По-малко от 8 лв са, май. Майка ми проверява сега и май каза по-малка сума...Трябва да питам, хм.

Ко е тва АКТ? Никога не съм го чувала. По мое време се ходеше на тойфели и сатове...

Пък за матурата, всеки човек който е имал взимане даване с агенции за наемане на домашни помощници ще ви кажат, че почасовата работа е по-скъпа от ежемесечната. Демек, нормално е да платиш за веднъж или два пъти повече отколкото за всеки ден в продължение на години. Е, разликата е голямка, но...аз гледам на нещата по този начин, корупцията може и да е скапана, но пък ако я нямаше, нямаше да виждаме тези прекрасни коли по улиците на София и да им се радваме. Со, всяко зло за добро. :) Иначе имаше да чакам да вида Астън Мартин ДБ9 на 1 метър :)

или Ферари пред теб на светофара:)

Ами всъщност се разминах с едно миналата седмица. Не го бях виждала това конкретно / май е третото, което съм виждала в София /. Еееех...за момент забравих в каква кола се намирах и в какво задръстване :) Мдам...

 Ето затова си заслужава да защитим МОН и всички останали мили хора, които ни крадат, за да си купуват такива коли. Иначе къде ще ги видим, само на картинка. Пък на живо са толкова по-хубави...

доц. Стоянова СУ - "Матурите превърнаха неграмотността в стандарт" - в-к "Сега"

Друг е въпросът защо се работи в неделя и как се компенсира. Масово се говори, че се компенсира с почивка в понеделник, тоест къде отдиват надниците на "над 12 000 квестори"?! Ако е 25лв в неделя, това са чисти 300 000 лв.

Матурите са бизнес и наистина всички си траят. Пада ни се...

Анонимен, където отидоха надниците на проверителите за 4 и 5 клас. И всеки се оправдава с делегираните бюджети. Външното оценяване и матурите са  изцяло дейности на МОН. Не проумявам  какво общо имат те с делегираните бюджети! Мисля си още какво би станало, ако 12 000 квестора откажат да влязат в залите за изпити. А Нина е безкрайно права- обучаваме и работим без пари.

Обърнатото счетоводство на МОН е с мно-о-ого стара дата. Днес отидох квестор повече от интерес, отколкото от някакво криворазбрано чувство за съпричастност. Ако нещо със заплащането не стана така, както трябва, то втори път едва ли ще повторя. Лошото е, че на тия дето отидат квестори няма да им се даде, а на тези дето не отидат ще им се вземе и това, което имат... Звучи почти библейски...

в.168 Часа - 29 май 2008
 
Матурите нагласени
 
Румяна МИЛАНОВА
 
Тестовете на зрелостните изпити ще са максимално близни или изцяло ще дублират публикуваните в интернет варианти. Целта е да няма много двойки и министерството да не понесе критики. Добър (4) ще са масово оценките, прогнозират експерти, работили над тестовете за зрелостните изпити.
Задачите, които ще се паднат на държавните зрелостни изпити по всички предмети, са почти еднакви като тези, които са публикувани на сайта на Министерството на образованието и науката.
Това признават дори някои от експертите, които участват в съставянето на тестовете.
Целта е учениците, за които се предполага, че са решили примерните тестове, да нямат проблеми при изкарване на изпита. Очакването на експертите е масовите оценки да са четворки.
„Поместените примерни тестове, публикувани в интернет, са образецът, който се следва. Нормално е като тип задачи да са същите. Не мога официално да коментирам дали ще има буквално еднакви въпроси, но не е изключено" - каза пред „168 часа" експерт, който участва в направата на тестове по математика. Останалите специалисти от изпитните комисии също отричат сходството на задачите.
„Матурите ще са върху материал, изучаван във всички видове училища, тоест най-лесния. Това стеснява много кръга от въпроси, които биха могли да се паднат. Като тип всички
те са дадени в примерните тестове и не виждам нищо лошо в това, все пак е за доброто на децата", коментира ситуацията експертът по математика Сава Гроздев. По останалите предмети дублирането на въпроси също няма да бъда избегнато
„От години тестовете, които се падат на всевъзможни изпити по български език и математика, са еднакви като структура. По този модел са направени и примерните тестове на МОН. Естествено е, че много задачи в матурите ще бъдат абсолютно същите като тези, които са публикувани в интернет. Това вече се е случвало на изпитите след седми клас" - казва и преподавателката в СУ „Климент Охридски" Димитрина Ставрева.
Образователни специалисти са категорични, че това се прави по изрично настояване на МОН.
„Целта е тестовете да са максимално опростени, да няма двойки, а от министерството да си измият ръцете" - обяснява ситуацията Фелиянка Стоянова, която е консултант на ЕС по въпросите на оценяването на езиковата подготовка. На същото мнение са и депутати от опозицията.
„По цялостното поведение на МОН личи, че този випуск ще бъде експериментален. Заради притесненията, че резултатите ще са плачевни, се вземат всевъзможни мерки за да се прикрие това и да няма обвинения към министър Вълчев", коментира депутатката от ДСБ Антоанела Понева.
Преподаватели в системата на средното и висше образование са категорични, че проблемът за хаоса около матурите няма да се реши с лесните и предварително ясни тестове, които ще се паднат.
„Като структура зрелостните изпити ще са едно към едно с примерните. Убеден съм, че ще има и дословно преписани задачи. Това се дължи на липсата на време съставителите да изготвят различни задачи.
Проблемът е, че и пробните матури са непрофесионално съставени" - коментира проф. Енчо Герганов. Той е член на Управителния съвет на Дружеството за измерване и оценяване на образованието, член е и на Националния тестови център, който разработва стандартизирани тестове за средното образование.
По думите му това, което се случва с матурите, е фарс, защото са нарушени някои основни правила за изготвянето на тестове и тестовете не показват реалните знания за учениците. Според експертите вече няма никакво значение дали учениците ще решат въпросите, които ще им се паднат на изпита, защото оценките ще се определят едва след това.
„Вълчев намекна, че шестицата ще е само за 100 от 100 точки. Колко ще е тройката, не се знае. По този начин се цели да няма двойки, да има малко шестици, а всички останали оценки ще са между 3 и 4. Обществото трябва да е наясно как ще се формира не само тройката, но и шестицата. Необходимо е да има гаранции, че децата няма да са ощетявани с изкуствено занижени оценки чрез предварително фиксиране на броя им, както се говори в момента", смята Димитрина Ставрева.
Заради неуредиците около зрелостните изпити депутатите Антонела Понева, заедно с Евдокия Манева от ДСБ и Мария Капоя от ЕНП внасят предложение в парламента учениците от този випуск сами да избират дали оценките да се записват в дипломите им.
Не се предвижда обжалване на резултатите от зрелостните изпити преди издаването на дипломите. Децата могат да видят своята работа, след като е оценена, но на практика не могат да направят нищо заради липсата на време
Ако ученик обжалва оценката си, няма да получи диплома в срок. Предвиденото техническо време за организацията и оценяването е крайно недостатъчно, безпокоят се учители.
Известно е, че 1382 души ще трябва да проверяват общо 154 000 изпитни работи. На всеки проверител се падат по около 110 теста. Специалисти са изчислили, че това ще продължи най-малко 13 дни. Отделно е необходимо и време за разкривана на анонимността на писмените работи, внасяне в компютър на оценките. Следва процедура за обявяване на резултатите и изпращането им по училища. Едва тогава може да започне изготвянето на дипломите, тяхното сканиране и изпращане до МОН. Всичко това трябва да стане до края юни.
„Не знаем как ще се справим. Явно е, че ще спим в училище", казва Мария Ангелова от Първа немска езикова гимназия в София. Учители от много градове се оплакват, че е нарушена и министерската заповед за определяне на квестори. В наредбата на МОН е записано, че родители и учители на ученици от 12-и клас не могат да са квестори и консултатнти по време на матурите. В някои училища в утвърдените списъци от регионалните инспекторати и МОН с преподавателите, които ще следят за контрола по време на изпита, присъстват и имената на такива, които преподават на зрелостниците.
***
Може да отменят тестовете догодина
ДОКАТО цари тотална паника какво ще стане с тазгодишните зрелостници, се засилват и коментарите, че догодина матурите могат да бъдат отменени.
Основните доводи са, че при евентуален провал и широко обществено недоволство от страна на родители и ученици следващият випуск ще се активизира. Ученици от 11-и клас вече изказват недоволството си, че на практика първите реално проведени матури ще са с тях, защото критериите за оценките на тазгодишните завършващи ще се определят след провеждането им.
„Ако се окаже, че тези тестове не са добре направени, ще искаме коренно различни изпити за матура. Вече, сме получили уверение на обществени организации, че ще ни подкрепят в протестите", казва ученичка от Първа английска езикова гимназия в София. Експертите не изключват възможност за отменяне на матурите през следващата година и заради политически обстоятелства.
„Зрелостните изпити ще са точно преди парламентарните избори. Тогава може да се случи всичко", смятат преподаватели от висшите училища. Според депутати, ако се окаже, че тази година матурите не са добре подготвени, то догодина ситуацията ще е драматична.
„Не искам и да си помислям какво ще стане другата година при евентуален провал на изпитите сега", казва депутатката Антоанела Понева
***
Започва чистка след изпитите
УЧИТЕЛИТЕ, които ще бъдат квестори на държавните зрелостни изпити, смятат, че няма да получат нито лев за работата си.
На първата матура, която ще се проведе в неделя на първи юни, по закон се очаква двойна надница.
От регионалните инспекторати са казали на квесторите, че ако директорите намерят пари, ще платят на учителите, твърдят те. От МОН казаха, че финансовите въпроси на учителите ще се решат по-късно.
„На първи юни в шест часа сутринта трябва да сме в инспектората. Едва тогава ще разберем в кое училище сме, и всичкото това без пари", казва учителят! от 125-о СОУ в София Ангел Малинов. На много места са объркани квесторите и консултантите по чужди езици. Във всяка стая, в която има езиков изпит, трябва човек, който да следи текста „Слушане с разбиране". Учители се оплакаха, че на места те са записани като квестори. След като станат ясни резултатите от матурите, ще последват масови съкращения на учители и експерти в цялата страна, прогнозират експерти и учители. Специалисти от МОН твърдят, че министър Даниел Вълчев ще ги държи отговорни за организацията на изпитите и ако някой се издъни, ще си понесе отговорността
Чистката на учители ще започне мед анализ на резултати по места, опасяват се те. Съкращенията се налагат в пялата страна заради недостиг на пари след въвеждането на делегирани бюджети. Оптимизиране на персонала ще има със сигурност, ще има и затваряне на училища, а резултатите от тестовете също може да окажат влияние върху предстоящите промени, смятат специалистите.
Основният мотив е, че матурата е външна форма за оценяване на системата за средното образование, включително и на учителите. Това според тях дава възможност да бъдат премахнати даскали, като един от аргументите е, че учениците им са показали невисоки резултати.
„Ясно е, че в по-малките градове ще има съкращения. През лятото положението ще е страшно. Като причина кои преподаватели да си отидат би могло да се използва и аргумент за ниски резултати на учениците им по време на зрелостните изпити", казват експертите от Българското дружество за измерване и оценяване в образованието.
Синдикатите отсега се готвят да не допуснат това и отново да се стигне до учителска стачка.
„Учителите няма да страдат за чужди грешки. Досега не съм чула за министерски чиновник, уволнен заради проблем с матурите. Няма да допуснем подобно нещо" - категорична е председателката на Съюза на българските учители Янка Такева.

Учителка по български език разкри:

Втора грешка в теста реже 1 точка на матурата

Това е гаф по академичните правила, признаха от БАН

ТОДОР ГОСПОДИНОВ  в.Монитор

Обещали по 2 лева за всяка коригирана работа. Учител се хвалил пред колегите си, че преглеждал 210 теста на ден

Проверяват матурите през пръсти

Екип на "Монитор" откри, че "секретната" проверка се извършва във Висшето строително училище "Любен Каравелов", което се намира на улица "Суходолска" в покрайнините на столицата.
"Ние проверяваме по две, максимум три папки с матури на ден. Всяка една от тях съдържа по 30 теста. Трудно ни е да проверяваме повече работи, защото тогава бихме ощетили децата. Не може да бързаш и да четеш през пръсти и в същото време да си обективен" - коментираха пред "Монитор" трима независими един от друг учители от различни градове.
И тримата обаче разказаха за техен колега, който се хвалел как е коригирал 7 папки с матури и си е докарал около 400 лв. само за ден.
Колко работи ще бъдат проверени, зависи от това как са се представили учениците. Ако учителят случи на папка, в която повечето от тестовете са на отличници, няма да може да прочете повече от 30 работи.
"Има и папки, които се минават много бързо, тъй като ученикът не е писал есе. Всяка трета работа, която съм проверила, е без съчинение" - разказа пред "Монитор" учителка от Северна България.

След първите три дни от проверката общото мнение на учителите е, че работите са на много ниско ниво. Според коригиращите високи резултати постигат най-вече възпитаниците на езиковите и математическите гимназии.
"Има покъртителни случаи. Един ученик беше написал, че Йордан Йовков се опитва да вмъкне читателите в героите на разказа. Други пък мислеха, че Шибил и Мустафа са различни хора" - разказа столичен преподавател. Според друг цялата образователна система е избушила и слабите резултати ще го потвърдят.

"Днес сутринта бях готова да си тръгна, тъй като една инспекторка ми се разкрещя", разказа пред "Монитор" една преподавателка от провинцията. Вчера след обяд инспекторите бяха въвели график за влизане в "стаята с компютрите' и опашки нямаше.
Министерството пренасочило парите за организация и ги е дало за храна и хотели на учителите, призна друга проверяваща. Освен дневните, коригиращите получават и по 220 лв. командировъчни.

Цялата статия

Всеки втори без съчинение на матуратa

Ох, милият ни министър, само да имаше кой да му вярва. Защо обаче не вземем да пратим линк на журналистите от блога, нека да погледнат от другата гледна точка на учителя, родителя(има ни и нас) и ученици се появяат. Все ми се иска да зададат въпросите които дискутираме тук. Не че ще се получи нещо, то разговора с министъра прилича на разговор с радио.

