Границата е онази линия, която отбелязва разделянето, например:

Границите разделят държавите; Границата, като понятие, може да се отнася и за граница на математическа функция; Границата може да се отнася и за граница на възможности; а може и да се отнася до граница на морала;

Тук възниква въпросът - това, което ни разделя, полезно ли е? Или напротив?

Исторически, границите на държавите, са резултат на войни, или поне аз не мога да се сетя за случай, в който дадена граница да не е възникнала в резултат на битка или мирен договор /а мирния договор е резултат на военни действия/.

По същия начин според мен стоят и нещата свързани с границите на възможностите на един човек: Когато бях на 17 за първи път започнах работа на морето. Наложи ми се в резултат на един спор с един по-голям човек, да остана да работя 48 часа в кухнята без да спя. Спорът беше - кой от двамата се справя по-добре - аз за една нощ успях да вкарам кухнята в порядъчен ред, а той за една нощ да съсипе подредбата (щото реши, че за една нощ може да вкара в ред подредбата). На сутринта след неговия престой - всички кашони бяха извадени, както и съдържанието им и де факто бяхме в блокаж. На следващата нощ - аз бях вкарал в ред 3/5 от кашоните, но нямаше нищо разхвърляно. Тази борба (война) ми показа, че 1. Аз мога да работя много време без да спя (нещо, което в момента доста често правя) и 2. Че съм организиран в някаква степен

Не бих могъл да увелича териториите на собствените си възможности, ако не бях водил тази война (от една страна с ози батко, от друга страна със самия себе си)

Когато говорим за границите на морала, примерът за който се сещам е "еднополовия секс". Четем, че в Древна Елада това е било нормално явление, като в резултат на християнската експанзия това бива обявено за грях (Източник на тази философия са и Вехтият Завет, и Новият Завет). Днес в резултат на много действия от страна на ЛГБТ движението имаме отново промяна в границите на възприятието към това явление.

От трета страна индустриална революция съществено е променила и икономическата граница на пределните възможности. И ако преди с пет работника и пет декара земя сме произвеждали 500 кг жито, то днес произвеждаме 2000 кг. Това се дължи именно на редица открития в областта на биологията, химията, физиката и прочие. Но тези открития са дали и своите жертви, нека не забравяме случката с нобеловата лауретка Мария Кюри.

От една страна промяна в някои от границите е необходима, нужна, от друга страна други граници не бива да се променят. Тук въпросът, който стои пред нас е Каква е цаната, която трябва да платим за да се почувстваме Възвишени (Според нашите собствени възприятия)?

На известния физик Макс Планк приписват твърдението за относителната трудност на науките: "Аз избрах да стана Физик, защото Математиката ми се виждаше твърде лесна, а Икономиката твърде трудна."

Като ученик, винаги си мислех, че Математиката е най-трудната дисциплина,
с която трябва да се занимават, и са се занимавали най-умните хора.
И никак не можех да проумея мнения като това на Планк.

Сега като поостарях, започвам да го разбирам, и отчасти да се съгласявам.
И аха-аха да се зарадвам, че съм си избрал да пиша за нещо по-лесничко днес, а не съм се набутал при Физиците например :)   (за което талант със сигурност нямам, пък и не махам достатъчно бързо с ръце за да мога да доказвам физически твърдения)  и леснотията се оказва прекалено мъчна, и си мисля, че е трябваше да започна с Компютърни Науки, или както Queenie реши да нарече тази част от подобщността - Информатика.


Вие какво мислите, коя е най-трудната наука?

Или, ако не сте наясно с науките, защото аз май не съм,  сравнете съответните предмети от училище.

И въобще, Математиката наука ли е, или се придържате към някаква друга класификация, например STEM - Science, Technology, Engineering, Mathematics.

Ами Информатиката?

 Надявам се тази тема да предизвика някакъв всеобщ интерес, които да помогне да се събере група почитатели на тази подобщност.

 

На добър час подобщност  МИИТ :)

 И-ту(е2718)

 

 

ИЗБОРНА АРИТМЕТИКА

„Не е висша математика този прост въпрос...
Ето, намерих коз!” - Ъпсурт

Какво представлява актът на свободния и информиран избор в една демократична система и какво цели? – На тези въпроси се опитваме да отговорим в този материал.

I.    Какво представлява актът на гласуването?

 

Актът на гласуването е частен случай на акта на свободния избор, който е неотменим. Никой не може да принуди някого да избере нещо, може само да направи избора му невъобразимо тежък.
Гласуването е информиран избор, когато гласуващият знае за кого гласува и защо гласува. Избор без информираност не може да бъде счетен за свободен, тъй като се стеснява неговия обхват.
Гласуването като всеки избор е волеизявление. Волята на индивида стои зад всеки негов избор, нещо, което изкуственият интелект а приори не може да моделира.
Гласуването е изявата на волята на всеки поотделно и на народа в съвкупност (като сума от изборите на отделните хора). Народът определя слугите си, защото той е управляващият (министър означава слуга). Няма и как иначе, защото субектът с най – голямата сила определя движението на всички останали, а в демократичните общества това е народът и по точно мнозинството от него.

II.    Какво цели актът на гласуването?
Целта е народът да изкаже волята си, дали иска да се запази или да се промени статуквото (състоянието на страната най - общо).
Статуквото може или да се запази, или да не се запази, според Втория Закон на Аристотеловата логика. Според Авицена „този, който твърди, че да бъдеш бит и горен и да не бъдеш бит и горен е едно и също, трябва да бъде бит и горен, докато не признае, че все пак има разлика в сравнение с това да НЕ бъде бит и горен”.
С други думи народът трябва да каже доволен ли е или не от статуквото.
Твърдение. Народът винаги казва, дали е доволен или не от статуквото, независимо от бройката или процентът на гласувалите.
Доказателство. Гласуването и отказът от гласуване се третират в еднаква степен като действия.Тъй като гласуването е единственият легален начин да се промени статуквото в демократичните държави, отказът от гласуване безусловно се приема включително и де факто като потвърждаване на статуквото.
Пояснение. Ако не гласувате, вие потвърждавате ясно и необоримо, че сте доволни от вашите слуги – парламент, президент и министри. Неучастие в системата е невъзможно, защото тя е легитимирана от самото ви подчинение на законите. Нещо повече – отказът от гласуване е и доброволен отказ от граждански права, защото Вие не сте повече управляващ.

III.    Какво постига актът на гласуването?

 

В демократична система с двуполюсен модел се постига ефектът на люлката:
Ефект на люлката. Гласувате за партия А. За своя мандат тя не изпълнява задоволително своите обещания. Тогава гласувате за партия Б и я избирате като наказателен вот. Тя вече знае, че ако не изпълни достатъчно от своите обещания, ще бъде свалена от власт, което я мотивира да работи по – здраво от партия А преди това. Ако приемем, че успешните партии остават на власт, а неуспешните биват сваляни, този механизъм ще постигне  непрекъснато увеличаване на процента на изпълнените обещания до прага на възможното.
Заб. Както се вижда, от двуполюсния механизъм има смисъл, когато неуспешните партии се наказват, а успешните се възнаграждават. Всяко отклонение от рационалния механизъм на гласуване води към субоптимални резултати или дори до нулиране на процентите изпълнени обещания, които партиите дават. Много е важно да се преизбират успешните и да се наказват неуспешните.
Заб. Критериите за успешност са относителни. Това означава, че една партия е успешна, ако е изпълнилаа по – голям процент обещания от предишния мандат на другата. Да кажем, че партия А е изпълнила 60%. Това е счетено за неуспешно (първи мандат в историята на Демократия) и идва партия Б, която изпълнява 67% Тази партия следва да се счете за успешна и да се преизбере, защото в противен случай, ще дойде по – малко успешна партия. Поставянето на абсолютни и неизпълними критерии към партиите води до идване на все по – неуспешни техни мандати.
Заб. Партиите, ако не са две, трябва да са относително постоянен брой и независими една от друга. В противен случай, могат постоянно да се генерират фантомни партии, които да отнасят протестния вот и да го връщат към партията, срещу която се протестира.
Твърдение. Двуполюсен модел винаги се постига, независимо от броя на партиите.
Доказателство. Когато партиите са повече от две, те все пак са разделени на два лагера – слугуващи и опозиция.
Заб. Опозиция, са тези, които не подкрепят по подразбиране законите и актовете на слугуващите
Заключение:
В следващ материал ще публикуваме известни и предпочитани митове и легенди за демокрацията и политиката по принцип, както и техните опровержения  - следствия от базовите определения и твърдения в този материал.

