Фактът, че депресията е заболяване номер едно в света в момента, не трябва да ни плаши. Но какво да се опитаме да разберем от това? Какви са причините, които стоят зад този номер?

От тук на къде?

По принцип ние сме емоционални същества, мотивирани от нашите усещания. Мисълта ни просто подобрява нашето емоционално развитие, но тя не е източникът. Човек се развива според четирите стадия на желанието, чрез които преминаваме през всяка ситуация. Това са неживо, растително, животинско и човешко ниво. До сега човечеството се е развивало в първите три или с други думи, на индивидуално ниво. Излезли сме от пещерите преди много време и сме спрели да преследваме животните. Човечеството е постигнало велики неща. Достигнали сме върха във всяка област от нашия живот: научна, технологична и социална, и именно за това ще бъде трудно да постигнем повече.

Време е да спрем с нашата игра

Тъй като сега сме на степента на развитие на човешката част в нас, важат различни правила. Нашата основна човешка природа, която ни кара да бягаме от опасности и да преследваме удоволствия, повече не може да намери нови източници на напълване както преди, защото за да се напълни желанието на човешко ниво, е нужно напълването да бъде взаимно. Тъй като този етап от нашето развитие също се разделя на неживо, животинско, растително и човешко ниво, все още имаме да правим доста подготовка. От историческа гледна точка, сме развивали различни рижими, националности, езици, заедно с икономическите и социални механизми, които действат и до сега. Сега е време да спрем с нашата игра и да се възползваме от възможността пред нас по иновативен и нов начин.

Коригирано отношение

За да може човечеството да увеличи стойността на живот по добър начин, трябва да приемем нова ценностна система, която е подходяща за сегашния колективен етап на съществуването ни. Развитие на индивидуална основа е нещо от миналото и за да напредваме към новата ера, трябва да приемем ново отношение към живота. Това, което преживяваме напоследък, са нови глобални кризи, които обаче са признаци на приближаваща нова ера.

От този момент нататък само глобални инициативи и интегрално мислене ще ни издигнат към по-добро бъдеще. Това може да звучи доста „виртуално” в сравнение с конкретните проблеми, с които се занимаваме днес, но не би било разумно от наша страна да отхвърляме някои от възможностите ни преди да сме ги изпробвали.

Планът

Практически етап за обновено човечество:

1.   Ново глобално образование;

2.   Цел на образованието: самият човек, тоест да променим себе си вместо да придобиваме повече знания;

3.   Метод: изграждане на подходяща среда за подбуждане на масова промяна.

Образованието означава да разберем и да се съгласим, че трябва да седнем и от нулата да учим как образованието да стигне до сърцата на хората по най-добрия начин.

Целта на образованието е да разберем, че всъщност до сега не сме се занимавали с този въпрос, тъй като целият ни напредък е бил материалистичен и технологичен. Трябва да започнем да изграждаме нови средства за обучение на хората, как да прилагат емоционалния „пакет”, който ни прави хора, по полезен за целия свят начин. Така че там, където има страдания, депресия, война и глад, ще можем да създадем благоденствие и сигурност.

Обкръжението: Основният принцип на образованието е да обясним на хората колко важно е нашето обкръжение като основно средство за човешкия напредък.

Достигане

Как да достигнем до всеки човек в света? Можем да започнем да се образоваме чрез стандартни канали на комуникация: интернет, телевизия, радио и вестници, които са източниците на живот на нашето поколение. Можем да разработим различни нови програми за различни целеви аудитории, но остава единствено въпросът: „Готови ли сме да се впуснем по новия път?”.

Ако обобщим факторите, които ни формират, ще видим, че накрая сме управлявани от два източника: нашите вродени елементи и информацията, която приемаме от нашето обкръжение през хода от живота ни.

Интересното е, че науката е достигнала до подобни заключения. От 1990-та областта на поведенческата генетика печели основа. Тази област на науката търси връзка между гените и личността,  човешките познания и поведенческите качества, също като раздразнителност, предприемчивост, срамежливост, насилие и сексуални желания. Един от първите изследователи в тази област е бил професор Ричард Абстейн, ръководител на отдела за научни изследвания в Херцог Психо-Гериатрична болница в Йерусалим, Израел. Проф. Абстейн твърди, че гените определят около 50% от нашите черти и останалите се определят от обкръжението.

