За първи път онзи ден слушах и гледах Металика на живо. Въпреки че това не е моята музика, бях силно впечатлена от невероятния звук, високия професионализъм при извличането му от инструментите - особено барабаните ме зашеметиха! - и въобще от емоциите, които групата предизвика у публиката.

Следва скромен фоторепортаж от снимки + две клипчета, които успях да направя.

Започвам със снимките. Някои от вас може и да се познаят. Аз лично се познах на една :)

ЛИНК

                                               На Жоро Тошев и Жеси, които ми показаха какво значи да обичаш добрата музика

Всеки човек има поне една мечта, за която с разума си знае, че е неизпълнима, но сърцето му отказва да загуби надежда.

Всъщност в мига, в който загубиш надежда, ти завинаги напускаш Вечните Ягодови Поляни на детството си и губиш магическия ключ към сърцето на детето, което някога си бил.

 Моята мечта беше вече доста уморена от чакане. Шансовете и` да се превърне в Реализирана Мечта не бяха много...Преди години и`пречеха Желязната завеса и голямото разстояние до звездите. Всъщност тия звезди, чиято музика слушаше целият свят, за нас бяха по-недосегаеми от Космоса.
А времето неумолимо късаше струните една по една.
Забелязали ли сте, че всъщност времето ни пречи да осъществим мечтите си?

За мен най-страхотният концерт, на който бих могла да присъствам, би бил който и да е концерт на Бийтълс. Независимо от крясъците на феновете, заради които нищо не се чува от музиката. Казват, че никой никога след тях не е успял да повтори в концертите си тази атмосфера на масова екзалтация, на абсолютно френетично поведение на тълпите.

Дали той сам щеше да успее да върне магията на онова време? Магията  на времето, когато  бяхме войници от армията на  Sergeant Pepper...

 

                  

     Мястото: Charter One Pavilion в Чикаго. Sky of blue and sea of green:

      

 

     Денят: най-перфектният слънчев ден на лятото - 25 градуса, никаква влажност. (А лятото в Чикаго може да бъде доста немилостиво - само два дни преди концерта вилня буря; и обикновено е ужасна жега. Като добавим и влажността на въздуха, която те кара да се потиш като в джунгла, времето определено беше като по поръчка):

     

     Публиката: класически фенове. От най-първите,   пацифисти - връстници на Ринго (с голяма вероятност участвали в антивоенната демонстрация в Чикаго през 1968)  :

 

     

      следващото поколение:

             

      и още по-следващото:

       

 

     Най-известните барабани в света, заради барабаниста, естествено :):

     

     And...the One and Only -  RINGO!!!

     

 Концертът беше обявен за 8:00 и започна в 8:02 минути; това дотук бяха фактите. Оттук нататък, ако подобен род музика не ви влече, може да си спестите четенето :). 

Всичко останало е лично мнение. Само да не си помислите, че съм пристрастна :).

 

Всички, които ме познават в реалния ми живот, знаят, че трябва да ме приемат с любовта (и лудостта) ми към Бийтълс. Обикновено не се разхождам с тениска с надпис "Give Peace a Chance", нито мъкна голям касетофон тип "нашата-съветска-гордост-в-касетофоностроенето", от който да звучи нон-стоп "Hey, Jude". Тоест контролирам лудостта си, дори успявам месеци наред да поддържам образа на кротка, възпитана интелектуалка, която слуша най-вече детски песнички.

И така, да започна с най-голямото си разочарование от вечерта...След като си купих билетите два месеца предварително, след като пристигнах на мястото на концерта два часа по-рано (бонус - можах да чуя репетицията и да заснема мотаещите се по плажа фенове), заради глупавото ми решение малко преди осем да търся къде се продават CD-та на Ринго...пропуснах първите две минути от концерта. Още не съм си простила.

Но в останалите 2 часа и 18 минути Ринго успя да подари на публиката си усещането, че това е най-важният концерт в кариерата му. Много "звезди" биха могли да се поучат от него как трябва да се отнасят към почитателите си - точността, прецизността в изпълнението, чувството му за хумор, което сближава хората от няколко поколения и ги прави приятели и съмишленици - това е само част от обаянието на този невероятен човек! Той се занимава професионално с музика  повече от 46 години. Вече не го прави заради парите, и определено не за слава.

Той се пошегува на няколко пъти с възрастта си ( на 7 юли навърши 68 години), но всъщност беше в чудесна форма, и  не пропусна нито един удар на барабаните, нито пък пя фалшиво :).   Тази година групата от музиканти, с които свири, включва Colin Hay, Billy Squier, Hamish Stuart, Edgar Winter, Gary Wright и  Gregg Bissonette.