Знаете ли, че преди 700 000 години хората са прекосявали океаните с много добре конструирани кораби?

Или чували ли сте, че хората, характеризирани като „първобитни пещерни хора”, са притежавали художествени умения и разбирания, толкова изтънчени, колкото и тези на съвременните художници?

Знаете ли, че неандерталците, които са живели преди 80 000 години и които еволюционистите изобразяват като „хора-маймуни”, са изработвали музикални инструменти, изпитвали са наслада от облеклото и аксесоарите и са ходели по нетърпимо горещите пясъци с добре оформени сандали?

По всяка вероятност вие никога не сте чували за никой от тези факти. А напротив, най-вероятно сте останали с погрешното впечатление, че те са били полумаймуни-полухора, неспособни да стоят напълно изправени, които не са можели да изговарят думи и са издавали само странни звуци. Това е така, тъй като цялата тази голяма лъжа е налагана на хората като вас в продължение на последните 150 години.

Причината, която стои зад това, е запазване жива на материалистическата философия, която опровергава съществуването на Бог. Съобразно с този възглед, който изкривява всеки факт, който се изправи на пътя му, Вселената и материята са вечи. С други думи, те нямат начало и следователно нямат и Творец. Тогава как е възникнал животът? Предполагаемото научно обяснение е еволюционната теория.

Защото, докато материалистите твърдят, че Вселената няма Творец, те трябва да дадат свое обяснение за това как животът и десетките хиляди видове по Земята са се появили. Еволюционната теория е сценарият, който те използват за целта. Според тази теория целият ред и живот във Вселената са се появили спонтанно и случайно. Определени неорганични вещества от предисторическия свят са се съединили случайно и са формирали първата жива клетка. В резултат на подобни съвпадения, случвали се в продължение на милиони години, са възникнали и живите организми. И накрая, като последен етап от еволюционната верига, са се появили и човешките същества.

Ранната история на човечеството — за което се твърди, че се е появило в резултат на милиони случайни мутации, всяка една от които е все по-невъзможна от предходната — е изопачена така, че да съответства на този сценарий. Според твърдението на еволюционистите, на което напълно му липсват доказателства, историята на човечеството е следната: По същия начин както живите форми са се развили от примитивни организми към човека, най-високо развитото от всички същества, то така и човешката история трябва да е вървяла от най-примитивни общества към най-напредналите градски общества. Но това предположение е напълно лишено от всякакъв вид подкрепящи го доказателства. То също така изобразява историята на човечеството, следвайки линията на твърденията на материалистическата философия и еволюционната теория.

За да могат да обяснят предполагаемия еволюционен процес, който твърдят, че продължава от едноклетъчни до многоклетъчни организми и след това от маймуни до хора, учените-еволюционисти са пренаписали човешката история. В резултат на това те измислили въображаеми епохи като „Пещерната епоха” и „Каменната епоха”, за да изобразят начина на живот на „примитивния човек”. Еволюционистите, за да подкрепят своята лъжа, че човешките същества и маймуните произхождат от един общ прародител, се захванали с ново търсене. Сега те тълкуват всеки камък, парче стрела или съд, разкрити по време на археологическите разкопки, в тази светлина. Изображенията и диорамите на същества полумаймуни-полухора, които седят в тъмна пещера, облечени в кожи и неумеещи да говорят, са плод на въображението. Първобитният човек никога не е съществувал и никога не е имало Каменна ера. Това не са нищо друго освен измамливи сценарии, измислени от еволюционистите с помощта на една част от медиите.

Всички тези понятия са измама, тъй като последните постижения на науката, особено в областта на биологията, палеонтологията, микробиологията и генетиката, напълно оборват твърденията на еволюционистите. Стана ясно, че представата, че живите видове са еволюирали и са се превърнали в „по-късни” варианти един на друг, е недействителна. Също така и човешките същества не са еволюирали от маймуноподобни същества. Човешките същества са си били хора още от деня, в който са се появили на този свят, и са притежавали висока култура още от този ден до днес. Следователно „еволюцията на историята” също никога не се е случвала.

В настоящата книга ще представим научните доказателства за това, че представата за „еволюцията на човешката история” е лъжа, и ще разгледаме как истината за сътворението сега е подкрепена от последните научни открития. Човечеството се е появило на този свят не чрез еволюция, а чрез съвършеното сътворение на Бог, Всемогъщия и Всезнаещия.

В следващите редове сами можете да прочетете за научните и историческите доказателства за това.

undefined undefined undefined undefined

Според еволюционното историческо разбиране човешката история се поделя на няколко периода, точно както става и с предполагаемия ход на човешката еволюция. Въображаеми понятия като Каменна епоха, Бронзова епоха и Желязна епоха са важна част от еволюционната хронология. Тъй като този въображаем портрет е представян в училищата, по телевизията и вестниците, то повечето хора го приемат без всякакво съмнение и си представят, че човешките същества някога са живели в епоха, през която са използвали само примитивни каменни сечива и технологията е била неизвестна.

Когато обаче бъдат разгледани внимателно археологическите открития и научни факти, излиза наяве една много различна картина. Следите и останките, достигнали до днешни дни – сечива, игли, парчета от флейта, лични украшения и накити – показват, че от културна и социална гледна точка хората винаги, във всеки един период от историята са водили цивилизован живот.

Преди стотици хиляди години хората живеели в къщи, занимавали се със селско стопанство, разменяли стоки, произвеждали тъкани, хранели се, посещавали роднини, проявявали интерес към музиката, рисували картини, лекували болните, извършвали богослужението си и водели нормален живот, както правят хората днес. Хората, които се вслушвали в пророците, изпратени им от Бог, вярвали в Него, единия и единствен Господ, докато останалите се кланяли на идоли. Вярващите, със своята вяра в Бог, съблюдавали моралните ценности, повелени им от Него, докато останалите спазвали суеверни обичаи и извършвали извратени ритуали. Във всяко време от историята, точно както и днес, е имало хора, които вярват в съществуването на Бог, така както и езичници и атеисти.

Разбира се, през цялата история винаги е имало такива, които живеят в по-прости, по-примитивни условия, както и общества, които водят цивилизован живот. Но това в никакъв случай не представлява доказателство за така наречената еволюция на историята, защото, докато една част от света изстрелва космически совалки в космоса, хора, населяващи други земи, все още са лишени от електричество. Това обаче не означава, че тези, които строят космически кораби, са умствено или физически по-развити, т.е. са напреднали повече по предполагаемия еволюционен път и са станали по-културно развити, нито пък, че другите са по-близко до въображаемия човек-маймуна. Това само показва разлика в културите и цивилизациите.

За повече информация: http://www.harunyahya.com/bulgarian/c_refutation_darwinism.php

 

Свещеният Коран е истинното слово на Господ, което Той изпраща на Своя Пророк Мухаммед  чрез Джибрил (Архангел Гавриил). То е наизустявано от Мухаммед, който след това го диктува на своите сподвижници. Те на свой ред го наизустяват и записват под контрола на Пророка. От времето на низпославането на Свещения Коран до наши дни винаги има огромен брой мюсюлмани, които наизустяват буква по буква целия Свещен Коран. Някои от тях дори са способни да го наизустят до десетгодишна възраст. Нито една буква от Свещения Коран не е променена през вековете.

