и в наведената си глава,

за таз култура чуждоземна,

                строфи аз редя.

Мисля си,ако бях още в

                  ТеКеЗеСе-то,

след време, вместо с кофи

тез картофи,щях да ги

            вадя с ДТ*-то.

Ех,ако бяха пържени,ал англе

или пък  на суфле ,

и някой ако се беше сетил,

малко по преди кашонче “тъмно”

  да посади поне ,си мисля:

*ДТ-марка трактор по време на социализма

Борислав Геронтиев         

Едно стихотворение  от поредицата Чужда муза на

 
Сама  в посърналите клони,
посърнала гугутка гука.
Един ли вятър ни е гонил,
или от мен изхвръкна тука?

При тази среща мимолетна
край онемялата тополка,
дали гугутката ме сепна,
или гласът  на мойта  болка.

Сред словоблудство
                          високосно
сред  толкоз думи осквернени
аз мълчаливо ли си я нося
като диханието в мене

 
Сега не мога да я слушам
как ме превива и прекършва.
Дали  в тълпата равнодушна
убежище да не потърся ?

 
Или да спра при продавача
една хармоничка да купя
и през гласа й да изплача
взрива в гърдите ми натрупан?

 
Така ли е скроен човека:
той болката да боледува
И болката полека-лека
убивайки го,
                      го лекува.

                           Слънце грее, дъжд вали –
                                            дяволът се жени.
                           Дяволе, ти искаш ли
                           за невеста мен да вземеш?

                           Нощем с белите коне
                           в чужди сънища ще бягам.
                          Сутрин с пламнали нозе
                          пак добра до теб ще лягам.

                           Зиме като пушек бял
                           ще се вия непозната.
                          Лете с поглед натежал
                          теб ще чакам под дъгата.

                          Слънце грее, дъжд вали –
                                     дяволът се жени.
                         Дяволе, ти искаш ли
                        ангелска жена да вземеш
-----------------------------------------------------
*Отдавна стои в компа ми и не помня мое ли или не,така,че ако някой си го познае,веднага му го давам :-))

  Разочарован,стоя пред олющената сграда.

Замислен,как Шекспир е вдъхновила да напише

                         за най-известните влюбени

великата си драма,така че векове след него

          да идват хора  тук любовта изгубили

           да я търсят при бронзовата Жулиета

А Ромео,забравен гледа  нежно –тъжно от портрета.

към своята любима ,сякаш знаел е че  никога

     няма да се срещнат пак на същата планета.

През пръстите ми като пясък  изтече

                                                пролетта,

като лист отронен лятото ми отлетя.

От тежестта на времето приведен към

                                     есента си аз вървя.

Снегът на спомена,посипал е моята коса,

гледам и се питам  струва ли си да продължа.

                              На П.

Снегът бавно пада над смълчаните

                                                 вълни.

Морето  протяга студени длани

към плажа пуст сякаш иска да му

каже,че скоро ще се върне народа

                                      весел   тук

 Тъжно  морето е през зимата,

вълните му само  с нежен шепот

       целуват притихналият бряг.

Пусто е,дори и чайките със

игрите си красиви,шумно

пляскайки с крила,не могат

да разсеят неговата самота.

А гларусите няма да са тъжни

     и самотни сред безкрайната

                                 морска шир,

защото на брега ще ги очакват

спомени от лятото за веселият

                            човешки панаир.

ЧУДАТ, до ръбатост,
се спускам във гроба
по тънко въже, на стоманена скоба.
Под мен, мъртвецът тихо лежи-
забравил и грижи и злоба,
във спихнала кал, със разядени кости-
личи си, не се е подготвил за гости.

Ще ми кажат ли белите кости,
за какво е мечтал, за какво е тъжил.
Ще ми кажат ли очите кухи,
на какво са се радвали,
за какво са скърбили.
Ще ми кажат ли зъбите голи,
за усмивки, целувки, лъжи.
Ще ми кажат ли разпилените длани,
ласкави ли са били или зли.

Но... по тънко въже, на стоманена скоба,
пак поемам нагоре, към слънце и прах.
Слязох, живите да разбера в гроба,
но само въпроси

НАМЕРИХ И ТАМ.

.