Вместо да се опитваме да продължаваме да тъпчем децата с информация, която е била достатъчна за нашето поколение, трябва да дадем на следващото поколение глобален начин на мислене, което ще им даде поддръжка в „утрешното глобално село“. Сега повече от всякога е ясно, че когато нещо се случи в една част на света, то създава вълни по цялата планета. Младите по целия свят трябва да бъдат свързани, за да си сътрудничат в работата върху следващия етап на нашия живот. Те трябва да имат жизнено – важна роля в общество и да бъдат организирани по начин, който допринася за благосъстоянието на другите. Трябва да се занимават с истински световни проблеми, а не да се отнасяме към тях просто като към деца.

Необходимо е да осигурим глобална платформа за създаването на обществена глобална промяна. Образователната система трябва да има съвременни решения, които позволяват масово между- културно взаимодействие и ежедневно сътрудничество между деца от различни региони и страни. Връзката с техните връстници на други места и от други култури е това, което липсва днес в живота на младите и което е главната причина за растящото ниво на изключваните от училище деца.

Трябва да се изгради нова образователна среда, която в основата си имитира разкриващия се интегрален и взаимозависим свят. Заедно с обучени възпитатели, учениците ще участват в ролеви игри, дискусии на кръгла маса с връстници и много други дейности, които се случват в света на възрастните, което ще дава достатъчно място на учениците да се развиват като личности. Всички дейности ще бъдат заснемани, редактирани и обсъждани от самите ученици в края на всеки един ден, като това ще ги научи как да преодоляват страховете си, да виждат себе си и света около тях обективно и да осъзнаят своето място в света от ранна възраст.                                                                                                                           http://velchev.org       

Всеки от нас се стреми да даде на своето дете най-добрите средства за живот. Затова ние интуитивно ги възпитаваме да бъдат алтруисти. В действителност, образованието на младото поколение винаги е било основано на алтруистични ценности.

Възпитаваме нашите деца да бъдат добри с другите, защото подсъзнателно знаем, че когато човек не е добър с другите, това в крайна сметка наранява него. Искаме да дадем на децата си сигурност и усещаме, че можем да успеем само посредством алтруистично образование.

По този начин, увереността на човек не зависи от индивида, а от обкръжението. Защото обкръжението отразява отношението на човек към него, всички вреди идват от обкръжението. Обаче насърчавайки алтруистични ценности, ще увеличим шансовете обществото да не ни вреди.

Всяко общество, във всяка страна през историята е искало да предаде алтруистични ценности на своите деца. Само много силни личности като тираните, чиито армии стоят готови, за да наложат тяхната волята, могат да си позволят да учат децата си да бъдат безмилостни, невнимателни и безгрижни. Но децата на такива хора ще се нуждаят от голяма защита, за да оцелеят. Те ще трябва да стоят на щрек срещу всички останали и да предпазват себе си чрез силата на армиите.

Доброто отношение към другите предава неповторимо усещане за сигурност, мир и спокойствие. Поради тази причина се опитваме да възпитаме нашите деца с тези ценности. Обаче, и това е важен момент, с времето нашите деца виждат, че ние самите не се отнасяме по този начин към другите и така те стават егоисти като нас.

Подходящото образование е основано на добри примери. Показваме ли на нашите деца пример на алтруистично поведение към другите? Отговорът най-вероятно е негативен, въпреки че ги възпитаваме да са алтруисти, докато са млади. Дете, което вижда, че неговите родители не действат, а само говорят, усеща, че техните думи са празни и неверни. Колкото и да се опитват да показват на децата почтен начин на държание, ще бъде безполезно.

Кризата, в която сме днес, и нашето опасно бъдеще, ни подтикват да направим промяна. До този момент сме учили нашите деца да правят нещо, но без да следваме собствените си съвети. Обаче сега нямаме избор. Трябва да променим нашето егоистично отношение към другите.

Колкото повече и повече хората започват да се отнасят алтруистично, реалността, в която децата ни ще се раждат, ще се промени и те лесно ще приемат това, което е било трудно за нас да разберем. Те ще признаят, че ние всички сме част от една система и според това, нашите взаимовръзки трябва да бъдат алтруистични. Няма нищо по-добро, което можем да направим за нашите деца и за себе си.

„Шест степени на разделение“ е на ръба на голямо научно откритие – че може да съществува закон, който Природата използва, за да се организира – което сега обещава да разкрие някои от най-дълбоките тайни.