 Свещеният Коран, низпослан преди повече от четиринайсет века, споменава факти, които едва напоследък са открити или доказани от учените. Това дава безспорни доказателства, че Свещеният Коран е истинното слово, изпратено от Бог и че негов автор не е нито Мухаммед , нито някое друго човешко същество. Това доказва също, че Мухаммед е действително изпратеният от Господ пророк. Изумително е, че преди хиляда и четиристотин години някой e знаел факти, които се откриват и доказват едва напоследък с помощта на съвременна апаратура и сложни научни методи. Ето някои примери:

А. СВЕЩЕНИЯТ КОРАН ЗА РАЗВИТИЕТО НА ЧОВЕШКИЯ ЕМБРИОН                                                                              
В Свещения Коран Бог определя етапите на развитие на човешкия зародиш:
„Сътворихме Ние човека от подбрана глина, после го оставяме – частица сперма – на сигурно място, после от частицата сперма създаваме съсирек (аляка) и създаваме като късче надъвкано месо (мудга), и от късчето създаваме кости, и покриваме костите с плът, после го оформяме в друго творение. Благословен е Аллах, Най-прекрасният Творец!“(Коран, 23: 12–14)
Арабската дума аляка има три значения: 1) пиявица, 2) нещо закачено и 3) съсирена кръв.
Когато сравняваме пиявица с ембрион в етапа аляка, намираме прилика между двете(Moore and Persaud. The Developing Human, с. 8.). На този етап ембрионът получава храна от кръвта на майката, подобно на пиявицата, която се храни от кръвта на другите(Moore and others. Human Development as Described in the Quran and Sunnah, с. 36.).
Второто значение на думата аляка е „нещо закачено“. Това, е именно „закачването“ на ембриона в утробата на майката през времето на етапа аляка.
Третото значение на думата аляка е „съсирена кръв“. Намираме,че външният вид на ембриона по време на етапа аляка наподобява съсирена кръв. Това се дължи на присъствието на относително голямо количество кръв, съдържащо се в ембриона по време на този етап(Moore and others. Human Development as Described in the Quran and Sunnah, 37–38.). В същия етап кръвта в ембриона не циркулира до края на третата седмица(Moore and Persaud. The Developing Human, с. 65.), затова ембрионът е като съсирена кръв.
Така трите значения на думата аляка отговарят точно на описанието на ембриона през етапа аляка.
Следващият етап, споменат в знаменията, е етапът мудга. Арабската дума мудга означава „сдъвкана материя“. Ако сдъвчем дъвка и после я сравним с ембриона през етапа мудга, ще заключим, че ембрионът в етапа мудга придобива вида на сдъвкана материя. Това се дължи на сегментите по гърба на ембриона, „наподобяващи отпечатани зъби върху сдъвкана материя“(Moore and Persaud. The Developing Human, с. 65.).
Как е възможно Мухаммед да знае всичко това преди 1400 години, след като науката едва наскоро го открива, като използва съвременна апаратура и усъвършенствани микроскопи, които не съществуват по онова време? Хам и Лиувенхок са първите учени, които изследват човешката сперма, като използват подобрен микроскоп през 1677 г. (повече от 1000 години след Мухаммед ). Те погрешно смятат, че спермата съдържа миниатюрното, вече оформено човешко същество, което нараства, когато попадне в женски-
те полови органи(Moore and Persaud. The Developing Human, с. 9.).
Почетният проф. Кийт Мур е един от най-видните световни учени в областта на анатомията и ембриологията и автор на книгата Развитието на човека, преведена на осем езика. Книгата е научен справочник и е избрана от специална комисия в Съединените щати като най-добрия индивидуален, а не колективен труд в съответната област. Д-р Кийт Мур е почетен професор по анатомия и клетъчна биология в университета на Торонто, Канада. Там той е
заместник-декан по естествени науки във Факултета по медицина и в продължение на 8 години е ръководител на Катедрата по анатомия. През 1984 г. той получава най-престижната награда в областта на анатомията в Канада, Голямата награда на Канадската асоциация на анатомите. Ръководител е на много международни асоциации, такива като Канадската и Американската асоциация на анатомите, и Съвета на Съюза по биологични науки.През 1981 г., по време на Седмата медицинска конференция в Даммам, Саудитска Арабия, проф. Мур казва: „Огромно удоволствие беше за мен да помогна за изясняването на знаменията в Свещения Коран относно човешкото развитие. Ясно ми е, че те са изпратени на Пророка Мухаммед  от Аллах, защото почти всички тези факти са останали неизвестни още много векове след него. Това ми подсказва, че Мухаммед трябва да е бил пратеник на Господ“.
След което му задават въпроса: „Значи ли това, че вие смятате Свещения Коран за Божието слово?“, а той отговаря: „Не намирам пречка в приемането на този факт“. На друга конференция проф. Мур заявява: „…Тъй като да се определят етапите в развитието на човешкия зародиш е сложно поради непрекъснатите промени в процеса на развитието му, предлагаме нова система за класификация, която използва термините, спо-
менати в Свещения Коран и сунната на Мухаммед . Предложената система е проста, подробна и съобразена със съвременните ембриологични познания. През последните четири години усиленото изучаване на Свещения Коран и хадисите (които представля-ват точно предадени от сподвижниците на Пророка Мухаммед съобщения за онова, което той казва, прави и утвърждава) разкрива системата за класификация на човешкия зародиш в тях, която е
удивителна, тъй като е записана през VІІ в. от новата ера. Въпреки че Аристотел, основателят на науката ембриология, в резултат на изследването си върху кокоше яйце установява, че пилешкият зародиш се развива на етапи. Както е известно от историята на ембриологията, преди ХХ в. малко се знае за определянето на етапите и класификацията на човешкия зародиш. Поради това описанието на човешкия зародиш в Свещения Коран не може да се базира на наличните научни знания през VІІ век. Единственото логично зак-
лючение е: това описание е разкрито на Мухаммед  от Бог.
Той не може да знае такива подробности, защото е бил неграмотен и без всякакъв научен опит“.

 Б. СВЕЩЕНИЯТ КОРАН ЗА ПЛАНИНИТЕ

Основен справочник по въпросите за Земята в много университети по цял свят е книгата Земя. Един от двамата й автори е почетният проф. Франк Прес. Той е научен съветник на един от бившите американски президенти, Джими Картър, и в продължение на 12години е президент на Националната академия на науките, Вашингтон. Според него планините имат корени в основата си(Press and Siever. Earth, с. 435. Вж. също Tarbuck and Lutgens. Earth Science, с. 157). Тези корени са дълбоко побити в земята, затова планините имат формана подпора .
Именно по този начин в Свещения Коран се описват планините:
„Не сторихме ли Ние земята постеля и планините – подпори?“ (Коран, 78: 6–7)
Съвременната наука за земята (геология) доказва, че планините имат корени дълбоко под земната повърхност , които могат да достигнат няколко пъти тяхната надземна височина(El-Naggar. The Geological Concept of Mountains in the Quran, с. 5).
Следователно най-подходящата дума за описание на планините е думата подпора, тъй като повечето правилно поставени подпори при строителството са скрити под повърхността на земята. Историята на науката ни показва, че теорията за планините, които имат дълбоки корени, се появява едва през втората половина на XIX век(El-Naggar. The Geological Concept of Mountains in the Quran, с. 5.).
Планините играят важна роля за стабилизиране на земната кора(El-Naggar. The Geological Concept of Mountains in the Quran, с. 5.). Те възпрепятстват земетресенията. Бог казва в Свещения Коран:
„И положи на земята непоклатими планини, за да не се люлее с вас…“.(Коран, 16: 15)
Съвременната теория на тектониката също така потвърждава, че планините действат като стабилизатори на земята. (Скалното вещество, изграждащо планините, в земната кора е идеална еластична среда. Тектоничните земетресения възникват вследствие на динамични процеси в земната кора, които предизвикват еластични и пластични деформации в скалното вещество. Глинестият компонент в скалното вещество увеличава неговата пластичност и намалява възможността за образуване на разсед (разместване) в него, т.е. намалява вероятността за земетресение. По този начин планините изпълняват роля на стабилизатори на земята.) Тази тяхна роля става известна едва през 60-те години на XX век.
Може ли някой по времето на Пророка Мухаммед да знае истинската форма на планините? Може ли някой да си представи, че голямата планина, която вижда пред себе си, всъщност се разширява дълбоко в земята и има корен, както твърдят учените? Когато се обсъжда въпросът за планините, в голям брой книги по геология се описва само онази част, която е над повърхността на земята. Това е така, защото тези книги не са написани от специалисти по геология. Съвременната геология обаче потвърждава истинността на кораничните знамения.

В. СВЕЩЕНИЯТ КОРАН ЗА ПРОИЗХОДА НА ВСЕЛЕНАТА
Според теорията за горещата вселена (тази теория описва съвременните възгледи за развитието на Вселената) с Големия взрив е започнало разширението на Вселената от едно много компактно и много плътно състояние на материята с изключително висока температура. Чрез наблюдения и теоретични методи съвременната наука за изучаването на Вселената (космология) ясно посочва, че цялата Вселена някога е била „димна“ материя (непрозрачна, много плътна и гореща газово-прахова смес) (Weinberg. The First Three Minutes, a Modern View of the Origin of the Universe, 94–105..)

