От доста време съм в този блог и през всичките години четях как авторите се оплакват то писача на минуси. Понякога много стойностни постове получават минуси, само защото някой потребител от блога има зъб на някой автор. Писането на минус само защото някой автор не ВИ е симпатичен, уважаеми минусописачи е просто тъпо, реваншистко, идиотско опитче за отмъщение. Големите хора доказват позициите си, а не се крият зад анонимността си, за да демонстрират комплексите си за малоценност. Малоценният човек напада в гръб, той отмъщава по най-долния и примитивен начин. Така че е добре минусописачите да седнат и да си направят равносметка каква доза душевни отпадъци носят всеки ден със себе си и ако не могат да си изчистят сами душата и съзнанието, нека да потърсят специализирана помощ. Психиатричните клиники са създадени за вас, уважаеми Минусописачи.
Не че имам проблем с написаните минуси, но имам проблем с човек, които се крие и забива нож в гърба без причина. Такива хора са родени убийци. Те убиват и изпитват первезна наслада от деянието си. На Минусописача бих искала да кажа някой неща очи в очи, но той се страхува, крие се в сенките и само изпълзява понякога, като отровна змия, за да клъвне най-хубавите неща в блога и да ги нарани или дори убие.
НеУважаеми, г-н Минусописач, радвам се, че си страхливец, радвам се че си човек без мнение и се радвам, че си силен само, когато си анонимен. Може да продължаваш да забиваш нож в гърба на всеки в блога, но не забравяй, че който вади нож – умира от собствения си нож.
И докато се опитвам да не скривам неуважението си към теб ми хрумна една малка приказчица, която разказва за злобата и завистта, в която живееш. Надявам се да не си щастлив в състояние на непрекъснато отрицание и най-дълбоко и искрено ти пожелавам минуси и отрицание във всяко начинание!!!
И не мога да пропусна да ти кажа, че аз съм щастлив, позитивен и радостен човек, а още повече се радвам, че ти не знаеш какво е това и как се постига.
Приказка за Минусописача
Имало едно време в наше време един писач на минуси, който аз нарекох Минусописача, а той бил една загубена душа, във всеки смисъл на тази дума и най-вече пълен мухъл, който като човек бил незабележим, а като характер все още е просто загубеняк. Той нямал свое мнение за нищо и дори не знаел как да се изкаже, защото нямал достатъчно думи нито в устата, нито в ръката, но можел да пише минуси. Затова Минусописачът се скрил зад няколко аватара и почти като истински юзър се настанил в bglog.net. Разбира се през годините всички нормални юзъри и гости негодували срещу Минусописача, както и срещу неговите минуси, но никой не се сетил да изрита Минусописача и минусите от блога. Така скрит зад няколко аватара и дълбоката анонимност на нета Минусописачът си живее спокойно, че може да пише минуси, а онези, които пишели понякога глупости, понякога много стойностни неща и били именувани със звучната чуждица юзъри, все се питали кога Минусописъчът ще вземе да си събере минусите и целия негативизъм от блога и ще се засели някъде другаде, където може пък някой да се зарадва на неговите минуси, защото тук не му се радваме. Но всеки път пожелаваме радост на майка му и на всичките му близки жени и роднини.:)
П.П. Повторението на думата Минусописач не е грешка, напълно нарочно е и много се надявам Минусописачът да се познае.
П.П. ПОЗДРАВ!!!
Comments