В шоуто се редуваха песни от времето на Бийтълс и след него - "It Don`t Come Easy", "What Goes On", " Act Naturally",  "Yellow Submarine", "Boys", "I Want To Be Your Man", "Photograph" -   със солови изпълнения на другите участници в концерта (преди да ги обяви, Ринго се пошегува, че тъй като вече е на възраст, за него сега идва най-любимата му част, защото може да отиде да си полегне).  С изключение на Хамиш Стюарт, другите музиканти на мен лично не ми бяха известни, но определено бяха виртуози. Особено впечатление ми направи Едгар Уинтър , който свири фантастично на клавишни, саксофон и ударни.
Естествено, Ринго прекара голяма част от времето зад барабаните: 

      

 След разпадането на Бийтълс той има 14 солови албума, които с времето стават все по-автобиографични. Особено последният - Liverpool 8  (8 е пощенският код на квартала, в който е роден).
От него Ринго изпълни едноименната песен. 

Естествено, всички очаквахме   "With A Little Help From My Friends".

(ето едно изпълнение от 1987, на което присъстват и Принц Чарлз и Лейди Даяна).

Достоен финал на концерта беше част от  "Give Peace A Chance" на Джон.

...И ако е вярно, че единственото нещо, което притежаваме със сигурност, са спомените ни, то днес аз съм с един незабравим спомен по-богата...

 

 

                                                           На Жоро Тошев и Жеси, които ми показаха какво значи да обичаш добрата музика

 

 

Всеки човек има поне една мечта, за която с разума си знае, че е неизпълнима, но сърцето му отказва да загуби надежда.

Всъщност в мига, в който загубиш надежда, ти завинаги напускаш Вечните Ягодови Поляни на детството си и губиш магическия ключ към сърцето на детето, което някога си бил.

 Моята мечта беше вече доста уморена от чакане. Шансовете и` да се превърне в Реализирана Мечта не бяха много...Преди години и`пречеха Желязната завеса и голямото разстояние до звездите. Всъщност тия звезди, чиято музика слушаше целият свят, за нас бяха по-недосегаеми от Космоса.
А времето неумолимо късаше струните една по една.
Забелязали ли сте, че всъщност времето ни пречи да осъществим мечтите си?

За мен най-страхотният концерт, на който бих могла да присъствам, би бил който и да е концерт на Бийтълс. Независимо от крясъците на феновете, заради които нищо не се чува от музиката. Казват, че никой никога след тях не е успял да повтори в концертите си тази атмосфера на масова екзалтация, на абсолютно френетично поведение на тълпите.

Дали той сам щеше да успее да върне магията на онова време? Магията  на времето, когато  бяхме войници от армията на  Sergeant Pepper...

 

                  

     Мястото: Charter One Pavilion в Чикаго. Sky of blue and sea of green:

      

 

     Денят: най-перфектният слънчев ден на лятото - 25 градуса, никаква влажност. (А лятото в Чикаго може да бъде доста немилостиво - само два дни преди концерта вилня буря; и обикновено е ужасна жега. Като добавим и влажността на въздуха, която те кара да се потиш като в джунгла, времето определено беше като по поръчка):

     

     Публиката: класически фенове. От най-първите,   пацифисти - връстници на Ринго (с голяма вероятност участвали в антивоенната демонстрация в Чикаго през 1968)  :

 

     

      следващото поколение:

             

      и още по-следващото:

       

 

     Най-известните барабани в света, заради барабаниста, естествено :):

     

     And...the One and Only -  RINGO!!!

     

 Концертът беше обявен за 8:00 и започна в 8:02 минути; това дотук бяха фактите. Оттук нататък, ако подобен род музика не ви влече, може да си спестите четенето :). 

Всичко останало е лично мнение. Само да не си помислите, че съм пристрастна :).

 

Всички, които ме познават в реалния ми живот, знаят, че трябва да ме приемат с любовта (и лудостта) ми към Бийтълс. Обикновено не се разхождам с тениска с надпис "Give Peace a Chance", нито мъкна голям касетофон тип "нашата-съветска-гордост-в-касетофоностроенето", от който да звучи нон-стоп "Hey, Jude". Тоест контролирам лудостта си, дори успявам месеци наред да поддържам образа на кротка, възпитана интелектуалка, която слуша най-вече детски песнички.

И така, да започна с най-голямото си разочарование от вечерта...След като си купих билетите два месеца предварително, след като пристигнах на мястото на концерта два часа по-рано (бонус - можах да чуя репетицията и да заснема мотаещите се по плажа фенове), заради глупавото ми решение малко преди осем да търся къде се продават CD-та на Ринго...пропуснах първите две минути от концерта. Още не съм си простила.

