Разпи(л)яни мисли-4

На времето над техните порти е стоял надписът-“Arbeitmachtfrei,днес нищо не пише,но за съжаление -медии,независимо от какво естество и особено рекламите,постоянно те облъчват и те втълпяват-“Парите те правят свободен”-дори на тези с по-голямо въображение предполагам, че лозунгът свети  като числото 666 в някои филми за Антихриста.

За тях си готов да прижумиш и да забравиш  мнението си,на което винаги си държал .Вярно е,че днес няма телени заграждения с кули,но за какво ти са,като ти сам си слагаш оградите.Също така няма и никой да стреля по теб ако се опиташ да преминеш отвъд стените които сме си изградили.По-вероятно е да пострадат вярата ти или убежденията ти.

Какво да се прави откакто тези проклети финикиици измислиха парите в целият свят почти вече няма свобода без да броим племената по Амазонка,до които цивилизацията и парите не са достигнали.

Ако някой е успял да  се освободи от силата им,то има други начини да бъде подтиснат порива към свободата,чрез закони,правила-писани и неписани.

Но за съжаление дори  парите не те правят свободен,дори многото пари също,ако случайно си успял да ги спечелиш,добиеш (или си изберете подходяща дума)-има други начини да те спрат-визи,задължения и други за да си стоиш където тези отгоре смятат,че ти е мястото.Не ме питайте кои са тези отгоре- не знам,само съм чувал че евреите управлявали света,но нямам доказателства.Предполагам,че дори клошарите се съобразяват с него,вярно е че те използват парите доколкото само да успеят да останат  на този свят.Между другото преди доста време в Bglog имаше един страхотен разказ,точно за тези хора-Страшният,но за съжаление авторът се прие с рутинната хладина и си мисля,че не пожела да публикува нищо друго.

Забелязали ли сте,че колкото по-вече думи ,почнат да се употребяват  начесто в някоя държава,това което означават го няма в нея.

Вземете например  наименованията на партиите тук у нас-пълно е с демокрации,ред,законост,справедливост,социален-Е,има ли грам от тези неща тук?

КАТ се бори с катастрофите и пияните шофьори-намаляха ли?

МВР  и Правителството се борят с престъпността и сивата икономика-нещо да е изчезнало?

Предполагам,че щом има борба явно едните са победили и затова е така за момента.

Китай и северна Корея се наричат съответно КНР и КНДР-кое е народно в едната и демократично в другата може ли да ми каже някой?

Тя идва неочаквано и нечакана,на най-неподходящите места,почти като любовта.Точно ,когато си решил,че това на теб не може да ти се случи-по време на красива лятна отпуска,когато ти си е случило нещо много хубаво  тогава идва Тя.

  Идва за да ти напомни,че хората които са около теб и на които най държиш  са много по важни от смачканият калник на автомобила ти,от не добре работещият хладилник и от  други дребни неудобства,за които хабиш нервни клетки(нищо,че си наясно,че те не се възстановяват)

  Идва ,за да ти напомни колко прави са турците с поговорката си-“Саванът джобове няма”, а и водачът на един автомобил,който беше лепнал на задното си стъкло-“Всичко е суета и гонене на вятъра”.

 Да,но като мине,пак почваш да гониш вятъра,пък и май всичко живо си е суетно,до следващата болка.

 По някога си мисля,че продължителността на човешкият живот пада,защото се опитваме да живеем по –бързо от нормалното-Не знам дали е така и дали са правени някакви такива изследвания в 2 еднакви групи да кажем от някое по –малко градче   и например в София или Варна.

  И понеже след като мине,забравяме да благодарим на хората,които са ни помогнали да я преодолеем,нека тази публикация бъде един вид благодарност за тях,защото  ако им подаря цветя котката със сигурност ще ги хапне с удоволствие. ;-)

 Някога отдавна живеел в древен град Майстор, заобиколен от своите ученици. Най-способният от тях се замислил веднъж:
-А има ли въпрос, на който нашият Майстор няма да може да отговори.
Той отишъл на зелената ливада, хванал най-красивата пеперуда и я скрил в дланите си. Пеперудата шавала с пипалцата си и гъделичкала дланите на ученика. Усмихвайки се, той отишъл при Майстора и го попитал:
-Кажете, каква пеперуда имам между дланите си-жива или мъртва?
Той здраво държал пеперудата и бил готов във всеки един миг да я смачка заради своята истина.
Не обръщайки дори глава, за да погледне ученика, Учителят отговорил:
-Всичко е в твоите ръце.