Учените днес могат да наблюдават нови звезди, образуващи се от такъв „дим“. Светещите звезди, които наблюдаваме през нощта, както и цялата Вселена са образувани от този „дим“. Аллах казва в Свещения Коран:     „После се насочи към [сътворяването на] небето, а то бе дим…“.(Коран, 41: 11)

Тъй като Земята и небесата (Слънцето, Луната, звездите, планетите, галактиките и т.н.) са създадени от същия „дим“, заключаваме, че Земята и небесата първоначално имат общ състьв. По-късно те се формират и разделят едни от други. Аллах казва в Свещения Коран:
„Не виждат ли неверниците, че небесата и земята бяха съединени, а Ние ги разделихме?…“(Коран, 21: 30)
Д-р Алфред Кронер е световноизвестен учен. Той е професор по геология и ръководител на Катедрата по геология към Института по геонауки, в университета „Йоханес Гутенберг“ в Майнц, Германия. Той казва: „Като разсъждавам откъде произхожда Мухаммед , аз мисля, че е почти невъзможно той да има представа занеща като общия произход на Вселената, тъй като едва през последните няколко години учените откриват с много сложни и развити технологически методи тези факти“. И допълва: „Някой, който не знае нищо за ядрената физика преди повече от хиляда и четиристотин години, не е в състояние да открие със своя собствен ум, че например земята и небесата имат един и същ произход“.
Г. СВЕЩЕНИЯТ КОРАН ЗА ГЛАВНИЯ МОЗЪК
В Свещения Коран Аллах казва за един от злосторните неверници, който е забранил на Пророка Мухаммед да се моли в Кяаба:
„Ала не! Ако не престане, ще го повлечем за перчема [ен-насйя]– перчема лъжлив, грешен“. (Коран, 96: 15–16)
Защо Свещеният Коран описва предната част на главата (перчема) като лъжливост и греховност? Защо Свещеният Коран не казва, че човекът е лъжлив и грешен? Каква е връзката между предната част на главата и лъжливостта и греховността?
Ако разгледаме черепа в предната част на главата, ще открием, че там е разположена предната зона на мозъка . Какво казва физиологията за функцията на тази зона? В книгата Основина анатомията и физиологията за тази зона се казва: „Подбудите и способността за планиране и иницииране на движенията възникват в предната част на фронталните дялове на мозъка, т.нар. предфронтална зона. Това е областта на мозъчната кора, отговаряща за
асоциациите…“(Seeley and others. Essentials of Anatomy & Physiology, с. 211. Вж. също System, Noback and others,The Human Nervous, 410–411.. )                           И още: „За нейната роля в мотивацията предфронталната зона се приема като функционален център на агресивността …“(Seeley and others. Цит.съч., с. 211.).
Така тази зона на главния мозък отговаря за планирането, подбуждането, формирането на добро или лошо поведение и за говоренето на лъжи или истини. Ето защо е подходящо и уместно да се опише предната част на главата като лъжлива и грешна, когато някой лъже или извършва грях, или, както го описва Свещеният Коран: „…перчема [насйя] лъжлив, грешен“.
Според проф. Мур едва през последните шейсет години учените описват тези функции на предфронталната зона на мозъка(Moore and others. Al-E'jaz al-Elmy fee al-Naseyah (The Scientific Miracles in the Front of the Head),с. 41.).
                                                                                                                                   Д. СВЕЩЕНИЯТ КОРАН ЗА МОРЕТАТА И РЕКИТЕ                                        Съвременната наука открива, че там, където водите на две различни морета се срещат, между тях възниква бариера. Тази бариера ги разделя така, че всяка от тях има своя собствена температура, соленост и плътност(Davis. Principles of Oceanography, 92–93.). Например водата на Средиземно море е топла, солена и по-малко плътна в сравнение с тази в Атлантическия океан. Когато водата от Средиземно море се влива в Атлантическия океан през Гибралтарския проток, тя се движи в разстояние на няколко стотици километра навътре в Атлантическия океан, на дълбочина около 1000 метра със своята характерна температура, соленост и по-малка плътност. Водата на Средиземно море се
стабилизира на тази дълбочина(Davis. Principles of Oceanography, с. 93. ).
Въпреки наличието на вълни, силни течения и приливи в двете морета, водите им не преминават през бариерата.В Свещения Коран се споменава, че има бариера между две морета, които се срещат, и те не я нарушават:
„Пусна Той двете морета да се срещнат, но между тях имапреграда, която не престъпват“.(Коран, 55: 19–20)
Но когато в Свещения Коран се говори за разделението между сладката и солената вода, се споменава за наличието на „възбранена преграда“. Аллах казва в Свещения Коран:
„Той е, Който разположи в съседство двете морета, едното– сладко, утоляващо жаждата, а другото – солено, горчиво. И стори между тях граница и възбранена преграда“.(Коран, 25: 53)
Някой може да попита защо Свещеният Коран споменава за преграда, като говори за граница между сладката и солената вода, но не я споменава, когато говори за границата между двете морета?
Съвременната наука открива, че в големите устия на реките, където сладката и солената вода се срещат, ситуацията е доста по-различна от онова, което е открито за местата, където се срещат водите на две морета. Знае се, че онова, което разграничава сладката от солената вода в големите устия на реките, е така наречената термоклинна зона(Gross. Oceanography, с. 242. Вж. също Thurman. Introductory Oceanography, 300–301). (Обикновено по-солените и по-плътни морски води са разположени под по-пресните води. Това е свързано с постигане на равновесно състояние между двата слоя. Разпределени ето на плътността на морската вода зависи от разпределението на температурата и солеността. Топлата морска вода е с по-малка плътност и се разполага в по-горните слоеве на морето. В тази област, наречена сезонен термоклин, се наблюдава увеличение на плътността със скок (рязко) (Gross. Oceanography, с. 244, и Thurman. Introductory Oceanography, 300–301) в дълбочина, както и бързопроменяща се соленост на водата. Водата в тази зона на разделение (преграда) има соленост, различна от тази на прясната и на солената вода . В следващата област, наречена главен термоклин, плътността плавно нараства в дълбочина.) Тази преграда (зона на разделение) е със соленост, различна от тази на прясната вода и от солената вода (хоризонаталното изменение на солеността зависи от морските течения).
Тази информация е открита едва наскоро чрез модерни уреди за измерване на температурата, солеността, плътността на водата, разтворимостта на кислорода в нея и т.н. Човешкото око не може да улови разлика между две морета, които се срещат, и по-скоро и двете ни изглеждат като едно еднородно море. Човешкото око не може да улови също така разделението на водата при устията на големи реки и да разграничи сладката вода, солената вода и преградата (зона на разделение).
                                                                                                                                    Е. СВЕЩЕНИЯТ КОРАН ЗА ДЪЛБОКИТЕ МОРЕТА И ВЪТРЕШНИТЕ ВЪЛНИ
Господ казва в Свещения Коран:
„Или [делата им са] като тъмнини в морска бездна. Покриват я вълни едни над други, а над тях – облаци. Тъмнини една върху друга. Извади ли някой ръка, едвам ще я види…“. (Коран, 24: 40)
Това знамение споменава за тъмнината на големи дълбочини в моретата и океаните, където ако човек протегне ръката си, не може да я види. Тъмнина в моретата и океаните се наблюдава на около 200 и повече метра дълбочина. На тази дълбочина почти няма светлина . На дълбочина над 1000 метра въобще няма светлина(Elder and Pernetta. Oceans, с. 27). Човекът без помощта на подводница или специална екипировка е способен да се гмурне на не повече от 40 метра. Човешки същества не могат да оцелеят без чужда помощ в дълбоката тъмна част на океана, както и на дълбочина от 200 метра.
 Учените неотдавна откриват тази тъмнина с помощта на специална екипировка и подводници, които им позволяват да се гмурнат в дълбините на океаните. От следната мисъл в знамението „…в морска бездна. Покриват я вълни едни над други, а над тях – облаци…“ можем също да разберем, че дълбините на моретата и океаните са покрити от вълни и над тях има други вълни. Ясно е, че вторите вълни са вълните на водната повърхност, които виждаме, защото знамението споменава, че над вторите вълни има облаци. Но какво да кажем за първите вълни? Учените наскоро откриват, че има вътрешногравитационни вълни, което „се дължи на взаимодействие между слоеве вода с различна плътност“ (Gross. Oceanography, с.205). Вътрешногравитационните вълни „покриват“ дълбините на морета и океани, защото водите в дълбините имат по-висока плътност от водите над тях. Тези вълни действат като вълните на повърхността. Те също могат да се разбиват като тези на повърхността. Вътрешногравитационните вълни не могат да бъдат видени с човешко око, но могат да бъдат открити чрез изследване на измененията на температурата и солеността на водата в даден район.
                                                                                                                                      Ж. СВЕЩЕНИЯТ КОРАН ЗА ОБЛАЦИТЕ
Учените, които изучават видовете облаци, установяват, че дъждовните облаци са образувани и оформени според точно определени системи и известни етапи, свързани с подходящи видове облаци и ветрове. Един от видовете дъждовни облаци е кълбесто-дъждовният облак. Метеоролозите изучават как се образува кълбестодъждовният облак и как от него се получава дъжд, градушка или мълния.
Те откриват, че кълбесто-дъждовният облак минава през следните етапи, преди да се образува дъжд:
1. Движение на облаците. Кълбесто-дъждовните облаци започват да се образуват, когато под действие на вятъра малки кълбести облаци (кумулис) достигат до зона, в която тези облаци се събират .
2. Съединяване. Малките облаци се съединяват и образуват поголям облак (1Anthes and others. The Atmosphere, 268–269, Miller and Thompson. Elements of Meteorology, с. 141).
3. Натрупване. Когато малките облаци се съберат заедно, вертикалните въздушни течения в по-големия облак нарастват. Теченията близко до центъра на облака са по-силни, отколкото тези в краищата(Теченията близо до центъра са по-силни, защото те са защитени от студени ефекти чрез
външната част на облака.). Тези течения предизвикват вертикално нарастване на масата на облака и облакът се издължава нагоре . Това вертикално нарастване разпростира облака към по-студени области на атмосферата, където капките от вода и зърната град се формират и започват все повече и повече да нарастват. Когато водните капки и зърната от град станат твърде тежки и вертикалното течение в горните слоеве не може да ги удържи, те започват да падат от облака като дъжд, градушка и т.н.(Вж. Anthes and others. The Atmosphere, с. 269, Miller and Thompson. Elements of Meteorology,141–142.)
Всевишният казва в Свещения Коран:
„Не виждаш ли, че Аллах подкарва облаците, после ги съединява, после ги сторва на купчина и виждаш как дъждът излизаот тях...“.
(Коран, 24: 43)
Едва наскоро метеоролозите откриват тези подробности относно образуването, структурата и функцията на облака, като използват усъвършенствана техника: самолети, сателити, компютри, балони и други, за да изследват вятъра и неговата посока, да измерят влажността и нейното изменение и да определят нивата и измененията на атмосферното налягане (Makky and others. Ee'jaz al-Quran al-Kareem fee Wasf Anwa' al-Riyah, al-Sohob, al-Matar, с. 55).
След като споменава облаците и дъжда, цитираното знамение говори за градушката и светкавиците:
„…И спуска от планини в небето градушка, и поразява Той с нея когото пожелае, и я отклонява от когото пожелае. И блясъкът на нейната мълния едва не отнема зрението“.(Коран, 24: 43)
Метеоролозите откриват, че тези кълбесто-дъждовни облаци, от които вали градушка, достигат височина от около 7620 метра до
около 9144 метра (от 4,7 до 5,7 мили) (Miller and Thompson. Elements of Meteorology, 141–142.), подобни на планини, както Свещеният Коран казва: „…И спуска от планини в небето градушка…“ .

