ПРАГМА – ДИАЛЕКТИКА

Или изкуството на критичната дискусия[1]

Източник - Уикипедия.

Оригинален източник - Van Eemeren, Grootendorst & Snoeck Henkemans, 2002, pp.182-183)

Деф. Прагма – диалектиката е теория на аргументацията, която комбинира чисто логическата страна на спора с комуникационната страна и взаимодействията между комуникиращите.  Това е свръх – опростяване.

I.                   Мета – теоретични принципи на прагма – диалектиката:

1.      Функционализация – постига се, като се третира спорът като целенасочен акт.

Заб. Идеята се, че се спори например, за да се открие истината или поне да се нокаутират очевидните неистини или за да се постигне консенсус (съгласие) по темата на спора.

2.     Социализация – постига се, като се разширява перспективата на словесния акт до нивото на взаимодействие.

Заб. Идеята е, че се говори, за да се предизвика реакция у слушащите.

3.     Екстърнализация (авторът очаква предложение за адекватен превод по смисъл на понятието externalization) – постига се чрез улавяне на предположенията и взаимодействията, създадени от акта на речта.

Заб. Речта се предполага да бъде чута и разбрана.

4.     Диалектификация (търси се достоен превод на dialectification) – постига се, когато обмяната на актове на речта се подчини на определен идеален модел на критическата дискусия (Van Eemeren & Grootendorst, 2004, pp.52-53).

Заб. Диалектика има там, където спорът следва определени правила, а не е надвикване на битака.

II.                 Идеален модел на критическата дискусия

Деф. Идеалният модел предвижда десет правила за провеждане на аргументирана дискусия. Нарушаването на тези правила се твърди, че ще попречи на рационалното разрешаване на разликите на мнения и следователно това нарушаване би било логическа заблуда.

1.     Правило на свободата – спорещите не трябва да пречат на другите спорещи да изказват своите тези или да се усъмнят в тезите на първите.

Заб. Несвободната дискусия не е рационална дискусия, тъй като се прилага аргументът на силата  - argumentum ad baculum.

2.     Тежестта на доказателството – изказващият твърдение е задължен да го защити, ако опонентът го призове да го направи.

Заб. Твърдения, просто хвърлени ей така имат същата стойност на аргументи като сънищата.

3.     Правилото на тезата – атакуването на тезата на опонента трябва да е свързано само и единствено с тезата.

Заб. Аргументи от типа „що си грозен, що си болен, що си мръсен, що си долен” нямат никаква тежест и са най –тежката заблуда – argumentum ad hominem.

4.     Правило на свързаността (релевантността)  - участникът може да защитава тезата само с аргументи, които са свързани с нея.

Заб. „Хората са умни, защото кравите не са”, не върви като изказване, доводът трябва да има общо с тезата.

5.     Правило на неизразените предпоставки – участник не може да се отрича от  свои предпоставки, които не са явно изразени или фалшиво да представя като предпоставка, нещо което не е явно заявено от другата страна.

Заб. Идеята е, че е забранено на да се вменява твърдение (предпоставка) на човек, който не го е изказал (Не харесваш Обама, следователно си расист) или пък да се отрича изказано неявно твърдение – намек (мразя негрите, но не съм расист).

6.     Правило на отправната точка –участник в спора не бива лъжливо да представя предпоставка като приета отправна точка, нито да отрича предпоставка, приета като отправна точка.

Заб. „Тъй като земята е плоска...” не е добро начало на спор дали земята е плоска или не, нито може да се отрече предпоставка като тази например „тъй като 2+2 = 4”.

7.     Правило на аргументационната схема – участник в спора не бива счита теза за успешно защитена, ако защитата не протече по подходяща аргументационна схема, която е коректно приложена.

Заб. Неподходяща схема – „Циганите са лоши, защото всички така казват”, некоректно приложение – „един циганин ми открадна портмонето, двама други ограбиха свако ми, следователно всичките са крадци”

8.     Правило на валидността –трябва да се използват само логически валидни аргументи или аргументи, които могат да бъдат валидирани, когато неявните предпоставки бъдат направени явни.

Заб. Идеята е да се прилагат логически валидни аргументи, не като „Ако всички негри са американци и всички индианци са американци, то всички негри са индианци”.

9.     Правило на закриване на спора – ако едната страна се провали в опита си да защити тезата си (аргументите на другата страна победят), то тя трябва да оттегли твърденията си, а ако успее, другата страна трябва да оттегли възраженията си.