НАКАЗАНИЕТО НА ЦАРЯ 

 Имало едно време един много лош и жесток цар. Мало и голямо било пропищяло от него. Докато царят и придворните му живеели в разкош, селяните работили денонощно за къшей хляб и вода. Страхували се от царя всички – и народ, и велможи, и съветници. Съседните царе също не смеели да помогнат, никой нямал кураж да се изправи срещу страховития цар.
 
 И така минавали дните, царят безчинствал, а народът теглил и страдал. Само един от съветниците му, най-младият, имал смелостта да се противопоставя на владетеля.
 
 Но за почуда на всички, царят не смеел нищо да му направи - като че ли някаква тайна сила закриляла съветника. И не подозирал никой, че тази сила била доброто във владетеля.
 
 Та веднъж, преди поредното безчинство, смелият придворен му рекъл:
 
 - Царю честити, недей прави това, че зло е. Така страдат другите, така ще страдаме и ние.
 
 - Съветнико, как смееш да ме поучаваш, мен – великия? На мен ми е добре, какво ме е грижа, че страда някой? Знай едно – царство със здрава ръка се държи и управлява! – отвърнал строго суровият цар.
 
 Тогава съветникът смело пристъпил напред и рекъл:
 
 - Чуй ме царю, за последно! Има Бог и Той всичко вижда! Спри със злото, защото то е илюзия, и правейки го – ти сам се в небитието слагаш! Запомни, царю: добро правù и добро ще ти се върне!
 
 И някаква странна сила имало в думите на младия мъж, та се сепнал закоравелия владетел.
 Но после се окопитил и сърдито казал :
 
 - Върви си! И не ме безпокой повече, да не ти покажа аз на теб кое е зло и илюзия ли е! Аз правя само каквото искам!
 
 
 Не се минало много време и на двамата се присънил един и същ страшен сън. Не друг, а сам Бог им се явил и рекъл :
 
 - За греховете страшни и престъпленията ужасни, за безчинства и неправда - ответ ще има. Три месеца ще минат и ще бъде царят безмилостно наказан!
 
 Разбрал царят, че на двамата този сън се е явил и много се уплашил. И започнал тогава роби да освобождава, земи и добитък на селяните да подарява. Със съседните царства се помирил и половината си богатство на бедните раздал. Никой не вярвал на очите си, а царят се все повече се стараел да прави добрини на всички.
 
 И все питал съветника си:
 
 - Ще ме пощади ли Господ – н̀а виж: само от добро вече е животът ми изтъкан! О, не пожалих нищо аз – само Бог да ме помилва! Кажи, съветниче – ще бъде ли царят пощаден? И не е ли милостив и добър този Бог, та да види, че аз съм от неговите?
 
 А той му отговарял :
 
 - Да царю, прав си – милостив и добър е Господ. На училище на земята ни е пратил, та науката на живота да учим. Но – незнам, царю, аз плановете Господни – ако е рекъл, че наказание ще има – Божии думи са това! И само Милостта му може да те пощади, но знай : ти за нея трябва да си готов.
 
 И улисан да прави добро, царят не усетил как се търколили три месеца. Ново чувство се било родило в душата му, непознато досега, и му било приятно в добрини да прекарва дните си.
 
 Ето че настъпил и уреченият ден и царят цял ден от страх не излезнал от покоите си. Около него било пълно със стража и никой не бил допускан до царя. Минали денят и нощта, и нищо не се случило.
 
 Тогава си рекъл царят :
 
 - Ето че нищо не стана. Знаех си аз – няма Бог, а доброто е само за глупците. Три месеца от живота си пропилях за парцаливи селяни и слабите съседи, половината си богатство раздадох – колко глупав съм бил!
 
 И казал ядно на стражата:
 
 - Доведете ми младият съветник!
 
 Дошъл младият велможа и се поклонил пред царя. Но това вече не бил онзи усмихнат и щастлив цар, който бил свикнал да среща последните три месеца. Пред себе си съветникът видял озлобен и нещастен човек, изкривен от яд и злост.
 
 И учудено казал :
 
 - Какво се е случило, царю? Нима Бог те наказа с нещо страшно?
 
 - Никой не ме е наказвал! Ти не разбра ли, че Господ няма – ей ме : цял и невредим. И косъм не е паднал от главата ми. Но задето ме заблуди – аз ще взема твойта! Защото ме лъга три месеца, да стана за посмешище на мало и голямо, аз ще взема живота ти! Да видим тогава кое е по-силно: твойто смешно добро или аз - могъщият и всесилен цар! – отвърнал царят.
 
