Автори: Lilia и Павлина
Първа част,
в която ще разгледаме богатите колекции на Природонаучния музей и Музея за история на изкуството, ще посетим катедралата “Св. Стефан”, ще се разходим по централните виенски улици “Кернтнерщрасе” и “Грабен” и ще влезем в двореца “Хофбург”

Ходили ли сте във Виена? Още не? Пропуск, пропуск! Веднага започвайте да планирате пътуването! Ето я къде е – в сърцето на Европа, на една ръка разстояние, само на 17–18 часа път с автобус и много, много по-малко със самолет. Сгушила се е между Изтока и Запада (тези понятия се поразмиха в последно време, какво да се прави :), запазила е доста от строгостта и красотата на имперското си минало, но близостта до славянския свят някак е стоплила столичната атмосфера. И е странно усещането – уж си в милионен град с широки булеварди, а в същото време се чувстваш уютно, когато вървиш по централните улици, огрени от слънцето, и срещаш спокойни хора с ведри лица.

Виена, където живее музиката на Бетовен, Брамс, Шуберт и Йохан Щраус, е един от най-изисканите европейски градове. Центърът на австрийската столица е обявен от UNESCO за част от световното културно наследство. Виена е разположена на средното течение на Дунав. За борба с наводненията е изграден т.нар. Дунавски канал – той започва там, където реката влиза в града, и минава много близо до центъра. Каналът всъщност е като допирателна на Ринга (бяхте ли силни по математика в училище? ;). На левия бряг течението също е променено изкуствено и се е получил един ръкав, който се нарича Стари Дунав. Между Стари и “нормален” Дунав се намират комплексът на ООН и Дунавската кула (градската телевизионна кула). Така виенчани са усмирили реката, която често е наводнявала града им в миналото.

Моето запознаване с Виена започва в Природонаучния музей (Naturhistorisches Museum), който се намира на площад “Мария-Терезия”. Имаме си такъв и в София, посещавала съм го и съм оставала изненадана колко много експонати е събрал. Влезте и във виенския – сбирките му са впечатляващи, особено минералната. Толкова самородна красота (1, 2) се крие в земните недра! И хората могат да допринесат за нея, вижте само какъв букет от скъпоценни камъни е подарила императрица Мария-Терезия на своя съпруг. Букетът всъщност е най-известният музеен експонат. Много време може да загубите (изразът е такъв, времето изобщо няма да е загубено) в разглеждане на минералната колекция, а ви очаква живата природа. Е, била е някога жива и подвижна, сега е в статичен вид. Пъстри пеперуди, птици, риби и други морски обитатели, земноводни, влечуги и бозайници ви очакват в другите зали. Струва си – казва ви го очевидец!

Излизам от Природонаучния музей, прекосявам площад “Мария-Терезия” и влизам в Музея за история на изкуството (Kunsthistorisches Museum). Всъщност двете сгради са близнаци, внимавайте да не ги объркате. А и да ги объркате, не е голяма беда! :) Сега наострете уши, защото ще ви кажа нещо изключително важно. Да отидете във Виена и да не посетите Музея за история на изкуството, е все едно да стигнете до Париж и да заобиколите “Лувъра”. Тази художествена галерия е приютила една от най-стойностните колекции от произведения на изкуството в света, подобно на флорентинската “Уфици”, испанската “Прадо” и санктпетербургския “Ермитаж”. Гордост за музея са картините от Италианската и Фламандската колекция, които владетелите от Хабсбургската династия са събирали в продължения на столетия. Да, случили са австрийците (а после унгарците и някои братя славяни) на управници, които ценят изкуството. Дворцовият разкош, който обкръжава изложените картини, изглежда толкова естествен, сякаш те са били нарисувани там и после просто са ги окачили на стените. Тук може да се насладите на изкуството на Рафаел, Тициан, Веронезе, Караваджо, Ван Дайк, Рубенс, Веласкес. Най-голямата колекция от творби на холандския художник Питър Брьогел Стари (1525–1569) също се намира в музея. Дълго се задържах пред “Строежа на Вавилонската кула”. Вижте и вие интерпретацията на този библейски сюжет.

