Слушам Boyzone - Words - единствената песен, която разнообрази Джордж. Откакто се прибрах, слушам само него. От срядата, всъщност. Във вторник не бях готова. И сега ме дразни. Дразни ме всичко, което е студиен запис. След торнадото Джордж искам да преживявам музиката по концерти, а не да я слушам как се чупи по ъглите на четирите стени в стаята...
Та да се върна на песента - споменах я, защото каквото и да кажа за концерта, it's only words... Харесват ви снимките?



И сте впечатлени от клипчетата? BULLSHIT! Всичко това е празно без Джордж. Той е вечното движение, затворено в човешко тяло. Танцува с всяка клетка и пуска ток само като го гледаш - усещаш, че те вмъква във веригата- хоп, подскача лявата вежда, устните се разтеглят в усмивка, колената треперят, ръцете се вдигат сами във въздуха, искаш да литнеш към сцената и да му виснеш на врата, да изкрещиш колко е велик и да се строполиш на колене пред него - както се пада пред божество. Искаш само да си близо. Още по-близо. Не ни питайте хубав ли е, добре ли пее - не знаем. Не го гледахме, не го слушахме - пиехме го. Аз лично усещах, че същността ми изтича някъде в миризливата тиня и остава само една обвивка, която разтваря пори към Джордж. Исках целия да го отнеса със себе си.
Шоуто беше космическо. Той е перфекционист, убедих се в това.



Усещането беше една голяма прегръдка. Просто пищиш, скачаш, изпяваш си душата нота след нота и търсиш човека до себе си, търсиш ръка, за да предадеш Джордж нататък, да затвориш веригата, за да не се изгуби нито капка от насладата, която те е завладяла.
Не е само това. Забравям много неща. И тези не излязоха така, както ги исках, но ви предупредих още в началото - it's only words...



Всъщност сега изтръпвам... спомням си един детайл. Мисля, че беше на Jesus to a Child. Отдясно прегръщам Ева, отляво са ми Румен, Ник и Иво и искам и тях да ги прегърна, но понеже няма как, им събирам ръцете и така ставаме едно четиримата. Беше красиво...


Р.S. Бях в Circle of Faith. Затова емоциите ми са от контакта с Джордж, а не като хроника на събитието. Гледах го в очите...

Здравейте, колеги!
Обръщам се към вас с молба за съдействие и може би някоя по-добра идея.За какво всъщност става въпрос? На мен и една колежка се падна нелеката задача да направим сценарий за юбилеен  концерт, посветен на 100г.училище. Важното събитие все още е далече - чак през м.май, но уви, трябва да се действа бързо, за да успеем навреме! Аз , разбира се, и преди това бях писала сценарий и го приех наистина без особени притеснения. Когато написах черновата, се събрахме с колежките и всички бяха запознати със съдържанието му. Не се изказаха нито похвални думи, нито пък се отрече нещо. Впоследствие обаче разбрах, че всъщност директорката ни имала съвсем "друга идея в главата". Честно казано това направо ми уби желанието да продължа. Въпреки всичко, реших да завърша сценария и да го представя още на 10.04. А не беше напълно готов, защото някои "приближени" все още не знаеха с какво може да участва класът им. Оказа се, че ще имаме доста разногласия, макар аз да съм прекалено търпелив човек.
Аз доста се отплеснах, но все пак въпросите ми са:
1.Когато още в началото има знаменна група, трябва ли водещите да казват нещо от рода:"-За внасяне на знамето, моля станете!"
2.Когато влиза тази знаменна група, не трябва ли да звучи "Походен марш" и откъде да го смъкна?
3.Когато концерта е в две части - официална и забавна, къде е най- уместно да са приветствията от директора и гостите?/Аз мисля, че поне в края на І част, а не в края на концерта,когато ще се вихри хоро на сцената.Ако греша, кажете./
4.Кога ще трябва да се изнесе знамето?
Засега това са ми въпросите.Останаха такива дребни детайли, но трябва да изгладя почти всичко. Предварително ви благодаря за оказаното съдействие!

Та сега да ви разкажа за най-големия и грандиозен концерт, в който съм участвала. Става дума за големия юбилей (30 години) от създаването на фолклорния детски танцов ансамбъл "Венче". Той е единственият запазил се като паралелка в училище цели 30 години. Това е първият юбилей, който се празнува. На ансамбъла беше връчен почетния знак на град Пловдив. Имаше много много много поздравителни адреси, кошници с цветя и най-вече букети. Как ли ги е прибрала госпожата :)? Ще се получи нещо като история в картинки. На концерта смея да кажа,че ние бяхме "звездите". Ние танцувахме в два танца плюс въведението и краят. Извинявам се, но снимките не са много хубави. Обработвам ги един час вече. Надявам се да видите нещо. Снимките в по-голям формат можете да откриете в галерията.

Това са снимките от въведението. Ние танцувахме с мъниците от първи клас.Големи са сладури, не мислите ли? А с тези кърпи беше много трудно, но се справихме. Имаше светлинни ефекти (ние играем изгряващо слънце) и затова е малко тъмно.