Това откритие е резултат на много години изследвания от учени, които са посветили своя живот да анализират връзките и глобалния процес в нашия свят. Някои от тенденциите, които те откриват, все още нямат научно обяснение, въпреки че има специфичен модел във всичко, което виждат учените. Тази област между доказана научна информация и елементи от нашия свят, които все още не са напълно открити, ни оставя място да растем като индивиди и като общество. Представете си колко по-близо щяхме да бъдем до разрешаването на световните проблеми, ако всички бяхме заинтересувани и ангажирани до някаква степен с разбирането на тези модели. Бихме били много по-близо до разбирането, как работи Природата и тогава просто щяхме да се настройваме съответно.

Откъси от „Шест степени на разделение“:

„Тук е тайната зад почти всяка връзка: структурата, която природата използва, за да изпреде своите мрежи, веднъж видяна, разкрива, че мрежата има особено силни и слаби страни, с последици за всички нас.”

„Това е наистина нещо като красива идея, че всички сме свързани по някакъв начин.”

„Шест степени разкриват нов поглед към природата и напомнят, че ако светът е малък, тогава ние всички сме в него заедно.” (Това звучи като че ли е за „Шест степени на разделение“, а не него)

„Всичко изглежда да е свързано по начин, който е бил абсолютно непредсказуем само до преди десет години – или дори преди пет години. Това ще промени начина, по който мислим за света.” (Това звучи като че ли е за „Шест степени на развитие“, а не него)

„Науката за мрежата е науката на 21-ви век.”

„Всички основни проблеми в науката днес зависят от разбирането на мрежите.”

Ако обобщим факторите, които ни формират, ще видим, че накрая сме управлявани от два източника: нашите вродени елементи и информацията, която приемаме от нашето обкръжение през хода от живота ни.

Интересното е, че науката е достигнала до подобни заключения. От 1990-та областта на поведенческата генетика печели основа. Тази област на науката търси връзка между гените и личността,  човешките познания и поведенческите качества, също като раздразнителност, предприемчивост, срамежливост, насилие и сексуални желания. Един от първите изследователи в тази област е бил професор Ричард Абстейн, ръководител на отдела за научни изследвания в Херцог Психо-Гериатрична болница в Йерусалим, Израел. Проф. Абстейн твърди, че гените определят около 50% от нашите черти и останалите се определят от обкръжението.

Тъй като не можем да променим нашата вродена структура, ние трябва да се обърнем към втория елемент от който зависи  развитието ни – нашето обкръжение. Единственото нещо, което може да направим, за  да постигнем  напредък в осъществяване  целта на живота ни, е да изберем обкръжение, което ще ни подтикне към това.

Разбирането на този принцип изисква достатъчно осъзнаване, но очевидно много хора в днешно време вече са го придобили.

Ако искаме да променим нашето отношение от егоистично на алтруистично, ние трябва да доведем себе си до състояние, в което желанието ни  да се грижим за благосъстоянието на другите и да се свържем с тях, е доста по-голямо от желанието ни за всякакви егоистични притежания. Това можа да се случи само ако ценностите на нашето обкръжение потвърждават, че алтруизмът е най-високо ценен.

 Ние сме създадени като социални, егоистични създания. Следователно, няма нищо по-важно за нас от мнението на тези около нас. Ние сме напълно и неволно контролирани от възгледите на обществото  и  сме готови да направим всичко, което можем  за неговата благодарност, признание, уважение и слава. Ето защо обществото може да внуши голямо разнообразие от ценности и поведение на своите членове.

Обществото също изгражда критерия , който ние използваме, за да измерваме нашето самоуважение и самочувствие.  Следователно, дори когато сме сами, ние действаме според  кода на обществото. С други думи, дори ако никой не знае за определено действие, което извършваме,ние все пак ще го направим заради нуждата от признателност.

За да започнем да изграждаме нашето желание за грижа за другите и да сме свързани с тях като част от единна система, ние трябва да сме в общество, което подкрепя това. Ако хората около нас оценяват алтруизма като най-високо ниво, всеки от нас ще бъде естествено принуден да се подчини и да го приеме. 

В идеалния случай, нашето обкръжение трябва да проектира следното: „За да достигнем равновесие с Природата, да бъде добре за другите, за единната система от която ти си част.” Когато желанието за алтруизъм е очевидно в обкръжението ни, ние ще приемем тази цена за него. Ако се сблъскваме с напомняния и уважение към алтруизма, където и да отидем, нашето отношение към другите ще се промени. Постепенно, колкото повече  мислим за това, толкова повече ще искаме да станем здрава част в единната система.