Тъй като не можем да променим нашата вродена структура, ние трябва да се обърнем към втория елемент от който зависи  развитието ни – нашето обкръжение. Единственото нещо, което може да направим, за  да постигнем  напредък в осъществяване  целта на живота ни, е да изберем обкръжение, което ще ни подтикне към това.

Разбирането на този принцип изисква достатъчно осъзнаване, но очевидно много хора в днешно време вече са го придобили.

Ако искаме да променим нашето отношение от егоистично на алтруистично, ние трябва да доведем себе си до състояние, в което желанието ни  да се грижим за благосъстоянието на другите и да се свържем с тях, е доста по-голямо от желанието ни за всякакви егоистични притежания. Това можа да се случи само ако ценностите на нашето обкръжение потвърждават, че алтруизмът е най-високо ценен.

 Ние сме създадени като социални, егоистични създания. Следователно, няма нищо по-важно за нас от мнението на тези около нас. Ние сме напълно и неволно контролирани от възгледите на обществото  и  сме готови да направим всичко, което можем  за неговата благодарност, признание, уважение и слава. Ето защо обществото може да внуши голямо разнообразие от ценности и поведение на своите членове.

Обществото също изгражда критерия , който ние използваме, за да измерваме нашето самоуважение и самочувствие.  Следователно, дори когато сме сами, ние действаме според  кода на обществото. С други думи, дори ако никой не знае за определено действие, което извършваме,ние все пак ще го направим заради нуждата от признателност.

За да започнем да изграждаме нашето желание за грижа за другите и да сме свързани с тях като част от единна система, ние трябва да сме в общество, което подкрепя това. Ако хората около нас оценяват алтруизма като най-високо ниво, всеки от нас ще бъде естествено принуден да се подчини и да го приеме. 

В идеалния случай, нашето обкръжение трябва да проектира следното: „За да достигнем равновесие с Природата, да бъде добре за другите, за единната система от която ти си част.” Когато желанието за алтруизъм е очевидно в обкръжението ни, ние ще приемем тази цена за него. Ако се сблъскваме с напомняния и уважение към алтруизма, където и да отидем, нашето отношение към другите ще се промени. Постепенно, колкото повече  мислим за това, толкова повече ще искаме да станем здрава част в единната система.

Когато нашето обкръжение бъде съставено от хора, които търсят равновесие с Природата, ние ще се чувстваме защитени, щастливи и безгрижни. Това е начин на живот към който Природата води човечеството.

http://ariresearch.org/education-principles/realizing-our-free-choice#more-307

Ако обобщим факторите, които ни формират, ще видим, че накрая сме управлявани от два източника: нашите вродени елементи и информацията, която приемаме от нашето обкръжение през хода от живота ни.

Интересното е, че науката е достигнала до подобни заключения. От 1990-та областта на поведенческата генетика печели основа. Тази област на науката търси връзка между гените и личността,  човешките познания и поведенческите качества, също като раздразнителност, предприемчивост, срамежливост, насилие и сексуални желания. Един от първите изследователи в тази област е бил професор Ричард Абстейн, ръководител на отдела за научни изследвания в Херцог Психо-Гериатрична болница в Йерусалим, Израел. Проф. Абстейн твърди, че гените определят около 50% от нашите черти и останалите се определят от обкръжението.

Тъй като не можем да променим нашата вродена структура, ние трябва да се обърнем към втория елемент от който зависи  развитието ни – нашето обкръжение. Единственото нещо, което може да направим, за  да постигнем  напредък в осъществяване  целта на живота ни, е да изберем обкръжение, което ще ни подтикне към това.

Разбирането на този принцип изисква достатъчно осъзнаване, но очевидно много хора в днешно време вече са го придобили.

Ако искаме да променим нашето отношение от егоистично на алтруистично, ние трябва да доведем себе си до състояние, в което желанието ни  да се грижим за благосъстоянието на другите и да се свържем с тях, е доста по-голямо от желанието ни за всякакви егоистични притежания. Това можа да се случи само ако ценностите на нашето обкръжение потвърждават, че алтруизмът е най-високо ценен.