Taкива надписи ще четем от ученици, изкарали четворки на матурата по БЕЛ по Вълчево време :)

20 ТОЧКИ ЗА ТРОЙКА НА МАТУРИТЕ

Пробив в оценяването поставя под съмнение резултатите

ТОДОР ГОСПОДИНОВ

Сайтът на просветното ведомство пробит

ПУСНАЛИ МАТУРИТЕ В ИНТЕРНЕТ ЧАС ПО-РАНО

Поредните 2 грешки ощетяват учениците на изпита по английски език

ТОДОР ГОСПОДИНОВ

13.06.2008   bTV  Даниел Вълчев, министър на образованието

Водещ: Сега ще бъдат изнесени в ефира на БТВ резултатите от държавния изпит по български език и литература, и не само. Даниел Вълчев е на ход. Добро утро.
Даниел Вълчев: Добро утро. Благодаря за поканата.
Водещ: Аз благодаря, че приехте. Това са пресните резултати от изпита по български език и литература. Какъв е средният успех, оттам да започнем, за да влезем и в детайлите.
Даниел Вълчев: Може би трябва да започнем с това, че вече 100% от изпитните работи са обработени. Те не са разсекретени, тъй като на този етап не може да се каже коя оценка на кое дете е, но, така или иначе, те са проверени 100%, сканирани са, така че това са резултатите. Резултатите са както следва: Средният брой точки от 100 възможни е 57.14...
Водещ: Мога ли да покажа, понеже виждам, че това, което държите пред себе си, е диаграмата, която...
Даниел Вълчев: Диаграмата ли? Диаграмата, разбира се, покажете я, аз не съобразих да я вземем на магнитен носител - щеше да бъде по-лесно, но, така или иначе, ние ще качим данните на сайта на министерството и всеки ще може да се запознае с тях, тъй като от наша гледна точка е много важно сега да започнат сериозни дискусии по това, защо по един предмет са такива резултатите, по друг са такива резултатите, да видим спрямо очакванията ли са, има ли проблеми в начина на преподаване, в учебната програма и т.н. Мисля, че е много...
Водещ: Първият анализ, надявам се, днес ще го направим на база на тези резултати.
Даниел Вълчев: Ами аз ще опитам, разбира се, доста ad hoc, така, инцидентно да направя такъв анализ, тъй като много повече специалисти трябва да се включат в този въпрос. Но бих казал така. По български език и литература данните са такива: 72 532 зрелостници са се явили; средният брой точки от 100 възможни още веднъж да кажа е 57.14. Броят на слабите оценки след малко ще кажа какъв е, тъй като ще трябва да кажа първо скалата на оценяване. Бих искал преди това обаче да кажа, че най-високи са резултатите по езиците. Между другото, там и най-малко деца, с изключение на английския език, където има повечко, някъде около 7000, 6900 зрелостници са се явили на изпит по английски език, но другите са сравнително по-малко, като най-малко са по италиански език – 126 човека са се явили. Най-високи са резултатите по френски и италиански език – те са 86.68 точки, което е много висок резултат по френски език...
Водещ: Това най-вероятно са децата от езиковите училища.
Даниел Вълчев: Вероятно. Ние в момента не може да кажем, тъй като, казах, не са разсекретени материалите, но това вероятно са деца от езикови училища, вероятно такива, които се готвят да учат – било в чужбина, било със съответния език в страната, не мога да кажа точно към момента каква е социалната извадка. Не са толкова представителни по италиански език, тъй като, казах, те са съвсем малко. По английски език има също доста високи резултати – близо 69 точки от 100 възможни, като тук извадката, разбира се, е много по-голяма. За съжаление, потвърди се очакваното, а именно, че най-слаби са резултатите по история и цивилизация – 42.12, и от философския цикъл, за голямо мое съжаление – 40.32.
Водещ: Защо според вас се потвърди? Какви са били очакванията?
Даниел Вълчев: Ами защото още в самото начало имаше доста, от проверителите дойде информация, че има доста наистина много слаби работи, от една страна, от друга страна пък – много силни работи, т.е. като че ли едно поляризиране специално по история и цивилизация, което поне на първо четене, без да мога да правя някакъв дълбочинен анализ, от моя гледна точка означава, че там са се явили както деца, които имат специален интерес към историята, една част смятат да кандидатстват с история, чели са, учили са и т.н., така и такива, които вероятно на остатъчен принцип – трудна му е химията, трудна му е физиката, трудна му е биологията, какво, какво, от обща култура да вземе да се яви по история и това, между другото, доста ясно си личи. Може би също ще представлява интерес как са се отнесли към текстовата част на изпитния материал. Ние имахме едни първоначални данни, че около половината деца не са писали текст на изпита по български език и литература, а, слава Богу, намаля малко този процент, това беше при ниска извадка.
Водещ: Като това означава - не са писали текст, изобщо не са се захванали със задачата.
Даниел Вълчев: Въобще не са се захванали 26 347, което прави малко над 36%, което от моя гледна точка е сравнително притеснително, нещо, което, според мен, се нуждае от по-специален коментар и моето виждане е, че още от следващата седмица ако не, от по-следващата седмица със сигурност, тъй като другата седмица пък са изпитите за след 7 клас, е подходящо ние да започнем срещи както с учители, директори, университетски преподаватели по всички тези предмети...
Водещ: Намирате ли към този момент, на база тези числа и тези стойности, отговор на въпроса, защо децата отказват да създават свои текст, или са се представили зле на тази част от задачата за създаване на свои текст?
Даниел Вълчев: Трудно ми е да кажа към момента, защото това не е само по български език и литература. По география и икономика, който е вторият по масовост изпит, най-много деца са го избрали – над 22 500, от тях близо 10 000 също не са писали текст по география, което е още по-високо – това е близо 43% от децата.
Водещ: Т.е. децата заучават теорията, но на практика знанията си не могат да ги приложат. Това ли може да се направи като извод?
Даниел Вълчев: Едно, това е едната възможност, второ, на пук на всички говорения в смисъл, че те ще се затруднят именно от тестовата част, в смисъл, трудно ще работят с „а”, „б”, „в” и „г”, напротив – резултатите там са доста по-добри, разбира се, там има възможност за статистическо налучкване, за което аз след малко ще кажа, но като цяло се въздържат от писането на текст, да го кажа по-просто, със собствената си ръка. Същото е положението по история и цивилизация, където е най-тежко положението - всъщност 44% от явилите се не са писали исторически текст.
Водещ: Изобщо?
Даниел Вълчев: Изобщо.
Водещ: Вашето обяснение какво е? Зубри се или какво, какво става в училище на база на тези стойности?
Даниел Вълчев: Аз още веднъж казвам. Не бих искал, така, леки обяснения да даваме и прибързани. Иска ми се да направим много сериозен анализ - специално по история и цивилизация ми се струва, че там има сериозен проблем, тъй като тестът не беше и труден. Не знам дали сте го гледали, но, да речем, няма разумно обяснение, че един човек в 12 клас не може да изброи имената на четирима български възрожденци – според мен няма разумно обяснение. Ще кажа само, че аз лично съм изпратил около 1000 комплекта с техните портрети в училища. Значи той, дето се казва, като мине по коридора и си зададе въпроса кои са тези хора, дори да не е влизал в час по история, пак може да напише четирима такива.
Водещ: (...) по снимката може да ги възпроизведе отново.
Даниел Вълчев: Да. Не бяха толкова сложни тестовете и те не бива и да бъдат много сложни, тъй като трябва да отговарят на учебното съдържание, което се преподава. Така че наистина много сериозни анализи ще трябва да направим и според мен първото нещо, което си заслужава да отбележим, че матурите в крайна сметка дават много сериозна информация за размисъл какво става в българската образователна система, защото ние иначе говорим доста теоретично. Един излиза и казва: Добро е преподаването, друг казва – не е добро преподаването. Един казва: Много големи различия има между еди-кои си и еди-кои си училища, друг казва – не, то всичкото ни е едно, и така нататък. Сега ние ще бъдем в състояние до броени дни да направим извадка, след като, разбира се, бъдат разсекретени работите при спазване, разбира се, на анонимността, но извадките ще бъдат възможни от гледна точка на тип училище, да речем, какво са избрали в математическите гимназии – ние сега си мислим, че те са избрали главно математика, но може да се окаже, че не е така, да видим какво са избрали в тия гимназии, в ония гимназии...
Водещ: Къде най-малко са писали текстове...
Даниел Вълчев: Точно така. Да видим, разбира се, каква е била мотивацията ще се тълкува, да видим какво е било оценяването и нещо, което според мен е много важно – след като ние вече от миналата година имаме регистър на дипломите на завършващите средно образование, електронен регистър, изпратихме на всички училища скенери и те си изпълниха ангажимента директорите още миналата година, и тая година ще го направят, бихме могли да видим дали има ситуации, при които срочната, респективно годишна оценка е тройка, а на изпита детето има 6 и, което е още по-, не бих казал по-лошото, но в крайна сметка също доста неприятна ситуация, има срочна/годишна оценка шестица, да речем по история и цивилизация, изведнъж то не може да напише две думи.
Водещ: На държавния изпит.
Даниел Вълчев: Да.
Водещ: Ще правите и такива сравнения.
Даниел Вълчев: Ами ще направим тези сравнения и те стигат до конкретно училище и до конкретен учител.
Водещ: Затова ли не искате да правите обобщения на база на тези числа, защото ще има...
Даниел Вълчев: Да ви кажа, не смея не за друго, а защото не съм сигурен, че правилно ще изтълкувам. Все пак аз не съм специалист, за да мога да направя извод относно това каква е била мотивацията на децата – това ще направят съответните специалисти. Ние ще поръчаме сега малко и социологически проучвания, ще видим, ще се консултираме и с психолози, с учители и с директори. Иска ми се наистина да направим от матурите един сериозен национален дебат за бъдещето на българското образование, имайки вече върху какво сериозно да стъпим. Стига сме се заблуждавали, че то е или, знаете, има полярни виждания. Едни казват колко си ни е хубаво образованието знаете, сега тука последните години нещо малко нали, но пък иначе то си е чудесно. Други казват пък, че то за нищо не става – дайте да вземе американски модел, френски, не знам какъв модел. Значи тези, как да кажа, разноговорения трябва полека да бъдат концентрирани, събрани и да е ясно, че образованието е голямо национално усилие. Това не е усилие на една институция, или на някаква малка група хора. Всички сме заинтересовани децата ни да бъдат подготвени за утрешния свят, а всички виждаме и какво става в света – той се развива по начин, който много трудно може да бъде предвиден. Те трябва да бъдат наистина много подготвени.
Водещ: Това, което казвате, ме навява на мисълта да ви задам и въпроса на един от нашите зрители. Казвате, в тестовата част от задачите отговорите са доста по-добри като общ успех, в текстовата част, т.е. в творческата част отговорите са незадоволителни. Означава ли това, че е възможно наистина да е имало масово преписване на тестовата част?
Даниел Вълчев: Сега, вижте, обвинения към матурите, всъщност от същите хора, които не искаха да има матури, има вече седмици наред, всеки ден се измисля по нещо. Не бих казал. Ще ви кажа защо според мен това не е възможно, защото това означава ние да твърдим, че голяма част от всичките 12 000 учители, които бяха квестори, при това не на децата, на които преподават и не в училищата, масовия случай, на които преподават, са били мотивирани да не спазват правилата на най-важното нещо в образованието – изпита. Не ми се вижда разумно като обяснение. Сега, допускам, че като във всеки изпит, аз съм бил квестор в Софийския университет още от времето, когато бях млад асистент, много пъти. Имало е случаи, когато сме хващали хора преписващи, вероятно е имало такива, които не сме ги хващали, но при положение, че максималният брой деца беше между 15 в една стая и във всяка стая имаше двама квестори, сами разбирате, че за масови случаи едва ли може да се говори. Освен това резултатите, вижте по български език и литература, ще видите, че това е една класическа крива.
Водещ: Аз сега ви предлагам да се върнем отново към резултатите по български език и литература, но вече преобразувани в оценки по шестобалната система.
Даниел Вълчев: Да. Бих искал с две думи само да припомня, че имаше много обвинения към Министерството на образованието и науката затова, че ние не сме обявили предварително критерии за оценка. После се изясни, че тези хора, които твърдят това, нямат предвид критерии за оценка, нещо, което беше направено още през септември миналата година, а вероятно имат предвид скалата за преобразуване на точки в оценки. Действително, ние не я обявихме предварително и аз на няколко пъти обясних защо това е така. Най-малко, защото при първи такъв масов, системен изпит, да припомня, за последен път пълна матура, имам предвид без освобождаване, е проведена през 1965 година, т.е. ние имаме повече от 4 десетилетия прекъсване на тази традиция. Правилното би било да не наказваме първия випуск, ако случайно се окаже, че няма точна съизмеримост между нашите представи какво трябва да знаят децата и техните истински знания. За радост, обаче, в случая с масовия изпит, този, който не е пожелание имам предвид, по български език и литература, може да видите известната крива или камбана, както я наричат математиците...
Водещ: Хайде пак ще я видим, като тук са двойките, тук са шестиците.
Даниел Вълчев: Точно така. Тя е почти класическа, което дава възможност ние да кажем следното. Правихме през последните 4-5 дни консултации както с математически колективи, така и със специалисти по тестове. Имаше два въпроса за решаване. Първият въпрос: Трябва ли да има единна скала за преобразуване на точките в оценки, т.е. каквато е по български език и литература, ако тройката започва от числото Х, по същия начин тя да започва и по английски, и по физика, и по химия, и т.н. И вторият въпрос за решаване беше, разбира се, къде да бъдат съответните нива – къде е тройката, къде е четворката и така нататък. Трябва ли те да бъдат определени, макар и с леко коригирана линейна скала, т.е. да го кажа просто – през равни интервали, или е необходимо да смятаме с някакъв вид рангове – (...) или свързан, или и с двата ранга, което, между другото, просто казано означава, че колкото е по-силна групата, толкова по-нагоре отива тройката, колкото е по-слаба групата, толкова по-надолу отива тройката.
Водещ: Решението какво е?
Даниел Вълчев: Решението от вчера е, че ние трябва да смятаме с една скала за всички. Другото би създало първо, объркване, второ, неравнопоставеност според нас. Детето не е виновно, че е в по-силна група за това, че неговите знания са обективно такива. И при характеристиките, които този изпит им,а все пак донякъде той е освен състезателен и прагов тест, би трябвало праговете да бъдат изрично посочени. Второто нещо, по отношение трябвали да смятаме с рангове или трябва да смятаме по проста линейна скала, все пак решихме, че ще смятаме с проста линейна схема с две малки корекции - корекция в долната част и корекция в горната част на скалата. Ще кажа какво означава това. От 100 възможни точки сме разсъждавали така: от 0 до 5 приемаме, че е минималното средно познаваемо равнище без човек нищо да знае.
Водещ: От 0 до 5, това е категорична двойка.
Даниел Вълчев: Това е още преди двойката, ако така мога да се изразя.
Водещ: Единичката.
Даниел Вълчев: Добре, може и така, тоест човек нищо да не знае по всеки един от тестовете, разбира се, там има различен процент въпрос със затворен отговор, но поне пет от тях той би могъл да познае без да знае нищо. Разбира се, има и един с нула, но това е някой голям, както казват, карък.
Водещ: В интерес на истината има такива и сред, има такива каръци и сред зрелостниците.
Даниел Вълчев: Да, но това е статистически малко вероятно. Ако приемем, че пет точки се познават, а също така приемем, че поради напрежението, което децата изпитват е възможно пък човек да сбърка поради невнимание други пет, тоест знае ги, но така или иначе много е напрегнат, притеснен, бърза, объркал се е и т.н., ние бихме приели, че всъщност скалата за разпределение е между 5 и 95. От 0 до 5 е кръглата нула, от 95 до 100 е пълният отличен, тоест пълната шестица започва на 95-та точка. От там нататък чисто линейно като разграфим, разделим скалата на пет, колкото са 2,3,4,5 и 6, се получават 18 точки, аз бих могъл да кажа, че всъщност тройката ще бъде за всички, които имат 23 точки, и средният ще продължи до 40, 5 точки. Отварям скоба, за да кажа, половинките идват от това, че двамата оценители са дали единия четири, другия пет, от там се, и съответния брой точки, извинявайте...
Водещ: Пак да уточним – до 23 е...
Даниел Вълчев: Да ги кажа на право.
Водещ: Да.
Даниел Вълчев: От 0 до 22, 5 включително е двойка. От 23 до 40, 5 – тройка, от 41 до 58, 5 – четворка, от 59 до 76, 5 – много добър, от 79 до 94, 5 е отличен, но между 5.50 и 5.99, и от 95 до 100 включително е шестица пълна.
Водещ: Това сега вече, като говорим по шестобалната система на оценяване, ще ни е по-лесно и на зрителите ще им е по-лесно да сметнат какви са резултатите от държавния изпит по български език и литература.
Даниел Вълчев: От държавния изпит по български език и литература средната оценка не съм я смятал, но ще отиде някъде вероятно към 4.25, 4.30.
Водещ: Това е средната оценка.
Даниел Вълчев: Като може би при това положение ще бъде интересно колко двойки и колко шестици ще има.
Водещ: Да.
Даниел Вълчев: При това положение ще има 2721 слаби оценки...
Водещ: Като това означава, че какъв процент?
Даниел Вълчев: Това означава 3,8% от явилите се. много ни подозираха в това, че толкова ниско ще сложим тройката, че нито едно няма да има слаб. Слаби оценки ще има, при това според мен напълно заслужени. Радостното е, че ще има един сравнително добър брой отлични оценки. Пълно отличие имат 891 деца. Още веднъж казвам, не мога да кажа, които се те, тъй като не са разсекретени. 12 393 ще имат отличен между 5.50 и 5.99, което прави 17, 08 %, което според мен е сравнително добър резултат.
Водещ: Оценки над 5.50, да, поздравления за тези деца.
Даниел Вълчев: За съжаление потвърждава се обаче едно нещо, което специалисти говорят далеч преди аз да съм министър, че в България малко се поляризира образованието. Има наистина много добри училища, има училища, в които преподаването по една или друга причина не постига резултатите, които всички ние искаме да постига.
Водещ: Може ли поне три такива причини да изборите?
Даниел Вълчев: Те са от най-различно естество. Това може да бъде самата мотивация на децата. В крана сметка в цял свят децата са по различен начин мотивирани на тази вече сравнително зряла възраст. Разбира се, причина може да бъде и самото преподаване, причина може да бъде до голяма степен и неправилния избор на училище. Детето примерно много добре рисува, но родителите му са го, някак си по...
Водещ: Мястото на училището, изобщо централизацията на доброто образование?
Даниел Вълчев: Това е изключително важен въпрос. Според мен ние трябва да направим един много внимателен анализ на географското разпределение на оценките в страната. Разбира се, в повечето страни в света в по-големите градове и особено в столицата има по-високо качество на образованието. Това не е някаква тайна, но трябва да видим колко голяма е разликата в нашата страната. Защото това, което ние направихме с имуществото, с доходите, с отношението към собствеността през тези 20 години по един, с извинение, свински начин, не бива в никакъв случай да допуснем в образованието. Това би било голямо престъпление към следващото поколение, според мен поне.
Водещ: В деня на матурата по български език и литература гледах в БТВ-новините един репортаж от едно столично училище, струва ми се Първа английска гимназия, едно от най-елитните български училища, където излизащите от класните стаи казваха, че матурата е лесна. Следващия репортаж, който видях, беше, наистина съжалявам, не си спомням от кое място, но там стана ясно, че в семейството си и в къщи дечицата говорят повече на турски, отколкото на български, оказа се, че те имат страхотен проблем с българския като такъв.
Даниел Вълчев: Много голям проблем повдигате. Въпросът за официалния език е един наистина много сложен въпрос в съвременните мултикултурни общества. Ние сме свикнали да гледаме на българското общество не толкова като мултикултурно, но всъщност то си е мултикултурно от десетилетия. Мисля,ч е сега нещата ще се и усложняват във връзка и с много улесненото движение на хора. Това, което според мен трябва сериозно да обсъдим и да се опитаме да видим през следващите години някакви сериозни мерки в това отношение, е специално децата между първи и четвърти клас. Ние сме правили няколко пъти изследвания и даже сега ще кажа коя е програмата, която се роди от тези изследвания, защо децата отпадат в много ранна възраст още преди седми клас. Досега много се твърдеше, че това е преди всичко по социални причини - нямал обувки, нямал дрехи и така нататък. Вероятно това е вярно и то е вярно, социологически достоверно е за една част от децата, но в друг случай се твърдеше, че това е специално за ромската общност, тъй като образованието не е достатъчно високо в ценностната скала на семейството. Той казва – по-важно е сега да свършиш еди какво си, какво тук ще ми четеш, да си губиш времето. Но третото нещо, което според мен не се говори достатъчно, това е фактът, че децата между първи и четвърти клас, особено онези, за които семейният език, битовият език не е българският, наистина имат сериозен проблем в общуването, те не познават кодовете на общуването. Всъщност по нашите изследвания се оказва, че една не малка част от децата между първи и четвърти клас не усвояват българския език на равнище, че да могат свободно да общуват и след това да могат да преминат на някаква система от предмети, тъй като знаете, че до четвърти клас са общо взето по интегрирани знанията.
Водещ: Които да усвояват добре на български език.
Даниел Вълчев: Да. И в момента, в който детето един ден започне да учи физика,а то не знае добре български, това е все едно, нали, на едно дете на три години да му говори на португалски професор по ядрена физика.
Водещ: Да или вие сега всичкото, което казахте, сте го казали на китайски и никой нищо нямаше да разбере.
Даниел Вълчев: Точно така.
Водещ: Това е, казвате, една от причините да отпадат деца.
Даниел Вълчев: Това е много сериозна причина. И сега тук, всъщност то не му е интересно, то не разбира какво става във клас. И друго нещо, и сега от тук нататък какви биха били мерките? Аз самият имам повод да казвам, че модерните образователни системи се опитват да работят, но повече от една скорост, може би терминът не е много точен, но всъщност модерните образователни системи се опитват освен да работят с основната група деца, които имат горе-долу еднакви възможности на една възраст, тъй като децата, някои, знаете, изпреварват, други после изостават. Различно е с децата, те се развиват по различен начин и слава Богу. Та не се работи само с основната група, а се обръща специално внимание както на много надарените в някоя област, виждаш, че детето много бързо смята, дай му повече задачи, дай му възможност да се развива. Отделно – виждаш, че детето пък системно изостава, на него също му трябват грижи. Докато в нашето училище няма такава традиция и то за това не са виновни учителите, просто самата система е такава...
Водещ: А системата.
Даниел Вълчев: Сега ние тази година за пръв път сме предвидили 10 милиона лева, които сега, мисля, че до броени дни ще минат и през Министерския съвет, тъй като там трябва един акт. И всяко училище, което иска допълнителни средства, за да заплаща на учителите, но без да увеличава щатовете, това беше моята молба...
Водещ: С такива деца да работи.
Даниел Вълчев: Хората, които искат допълнително да бъдат натоварени, разбира се, срещу много заплащане...
Водещ: Разбрах ви и ви прекъсват, защото много въпроси останаха.
Даниел Вълчев: Добре, прощавайте.
Водещ: Заговори се за три грешки в матурите. Грешки в условията на матурите. Не знам какво имаше предвид дамата, която се включи преди малко, вие чухте, защото бяхте в студиото.
Даниел Вълчев: И аз нямам...
Водещ: Имате ли информация за грешки, които биха могли, да кажем, така да зададем въпроса, да подведат детето, та да даде грешен отговор...
Даниел Вълчев: Не, не бих казал.
Водещ: ...и това да повлияе на оценката?
Даниел Вълчев: Няма такива случаи. Вие знаете, че действително имаше една правописна грешка, за което наистина се извинявам. Ще си понесе наказание този, който трябва, но там има си своето обяснение, но тя няма нищо общо с отговорите на децата. Има още една, искам да кажа, която не знам, може би не са я забелязали, има...
Водещ: /.../ признание.
Даниел Вълчев: Да, аз ще го каза, няма защо. Вижте, когато толкова сложна операция се прави винаги се допускат грешки. Тук няма защо да се правим на съвършени. Въпросът е наистина грешките да се видят и да се направи такава система, че да не се повторят. Има, при обяснението на географската задача струва ми се има една сгрешена буква, но тя също няма отношение, тъй като това са подсказващи, така да се каже, думи.
Водещ: А тази в големия тест беше загадка с „т”, а на с „д”, но там имаше обяснение защо се е получило така...
Даниел Вълчев: Да, имаше спор, да, на някои случаи дали няма задачи с повече от един верен отговор, но смиля, че няма такава, въпреки че аз съм разрешил два верни отговора в единия от случаите в теста по английски да се приемат за верни в ползва на децата, въпреки че там според мен там няма грешка, но, доколкото няма пълна идентичност между въпроса и текста, преценихме, че нека да бъде в ползва на децата.
Водещ: Да кажем, че това са дребни, дребни детайли.
Даниел Вълчев: Мисля,ч е не са фундаментални.
Водещ: Какво се случва с дамите, които станаха, мисля, пет вече, изготвили са учебници, а в същото време са служители на столичния инспекторат?
Даниел Вълчев: Сега важен въпрос, тъй като има...
Водещ: Конфликт на интереси ли е това?
Даниел Вълчев:...различни тълкувания по въпроса. Аз бих искал, не знам с колко време разполагаме, но въпросът за учебниците е много фундаментален. Някой път може да ме поканите...
Водещ: Може би трябва отделно за това...
Даниел Вълчев: Да.
Водещ: ...защото това наистина е голяма тема.
Даниел Вълчев: Да, голяма тема е наистина.
Водещ: В момента за това как се пишат и оценяват.
Даниел Вълчев: Да, ще кажа така. В България има няколко големи спора свързани с учебниците далеч преди аз да стана министър. Има една носталгия по единния единствен учебник. Знаете, че сега по закон са до три учебника, а пък някои казват, че трябва да има пълна демократизация и конкуренция и да има кой колкото учебници напише и хората да си избират от тях.
Водещ: В случая учителите избират.
Даниел Вълчев: Аргументи има във всяка една от посоките. Сега така или иначе сегашната система е до три учебника, поне тези, които сега пускаме, утвърждаваме, тези, които са заварени, за тях е друго. Ние не може да сменим всичките за 12 години учебници, мисля, че това е разбираемо за всеки, въпреки че издателите вероятно биха ме много похвалили, ако предприема такова нещо. Това, което ние сме променили, аз съм променил всъщност, да не размивам отговорността, са според мен две неща – първо, изменил съм една наредба, с която досега нямаше съответствие броя на часовете, да речем по география са Х – часа, а темите в единия учебник са Х-2, а в другия са Х+10 и т.н.
Водещ: Това са теми обаче, които наистина малко ще ги обсъдим в друго предаване.
Даниел Вълчев: Добре, това е едното нещо, което сме променили. Темите са равни на 2/3 от броя на часовете.
Водещ: В случая обаче има ли конфликт на интереси при тези жени?
Даниел Вълчев: Така, сега ще кажа какви са тезите. От една страна формално те са изпълнили всички ангажименти, това е факт, както и те самите споделиха пред вас.
Водещ: Тоест подали са декларации, които декларират, че има такъв конфликт.
Даниел Вълчев: Подали са декларация, има много такива случаи, не само за това. Да речем един от експертите има дванадесетокласник, също е подал декларация за конфликт на интереси, излязъл в отпуска и така. Нищо лошо няма в това. Това, което в случая...
Водещ: Законът не е нарушен?
Даниел Вълчев: Законът формално не е нарушен. Това, което трябва да се прецени в случая и аз за това съм разпоредил проверка, е следното...
Водещ: Има ли нарушено етично правило, да кажем?
Даниел Вълчев: не бих казал, по-скоро аз се връщам на юридическата страна, дали все пак няма нарушения на закона, защо? Защото това, което вие казахте, между другото репортажът ви беше коректен, и двете тези бяха добре изложени според мен, колебанието е в следното: самите учители оценяват учебника и всъщност в зависимост от картите или броя на картите, които те попълват, класирайки учебниците, в крайна сметка след това се утвърждават трите учебника за...
Водещ: Може ли тази тяхна оценка да повлияе на отношението на техните началници от инспектората, които пък са създали дори и учебника?
Даниел Вълчев: Не мога да кажа, да, на техните...Да не бих могъл в момента да кажа категорично това, но така или иначе проверката завърши, не е завършила, прощавайте, ще завърши съвсем скоро. Ние ще видим и техните обяснения, ще видим началниците на регионалните инспекторати. Ние сме имали един такъв случай, когато аз станах министър, значи това е било една година след като аз станах министър през пролетта на 2006 година. Тогава имаше такъв случай, но той беше наистина класически, тъй като господинът, да не му споменавам името...
Водещ: Как се разреши?
Даниел Вълчев: ... беше участвал на промоция на учебника, включително държал речи, обяснявал колко е важен и най-хубавия учебник и т.н., разреши се много...
Водещ: Каква беше съдбата на този човек?
Даниел Вълчев: Аз назначих проверка и той веднага подаде оставка.
Водещ: Разбрах.
Даниел Вълчев: С което не искам да стимулирам никого по този начин, но така или иначе юридически...
Водещ: Но след проверката ще стане ясно.
Даниел Вълчев:... ще трябва този въпрос да се разреши. Така, както сега с частните уроци...
Водещ: Добре, прекъсвам ви.
Даниел Вълчев: ...последно изречение направихме. Експертите изрично записахме в закона, че нямат право да дават частни уроци и точка.
Водещ: Което е категоричен конфликт на интереси. Последен въпрос, много ви моля с кратък отговор, за да бъдем коректни към зрителя, който се обади.
Даниел Вълчев: Моля, разбира се.
Водещ: Кога ще бъдат изготвени дипломите на дванадесетокласниците, за да могат да кандидатстват в чужбина?
Даниел Вълчев: Веднага мога да отговоря на този въпрос. Дипломите ще бъдат готови на 26 юни
Водещ: Юни
Даниел Вълчев: Юни и няма да има никакво забавяне, да не се притесняват. Всички университети, с които поне ние сме контактували и за които имаше сигнали, че много по-рано приемали и т.н., приемат с друг вид документи, а към момента на записването трябва да се представи дипломата, така че такъв проблем няма.
Водещ: Няма да има проблем. Благодаря много на министъра на образованието и науката, вицепремиера Даниел Вълчев.