Когато нашето обкръжение бъде съставено от хора, които търсят равновесие с Природата, ние ще се чувстваме защитени, щастливи и безгрижни. Това е начин на живот към който Природата води човечеството.

http://ariresearch.org/education-principles/realizing-our-free-choice#more-307

Днешния свят е интегрален и глобален. Ето защо връзките между нас трябва също да станат интегрални и глобални. Такава промяна е възможна само чрез глобално образование. Всеки човек в света трябва да осъзнае, че в новия свят всички ние сме взаимосвързани и именно затова трябва да сме взаимно загрижени.

Трябва да се създаде Образователно-академичен институт в духа на взаимното разбирателство и сътрудничество, насърчаван от ЮНЕСКО, за да квалифицира младите да служат като „Глобални педагози”. За да се създаде институт, най-добрите човешки умове, които са загрижени за образованието, трябва да се съберат с цел да изградят необходимата учебна програма.

Към филантропите трябва да се обърнем с малба за подкрепа в:

·         Изграждане на онлайн платформа;

·         Създаване на интернет инфраструктура в развиващите се страни, така че младите да могат да се свързват с допълнителни образователни системи.

След приключване строителството на института, в световен мащаб ще се проведе програмата „Глобално образование”. Завършилите програмата ще бъдат включени в съществуващи организации в своите страни, водещи към революция в образованието.

Интегриране на младите в създаване на балансирано, загрижено, иницииращо и интегрално общество.

Признаването на наложителната роля на младите в оформянето на света в глобалната ера е довело ООН до това, да обяви тази година (12 август 2010 г.– 12 август 2011 г.) за „Международна година на младежта”. В документ, написан за конференцията „Участието на младежите в социалните промени: инициативи и участие”, която ще се проведе на 2-3 март в Москва, организирана от ЮНЕСКО и Федерацията за мир и примирие, ще се стремим да предложим нова перспектива за принос на младите за живот в глобалната ера, както и да се изготви конкретно предложение за справяне с предизвикателствата, пред които младите в момента са изправени в целия свят.

Законите на новия свят.

За да се помогне на младите да намерят своя път в глобалната ера, първо трябва да разберем новия закон на живота в такъв свят и трансформациите довели до това:

1.   Нашето растящо желание за печалба за сметка на другите се е развивало през историята, довеждайки до това, да станем вплетени един с друг във всеки аспект от живота: пари, комуникация, политика, култура и така нататък.

2.   Това желание ни е довело до порочен кръг: от една страна, сме привикнали на егоцентричен начин на действие. От друга страна, вече не може да водим  този безгрижен живот и да сме загрижени единствено за нашите интереси. Това са „минали” ценостти, част от света „аз”, а живеем в „ние” свят, глобален и интегрален.

3.   По законите на новия свят всички сме взаимозависими. Ето защо всички трябва да сме загрижени един за друг. Докато действаме наобратно, ще продължаваме да страдаме от кризи във всяка сфера от живота.

4.   За да се прекъсне порочния кръг, всеки човек трябва да осъзнае природата на света, в който живеем, и да разбере, че в 21-ви век „Моят живот зависи от отношението ми към другите.”

От всичко казано по-горе е очевидно, че светът  в 21-ви век не се нуждае само от материални, икономически и политически решения. Напротив, на първо място, днешният свят се нуждае от решение в образованието. И младите, които усещат разликата между стария и новия свят по-силно отколкото другите, трябва да бъдат начело на това образование.

http://social.un.org/youthyear/docs/background.pdf

http://www.facebook.com/UNyouth

http://ariresearch.org/children-youth-education/global-education-for-a-global-world

Днешния свят е интегрален и глобален. Ето защо връзките между нас трябва също да станат интегрални и глобални. Такава промяна е възможна само чрез глобално образование. Всеки човек в света трябва да осъзнае, че в новия свят всички ние сме взаимосвързани и именно затова трябва да сме взаимно загрижени.

Трябва да се създаде Образователно-академичен институт в духа на взаимното разбирателство и сътрудничество, насърчаван от ЮНЕСКО, за да квалифицира младите да служат като „Глобални педагози”. За да се създаде институт, най-добрите човешки умове, които са загрижени за образованието, трябва да се съберат с цел да изградят необходимата учебна програма.

Към филантропите трябва да се обърнем с малба за подкрепа в:

·         Изграждане на онлайн платформа;

·         Създаване на интернет инфраструктура в развиващите се страни, така че младите да могат да се свързват с допълнителни образователни системи.

След приключване строителството на института, в световен мащаб ще се проведе програмата „Глобално образование”. Завършилите програмата ще бъдат включени в съществуващи организации в своите страни, водещи към революция в образованието.

Интегриране на младите в създаване на балансирано, загрижено, иницииращо и интегрално общество.

