко бутонче се появява изскачащ прозорец, в който трябва да се напише адреса на файла, а при HTML кодовете – да се пейства самия код. Ето няколко примера.













След вмъкване на аудио, ако форматът е mp3, се визуализира музикалният плеър, който изглежда ето така.



Най-често бутонът за слагане на код се използва за визуализация на видео файлове, които се намират в интернет, качени на сайтове като:

http://www.youtube.com/
http://www.slide.com/
http://video.google.com/
http://www.vbox7.com/

Кодът, за да бъде поставен в нашия блог сайт, трябва да се копира от другия сайт, където е качен видео файлът.



В чуждите сайтове кодът обикновено следва написан след думичката Embed, а в българските се отваря след използване на опцията „Сложи в своя сайт”. Видът му в най-общи линии, примерно, може да е следният.

<object width="425" height="355"><param name="movie" value="http://www.youtube.com/v/Frt0N3VW03g&rel=1"></param><param name="wmode" value="transparent"></param><embed src="http://www.youtube.com/v/Frt0N3VW03g&rel=1" type="application/x-shockwave-flash" wmode="transparent" width="425" height="355"></embed></object>

След като е копиран кодът, той трябва да се пейстне в изскачащото прозорче, появяващо се след натискане на съответното бутонче (виж по-горе) в текстовия редактор на постинга.

След потвърждението видео файлът ще се появи във вашия текстов редактор, а по-късно, след публикуването му – и във вашия постинг.




Вмъкването на линкове става със следните стъпки, които се виждат на скрийншотовете.

Маркираме текста, в който ще сложим хипервръзка, и кликваме върху бутончето за вмъкване на линк.



Пействаме адреса, който ще създаде препратката.







В Target можем да изберем линкът да се отваря в нова страница. След потвърждението препратката е създадена.



===========

Когато постингът ни е готов: написан и форматиран, преди да го изпратим в интернет е добре да се възползваме и от други възможности, които се откриват под текстовия редактор.

Те се виждат, след като кликнем с мишката върху „Покажи разширени настройки”.



Това са четирите подраздела:

1. Категории – тук със слагане на отметка можете да изберете към коя категория или категории да ориентирате вашата статия.



2. Резюме – тук, чрез появяващия се текстов редактор, можете да оформите своето кратко описание, което може да представлява кратко представяне на статията или нейното начало. Тази опция е много важно да се използва, защото по подразбиране се случва броят на буквените символи да свърши по средата на думата или по средата на изречението.



3. Дата на публикуване – тук можете да изберете кога вашата чернова да излезе в интернет, като за целта не е нужно вие да сте онлайн. Например, ако желаете навръх Нова година да честитите празника на всички блогери, можете да изберете деня и часа на публикуване.



4. Мулти-общности – BGLog.net е платформа, към която са създадени различни общности. Тук можете да си изберете и къде другаде още бихте искали да се публикува вашата статия. Мястото, в което всичко се пази, е вашия личен блог сайт, който за съжаление се вижда засега, само ако потребителят е логнат.



Освен избирането на разширените настройки, препоръчително е и да се въведат ключовите думи, които служат за мета тагове на статията и чрез тях търсачните машини като Google, много по-лесно намират и извеждат публикацията.



Под ключовите думи има опция за анонимна публикация в случай, че не бихте искали да се знае чие е авторството й.

Ако сте готови за изпращане на статията в интернет, можете да изберете левия бутон „Публикувай”, а ако решите да се откажете, десния – „Откажи”. Дори и да сте изпратили своята публикация във виртуалното пространство винаги и по всяко време можете да я редактирате (това се отнася и за коментарите), като използвате бутончето с нарисувано моливче - намира се в лентата под статията. Ето как изглежда то:



Засега нашата платформа работи най-добре с Интернет Експлорър, и сносно – с Мозила Файерфокс. С другите браузери не се визуализират всички екстри.

Това е засега от мен. Ако имате някакви въпроси, можете да ги зададете. Ще се опитам да отговоря дотолкова, доколкото позволяват възможностите ми и почти двегодишния ми блогерски опит.

Скъпи приятели, нашият сайт става от ден на ден все по-популярен. Вчера, преди да изляза от вкъщи, потребителите бяха 998. По този повод си мислех, че е възможно, докато се прибера, да се е регистрирал 1000-ният член на нашата общност, и бях решила да пусна специален поздравителен пост в негова чест, но се оказа, че съм закъсняла, защото за няколко часа регистрациите са се увеличили не с една, а с десет.

