Здравейте писатели!
Здравейте читатели!
Ето че минаха 13 години от създаването на тази общност.
С голяма гордост трябва да отбележа, че това беше и се надявам да продължи да бъде една от най-посещаваните и обичаните от потребителите на БГЛог общности.
Всички ние дадохме своя принос в това, да превърнем общността в място, където някои прохождат, други укрепват, а трети - продължават уверено да се развиват в трудната и неблагодарна дейност да създават забавни и стойностни произведения. Някои от тях бяха публикувани и на други места, други дори бяха отпечатани на хартия.
Много проекти бяха започвани и си останаха незавършени.
Много проекти бяха завършени и много се забавлявахме, докато ги създавахме дума по дума.
Да се ндяваме, че някои от тях също ще бъдат отпечатани на хартия.
Кой не помни разказите с продължение?
Блогът на Смъртта.
За кожата на един Коук.
В едно селце близо до Панагюрище.
Убийство в Левски.
Селска клюка
В "Окото на тигъра".
Еееех, хубаво беше!
И още може да бъде.
Честит рожден ден на всички нас!
Творете!

Да ви се похваля.излезе първата ми книга.  Понеже малко ми е неудобно сам да се хваля,затова пускам материал от местните вестници:

Дебютната книга на Анатоли Маринов „Приказки от забра в/н ения град“ ще бъде представена от политика Кирил Гумнеров в Клуба на дейците на културата на 24 април, четвъртък, от 17,30 часа. Откъси от книгата ще прочете актьорът Мирослав Йонков – Графа, на пианото е неговата дъщеря – 8-годишната Мила Йонкова, която учи в класа по пиано на Теодора Николова.

Исках книгата да бъде представена от човек, който обикновено не е ангажиран с представяне на книги, не е редактор, не е литератор, каза Анатоли Маринов. Първите му творчески изяви са в интернет. От 2007 година започва да си води блог. Негови произведения са публикувани в сборника „3 години BGlog“ – поезия и проза, алманах „Мостове“, сп. „Безусловно“. Откъси от книга са публикувани и във в. „Ловеч прес“.

Книгата е в четири части: приказки, разпилени мисли, авторски откъси от колективния роман „Блогът на смъртта“, импресии. За илюстриране на книгата са използвани фотографии на творби на скулптора и майстор на дървопластиката Александър Иванов. Тролове, жаби, джуджета и клоуни сякаш са излезли от книгата на Анатоли и са населили пространството на паркове и градини или обратното – скулпторите на Сашо са оживели в приказните истории на Анатоли Маринов.

Книгата е написана с неповторимо чувство за хумор. Авторът умее да играе със смисъла на думите, да хвърля невидими мостове между приказното и реалното, да провокира съвременника, който е забравил да мечтае и да философства или просто да говори и търси смисъла в нещата от живота.
                                                                    автор:Жанина Илиева

„Лудите, лудите – те да са живи!”
или Сборникът на BGlog.net на финалната права

    Колко е нужно от узряването на идеята до нейното осъществяване? Ами колкото- толкова. В края на м. март 2007 година Веселин (наричан понякога шеговито Поетичния Админ) споделя идеята си за Антология на Общност “Поезия”. Идеята е разработена в поредица статии, претърпели развитие и промени, разбира се. До ентусиазма и приветствията са съмненията, критиките, възможните проблеми. И направеният подбор, стъпил върху файловете на няколко души, нека съм по-точна – 6-ма души. Няколко месеца се обсъжда идеята, подбора, заглавието, съгласието на авторите и свързаните с това проблеми. В края на месец юни 2007 има окончателен подбор и съгласие на автори. След което идеята за известно време е в застой,  докато не е възродена отново.
    Необходим е онзи “луд” организатор с умения, творчески опит и достатъчно  време, за да изплуват отново ентусиазъм и възможности. „Лудият” организатор е Swetew. И отново обсъждане, добавяне, съгласие от авторите, като идеята се разширява. От Антология на общност вече става дума за Лице на Блога, за Първата книга на общността.  В сборника се включват разкази, хумор и пародии. Необходим е подбор и от други общности. Не е лесно да се намери баланс между съпреживяване и безпристрастност. Всеки един ред в Блога е написан със сърце и как да предпочетеш дадена публикация пред друга и в същото време това да е адекватно и интересно за читателя? Как да не залитнеш по тънкия лед между необходимостта, съдържанието, финансирането, организацията и всички онези технически подробности, а сборникът да бъде творческото огледало на Блога? Не липсват и драми, но нека не говоря сега за тях.
    Имаше. Но се оказа, че може. И сборникът “3 години Bglog.net – поезия и проза” вече е на финалната права. Радвам се, че участвам в това начинание и искам да благодаря на всички за усилията им книгата да стане реалност.
    Всяко усилие си е струвало.
    Надявам се съвсем скоро да имаме възможност да прелистваме книгата, а удоволствието да качи корицата оставям на Swetew .

П.П. Трудно ми е в няколко изречения да обясня за емоцията на участниците, за съпреживяването на Efina, за критиките на The Maker, за образните вълнения на Веселин и Арагорн, за „лудостта” на Swetew, за моите детективски приключения и математически таблички, за земността на Kaliopa_ina, за картините на Alisbalis и за всички, свързани по един или друг начин с начинанието.

П.П.П. Swetew, благодаря за редакцията, :))