Признаването на наложителната роля на младите в оформянето на света в глобалната ера е довело ООН до това, да обяви тази година (12 август 2010 г.– 12 август 2011 г.) за „Международна година на младежта”. В документ, написан за конференцията „Участието на младежите в социалните промени: инициативи и участие”, която ще се проведе на 2-3 март в Москва, организирана от ЮНЕСКО и Федерацията за мир и примирие, ще се стремим да предложим нова перспектива за принос на младите за живот в глобалната ера, както и да се изготви конкретно предложение за справяне с предизвикателствата, пред които младите в момента са изправени в целия свят.

Законите на новия свят.

За да се помогне на младите да намерят своя път в глобалната ера, първо трябва да разберем новия закон на живота в такъв свят и трансформациите довели до това:

1.   Нашето растящо желание за печалба за сметка на другите се е развивало през историята, довеждайки до това, да станем вплетени един с друг във всеки аспект от живота: пари, комуникация, политика, култура и така нататък.

2.   Това желание ни е довело до порочен кръг: от една страна, сме привикнали на егоцентричен начин на действие. От друга страна, вече не може да водим  този безгрижен живот и да сме загрижени единствено за нашите интереси. Това са „минали” ценостти, част от света „аз”, а живеем в „ние” свят, глобален и интегрален.

3.   По законите на новия свят всички сме взаимозависими. Ето защо всички трябва да сме загрижени един за друг. Докато действаме наобратно, ще продължаваме да страдаме от кризи във всяка сфера от живота.

4.   За да се прекъсне порочния кръг, всеки човек трябва да осъзнае природата на света, в който живеем, и да разбере, че в 21-ви век „Моят живот зависи от отношението ми към другите.”

От всичко казано по-горе е очевидно, че светът  в 21-ви век не се нуждае само от материални, икономически и политически решения. Напротив, на първо място, днешният свят се нуждае от решение в образованието. И младите, които усещат разликата между стария и новия свят по-силно отколкото другите, трябва да бъдат начело на това образование.

http://social.un.org/youthyear/docs/background.pdf

http://www.facebook.com/UNyouth

http://ariresearch.org/children-youth-education/global-education-for-a-global-world

Какво младото поколение наистина иска?

Напоследък изглежда сякаш все повече и повече тинейджъри, които са вече на границата да станат възрастни вече не искат кариера, слава или власт. Понякога изглежда сякаш не искат нищо.

В днешни дни децата започват да усещат не напълване още от  много ранна възраст. Това е благодарение на дисбаланса между тяхното психично-емоционално  и психологично-сексуално развитие. Има го също и проблемът в медиите и модата, и всичко останало, което влияе върху децата и ги изкарва извън баланс. От една страна те са все още млади, защото наистина са деца, а от друга страна, момичето започва да се третира внезапно като жена, а момчето е задължено да действа  доста по-развито.

Ние вече не знаем как да се справяме с по-младото поколение и това е основен проблем. Не е същото като борбата между баща и син, съществувала във всяко  поколение. Ние трябва да видим този проблем от гледната точка на общата криза в която сме. Това вече не е същият проблем, защото не става въпрос за личното развитие и следващото поколение е малко по-развито от предишното. Следващото поколение винаги ще има повече изисквания, но в същото естество: различна култура, образование, неща подобряващи  състоянието  на по-високо ниво. Но сега ние се справяме с нещо напълно различно. Тинейджърите не искат този свят. Те искат нещо съвсем различно по същност.

Родителите и възпитателите не разбират това, защото са от предишното поколение. Ето защо, те не знаят как да удовлетворят  сегашното. Следващото поколение ще бъде дори по-лошо, защото ние не сме започнали да подготвяме учители за него и тогава пропастта ще се разшири повече. Те ще бъдат оставени без  възпитателна система, без система, която да се справя с децата. От една страна това звучи ужасно да се мисли, че няма да има възпитатели, но може би има сребърна ципа на този облак надвиснал над нас. Може би наистина трябва да има разделение между едно поколение и друго, така чe да се създадат безпристрастни хора.

Това, което предлагаме е: Вместо просто да напълваме децата с информация, която е била достатъчна за нашето поколение, ние трябва да предоставим на следващото поколение глобален начин на мислене за благоприятна устойчивост в утрешното глобално село. Сега повече от всякога е ясно, че когато нещо се случва от едната страна на света, то влияе на всички останали части. Младежите по целия свят трябва да бъдат свързани, за да си сътрудничат за следващия етап на нашето взаимно съществуване. Те трябва да имат огромна роля в обществото и да бъдат организирани по такъв начин, че да допринасят за благосъстоянието на другите. Те трябва да бъдат включени в истинските проблеми на света, а не да бъдат третирани като деца.

http://ariresearch.org/children-youth-education/what-kids-really-want#more-476