Не знам, имам чувството, че имам някаква карма, да пропускам всички концерти на тази култова за мен група в България.
За първия разбрах твърде късно, бях твърде неориентирана и най-вече - бях сама и без пари, нямаше с кого да отида.:( После не ме беше толкова яд, защото знаех, имах усещането, че пак ще дойдат. Оказах се права - на 29 януари тази година, 2 години след първия концерт, те отново бяха тук.А аз отново нямах пари и скърцах зъби от яд. Иронично се надсмивах на ситуацията си, твърдейки ,че третия път, когато дойдат , сигурно ще съм бременна и пак няма да ида.
Е, ще дойдат - на 25 август, в Каварна. На майната си. Мразя я тая Каварна, ако знаят как само от дълбините си я мразя в момента. Странно е да мразиш място, на което не си бил, но което отнема някакси мечтата ти, защото е непостижимо. Да, не е толкова далеч, но отиване и връщане + билета ще са поне 100 лева, които НЯМАМ. А и тогава ще ми е някъде изпитът за шофьорската книжка, няма да мога да се разтакавам из страната. Не държа да е в Пловдив концертът, но поне в София да беше :(((Или поне бременна да бях, че да не ме е толкова много яд :( Много , много ми е криво. 3 пъти дойдоха, а четвърти кой знае дали ще има...:(Или и да има , сигурно ще е след 3 години и аз наистина ще съм бременна....Мразя Каварна...
В памет на несъстоялия се все още концерт, ще преведа след малко любимата ми тяхна песен...

И така, доживях да слушам и гледам на живо Depeche Mode!
Това беше нещо, което ми се иска още от мига, когато чух и се заслушах съзнателно за първи път в тяхна песен - годината беше (доколкото помня) 1994, а песента беше I Feel You.
А снощи DM ми (и на още около 34 999 души) изсвириха и изпяха тази песен в София!
Концертът беше много много много добър. Няма да е пресилено, ако кажа, е това беше най-мащабното подобно събитие в България. Сцената беше огромна. Мониторите показваха специално направени за концерта клипчета, които смесваха и образ от това, което се случваше на сцената. За моя най-голяма радост, DM изпълниха повечко от старите си парчета и не чак толкова много от песните в новия си албум, който не ми е най-любимият.
Усещането да пееш с Дейв или Мартин и да чуваш още хиляди гласове да припяват "Reach out and touch faith" или "All I ever wanted/All I ever needed/ Is here, in my arms/ Words are very unnecessary/ They can only do harm" е неописуемо! Не мога да си представя какво усещат самите DM при вида на цели стадиони с люшкащи се ръце и пеещи в един глас хора!
След концерта, разбира се, последва дъълга разходка, защото от тълпите нямаше как да се хване такси, а хората със собствени возила също срещаха трудности с придвижването.
Така че се прибрахме около 01:00 ч. - изморени, доволни, с блестящи очи :)
Пожелавам всекиму!

http://gallery.bglog.net/main.php/v/Daga/Wien/?g2_GALLERYSID=ca326188240893f17d6551c2944e3f29

Автори: Pavlina и Lilia


Втора част,

в която ще ви разкажем за известния дворец "Шьонбрун" и чудатата Къща на Хундертвасер. Ще разгледаме картинната галерия в "Белведере" и постоянната изложба на Салвадор Дали. Ще се позабавляваме в Пратера и ще опитаме виенско хойриге


Излизаме от "Хофбург" и се озоваваме срещу двете големи сгради близнаци - Музея за история на изкуството и Природонаучния музей. Продължаваме нагоре по Ринга и минаваме покрай Фолксгартен - малко паркче. До него се намира Бургтеатър.
От другата страна на Ринга остават Парламентът и Кметството. Парламентът е пълен кич, поне за мен. Голяма сграда в древногръцки стил с четири еднакви фасади. Строен през ХIХ век в този стил, за да напомня на императора за демокрацията. Но сградата изобщо не пасва на околния пейзаж.

Виенското кметство е рядко красиво. Леко ми напомня на кметството в Мюнхен. Издържано в готически стил, внушително и успокояващо в същото време. Попаднахме на някакъв бирен празник точно пред Кметството - пространството отпред позволява подобни събития. Виенчани обичат не само вурстчета и "хойриге", а и бира!

По Ринга може да се движите не само пеш, но и с трамваи 1 и 2. Те обикалят по булеварда-пръстен в двете посоки. На едно място може да видите и двореца на рода Сакс-Кобург-Гота.