Реших да улесня всички новорегистрирани потребители, като им дам някои съвети как да оформят постингите си и ги запозная с възможностите на нашата платформа.

Писането в блога е възможно само след регистрация. Страницата за попълване на регистрационната бланка се отваря след натискане на линка „Регистрация”, намиращ се най-горе, над хедъра, вдясно. Там, където стои и линкът „Вход”, предназначен за влизане на вече регистрираните потребители.



След успешната регистрация се появяват и всички ресурси на сайта, които не са видими, ако потребителят не е логнат.

За да пишете в блога, трябва да изберете опцията „Пиши в блога”, която се намира вляво, в раздел „Навигация”.



Отваря се текстов редактор, който съдържа бутони за форматиране на текста. Илюстрирам.



Ако нямате време да завършите публикацията, можете да я съхраните като чернова и да продължите да работите над нея след време. Бутонът за съхранение на черновата "Съхрани като чернова" се намира най-отдолу, както се вижда и на скрийншота.

Когато например сте офлайн, публикацията можете да я напишете на друг текстов редактор, какъвто е WORD да речем. След което я копирате и пействате в редактора на блога, като използвате възможностите, показващи се след клик с десния бутон на мишката.




Освен изброените възможности, редакторът съдържа и бутони за вмъкване на аудио, видео, флаш и текстови файлове, линкове, както и HTML кодове.

 

При натискането на всяко бутонче се появява изскачащ прозорец, в който трябва да се напише адреса на файла, а при HTML кодовете – да се пейства самия код. Ето няколко примера.













След вмъкване на аудио, ако форматът е mp3, се визуализира музикалният плеър, който изглежда ето така.



Най-често бутонът за слагане на код се използва за визуализация на видео файлове, които се намират в интернет, качени на сайтове като:

http://www.youtube.com/
http://www.slide.com/
http://video.google.com/
http://www.vbox7.com/

Кодът, за да бъде поставен в нашия блог сайт, трябва да се копира от другия сайт, където е качен видео файлът.



В чуждите сайтове кодът обикновено следва написан след думичката Embed, а в българските се отваря след използване на опцията „Сложи в своя сайт”. Видът му в най-общи линии, примерно, може да е следният.

<object width="425" height="355"><param name="movie" value="http://www.youtube.com/v/Frt0N3VW03g&rel=1"></param><param name="wmode" value="transparent"></param><embed src="http://www.youtube.com/v/Frt0N3VW03g&rel=1" type="application/x-shockwave-flash" wmode="transparent" width="425" height="355"></embed></object>

След като е копиран кодът, той трябва да се пейстне в изскачащото прозорче, появяващо се след натискане на съответното бутонче (виж по-горе) в текстовия редактор на постинга.

След потвърждението видео файлът ще се появи във вашия текстов редактор, а по-късно, след публикуването му – и във вашия постинг.




Вмъкването на линкове става със следните стъпки, които се виждат на скрийншотовете.

Маркираме текста, в който ще сложим хипервръзка, и кликваме върху бутончето за вмъкване на линк.



Пействаме адреса, който ще създаде препратката.







В Target можем да изберем линкът да се отваря в нова страница. След потвърждението препратката е създадена.



===========

Когато постингът ни е готов: написан и форматиран, преди да го изпратим в интернет е добре да се възползваме и от други възможности, които се откриват под текстовия редактор.

Те се виждат, след като кликнем с мишката върху „Покажи разширени настройки”.



Това са четирите подраздела:

1. Категории – тук със слагане на отметка можете да изберете към коя категория или категории да ориентирате вашата статия.



2. Резюме – тук, чрез появяващия се текстов редактор, можете да оформите своето кратко описание, което може да представлява кратко представяне на статията или нейното начало. Тази опция е много важно да се използва, защото по подразбиране се случва броят на буквените символи да свърши по средата на думата или по средата на изречението.



3. Дата на публикуване – тук можете да изберете кога вашата чернова да излезе в интернет, като за целта не е нужно вие да сте онлайн. Например, ако желаете навръх Нова година да честитите празника на всички блогери, можете да изберете деня и часа на публикуване.



4. Мулти-общности – BGLog.net е платформа, към която са създадени различни общности. Тук можете да си изберете и къде другаде още бихте искали да се публикува вашата статия. Мястото, в което всичко се пази, е вашия личен блог сайт, който за съжаление се вижда засега, само ако потребителят е логнат.