Това знамение може да наведе към следния въпрос: защо в знамението се казва: „...нейната мълния...“ при споменаването на градушката? Значи ли това, че градушката е съществен фактор при образуването на мълнии? Нека видим какво пише в книгата Съвремената метеорология. Там четем, че облаците се наелектризират, когато град преминава през зона в облака от преохладени
водни капчици и ледени кристалчета. Когато водните капчици се сблъскват с парчета град, те замръзват при контакта и отделят латентна енергия. Това запазва повърхността на парчетата град потопла от заобикалящите ги ледени кристалчета. Щом парчетата град влязат в контакт с ледените кристалчета, се случва важен феномен: електроните протичат от постудения към по-топлия обект. Оттова следва, че парчетата град добиват отрицателен заряд. Същият
ефект се получава, когато преохладените водни капчици влязат в контакт с парчетата град, при което се отчупват малки положително заредени парченца лед. Тези по-леки, положително заредени парченца се понасят от вертикалното течениекъм горната част на облака. Парченцата град, останали с отрицателен заряд, падат към долната част на облака, при което по-долната част наоблака става отрицателно заредена.Този отрицателен заряд се освобождава при протичането на искров разряд (мълния), съпроводен с ос-
лепителен блясък (светкавица) и характерен гръм (гръмотевица) (Ahrens. Meteorology Today, с. 437.).
Следователно стигаме до заключението, че градушката е съществен фактор при образуването на мълнии. Тази информация за мълниите е открита наскоро. До 1600 г. доминират идеите на Аристотел, който казва, че атмосферата съдържа два вида мъгли – влажни и сухи, и че гръмотевицата е звукът от сблъсъка между сухата мъгла и съседните облаци, а светкавицата
представлява пламване и горене на сухата мъгла с тънък и слаб огън(Ross and others. The Works of Aristotle Translated into English: Meteorologica. Т. 3, 369a–369b.). Това са някои от идеите на метеорологията, които доминират през времето на низпославането на Свещения Коран, преди хиляда и четиристотин години.
                                                                                                                                     З. КОМЕНТАРИ НА УЧЕНИ ОТНОСНОНАУЧНИТЕ ЧУДЕСА В СВЕЩЕНИЯ  КОРАН
Следват някои коментари на учени за научните чудеса в Свещения Коран. Всички тези коментари са взети от видеокасета, озаглавена Това е Истината. На нея се виждат и чуват учените, докато изказват своите коментари.
1. Д-р Персод е професор по анатомия, педиатрия и детско здраве, акушерство, гинекология и репродуктивни науки в Университета на Манитоба, Уинипег, Манитоба, Канада, където в продължение на 16 години е завеждащ катедрата по анатомия. Той е добре познат в своята област. Автор е или редактор на 22 учебника и публикува над 181 научни статии. През 1991 г. получава най-престижната награда в областта на анатомията в Канада – Голяматанаграда на Канадската асоциация на анатомите. Когато го питат за
научните чудеса в Свещения Коран, които изследва, той заявява
следното:
„Беше ми обяснено, че Мухаммед  е бил съвсем обикновен човек. Не е знаел да чете, не е можел да пише. Всъщност е бил неграмотен. Става дума за времето преди хиляда и четиристотин години, когато един неграмотен прави задълбочени изявления и твърдения, които са удивително точни за природните науки. Аз лично не мога да приема, че това е чист късмет. Има прекалено много точности и както за д-р Мур, и за мен няма пречки да смя-
там, че това е Божие вдъхновение или откровение, което го е довело до тези твърдения“.
Проф. Персод включва няколко знамения от Свещения Коран и изказвания на Пророка Мухаммед в някои от своите книги. Той представя също така тези знамения от Свещения Коран и изказвания на Пророка Мухаммед на няколко конференции.
2. Д-р Джо Лий Симпсън е завеждащ катедрата по акушерство и гинекология, професор по акушерство и гинекология и по молекулярна и човешка генетика в Колежа по медицина „Байлор“, Хюстън, Тексас, САЩ. Преди това той е професор по акушерство и гинекология и завеждащ катедрата по акушерство и гинекология в Университета в Тенеси, Мемфис, САЩ. Президент е също на Американското дружество по стерилитет. Награждаван е многократно,
включително и с Наградата за обществено признание на професорите по акушерство и гинекология през 1992 г. Проф. Симпсън изучава следните две предания от Пратеника Мухаммед :
„Сътворяването на всеки от вас се осъществява в утробата на майка му за четирийсет дни. После е съсирек за също толкова време. После е къс месо също толкова…“
„Ако зародишът навърши четирийсет и два дни, Аллах му изпраща ангел, който го оформя и сътворява неговия слух, зрение, кожа, плът и кости…“
Той проучва обстойно тези два хадиса на Пророка Мухаммед , като отбелязва, че първите четирийсет дни представляват ясно разграничен етап в развитие на зародиша. Той е особено впечатлен от абсолютната точност на тези предания. По време на конференция ученият изразява следното мнение:
„И така, двете предания, които цитирахме, ни предоставят специфична „програма“ на основното ембриологично развитие преди четирийсетте дни. Отново се потвърждава мнението, изразено вече неведнъж от други докладчици, че тези хадиси не може да се основават на научните знания от времето на писането им… Следователно, според мен не само няма конфликт между генетиката и религията, но религията дори може да насочва науката, като добавя открития в някои научни начинания, тъй като в Свещения Коран
съществуват твърдения, които са доказани векове по-късно, което от своя страна потвърждава, че Свещеният Коран е бил изпратен от Господ“.
3. Д-р Маршал Джонсън е почетен професор по анатомия и еволюционна биология в Университета „Томас Джеферсън“, Филаделфия, Пенсилвания, САЩ. В продължение на 22 години той е професор по анатомия, завеждащ катедра по анатомия и директор на Института „Даниел Бох“. Президент е на Дружество по изучаване на уродливи форми на живот и на изменения в организмите (по терателогия). Автор е на повече от 200 публикации. През
1981г., по време на Седмата медицинска конференция в Даммам,
Саудитска Арабия, проф. Джонсън казва в представянето на своята изследователска работа:
„Следователно Свещеният Коран описва не само външното развитие, но отбелязва и вътрешните етапи, етапите вътре в зародиша,от неговото сътворяване и развитие, като набляга на основното, което е признато от съвременната наука“. Също така той казва: „Като учен мога да се съглася само с онова, което наистина виждам. Разбирам ембриологията на развитието. Разбирам думите, преведени ми от Свещения Коран. Както вече дадох пример, ако със знанието, което имам днес, можех да се пренеса в онова време,не бих бил способен да опиша нещата, които вече са били описани. Не виждам доказателства, които биха ми позволили да оборя концепцията, че този човек, Пророка Мухаммед , сам е открил тази информация по някакъв начин. Ето защо не намирам нищо противоречиво в идеята за участие на Божията намеса в онова, което той е написал“.
4. Д-р Уилям Хей е известен учен океанолог. Професор е по геоложки науки в Университета на Колорадо, Булдер, Колорадо,САЩ, а преди това е декан на Колеж по морски и атмосферни науки „Росенстил“ към Университета на Маями, Маями, Флорида, САЩ. След дискусия с проф. Хей относно споменаването в Свещения Коран на новооткрити факти за моретата той казва:
„За мен беше много интересно да разбера, че информация по тази тема се съдържа в древните писания на Свещения Коран, и няма как да знам откъде идва тя, но смятам за изключително интересен факта, че тя се съдържа в Корана, който продължава да разкрива значението на някои пасажи“. И когато го попитали за източника на Свещения Коран, той отговорил: „Аз смятам, че източникът сигурно е Аллах“.
5. Д-р Джералд Гьорингер е доцент по ембриология в катедрата по клетъчна биология и директор на Медицинската школа в университета „Джорджтаун“, Вашингтон, САЩ. Когато представя проучванията си на Осмата саудитска медицинска конференция в Риад, Саудитска Арабия, проф. Гьорингер заявява следното:
„В няколко айята – знамения от Свещения Коран, се съдържа доста изчерпателно описание на човешкото развитие от времето на смесването на гените (оплождането) до образуването на органите. Няма друг, по-ранен, толкова ясен и изчерпателен запис на човешкото развитие като класификация, терминология и описание. В повечето, ако не и във всички случаи това описание предшества с векове записването на различните етапи в ембрионалното развитие, регистрирано в традиционната научна литература“.
6. Д-р Йошихиде Козаи е почетен професор на Токийския университет, Хонго, Токио, Япония, и бивш директор на Националната астрономическа обсерватория Митака в Токио. Той казва:
„Много съм впечатлен, че откриваме верни астрономически факти в Свещения Коран. Съвременните астрономи са изучили много малка област от Вселената. Ние сме насочили усилията си към разбирането едва на незначителна нейна част, тъй като използването на телескопи ни позволява да видим само ограничена област от небето, а не цялата Вселена. Затова, когато чета Свещения Коран, в който намирам отговор на различните въпроси, аз мисля, че мога да намеря своя бъдещ път за изследване на Вселената“.
7. Проф. Таджатат Таджейсън е завеждащ Катедрата по анатомия в Университета „Чанг Мей“, Чанг Мей, Тайланд. Преди това е декан на Медицинския факултет в същия университет. По време на Осмата саудитска медицинска конференция в Риад, Саудитска Арабия, проф. Таджейсън казва:
„През последните три години у мен предизвика интерес Свещеният Коран. …В резултат на изследването си и на това, което научих от тази конференция, вярвам, че всичко написано в Свещения Коран още преди хиляда и четиристотин години е истина и може да бъде доказано днес с научни средства. Тъй като не е могъл нито да пише, нито да чете, Пророка Мухаммед трябва да е бил пратеник, препредал тази истина, която му е била дадена като откровение от някого, който притежава качествата на творец. Този
творец е Аллах. Следователно мисля, че е време да кажа Ля илаха илла Аллах, няма друг бог освен Аллах, Мухамедур расулюллах –
Мухаммед  е Пратеник на Аллах. Накрая бих искал да благодаряза прекрасната  и много успешна организация на тази конференция.
…Аз спечелих не само от научна и религиозна гледна точка, но имах и огромния шанс да се запозная с много известни учени и да спечеля много нови приятели сред участниците. Най-ценното нещо от всичко, което спечелих с идването си на това място, е Ля иляхе иллеллах, Мухамедур раслюллах, и ставам мюсюлманин“.
След всички изложени примери за научните чудеса в Свещения Коран и коментарите на учените нека си зададем следните въпроси:
• Може ли да е чисто съвпадение, че цялата тази информация от различните области на науката, спомената в Свещения Коран, който е бил изпратен преди хиляда и четиристотин години, отговаря на съвременната наука?
• Възможно ли е Мухаммед или някой друг човек да е написал Свещения Коран?
Единственият възможен отговор е, че Свещеният Коран е точното слово, изпратено от Господ.
Библейски предсказания за появата на Мухаммед , Пророка на исляма
Библейските предсказания за появата на Пророка Мухаммед  доказват истинността на исляма пред онези, които вярват в Библията.
В Библията, във Второзаконие, Моисей заявява, че Бог му говори: „Аз ще им издигна Пророк изсред братята им, какъвто си ти, ще вложа думите Си в устатаМу, и Той ще им говори всичко, що Му Аз заповядам; А който
 не послуша думите Ми, които (Оня Пророк) ще говори от Мое име, от него ще диря сметка“. (Второзаконие 18: 18–19)
От тези цитати е ясно, че пророкът, когото Бог ще изпрати, е:
1. Измежду „братята“ на израилтяните – става въпрос за техните братовчеди, исмаилтяните. Исмаил, другият син на Аврам, е прародител на Пророка Мухаммед .
2. Пророк като Моисей. Едва ли е имало други двама пророци, които да си приличат, както Моисей и Мухаммед мир над тях. И единият, и другият е дал универсален закон, Кодекс за живота. И единият, и другият се е изправял срещу враговете и е печелил по чудотворен начин. И единият, и другият е бил приет като пророк и като държавник. Мухаммед и Моисей си приличат и по естественото раждане, семейния живот и смъртта. С Иисус мир нему не е така. Нещо повече, онези, които казват, че го следват, го смятат за Божи син, а не за пратеник, както вярват мюсюлманите. Ето защо това предсказание се отнася не за Иисус, а за Пророка Мухаммед , защото той повече от Иисус прилича на Моисей. За аналогия между Иисус и Моисей не може да се говори. Също така в Евангелие от Иоана се известява, че евреите очаквали изпълнението на три различни предсказания. Първото било идването на Иисус. Второто било идването на Илия. Третото било идването на Пророка. Това е ясно от трите въпроса, зададени на Иоан Кръстител: „И това е свидетелството на Иоана, когато иудеите проводиха от Иерусалим свещеници и левити да го попитат: кой си ти? Той изповяда и не се отрече; той изповяда: не съм аз Христос. И попитаха го: а що си? Илия ли си ти? Рече: не съм. Пророкът ли си ти? И отговори: не“. (От Иоана свето Евангелие, 1: 19–21)
Въпросът, свързан с „Пророка“ от Иоан 1: 20, се отнася за предсказанието на Второзаконието 18: 15 и 18: 18(Вж. бележки в Библия, издание на Св. Синод на българската църква, 1998, с.1297.) – това се потвърждава и в Деяния на светите апостоли 13: 25. От всичко до тук стигаме до заключението, че предсказанието във Второзаконието 18:18 не се отнася за Иисус, а за Пророка Мухаммед .
Забележете, че Бог казва в стиха след предсказанието във Второзаконието 18: 18: „А който не послуша думите Ми, които (Оня Пророк) ще говори от Мое име, от него ще диря сметка“.(Второзаконие, 18: 19). Това означава, че който вярва в Библията, би трябвало да вярва в това, което този Пророк казва, и този Пророк е Пророка Мухаммед (За повече информация по тази тема вж. в брошурата Библейски пророчества за появата на Мухаммед, ислямския Пророк).