Увлечени в обиколката из богатите и просторни зали с мащабни платна, помнете, че трябва да отидете и в отдела за египетско изкуство, особено ако никога не сте ходили в страната на фараоните. Да, има експонати и от онази стара цивилизация, и как иначе – та това е Музеят за история на изкуството! Аз например за пръв път видях истински папируси и саркофази с пъстра украса и подробни обяснения към тях, например: “Мумиеобразен вътрешен саркофаг на Нес-паути-тауи, ХХI династия, преди 969 г.пр.Хр.” (в превод от немски). Оставам с надеждата, че на историците поне всичко им е ясно. Ако сте изкушени от историята, интересни за вас ще бъдат също образците на римското и древногръцкото изкуство. Тук е изложено и нещо много ценно за нас, българите – Съкровището от Наги Сент Миклош. Защо се намира в Музея за история на изкуството ли? Ами защото е намерено през 1799 г. в едно унгарско градче, което по онова време е било в границите на Австрийската империя. Може би тук трябва да спомена, че преди да влезете в музея, имате възможност да си вземете аудиогид, за да се ориентирате по-добре и да обърнете внимание на най-важните експонати. Наистина е удивително, че човек може да види в оригинал онова, което изпълва страниците на книгите за история на изкуството! А сега трябва да напускам сградата, понеже вечерта неусетно е настъпила. Ех, защо нямах поне още час!

Отвън огромният Паметник на Мария-Терезия е обгърнат от полумрак и това му придава още по-голяма величественост. Гостите на Виена, които обичат да се снимат точно тук, сигурно вече се разхождат по търговските улици. Усмихвам се на двама ентусиасти – явно се опитват да си направят нощни снимки.

Много близо до великолепните сгради близнаци се намира т.нар. Museumsquartier – няколко музея са събрани съвсем близо един до друг. Единият от тях е Музеят за модерно изкуство MuMoK. Има детски музей и още няколко по-малки. Музеят за модерно изкуство не беше отворен, но с какво удоволствие видяхме пред него плаката за изявата на нашия сънародник Пламен Деянов. Явно част от очарованието на Виена се дължи и на българите!

В самото сърце на Виена се издига катедралата “Св. Стефан” (Stefansdom) – една от забележителните столични сгради. Ако не беше така притисната от съседните, впечатлението щеше да е по-различно според мен. И може би нямаше да ни изглежда толкова мрачна, затворена в себе си и негостоприемна. Но от друга страна, какво да очаква човек от един типичен продукт на средновековната готическа архитектура? В пътеводителите пише, че най-старите части на катедралата са входът от ХIII в., високата Голяма порта и Езическите кули. Вътре има гробници, скулптури, амвони, по-късно са добавени и множество барокови елементи. В “Св. Стефан” можете да чуете проповед на литературен немски, която звучи от множество тонколони. На голям екран вярващите виждат добре и божия служител, но повярвайте, дори и съвременните технологии не са в състояние да стопят леденото усещане от досега със средновековната мистика. Ако не бързате да излезете навън и да се уверите, че времето си върви постъпателно напред и сме в ХХI век, може да изкачите 343-те стъпала на южната кула, за да се полюбувате на приказния изглед към града. Дали ще се включа и аз? Много съжалявам, но от високото ми прилошава. ;) Отвън ме очаква пъстроцветна тълпа – туристи, улични музиканти, просяци и обикновени минувачи, които стоплят сърцето ми като лятно слънце.

