Днес ще си говорим (пишем) за сладки изкушения. По-конкретно за сочни, плодови сладкиши, каквито аз много обичам или по-правилно ще е да кажа, че ги предпочитам, защото аз сладкиши всякакви обичам, може би без купешките торти с тежък маслен крем, но това са вече лирически отклонения...
Мисълта ми (ако сте я изпуснали) беше, че ще ви издам рецептата за убийствения ябълков щрудел на мама във варианта, който аз приготвям и заради който бая хора си облизваха пръстите последните 3-4 години. Ще издам предварително, че основната тайна е в подправките.
А за да няма оплакали се от резултата, е необходимо да направя няколко предварителни уговорки:
Първо, аз обичам щрудела (а и всички видове баници) да е с много плънка, за да е сочен и приятно да издува бузите, като си хапва човек, а не само да се пресяга за айранче, количка, кафенце или с каквото там е свикнал да си кваси сухите сладки. Заради това свое предпочитание аз слагам на един щрудел, за който отиват по-малко от пакет готови точени кори (10-на), около 1-1,2 кг ябълки. При това съотношение, дори и изпеченият щрудел си остава влажен и мек – както аз го обичам и както баща ми, например, хич не го одобрява. За любителите на по-сухичките банички – съотношението, което баща ми (не по-лош майстро на баниците от майка ми) прилага, е 900 г ябълки на пакет кори. Пак не е лошо, ама друго си е с по-обилното присъствие на плод - “колкото повече, толкова повече”, както казваше Мечо Пух.
Второ, аз толкова пъти съм го правила този щрудел, че вече си слагам всичко “на око” и затова количествата на всички продукти могат да бъдат променяни според вашата собствена кулинарна преценка. Да си призная, винаги много съм мразила, когато в някое готварско предаване казват “слагате от ... на око”, защото то хора различни, очи различни и може с туй “на око” беля да стане, а ето че аз сега точно такива дразнещи уточнения правя.
Но, да се върнем на щрудела, че вече е време за списъка с продуктите.
НЕОБХОДИМИ ПРОДУКТИ:
1 кг ябълки – обелени, почистени и настъргани на едро ренде
(най-добре е, ако са от различни сортове, но и от един са си съвсем добре)
100 г масло (1 малко пакетче или 1/2 голямо)
50 мл слънчогледово олио
50 г сурови орехови ядки
по 2 с.л. кристална захар за всяка кора с плънка, т.е. общо около 1 ч.ч.
пакетче канела (май беше 10 грама)
щипка смляно индийско орехче
пакетче (шипка) ванилия на прах
една чаена лъжичка настъргана кора от лимон
НАЧИН НА ПРИГОТВЯНЕ:
Настоящият щрудел има два варианта – права или вита баница. И двата са еднакво вкусни, но аз лично предпочитам витата баница. Количеството продукти и за двата е едно и също, както и принципът – 2 кори, разделени с мазнина и отгоре – плънка. Тук ще представя варианта с витите кори.
Ако ще приготвяте щрудела на масата, хубаво е първо да постелете мушама или найлон, защото си е мазна и мърлява работа и после бая миене ще ви се отвори.
Приготвяте си корите – прегледно разгънати, тавата – съвестно подмазана с масло и съдинките с продуктите. В купичка смесвате захарта с подправките (канела, индийско орехче, ванилия) и лимоновата кора. В друга купичка поставяте натрошените на ситно орехи – може и смлени, но старомодно натрошени в хаванче си е най-вкусно. В трети съд предварително разтапяте маслото и след това го смесвате с олиото – така хем става мекичко, хем маслото не се втвърдява преди да сте си приготвили шрудела, хем не се стича мазнина, както става, ако ползвате само олио. Слагате сред всичко това и купата с настърганите ябълки и сте готови да започнете борбата по смесването на всички нещица в едно очарователно, апетитно и сладичко щруделче.
Слагате на плота/масата една кора, наръсвате обилно с мазнина. Поставяте отгоре втора кора, пак ръсите мазнина и разпределяте настъргани ябълки, наръсвате равномерно с 2 с.л. от захарта с подправките и отгоре - натрошени орехи. Завивате на рулце и го подреждате в тавата. Ако използвате кръгла тава, по-добре първо започнете да редите от ръба към центъра. В правоъгълна тава е все едно – редите си рулцата като пурички по дължина. Когато сте подредили всичко и сте изчерпали продуктите (ако не сте ги изчерпали – може да си ги хапнете с лъжичка, а ако остане сок – запазете го - ще видите за какво :Р), намазвате баничката с малко масълце отгоре и пъхвате в най-ниското отделение (може и направо на дъното) на предварително загрята на 200 градуса фурна. Печете така 15-на минутки или докато щруделът се изпече отдолу. Проверявайте, защото фурни всякакви – някои по-силни, други по-слаби, да не загори! След това, вдигнете тавата по-нависоко във фурната и печете на мъъъничко по-слаба степен – 180 градуса примерно, докато щруделчето придобие леко кафеникав загар и горните корички станат хрупкави. Извадете от фурната. Ако ви е останал сок от настърганите ябълки – полейте с него топлия щрудел. Намажете го с малко масълце, докато е още топъл и покрийте с кърпа да се задуши. Ако искате да нарежете щрудела на по-малки парчетам най-добе го направете преди да е изстинал напълно.
Може да се похапва и още топъл, но най-вкусен е след като е престоял на хладно 1 ден, когато ябълките лекичко са се стегнали и всички подправки са си пуснали ароматите .. мммм ...
Да ви е сладко!
Comments6
Продукти:
1 пакет фини кори;
За плънката:
1/2 чаена чаша олио;
1/2 кофичка кисело мляко;
1/2 чаена лъжица сода;
1/2 чаена лъжица оцет;
1 чаена чаша брашно
250 грама натрошено сирене
Приготовление:
Продуктите за плънката се смесват с миксер, като последно се прибавя сиренето и само се разбърква леко след него сместа. В тавичка, намазана с мазнина, се нареждат корите, във всяка от които е разпределена част от плънката и след това кората е навита на руло. Пече се първо на 200 градуса, а после се намалява на 100.
Та тя беше нещо такова:
Продукти: Един пакет готови кори
плънка: 1 кутийка майонеза, 1 ч.ч. кисело мляко, сирене около 200гр., масло.
Приготовление: плънката се разбърква добре, разпределяме една част в корите а другата част я оставяме за заливка. След като сме наредили корите в тавата слагаме и заливката. Печем в умерена фурна докато се зачерви.
И...да ви е сладко!
Ето че сега стигнах да я снимам.
А тази успях да я снимам защото я правих с две пуерториканки, които бяха само чували за баница, но не бяха опитвали и виждали как се прави. Та с тях месихме и разтягахме баницата. Не мога да ти опиша колко весело беше:)))