"Днес и утре в Габрово ще се състои Национален съвет на Младежко ДПС.
На него ще бъдат обсъдени актуални политически проблеми, както и организационното състояние на най-многобройната политическа младежка организация в страната. /БГНЕС". Ха така. Ако обърнем внимание и на думите на министър Вълчев, че според резултатите от матурите, много от децата, за които българският език не е семеен език, не могат да пишат на български и не разбират добре езика, което пък е, пак според него, една от основните причини /а не социалните/ за отпадане на децата от училище.... Познайте какво ще се случи след 10-20 години.

Май цялото ни образование е бизнес.В училище се събират пари за всичко,за писане на дипломи и удостоверения.Та това не влиза ли в задълженията на секретарката.Нима на учителите класни ръководители някой заплаща,че пишат лични дела или главна книга?

Още по време на стачката забелязах, че колегата Николов не е силен само в своята си област като филолог. Направи ми впечатление, че умее добре да смята и логично да разсъди, че кражбите са факт и те могат да бъдат доказани.

По принцип съм за външно оценяване, но ми се струва, че всичко се прави, за да се покаже на обществеността как ние, учителите,  не сме си свършили работата, а пък искаме големи заплати. Как ще оценяват придобити знания и умения на изхода, без да има оценка на входа. В първи клас постъпват деца с различни възможности, които накрая трябва да са ограмотени еднакво. Това го няма в нито една държава. С мъка се преборих през тази учебна година  две деца от класа ми да преминат през екипа за оценяване, в резултат на което обучавам вече четири деца със СОП. Ами ако не се бях заинатила, тези деца ми се водят нормално развити и от тях търсят резултати. Друго -  според мен трудното учебно съдържание прави още по-слаба мотивацията за учене. Да не говорим за примера на проспериращите бизнесмени, дори министри,  без подобаващо образовние, но със солидна пачка в джоба. Иначе идеята за външно оценяване е добра. Питам обаче, какво ще последва от това? Дали дете в четвърти клас, което не се е справило,  ще остане да повтаря? А учениците със слаби оценки ще бъдат ли допуснати до външно оценяване? И къде са критериите за оценяване, къде са стандартизираните тестове? Кой ги изработва? И още много въпроси ще възникнат. Например  -  нямаме право да правим повече от две контролни на седмица, нито две на ден, но  министерството има право  да прави външно оценяване в четири поредни дни, като обръща смените на четвъртокласниците, които учат  ІІ смяна. Да е честито на дечицата в пети клас - пети клас, пет изпита. Да се готвят шестокласниците. За нас, колеги, не ме е страх. Възхвалявани или оплюти, ние сме тези, които знаем какъв е хала на държавата. Времето ще докаже, че сме били прави. Дано Вълчев спи спокойно! А ние... За толкова пари и такива изисквания едва ли ще остане кадърен учител в държавно училище.

Това са същите ученици, които миналата година имаха матура за четвърти клас. Липсват ясни правила как ще бъдат оценени ралботите, което силно изкривява цялата оценъчна процедура. Децата знаят, че каквото и да напишат , няма смисъл.

Миналата година някъде квесторите са писали по дъските правилните отговори.

. Моля Ви, отстранете правописната грешка в заглавието на последния Ви материал. Съжалявам, но много дразни. Това е известен и посещаван сайт и не е редно да се случват подобни неща. В последно време се появиха достатъчно небрежно написани публикации. Смятам, че всеки, отделил 20-30 минути за мнение, е длъжен да отдели още 20 секунди за последна редакция на текста си. Ако държи на авторитета си!

Моля Ви, отстранете правописната грешка в заглавието си. Съжалявам, но много дразни. Сайтът е известен и посещаван.
Всеки може да отдели още 20 секунди за последна редакция на текста си, нали? 

Разговарях с петокласници от различни училища. Те милите не знаят, че пак ще ги  изпитват.

