В четвъртък имам среща с екипа. Ще попитам как да се свържете с тях. И непременно ще отговоря.

И аз разбрах, че подобно нещо е било показвано на по-ранен етап. Незнам подробности, ще се опитам да проуча.

Проектът и програмата определено ми допаднаха. Децата са активни учасници в урока т.е. всяко дете има мишка, при поставяне на задачата дава отговор с мишката и резултатът може да бъде видян веднага. Доколкото разбрах разработват опция тези резултати да бъдат прехвърляни на уебстраници, които да могат да се виждат и от родителите - сайтове на класове и т.н.

Днес само бегло разгледах програмата, много е забавна има доста опции - качване на собствени материали, изработване на собствен продукт и т. н.

Повече ще дам инфо в четвъртък.

Стефанов, виж на ЛС.

Спомням си как се смях на един автоматичен превод, за който ни разказа Тери преди време :)

Което значи, че колкото и добри да са транслаторите, не може без човешка намеса при превода :) Трябва да се познайва чуждият език :)

Какво е добре да се помни при превод от английски

Английският и българският са различни езици. Наистина различни! Неопитните преводачи често допускат граматически неиздържани, тромави или дори смислово неверни преводи, свързани с механичното пренасяне на думи или езикови конструкции от английски в български. Тук съм започнал да изброявам най-честите грешки, за които се сещам, и периодично добавям нови.

Защо превеждам?

Никога не забравяйте защо превеждате! :-)

Първо, най-важната цел на превода е точното пренасяне на смисъла на оригиналния текст, а не на буквения му състав, звученето, броя думи или друг повъхностен признак. Например „There is a book on the table“ се превежда като „На масата има книга“, а не „Там е книга на масата“.

Второ, обикновено преводът е предназначен за читатели, които не знаят английски. Не можем да разчитаме, че „това няма нужда да се превежда, всички знаят какво е“. Често това „всички“ означава „аз – компютърният специалист, който знае английски, и познатите ми – компютърни специалисти, които знаят английски“. :-) Помислете: ако превеждате софтуер за нотопис, възможно е например да го ползва музикант със слаба компютърна грамотност, който знае само италиански.

Бързата работа – срам за майстора

Преди да започнем със съветите по същество, първото и най-важно правило е: не бързайте! Свикнете да правите проучвания. Ако не знаете думата или израза, не взимайте сляпо случайно значение от първия срещнат речник. Изследвайте контекста. Вижте дали нямате работа с означение или съкращение. Ако думата липсва в речниците, не е пояснена в текста и не сте уверени за значението ѝ, потърсете я в Интернет.

Дори да знаете някои значения на дадена дума, ако ви се стори употребена по странен начин, проучете я като непозната – може да е използвана като термин от чужда за вас дисциплина. В интерфейса и документацията на много програми се срещат термини от различни области – математика, дизайн, фотография, инженерни дисциплини и т.н. В тези дисциплини обикновено съществува традиционна българска терминология и подходът „не знам как е това на български, но я да си измисля как би могло да бъде“ е напълно неоправдан! Ако можете, посъветвайте се със специалист по съответната дисциплина или проверете в специализиран речник.

При превод на силно специализиран текст може наистина да се окаже, че сте първият българин, който се опитва да преведе даден термин. Може обаче и просто да не знаете как българските специалисти в съответната област вече са го превели. И в единия, и в другия случай не се излагайте с прибързани импровизации. Казват, че не е срамно да не знаеш, а да не искаш да научиш. :-)

Синдромът „как се превежда тази дума“

Честа грешка на начинаещите преводачи е търсенето на един „правилен“ превод за всяка английска дума. Правилният въпрос обаче не е „как се превежда тази дума“ а „как се превежда това понятие“! Английските думи, също като българските, често имат по няколко значения – както „ежедневни“, така и терминологични. Не е нито необходимо, нито възможно да се намери точно по един превод за всяка дума. Възможно и необходимо е да се намери точен превод за всяко значение на думата.

Синдромът „това звучи тъпо“

Едно съображение, което често съм чувал в защита на „слабия“ превод, т.е. оставянето на думи и изрази на английски (дори на латиница), е следното: „да, ама това като го преведеш, звучи тъпо“. Този аргумент е несериозен. За англичаните и американците тези изрази на английски звучат по същия начин.

Как според вас звучи „public member“ на среден американец, който и понятие си няма от С++? „Публичен член“! Кажете на един софиянец от улицата „пространство от имена“ и на един лондончанин от улицата „name space“ – дали няма да ви погледнат еднакво?

Термините значат това, което специалистите са се уговорили. Ако знаете уговорката, неща като „приятелска функция“ или „падащ списък“ ще ви звучат съвсем нормално. Ако не я знаете, на какъвто и език да ви ги кажат, ще ви звучат безсмислено. Нищо не става по-умно или по-глупаво заради това, че е казано на определен език! Ако нещо ви звучи наистина много тъпо в превод, помислете дали звучи кой знае колко умно и в оригинал…

                                                                             
                                                                                             Михаил Балабанов

А за интерактивната дъска смятам скоро да споделя моя опит, който е побългарен вариант, разбира се. Образователният ефект върху учениците ми беше невероятен. В края на годината написах страшно много шестици на изходните нива и знам, че това се дължи точно на този тип "интерактивна дъска", която ползвах от Нова година насам.

Иска ми се да го направя чрез с видеоурок, за да покажа някои неща в действие, но тази програма за запис на ставащото на екрана - Camtasia Studio, която засега ползвам, ми е много тежка и компютърът ми страшно забива. Ако някой сподели за друга подобна, но по-лека и удобна, ще съм му признателна. 