Дворецът "Шьонбрун", наричан "виенският Версай", е отдалечен от Ринга. До него се стига с линия 4 на метрото (U4) . Това е лятната резиденция на императора ("Хофбург" е зимната). Билетите са по 10-12 евро, в зависимост от това колко зали ще посетите. Аз влязох в 22 или 25 зали, не помня точно. И тук се предлагат аудиогидове, но не търсете на български - просто няма :(. Вътре е разкош и красота. Едната от залите е голяма бална зала, като тези, които сме виждали по филмите. Вероятно е било удобно да се живее в този дворец. Стаите с годините се увеличавали, защото всеки нов владетел трябвало да има нови покои, а обитаваните от предишния оставали непокътнати.

"Шьонбрун" пази спомена за императрица Мария-Терезия (за кой ли път става дума за нея в този пътепис!). Тук е израснала една от дъщерите й - небезизвестната френска кралица Мария-Антоанета. В Залата с огледалата е свирил Моцарт, когато е бил 6-годишен. В двореца е била разположена и щабквартирата на Наполеон, тук е родено и единственото му дете - Орлето. В "Шьонбрун" е запазена посмъртната маска на Орлето (а той умира твърде млад - на 21 години). Тук е започнал и завършил живота си и император Франц Йосиф І. В една от стаите може да видите леглото, на което Мария-Терезия е родила 16-те си деца (!). Наричат Мария-Терезия "свекървата на Европа" или "майката на Австрия". Формално тя не е управлявала държавата - по нейно време владетели са били съпругът й Франц I и синът й Йозеф II. Фактически обаче властта е била съсредоточена в ръцете на императрицата в продължение на цели 35 години (1745-1780)!

Стените на залите в двореца са украсени с много картини. Тапетите са доста пищни - типично за онази епоха. Изобщо навсякъде е разкошно. Понеже "Шьонбрун" е лятна резиденция, с учудване установихме, че има и камини, които се палят откъм коридора. Явно височайшите особи са оставали да живеят там и през студения сезон. Слугите са се движели по външни коридори, така че никъде да не се засичат с благородните особи.

Но какво би бил "Шьонбрун" без своя парк? По грижливо поддържаните алеи може да се разходите просто ей така, за да отдъхнете и подредите впечатленията си от Виена, преди да посетите следващите забележителности. На територията на парка се намират най-старата европейска зоологическа градина, създадена през 1752 г., и фонтанът Sch?ner Brunnen, който е дал името на двореца.

В случай че времето е горещо и слънцето безмилостно е изсушило земята, може да видите необичайна за нас, българите, картина. Пет-шестгодишни деца заедно със своите родители носят вода от една цистерна и поливат пожълтялата трева. Дребосъците са въоръжени с малки кофички и ентусиазирано вършат своята работа. Общината пък е осигурила разхладителни напитки за доброволците. Ето така се възпитават грижата за красотата на родния град и съпричастността към неговата богата история.

Разхождайки се по централните виенски улици, непременно ще срещнете младежи с перуки и фракове. Те ще ви поканят на концерт, театър или изложба. Един от традиционните за Виена концерти е в Оранжерията на "Шьонбрун". За да не се стреснете от цените, аз ще ви подготвя - започват от 39 евро и стигат до 75. Ние, за щастие, не сме поставени пред труден избор, понеже любезните ни домакини най-учтиво ни предлагат билети за концерта - това е тяхната изненада за нас. В една августовска вечер заедно с група японци слушаме музиката на Моцарт и Щраус. Приятно е - около нас се носят познатите звуци от "Малка нощна музика", "Сватбата на Фигаро", "По красивия син Дунав"... Ариите и дуетите са в изпълнение на оперни певци и певици, аплодирани съвсем искрено от публиката. Само като си помислим, че преди столетия в Оранжерията са се устройвали пищни празненства с музикална програма, започваме да се чувстваме най-малко като приближени на императора ;).

Тук трябва да вмъкнем важната информация, че 2006-а е обявена за година на Моцарт, понеже се навършват 250 години от рождението му. Всички отбелязват това - от Виенската държавна опера с множество постановки до сладкарите с бонбоните "Моцарт". Може да си купите какво ли не с образа на гениалния композитор - от ключодържатели до цигулки малък формат.