Тези проектозаповеди кога стават официални заповеди.?
Два дни преди тази информация излезе ,че и 4 клас ще държат тестове на същите дати по същото време.
В училищата още няма нищо официално.

По принцип би трябвало всяка година във всеки клас да има някакво изходно ниво. Обаче на две неща не им хващам смисъла:
-  4 дни?! последователни? много са ми. нещо е сбъркано в обема на проверката. и резултатите ще бъдат сбъркани съответно.
- външно ежегодно или външно по етапи? щото ако ще имаме ежегодно външно оценяване - трябва да разкараме матурите. а ако ще имаме външно оценяване по етапи - оценката в пети клас не прави никакъв смисъл.

За сроковете - национална болест е не е само в образованието да си мисли един администратор, че като пусне писмото с инструкции за национална оценка  на 1 май, а оценката е на 12 май - "всичко си е наред със сроковете".  Не е. Ама нямаме още национални администратори, които да разбират че срокът по една административна верига е цялото време до крайни срок минус времето на всяко от звената, които имат да изпълняват нещо след него самия.  Последните години тази малформация стигна до пълен абсурд - щото администраторите в централното управление (МОН) се работят със същите грешни представи за срокове, но Дирекция комуникация на същия МОН бълва непрестанно информация към медиите и в училище хората научават какво мисли да ги кара да вършат тяхното собствено национално ръководство не от него, а от медиите. Ужасно вредна практика.

Ми не са заложили бомба. Заложиха неутрализатор на възможните проблеми, за да предотвратят избухването на бомба. Това им е жизнено необходимо, за да не стане ясно какво не е наред: изпитните материали, разликите в нивата на знание между видовете училища, или разликите в нивата на знание между разните региони на държавата - или пък и трите едновременно. Типично по български избраха "по-лесния начин" направиха си възможност да могат да натаманят резултатите след като мине изпита. Цената им изглежда приемлива - по-грамотните граждани  да разберат, че недостига професионализъм в образованието, а по-малко грамотните - да повярват на безсмислицата, че "това се прави за да могат децата да се съизмерват със своя си випуск". По-трудният е да се направят надеждни изпитани материали в които самите нациионлни експерти да се чувстват сигурни и да се подготвят да обяснят резултатите, каквито и да са. А, и още нещо - не трябва картинката да е много старшна. Иначе вместо намаляване на разходите за образование като дял от БВП, ще трябва да се пристъпва към увеличаване. Сакън. Не са такива плановете.

Каквото и да твърдят от министерството, вече трудно могат да скрият истината от хората, защото дори и малките деца разбраха, че нещо не е наред с матурите. Има ли нормален човек, който да прави тест и да не даде скалата за оценяване? Има ли нормална образователна система, която да прави за първи път изпит и да не дава възможност на учениците да изпробват предварително възможностите си като си направят някаква самооценка, колкото и условна да е тя? Има ли нормална държава по света, в която да се търпи подобно нещо? Мисля че не е пресилено ако кажа, че няма. Такова безобразие е не просто зло за цялото образование, то просто убива образованието в държавата и това за съжаление става пред погледите на цялата общественост. Мисля, че не просто е крайно време да се противопоставим на това безочие, време е според мен всички ние, които като учители пряко сме засегнати, да протестираме, ако не с друго, то поне със своето искрено възмущение.

Разбираемо е поведението на МОН, те са най-големите еквилибристи  в държавата през последната една година.Жалкото е за децата и за нас учителите.Заприличали сме на хората, борещи се с вятърните мелници и гласовете ни отиват някъде в забвението, за какъв протест говорим?!?Пред кого да протестираме,кой все още е на наша страна?
Без критерии се оказа и канференцията "Училището - желана територия", областен кръг.Изказване на член на комисията:"Не е важен регламента и критериите за оценка на представената информация, важно е какво се представя?!?!"
Матурите и те така, ще ни докажат колко знаещи и можещи са децата на бг,а дали е така?!?!?!?

       Така е - пред кого можем да протестираме? Наистина нашият глас е глас в пустиня. Стачката ни го доказа. Още ни се подиграват за нея и последното нещо е номерът с ваканцията. Нашето училище, като стачкувало един месец, ще има ваканция на 3-4 април. Другите -31.ІІІ. - 8.ІV. Ясно е какво се цели с тези действия.По-лошото е, че колкото и да си говорим тука, в общността, ние нищо не можем да направим.Ако се обърнем, назад ще видим, че май няма нито едно действие от страна на тази общност,което да  е повлияло на събитията. Остава ни само желанието да споделяме проблемите си и надеждата, че Павел Лазаров и Българският Великден все пак ще направят нещо. Дай Боже!

Ма стига с тия надежди някой да направи нещо, Боже!

Всеки от нас, особено тук пишещите следва да прави НЕЩО - всеки ден - за да се случи НЕЩО.

Няма кой да ни измете къщата - ние сме. Нито цар, нито еврокомисар.
Ние СМЕ!

 

Не вярно,  че действията на общността не са довели до нищо. Спомнете си преброяването на отрицателните мандати по време на стачката - ако не беше паралелното преброяване тук, като нищо щяха да обявят, че им е даден мандат за подписване на споразумението и никой, ама съвсем никой нямаше да разбере с какво точно учителите не са съгласни. Другото огромно предимство на тази общност, е че много хора четат, макар и да не коментират, тук излиза информация преди и по-вярна, отколкото по медиите. Третото огромно предимство, е че ние сме армия от знаещи и можещи хора и е само въпрос на силна добра воля и организация, за да насметем по всички фронтове ширещата се управленска глупост. Само трябва да си вярваме и никой да не се отказва да работи за българското образование, пък дори да е само с личната си позиция на работното си място.

Обичам те, ШЕЛИ!

... Обичам те и аз, Шели! 

Благодаря.
И аз ви обичам - тази прекрасна общност от сърцати хора, които не се отказаха да ги боли и да милеят за българското образование дори и след стачката. Нека не се загубваме, нека не се отказваме. Никой не може да предаде мечтите ни, ако ние не ги предадем.

Краси,  всеки опит да бъдем позитивни ни прави поне малко по-добри. Благодаря ти за усилието. Ако училищното ни образование оцелее през следващите 2-3 години сигурно ще видим публикувани и признанията на експертите от първата сесия на зрелостните изпити. И тогава наистина ще има смисъл да спорим дали да или не е имало други причини освен разумните, които изтъкваш ти да се откажат от публикуването на скала. Дори проста скала (50% верни отговори=3 и останалите 50% -разпределени някак - ако ще да е и поравно-  между =4 и =6). Аз лично мисля, че честното провеждане на изпита беше по-важно от докарването на едни или други крайни нива на резултати. Няма система от този вид която да си взема безрезервно насериозно резултатите от първите три години при въвеждане. Но уви, за министерството се оказаха по-важни именно резултатите. Сега ни остава само да се молим да са прегледали добре въпросите - поне да няма анекдотични тъпотии и само неверни или повече от един верни отговори. Че досега броят на такива грешки в изпитните материали си остава все тревожно висок. А и без това никакво усилие не се влага в това да се обясни на децата смисълът от цялата история. Вместо това се правят огромни усилия да се рекламира "леснината" на изпита. Сбъркана работа е съвременната "маркетингова" публична политика. На национално ниво особено. На местно ниво гледам тук-там по-различни картинки. Дано да стават повече. И дано да засегнат образованието.

Не съм съгласен точкуването да се мести в широки граници вляво и вдясно в зависимост от резултатите. Ами представете си, че тестът е много лесен и всички го решат, тогава ще преместят скалата нагоре и всички ще имат четворки ли? Или обратният абсурд - от миналата година - изпитът след 7 клас - не 1/2, не 1/3, а 1/6 от точките осигуряваха преминаването през него. Бива бива адаптивност, но предвид това, че от преминаването на изпита зависи диплома за средно образование, поне могат да посочат някакви ориентири - примерно около 20-30 точки или 40-50 точки за тройка, 80-90 точки за шестица, да знаят хората за какво се борят. Още повече, че ако държавата има някакви претенции, че матурата определя какво покрива държавните стандарти за владеене на предмета, трябва да е кристално ясна долната граница.

Както показаха проверките на МОН, в някои училища ежедневно ходят под 10% от записаните ученици, а с останалите учителите си говорят на свободни теми в клас. На практика може да се каже, че там липсва образователен процес. Как така едни такива ученици масово ще вземат матура и получат диплома, само заради това, че електоратът трябва да е доволен? Това е безотговорно и съсипващо образованието. А на всичкото отгоре тия най-затънтените училища получават най-големи издръжки по делегирани бюджети, пари по европейски програми и т.н.

Напълно съм съгласна с това,че трябва да има много точни и ясни критерии за оценяване на тестовете.Те са за завършване на образователна степен и нивото за среден (3) трябва да е предварително определено!Търсих резултатите от миналогодишните пробни матури.Някакви анализи,стандартизации и камбанки да сте виждали за тях? Или аз не знам къде да ги намеря, или са дълбока тайна.

Авторът не претендира за изчерпателен анализ, но го е направил! Благодаря ти за ентусиазма и смелостта да кажеш истината директно. За мен матурите в този им вид са ВРЕДНИ, защото единственото, което ще направят със сигурност е да бетонират кастирането на обществото - достъп до висшето образование ще имат само децата на властимащите, защото те ще са тези, които ще могат да получават качествено образовение и съответно те ще са тези, които в последствие ще ни управляват качествено.  Подкрепям идеята за оценка на всички нива чрез тестове, но не в този вариант на пълна, недообмислена и тенденциозно поставяща в неравностойно положение децата глупост!

"17. Заменя се една мафия с друга (кандидатстудентска с “матурска”), но на практика е преобразуване на едната в другата"
  Господа министри, не ме чухте, когато виках по площадите, не чухте децата ни, когато протестираха; господа министри - и аз съм човек, и вие сте хора; и аз съм завършила училище; и вие;  аз се трудя достойно, за да си изкарам прехраната - С КАКВО ПРАВО МЕ ОЦЕНЯВАТЕ, СЛЕД КАТО ЯВНО МЕ ПРЕЗИРАТЕ??? Предхождащото оценката презрение лишава самата преценка от обективност. И на какво всъщност сте министри?
  Нямам повече какво да кажа. Основата на цинизма е - след мен, и потоп.

И на мен са ми много нелепи изказванията в защита на матурите. Щяла да проверява общата култура (но само по БЕЛ). Щяла да бъде толкова лесна, че всеки да я вземе. Щяла да проверява грамотността на учениците (а изпитите след 7 клас за какво са). Въобще, от всичките възможни предмети как точно на БЕЛ се спряха, да беше математика, английски, немски, предмети, които се ценят в чужбина и оценките биха имали тежест там. А БЕЛ е нещо безкрайно размито - още си спомням как всеки път с класната се уговаряхме кога имаме Български език и кога Литература. И то ударението в часовете е на Литература, и то възрожденска или от началото на века, поезия, което няма нищо общо с речника на 21 век. Щом ще се изпитваме на речниково богатство (тълкуване на думи, устойчиви изрази, синоними, антоними, пароними,..), да съкратят произведенията наполовина и да отделят повече часове на речник, словоред, редки думи и чуждици, стил на текста и правилен подбор на изразни средства. В крайна сметка експерименти ли си правим, или се изпитваме на учен материал?

И как само бягат от матура по математика или въобще точни науки. Щеше да е смешно, ако не беше тъжно.

А ние, докато наблюдаваме как от МОН се люшкат в крайности, не спираме да се питаме за какъв дявол са ни матурите на този етап.

Съжалявам ако засягам чувствата на колегите преподаватели по БЕЛ, но дори само върху българската класика от кр. на 19 до средата на 20 в. (а знаем, че тя не е най-изобилната на произведения литература от същата епоха), не може да се състави въпросник, който да удовлетвори представите на филолозите за пълнота и да се попълва за 3 часа, като съдържа 50 и повече въпроси. Така че, вайкането колко изчерпателно в тест може да се изложат знанията за Ботев на г-жата от Стандарт (вестник с недопустимо пренебрежително отношение към учителите впрочем) е празни приказки, колкото да мине времето. Изобщо тестовата форма не е и никога не е била форма за проверка на способността на когото и да било да показва задълбочени знания по литература. Аз лично бих искала дори тестът да съдържа по-съществени изпитания по граматика, защото владеенето на праповиса и способността да съставят различни полезни текстове (мотивационно писмо, автобиография, молба, заявление за информация и пр.) е много по-важен индикатор за социална зрелост на 18 годишните от това колко от произведенията на Ботев са им известни. И като цяло умилителната унилост по отношение на българската литература и "как тя губи позиции" в училището ми се струва, че само подменя истинския проблем - че няма широко разпространени методи да се преподава българската (и не само) литература по начин, който е привлекателен за съвременните деца. Под игото е например страхотен приключенски роман, но в училище, той продължава да се предстява откъм другата си страна - патриотичен епос. Няма как  това да спечели интереса на децата на глобалната епоха. Ако искате вярвайте, но дори старателните, които се напъват да прочетат книгата, се дразнят силно от огромното количество "непознати думи" - а и до ден днешен ве видях дори любителски опит д се състави речник на архачните термини в Българската класика за съвременни деца. Дето се казва дори като забавна задача по литература да се постави на самите деца съставянето на такъв речник и издирването на значенията на думите, които не познават, пак са по-големи шансовете да им стане интересно, отколкото с прашните лекции за патриотични чувства, в които те няма как да участват. Това е проблемът, съвременните деца са интерактивни. Могат и най-сложни учещи платформи да овладеят, ако им е позволено да участват (да пипат, да пробват, да ннаправят). А колко от съвременните предмети се преподават по начин който им позволява това?
И защо познанията по българска литература ще са показател за зрялост? На кое съвременно социално умение в основата е широкото познание по която и да е национална литература?

Браво, Пайдея!
Точно така е!
Това е световен проблем на образованието - тоталното недогонване на училището спрямо съвременните социални взискателности - ама у нас тая дупка си е направо пропаст... И всеки опит някой да направи нещичко все пак за запълването й дава тон на всички баби илийци и техните пишещи глашатаи да ревнат в защита на българщината. Без да са влизали в клас последните 10 години...

Абе как може аз да съм кандидатствала след 7 клас - преди 30 години! - с изпити и методика, които днес пак да са на дневен ред? Е, колко различен е животът оттогава, само Интернет вземи, че се появи и повече какво да говорим...

Споделям мнението ти, Пайдея. Обучението по български език и литература трябва да бъде много по-прагматично и според мен. Каква полза, ако знаеш що е то съставно глаголно сказуемо, но пишеш неграмотно? Каква полза, ако назубриш някой литературен анализ, но не можеш да съставиш собствен смислен текст?

Перспективно за мен е онова обучение, което не само дава солидни основни познания, а изгражда умения да се борави с тях, учи те как да действаш, да събираш информация, да изследваш, да изготвяш проект, да работиш в екип... Дали скоро ще го видим в българското училище?

70 думи да научат в първи клас по английски, не 700, но да могат да ги използват като се представят, попитат за най-важното в първи разговор, да могат да си поискат хляб и вода...

Само да не стане така с опростяване, опростяване, опростяване матурата да стане по-лесна и от миналогодишния изпит след 7 клас :)

Матурите каквито са ги пуснали на сайта на мон са си много добри в този вариант. Говоря за таз по английски език. Съвсем нормално ниво за хора учили езика по 3-4 часа седмично.
За лъвовете от елитните езикови ще бъде като детска игра, разбира се, но те не са толкова много.
А то какво беше вариантът матури 2002 година - по-тежък от кандидатстудентския в СУ!

Нинче, нямам време надълго да коментирам, но прочетох статията ти. Издържана е във всяко едно отношение. Поздравления!

Мисля, че ако министерството на образованието не премахне само, доброволно матурите, може да го сполети същата съдба от 2002 година, когато ти печелиш делото срещу него. Има достатъчно много основания за това и ти отлично си ги описала.

В техен интерес е да не се напъват да насилват нещата. Дано сред служителите им се появят и здравомислещи хора.

Браво, статията е страхотна! Предлагам всички учители, които са и родители на абитуриенти да подкрепят всички документи, внасяни в съда срещу матурите. Нина, моля, дай координати.

Аз пак на всяко гърне мерудия, ама айде...