Заб. Тъй като спорът има цел – обикновено да се достигне до истината, то когато тя бъде достигната, неправите трябва да се съгласят, че са неправи, ако аргументите им се окажат неверни. Поведение от типа „Земята Е плоска, ПЪК” не е рационално.

10.                        Правило на употребата – участник не бива да използва неясни или двусмислени твърдения и трябва да интепретира формулировките на опонента колкото се може по – внимателно и точно.

Заб. Трябва да се избягват бисери от вида „25 години социалистически Батак” или „30 години цирк, 30 години народна власт”

III.              Заключение.

Описаният модел на критическа дискусия  е идеален и не взима предвид ирационалността на човешката природа или сложносттана твърденията в реалния спор, в който не е толкова лесно да се каже „кой е победител”. Независимо от това, той е един добър фундамент за рационална дискусия.

Тук ще продължа идеята си вдъхновена от Кеплер. Като начало ще се разгранича от неговата идея за символизма на слънчевата система. Предполагал е, че слънцето символизира Бог-Отец, светлината е Христос, а пространството е Светия Дух. Аз мисля, че този символизъм не трябва да се търси във видението на Йосиф, което вероятно той е ползвал, а във Битие 1:1, където имаме директно приравняване на Времето-Бог, Материя-Христос, Светлината-Господ и Пространство-Свети Дух. Друго нещо, което бих отбелязал без лоши чувства е, че повечето му идеи са правилни и добри, той фактически е първия започнал да промотира теориите на Коперник, но както винаги винаги има едно но, изчисленията му в почти всички случай са били доста неточни или направо погрешни. Не го казвам с лоши чувства, за времето преди Нютон той е почти първия започнал да се опитва да пресмята движенията на планетите, а както знаем винаги има първи опит и е по важно участието и най вече идеята, резултата е бил доуточнен по късно.

На небосвода в Библията никога не е упоменат "Млечния път". Това звездно формирование е доминиращо нощта на Близкия Изток, то е толкова ярко, че често закрива светлината на луната да не говорим за другите планети на слънчевата система. Ще докажа, че в Библията никога не са с виждали звездите, които сега виждаме, а описаните звезди са всъщност планетите от слънчевата система, които са се виждали и са били 12 на брой. Не случайно Йосиф известен със сънищата си ни обяснява за; слънце, луна и 11 звезди. Младежа е виждал само толкова неща на небето. Предполагам планетите не са били толкова далече от слънцето и съответно земята и са били в някаква редица, следващи някаква нишка в траекторията си на небосвода. Тоест въпреки, че разстоянието на орбитите им не е било далече, планетите от времето преди Иесус са образували въртележка и гравитационните им сили са били в някакъв баланс на орбити доста близки до нашата. Това предполага и друга теория, явно не съм бил прав като съм предполагал че орбитата на земята е била по близо и съответно за това имаме няколко дена по малко, 360 а не 365,24.... Всъщност явно е била доста по далече, не е имало осово изместване, въртенето е било и по бавно, луната е била по далече и така е имало много по дълъг ден и съответно година с по малко дни но доста по дълги дни.

( H3556 כּוכב kôkâb ko-kawb' )

Думата за звезди в СЗ винаги се свързва със потомството на Авраам и Яков, а както знаем те имаха всъщност само 12 сина. Идеята натрапвана от преодите, че вярващите ще станат толкова много колкото милиардите звезди е жалка. Всъщност потомството на Яков-Израел е приравнено със 11-12-те звезди, които се виждаха на небето, тоест планетите на слънчевата система. За сега има общо осем по големи видими планети със земята. Вероятно Плутон и Церера са остатъци от другите липсващи четири планети. В цялото Петокнижие само на едно място изглежда да има критика за поклонение на звезди, всяко друго споменаване е свързано с синовете на Яков и 12-те племена. В Съдии и псалми има странни споменавания за звезди, а думата за "съзвездие" всъщност значи за някаква бесполезност или глупост.

По интересно е обаче появата на звезди в НЗ. В по преден постинг изясних, че думата за светкавица означава нещо като изгрев, само слънцето идва от изток и отива към запад. Сега обаче като се замислих, че това всъщност не е млечния път, а е възможно да е някоя от планетите или планетната въртележка която ясно се е виждала в нощното небе толкова ясно, че е заслепявала звездите заедно с луната. Също изясних, че "Витлеемската звезда" всъщност е светлинно явление указващо за личността на самия Месия. Виденията със светлина са свързани със личността на Иесус, а тези със глас за Слово от Духа. Там където е че звездите ще "паднат" от небето всъщност е че ще бъдат отмахнати от самото небе, не ще паднат някъде, Мт.24:26 и Мр.13:25. "Астера" ( αστερες ) явно е самата планета, докато ( αστερες* ) астреси-те са думи за траекторията на тези планети, думата е сходна с обръщане или извъртане, дори отвъртяли, думата за грешници или грешно връткащи се. Много странно място е Дн.7:43 където всъщност няма изобличаване няма молох или рефан, а става на въпрос за напомняне от страна на Стефан, за издигане на скинията като съгласие или покорство, не като "молокс", и "астрона" на теоса е всъщност следване орбитата на Бога, няма друг Бог рефан думата съответства на следващата част на стиха в която се казва че на техните отци им е дадено да имат направят видим образ на който да се поклонят.