Освен избирането на разширените настройки, препоръчително е и да се въведат ключовите думи, които служат за мета тагове на статията и чрез тях търсачните машини като Google, много по-лесно намират и извеждат публикацията.



Под ключовите думи има опция за анонимна публикация в случай, че не бихте искали да се знае чие е авторството й.

Ако сте готови за изпращане на статията в интернет, можете да изберете левия бутон „Публикувай”, а ако решите да се откажете, десния – „Откажи”. Дори и да сте изпратили своята публикация във виртуалното пространство винаги и по всяко време можете да я редактирате (това се отнася и за коментарите), като използвате бутончето с нарисувано моливче - намира се в лентата под статията. Ето как изглежда то:



Засега нашата платформа работи най-добре с Интернет Експлорър, и сносно – с Мозила Файерфокс. С другите браузери не се визуализират всички екстри.

Това е засега от мен. Ако имате някакви въпроси, можете да ги зададете. Ще се опитам да отговоря дотолкова, доколкото позволяват възможностите ми и почти двегодишния ми блогерски опит.

В четвъртък едно чаровно момиче дойде в редакцията и от кошница с портокали ми подаде един ухаещ портокал, за който беше прикрепена покана да отида на портокалова среща днес. Отидох да се видя с Горица Белогушева, Жюстин Томс, въпросното чаровно момиче и колеги от другите издания, където си говорихме за това, колко са важни блоговете днес. Фирмата ABC отваря нова, наречена ComOn, която да се грижи само за онлайн маркетинг. Жюстин обясни понятието онлайн маркетинг
 с много оригиналното обяснение, което е дала на свой клиент: "Онлайн маркетингът е маркетинг онлайн". На мен много ми хареса това определение  :)

Та след презентацията, голяма част от която беше посветена на силата на блоговете като онлайн медия, която застрашава и печатната и ефирната, си поговорихме за блогове. Обсъдихме важността им в непринудена обстановка, докато ядохме портокалови сладкиши и фрешове, като стана дума и за политиците. Думата дойде от там, че стигнахме до признание, че фирмите още не са оценили блоговете като сила, когато аз вметнах, че политиците вече ги оценяват и правят свои блогове.
От известно време следя блога на Мартин Заимов, който редовно пише в него и отговаря на коментарите на посетителите - често наведнъж много отговори, но все пак човекът има и предизборна кампания и го оправдавам. Стана ми симпатичен най-вече заради неговия блог.
Днес разбрах, че дори Георги Кадиев, председателя на софийската организация на БСП също има свой, доста пълен с публикации, но и доста самотен блог в blogspot. В община Младост пък, от известно време има едни плакати "Кой е Петър Атанасов?". Накрая се появи адреса на неговия сайт, където блог няма, но има книга за гости, която явно изпълнява тази функция. И то по много интересен начин! Например, ако аз реша да задам въпрос на Петър Атанасов, той може да ми отговори като, забележете, редактира моя въпрос и вмъкне в него своя отговор. Малко неудобна форма на дискусия, пък и остава тръпчив вкус в устата, когато знаеш, че ти редактират мнението.
Бриго Аспарухов също откри свой блог, но на него той е написал само нещо, което може да се прочете и в много профили на потребители в сайтовете за запознанства. Вижте сами. Само един постинг и то писан на 30-ти септември - може би ентусиазма му е поизчезнал.
Бойко Борисов пък си има сайт! На неговия сайт блог няма, нито пък форум, но пък може да се види колко много е направил за София, както и писмата с благодарности, които е получавал. Също има специална секция, в която всеки любопитен може да прочете какво е казвал неговия любимец пред медиите напоследък (то тази активност не е за блог, а за цял портал!). Въпроси? Съвети, критики, коментари? Че защо са му, той всичко си знае и никъде на сайта му няма и помен за желание от обратна връзка с посетителя.
Има и сайт анти, като това е блогът на Бойко Борисов, но в анти-вариант. Там шепа автори, някои анонимни, други смело заявили имената си, коментират изказванията на Борисов. Аз лично често го чета.
Чест прави на Ивайло Калфин, че си е направил свой блог и го попълва сравнително редовно (за общо 4 месеца 16 публикации, като последната е на 16-ти февруари). Самият той признава, че му е трудно да го списва често, но съм готов да му простя липсата му - за действащ министър, на който не му предстоят избори, това е нещо, което ме изненада приятно.
На срещата днес обменихме реплики, че най-вероятно специални ПР екипи списват блоговете от името на политиците. Иска ми се да не е така, пък и си мисля, че това би се усетило по някакъв начин. Ще ми се също да помоля тези политици, които стартираха блог преди изборите, да не спрат списването му, а да продължат. Нека станат част от блогосферата, пък ако не спечелят на тези избори, кой знае, на следващите може да имат и по-голям успех!