Сигурно съм писал някъде из блога по темата, ама пак да повторя. За мен при растящото самоуправление на училищата е необходимо директори да станат едни добри управленци. От друга страна, трябва да има контрол и механизми за отстраняване на некадърни и корумпирани директори от страна на РИО и трябва да има мандатност на директорите и преназначаване по предложение на инспектората с одобрението на Педагогическия съвет на училището. Заплата на директор на училище - 1500 лева. Дотук имаме един мотивиран директор, одобряван от колектива и под родителски, учителски контрол, опосредстван от прекия такъв на инспектората.

Премахват се законодателно безсрочните договори на учителите. През 4 години всеки учител през лятната ваканция се явява на атестация за знания и умения като специалист и педагог пред комисия, изследва се здравето и работоспособността му, резултатите се публикуват публично. В този момент директорът има кратък срок, в който да реши да го пренаеме ли или да му прекрати договора и да си търси нов учител.

А за диференцираното заплащане ги виждам нещата така. През годината директорът наблюдава работата на учителя с учениците, като му дава оценка в кредити за вложените усилия и качеството на работа. За всяко организирано събитие - вечер на предмет, конкурс, извънкласна форма, сайт на училището, вестник, което е свързано с допълнителна работа с учениците, директорът дава по своя справедлива оценка определен брой кредити. На 1 септември общата сума се дели на раздадените кредити и всеки взема по нещо.

А иначе колкото повече централизирани схеми и скали, толкова повече абсурди. Критерият "тип училище" навлиза в темата за диференцираните бюджети на училищата, които за запланувани за догодина. "Населено място" - мисля, че това перо е в компетенциите на общината. За мен учителите по различните предмети да получават различни пари идва малко прекалено напредничаво. Пък и компенсация може да се получи по друг път - с промяна на нормативите. По-неангажиращите предмети да бъдат с по-големи нормативи. И все пак разликата не може да бъде фрапираща. За класното ръководство е въведена една компенсация около един лекторски час на седмица, дали е достатъчно...слава богу не съм класен. А "труден клас" е относително понятие, защото класният понякога сам си изпуска класа или го "прави" труден, в неспособността си да се справи изкарва децата виновни. Това ми е коментарът за критериите :(

Чудесна идея, imhotep!

Точно така съм забелязала по Европа че оценяват колегите там - за всяко извънредно усилие - заплащане. Дори когато ни придружават нас, партньорите по проектите Коменски - също им заплащат. А то си е определено усилие - само си спомням как тук двама души разходихме по целия софийски център група от 40 учители и ученици от Англия и Германия, че и в трамвай ги качихме, билети дупчихме, тъпкахме ги с бабите за към чешмете на Централна баня...  Накрая имаш чувството че си носил камъни на гръб тоя ден.   Ама няма и мисъл за компенсация - няма перо! ...

А колко колеги непрекъснато правят нещо допълнително извън "рамките" на учебната програма - за да им е интересно и на тях, и на децата. Просто защото не могат по друг начин! Е - точно тези съществени подробности трябва да се описват от учителя, предлагат на ресорния директор и след преценка да се оценяват именно с кредити. Защото тъкмо тази нестандартна работа прави учителя различен, интересен и полезен!

Може да е трудна тази система, ама то леко няма. Педагогиката е фина наука, не е за мутри. (Пардон! ;-) )

Според мен най-слабият момент при диференцираното заплащане си остава въпросът кой и как ще извърши оценяването, а не толкова какво ще обхваща като критерии самото оценяване, защото те са по-лесното за определяне нещо.

Все си мисля, че дори и да се даде на един директор заплата от 1500 лева, това няма да го превърне в точен и безпристрастен оценител на учителския труд. Имхотеп е много прав, че към цялата тази схема е необходимо да се прибавят родителски и учителски контрол, а също така трябва и РИО да започне да си върши работата, за която получава пари, но преди това е необходимо да се извърши пълна ревизия по отношение на компетентността на кадрите там, на т. нар. експерти (на какво основание се наричат такива - не знам) и уточняване на функциите, които те са длъжни да изпълняват.

Също така в длъжностната характеристика на учителя е крайно време освен задължения, да се формулират и точни и ясни права. Учителят трябва да може да се защитава, а не да му бъде отнемано с лека ръка правото на труд или пък да му се нарушават човешките права от всеки, който стои над него в йерархията. Той също трябва да има думата при всички промени в образователния сектор, защото той е човекът, който най-добре знае за какво става дума, тъй като той осъществява целия учебен процес. Иначе ето така ще си я караме, както досега, и ще изпълняваме указания и нареждания от некомпетентни хора, които ни управляват.

  И сега има разлика в нормативите по различните предмети, която явно отчита точно това " неравностойно " съотношение между тях.Езици, математика и др. имат 648 часа годишно, а физическото май беше 820часа.Историята и географията също са с по 720 часа.Дано не греша някъде.Така че разликата съществува.Колкото до разликата в селищата не съм съгласна.Вече съм писала по този въпрос, но ще кажа накратко.И в малкия град има същите разходи за отопление. Дори бих казала, че те стават повече, защото след  трябва сутрин да станеш в 5 часа, за да запалиш печката, а през лятото - да направиш ремонт, защото пепел се събира по стените всяка зима.Ако мислите, че това е приятно...И после.В големите градове колегите работят с по-ученолюбиви деца, колкото и да ви се струват, че не са такива.При нас вече остават циганите и тези, които не са успели да се измъкнат към София и т.н.За какво удовлетворение от работата си говорим? За мотивацията да се квалифицираш?
    Между другото, вчера видях презентацията на МОН за квалификациите на учителите.Там за ПКС пишеше, че се заплащат от самите учители, а след няколко слайда пък имаше друго - тази дейност щяла да се заплаща от МОН.За съжаление, не успях да я разгледам докрай и сигурно нещо не съм разбрала.Моля да ми помогнете да я намеря на сайта на МОН, тъй като вчера беше записана в инспектората и казаха, че е дигната вече.Аз обаче не се справих с този проблем и нищо не намерих.

Аз сложих съдържанието на презентацията тук.

Много ценни мения. Благодарности!  :)

Нека подчетая отново, че моделът е в процес на изграждане. Всяка забележка и коментар са БЕЗЦЕННИ!

Ето 5 уточнения и 3 коментара от моя страна.

Уточнения

До Имхотеп
1. Моделът ще бъде универсален, т.е. ще може да бъде използван както от един регионален инспектор, така и от всеки директор и дори от всеки заинтересован учител. Повтарям, че критериите претендират да бъдат максимално обективни! И ако все още не са такива, сега е моментът да ги "ремонтираме".

2. Картографирането на учителския екип на ниво училище (но нищо не пречи това да е един цял град или регион!) не пречи, ами допълва, предоставя допълнителни обективни аргументи в ръцете на директора/ анализатора.

3. Ако един директор е некадърен или нечестен, картата на учителите ще даде основание на "картографираните" да протестират. Естествено, необходимо е да има работещи инстанции, които да анализират протеста и да предприемат действия за изясняване на случая, но това е друга тема.

4. Не мисля, че единствено директорът трябва да раздава "кредити за вложените усилия и качеството на работа". Напротив, мисля, че най-обективната оценка за педагогическите качества на учител е онази на учениците (вече разполагаме с внушителен брой оценки в сайта "Моето даскало"!). Засега обаче остават отворени 3 въпроса: 

• за събирането и обработката на данните. "Моето даскало" има капацитет да поеме не само средните училища, но и основните. Ако официалните институции не желаят да се включат в работата, продължаваме сами. Това означава, че не е изключено този сайт и неговите инициатори да станем онази необходима паралелна, независима оценителна институция, за която мечтаят всички. Ще помагате ли или ... ?  :)
• за оценките на учителите в класовете от 1 до 4: едно дете в 5-ти клас, т.е. на 10 години, е вече способно да оцени учителя си, но преди това - не. Идеи? Да анкетираме родителите? Да оставим всичко в ръцете на директора? Или на родителския съвет?
• - за възможността картата да бъде оспорена от всеки заинтересован, значи данните да бъдат подложени на допълнително уточняване след друга анкета. За тази друга анкета ще мислим по-нататък, тя може да е организирана от самото училище, от инспекторат или от ... Българският Великден. Засега е важно всеки желаещ да може да използва събраните данни и да произвежда карта като тази.
  
  Тя помага на ръководителя да определя по-обективно увеличенията на всеки подопечен и дава основание на засегнатите да видят къде се намират ... обективно (и евентуално да протестират).

5. За определението „труден клас”. Засега квалифицираме един клас като труден ако той е:

а) с голям брой ученици

б) разнороден, по възраст на учениците

в) разнороден, по етнос на учениците

г) с деца, чиито родители нехаят за обучението им

д) ...

е) ...     

Всякакви допълнения към списъка са добре дошли!


Коментари

до Пърси (persei)

За изравняването на разходите по отоплението в малките градове и на село съм съгласен. Обаче ми се струва, че всички сме съгласни, че онези за транспорт, храна, културен живот са много различни.

до Куйн блъндер

Най-слабият момент в диференцираното заплащане се преодолява именно с тази схема.

Човеко, виждам че се стараеш, но в оценките на моетодаскало няма нищо обективно. Половината оценки - мои и на мои колеги, са 222 и 666, даже в петък гледах на една колежка гласуване 246 по трите критерия. Настрана от тъпия реваншизъм в тия оценки, фактът, че се гласува най-вече след връщане на контролни и че колегите, които оставят учениците да им се качат на главата, имат шестици, аз не смятам, че някой, който не си купува учебник и не се подготвя за училище (освен да прави пищови) е в състояние да оцени труда ми.

Яснота на преподаване	Отношение към учениците	Помага в научаването
2	2	2
5	6	6
5	5	5
4	5	5
2	2	2
3	4	3
5	6	5
4	3	4
5	5	5
2	2	2
2	2	2
6	6	6
6	6	6
5	5	5
6	6	6
5	4	5
6	6	6
2	4	2
4	4	4
6	6	6
2	2	2
3	2	3
2	5	6
6	6	6
5	5	5
2	2	2
2	2	2
5	5	5
6	6	4
6	4	4

Не че се гордея с оценките си, но ето ги. Ако съм обективно оценен, защо са от 2 до 6?

Павел, вкарах картинката в линк, защото е много голяма и не се побира в коментара.

  Извинявам се, че пак се намесвам.Но, Павле,ела да живееш в моя град само една година и сравни сметките си с тези в София.Ще видиш, че цените на стоките са същите, че дори и по-високи.Да не товорим за разнообразието и т.н.В селата е още по-зле, защото една вафла от града до село на 5 км. става с пет стотинки по-скъпа.Там децата си купуват едни и същи сухи закуски и т.н.Да не влизам в словоизлияния, че ставам досадна.Мисълта ми беше, че този критерий е твърде дискриминиращ по отношение на учителите.

задълбочени коментари. благодаря за удоволствието да ги прочета. нямамвреме да напиша всичко, което ми се струва важно, но искам все пак даобърна внимание на силно нефективната паралелност на  нашите размисли.

а) павел ни представя доста мислена система за регистрация на мнението на потребителите на образователна услуга от външна независима агенция по регистриране на мнения на потребители.

б) куини се съмнява (с много солидни основания) в капацитета на училищноторъководство да регистрира и оценява постиженията на екипа - т.е.говорим за вътрешна оценка и трудностите да се гарантира нейната независимост и обективност. но мнението на "потребителите" в нея не е решаващо и присъства опосредствано.

в) министърът на образованието  (заедно с този на финансите, за когото забравяте непрекъснато, че има водеща роля)  си представят  админстративна система за  образуване на вътрешна конкуренция в гилдията на учителите, чрез разнообразяване на заплащането (затова именно им се иска да определят 10% от учителите да получат 50% увеличение) - т.е.имаме тук някакъв "кентавър" - който хем е вътрешен (училищно ниво на прилагане) хем външен- защото правителството му е определило квотите (средни макро величини, невалидни  в нито едно конкретно училище), според конкретния либерален възглед за конкуренция на конкретния министър, който няма никакъв собствен опит и експертиза от сферата на управление на училищно образование;

г) синдикатите - по принцип не правят разлика между основно възнаграждение (което би трябвало да е байракът на тяхното застъпничество) и диференцираща съставка. те не правят впрочем разлика и между различните видове учители според техните постижения. даже единствената разлика, която познават  (между членове и не-членове на техните организации) от години загуби значението си (8% синдикирани учители са сериозна причин за това). Техният проблем е, че за бюджетна година 2007 нямадоговорени други пари за възнаграждения на учителите  освенстандартното инфлационно увеличение в средата на годината  и парите за пилотиране на диференциация. така, че синдикатите по същество нямат предложение. те просто "сменят темата", като казват "ми това не е никакво увеличение, ще се борим за друго", но губят времето и на учители и на администрация в продължение на 4 месеца, седейки на масата за преговори за диференциация и изказвайки се по критериите за това именно диференциране. за да кажат накрая - че "не са съгласни", "не са били съгласни" и "няма да бъдат съгласни".  и толкоз.
Ето ви и моето предложение - всъщност става въпрос за диференцираща съставка на учителското възнаграждение, разпределяна въоснова на годишна вътрешна оценка (или поне за това беше замислено да става въпрос :-)) Тази съставка  оптимално е 15% - по-ниско не стимулира,по-високо - демотивира. Тя има смисъл да се разпределя единствено научилищно ниво - само тогава може да си изпълни предназначението - да насърчи развитието на образователната услуга предлагана от училището като цяловпосоките, които са извън задължителния минимум (по дефинициягарантиран), но врамките на 40 часовата работна седмица. Т.е. едназначно става въпрос завътрешна оценка и е крайно необходимо тя да е с много висока степен наавтономност на ниво училище. Държавата в цялата работа има да определи2-3 приоритетни индикатора, съответни на национални приоритети (за дасе запази ориентацията към тях, дори на това чисто училищно средства заразвитие) и ....разбира се - да осигури финансирането.
Нота бене: този вид диференциране не е единственото съществуващо диференциране. друга поне също толкова обемиста част диференциране (желателно е и по-голяма, ако ще се цели силна мотивация за влизане и оставане в професията на млади кадри) идва от системата за кариерно развитие и в нея се отчита опита, квалификацията и пр. на конкретнияиндивидуален учител. За разлика от обсъждания и екпериментиран вмомента диференциращ процес - диференциацията, която произтича от кариерното развитие на учителя, има смисъл да се прави при външна оценка.

Това оценяване в "Моето даскало" въобще не бива да се приема сериозно. Най-малко защото съм виждала как моите собствени деца и техните приятели в момент на озлобление си изливат яда върху някой учител. Що се отнася за диференциране на учителите по критерия селище, това може би е най-несериозното и обидно предложение. За да не повтарям persey и противно на Павел, който мисли така :"Обаче ми се струва, че всички сме съгласни, че онези ( разходите- моя бел. ) за транспорт, храна, културен живот са много различни." , ще добавя ,че не съм съгласна с него. Такъв вид противопоставяне не е полезно за учителите. Аз живея в малък град , но работя в селско училище.Каква заплата трябва да получавам - според селището, където живея или според селището, където работя ? Ами моите собтсвени деца , които учат и всеки ден пътуват до големия град - за тях аз имам много по--големи транспортни разходи от техните съученици, които си живеят и учат в същия град. Ще кажете ,че не съм длъжна да ги изпращам да учат там. Но в нашия малък град нямаме езикова гимназия. Ето ,че и в малките градове има неудобства . А по въпроса за културния живот - ако искам да посетя театрална постановка със семейството си от 4 човека, освен билетите, трябва да предвидя и пътни разходи до големия град . ( Сигурно се досещате ,че в малкия град няма и действащ театър .) Но хайде стига толкова противопоставяне. Мисълтами е ,че този критерий е дори унизителен.

До Пърси и Колежка

Моля да ми простите, ако се чувствате засегнати.
Зная, темата е болезнена, но вие разберете мен. Аз далеч не искам да лиша децата ви от ... "вафли". Просто се опитвам да формулирам и предложа нещо конкретно, ясно и добре работещо, за разлика МОН и вашите синдикати.