 Ние сме създадени като социални, егоистични създания. Следователно, няма нищо по-важно за нас от мнението на тези около нас. Ние сме напълно и неволно контролирани от възгледите на обществото  и  сме готови да направим всичко, което можем  за неговата благодарност, признание, уважение и слава. Ето защо обществото може да внуши голямо разнообразие от ценности и поведение на своите членове.

Обществото също изгражда критерия , който ние използваме, за да измерваме нашето самоуважение и самочувствие.  Следователно, дори когато сме сами, ние действаме според  кода на обществото. С други думи, дори ако никой не знае за определено действие, което извършваме,ние все пак ще го направим заради нуждата от признателност.

За да започнем да изграждаме нашето желание за грижа за другите и да сме свързани с тях като част от единна система, ние трябва да сме в общество, което подкрепя това. Ако хората около нас оценяват алтруизма като най-високо ниво, всеки от нас ще бъде естествено принуден да се подчини и да го приеме. 

В идеалния случай, нашето обкръжение трябва да проектира следното: „За да достигнем равновесие с Природата, да бъде добре за другите, за единната система от която ти си част.” Когато желанието за алтруизъм е очевидно в обкръжението ни, ние ще приемем тази цена за него. Ако се сблъскваме с напомняния и уважение към алтруизма, където и да отидем, нашето отношение към другите ще се промени. Постепенно, колкото повече  мислим за това, толкова повече ще искаме да станем здрава част в единната система.

Когато нашето обкръжение бъде съставено от хора, които търсят равновесие с Природата, ние ще се чувстваме защитени, щастливи и безгрижни. Това е начин на живот към който Природата води човечеството.

http://ariresearch.org/education-principles/realizing-our-free-choice#more-307

Днешния свят е интегрален и глобален. Ето защо връзките между нас трябва също да станат интегрални и глобални. Такава промяна е възможна само чрез глобално образование. Всеки човек в света трябва да осъзнае, че в новия свят всички ние сме взаимосвързани и именно затова трябва да сме взаимно загрижени.

Трябва да се създаде Образователно-академичен институт в духа на взаимното разбирателство и сътрудничество, насърчаван от ЮНЕСКО, за да квалифицира младите да служат като „Глобални педагози”. За да се създаде институт, най-добрите човешки умове, които са загрижени за образованието, трябва да се съберат с цел да изградят необходимата учебна програма.

Към филантропите трябва да се обърнем с малба за подкрепа в:

·         Изграждане на онлайн платформа;

·         Създаване на интернет инфраструктура в развиващите се страни, така че младите да могат да се свързват с допълнителни образователни системи.

След приключване строителството на института, в световен мащаб ще се проведе програмата „Глобално образование”. Завършилите програмата ще бъдат включени в съществуващи организации в своите страни, водещи към революция в образованието.

Интегриране на младите в създаване на балансирано, загрижено, иницииращо и интегрално общество.

Признаването на наложителната роля на младите в оформянето на света в глобалната ера е довело ООН до това, да обяви тази година (12 август 2010 г.– 12 август 2011 г.) за „Международна година на младежта”. В документ, написан за конференцията „Участието на младежите в социалните промени: инициативи и участие”, която ще се проведе на 2-3 март в Москва, организирана от ЮНЕСКО и Федерацията за мир и примирие, ще се стремим да предложим нова перспектива за принос на младите за живот в глобалната ера, както и да се изготви конкретно предложение за справяне с предизвикателствата, пред които младите в момента са изправени в целия свят.

Законите на новия свят.

За да се помогне на младите да намерят своя път в глобалната ера, първо трябва да разберем новия закон на живота в такъв свят и трансформациите довели до това:

1.   Нашето растящо желание за печалба за сметка на другите се е развивало през историята, довеждайки до това, да станем вплетени един с друг във всеки аспект от живота: пари, комуникация, политика, култура и така нататък.

2.   Това желание ни е довело до порочен кръг: от една страна, сме привикнали на егоцентричен начин на действие. От друга страна, вече не може да водим  този безгрижен живот и да сме загрижени единствено за нашите интереси. Това са „минали” ценостти, част от света „аз”, а живеем в „ние” свят, глобален и интегрален.