Обикновеният живот на Мухаммед
Ако сравним живота на Пророка Мухаммед  преди началото на пророческата му мисия и живота му след нея, ще установим, че няма причини да смятаме Мухаммед за лъжепророк, който претендира за пророчество с цел да постигне материални облаги, величие, слава или власт. Преди да встъпи в пророческата си мисия, Мухаммед  няма финансови затруднения. Като известен и преуспял уважаван търговец той реализира достатъчно печалба. След като е натоварен с мисията на пророк, материалното му състояние се влошава. За да изясним това по-добре, нека разгледаме следните предания за неговия живот:
• Аиша, съпругата на Мухаммед , казва (на своя племенник Уруа): „...Племеннико, цели два месеца ние прекарахме, без да се пали огън [за готвене] в дома на Пророка“. Нейният племенник я пита: „Лельо, с какво оцелявахте?“ Тя отговаря: „С двете неща– фурми и вода, но Пророка има съседи [от ансарите], с дойни камили, и те му пращаха по малко мляко“.
• Сахл ибн Са’ад, един от сподвижниците на Мухаммед , казва: „Пратеника на Аллах не е ял хляб, направен от хубаво брашно,от времето, когато Аллах го изпрати [като пророк] та чак до смъртта си“.
• Аиша, съпругата на Мухаммед , казва: „Постелята на Пророка, на която той спеше, бе направена от кожа, натъпкана с палмови влакна“.
• Амр ибн Ал-Харис, един от сподвижниците на Мухаммед , казва, че когато Пророка починал, не оставил нито пари, нито нещо друго, с изключение на мулето си, оръжието си и парче земя, която той оставил като подаяние.
Мухаммед живее скромно до смъртта си, въпреки че мюсюлманската хазна е на негово разположение. По-голямата част от Арабския полуостров е мюсюлманска преди неговата смърт и мюсюлманите стават победители осемнайсет години след неговата мисия.
Възможно ли е Мухаммед да претендира за пророчество, за да постигне високо положение, величие или власт? Желанието за постигане на обществено положение и власт обикновено се свързва с добра храна, луксозни дрехи, величествени палати, охрана и безспорна власт. Важи ли някой от тези показатели за Мухаммед? Ще направим бегъл преглед на неговия живот, което ще даде отговор на този въпрос. Въпреки отговорностите си като пророк, учител, държавник и съдия, Мухаммед продължава да дои своята коза, да кърпи дрехите си, да поправя обувките си, да помага в домакинската работа, да посещава бедни хора, когато се разболеят. Той помага и на своите сподвижници при подготовка за битка, като заедно с тях изкарва пясък6. Неговият живот е удивителен модел за простота и скромност.
Последователите на Мухаммед  по неповторим начин го обичат, уважават и му вярват. Въпреки това той не престава да подчертава, че обожаването трябва да е насочено към Аллах, а не към него лично. Анас, Аллах да е доволен от него, един от сподвижниците на Мухаммед , казва, че няма човек, когото те да обичат повече от Пророка Мухаммед ; дори когато влиза при тях, не му стават на крака, защото ненавижда начина, по който хората се изпра-
вят пред своите лидери.
Много преди да има някакъв изглед за успех на исляма и от самото начало на дълга и изпълнена с мъчения, страдание и преследване за него и сподвижниците му ера, Пророка Мухаммед получава интересно предложение. Пратеникът на езическите лидер Утба идва при него и му казва: „…Ако искаш пари, ще съберем достатъчно пари за теб, така че да станеш най-богатият от нас. Ако искаш да бъдеш водач, ние ще те приемем за лидер и никога няма да решаваме въпрос без твоето съгласие. Ако искаш кралство, ще
те направим наш крал…“ Само едно нещо се иска от Мухаммед – да се откаже да призовава хората към обожествяване на един-единствен Бог. Това предложение не е ли съблазнително за човека, гонещ земни ползи? Разколебан ли е Мухаммед с това предложение? Отхвърля ли го като стратегия да се пазари и да си оставивъзможност за по-добро предложение?  Не, той отговаря: „В името на Аллах, Всемилостивия Милосърдния“. И започнал да рецитира пред Утба знамения от Свещения Коран 41: 1–381. Ето някои от тях:
„Низпослание от Всемилостивия, Милосърдния – Книга, знаменията на която са разяснени – Коран на арабски за хора проумяващи – благовестител и предупредител. Но повечето оттях се отвръщат и не се вслушват“. (Коран, 41: 2–4)
По друг повод и в отговор на молбата на чичо си да спре да призовава хората към исляма, отговорът на Мухаммед е решителен и искрен: „Кълна се в името на Аллах, чичо, дори да сложат слънцето в дясната ми ръка и луната в лявата ми ръка, за да се откажа от това дело, никога не бих се отказал освен ако Аллах направи да възтържествува това дело или да загина, защитавайки го“.
Мухаммед  и няколкото последователи не само страдат от преследване и гнет тринайсет години, но дори няколко пъти неверници се опитват да го убият. В един от случаите те опитват да го убият, като пускат голям скален блок, който едва можел да бъде вдигнат, за да падне върху главата му. Друг път опитват да го убият, като отровили храната му. Какво нещо би оправдало такъв живот на страдание и жертви, дори и след пълна победа над противниците? Какво би могло да обясни скромността и великодушието, които той показва в най-славните моменти, когато настоява да отбележи, че успехът се дължи само на помощта на Аллах, а не на собствения му гений и уменията му? Би ли могло това да са характеристики на жаден за власт или егоцентричен човек?
Феноменалното разпространение на исляма.