Но в останалите 2 часа и 18 минути Ринго успя да подари на публиката си усещането, че това е най-важният концерт в кариерата му. Много "звезди" биха могли да се поучат от него как трябва да се отнасят към почитателите си - точността, прецизността в изпълнението, чувството му за хумор, което сближава хората от няколко поколения и ги прави приятели и съмишленици - това е само част от обаянието на този невероятен човек! Той се занимава професионално с музика  повече от 46 години. Вече не го прави заради парите, и определено не за слава.

Той се пошегува на няколко пъти с възрастта си ( на 7 юли навърши 68 години), но всъщност беше в чудесна форма, и  не пропусна нито един удар на барабаните, нито пък пя фалшиво :).   Тази година групата от музиканти, с които свири, включва Colin Hay, Billy Squier, Hamish Stuart, Edgar Winter, Gary Wright и  Gregg Bissonette.

В шоуто се редуваха песни от времето на Бийтълс и след него - "It Don`t Come Easy", "What Goes On", " Act Naturally",  "Yellow Submarine", "Boys", "I Want To Be Your Man", "Photograph" -   със солови изпълнения на другите участници в концерта (преди да ги обяви, Ринго се пошегува, че тъй като вече е на възраст, за него сега идва най-любимата му част, защото може да отиде да си полегне).  С изключение на Хамиш Стюарт, другите музиканти на мен лично не ми бяха известни, но определено бяха виртуози. Особено впечатление ми направи Едгар Уинтър , който свири фантастично на клавишни, саксофон и ударни.
Естествено, Ринго прекара голяма част от времето зад барабаните: 

      

 След разпадането на Бийтълс той има 14 солови албума, които с времето стават все по-автобиографични. Особено последният - Liverpool 8  (8 е пощенският код на квартала, в който е роден).
От него Ринго изпълни едноименната песен. 

Естествено, всички очаквахме   "With A Little Help From My Friends".

(ето едно изпълнение от 1987, на което присъстват и Принц Чарлз и Лейди Даяна).

Достоен финал на концерта беше част от  "Give Peace A Chance" на Джон.

...И ако е вярно, че единственото нещо, което притежаваме със сигурност, са спомените ни, то днес аз съм с един незабравим спомен по-богата...

 

 

 

Няма такъв концерт, няма такъв звук!

Не знам даже какво повече да напиша, чисто и просто беше жестоко, такова озвучаване за цялата ми кариера от мъкнене на концерти в България не съм чула!

Снимки!

 http://katehizis.com/ezine/photo/kansas2008.php?id=24

Замисляли ли сте се дали българската народна музика е известна по света? Не в Космоса, а просто известна и разпознаваема ( и продаваема) за обикновения слушател?
За народ, който слуша всичко освен собствената си музика, е адски парадоксално да се гордее, че в Космоса лети "Излел е Дельо Хайдутин". Къде се къса връзката между огромното ни музикално наследство и съвременността? Може би в училище? Може би още в семейството?

Риторични или не, това са въпроси, които чакат отговор.

Станахме известни покрай "Кен Лий". То не бяха коментари, то не бяха анализи на феномена...Имаме късмет, че до американците трудно достигат европейски новини. Защото дъщеря ми е единственото българче в училището си -  как ли щяха да я поднасят, ако някой знаеше за Валентина Хасан?

Независимо дали го желае или не, всеки българин в чужбина е посланик на родината си. Другите (гърци, американци, испанци....) общуват с нас и заради нас си съставят мнение за българина въобще...
Затова аз днес изпитвам огромна гордост, че посланици на Родината ми в Чикаго са едни невероятни жени. 
Още през 1975 Марсел Селие нарече гласовете им "мистерия".
Джордж Харисън откри чрез тях българския фолклор.
Американската преса нарича изпълнението им "най-красивата музика на света".

А вчера много хора в църквата "Свети Климент" можаха да се докоснат до магията им на живо.
24 жени. 24-каратово изпълнение.

      

Концертът беше едновременно тържествен и трогателен. Църквата "Св. Климент" е католическа, с места за сядане за около 600 души. Пейките cа разположени от двете страни на мястото за богослужение и отпред (централните места се намират отдясно на снимката. Моята гледна точка беше от лявото странично крило).

     

     
      Централен купол. Под него се намираше по-голямата   част от публиката.