3.   По законите на новия свят всички сме взаимозависими. Ето защо всички трябва да сме загрижени един за друг. Докато действаме наобратно, ще продължаваме да страдаме от кризи във всяка сфера от живота.

4.   За да се прекъсне порочния кръг, всеки човек трябва да осъзнае природата на света, в който живеем, и да разбере, че в 21-ви век „Моят живот зависи от отношението ми към другите.”

От всичко казано по-горе е очевидно, че светът  в 21-ви век не се нуждае само от материални, икономически и политически решения. Напротив, на първо място, днешният свят се нуждае от решение в образованието. И младите, които усещат разликата между стария и новия свят по-силно отколкото другите, трябва да бъдат начело на това образование.

http://social.un.org/youthyear/docs/background.pdf

http://www.facebook.com/UNyouth

http://ariresearch.org/children-youth-education/global-education-for-a-global-world

Днешния свят е интегрален и глобален. Ето защо връзките между нас трябва също да станат интегрални и глобални. Такава промяна е възможна само чрез глобално образование. Всеки човек в света трябва да осъзнае, че в новия свят всички ние сме взаимосвързани и именно затова трябва да сме взаимно загрижени.

Трябва да се създаде Образователно-академичен институт в духа на взаимното разбирателство и сътрудничество, насърчаван от ЮНЕСКО, за да квалифицира младите да служат като „Глобални педагози”. За да се създаде институт, най-добрите човешки умове, които са загрижени за образованието, трябва да се съберат с цел да изградят необходимата учебна програма.

Към филантропите трябва да се обърнем с малба за подкрепа в:

·         Изграждане на онлайн платформа;

·         Създаване на интернет инфраструктура в развиващите се страни, така че младите да могат да се свързват с допълнителни образователни системи.

След приключване строителството на института, в световен мащаб ще се проведе програмата „Глобално образование”. Завършилите програмата ще бъдат включени в съществуващи организации в своите страни, водещи към революция в образованието.

Интегриране на младите в създаване на балансирано, загрижено, иницииращо и интегрално общество.

Признаването на наложителната роля на младите в оформянето на света в глобалната ера е довело ООН до това, да обяви тази година (12 август 2010 г.– 12 август 2011 г.) за „Международна година на младежта”. В документ, написан за конференцията „Участието на младежите в социалните промени: инициативи и участие”, която ще се проведе на 2-3 март в Москва, организирана от ЮНЕСКО и Федерацията за мир и примирие, ще се стремим да предложим нова перспектива за принос на младите за живот в глобалната ера, както и да се изготви конкретно предложение за справяне с предизвикателствата, пред които младите в момента са изправени в целия свят.

Законите на новия свят.

За да се помогне на младите да намерят своя път в глобалната ера, първо трябва да разберем новия закон на живота в такъв свят и трансформациите довели до това:

1.   Нашето растящо желание за печалба за сметка на другите се е развивало през историята, довеждайки до това, да станем вплетени един с друг във всеки аспект от живота: пари, комуникация, политика, култура и така нататък.

2.   Това желание ни е довело до порочен кръг: от една страна, сме привикнали на егоцентричен начин на действие. От друга страна, вече не може да водим  този безгрижен живот и да сме загрижени единствено за нашите интереси. Това са „минали” ценостти, част от света „аз”, а живеем в „ние” свят, глобален и интегрален.

3.   По законите на новия свят всички сме взаимозависими. Ето защо всички трябва да сме загрижени един за друг. Докато действаме наобратно, ще продължаваме да страдаме от кризи във всяка сфера от живота.

4.   За да се прекъсне порочния кръг, всеки човек трябва да осъзнае природата на света, в който живеем, и да разбере, че в 21-ви век „Моят живот зависи от отношението ми към другите.”

От всичко казано по-горе е очевидно, че светът  в 21-ви век не се нуждае само от материални, икономически и политически решения. Напротив, на първо място, днешният свят се нуждае от решение в образованието. И младите, които усещат разликата между стария и новия свят по-силно отколкото другите, трябва да бъдат начело на това образование.

http://social.un.org/youthyear/docs/background.pdf

http://www.facebook.com/UNyouth

http://ariresearch.org/children-youth-education/global-education-for-a-global-world

Какво младото поколение наистина иска?