А сега се пренасяме в един друг дворец, който се намира съвсем близо до Ринга, зад паметника на Съветската армия на площад "Шварценберг". Построен е през 1721-1722 г. по поръчка на принц Евгений Савойски, един от видните пълководци на своето време. "Белведере"  е прекрасен дворец с обширна градина, но "Шьонбрун" го надминава по разкош и красота. Всъщност той се състои от две сгради. По-малката се нарича "Долно Белведере" и залите й тънат в позлата. В тях може да видите скулптури от Средновековието. По-голямата сграда - "Горно Белведере", представлява картинна галерия. В нея е изложена най-богатата колекция от платна на прочутия художник Густав Климт, с когото австрийците се гордеят. Тук е "Целувката", определяна от познавачите като най-забележителната му творба (забележителна е наистина!). На картината художникът е изобразил самия себе си и своята любима Емилия Фльоге. Климт е родоначалник на виенския сецесион, който обикновено се свързва със стила ар нуво. В галерията ще видите и творби на Оскар Кокошка и Егон Шиле - съвременници на Климт.

С Виена е трайно свързано името на Фрийденсрайх Хундертвасер (букв. Царството на мира Сто води) архитект, художник  и чудак - личи още от псевдонима му. Неговото творчество е толкова самобитно, че не се вмества в рамките на нито едно течение в изкуството. Ще се убедите в това още щом видите Къщата на Хундертвасер.
Близо е до центъра и лесно ще стигнете до нея с трамвай. Този човек трябва да е бил страшно жизнерадостен и противник на всяка норма и ограничение. Според него правата линия е "лишена от божественост"! Къщата е пъстра, май няма два еднакви прозореца, а етажите са стъпаловидни. За съжаление вътре не е позволено да се влиза - все пак в нея живеят хора и ежедневието им би се превърнало в ад, ако я отворят за посетители. Съвсем близо до тази сграда има търговски комплекс, от който може да си купите нещо за спомен от Виена. Не го отминавайте, дори да нямате намерение да пазарувате, ще ви бъде интересно просто да го разгледате.

С риск да ви дам лош съвет (понеже не съм познавач на изкуството), ще ви кажа следното: пропуснете галерия "Албертина", особено ако разполагате с малко време за виенските забележителности. Рекламни пана и листовки настойчиво ще ви канят да я посетите и ще ви примамват с имената на Леонардо, Рембранд и Дюрер. Не че съм очаквала да видя "Мона Лиза" там, но е някак странно да откриеш само една миниатюрна графика от великия художник, особено след грандиозната реклама.

Може би все пак копнеете за още изкуство? Тогава ви препоръчвам една малка галерия, която се намира на "Йозефсплац", съвсем близо до "Албертина", и е приютила скулптури и картини на известния сюрреалист Салвадор Дали. Те не са сред най-забележителните му творби, но все пак намерете време, за да ги видите. Най-малко може да ви провокира високото самочувствие на Дали, демонстрирано в следните изказвания: "Никак не ме трогва онова, което пишат критиците. Знам, че дълбоко в душата си те обичат моите работи, но се страхуват да го признаят"; "Когато бях на 6 години, исках да бъда готвач. Когато бях на 7 - исках да бъда Наполеон. Моите амбиции продължават да растат със същата скорост дори сега. Сега не искам да бъда нищо по-различно от Салвадор Дали". Ако това не ви заинтригува, ето названията на две от скулптурите в изложбата: "Слон в пространството" - с много, много дълги и тънки крака, а товарът му представлява висока пирамида с кехлибарен цвят; "Охлюв и ангел" - странни пропорции, охлювът, също с ангелски крила, е няколко пъти по-голям от ангела, който е стъпил отгоре му. Какво ли се е криело в дълбините на творческото подсъзнание? (Стремежът на сюрреалистите е да се освободят от разума и да дадат израз на подсъзнателното в произведенията си.)

След толкова много изкуство и история душата просто жадува за обикновени човешки забавления. И Виена ви ги предлага. Пратерът се намира до гара Север - представете си "София Ленд", но в по-голям вариант. Хубавото е, че всяка от атракциите се плаща отделно. Там е и прочутото Виенско колело,  може би най-скъпата атракция - 8 евро за две завъртания. Истинското и първото Виенско колело е с кабинки за по 8-10 души, също като в кабинков лифт. Гледката отгоре е невероятна - вижда се цяла Виена и снимките стават хубави. Когато влизате, за да се качите на колелото, ви посреща синеока красавица, която пита дали искате снимка за спомен. Е, на такава чаровница кой може да откаже! Удоволствието обаче се заплаща на излизане - трябва да се разделим с 9 евро. Но снимката си заслужава - поставена е в рамка, сякаш сме на самото Виенско колело. Интересното е, че чаровницата, която говори перфектен немски, се казва Соня и е българка. Във Виена е пълно с наши студенти, особено в Икономическия университет - там просто вторият език е българският.