 Може би е подходящо да посочим важен признак за истинността на исляма. Добре известно е, че ислямът е най-бързо разпространяващата се религия в Съединените Американски щати. Следват няколко наблюдения на този феномен:                                                                                                                     • „Ислямът е най-бързо разпространяващата се религия в Америка, напътствие и опора за стабилност за много хора от нашия народ…“                   (ХилариРодманКлинтънЛосАнджелисТаймс).                                                                                                                         • „Мюсюлманите са най-бързо разрастващата се общност в света…“ (The Population Reference Bureau, USA Today).                                                                  • „…Ислямът е най-бързо разпространяващата се религия встраната“ (Жералдин Бом, Newsday Religion Writer, Newsday).

• „Ислямът е най-бързо разпространяващата се религия в Съединените щати…“ (Ари Голдман, New York Times).
Този феномен показва, че ислямът е наистина религия от Господ. Неразумно е да се смята, че толкова много американци приемат исляма, без да преценят внимателно и дълбоко да обмислят, преди да решат, че ислямът е истинната религия. Тези американци произлизат от различни класи, раси и професии. Сред тях има учени, професори, философи и журналисти. Въпросите, споменати тук, са само част от доказателствата, поддържащи мнението, че Свещеният Коран е истинното Божие Слово, че Мухаммед е Пророк Божий, и че ислямът е истинната религия на Бог.