Напоследък изглежда сякаш все повече и повече тинейджъри, които са вече на границата да станат възрастни вече не искат кариера, слава или власт. Понякога изглежда сякаш не искат нищо.

В днешни дни децата започват да усещат не напълване още от  много ранна възраст. Това е благодарение на дисбаланса между тяхното психично-емоционално  и психологично-сексуално развитие. Има го също и проблемът в медиите и модата, и всичко останало, което влияе върху децата и ги изкарва извън баланс. От една страна те са все още млади, защото наистина са деца, а от друга страна, момичето започва да се третира внезапно като жена, а момчето е задължено да действа  доста по-развито.

Ние вече не знаем как да се справяме с по-младото поколение и това е основен проблем. Не е същото като борбата между баща и син, съществувала във всяко  поколение. Ние трябва да видим този проблем от гледната точка на общата криза в която сме. Това вече не е същият проблем, защото не става въпрос за личното развитие и следващото поколение е малко по-развито от предишното. Следващото поколение винаги ще има повече изисквания, но в същото естество: различна култура, образование, неща подобряващи  състоянието  на по-високо ниво. Но сега ние се справяме с нещо напълно различно. Тинейджърите не искат този свят. Те искат нещо съвсем различно по същност.

Родителите и възпитателите не разбират това, защото са от предишното поколение. Ето защо, те не знаят как да удовлетворят  сегашното. Следващото поколение ще бъде дори по-лошо, защото ние не сме започнали да подготвяме учители за него и тогава пропастта ще се разшири повече. Те ще бъдат оставени без  възпитателна система, без система, която да се справя с децата. От една страна това звучи ужасно да се мисли, че няма да има възпитатели, но може би има сребърна ципа на този облак надвиснал над нас. Може би наистина трябва да има разделение между едно поколение и друго, така чe да се създадат безпристрастни хора.

Това, което предлагаме е: Вместо просто да напълваме децата с информация, която е била достатъчна за нашето поколение, ние трябва да предоставим на следващото поколение глобален начин на мислене за благоприятна устойчивост в утрешното глобално село. Сега повече от всякога е ясно, че когато нещо се случва от едната страна на света, то влияе на всички останали части. Младежите по целия свят трябва да бъдат свързани, за да си сътрудничат за следващия етап на нашето взаимно съществуване. Те трябва да имат огромна роля в обществото и да бъдат организирани по такъв начин, че да допринасят за благосъстоянието на другите. Те трябва да бъдат включени в истинските проблеми на света, а не да бъдат третирани като деца.

http://ariresearch.org/children-youth-education/what-kids-really-want#more-476

Сегашното състояние на младежите отразява реалността на 21-ви век. Привидно младежите днес може да изглеждат повърхностни, безразлични, изгубени във виртуалната реалност на смартфоните и таблетките, но истината по въпроса е, че те са много по-развити от нас. Това е поколение, което живее и диша в свързания, бърз и интегрален свят, в който политическите граници не съществуват и в който всички са граждани на глобална сфера.

Ако „погледнем” в техните сърца, ще открием цяло едно поколение, което не се стреми да следва безопасния път на колеж, кариера, деца, а иска да знае „За какво”? Те искат да разберат своята роля в света и вида на връзката, която трябва да установят за достигане на щастие. Ето защо те са непокорни на училищната система, която сме построили. Те не се нуждаят от мъртва информация, а от възпитание в пълния смисъл на думата.

Образователната програма на 21-ви век не трябва да бъде насилствено вкарване на информация в младите. Вместо това, тя трябва да предоставя социални умения, помагащи им да преодолеят отчуждението и недоверието, които изобилстват в днешното общество. За да направим младите активна сила в инициирането на социална промяна, трябва да им помогнем да разберат закона на новия свят. Дори по-важното, трябва да им помогнем да разберат какво могат да направят, за да използват тези закони в своя полза.