Величествена обстановка!
А ето как изглеждаше, оживена от магията:

     

Първата част на концерта включваше бавни, емоционално наситени песни, в две от които като солисти пяха и Даниел Спасов и Милен Иванов. 
Сред публиката имаше много американци и сърби - както на концерта на Горан Брегович преди 2 години имаше пък много българи. Странно как в чужбина враждите ни избледняват, и изведнъж почваме да търсим и намираме по-скоро онова, което ни сближава, отколкото онова, което ни дели.
Зад нас имаше група от около десетина сърби (8-9 жени и един мъж), които много възторжено аплодираха всяка песен. А след "Полегнала е Тодора" мъжът, който доста приличаше на Наум Шопов (и със същото сурово изражение), плачеше.

     

След края на първата част Дора Христова - диригентът, реши да премести хора по-напред, може би защото акустиката под централния купол е по-добра. И изведнъж ние се намерихме на ръка разстояние от "сцената" - затваряш очи и сякаш си в Рая. 
Там вероятно звучи същата музика.

                   

И понеже започнах да пиша, задавайки си някои въпроси, и понеже нищо на този свят не е случайно - когато се прибрах вкъщи след концерта, ме чакаше един от отговорите. Една снимка.

              

Снимката, която получих вчера, е част от надеждата за утрешния ден на българската култура.
Това дете, което познавам от бебе, днес учи в музикално училище, а утре ще бъде един от новите посланици на България по света.

Ама по-голямо от първото ми пътуване до Ловеч беше...
Сутринта, когато се събудих и направих уговорката с Краси и Васко, звънна Наско и го поканих и него. Така напълнихме Киата на пълен капацитет от пътници и не остана място за стопаджии, както бях намислила да качим някого. То пък и стопаджии нямаше.
Взехме Краси от 8 блок, а Васко и Наско от Орлов мост, те даже се бяха запознали вече. Захванахме се да пътуваме в шеги и закачки.
Айде по Царигардско шосе. Лаф-мохабет и....изтървана отбивка. Тъкмо им разправях, че така можем да си стигнем до Пловдив и от там за Ловеч, ама на тях май не им хареса идеята. Лорди намери все пак някаква отбивка, върнахме се към София, че после до околовръстното и общо-взето почти в Симеоново, хаха. Намерихме някаква отбивка и в крайна сметка, геройски потеглихме по верния път...
До разклона Русе-Варна. Мъжкият съвет единодушно реши, че Плевен е по посока Русе, а Ловеч е до Плевен и се бамна в отбивката за Русе, макар да се опитах да обясня, че едно време за Ловеч ни качиха в отбивката за Варна. Усетихме се малко по-надолу и пак се върнахме до разклонението, за да поемем към Варна...
Благополучно пристигнахме в 14.30 (тръгнахме в 11.30). Паркирахме колата, обадихме се на Адаша и Денеб_50 и тръгнахме на разходка. С Денеб и жена му се видяхме почти веднага. Те ни разведоха из Стария град...ох, извинявам се, Вароша, в една галерия, в историческия музей, в етнографския музей, в църквата на Поп Кръстю, горе на крепостта...Страхотно обогатяваща разходка беше, благодаря им много за гостоприемството! :)
После Адашът се присъедини към компанията и седнахме да ядем на някакво заведенийце, където се опитаха да ме убедят, че два картофа, нарязани на дребно , са 300 грама, ама някак не им хванах вяра...Та хапване на шкембенце, пийване на бирица и сладки приказки.
После дойде време за концерта и се запътихме към сцената.
Първо пяха Ренегат, които на мен ми бяха симпатични, но имаше хора от публиката, които ги освиркваха. Много ми е непонятно това с освиркването по подгряващи групи. Въобще освиркването ми е грозно....След това пяха 6th sense, руска група, която на предния ден е пяла в София по случай День Победъй, поне Краси от там ги познаваше. Та те са доста добра група, а и направиха страхотно впечетление на публиката с китарното соло на Мила Родино и съответно прожекторите в бяло, зелено, червено. Беше страхотно.
След това половин час мотане , слушане на тъпи реклами и накрая излязоха Twisted Sister. Те, по мое мнение, направиха жестоко шоу. Много, много добър звук! Отдавна не съм чувала така ясен звук на концерт, може би и това, че е на открито имаше значение...Също много добри светлинни ефекти. Бяха и много забавни, въпреки постоянното псуване (може да слушам метъл, ноооо това постоянно motherfuckers и fucking  ми идваше множко), имаха жив контакт с публиката.
За съжаление, на мен точно в края на концерта, на I wanna Rock, ми стана зле и трябваше да излезем, та го догледахме на стена прожектиран. Имаше и бис. Те ни снимаха от сцената и казаха да търсим снимки в сайта. Сутринта, когато погледнах обаче, още ги нямаше. Ама те едва ли са седнали на лаптопите веднага след концерта, де.
Ние се хванахме и тръгнахме обратно за София.
Мислите, че нацелихме пътя от първия път? Хаха, оптимисти. Първо отидохме до Троян, върнахме се до Ловеч и хванахме някаква отбивка уж за София, но се оказа за Варна. Питахме едни хора на една бензиностанция и те казаха, че сме 8 мите за тази вечер, които са объркали пътя. Яко, а?! Върнахме се и по някакъв странен късмет, нацелихме пътя за София. Оставихме Краси, Васко и Наско по къщите и ние се прибрахме, без да се загубим в София. Щото и тва сме правили де, 2 пъти - все се бъркаме как да се приберем от Наско до нас. Да се надяваме, че вече научихме.
Снимки по някое време, че сега съм нощна.