В северната част на града има едно възвишение - прочутата Виенска гора. Върхът й се нарича Леополдсберг. В събота и неделя виенчани се разхождат из Виенската гора, а после посядат за отдих в някое хойриге. Българските туристически агенции го наричат "традиционно заведение" и то наистина не е за изпускане.

Какво е хойриге ли? Така наричат младото вино тук. Със специален указ Мария-Терезия разрешила виенчани да могат да опитват и предлагат младото си вино в началото на ноември. И така опитването продължавало цяла година, та до следващия ноември. Е, животът е безкраен празник!

Названието "хойриге" носят и заведенията около хълма "Гринцинг", точно под Виенската гора. В едно такова хойриге бяхме и ние - това си е типичната австрийска кръчма. Знакът, че е отворено, е запален фенер и елхова клонка над вратата. В тези хойригета е отсядал и Щраус. Кой знае, може пък тук да е създал началните звуци на "Приказки за Виенската гора" ;).

Във фоайето на заведението, в което влизаме, има нещо като изложба на тирбушони  и ключове. Вътре по стените са окачени рицарски доспехи, разни оръжия, и еленови рога. Мирише на вино и вурстчета, сервитьорките са доста пъргави, като се има предвид, че носят по десет халби бира. Поръчваме си виенски шницел и младо вино, разбира се. Има и жива музика - двама смугли, както се оказва впоследствие, сърби свирят на цигулка и акордеон. Вътре има руснаци, немци и италианци. След няколко изпълнения на немски двамата музиканти застават до нас и за наша изненада запяват "Хубава си, моя горо!". И аз им пригласям - защо съм пяла толкова време по разни вокални групи! После изкарваме и "Я кажи ми, облаче ле бяло". От разговора ни разбирам, че доскоро в групата е имало българин, който ги е научил на доста български песни. Какво му трябва на човек, като дойде във Виена - и на български му пеят!


Може да прочетете и първа част, за да разгледаме заедно богатите колекции на Природонаучния музей и Музея за история на изкуството, да посетим катедралата "Св. Стефан и двореца "Хофбург" и да се разходим по централните виенски улици "Кернтнерщрасе" и "Грабен".

Този пост е едновременно за музика и за пътешествия, за това го пускам тука, пък като се върна, ще ги пиша отделно...
След малко тръгваме за Ловеч на концерт на Юрая Хийп. Ще ходим с един семеен приятел, тъй като по-високата част от моето семейство в последния момент се отцепи...Та с Жорко ще ходим на автостоп. Много съм развълнувана хем за концерта, хем за автостопа. Юрая Хийп,Дийп Пърпъл, Пинк Флойд и Бийтълс са  групите, с които съм израснала :)Особено към Юраята и Бийтълс се чувствам особено привързана, заради July Morning и Michelle...Двете песни, които адски много се връзват за мен, като родена в едно прекрасно юлско утро (макар и не първото) и носеща българския вариант на Мишел :)Та затова е страшно вълнението да слушам тази група наживо. На Юраята е и единственият концерт наживо на чужда рок-група, на който баща ми е завел майка ми.После тя се отказала, защото и били плюли шлюпки от семки във врата ;)))Надявам се при нас да няма такива изцепки :)Исках и аз да заведа моя мъж, ама...Карай де, те пак ще дойдат :) Надявам се и Пърпъл пак да дойдат, защото миналата година нямаше парички да ходим до Каварна.
А сега за автостопа. Вълнувам се и за това, защото никога не съм пътувала на автостоп.Винаги ме е било страх малко, но сега съм с Жорко, а той е пич и обеща да ме пази :):)Така, сега стискайте палци някой да ни качи и да не пропусна концерта :):) Както и да не ни вали много, макар че аз съм взела чанта с дрехи за преобличане, кърпа...Бе въобще голяма подготовка.Само дето нямаме къде да спим в Ловеч и май ще се окаже ,че ще изкараме една нощ под дъжда навън, но няма лошо, ще има какво да разказвам на децата си, докато ги възпитавам в роко-метъл-хипи дух...Туй то засега, че Жорко вече ме чака долу! До скоро!!!