II.                  Заблуди от предсказване.

5.      Статична заблуда на бъдещото състояние

Деф.  Приравнява се бъдещото състояние на явлението, обекта или човека към  сегашното и/или предишни негови състояния – отрицание на промените.

Примери:

а)  Щом до 7-годишна възраст не си научил какво е добро и зло, никога няма да се научиш

б) Хората в България винаги са били такива, каквито са сега и винаги ще си останат такива.

Заб. Тук има едновременно две заблуди – предишно състояние, приравнено на сегашното и бъдещо състояние, приравнено на предишното и сегашното. Получава се верижна заблуда, тъй като предишното състояние увеличава тежестта на хипотезата за бъдещото състояние.

в) ББ не става за кмет и премиер, защото е бил пожарникар и бодигард.

Заб. Тук косвено се намеква, че липсата на квалификация в миналото ще се прехвърли като липса на квалификация и в бъдещето, с което се отрича концепцията за опита. Ако ББ се окаже неквалифициран за управленски функции, то няма да е защото навремето не е учил това, а защото и досега не се е преквалифицирал.

6.      Екстраполационна (линейна) заблуда на бъдещото състояние

Деф.  Заблуда на линейната екстраполация, при която се предполага, че даденият процес, човек или обект ще продължава да се променя вечно с едни и същи темпове.

Примери:

а) Историята и бъдещето на Мисисипи според Марк Твен:

„За 176 години Мисисипи е скъсила с 242 мили долното си течение. Това прави средно малко повече от  миля и 1/3 на година. Следователно всеки уравновесен, нормален човек, който не е нито сляп, нито идиот, може да се убеди, че през древния силурски период, от който идния ноември се навършат точно 1 млн. години, долното течение на Мисисипи е било над 1 300 000 мили и реката е стърчала над Мексиканския залив като въдица. По същия начин, всеки може лесно да се убеди, че след 742 години, тя ще бъде само 1 миля и ¾, а Кайро и Нови Орлеан ще слеят улиците си и ще се трудят отговорно под грижите на един кмет и обща управа. Науката е същинска магия. И най – незначителният факт може да наплоди какви ли не догадки.”

б) На всеки е ясно, че щом бебетата удвояват теглото си през първите три месеца, което предполага, че на 24 години ще имат умопомрачителното тегло от 2 на степен 96 или   7.9228e+028 пъти началното си тегло (2-4 кг).

в) Теорията за неограничения икономически растеж (и съответно неограниченото нарастване на благосъстоянието при нормални условия) предполага, че след 1000 години (при 2% годишно нарастване) хората ще бъдат около 4 трилиона пъти по – богати от сега, което означава, че ще могат да си позволяват къщи с размери около 40 000 квадратни километра, което при настоящите темпове на нарастване на населението (удвояване на всеки сто години) означава 6.5 милион милиона по 40 000 квадратни километра, което при територия на земята (непокрита с вода) 148,940,000  кв. км. Означава, че всеки квадратен километър е притежаван едновременно (максимум) от почти 2 трилион трилиона души...

7.      Заблуда на потенциалното (евентуално) бъдещо състояние

Деф. Използване на аргумент „какво би могло да бъде” с тежест на факт в съждението. Една мисловна конструкция (най – често с вероятностна тежест) се използва на мястото на реално събитие или състояние.

Примери:

а) Ако ОДС с Иван Костов бяха на власт в последните 8 години, хората щяха да взимат двойни пенсии, затова гласувайте за ДСБ и СДС.

Заб. ОДС не са били на власт през тези 8 години и тази хипотеза не може да има тежестта на факт, защото това какво би могло да се случи не е равносилно на това, какво се е случило. Аргумент в полза на ОДС е това, което те са свършили, а не това, което биха могли да свършат, ако бяха останали.

б) Ако Русия не беше поискала откуп, еквивалентен на 32 тона злато за Освобождението ни, това дело щеше да е напълно безкористно, затова да свалим шапки за безкористността му.

