щрихи от тъмната страна-2

Град-мъртвец ,със зомбита

населен,

усмивката тук е почти

персона нон-грата ,позволена

е все още на децата,

и само някоя капчица любов

подсилва горчилката

в душата.

Хора бледи с души,в борбата

за насъщният изпепелени,

ходят като сенки по улиците

мрачни на отчаяния град.

И може би улисани в мисли

мрачни ,в нечия глава ще

проблеснат тез слова.

Бяхме орда,бяхме племе,сега

сме електорат от индивиди,

заети всекидневно със своето

спасение,

не виждайки своето унижение.

Кога ще бъдем хора уважавани,

живота си сами да управляваме.

Тихо си тръгна от нас

и разбрахме изведнъж,

че дните и нощите ни

не са вече същите,

че мечтите и желанията ни

са почти прекършени.

Светът ни ще е тъжен и пуст

                             без теб,

защото никога няма да се видим

                                      вече.

Само  споменът в душите

 и сърцата ни ще  ни напомня за теб

                                         Човече.

"Тихо е.ти ли Господи,

                       сбърка?

Само котето тихичко

                        мърка.

Майка милата,вече я

                            няма

и ни мъчи мъка голяма.

Тихо е в кухнята,дето

                          плетеше,

където супички вкусни

                 с обич вареше.

Тихо е.А телефонът

                     звънеше.

Как си майко-въпросът

                         ни беше?

Тихо е.А ти кротко се

                      трудеше,

и децата отгледа,и

     нощем се будеше.

Те пораснаха нейната

            гордост голяма,

ала нея я няма,нея я няма.

Тихо е.А телефонът звънеше.

Ще си спомняме само.

                             Хубаво беше."

Света му правеше поклон.

С величие и мощ, той бе срутен,

със земята беше изравнен !

Градините му, си ръстът обратно.

Спомена за тях, бледнее безвъзвратно.

Идола- в света велик да си,

по малко, времето ще разруши !

Земята, може и да се разклати,

Небето, мълния да ти изпрати.

В Истината, ти ще устоиш !

Уверен в Пътя само,

          докрай ще продължиш !

Дали нещо го прави, или то е само ?

И незнам той къде е, как живее, с какво ?

Дали земни закони го владеят ? Защо ?

Да не би, всичко земно да е НИЩО в тоз час ?!

Може би, фактор време го отделя от нас !

Може би, съществува без да знаем дали !

Кой е виждал и знае, нека с нас сподели ?!

Може би празно място, празни думи, съдби ?!

А съдбата какво е ? Просто дума, мълва ?

Може би, всичко друго, но и не свобода !

Може би, свобода е не просто дума, влатта.

То, властта върши всичко, свобода дава тя!

Свободата е право, да си вън от властта.

Част от всичко е НИЩО.Дали НИЩО е тя ?

                  Може би, таз картина,

                  се разтяга в страни,

                  после пак се събира,

                  със въпроса - дали ?!

Кой направи те, НИЩО ? Или, НИКОЙ си ти ?

Дали НИКОЙ днес има, или НИЩО е той ?

Колко дни, ще го има под звездите безброй ?

Дали, в НИЩОто ти си, или нещо е той ?

Дали, личност си НИКОЙ, със характер и цел ?

Всичко ти ли разделяш с време, място, предел ?

Във живота ли ходиш, виждаш ни през стъкло ?

Или някъде бродиш, търсиш, гониш, какво ?

И не мога със мисъл да отида отвът,

да погледна, да видя този път във светът!

Със неясна посока и в неясни неща,

аз разбирам - ще мина, може би, не сега.

НИЩО, пак ще си мисля, дали има съдба,

дали НИЩО и НИКОЙ съществуват сега!

Може би, част от торта е живота ни днес.

Може би, всичко вече е завършен процес.

...

Аз решавам, ще спра с тези думи, съвсем !

Ще забравя за НИКОЙ !

                      Не съвсем... Не съвсем ...

Кукай, кукай до забрава

и крепи прастарата надежда:

сам човек да не се оправи,

някой друг живота му подрежда.

Ти нали така му и предричаш:

твоят глас когато го застигне,

ако той е гладен и безпаричен-

така ще е през цялата година.

Никой не е по голям от хляба,

но и сит да е, и да гладува,

на човек  понякога му трябва

и трохичка обич-

да те чува

П.П. Понеже музата ми е в отпуск се наложи да прибегна до чужди такива.

Кафе,закуска,бръснене,парфюм,

                          със “Се`ла жур”

започва всекидневният ми тур.

Улици,срещи,усмивки,обиди

премълчани,погледи топли и студени

                 минават покрай мене.

 Не съм свикнал с обиди премълчани,

сърцето ми не трае,но умът ми, уви

казва ми:-Мълчи,с усмивка  тях ги

                                             отмини.

Ключ,врата,вечеря,аператив,

любов,целувка,думи

                              помежду ни

за случилото се днес с мен

Легло,чаршаф и сън, заспивам

полуусмихнат,уморен,

не разбрал кога и как

                          отминаи този ден.

намерих шишенце със засъхнало

                                        мастило.

Вдъхнах забравения аромат,

 а то с перодръжката на времето

                     нарисува  пред мен,

юноша свенлив с девойка красива

в разцъфналите слънчогледови ниви.

Погледът ми от спомени се замъгли,

a да рисува тя не спира -

                        ето ме- остригано хлапе,

   лудеейки  яхнал кон  с развята грива.

И сам не знам, как  това мъничко шише

                       детството ми  е събрало.

бюро ми са пейките в парка,

касата на нечия врата,

може би кората на някое дърво.

Небето е моят лист хартия,

а птиците по него са

писмените  знаци.

Облаците са ми коректор,

 Вятърът е  моят климатик

Музика  е на дърветата,

от листата им шумът,

на птичките кацнали сред тях,

                                    гласът.

Аплик  ми е луната,легло ми

                                е тревата.

 A cлънцето като същински бос 
виси  ми постоянно над главата

Погледите ти твои дръзки,карат в сърцето ми

чувства да кипят ,като в младо вино,

и само обръчите на възпитанието мое,

го удържат от любов непозволена към теб

                                                    да заискри.

Полупиян и полувлюбен чашата

прегръщам и целувам, и само виното

тръпчиво ми напомня за устните ти

вишнево червени и косата ти с цвят

 на опушен лешник и се питам само

обръчите на виното ли пречат

 или и нормите закостенели  на любовта ни.