На 01.04.2006 г. от 11.30 ч. в "Концертна зала", намира се на площад "Кирил и Методий", гр. Бургас ще има пролетен концерт на смесен хор "Бургас" /"Милка Стоева"/.
Всички любители на сценичното, хорово изкуство могат да се чувстват поканени. Входът е безплатен.

Ама по-голямо от първото ми пътуване до Ловеч беше...
Сутринта, когато се събудих и направих уговорката с Краси и Васко, звънна Наско и го поканих и него. Така напълнихме Киата на пълен капацитет от пътници и не остана място за стопаджии, както бях намислила да качим някого. То пък и стопаджии нямаше.
Взехме Краси от 8 блок, а Васко и Наско от Орлов мост, те даже се бяха запознали вече. Захванахме се да пътуваме в шеги и закачки.
Айде по Царигардско шосе. Лаф-мохабет и....изтървана отбивка. Тъкмо им разправях, че така можем да си стигнем до Пловдив и от там за Ловеч, ама на тях май не им хареса идеята. Лорди намери все пак някаква отбивка, върнахме се към София, че после до околовръстното и общо-взето почти в Симеоново, хаха. Намерихме някаква отбивка и в крайна сметка, геройски потеглихме по верния път...
До разклона Русе-Варна. Мъжкият съвет единодушно реши, че Плевен е по посока Русе, а Ловеч е до Плевен и се бамна в отбивката за Русе, макар да се опитах да обясня, че едно време за Ловеч ни качиха в отбивката за Варна. Усетихме се малко по-надолу и пак се върнахме до разклонението, за да поемем към Варна...
Благополучно пристигнахме в 14.30 (тръгнахме в 11.30). Паркирахме колата, обадихме се на Адаша и Денеб_50 и тръгнахме на разходка. С Денеб и жена му се видяхме почти веднага. Те ни разведоха из Стария град...ох, извинявам се, Вароша, в една галерия, в историческия музей, в етнографския музей, в църквата на Поп Кръстю, горе на крепостта...Страхотно обогатяваща разходка беше, благодаря им много за гостоприемството! :)
После Адашът се присъедини към компанията и седнахме да ядем на някакво заведенийце, където се опитаха да ме убедят, че два картофа, нарязани на дребно , са 300 грама, ама някак не им хванах вяра...Та хапване на шкембенце, пийване на бирица и сладки приказки.
После дойде време за концерта и се запътихме към сцената.
Първо пяха Ренегат, които на мен ми бяха симпатични, но имаше хора от публиката, които ги освиркваха. Много ми е непонятно това с освиркването по подгряващи групи. Въобще освиркването ми е грозно....След това пяха 6th sense, руска група, която на предния ден е пяла в София по случай День Победъй, поне Краси от там ги познаваше. Та те са доста добра група, а и направиха страхотно впечетление на публиката с китарното соло на Мила Родино и съответно прожекторите в бяло, зелено, червено. Беше страхотно.
След това половин час мотане , слушане на тъпи реклами и накрая излязоха Twisted Sister. Те, по мое мнение, направиха жестоко шоу. Много, много добър звук! Отдавна не съм чувала така ясен звук на концерт, може би и това, че е на открито имаше значение...Също много добри светлинни ефекти. Бяха и много забавни, въпреки постоянното псуване (може да слушам метъл, ноооо това постоянно motherfuckers и fucking  ми идваше множко), имаха жив контакт с публиката.
За съжаление, на мен точно в края на концерта, на I wanna Rock, ми стана зле и трябваше да излезем, та го догледахме на стена прожектиран. Имаше и бис. Те ни снимаха от сцената и казаха да търсим снимки в сайта. Сутринта, когато погледнах обаче, още ги нямаше. Ама те едва ли са седнали на лаптопите веднага след концерта, де.
Ние се хванахме и тръгнахме обратно за София.
Мислите, че нацелихме пътя от първия път? Хаха, оптимисти. Първо отидохме до Троян, върнахме се до Ловеч и хванахме някаква отбивка уж за София, но се оказа за Варна. Питахме едни хора на една бензиностанция и те казаха, че сме 8 мите за тази вечер, които са объркали пътя. Яко, а?! Върнахме се и по някакъв странен късмет, нацелихме пътя за София. Оставихме Краси, Васко и Наско по къщите и ние се прибрахме, без да се загубим в София. Щото и тва сме правили де, 2 пъти - все се бъркаме как да се приберем от Наско до нас. Да се надяваме, че вече научихме.
Снимки по някое време, че сега съм нощна.