По собствен начин младите принуждават нас – поколението на стария свят – да осъзнаем, че светът се променя и ние трябва да преосмислим нашата позиция в него.

Решение: Да се включат младите.

За да се изведе светът от сегашната криза, трябва да подготвим ново поколение възпитатели – да бъдат наясно със законите на новия свят и да ги усещат в себе си. Основата за възпитателите на това поколение са младите. Освен това, платформата, на която тази нова система за образование ще бъде построена вече съществува – Интернет.

Интернет съществува фактически навсякъде. Мрежата вече е доказала способността си да насърчава социални и културни идеи, и да мотивира хората към действие. Тя черпи сили от своята откритост, събирателност и интерактивност, но най-вече от факта, че в Интернет всеки човек наистина се зачита.

Мрежата позволява всеки човек в света да се запознае с всяко явление и идея, и да повлияе на глобалните промени. Въпреки че Интренет все още не е напълно вездесъщ, това е инфраструктурата, която е доста по-лесна да се създаде от създаването на безброй много виско качествени колежи.

Тъй като сме създали образователна система, която подготвя нашите деца за живот в стария свят, сега трябва да построим виртуална образователна система, един вид безплатен онлайн универсисет, който образова младите за новите отношения, които трябва да създадем в глобалната ера, като по този начин това ги прави възпитатели на новото поколение.

Като част от обучението, младите ще учат, че егоизмът, тоест желанието да се насладят за сметка на останалите, е основна причина за страданието в света. Те също ще изучават природата на интегралната система в природата, за да разберат защо отношенията на взаимна загриженост и толерантност са единственото устойчиво решение за живот в един взаимносвързан свят.

Всеки младеж, завършил обучението, ще получава диплома от ООН и ще бъде обявен за „Глобален възпитател”, квалифициран да обучава деца в своята страна от ранно детство до съзряване.

От опита ни с младите групи в световен мащаб, виждаме, че те са очаровани от предизвикателството на такъв проект. Освен това, съвместното учене, което виртуалната среда позволява, създава социална среда за обучение, която свързва всички пропасти – етнически, културни, религиозни или расови – позволявайки всеки човек да бъде интегрален и взаимно допълнен.

Ако прилагаме опита, придобит от нас, и си сътрудничим в създаването на онлайн университет, който да квалифицира утрешните педагози, ще започнем промяна в епични размери. Тези възпитатели и преподаватели ще въвеждат децата в сложностите на живота в интегралния свят чрез игри, клипове, дискусии и пряко взаимодействие. По този начин новото поколение ще израстне: грижовно, внимателно, съчустващо и наясно със законите на живота в новия свят.

Ако възпитаме едно поколение, те ще възпитат всички поколения за напред.

Практически мерки:

Под егидата на ЮНЕСКО, трябва да създадем академична институция, която да допълва образованието в колеж. Целта на институцията ще бъде да учи за глобалността в духа на сътрудничеството и взаимното разбирателство. Като част от проекта, трябва да бъде създадена неполитическа международна педагогическа институция, която ще включва световно известни експерти в твърдите науки и в социалните науки. Тези експерти ще разработват учебни програми за интегралния свят и ще ги адаптират към манталитета и културата на всяка страна.

След като институцията е саздадена, правителствата трябва да направят така, че да се вземат завършилите програмата „Глобално образование” в образователните заведения. Включването на младите, коита са завършили тази програма, ще трябва да бъде подпомогнато от друга „Международна година на младежта” към ООН и да вземат най-голям приоритет в ООН и ЮНЕСКО.

ЮНЕСКО може да доведе до създаването на виртуална система на обучение, от която светът се нуждае днес. По този начин не само ще демонстрират своята грижа за благополучието на човечеството, но ще го доведат до светло и славно бъдеще.

http://ariresearch.org/children-youth-education/a-problem-as-well-as-a-contribution

Какво е глобализацията? На практика няма еднозначно определение. Тя е нещо като интелигентността – всеки я приема така, както на него му изгажда. Знае се, че глобализацията е нещо лошо, затова всеки я приема като въплъщение на това, което мрази най-много. За фермера глобализацията е вносът на евтини зеленчуци от Гърция, за певеца от незнайната България глобализацията е налагането на други изпълнители, а за Белев – смесването на расите.