в) Ако се бях родил в САЩ, вече щях да съм милионер, следователно Българската държава ме е ограбила поне с 1 милион долара.

Заб. Това е хипотеза, тъй като нямаме емпирично потвърждение, следователно и загубите са хипотетични и техните компенсации – също.

8.      Заблуда на неизбежното(сингулярно) бъдещо състояние

Деф.  При тази заблуда се отрича ефекта от настоящите действия върху бъдещето – „Нищо не можем да променим”, „Каквото и да направим ще е все тая, затова хайде да не правим нищо” и т.н. Заблудата е в априорното приемане на грешна в общия случай презумпция, вместо да се приложат аргументи за липсата на чувствителност на „бъдещето” към действията на твърдящия заблудата човек.

Примери:

а) И да копам и да не копам кенефо, нема го изкопам

Заб. Очевидно е, че ако се копае достатъчно дълго, дупката за външната тоалетна ще бъде изкопана, т.е невярно обобщение

б) Независимо дали си добър с хората, те те „прецакват”, затова прецакай ги и ти.

Заб. Именно това твърдение създава „прецакването”, защото всеки, който възприеме такава политика убеждава прецаканите от него с действията си, че няма значение дали са добри с другите хора, затова някаква част от тях решават, че е по – добре и те да „прецакват”, така може да се стигне в най – добрия случай до някакво самоподържащо се множество от „прецакващи” хора, а в най – лошия случай, то ще погълне цялото общество. Тук заблудата от липса на последствия на постъпките сама създава липсата на последствия.

в) Моята партия така и така няма да мине 4% бариера, няма смисъл да гласувам.

Заб. В действителност партията не би минала бариерата ИМЕННО поради такива разсъждения, подобно на предишния пример.

Корекция на "Цикъла на Саурос"( Saros cycle )

Корекцията включва само корекция на моето погрешно заключение в предния пост за „Хороскопа на Иесус“. Повтарям някои неща за изясняване.

Това е периода от 18г. 11д. и 8ч., в който винаги се случва слънчево затъмнение, като следващото затъмнение ще е западно от предното. Днес е деня в който смятам да обявя за празник на този цикъл, причината е че Март отговаря като номерация на месец Нисан.

Както бях заявил; „Ако приемем, че Иесус е роден на 22 Нисан, деня на първите плодове и времето, когато се раждат агнетата и края на ечемичната жетва и също приемем 360 дневна година. Получава се, че на 18г. 11д. и 8ч. е бил Иесус, когато е бил кръстен от Йоан в река Йордан и този ден е бил 1 Нисан, като броим и новолунието винаги предхождащо първо число.“

Сега ще трябва да се коригирам, защото при първоначалното откритие направих грешката да сравня получаването на човешко тяло и възкръснало в един ден. Ако се приеме за раждане деня на оживяването, 17-ти Нисан и се добавят 11 дена, се получава 28-ми, последния ден на месеца. Като се добавят 8-те часа от цикъла, се получава следобед на новолунието на следващия месец или може би новолунието е края на Нисан, а не началото както смятах до сега. Това вече започна да ми изглежда логично, защото нулева дата е началото на нашия век, а Иесусовото дело е от предходния ден. Предполагам това не противоречи със споменаваното, че началото на месеца е започвал с новолуние. Началото на следващия месец се празнувало от междинния ден, край за предния месец и начало на следващия. Сега вече виждан, че раждането е по вероятно да е 17-ти, когато е третия ден на седмицата, а третия ден е дена на появата на живот в сътворението. Кръщението е последното събитие в месец Нисан календарно, за да представи то новите дела, които Господ ще върши вече на земята.

По надолу ще се опитам да изхвърля някои неща относно глупостите за изследването на този цикъл, за който са написани много фалшификации. Ясно е, че неговото изчисление е възможно само когато се правят последователни изследвания на лунното движение, като изследователя разполага със координатни системи, както хелиоцентрична, така и земна. Както и на точен часовник, Това е от особено значение, защото това са предпоставки за определяне на този цикъл. Естествено нито историци, нито учени се затрудняват да дадат отговор на такива важни въпроси, а е известно, че именно sir Isaac Newton е първия човек изобретил тези неща. Именно Нютон ни е дал и нещо друго, без което изчисленията са невъзможни, интегралното смятане с което се прилагат резултатите от изследванията на лунното движение. Ттака всичките тези измислици за древността на; "алмагеста" Хипарх, Птоломей и прочее републикански и бонапартистки пропаганди е само указание за злонамерената фалшификация на историята и науката и ползването и за политически и атеистически цели от нечестивците. Все пак bogoizbrania е благодарен за тази невежа и злобна лъжа, така излиза, че само аз съм единствения, който разбира от; математика, физика и история и съм единствения добър ученик на Нютон, да пребъде името му колкото и луната!