Днес бяхме на протеста против застрояването на Странджа планина, както и против налагането на цензура в блоговете.
Помните, полицията привика блогера Мишел да му иска обяснения защо отразявал събитията и го накарала да подпише протокол, в който обещава, че занапред ще внимава какво пише в блога си.
Това бе прието като знак за ограничаването на свободата на словото от страна на властите, които посегнаха и на свободната блог журналистика.
Ето кратко видео от митинга, който тръгна от НДК и завърши пред храм паметник Александър Невски. На видеото гражданите, не еколозите или природозащитниците, както много медии ни наричат, пеем песни в защита на природата в България и в защита на свободата на словото.



А ето я и песента на Странджа


Самото шествие беше много мирно и организирано. Всички тръгнаха в 19.30 часа и преминаха през Витошка и след това се отправиха към Александър Невски. Мисля, че имаше близо 1000 души на шествието и след това на митинга. Толкова много млади хора на едно място видях и така се зарадвах. Почувствах се сред граждани с позиция, будни и желаещи промяна. Стана ми много приятно, защото вече се чудех дали има гражданско общество в България и дали ще доживея да го видя някога. Оказа се че има. Тези хиляда момчета и момичета бяха там за да покажат, че не са безмълвна буква, че имат мнение и че жалеят за страната си и че не искат нещата да се случват просто ей така.
Заспах по-щастлив след вчерашната вечер, по-усмихнат и по-вярващ в бъдещето на страната ни. Докато сме там, докато сме с позиция и я отстояваме, страшно няма. Разюздалите се политици ще разберат, че не сме безгласна буква.
Странно ми стана и друго... сетих се че последните такива митинги бяха по времето на Виденов. Тогава видях толкова много млади хора на едно място - когато се събирахме пак пред църквата и пеехме. Защо ли все когато БСП е на власт се случва това? В момента назряват множество протести, постоянно има недоволство... Каква е тази прокоба, дето я гони столетницата?

Вчера беше натоварен ден. Още към 11 часа ми се обади редакторка от предаването "Часът на Милен Цветков" с искане да отида да говоря за свободата на словото в интернет в предаването им същия ден. Поради неотложни ангажименти не можех да отида, но атаката продължи с искане да открия Михаил Бозгунов и да го навия да отиде в предаването. Тъй като беше нужна публичност по случая се опитах да направя всичко възможно това да се случи. Михаил бе в БНТ същата сутрин, заедно с една видна блогерка, преподавателката по медийно право в СУ доц. Нели Огнянова.
Там те са говорили за това дали блогерите имат различен от журналистите статут, мнението на Нели можете да видите тук.
Това раздвижи малко медиите, които почнаха да пишат по случая, дори днес във вестник "Сега" има 2 материала по темата, като единият е новина, а другия анализ и коментар на случилото се и припомняне на тъмните комунистически времена.
След като не успях да убедя Мишел да участва (вече бе уморен от медийни изяви), потърсих други хора, които биха могли да защитят каузата - все видни блогери, които имаха мнение по въпроса, като Yovko, Васил Колев (ludost.net), Милко Георгиев (yvox.net). Всичко вече беше уредено, когато Милен Цветков се отметна и редакторката на предаването ми съобщи, че той не желаел да прави предаване на тази тема, защото сутринта имало такова по БНТ - политика на телевизията.
Не знам в крайна сметка предаване на каква тема е направил Цветков, но коментарите за решението му не бяха много позитивни.
Но както и да е. Важното е, че медиите обърнаха внимание на проблема. Засега единствено "Дневник" отразява всички събития, а от вчера и "Сега".  Труд, Стандарт и другите мълчат, за тях това не е събитие или просто не защитават свободата на словото в България. За тях е по-важно, как някой продал яхтата си.
Всъщност, не мога да не отбележа, че "24 часа" вчера публикува добър материал по темата, озаглавен "Тълпата като светкавица", в който дори се споменава за флашмоба на Сапунени мехури!
Та така... Това се случва тия дни.
Добрата новина е, че скоро ще имаме нова версия на Blogtronix с много нови възможности. Сега превеждаме интерфейса на български език и до няколко дни ще имаме ъпгрейд :)
Също така, обмислям една срещичка събота, има ли желаещи?