 Рекъл тогава тъжно младият съветник :
 
 - Вземи я, царю, вземи главата ми. Но аз виждам, че Господ вече твойта е взел. Няма го вече доброто в сърцето ти и разума в главата ти! Защо царю не се погледнеш в огледалото, и честно да кажеш – кого виждаш? Защо царю не погледнеш в душата си и право да отсъдиш – има ли живот там? И как беше довчера и последните три месеца?
 
 Царят мълчал и хапел устни, но тайна и могъща сила го заставяла да седи и да слуша.
 
 - О, царю – толкова ли си наивен? – продължавал младият мъж –Нима не виждаш, че Господ всъщност те наказа, както бе обещал? Бях ти рекъл аз – милостта винаги иде, но само за тоя, който е готов за нея. И нима има по-голямо наказание - на нечие сърце доброто да отнемат, а на ума - светлината? Ти успя, царю, да – ти успя – в тези три месеца показа какъв трябва да бъде истинският владетел. Но защо позволи, защо позволи царю, вярата ти да отнемат? И защо ваше величество изгуби онази тиха радост в сърцето?
 
 И накрая, преди да ми вземеш главата – кажи ми: има ли по-голямо наказание за човека, да отнемат вярата му в Бога и доброто? Има ли по-голямо нещастие за човека, зло да прави? В злото царю, няма живот, защото то е мъртво и нереално – та знай, че преди мен да убиеш, че ти вече на себе си посегна – защото доброто в себе си уби!
 
 Като казал това съветникът напуснал покоите.
 
 А царят не повикал стражите. Но зли пламъчета проблясвали в очите му - смърт и кръв дирещи. Стражите говорели после, че вопли, плач и викове се чували – стонове на разкъсвана душа. И ту молитви и стенания, ту страшни закани и клетви долавяли.
 
 Три дни се минали, а той не напускал покоите си, но и никого вътре не искал.
 
 Дошъл на третия ден младият съветник и царят го приел.
 
 - Дойдох да се предам, царю. Да не кажеш – страхливец излезе и се скри. Аз от съдбата си не бягам, а за истината съм готов да дам живота си – рекъл той.
 
 Тогава царят казал :
 
 - На теб, мой верен съветнико, аз незнам как да се отблагодаря. Незнам как се благодари на човек, който ти е върнал душата. Така или иначе, ти можеш да поискаш и вземеш от мен всичко – моето богатство е и твое! Защото аз намерих друго богатство – нетленно, вътре в душата – радостта от доброто! Да прав си, вчера го бях забравил и Господ ми даде урок. И сега прозирам мъдростта му – през тези три месеца аз преживях нещо, без което не мога. Разбрах, че само доброто съществува и то ни изпълва с живот. И сега мога да кажа с пълно сърце – нека Бог те благослови!
 
 
 Оттогава насетне добрият цар се върнал за радост на всички хора. Продължавал да прави добрини, царувал дълго и честито, и всичко го почитали и обичали.  
   
   Радислав Кондаков

След относително краткия си живот, в който съм имал възможност да срещна доста успели хора, както и да прочета историята на много такива, ето какво открих като общо между всички тях:

1. Имат мечти и не са удовлетворени просто да преживяват нормално и спокойно. Имат стремежи да постигнат нещо стойностно с живота си. Това ги е амбицирало да търсят нещо повече.
   
   
2. Превръщат мечтата сив цел и разработватстратегия за постигането й. Повечето хора остават само на ниво мечти. Малцина успяват да материализират мечтите си в цели и стратегии.
   
   
3. Постоянство – там където почти всички се отказват, те продължават. Това е качество, което все повече липсва в обществото ни.
   
   
4. Там където другите казват, че дадено нещо не може да се случи, те измислят начин да го направят. Това са хора, които се осмеляват да поемат риска на новаторското мислене. Те отказват да живеят според стереотипните мисловни модели, които обществото ни е приело безрезервно.
   
   
5. Провалът не ги спира, а ги образова и мотивира. Доналд Тръмп на два пъти губи състоянието си и след това спечелва още повече. Питър Даниелс започва 3 бизнеса и се проваля, преди да започне за 4 път и да стане един от най-богатите австралийци. Когато го запитали защо чак 4-тия път е успял, той отговорил: „Защото 4-тия път вече не бях глупав.”
   
   
6. Постоянно инвестират в самообразованието и себеусъвършенстването си. Те са хора, които не спират да учат, да четат, да се зареждат с информация. Информираността е едно от най-силните им оръжия. Те са осъзнали, че информацията е едно от най-скъпите „притежания” на земята.
   
