Работно
Както бях обещал преди месец,да ви разкажа някога за работата и улиците и сега си го изпълнявам
Улиците са моя кабинет,
Улиците са моя кабинет,
бюро ми са пейките в парка,
касата на нечия врата,
може би кората на някое дърво.
Небето е моят лист хартия,
а птиците по него са
писмените знаци.
Облаците са ми коректор,
Вятърът е моят климатик
Музика е на дърветата,
от листата им шумът,
на птичките кацнали сред тях,
гласът.
Аплик ми е луната,легло ми
е тревата.
A cлънцето като същински бос
виси ми постоянно над главата
;-)))ама за него-следващият месец.
Благодаря ти Дона :-)))
Кой -шефа ли? А аз се чудя защо се потя като го видя ;-))
Даже не знам и причината-в смисъл дали е от любов или притеснение:-)))
Ама, шефа де не е шефка? Щото ако е шефка, да не те загубим като кадър? Че тука, който се влюби и изчезва.
Е, с малки изключения, възможно е да ни представи и миризливи чорапи.... Това трябва да е шега.
А стихотворението си е пролетно-лятно и си е като времето леко променливо и малко несъвършено, но все пак приятно. За мен е важно, че ми звучи добре и на ме кара много да се замислям, че тези дни не ми се мисли...