Има много схващания, но глобализацията в никакъв случай не е свързана със смесването на расите, или възможността да се обиколи Земята за 12 часа. Развитието на транспорта и съобщенията помага, но не е глобализация. И това, че един негър е дошъл от Зимбабве в България за да търси по-добър живот в никакъв случай не е глобализация.

Глобализацията е налагане на единна култура, основана на потребителско (разбирайте еснафско) мислене. Не е случаен фактът, че изразът „потребителско общество” е тръгнал именно от САЩ Пример за това са американските филми, които вече са се превърнали в част от световната (или глобалната, ако щете) култура. На продуцентите на същите тези филми им се плащат диви суми, да речем, за да се види кутийка с Кока-Кола в хладилника на главния герой. По този начин американската култура налага американските стоки. Част от този сценарий е и налагането на иначе жалката и безстойностна „черна” музика, или хегемонията на големите звукозаписни компании, които определят музикалните вкусове на по-голямата част от западния свят.

Бих искал да се спра по-подробно върху това с музикалната култура, защото това е една от чувствителните ми теми. Колко от вас, или хората, които познавате слушат „хитове”? Колко CHR(Common Hits Radio) има само в София? Много, нали? Това, което ме отвращава от такива радиостанции е именно тази комбинация в определението им – Common Hits. За неговорещите английски, commonозначава „общо”, „обикновено”. Истината е, че не слушателския интерес определя коя песен колко ще се върти. Определят я звукозаписните компании, които всъщност дават пари на радиата, за да пускат дадена песен. По този начин огромната част от хората, които нямат нито вкус, нито желание да подбират музиката, стават жертва на една страхотна конспирация срещу тях. Конспирация, целяща да създаде армии от еднакво мислещи хора, които харесват еднакви стоки, и които вадят с охота портфейла си за всеки боклук, рекламиран между два поредни хита.

Та глобализацията. Ами ето ви я, в горното изречение. По този начин големите компании (главно американски) стават световни господари. Лошото обаче е, че си остават американски. Замислете се как бихте постъпили, ако искате да завладеете света. Единият път е този на грубата военна сила. Хитлер го опита и резултатите ги знаем. А другият? Стъпвате на пазара на дадената страна и я заливате с евтини стоки. Хората започват да купуват. Знае се, че апетитът идва с яденето, и те искат все по-скъпи и по-хубави телевизори и DVD плеъри. Нямате пари? Ама няма проблем бе, ще ви ги дадем на изплащане. И докато се усетите, вече цял народ работи за да ви плати поредната вноска за ненужно големия телевизор. Готово – вие сте владетел. В крайна сметка, истинският господар на една страна е този, при който отиват парите на жителите й.

Навярно ще кажете, „Ами ако хората просто приберат телевизорите и не дадат пари?” Ето я масовата култура. Това е „кражба” и „измама”, и всички сме виждали в американските филми какво става с тези хора. Да не говорим за революция – това е мръсна дума, и американската армия ще дойде да ни умиротвори. Тя никога не нахлува в чужда територия, влиза с умиротворителна мисия.

Човек би казал, че всъщност чрез глобализацията се създава конкуренция, която в крайна сметка повишава качеството. Да, ама не. Защото мислите ли, че Кока-Кола ще се примири ако някой цех в Долна Диканя започне да прави по-хубава и евтина напитка от тях? Имайки финансовите ресурси от продажбите по целия свят, ще смажат горкото цехче както с реклама, така и по много други начини, включително намаляне на цените под нивото на печалба (което едва ли ще им навреди много), натиск над местните власти (ХЕИ и т.н.) за постоянни проверки, пък ако щете – производство на некачествен или дори застрашаващ здравето продукт с марката на неблагоразумния конкурент.

Така че глобализацията се движи единствено от финансов интерес. Тя няма нищо общо с расите, или „заплахата” от негърско нашествие в „белите” страни. Всъщност смесването на расите е резултат от стремежа на природата никога да не остава в едно състояние. Всеки опит да се запази статуквото е ход срещу природата. Тя вече е доказала, че си знае работата. Именно постоянната промяна е основата на живота.