   
7. Остават верни на ценностите си, дори когато е неудобно. Те разбират, че тяхната самоличност е ключът към успеха. Ако се „продадат”, дори и банковата им сметка да нарасне към момента, в дългосрочен план се обричат на загуба. Да останеш верен на ценностите си е дългосрочна, печеливша инвестиция.
   
   
8. Умеят да управляват ресурси – време, хора, финанси и т.н.

Чести празник на всички българи!

Нека на този празник да помислим:

Всичко хубаво на този свят започва с... недоразумения?! Бях доста учуден, когато видях на мейла си извинително писмо. Неизвестен и доста любезен господин ми съобщаваше, че поради прибързаност без мое съгласие са препечатали един от разказите ми "Спомен" http://www.bglog.net/Literatura/17603 от тукашната общност "Литература" в техния сайт. Разбира се източникът бе цитиран добросъвестно, но все пак недоразумението бе налице.
Кликнах на поставения линк и влязох в общността "Моето детство", за да остана там дълги часове. Проектът е с "некомерсиална цел" и цели да събре част от атмосферата на отминалите десетилетия. Затова всички, които са били деца от 60-те до края на 80-те години могат да напишат нещо в него.
В различните рубрики като "Училище", "Пионерската организация", "Градовете тогава", "Нашите филми", "Музика" и доста други всеки може да си припомни миналото и да напише свой постинг за него, придружен със снимки, аудио и видео, със спомени и лично съпреживяване.
Лично аз веднага извиках дъщерите пред монитора. С огромно удоволствие изслушахме песните от "Войната на таралежите" и "Крокодила Гена", гледахме епизод от "Ну, погоди!", прочетох им с трепет за незабравимата лагерна песен "ЛекаР с ноЖ!". И те се развълнуваха доста, накрая ми подхвърлиха:
- Тате, май си намери света на миналото!
- Не аз, той ме намери - отговорих им с усмивка.
Накрая на постинга ще трябва да отбележа, че интересът към друг сайт не е "изневяра" на БГЛОГ(светнаха ми как и други автори от блога вече са публикували там!). Нали никой не мисли, че от целия виртуален свят трябва само тук да влизаме? И ни липсва общност "Ретро" (в общност "София" бе направен подобен опит, но за съжаление без успех).
Така че: за хората около "зрялата" възраст, които знаят сладката болка на носталгията, пожелавам приятно пътешествие в "Нашето детство". От миналото не може да избягаш, от детството няма по-прекрасен миг (справка стиховете на Дебелянов). Защо да не му се насладим още малко?
 http://detstvo.noviniteb.com/

Имало едно време един гладен човек. Доста често чувал около себе си хората да говорят за „хляб” – колко вкусен е и как задоволявал глада. Въпреки, че никога не бил опитвал хляб, разбрал, че това отговорът за неговия глад. Тръгнал да го търси. Влязъл в първата аптека:
    - Може ли един хляб? Много съм гладен.
Аптекарката погледнала наивния човек и решила, че може да изкара лесни пари от него.
    - Разбира се, заповядайте! – и тя му дала някакъв сироп за кашлица.
Човекът щастлив, започнал да пие сладкия сироп. За момент вкуса му, като че ли задоволил глада, но много бързо той се разочаровал от ефекта му. Всички описания, които чувал от хората за хляба многократно надхвърляли това, което сиропът му давал.

Решил, че ще опита отново. Влязъл в магазин за дрехи и отново казал:
    - Може ли един хляб? Много съм гладен.
Отново използвали неговата наивност и му продали един скъп пуловер. Човекът много му се зарадвал и за няколко часа забравил за глада си. Но после отново останал разочарован, когато почувствал още по-силен глад.

Така историята продължавала да се повтаря. Влязъл в магазин за елеткроуреди, за мебели, за автомобили, къде ли не... платил много пари, но винаги оставал гладен и разочарован.

Накрая решил, че хляб не съществува; че това е една голяма илюзия, която хората са измислили и, че когато се опиташ да откриеш хляб, това ти носи само болка и ти коства много скъпо.

Не е ли така и с много хора днес? Едни не вярват в любовта, други не вярват в щастливия живот, трети не вярват в Бог, или в доброто у хората, други са отписали брака като щастлив начин на живот... Разочаровани, обезверени, решили да оцеляват, поради всички разочарования.

Това, което този човек, а и милиони хора не осъзнават е, че често търсят „хляба” на погрешното място, по погрешния начин, а може би и при погрешните хора!!!

Къде търсиш твоя „хляб”? Сигурен ли си, че го търсиш на правилното място и по правилния начин?

Не по Бранислав  Нушич

Вървя си днес по улиците,защото това ми е работата(за тях ще разкажа някога по късно)но да не се отплесвам.