Казвах и подчертавах на няколко пъти, но ще се повторя и сега и още 100 пъти ако се наложи: Аз се опитвам се да намеря критерии които да поставят учителите в различни хомогенни групи и ви моля за помощ. До този момент съм измислил тези:

1. тип училище (д.градина, основно, средно, средно специално)
2. големината на населеното място
3. динамиката на преподавания предмет
4. класен ръководител на труден или не толкова труден клас

Не ви харесва дискриминацията по критерий N°2? - Чудесно! С какво да го заменя? Или да го затрия и толкоз? Но тогава, в унисон с казаното от Колежка, е по-добре да дискриминирам по това къде учат децата на всеки един учител (и да взимам предвид дали са принудени или не да го правят!). Оставете за малко емоциите, ако ви е възможно, и ми кажете - сериозно ли говорите? Ако пак само се засягате, знайте, че с това не ми помагате. Разберете, че който и да е на власт няма да ви вдигне двойно заплатите на всички. Това е невъзможно! Кажете ми тези 13,5 млн. за кой да стигнат по-напред. За добрите учители ли? И кои са добрите учители? Кой да ги определи, директорите ли? (Не ме разсмивайте.)

Кой тогава?

Кой да посочи добрите учители, които да получат подобаващо увеличение?

Кой да посочи вас, Колежка и Пърси?

Управляващите не могат.
Директорите не могат.
Инспекторите не могат. Кой остана?

...?

Въпросът опира в това - желаете ли да си помогнете или предпочитате да си кютате и да гледате сеира на Янка Такева, Крум Крумов и Аспарух Томов  (която нямат нито една ясна идея в главите си)?

------------------------------------
(Призовавах за оставяне на страна на емоциите, а сам се развълнувах ... )

Давайте да свършим работа. Само това ви моля!
Само това!

До Павел Моля , не ме нападайте така воинствено. Аз не искам да водя битка с вас. Разбирам ,че и Вие се стремите да направите нещо полезно.Не одобрявам този критерий не само по причините, които обясних по-горе, но и затова , защото той не е критерий за професионализъм. И в малките селища има колеги , които работят от сърце.В момента нямам идея с какво можете да го замените.Така че, може би е по-добре да отпадне.Надявам се и други колеги да изкажат мнение. Какво да кажа за останалите критерии? 1. тип училище (д.градина, основно, средно, средно специално) Не го отхвърлям. Но това означава ли , че учителят по математика на седмокласници в основно у-ще работи по-малко от същия учител в средно училище. Или началните учители в ОУ и СОУ ? Ами те си вършат работата , която се отнася само за началния етап от образованието,независимо от типа училище. Ами в средно специално училище ?- Там водещи са специалните предмети. Това прави ли учителят по български език по-малък специалист от този в СОУ. Както и да го погледна ,все нещо се изплъзва. Може би трябва да има отделни критерии за отделните етапи на образование. Но не твърдя, че това е най-доброто.За това вероятно други колеги ще ме оборят. 3. динамиката на преподавания предмет - В това има известен смисъл ,но дали няма да предизвика неодобрение от други колеги. Учителят по български език А има часове в 4 паралелки от 7 клас и подготвя един урок за деня.(Това най-често се получава в големите училища в големите градове). Учителят Б има по една паралелка от 5 до 8 клас и подготвя 4 урока за деня. (Обикновено така е в малките училища в малките населени места.) Може би трябва да се премисли по-добре. 4. класен ръководител на труден или не толкова труден клас - Одобрявам. Наистина има проблемни класове , на които никой учител не желае да бъде класен ръководител. От друга страна (предимно в ромските класове) класният понякота е не само учител , но и майка , че и баща за учениците. Ще спомена само проблемите с набавянето на учебни помагала , дрехи и други несвойствени за учителите дейности,без които работата не върви. (Това по-често се случва отново в малките населени места .) Без да искам наклоних везните към малките селища. Но така се получи , защото това ми е по-добре познато. Приемете тези мои размишления (Написах ги набързо ,без да ги обмислям много. Утре може друго да ми дойде в главата... ) само като лично мнение за начало на дискусията, която желаете.

Благодаря ви, Колежка!

И простете хапливия тон. Става спонтанно и само с добро чувство - мен ме боли ужасно много, първо, за децата, после за всички вас, учителите!

Знаех си, че ще ме разберете.

Колеги, виждам, че искате да помогнете, и недейте възприема негативните ни емоции като нежелание да се работи конструктивно. Оставам с впечатлението, че за вас образователната сфера е част от бюрократичния апарат и въздействията отгоре са по-силни от съдбата и желанията на отделния човек. Тъкмо обратно - поне за младите колеги системата се оказва безкрайно пазарна, в момента, в който виждат, че няма перспектива и заплатите са мизерни, отиват да работят другаде за поне два пъти повече. Те не казват - "увеличете ми заплатата", а - "увеличете ми заплатата, защото напускам". И го правят.

В този ред на мисли, не знам дали държавата има или няма пари за образование, факт е обаче, че го закопава все повече и повече. И никакви стимулирания с по 30-40 лева няма да помогнат, сами виждате как много учителски колективи се отказват с мотива, че ще развалят отношенията в колектива за жълти стотинки..

Колкото до мене - вече съм го казал - ще започна да се замислям как да работя по-добре в училище, когато на час в училище взимам повече, отколкото от частен урок. Еми това време ще дойде, когато заплатата ми се учетвори, тоест няма да е скоро. Срещу този довод никакво диференцирано заплащане не работи.

Да добавя тук и гледната точка на родител.
На много места тук съм казвала, че подкрепям учителите в исканията им. Винаги и пред децата си се опитвам да застана на страната на учителя(макар и да видя понякога , че не е прав), но не мога да си обясня  разделението и противопоставянето на различните учители в едно училище, ч един колектив.
Преди 2-3 дни ходихме да запишем близко дете за 1 клас.
Изумих се как се избират учителите и как се вдигат изкуствено акциите на даден учител за сметка на друг.И това се разиграва в директорския кабинет.
В този смисъл за каква диференциация може да става дума и за каква справедливост щом като в самото училище се плюват и се пускат мисионери да хвалят един , а да ругаят друг учител.

   Дааа! Дискусията се оказа много ползотворна.Браво на хората от "Българският Великден", че ни поразтърсиха малко от нашата апатия.Няма да повтарям думите си от предните си писания.Абсолютно съм съгласна с Колежката за нашите неволи в малките селища.Не бива в никакъв случай да ни противопоставят едни на други.Трудно се работи и с деца, които са дошли в учшлище само за едното " нестоене" в къщи.Много големи учители има в училищата, където учат мотивирани деца.Затова Гергина Тончева я имат за голяма, а за нас никой и не знае.          Но думата ми беше за друго.Според мен трябва да се погледнат нормативите на децата в паралелките.Времената са други и вече не можеш да учиш по 35 души в клас, както бяхме ние.Сега са 18-26, но си мисля, че особено в началното училище те трябва да са най-много 10-12.Може да ви се види нереално, но за мен е оптимално.Няма да забравя един американски филм отпреди десет години, където видях  първокласници, насядали около кръгла маса. Бяха толкова - 12 деца- и учителката можеше да вижда работата на всеки един.А най- важното - можеше да обърне внимание на всички.
    Виждам голямата разлика, когато влизам в малка група и в голям клас/ тъй като учениците ми са разделени/.Работата е много по-неефективна в големия колектив. Досега няма отникъде данни какви са нормативите в другите страни от ЕС, а мисля, че това е много важно.Така може да се сравни тяхната система с нашата и да си направим НАШИТЕ изводи. И още. Да се обърнем към старата ни система за образование и да вземем ценните неща от нея.Да не си мислим, че всичко, което е било по времето на соца, е лошо.Все пак доста голяма част от днешните учители сме учили по онова време и помним доста неща от науките, преподавани в клас.Аз не съм завършила руска гимназия, а се състезавах със знанията си от гимназията.Влязох от първия път/без да се хваля/. Само не ме обвинявайте в пристрастия, нямам такива.

само да обърна внимание на Павел, че индикаторът "тип училище" трябва да се детайлизира толкова много, че сам по себе си губи смисъл.
Ако като определлител се вземе (както сега) етапът на обучение, който се завършва в училището (Павел е посочил -д.градина, основно, средно, средно специално) ще трябва да се добавят поне още и:
 "начално" (1-4 кл.), "прогимназия"(5-8 клас), СОУ (5-12 клас) - със и без профилирано обучение (често срещани видове училища в по- малките населени места)
както и другите видове, които се срещат навсякъде:
СОУ (1-12 клас) - със и без профилирано обучение,
Профилирана гимназия,
Непрофилирана гимназия,
Общинска професионална гимназия,
Професионална гимназия от местно значение (засега управлявана директно от МОН в бъдеще от общините),
Професионална гимназия от национално значение (сега управлявана от ресорно министерство - основно енергетика и земеделие) и една отделна категория за училищата по културата (управляване от МКултурата - тук са включени също и италианския лицей и НГДЕК)

В продължение на предишния пост - спред мен не бива типологията на училището да води при оценката на учителите. по-добре би било да се оценяват резултатите постигнати от учителите според типологията на децата , с които работят (нали в крайна сметка заради тях съществува цялата образователна система).
пример - и в тази общност  и в други наши дейности, често срещаме мнения, че на учителите в т. нар. елитни училища им е на практика по-лесно да постигат резултати, защото работят с мотивирани деца. е ако типологията на децата стане водеща (не, че ще ни бъде особено лесно да се съгласим какви да релевантните елементи да се направи такава типология), теоретично учителят в слята паралелка и този в елитна паралелка могат да получат еднаква оценка, ако техните ученици са постигнали еднакъв относителен напредък, независимо, че крайните резултати на учениците от двата класа ще са силно различни.

Нужно ми е малко време, за да асимилирам и да коментирам всичко това, което ми казвате, форумци. %-)

Уточнение до Paiadeia

Да не забравяме, че целта на цялото упражнение (с представения от мен модел) е да групира учителите по критерии, които да подскажат кой колко е добър, та да получи по-голямо или по-малко увеличение на заплатата. В този смисъл детайлизирането, за което говорите, според мен, не е необходимо. Дали един учител в професионална гимназия от местно значение има нужда от повече пари за упражняването на професията си от негов колега в непрофилирана гимназия? - Аз не мисля. Тук играе много предметът който преподава ... Или бъркам.

                                                ***

Последно нещо, преди да се оттегля, за да изчета наново всички мнения тук, да размишлявам  ;) и да преработя модела си.

Колежка изказа мнение, че:
 1. учителят по математика на седмокласници в едно основно у-ще едва ли работи по-малко от същия учител в средно училище,
 2. началните учители в ОУ едва ли работят по-малко от колегите си от СОУ и че "си вършат работата, която се отнася само за началния етап от образованието, независимо от типа училище" ,
 3. учителят по български език в средно специално училище едва ли е по-малък специалист от този в СОУ.

Тези твърдения и "развенчаването" на "Моето даскало" като валиден инструмент за отчитане на Педагогическите умения ме карат да се замисля върху следното. (Без абсолютно никакъв сарказъм!) Кое ви позволява да се чувствате добри учители?

Можете ли да изредите 5-10 неща, които ви карат да се чувствате такива? Моля ви поставете до тях поне един начин за замерването на съответната величина.

_____________________________________________
Ето какво бих написал аз (без излишна скромност) от опита си на преподавател на възрастни:

 1.Познаване на материята --> мярка (по какво си личи) --> Не се запъвам в изложението си; отговарям изчерпателно на въпросите на курсистите; получавам висока оценка по този критерий в анкетата в края на курса (анкетирани са курсистите анонимно)

  2.Яснота на преподаване--> въпросите, които задават курсистите са на място и са добре формулирани; получавам добра оценка по този критерий в анкетата в края на курса (анкетирани са курсистите анонимно)

  3. Умение за приковаване на вниманието на курсистите --> няма заспали или разсейващи се ученици.

  4. Голямо търпение--> приятна, приятелска атмосфера в час.

  5.Умение за изготвяне на прегледни ръководства/ учебници за самостоятелна работа на завършилия курса --> след време курсистът използва в работата си въпросното ръководство.

  6. Умение за обективно оценяване на знанията на курсиста --> курсистът не протестира; радвам се на постоянен авторитет; получавам добра оценка по този критерий в анкетата в края на курса (анкетирани са курсистите анонимно); използвам комбинация от повече методи с цел обективното оценяване на курсиста.

  7. (Без да съм много уверен) Умение за съставяне на последователна и уравновесена уч. програма --> получавам добра оценка по този критерий в анкетата в края на курса (анкетирани са курсистите анонимно)

_________________________________________

(Забелязвате, че не отбелязвам никакви атестати, медали и извън-класни дейности, прослужено време!)
_________________________________________

Добавка от 04.07.2007 г.  - Виж също Учителят мечта :)

 

и още едно продължение - по принцип оценката е резултатат от някакво сравнение (на начално и крайно състояние на нещо, на постигнати резултати в сравнение с поставени цели и пр.) надеждността на оценката зависи от 2 неща - дали има налице данни (по възможност обективно проверими и събирани при еднакви и ясни на всички оценявани процедури), които да позволяват сравнение и  дали се сравняват сравними неща (например от много гледни точки това, което прави преподавателят по първи профилиращ език в езикова гимназия и това, което прави началният учител в малко селско начално училище със в слята паралелка 2-4 клас са професионални дейности различващи се една от друга като огъня и водата). Аз лично имам  огромни затруднения да си представя как би изглеждала една разбираема и приемлива за всички заинтересувани страни система за оценка, която да оцени и двамата учители едновременно достатъчно обективно. затова и толкова ми се иска да има различни нива на оценка - и училищно и външно (с различни фасети за професионално-квалификационни и творчески постижения). просто тази ужасно красива професия е толкова многостранна и с толкова дълъг "цикъл на прозводство", че няма как да се приложат в нея обикновени системи за оценка от ЧР техниките в бизнес сектора.
 

към павел за детайлизирането - аз също не съм влюбена, а по скоро ужасена от фактическото разнообразие в българската образователна система. много бих искала Вашата типология на инистуционалните единици  да е достатъчна, но уви не е. привлякох вниманието ви върху този факт, само защото съм имала случаи да работя в разни конфигурации и разни проекти с повечето от изброените видове училища и  съвсем отговорно твърдя, че те силно се различават помежду си. хрумвали са ми  още поне 4-5 скали по които българските училища се делят на видове образователна среда - т.е. едва ли има по-голяма група   от 3000 души от българсите учители, които да работят при еднакви условия. не е възможно разумно да се вземат предвид всички съществуващи вариации. затова ми се струва (без да имам ясна картинка в главата си), че ако тръгнем откъм децата е по-сигурно да не се изгубим в дебрите на съществуващото многообразие.

Изключително интересна дискусия!

И тъй като тук освен ОТ КОГО, задачата е и КАК, да бъде оценен учителския труд, един важен въпрос, на който трябва да си отговорим, е какви са приоритетните критерии по отношение на тази оценка. Според мен най-важният е пряката учителска работа, която за голяма моя изненада, според една оценъчна карта, носеше едва 14 точки. Именно в това аз виждам някакъв огромен парадокс и се питам как е станало така, че ние толкова много се отдалечихме от естеството, същността на нашата работа.

Мисля, че вниманието ни трябва да бъде фокусирано най-вече върху знанията, уменията и компетенциите, които се придобиват от учениците в резултат на положения учителски труд. Как те да бъдат измерени по най-точния и обективен начин, за да се превърнат в мерило за усилията и педагогическото майсторство на един преподавател? Моето мнение е, че трябва да се разработят механизми за точна диагностика на психо-физиологическите възможности на учениците и да се регистрират обема от ЗУО, с които децата постъпват в дадения клас, а след завършване на определен етап от учебната година, да се правят измервания, които да вземат под внимание разликата между входното и изходно ниво. Смятам, че това би бил един доста точен показател за добре свършената работа на учителя.

По отношение на това дали материалът в основното училище е по-лесен от този в гимназията - да, определено. Имам поглед от частни уроци с малки ученици - подготовката ми е в пъти по-малко. Там обаче се изискват специфични качества, както вече писаха няколко пъти колегите, трудно е да смениш гимназия с основно училище, както и обратното.