Преди седмица и нещо писах нещо за ситуацията в страната ни, как някои хора по висшите етажи на властта явно се чувстват или недосегаеми или прекалено спокойни в своите действия. Пребиха няколко миньора, които бяха на законен протест, а Румен Петков каза, че човекът си блъскал сам главата в асфалта. Това беше толкова нагло, че не остана без реакция от страна на обществото, но въпреки това не промени нищо. Помните и смеха на Петков по радиото, когато му казаха, че полицаи са пребили фоторепортер, защото искал да снима охраната на Маджо в съда... Първанов, Станишев и Румен Петков продължават да си се чувстват така, сякаш държавата е тяхна не само сега, но и ще бъде такава и в следващите години.
Държат се повече от безцеремонно и се чудя коя е причината за тези нагли действия.
Последното нещо, което просто ме потресе беше привикването на един блогер в полицията да подпише протокол, с който го уведомяват, че трябва да спре да пише по темата за Странджа.
Когато прочетох това, се почувствах като върнал се с магична пръчка в тъмните години на комунизма. Спомних си за Джордж Оруел и неговия роман "1984" и просто потръпнах.
Иска ми се да намеря някакво смислено обяснение на действията на властта, но такова не мога да открия. Вместо това се насажда страх в обществото. Щом посегнаха и на блоговете, които са един апотеоз на свободата на словото... Нямам думи от огорчение.
Какво означава на практика случилото се? Който пише за Странджа може да бъде привикан в столичната дирекция на вътрешните работи? Къде е свободата на словото господа управляващи? Нима искате да ни върнете обратно в тъмните години на комунизма?
Откъде идва това чувство за безнаказаност у вас? Тази безцеремонност, с която раздавате шамари наляво и надясно?
Нима утре защото съм писал нещо в блога си ще бъда привикан да давам обяснения, въпреки, че не съм нарушил закона по никакъв начин?
Поздравявам колегите от Икономедия, вестник Дневник и вестник "Капитал", които не се поколебаха и публикуваха новина за срамната случка.

Много съм щастлив, че интернет ни дава възможност да не сме част от тълпата, а да бъдем индивиди. С Web 2.0 се постига точно това - няма само сървъри, на които са качени разни нещица и хората теглят или ползват, а вече централна роля играе човек.
Например блоговете. Чрез писането в блог, човек допълва своето лице в уеб. Демонстрира своята индивидуалност. Няма нищо лошо в това, да си индивидуалист, стига да не си срязал всички пътища към социалното общуване, а Web 2.0 ни позволява да сме социални по още много интересни и същевременно забавни начини!
Например, много харесвам услугата Last.fm, където всеки може да види каква музика слушам в момента и кои са най-слушаните от мен песни. Също така, сайтът изгражда профил, който е уникален за мен, на база моите вкусове. След това поглежда дали има хора, които също като мен слушат подобен микс от музика и ги нарича "Съседи".
За да стане това възможно Last.fm следи каква музика слушам и в реално време предава към сървърите имената на песните. В ерата на уеб 1.0 такава дейност имаше, но тя беше главно от Spyware приложенията, които следяха дейността ни без наше позволение и събираха статистически данни за вкусовете ни.
А пробвахте ли Joost? Новата онлайн телевизия. Ако някой иска покана за Joost (май са ограничени като брой) нека пише на лично мейл адрес. Това е онлайн телевизия, основаваща се на P2P, подобно на Skype и торентите.
Ами Youtube? Имате ли вече профил в този онлайн феномен? Моят е http://youtube.com/user/terkoto и можете да видите там последните качени от мен видеоклипове.
Youtube също дава едно човешко лице на уеб.


Ето само един пример! Едно момиче споделя неща за себе си пред камерата.


Не е ли сладка? :)

А ето и какво слушам днес, вчера, онзи ден...






Някои казват, че вече се вижда и Web 3.0. Но още не се знае кое ще бъде той. Дали Second Life не е Web 3.0? Или Семантичният уеб, създаден от Тим Бърнърс Лий, смятан за таткото на Уеб? Не се знае. Но засега Web 2.0 ми харесва :)