И значи докато си ходя замислен по някой фундаментален въпрос от битието и съзнанието и ето ме пред скоро откритият МОЛ в града ни  и мислите ми неочаквано вземат друга посока-почват да се чудят какво е това МОЛ и откъде произлиза,да не би да е от МОЛ-ец,защото както насекомото гризе от дрехите ни,так той гризе от парите ни.Замислен по този етимологически въпрос влизам в магазина,още с влизането една реклама ми грабна вниманието –“............................-целувай се свободно”тъкмо като Пипи  да отида при момичето на щанда  и да я попитам –С кого по точно да се целувам свободно.Една кака от щанда за телевизори ми прати мисълта в съвсем друга посока,защото пееше-“Олала,искам да те съблека без ограничения”.

Погледнах я-тя пък беше облечена съвсем ограничено и почнах да се чудя,ако евентуално ме съблече на плаж ли ще ме води или на някое друго по закътано местенце.Ето,сега като се сетих и за други песни от този жанр в мен почва да се прокрадва мисълта,че всички фолк певици са апологети на нудизма,защото който  и мъж да докопат все искат да го събличат.

   Да,ама гледам от съседният щанд един оператор ме увещава,че при него” всички говорят”- че то ако е така аз на кого да се обадя,че да ме слуша.Друг пък ме увещава,че “моят глас” бил при него.Мисля си,щом милиони ми ползват гласа,защо тогава от него на избори нищо не зависи.В този момент една друга леко облечена кака питаше  друга-“Той щастлив ли е,щом има си любовница?” и  ме накара пък аз да се питам-А бе аз като нямам любовница щастлив ли съм ?

Вземах да се оглеждам дано някой отнякъде ми отговори на този въпрос,ама ядец.  

Не знам сега причината дали е в интонационната среда ,в рекламите ли или в  нещо друго,а може би да е и в мен.

Ако все пак сте успели да стигнете  дотук и нищо не сте разбрали значи в заглавието има нещо вярно                                                                    

Чета си аз най-различни блогове *и една мисъл подло се загнездва в главата ми.

    Аджеба като се пише из тия блогове,има ли  някаква полза от публикациите  там.

Ето има постове за Рила,Пирин,изсичането на горите и застрояването на паркове и зелени площи,ако някоя публикация е успяла да спаси поне някоя зелена площ или 2-3 дървета щеше да е доста добре,не говоря за идеално.

     Има ли блогери,които са станали известни с това,което пишат в блоговете си,аз се сещам за 2-3 –ма,но те станаха известни първо в пресата,която след това използваха да популяризират интернет-дневниците си.

   Вярно е,че преди   се  ядосвах когато мой постинг  не се харесваше на всички,но сега гледам по –философски  на нещата.Знам,че не е възможно винаги да се напише нещо стойностно, за останалите то може  да е маловажно а за автора да е от голямо значение.

Никой не знае,колко произведения са написали Шекспир,Шилер и Гьоте,за да останат днес само най добрите им.

  Но както е казал народът-“Която мома не желае да я щипят,да не се хваща на хорото”,а след като прочетох мисълта на Бил Козби-“Не знам какъв е ключът към успеха,но пътят към провала е да се опиташ да се харесаш на всички”-най си харесвам нулите с много гласове.

Това обаче не означава,че трябва веднага да ме пращате на “Северният полюс”,защото не харесвам така наречените “полярни мечки”които действат на принципа на Чудомировият герой- бай Тотьо Чушката,който критикувал всичко и като го питали:

  -Добре,бе бай Тотьо кажи как да го направим,той отвръщал:-Не знам как,ама не е тъй!

 И обичат всякакви отрицателни стойности.

  Знаем,че животът е синусоида,след върхове,следват падове,не дай си боже,някой блогер да се реши и да пусне публикация тогава –ще бъде разнищен и сравнен със земята,вместо да получи подкрепата,която очаква.Радвам се,че напоследък  се случва обратното.

Все пак аз съм един реалистичен оптимист(ако има такова животно де) искрено се надявам,че от блоговете и блогването има полза,ако някоя публикация успее да усмихне по-вече хора,,ако някой е излял тъгата си върху виртуалният лист и това му е помогнало да се почувства по-добре-не му се присмивайте, а му помогнете-както беше казал Ясен Антов-Животът е като виенско колело,днес ти си горе,утре друг,същото важи и за долу.

  Още една мисъл ме мъчи,ама  не мисля да ви я  казвам,защото ще се съсредоточите върху нея.
-----------------------------------
*имам предвид блоговете по принцип