Според големината на населеното място е явно, че няма да се диференцираме... Оставам с особено мнение по темата...

1. Познаване на материята
2. Яснота на преподаване
3. Умение за приковаване на вниманието на курсистите
4. Голямо търпение
5. Умение за изготвяне на прегледни ръководства
6. Умение за обективно оценяване на знанията на курсиста
7. Умение за съставяне на последователна и уравновесена уч. програма

Склонен съм да се съглася с повечето от критериите (без 5, защото не е по възможностите на всеки и малко излиза от работата на учителя, и 7, защото нямаме много свобода в избора си на учебен материал). По-големият проблем е как да бъдат регистрирани тези качества обективно. Както вече стана явно, не считам мнението на учениците за меродавно. Единият вариант е камера във всяка стая със съответната записваща техника и аз лично съм ЗА. Вторият начин е както сега - посещения от комисия, но той създава възможности за протекция на определени учители.

Колкото до прословутите входни и изходни нива, не съм убеден, че изцяло от учителя зависи нивото на учениците му, ако един ученик не иска да учи, той няма да вложи и минимални усилия над заветната тройка. Възможно е и при посредствен учител с повече работа и желание да се усвои добре материала.

За прословутия рейтинг на училищата - може да се измислят всякакви критерии - материална база, учителски колектив, процент на преминаващите в следваща степен на обучение, процент на отпадащите, отсъствия, резултати от зрелостни изпити и външно оценяване.

Аз съм си наумил един много прост и в същото време комплексен критерий - приходи на държавата под формата на данъци от възпитаниците на въпросното училище. Ако един дърводелец изкарва с труда си няколко хиляди лева, той допринася за тая държава много повече, отколкото училият в елитно училище, който на 25 излиза в чужбина и се връща за старините си. Голямата заплата в крайна сметка означава търсена професия, тук и бизнесът ще е доволен. Нека тези хора, които внасят най-много пари в държавата, да получат и най-качествено образование (в някакви рамки, естествено).

При всяко положение училищата трябва да се поддържат в един хигиеничен и приятен вид, с атмосфера, в която приятно да се изкарат 7 учебни часа. Което не навсякъде е така. И учителите трябва да вземат достатъчно пари, за да са мотивирани позитивно да работят, да се отдават и да се развиват. Иначе с тези критерии и изисквания вадим нож на умряло куче.

   Благодаря на Павел за информацията.Явно е, че и в другите страни са горе-долу като нас.Честно казано, надявах се да сме по-зле, но явно, че и в цяла Европа е така.Тогава защо не видим техните системи за оценяване. Съжалявам, но ми е трудничко да чета свободно на английски.Така че оставям на Павел за ни информира.
   

много хубав пост на imhotep
два спорни момента, които не променят с нищо удоволствието, че и сред педагозите има съвсем достатъчно хора, които мислят толкова комплексно социалната система.
А) входните и изходните нива на учениците, разбира се, не зависят само от учителя, но разликата между входното и изходното ниво - казва много за работата на учителя (с всички уговорки, до каква степен българският учител разполага с възможности да индивидуализира работата си с децата, така че да може успешно да предизвика напредък в съвременните класове, където стана напълно обичайно преподавателят да работи с деца с различни входни нива). Затова е добре входните и изходните нива да се проверяват, регистрират и използват ежегодно.
Б) комплексният критерий за доходите генерирани от ученика на училището, когато започне да работи е много симпатичен, но напълно нерелевантен поради две съществени причини: 1. няма възможност да се поддържа такава информационна система на разумна цена и 2. работната сила става все по-мобилна (вкл. до степен парадоксално едно училище да се счита за толкова по-здобро, колкото в по-широк пазар са конкуретноспособни неговите мъзпитаници)

А) Опитах се да го обясня и, ако трябва, ще го повторя. Липсата на резултат не означава непременно отсъствие на усилия от учителя и наличие на резултати не означава непременно заслуги на учителя. Един малък пример - по Информационни технологии в 9 клас  децата с лекота изкарват шестици, защото от няколко години имат компютри и отлично знаят какво е мишка, клавиатура, как да си сменят тапета и т.н. После обаче, като се стигне до Access, са в чужди води и логично успехът на някои пада. Не може да се твърди, че причината е учителят - просто материалът не е толкова популярен и интересен. По-важно е какво излиза от учителя като работа и присъствие в клас, отколкото какви резултати имат учениците.
Б) Не съм съгласен и с двете възражения. Държавата има камари информация в електронен  вид за нас и не е проблем да направи този разрез. Второ - да, работната сила е мобилна, но българската образователна система се финансира от българските данъкоплатци. В този смисъл конкурентноспособните възпитаници-емигранти, за които говорите, не са български данъкоплатци и не виждам защо държавата трябва да свръхинвестира в тях. Тъкмо обратното.

imhotep, по въпроса за ниватаи аз точно това имах предвид - по твоя пример от ИТ в 9 клас - ако имадиагностицирано входно ниво - ще е ясно, че учениците ти търгват даприключенстват из света на ИТ по-напред от определеното в програматастартово ниво (мишка, тапет и пр.) и ще се цени особено напредъкът импо нещата, които не са знаели и можели, когато си ги поел. да неговорим за страничини ползи за теб самия - като например, че  може даси направиш годишното разпределение така, че да спестиш време къдетознаят и да отделиш повече време, където им е по-трудно. и изобщо да неотваряме дума - с такива наблюдения, как учителите - напр. по ИТ могат (това не зависи само от вас, разбира се) да предлагат разумниактуализиции на програмите (какавито са предвидени по Закона за учебнияплан... да се правят на всеки 4 години).

данъкоплатци -образованието сеиздържа от данъкоплатците е вярно твърдение, което обаче е интересно дасе конкретизира. ако имаш предивд само хората, които плащат данък върхуобщия доход, например - грешиш, защото при 18 млрд бюджет на РБългария,ДОД представлява 1,4 млрд от приходната част, а само държавнатасубсидия (без местните инвестиции и индивидуалните такива) заобразованието представлява 2,2 млрд от разходната част. Видимо имаповече пари в образованието от тези които могат да бъдат проследени,като внесени от всеки от нас индивидуално във вид на ДОД. Напр. ДДСпредставлвява над 60% от приходната част на бюджета (не просто в БГ,изобщо в развитите страни, които имат ДДС), но ако се загледаш вструктурата на източниците на ДДС ще видиш, че идивидите като такива самного трудно различими в нея и в никакъв случай не са иденифицируеми. и така по "внесени данъци" ще получиш един частичен и силно съмнителениндикатор, независимо, че ако беше възможен за регистриране исравняване - би бил един много добър индикатор.

другата заблуда (поради това, че непрастанно попълваме и подавамесправки) е за наличната информация за нас, с която държавата разполага.изобщо не е вярно, че държавата има индивидуални файлове с цялатаинформация за всеки от нас от ражаденто ни до смъртта ни (това впрочеме мечтата на националния статистик, във всяка държава. обаче никъде посвета тя не съществува. е, все още). за сега за българите има разнипарчета информация в разни бази данни, администрирани на различни ниваи с несъвместим софтуер - защото правени по различно време и с различницели. т.е. всеки от нас попада в поне в 2-3 бази данни през живота си,но засега никой не може да бъде проследен индивидуално във всичките сипроявления. Ако искаме да бъдем позитивни и решим все пак да опитаме -бихме приели, че ще получим нужната информация, ако засечем АДМИН-скитеданни (реално индивидуализирани по ученици от 2003 г.) и тези на НАП(данъкоплатци по ЕГН - едва от 2005 в единна интегрирана база данни).Тогава обаче трябва да се примирим, че за първи път ще имаме частичнастойност на индикатора към 2017 данъчна година ( за тази част от децатазапочнали през учебна 2003/2004, които  отидат да работят вместо даучат във ВУ - т.е. около 40 % от децата от първия проследим по тозиначин випуск). Колко релевантна ти се струва стойносттана индикатора? Адатата към която ще можеш да го измериш за първи път? Ще чакаш личастична яснота по въпроса 10 години?

Прощавайте, че се връщам отново и отново на въпроса и двоуменията си от началото, но ми се струва, че на темата "има ли я, няма ли я тази информация" не й е дошло още времето.

Помогнете ми да разбера кой е и какъв е добрия учител* и аз ще ви кажа каква информация ни е необходима за класифицирането на всеки един ваш колега според тези мерки. Всеки един отделен учител!

После ще умуваме има ли я тази информация или не; откъде да я вземем, кой да я събира, кой да я обработва; кой да я получава, в каква форма; кога, колко често; кой да има правото и задължението да поощрява или санкционира въз основа на нея. Ще си представим и един идеален свят, в който добрите са оценявани и възнаграждавани по достоинство, а лошите ... (ако все още ги има) ще отпадат от системата по най-естествен начин.

Кажете ми защо вие сте добри учители! Изредете тук всичките си професионални и личностни характеристики! ... Моля ви! ... Всички!

_______________________________________________
* Ако ви е по-лесно, ми изредете качествата на лошия учител. После ще му мисля аз да измъкна негатива му.

Павел, по този повод се сещам за една отлична статийка на журналистката Ярослава Прохазка, писана още преди три години, даже я имаше дълго но сайта на МОН - Учителят отличник - сърцат ентусиаст. от 16. 01. 2004 - 24 часа. Беше нейното "съмъри"  на едни явно дълго обмисляни критерии. Опитвам се да я намеря, ама нещо май е изтрита...
Мисля, че ставаше дума за такива неща:

Той е спретнат, приветлив и усмихнат. Говори правилно, без говорни дефекти. Той е готов винаги да помогне на ученика. Не вика, дори не повишава тон. Информиран е за последните новости по предмета си, работи с компютър, ползва интернет в работата с учениците си и владее поне един западен език...

ДОД е пропорционален на заплатата, и тъй като хората рядко спестяват, е почти пропорционален на потреблението и на косвените данъци. Освен това идеята е не само в това - "колкото дадеш - толкова ще вземеш", ами много повече в това да се субсидират качествени хора с търсени и добре платени професии.

Сигурно искате да ми подскажете, че има пари, които са изработени в чужбина и изхарчени в България, които влизат все по някакъв начин в хазната като данъци. Така е. Има и пари, които изтичат навън от родители към деца. Има и хора, които печелят навън пари, но с бране на ягоди и гледане на деца, което не е кой-знае колко в зависимост на образованието.

След като държавата претендира да създава е-правителство, е обречена да изгражда много такива информационни банки. Тази специално е лесна за поддържане , обновява се на края на учебната година - веднъж годишно, и не изисква кой-знае какви разходи - от тази година вече има електронен регистър на дипломите за средно образование.

Все пак никой не казва, че като критерий е идеален. Но е лесен за калкулиране, прост и обективен.

Павел, опасявам се, че с отговорите на въпроса ти какви характеристики - професионални и личностни - трябва да притежава добрият учител, няма да ти помогнем особено, защото те не са измерими, тъй като главно са свързани с уменията за работа с деца.

Куйни, рискувайте.

... Какво означава да умееш да работиш с деца?

Я да видя ... Не е ли това:
            - да бъдеш търпелив,
            - да бъдеш толерантен,
            - да си наясно със себе си, т.е. уравновесен,
            - да бъдеш честен, искрен,
            - да бъдеш чист и спретнат?

Забележи, че аз не работя с деца, но наблюдавам много внимателно. Щом аз мога да изредя 5 характеристики без да се замисля много, какво остава за вас експертите? Или не се познавате достатъчно добре? (Съмнявам се.)

Тези неща със сигурност   се измерват така:
        1. чрез самооценка - разбирай формуляр с въпроси и килийки за отговорите с Х, 
        2. чрез оценка на прекия ти началник - пак с такъв един формуляр, 
        3. чрез анкета с родителите - формуляр, 
        4. в директен разговор-интервю с инспектор/ психиатър
        5. в разговор с теб, прекия ти началник и инспектор (всички заедно)


Искаш ли да ми помагаш в съставянето на тези формуляри?

Ще ми помогнете МНОГО! ВЯРВАЙ МИ! 

И така, ти си добър учител, защото ...

Павел, съгласна съм да изброя качествата на добрия учител, но с уговорката, че това не съм аз, а идеалът, който бих искала да постигна.

И така, започвам.

1. Учителят трябва да е добър психолог, което включва отлична теоретична подготовка и практически умения за общуване с учениците.

2. Той трябва да бъде добър специалист в своята научна сфера, да я познава задълбочено и в детайли. Не е допустимо за един учител да не владее на добро ниво правописните норми, независимо какво преподава.

3. Да бъде подготвен методически и да знае как, по какъв начин, да преподаде учебния материал, а също така и да съумее да го реализира на практика.

4. Да провокира интереса у децата към своята научна материя, като използва разнообразни форми на работа.

5. Целта на работата му да бъде посветена не само на овладяването на знанията, а и на личностното развитие на учениците.

6. Да бъде добър възпитател във всяко едно отношение, като се започне от външния му вид и се стигне до умението му формира ценностна система в съответствие с моралните и етичните човешки норми.

7. Да притежава определени личностни качества като:

- добронамереност към децата и изобщо към хората, с които работи;

- да бъде комуникативен, с положителна нагласа към света;

- да бъде готов на компромиси, разбира се не на всяка цена, да прощава грешките на другите и да не бъде злопаметен;

- да има усещане за чест и достойнство и да не позволява те да му бъдат засягани по някакъв начин, а също така да уважава и цени детската личност;

- да бъде добър гражданин;

- да владее емоциите си, без това да го лишава от тях;

- да проявява търпение, защото  резултатите се виждат след много време;

- да бъде духовно извисен, културен човек и мислеща личност;

- да бъде освободен, а не подтиснат, въпреки ниския обществен статус, и честно да изразява своите възгледи и принципи.

8. Да се квалифицира постоянно във всякакви форми, да бъде винаги предварително подготвен за всеки един от уроците си.

Това за днес, а утре може и да добавя още.

Ако Куини позволява - се дописвам под нейните критерии:
9. Да умее да възпитава у децата граждански добродетели, да съгражда психиката на свободния човек на демократичното общество с безкрайни възможности в наше време.

Фнатастично, Куйни и ananan!  

Това е, което ми трябва! Давайте нататък! Колкото повече качества изредим, толкова по-добре!
(Къде са другите? Имхотеп, Паидеиа, персей, Колежка, стефанов?)

Може да ви е интересно да разберете, че до този момент сме изписали повече от 25 страници с конструктивни мнения. Истински феномен в наше време!

...
Ето че и аз се сещам в този момент за 3 неща:

10.  Да бъде добър комуникатор - да общува на ясен, достъпен за децата и родителите им език; да бъде добър слушател.

11.  Да възпитава в дух на мирно съвместно съществуване, на любов и най-голямо уважение към природата.

12.  Да бъде пример за подражание - да възпитава първо чрез собственото си поведение.

...

            1. Учителят трябва де е:
             - добър организатор. Да умее да мобилизира умствения понтенциал на децата за постигатне на набелязаните цели;
             - принципен и отговорен;
             - обективен;
             - взискателен;
             - инициативен;
             - ангажиран с проблемите на децата, да отстоява правата им.
              2. Да владее и използва модерните технологии в обучението;
              3. Да участва в обществения и културния живот на селището, в което работи и живее.
              4. Да умее  да работи в екип.
              5. Да разработва и участва в изпълнението на проекти.
           

Да умее да бъде МОДЕРАТОР, а не информатор в преподаването.

Днес все по-малко нужно е тъпченето на готови знания - и все по- необходим става учителят-помощник-навигатор в необятното море от информация.
Но за това самият учител трябва да умее да сърфира добре в тази територия. Сиреч - постоянна квалификация и самоподготовка за работа със специализирана информация по мрежата.

Тук е мястото на прекрасните канадски програми за учители Хот Патйтоус и УебКуест - подготвяни от учители разходки по Мрежата с научна цел. (Проект, който се опитвам от една година да мушна пред очите на властимащите в МОН, но всуе!)

Приветствам поставянето на темата и всички участници в дискусията.