Много хубаво, Емо! Поздравления за сайта!

Виждам, че и линк към Новото образование има! 

Видях, че препоръчвате също и книги по темата за визуализиране на информация и за ефективно представяне на идеите, която ми е много близка (2 от книжките вече съм чел). Браво!

Хайде, след комплиментите да споделя и това.

Не само при теб, но и в повечето сайтове за иновации в ученето и преподаването забелязвам ... залитане към едно въздигане на електронните инструменти (хардуер, софтуер и всичко което ги свързва някак си) в мит. Прекалено често им се отрежда първостепенна роля в ученето, което, според мен, не им приляга. Първостепенно в ученето са хората и идеите, съдържанието - живият живот и действието. Че представянето им по подобаващ начин е много важно, спор няма (още повече, че така по-лесно лъсват и всякакви логически дупки), но понякога (и напоследък все по-често) доминира инструментът вместо чувството, обучението вместо ученето, учебния материал вместо уменията, които би трябвало да развият. Това си мисля аз. Само споделени мисли. Нищо повече. :)

Откриха причините за появата на блондинките

Big Blue crows over 3D chip advance

Submitted by BJS on Thu, 2007-04-12 08:47.Topic:
computers and electronics
physics and numbers

IBM today announced a breakthrough chip-stacking technology in a manufacturing environment that paves the way for three-dimensional chips that will extend Moore's Law beyond its expected limits. The technology – called "through-silicon vias" -- allows different chip components to be packaged much closer together for faster, smaller, and lower-power systems.

The IBM breakthrough enables the move from horizontal 2-D chip layouts to 3-D chip stacking, which takes chips and memory devices that traditionally sit side by side on a silicon wafer and stacks them together on top of one another. The result is a compact sandwich of components that dramatically reduces the size of the overall chip package and boosts the speed at which data flows among the functions on the chip.

"This breakthrough is a result of more than a decade of pioneering research at IBM," said Lisa Su, vice president, Semiconductor Research and Development Center, IBM. "This allows us to move 3-D chips from the 'lab to the fab' across a range of applications."

The new IBM method eliminates the need for long-metal wires that connect today's 2-D chips together, instead relying on through-silicon vias, which are essentially vertical connections etched through the silicon wafer and filled with metal. These vias allow multiple chips to be stacked together, allowing greater amounts of information to be passed between the chips.

The technique shortens the distance information on a chip needs to travel by 1000 times, and allows for the addition of up to 100 times more channels, or pathways, for that information to flow compared to 2-D chips.

IBM is already running chips using the through-silicon via technology in its manufacturing line and will begin making sample chips using this method available to customers in the second half of 2007, with production in 2008. The first application of this through-silicon via technology will be in wireless communications chips that will go into power amplifiers for wireless LAN and cellular applications. 3-D technology will also be applied to a wide range of chips, including those running now in IBM’s high-performance server and supercomputing chips that power the world’s business, government and scientific efforts.

In particular, IBM is applying the new through-silicon-via technique in wireless communications chips, Power processors, Blue Gene supercomputer chips, and in high-bandwidth memory applications:

* 3-D for wireless communications technology: IBM is using through-silicon via technology to improve power efficiency in silicon-germanium based wireless products up to 40 percent, which leads to longer battery life. The through-silicon via technology replaces the wire bonds that are less efficient at transferring signals off of the chip.

* Power Processors explore 3-D for power grid stability: As we increase the number of processor cores on chips, one of the limitations in performance is uniform power delivery to all parts of the chip. This technique puts the power closer to the cores and allows each core to have ample access to that power, increasing processor speed while reducing power consumption up to 20 percent.

* Bringing 3-D stacking to Blue Gene supercomputing and memory arrays: The most advanced version of 3-D chip stacking will allow high-performance chips to be stacked on top of each other, for example processor-on-processor or memory-on-processor. IBM is developing this advanced technology by converting the chip that currently powers the fastest computer in the world, the IBM Blue Gene supercomputer, into a 3-D stacked chip. IBM is also using 3-D technology to fundamentally change the way memory communicates with a microprocessor, by significantly enhancing the data flow between microprocessor and memory. This capability will enable a new generation of supercomputers. A prototype SRAM design using 3-D stacking technology is being fabricated in IBM's 300 mm production line using 65 nm- node technology.

3-D chip research at IBM

IBM has been researching 3-D stacking technology for more than a decade at the IBM T.J. Watson Research Center and now at its labs around the world. The Defense Advanced Research Projects Agency (DARPA) has supported IBM in the development of tools and techniques for extending chips to the third dimension, with the aim of driving better performance and new applications of chip technologies.

IBM chip breakthroughs

This is the fifth major chip breakthrough in five months from IBM, as it leads the industry in its quest for new materials and architectures to extend Moore’s Law.

In December, IBM announced the first 45nm chips using immersion lithography and ultra-low-K interconnect dielectrics.

In January, IBM announced “high-k metal gate,” which substitutes a new material into a critical portion of the transistor that controls its primary on/off switching function. The material provides superior electrical properties, while allowing the size of the transistor to be shrunk beyond limits being reached today.

In February, IBM revealed a first-of-its-kind, on-chip memory technology that features the fastest access times ever recorded in eDRAM (embedded dynamic random access memory).

Then in March, IBM unveiled a prototype optical transceiver chipset capable of reaching speeds at least eight-times faster than optical components available today.

Source IBM Research

Printer friendly version
3054 reads
ShareThis