На тази снимка кметът на Пловдив г-н Чомаков ще връчи почетният знак на град Пловдив на директорката ни (г-жа Виденова-Теленчева) за целия ансамбъл:



Следващите снимки са по една за танците на четвърти, втори и трети клас (както следва):







Сега сме на ред ние (шести). Танцувахме северняшки танц и сме облечени в традиционни насии за северняшкия танц. Този танц си го танцуваме от миналата година и изобщо не се притеснявахме (за разлика от другия танц, въведението и края).



Нямам снимки на шопския танц (на ветераните), но след това сме отново ние заедно със седми клас и танцуваме тракийски танц. Едно интересно нещо. Между северняшкия и този танц беше шопския и ние трябваше да се преоблечем за 6.14 мин. Беше малко трудно, но все пак успяхме. Това е последния танц преди края.







А това тук е краят. Момичето, което вдигат е от първи клас. Ако се вгледате зад него има жена, която го държи. Това е майката да детето. То ще вдигне бавно венеца, който символизира нашия ансамбъл.







Поканиха г-жа Зоя Рускова художествения ръководител на ансамбъла, която каза няколко думи и след това поканиха всички 140 участника в концерта. Тук по-добре се виждат майката и дъщерята.



На сцената поканиха и нашият любим и много дорър корепетитор г-н Румен Илиев.



Концерта завърши под голямо ръкопляскане. По-късно научихме, че това е единственият концерт, на който кметът е останал от началото до края. Той настоява същия концерт да се повтори в античния театър. Ще се радвам ако изкажете мнението. Надявам се да нямам много правописни грешки =).

06.05.2007 - Gamma Ray - Каварна
11.05.2007 - Europe - Ловеч
17.05.2007 - Blind Guardian - София
01.06.2007 - INXS - София
04.06.2007 - Iron Maiden - София

Доста трудно ще ми бъде да съчетая всичкото това, може би в Ловеч ще идем семейно ...
Дано успея да посетя всичко - живот и здраве, и време да има!

http://news.ibox.bg/news/id_444529571

4 юни, София, стадион Локомотив. Първите 3000 билета (07.03) по 25,другите - 30 до 60. На тези, които ще успеят да идат - честито!!! Даразказвате после!!!И ако дават - снимки, клипове…!

Ние ще пропуснем. Цената ни е леко невъзможна Но от друга страна си е напълно нормална за концерт от такъв ранг.Зълвата има рожден ден тогава, ама едва ли като една върла чалгаджийкаще се навие да черпи 120 кинта за Мейдън… Дано някой подари на Ицотобилети, той има ден ден на 31 май. Писна ми да изтървам концерти зарадибезпаричие. Още ми се реве за последния Хелоуин. Брайън Адамс го хванахкато по чудо, спестих пари от разходката до Букурещ Но тука не ми се очакват неочаквани постъпления в евро…

Ицо обеща като станем богати, да ме води на който концерт искам, вкоято държава искам. Дано моите динозавърчета от Дийп Пърпъл не саумрели до тогава (Юрая ги видях, видях, видях ) , а другите да не се разпаднат, както подло постъпиха Найтуиш Щото като гледам как трупаме несметно богатство…

На 27.02 в клуб Back Stage.  Адресът е бул.В.Левски 100. Удоволствието да слушаме салса на живо ще ни доставят Калин Вельов и новата му салса формация Tumbaito срещу скромната сума от 6 лева. Според programata, началният час е 23:00, но там също пише, че групата е Tumbakto, така че трябва да имаме едно на ум ;) 

     

А сега, Яничка, кой е първи?

Е, тва беше, народе, кой видял - видял. Кой не - другия път. Пичът обеща!
Концертът беше страхотно преживяване. Два часа и половина - изляха се нежност и рок, много сълзи (от моя страна), много пот (от двамата 50 годишни фенове пред мен) и много целувки от влюбенстс двойка пред мен...
Не мога да ви кажа как бяха подред песните, но общо взето изпя всичко известно и няколко по-неизвестни (поне за мен) неща. В началото се втурна на сцената грабна китарата и започна да пее. Изпя 3 песни, след които последва малко представяне, колко е great, че е за първи път в БГ и т.н. След това пак пя, ама много пя. Публиката пя с него. После покани на сцената една девойка да пее с него Baby when you re gone. Девойката ме усмърти от всякъде, но иначе беше симпатична, с хубаво тяло и много хубава коса. Аз бутах Яна да ходи да пее, че поне може, за разлика от онова момиче, ама карай, другия път ;) Основният концертпродължи час и половина без никаква почивка, Брайън постоянно сменяше китари. Държа да отбележа, че единият от неговата група - Кийт някой си, страхотен китарист просто!!!Скри ми шапката...После Брайън представи групата и искаше да си ходи, ама ние не го пуснахмееееееееееееее! Заедно с групата пяха на бис още около половин час, тогава пак реши да си ходи - каза,че е последният му концерт от турнето за тази година, че благодари много за труда на групата и на всички от екипа и ги пусна да си ходят. Ние него обаче не. Той чак попита дали не трябвало вече да сме вкъщи. Какво вкъщи, братче, това е Студентски град, там не се спи, можехме и цяла нощ да откараме ;) Остана сам на сцената и изпя още 3 парчета ънплъгд, след което вече нямаше как - тръгна си ;) 2 часа и половина!Много съм доволна ;)
Държа да отбележа, че това беше един от най-добрите концерти, на които съм присъствала по отношение на техника и светлина -никави проблеми с микрофони, ток...Светлините не бяха натрапващи се, а много подчертаваха емоцията на дадените песни. Въобще екипът по подръжката наистина си заслужаваше благодарността.
Накрая Брайън слезе при публиката и започна да прегръща тези от първите редове - беше страхотно. Просто си личи, че това е човек, който се раздава и си обича публиката. Пожела ни Merry Christmas и....отиде да почива на Хаваите ;)
А ние морни и потни, висяхме по задръстванията , но се прибрахме доволни вкъщи!:)