Да ви разкажа :) Чак сега, ама бях болна и въобще не ми се пишеше.

По мое лично мнение от организационна гледна точка, това е най-добрият концерт, на който съм била. Почнаха да пускат около 19:10. Ние с Тони влязохме бързо, но се зазяпахме по мърчъндайзинга -"English or Swedish please" гласеше надписът, нищо, на Соната Арктика ще им говоря на фински. Харесах си една черна чанта с надпис Камелот и си я купих. Кво му плащаш, 30 лева..
Та след бутането около мърчъндайзинга, влязохме в залата към 19 и30 и седнахме на седалките. Старост-нерадост, но след Хелоуийн е абсурд да преживея права концерт.
Концертът беше обявен за 19 и30 и о,чудо! 5 минути по-късно запя първата подгряваща група - Forever Slave. Да почне така навреме концерт никога не ми се беше случвало. Forever Slave ги харесахме - точно от групите, които харесвам - женски вокали и внушаваща музика. Свириха около половин час. После бяха Firewind. На мен лично Firewind повече ми харесаха от Forever Slave, някакси повече сила и мощ имаше в тях. То е ясно, де, като тип групи са си различни. Дотук добре, звукът беше сравнително добър, но когато на сцената излязоха Камелот, омазаха тотално звука...Не че ни се случва за първи път час и половина да слушаме любими групи с грозен звук, но...всичко си има граница на търпение...И на мен взе да ми писва да се сещам какво ми пеят в средата на песента. Но поне светлинното шоу беше добро, страхотно даже, Камелот бяха прекрасни.
Тъй като бяхме седнали за първи път, липсваше ми малко да си долу, да усещаш вълнението на другите , да усещаш раздаването на музикантите пред теб...Ама така е, старост-нерадост, да свиквам.
Малко снимки:
http://www.bulphoto.com/events/12445/

Роклегендите Kiss и Metallica гарантират "Едно незабравимо лято" на българските си почитатели - "A summer to remember" е насловът на техните концерти в София.

"Кис" излизат на 16 май от 19.00 ч. на стадион "Академик", а "Металика" - на 25 юли от 21.00 ч. на Националния стадион "Васил Левски", съобщиха на пресконференция организаторите от "Болкан ентъртейнмънт къмпани".

Концертите в София са част от европейските турнета на двете групи, уточни продуцентът Марсел Аврам.

В отговор на въпрос той потвърди, че в България ще гостуват и "Джон Бон Джоуви", но обеща повече информация по-късно.

от dariknews.bg

Не знам за вас, но откакто съм го прочел една голяма усмивка не иска да избяга от лицето ми :) Дано всичко до тогава да е наред и успея да отида и видя любимците си от Metallica.

 Та аз ви казах.Ходих на коцерт.Беше много емоционално и готино.Ето и малко материал.Малко са снимките,защото сестра ми беше пипала фотоапарата и нямах батерии.Иначе учителите в Пловдив от няколко дни са много активни!









Ето и едно видео от концерта.Да кажа,че всички пееха (включително и аз :) ).



 Както казах,беше много готино.За пореден път се убедих,че в България има много талантливи деца.Това събитие беше и повода да видя първат ами класна,за която писах,че ни я махнаха.Не я бяхме виждали от 2 години и сега направо ревнахме.Ето ви и снимчица (аз съм с оранжевото):


Беше страхотно.Видяхме си и госпожите от детската градина.За жалост казаха за този концерт твърде късно иначе щяхме да идем да им тропнем едно хоро :D .Имаше доста фолклорни изпълнения и затова успяхме и да танцуваме.Ние с Елито(тази до мен) сами танцувахме дунавско и две госпожи се хванаха с нас.Беше невероятно.Надявам се да ви е станала ясна картинката както и че съм много доволна :D.Това е!