Моето лично мнение за увеличението на учителските заплати е, че това е абсолютно задължително да се случи и то не със символични, смешно малки суми. Едва когато учителят започне да получава за труда си достатъчно голяма заплата, че да не му се налага да работи допълнително било с даване на частни уроци, било нещо, което няма нищо общо с професията му, тогава можем да говорим за това как да се диференцират заплатите на отделните учители. Виждам диференцирането по-скоро като възможност да се награди и поощри по-добрия, та да може с тези пари той да отиде на почивка на Карибите през лятото (например ;-) )

Според мен, да се разглежда проблемът за добрия учител откъснато от общата картина на образователната ни система е несериозно и не би довело до реални заключения. Нека да не забравяме безумните учебници, по които се работи (писани, одобрявани, печатани и разпространявани с едничка цел - някой да спечели пари). Да не отминаваме "приятелски" тоталната липса на интерес и желание да се учи в децата, които днес са в училище, още повече това се задълбочава с всяка измината година. В училище вече влязоха деца на родители, които са били ученици по време на първите години от "прехода". Картината е ужасяваща. Последствията от онези мътни години са объркали представи и морални ценности на повечето от родителите и днес те просто нямат какво да предадат на своите деца. За съжаление, учителите нямат възможност да преодолеят семейната нагласа и да превъзпитат детето.

По отношение на училището като институция... Прави сте, директорите трябва да бъдат далеч по-добре подготвени и като ръководители на учители и като стопански ръководители. От тях зависи добрата организация на училището като цяло, от тях зависи и атмосферата в отношенията между учителите а също и отношението на ученици и родители към училището.Директорите трябва да застават зад инициативните учители и ако учителят трябва да е принципен, обективен и с желание да се развива - директорът трябва да е двойно повече такъв. В условията на делегирани бюджети, директорите трябва да са и финансови магьосници, които са готови да убеждават спонсори, работят по проекти и програми, но да осигуряват повече средства за училищата. Надявам се, да има доста такива директори, но лично аз не познавам такъв.

Доколко учениците оценяват обективно учителите......Павел, сайта ви Моето даскало никаква работа не върши. С извинение, но е така. Моите дълбоки уважения на Българския Великден за интереса ви и усилията да направите нещо за българското образование, но този сайт е поле за изява на всеки ученик, който сърдит на учителя си, че му е писал двойки или тройки защото не си учи уроците, си отмъщава като го оценява по същия начин. Какво ще кажете за това изявление на осмокласничка, което чух наскоро: "Госпожо, не ме интересува...Нищо не знам по английски. Искам да ми пишете четворка за годината." Нали се сещате, че не съм писала четворката. Също така си представяте как ще ме оцени това девойче, като влезе в сайта. Там няма въпроси към ученика дали той върши неговата част от работата и каква е неговата роля във взаимоотношенията му с учителя. Това е много удобно поднесена възможност да се прехвърли всичко в полето на учителя. От друга страна, какво пречи самите учители или техни близки, деца и т.н. да се регистрират и да пишат шестици когато им хрумне?

Много ми харесаха критериите за добър учител, които колегите предлагат. В една идеална среда, в която децата наистина знаят защо са дошли в училище, това наистина би работило. Надявам се, все някога да се случи и това.

Здравейте, колеги. Искам да се включа в темата ,но нямах време да изчета всичките ви мнения тъй като бързам за един инструктаж. Сега по същество - съгласна съм ,че трябва да има диференцирано заплащане, но! Но сме твърде далеч от момента за реалното оценяване на учителския труд. Първа господин министър Вълчев, както и останалите в министерския съвет трябва да проумеят факта, че за да има диференцирани добавки е необходимо първо основната учителска заплата да е по-висока , реално по-висока, защата думите на господин Вълчев, че средната ни заплата е около 400 лева е лъжа и измама. Аз съм учител с 12 години стаж и основната ми заплата е 303 лв. ,но това е на хартия - а реално като сложим данъци, удръжки - някъде окколо 270-280. Другото важно нещо е и оценяването ни - ще ви кажа,че в училището в което преподавам е малко, квартално - с затихващи функции, и при нас вече попълвахме така наречените оценъчни карти. Но това, което е по-важно, колеги , нямате представа каква грозна картинка е от тогава насам. Пролича си и некъдърността на ръководството ни реално да управлява и оценява колективани. Учители, които висят с часове в дирекцията и пом.дирекцията и са готови да станатн изтривалка на ръководството се лансират и естествено оценяват по.добре. На курсове, за които би трябвало да бъде уведомен целия колектив и всеки да може да се включи се изпращат само угодници и лицемери. А както знаете повишаването на квалификацията трябва да е критерии за по-висока заплата. В екипи за проекти пак се включват само "наите"хора, а другите оставаме да духаме супата. Впрочем, колеги понеже трябва да тръгвам искам само да ви копирам едно писмо от учебен център "Руни" с което би трябвало всички директори да запознаят колективите, но уви не го правят. ------------------------------------------ бул. "Евлоги Георгиев"52 тел/ факс.: 02/ 94 34 055, 0888 50 30 25 , 0878 50 30 25 runny@bitex.bg www.runicenter.com ДО Директори на училища Директори на детски градини УВАЖАЕМИ ДАМИ И ГОСПОДА , Във връзка с новите програми за финансиране на МОН, УЧЕБЕН ЦЕНТЪР РУНИ подготви програма за обучение на директори, учители и педагогически съветници на училища и детски градини. Основната цел на програмата е да се даде възможност за придобиване на знания и умения за търсене на финансиращи програми и разработване на успешни предложения за проекти в областта на образованието. Отчитайки необходимостта от добра ориентация и логистична помощ предоставяме на Вашето внимание програма на еднодневен и двудневен обучителен семинар на тема: “Възможности за финансиране и разработване на успешни проекти” Целите на обучението са: • представяне на възможности за бърза ориентация, спестяваща време при търсене на финансови възможности; • придобиване на познания за разработване на описание на проект, логическа рамка,изработване на бюджет; • прилагане на практика на наученото; • прилагане на практика на принципите за екипност, прозрачност и партньорство. Обученията ще се проведат при сформиране на групи от 10 човека, в рамките на един ден или два дни. Таксата за участие е 35 лв. на човек и включва (зала, лекторски, материали, сертификат, кафе – паузи). Заплащането може да извършите на място или по банков път: SG Express Bank BIC TTBB BG 22 IBAN BG60TTBB94001521056403 ЕТ РУНИ-Румяна Станоева При недостатъчен брой души за определена дата, на вече записалите се ще бъдат предложени други дати. Ако новопредложените дати не ги удовлетворяват се възстановява цялата такса за участие (ако вече е платена). Повече информация и записвания можете да направите на: E-mail: runny@bitex.com ; Tel: 02/94 34 055; 0888 50 30 25; 0878 50 30 25; 0899 46 67 67; Приложено изпращаме програмата на семинара. С пожелания за ползотворна дейност и с надежда за добро сътрудничество, С уважение: Румяна Шаламанова Директор на Учебен център РУНИ колеги, аз попаднах случайно на тази информация и когато се обадих в центъра се оказа,че те са разпратили наистина до всички директори това писмо. аз успях да се включа в к уурса на 24.06., но ако сформирате групи по 10 човека във вашето училище центъра веднага ще ви организира такъв курс. Съветвам ви да го направите, защото работата по проективлиза в оценката на един учител до скоро и лек ден

Здравейте всички. Бях "откъсната от мрежата" след поредните гръмотевици в София в събота. Мисля, че климатичните промени ще повлияят сериозно на бизнеса на ЛАН доставчиците на интернет, ако не измислят друго решение освен да спират сървърите при всяко заоблачаване.

Всъщност Куини и Ани са казали всичко за идеала ни за учител. Мога само да се присъединя. Аз самата в училище имах късмета (и не бих го нарекла "луд късмет", защото повечето от децата от моето поколение имаха същия "късмет") да имам именно такива учители - поради което ми е толкова трудно и до днес да повярвам, че те вече не са преобладаващтото мнозинство от българските учители. Затова и смятам за важно, да разберем защо те вече не успяват да се справят и да помогнем - всеки с каквото може - нещата да се променят. Заради сегашните български деца.

Понеже моята роля в дискусията е на "дежурния скептик" ще отбележа само - че "меренето" и изобщо проверката за наличие на изрбоените качества е особено сложна задача - защото съществената част от тях могат да бъдат открити само през резултатите на учениците. А съществуващите в момента технологии и... традиции за измерване на постиженията на учениците в БГ са негодни за такова измерване.

И разбира се - остава открит въпросът на Куини от преди няколоко дни - кой кое и на кое ниво ще мери/оценява и в какви времеви отрязъци е нужно да се актуализират оценките? Дано Павел е прав, че той знае отговорите. Аз лично знам само няколко частични решения - нито едно не обхваща целия комплекс от изброени качества.

Понякога си мисля, че е крайно време да се появи съсловна организация на учителите в България, която да може да насочва политиките в подкрепа на  на професионализма в гилдията (а не неефективно да се занимава с трудово-правни спорове като синдикатите). Но уви, опитът с другите съсловни органзации  - медици, стоматолози, архитекти - в БГ е по-скоро печален - макар самите съсловия да са много по-малочислени от учителското.  А и държавата доста активно ги упортебява за свое алиби по повод и без повод.

ОПИТ ЗА ОБОБЩЕНИЕ

От всичко изказано дотук и от материалите, които изчетох от началото на дискусията досега, мога да направя следните изводи:

 

Две са задължителните условия за въвеждане на деференцирано заплащане

Въвеждането на деференцирано заплащане е възможно, но само ако са изпълнени следните 2 условия:

1. Значително по-висока от сегашната основна заплата - за диференциация в условия на сегашните мизерни 300 лв. и дума не може да става!
2. Диференциация може да става само на базата на обективни критерии, които за момента липсват. Видно е, че за избора и прилагането им са необходими а) задълбочен анализ, вкл. обстоен преглед на европейския опит и статистики, и б) изработване на универсална методология/ модел за отчитане на качеството на всеки учител.

 

Шест са въпросите,  очакващи отговор

Диференцирането не може да бъде въведено преди да са изяснени и следните основни въпроси:

1. Коя част от общото годишно възнаграждение е обект на диференциране?
2. Чия работа е оценяването на един учител? (На директора, на настоятелството, на инспектор?) И чия оценяването на един директор?
3. Оценителят подготвен ли е да оценява? Кой го казва и според какви критерии?
4. Кои са методите за оценка, които МОН / РИО предоставя на всеки оценител? Кои са програмите за подготовка на оценители? Кой заплаща тази подготовка?
5. Какви са процедурите за протест (от страна на оценения) и за преоценка?
6. Коя административна структура превежда сумите (МОН/ МФ/ държавният бюджет, областна администрация, общинската администрация, кметство)? Ако общото годишно възнаграждение е 100 и 60 са от компетенциите на държавната хазна, 40 чия грижа са?

 

***

Най-доброто, което можете да получите от МОН днес

Ние тук едва ли ще втасаме, за да изработим един добре работещ модел, който да връчите на МОН със заповед за приложението му. Времето е малко. Затова реалистично, най-доброто, което можете да получите от МОН сега, ми се струва:

1.    Едно незабавно увеличение на основната заплата (тази на новобранец, за да бъда възможно най-ясен) на ниво 350 €. Към тях ще се добавят всякакви вариращи добавки за прослужено време, “класен ръководител”, хорариум и т.н.

2.    Учредяване на постоянно-действаща комисия “За повишаване на учителските заплати”, която да има за задача до 15 октомври 2007 г.:

А) Да проучи в дълбочина европейските политики и практики в тази област;

Б) Да публикува доклад със сравнителен анализ за положението на българските учители спрямо всички останали (това което щеше да попадне в Евридика, ако българските управници бяха предоставили данни. Очевидно те ги нямат или не желаят да ги обявяват, защото ги е страх.);

В) Да подготви предложение за “Новата политика за заплатите на учителите” на базата на:

- визията си за развитието и ролята на образованието в България;

- европейските реалности и тенденции.

Г) Да изготви и публикува до дата 31.12.2007 г. обосновано мнение-модел за индивидуално и групово диференциране на заплатите, което да влезе в сила от 01.03.2008 г. При саботиране на работата на комисията, основната учителска заплата се вдига автоматично на ниво 550 € с настъпването на новата година.

3.    При всички положения основната и допълнителната / вариращата / индивидуалната / “според оценката на един оценител” части на заплатата се индексират, т.е. растат заедно с официално-обявената инфлацията и според динамиката на най-бързо растящото перо в републиканския бюджет. Имаме обвързване с две променливи – инфлацията и перото в бюджета. Учителите са застраховани срещу инфлацията и заплатите им следват темпа на най-важната бюджетна сфера.

Пример за индексация спрямо най-бързо растящото бюджетно перо: Най-голямата положителна вариация в бюджет 2008 спрямо 2007 е за въоръжаване/ субсидии за инфраструктурни обекти/ енергетика. В държавния бюджет тази вариация (не в номинални, а в реални стойности – спрямо покупаталената им сила към момента!) е +10%, бюджетът за “Учителски заплати” за 2008 е +10% спрямо предишната година.

Аз не съм учител, но напълно ви подкрепям. Смятам , че в тая нашта объркана държава, колкото и да е объркана не може един шофиьор да взима повече от един учител, това просто е недопустимо. Борете се за правата си и бъдете единни!!! поздравявам ви с това клипче:http://vbox7.com/play:cceae136

* български език се учи само два часа седмично, които най-често протичат в попълване на учебни тетрадки. Ако тази тетрадка се остави за домашно, някой родител-умник започва да мрънка, защото учителите не са си свършили работата в клас. Следователно родителят трябва да върши неговата работа, а изводът е, че родителят е толкова интелектуално надарен, че работи и своята работа, и работата на учителя.

*  3 часа четене седмично - в някои случаи на безинтересни текстове, които отчуждават децата от четенето. В пети клас буквално ще се буксува над стари текстове.

* въвеждане на учебна тетрадка и по развитие на речта - по този начин се работи по предварително избрани от авторите на учебниците писмени упражнения, а те често нямат връзка с действителността, скучни са или са излишно трудни. Колко пъти в учебната програма на Булвест има упражнение "писане на писмо", а съвременните комуникации правят писането на писма излишно. Не са малко и текстове, които трудни, излишно отчуждават децата от писането. Тази тетрадка е хитър ход на издателя - така печели по 3-4 лева от дете, като повтаря съдържанието от втората част на учебника и добавят редове, които са недостатъчни и се налага да се носи и обикновена тетрадка.


--------------
посочените резултати от тестовете не са реални - деца споделят, че са преписали, подсказано им е, а на някои места отговорите са писани по дъските.

Безсмислено!

След като имаме толкова малко часове по български език, как да има и добри резултати?! Кажете ми как децата в четвърти клас да се ориентират кога има нов абзац, без да им се казва?

Споделям същото мнение. Часовете по български език са недостатъчни наистина, а часовете по литература не казвам, че са излишни, но в такова съотношение са много. Освен че тестовете на много места  не са с реални резултати, понеже МОН не проведе национално оценяване в истинския смисъл на думата, а даде възможност на учителите да проведат тестовете, смятам че по този начин, с така формулираните въпроси, овладяване на стандарти не се проверяват.

              Подкрепям напълно изказаните мнения. Недостатъчни са часовете по български език. Много са предвидените учебни единици за нови знания, а за затвърдяване - малко. Да не говорим за хаоса в първи клас, когато се усвояват звуковете и буквите. Трудно е първия час да преподаваш една буква, а втория - да пишеш друга. Абзацът и препинателните знаци в сложното изречение въобще не се усвояват. Моите впечатления са от работа с деца билингви.
      Часовете по литература трябва да се запазят същите, но да се променят текстовете, които се изучават. Сега нашите читанки тотално отвръщават децата от четенето. Произведенията са много дълги и не способстват овладяването на четивната техника. 
               
            

В нашето училище резултатите по български език са много добри (почти всички деца са с резултат 19-20 точки) и напълно реални, понеже се взеха всички мерки квесторите да си свършат добре работата. Нереално е оценяването по човекът и обществото и човекът и природата - изключително сложно учебно съдържание и тестове, които проверяваха някаква обща култура, а не реално усвоени знания.

Понеже темата е за правописа, мисля, че няма да е голямо отклонение, ако попитам за правописа на една дума:

БУБИНА или БОБИНА ?

Второто.

Благодаря! :)