Ееее, голямо разбиване...
Държа да отбележа, че аз изпих само бира и половина и 500 мл фанта, а не както каза Слънцето 250 мл...Останалото количество бира е негово дело:Р

Първо той ме накисна да го чакам половин час на паметника, но се появи с някакво бебе, та като го видя да я носи малката кукла и цялата тирада, с която щях да му меля за закъснението и връзването, се изпари от съзнанието ми. По това време се бяха появили и няколко другарчета от форума на СУ. Та така - компания от десетина души отидохме да гледаме първо One day overground. Е, за Слънцето не знам, но на мен ми хареса. Нищо,че групите ми бяха световно непознати...Като че ли само за Кълн съм чувала нещо, но не съм ги слушала... Първата група беше As soon as possible - ставаха :) Група младежи отпред започнаха някакво пого, ама ние избягахме назад, че моите крехки кокалчета не са за такива "икспириънси"...Обещах си да не викам, защото на другата сутрин трябваше да съм на интервю за работа. Е, не виках ;)Следващата група беше Екс , доколкото чух - те приличаха на Лакуна Койл - според слънцето, според мен на оная песен на Ейми Лии и ония пич, дето и гадже... - женски вокал, с леко рапиране на мъжа...Абе ставаше, не беше зле. Допаднаха ми...
После със Слънчо се изнесохме, за да ходим на Балканджи...
В двора на СУ организацията както винаги беше умопомрачителна, но все пак това ми е 4та година тук, свикнала съм...Първо чакахме групите да се нстроят. После младеж и девойка бяха разни неща и след това дойде ред на Ювиги. Тези не ги бях слушала, името им знам от една позната. Половината им състав свири в Балканджи - съответно и музиката им наподобява балканджийската, та на мен ми хареса, ама на Слънцето май не. Особено рок/метъл вариантът на Дунавското хоро много ме изкефи. После свириха някаква тотално непозната група за мен - Beam.Явно са някакви от университета, защото доста хора ги познавах, а и те бяха страшни сладури, много вдигнаха настроението на публиката.СЛед това свириха Сигнал - класиката си е класика, много викове, здрав рок...Боли ме вратът и уж нямаше да викам, ама как човек да не вика на Сбогом или Може би?! Е, виках, в резултат на което трябваше да пия чай като се прибрах и сутринта пак...А Слънчо се дра с повод и без повод, та като се прибирахме имаше един такъв...странен глас ;) През цялото време зяпаше басиста на групата и му се възхищаваше ;) След Сигнал, които пяха и на бис, дойде ред на дългоочакваните от феновете Балканджи...Е, да, ама пяха само 3 песни, защото разрешението от общината било само до 11 часа :( Разочарованието беше огромно - 2 часа и половина чакане за 3 песни ;( Но все пак те не са виновни...Бяха се издокарали в официални костюми и черни очила :)) Слънцето ме запозна с басиста - младежа с къдравата косичка - голям сладур.
Иначе Слънчо се запозна и с Данчо Караджов,че и мен заведе да ме запознава, ццц, вълнуващо беше!!!
Ох...така, героите се прибраха по домовете си към 23.30, с откачени вратове и замаяни глави...Ко да правя, пих от местен патриотизъм, бирата беше Каменица. Ама тва е,няма повече, друг път съм само на фанта...

Сега Слънцето пак ще ми обясни как това е дискотечна музика :) Но, имайки предвид, че си харесвам Брайън Адамс, много ми се ходи на въпросния концерт.
Според официалния сайт, датата е 29 ноември 2006, София, Зимния дворец.
http://www.bryanadams.com/onlineshop/tourinfo/europe_tour_2006.htm
Цени на билети обаче - няма. Щели да се продават от 29 септември. Пак ще ме застрелят с някоя цена, дето не мога да я платя посмъртно ...Или докато събера парите, ще са продали билетите.Трябва да взема да го чакам да остарее и той като Юрая Хийп,че да свири безплатно. Ама тогава и аз ще съм остаряла и няма да ми се ходи...
Както и да е ;) Ще направя каквото мога, за да отида.Ако не - здраве да е. Може да се прежали да дойде пак, като види, че не хапем...