Интересни неща за затъмненията

http://eclipse99.nasa.gov/pages/amazing.html

За Саурос цикъла;

http://en.wikipedia.org/wiki/Saros_cycle

Този цикъл ще се разглежда отново и отново, защото се оказва много по важен отколкото изглежда.

Аз се включих в програмата ЕРАЗЪМ, за пери-од от 8 месеца, които прекарах в Йоребро, Швеция.Мотивацията ми да се включа беше основно в двенаправления. В първото направление имах две цели– да се запозная с последните научни постижения

в моята област, прочитайки най–новото в периодиката на запад. Втората ми цел беше въз основа нанатрупаните познания да извърша научна дейност,която е основно теоретична.

По второто направление имаше две цели – дасе запозная с културата и историята на Швеция ида се науча да общувам пълноценно в мултикултурната среда на програмата, в която имаше участници от цял свят. Според моята собствена оценкаизпълних своя план.

2. Опитът ми в общуване с участниците в програмата

Още с пристигането си аз се включих в програмата на домакините за адаптиране, която целеше да нипомогне да преодолеем културния шок от разликитев обичаите между нашите страни и Швеция. Участвах в богата програма, състояща се от различни игри

и други социални събития, съвместяващи приятелския и състезателен дух. Бях в основата на успешнисъстезания, като например т.нар. „пирамида”. С приключване на адаптационната програма, моето общуване с колегите от ЕРАЗЪМ естествено не свърши.

Всеки вторник имаше парти, което се организирашеот представители на съответната държава. За съжаление България не можа да се представи, защото бяхмесамо двама души за този период от време – 12 септември – 12 юни, който беше обичайният. Запознах се исе сприятелих с хора от различни държави – от МеганМонтгомъри от Северна Каролина, САЩ, до КаролНешнядовишч от Полша. В тази програма взаимно се

учехме на толерантност към различията си и на много други дребни неща, които именно различията нидаваха. Различията ни учеха. Според моята собствена оценка, допирът ми до хора от много и различнидържави, израснали с различни нрави и обичаи, в различна културна среда, но споделящи общите човешкиценности, бе позитивен. От всички нации на мен лично ми бе най-лесно да общувам с американци и шведи. Американците, които срещах, бяха открити хора,с които е лесно да се говори, а шведите бяха особенотолерантни и разбиращи грижите на другия.

3. Опитът ми в научното направление

Тъй като съм докторант, аз отидох не толкова даслушам курсове, колкото самостоятелно да се подготвям, като чета авторитетна и съвременна чуждестранна литература. Моето научно направление е „Теорияна Автоматичното управление” и за целта на моитеизследвания най-важна беше литературата. Все пак,аз изкарах лекционен курс „Applied Soft Computing”,който ми донесе и кредити по европейската система.Бях пратен на семинари на MatWorks в Giothenburg иLinkoping на разходи на Университета, като ми бешеосигурена ношувка в 4-звезден хотел. Под ръководството на проф. Калайков (моят домакин), и доц. Гарипов (моят научен ръководител) в този университетизвърших изследвания и подготвих шест публикациив общ размер на сто страници, представляващи оригинални изследвания. Беше ми предоставен хубав,просторен и светъл офис с компютър и всички необходими принадлежности, които имаха редовните докторанти там. Имах през мрежата безплатен достъп домножество бази данни, сред които www.sciencedirect.com, www.interscience.wiley.com и www.springerlink.com. Когато си поръчах като междубиблиотечен заемедна книга в

моята област, библиотеката на университета направо я закупи и ми предостави за няколко месеца. Условията за работа бяха много добри, тъй катоимах денонощен достъп до своя офис и до лабораторията на AASS, където можех да наблюдавам работата на колегите в областта на роботиката и сензорнитесистеми и да давам консултации в областта на моитепознания по управление и математика.Колегиалната общност в AASS беше добра и сплотена и ми помогна постепенно да се отпусна и да се

почувствам не като гост, а като част от тях. Заедноимахме различни активности в извънработно време,сред които игри на футбол и разходки из града.

4. Заключение

В заключение мога да кажа, че получих безценен практически опит в общуването с хора от други държави, благодарение на програмата ЕРАЗЪМ иосъществих своите намерения за научно развитие,благодарение на достъпа до литература, който нямах

тук. Друго, което мога да кажа е, че съжалявам, че втази програма може да се участва само веднъж.