От площада пред катедралата водят началото си двете главни улици в центъра –“Кернтнерщрасе” и “Грабен”. Малко ми е трудно да определя коя точно е градското “стъргало”. “Грабен” е пълна с улични кафенета, музиканти, големи и малки магазини, а допълнителен колорит на улицата придават “живите статуи”. Заслужава си да поседнете някъде и да изпиете едно типично виенско кафе, наричано тук “меланж”. Ако пък се харесвате, когато се погледнете в огледалото, включете в поръчката торта “Захер” или ябълков щрудел – лакомства, с които Виена също се слави. Може да се разположите и в някои от прочутите кафенета – “Ландман”, “Централ”, “Империал”, “Херенхоф”, намиращи се на различни централни улици. Това не са просто заведения, в които можете необезпокоявано да изпиете ободряващата напитка, а места, където са се срещали исторически личности. Връщаме се на “Грабен”. По средата на улицата се издига известната Чумна колона, напомняща за епидемията от 1697 г. Изящна, позлатена, а е свързана с такова мрачно събитие...

“Грабен” завършва някак изведнъж. Ако тръгнете наляво, ще стигнете до двореца “Хофбург”, а вдясно, по няколко тесни улички се минава през два площада и при Шотландската порта се излиза на Ринга – улицата, която обикаля целия център. Повечето известни места във Виена са или на Ринга, или вътре в него.

“Кернтнерщрасе” се води за най-изисканата улица на Виена – пешеходна зона, пълна с магазини, в които ще вляза някой друг път (ха-ха!). По “Кернтнерщрасе “ магазините за сувенири работят до по-късно, така че ако в последния момент сте се сетили да купите картички или бонбони “Моцарт”, ще намерите. Вярно, на по-високи цени, отколкото в нормалните магазини, но нали са ви отворили и в извънработно време. “Кернтнерщрасе” завършва на Ринга, при Виенската държавна опера. Преди да стигнете до тази великолепна сграда, ще минете покрай прочутия хотел “Захер”, на чийто първи етаж има сладкарница. Сетихте ли се вече какво се продава в нея? Да, оригинална торта “Захер” – най-истинската на света.

След Операта може да свиете вдясно по Ринга и да посетите двореца “Хофбург”. Той е бил официалната резиденция на австро-унгарския император преди Първата световна война. Сега част от двореца е отделена за Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа, а друга е седалището на австрийския президент. Естествено, има и музейна част, която е на разположение на туристите. Може да пропуснете императорските покои – не са нещо нечувано и невиждано, но непременно влезте в Съкровищницата. Ех, да обяснявам ли какво е изложено там? Владетелски корони, жезли, одежди, бижута, ценни предмети отпреди столетия, и то от широк географски ареал. Да не забравяме, че поданици на Австро-унгарската империя са били не само австрийци и унгарци, но и чехи, словаци, босненци. В Дворцовия музей за сребърни прибори и съдове ще видите достатъчно експонати, за да можете да си представите разкошните трапези, на които са седели императори и императрици, престолонаследници и обикновени принцове и принцеси, редом със знатни благородници. От блюдата се носи приятен аромат, сребърните прибори проблясват на светлината на свещите, а прислугата безшумно сервира ястията в изкусно украсените порцеланови чинии. Извинявайте, малко се отнесох. ;)

В “Хофбург” се намира и музеят “Сиси”. Не знаете коя е Сиси? Една от любимките на австрийците – императрица Елизабет, съпругата на Франц-Йозeф I. Аз не успях да посетя музея, но в брошурите пише, че там са изложени нейните рокли и портрети, личните й вещи, а също и уредите, с които е правила гимнастика. Красивият й образ може да се види и на бонбоните “Сиси”. Императрицата е един от символите на Виена заедно с кафето “меланж”, тортата “Захер”, ябълковия щрудел, виенския шницел, хойригето и многото файтони. “Хофбург” е ограден с висока ограда и вътре се намира Площадът на героите, обграден от два бронзови конника – едно от официалните места във Виена. Там се организират тържествените паради, там са и файтоните с туристи, които предлагат специална обиколка на града.

Може да прочетете и втора част, в която ще ви разкажем за известния дворец “Шьонбрун” и чудатата Къща на Хундертвасер. Няма да отминем картинната галерия в “Белведере” и постоянната изложба на Салвадор Дали. Ще се позабавляваме в Пратера и ще опитаме виенско хойриге.