                        НЯКОИ ПОЛЗИ ОТ ИСЛЯМА

Ислямът осигурява много ползи за отделния индивид и обществото. Тук се споменават някои от ползите за индивида.
І. Откриване пътя към вечния Рай
Всевишният Аллах казва в Свещения Коран:
„И благовествай онези [о Мухаммед], които вярват и вършат праведни дела, че за тях са Градините [на Рая], сред които реки текат!…“(Коран, 2: 25)
Всевишният Аллах казва също:
„ Надпреварвайте се към опрощение от вашия Господ и към Градината [Рая] с ширина, колкото ширината на небето и на земята, приготвена за онези, които повярваха в Аллах и в Неговите пратеници!…“(Коран, 57: 21)
Пророка Мухаммед ни известява, че най-ниските по степен измежду обитателите на Рая ще имат десет пъти по-хубав от този живот и ще имат каквото пожелаят, и десет пъти по-добро2. Също така Пророка казва: „Една стъпка от пространството в Рая е по-добро от този свят и от онова, което има в него“.  Той казва също:                                                                                                „В Рая има такива неща, които нито око е виждало, нито ухо е чувало, нито човешки ум си е представял“. И също: „...И ще докарат онзи от обитателите на Рая, който в земния живот е бил най-силно злощастен, и ще бъде дълбоко  потопен в Градината (и изваден), после ще го попитат: „О, сине Адамов, виждал ли си някога злощастие? Случвала ли ти се е някога беда?“ Той ще отговори: „Не, кълна се в Аллах. Никога не ми се е случвало злощастие.
Никога не съм виждал беда“.
Ако влезеш в Рая, ще живееш много щастливо без болест, болка, тъга и смърт; Аллах ще бъде доволен от теб и вечно ще живееш там. Аллах казва в Свещения Коран:
„А онези, които вярват и вършат праведни дела, ще въведем в Градините [Рая], сред които реки текат и там ще пребивават вечно и завинаги“.
(Коран, 4: 57)
ІІ. Спасение от Огъня на Ада
Аллах казва в Свещения Коран:
„От онези, които се отрекат и умрат неверници, не ще бъде приета като откуп дори пълна със злато земя. За тях има болезнено мъчение и никой не ще ги избави.“ (Коран, 3: 91)
Ето защо земният живот ни е единственият шанс да спечелим Рая и да се спасим от Огъня на Ада. Който умре в неверие, той не ще има друг шанс да се върне на този свят, за да повярва. Както Аллах казва в Свещения Коран относно съдбата на неверниците в Съдния ден:
„И ако ти би видял, когато бъдат изправени пред Огъня, как ще рекат: „О, ако бъдем върнати [на света], не ще взимаме за лъжа знаменията на нашия Господ и ще сме от вярващите!“(Коран, 6: 27)
.Никой обаче не ще има тази втора възможност.
Пророка Мухаммед казва: „В Деня на възкресението ще докарат онзи от обитателите на Огъня, който най-много е блаженствал в земния живот, надълбоко ще го потопят в Огъня (и изваден), после ще го попитат: „О, сине Адамов, виждал ли си някога добро? Случвало ли ти се е някога блаженство?“ А той щеотговори: „Не, кълна се в теб о, Аллах, Господи!“
ІІІ. Истинско щастие и вътрешен мир
Истинското щастие и мир могат да се намерят единствено в подчинението пред заповедите на Създателя и Закрилника на този свят. Аллах казва в Свещения Коран:
„…О, да, при споменаването на Аллах сърцата се успокояват“.(Коран, 13: 28)
От друга страна, който се отдръпне от Свещения Коран, ще има трудности и в този, и в отвъдния живот. Аллах казва:
„А който се отдръпва от Моето напомняне, за него има живот в лишения и сляп ще го подкараме в Деня на възкресението“.(Коран, 20: 124)
Това може да обясни защо някои хора извършват самоубийствовъпреки материалния комфорт и многото пари, които притежават.
Вижте например Кет Стивънс (сега Юсуф Ислям), известен в ми-
налото поп певец, който понякога печелил над 150 000 долара на
вечер. След като приема исляма, той открива истинското щастие и
мир, които не намерил в материалния успех2.
47
1 Saheeh Muslim, #2807, и Mosnad Ahmad, #12 699.
2 Настоящият адрес на Кет Стивънс (Юсуф Ислям), в случай че желаете да го питате как се
чувства, след като е приел исляма, е: 2 Digswell Street, London N7 8JX, United Kingdom.
ІV. Опрощение за всички предишни грехове
Когато човек приеме исляма, Аллах опрощава всичките му пре-
дишни грехове и злодеяния. Амр ибн ал-Ас, Аллах да е доволен от
него, разказва: „...Отидох при Мухаммед  и казах: „Протегни
десница, за да ти се закълна във вярност!“ Той протегна десница,
но аз стиснах ръката си. Попита: „Какво има, Амр?“ Отговорих:
„Искам да поставя условие“. Попита: „Какво условие?“ Отгово-
рих: „Да бъда опростен“. Каза: „Не знаеш ли, че ислямът разру-
шава предходното...?“1
След като приеме исляма, човек получава въздаяние за своите
дела според следното предание от Пророка Мухаммед : „Твоят
Господар, Който е блажен и благороден, е най-милостив. Аллах е
предписал добрите и лошите дела. След това ги разяснил. Който
е възнамерявал да извърши добро дело, но не го е направил, Преб-
лагословеният и Всевишният Аллах го записва при Себе си като
напълно добро дело. Ако е възнамерявал да го извърши и го е нап-
равил, Аллах го записва като от десет до седемстотин и много
повече. Ако е възнамерявал да извърши лошо дело, но не го е нап-
равил, Всевишният Аллах го записва при Себе си като истински
добро дело. Ако е възнамерявал да го извърши и го е направил, Ал-
лах го записва като едно лошо дело“2.
48

Бях писал вече по темата за протеста и правото на протест против протеста, където в прав текст бе заявено:

 „Правото на протест е неотменимо човешко право”

С това смятах, че аксиоматиката на свободното общество е официално заявена и твърдо установена. Оказа се, че от правителството на Р. България, оглавявано от Сер Гей Стани Шев, са изготвили закон, който забранява протестите пред парламент, президентство и други важни сгради, вкл и протестите на пътища (тъй като се атакува функционирането на системата чрез инфраструктурата и).
Целта на закона е да се отмени неотменимото човешко право на протест. Този очевиден абсурд е роден от ума на болни хора с тежки психически увреждания, които необяснимо как са управляващи в тази страна. Нека вземем предвид Theorema egregium на политиката:

 

T. Theorema egregium. Управляващите на една страна във всеки един момент от управлението си са най – малко лудите хора в нея.

 

Док. Лудите хора са зависими от останалите, най – малко лудите са най – малко зависими, а най – малко зависимите влияят най – много на всички други, поради което могат да се издигнат до всяка една позиция, която си пожелаят.

 

Оттук логично следва, че ако управниците ни са с тежко психическо заболяване, то всички останали са с още по – тежки отклонения. За да не бъда атакуван в безпочвеност на твърденията, ще обясня отново, защо протестът е неотменимо човешко право и чисто теоретично не подлежи на никакви санкции:

 

Пример:
Да предположим, че искате да забраните по принцип протестите. Как ще забраните обаче протеста против тази забрана? А протеста против следващата? Както виждате, получава се безкрайно индуциране на забрани на протести с нулев резултат.

 

Причината:
Протестът е форма на изява на свободната воля, а тя не може да бъде забранена, защото предшества законите и е фундаментална – от нея се извеждат всички закони. Никой не може да спре със закони нещо, което ги дефинира. Протестът е извън всякакви закони, защото той дава път на волята на хората за тяхната промяна, тъй като законите се правят ОТ хората и ЗА хората. Протестът не може да бъде спрян или ограничен, защото той е реакция на спиранията и ограниченията – те го пораждат!

 

Извод:
Законът против протестите е насилствено продължение на идеята за протест против протеста. Очаква се в скоро време, закон, който да обяви законността за незаконна идея и да отмени разума като императив. Тази тежка психическа криза може да премине в маниакални буйства из цяла България

 

Заключение:
Закон против протестите е само една от многото манифестации на абсурда, който управлява у нас. Той е само симптом, а както се знае симптоматичното лечение е несигурно и непълно. Неговата отмяна не е достатъчна  - налага са масова психотерапия на населението в България, като управляващото  мнозинство трябва да е с предимство...