Докато някои от колегите пишат програми, проекти, меморандуми, други като мен - помагала, трети колежки откриха най-бързия начин Образованието да се оправи или поне да се подобри чувствително. Техният гений най-сетне намери виновника за неудачите на учителството - Светев и неговите постинги. Според разсъжденията им ако не им се обръща внимание въпросният субект /тоест на мен/ той ще престане да дразни себе си и другите с писанията си, ще постигне или не "мир в себе си" и няма да безпокои добрите учители в блога. В духа на споделените мъдрости и налаганата елементарна психоанализа предлагам постингите ми, посветени на образователната система направо да бъдат изтрити.Само така доброто име на системата и гилдията ще бъде подобаващо реабилитирано.
Когато изтриете Примери от учителското ежедневие
от училище ще изчезнат наркопласьорите, учителите няма да бъдат заплашвани и бити все по-редовно, учениците ще слушат образцово и прилично, без да пикаят по кошчетата.
Изтривайки Примери от учителското ежедневие - 2 
като с магическа пръчка ще бъде изтрит и все по-разпространяващия се отчаян алкохолизъм сред преподавателите. Де да знаеш, без постинга може дори да изтрезнее и поредния директор-алкохолик, който "осмърдял стаята на ракия" по израза на дете 7-ми клас?
След изчезването от страниците на блога на Примери от учителското ежедневие - 3
трябва родителите да станат изведнъж добри и грижовни.
 Но най-чувствително Образованието ще прогресира след липсата на 
Примери от учителското ежедневие-4
Сексуалните изнудвания на началници към подчинени ще си останат "изолирани случаи", директорите ще се откажат от любовниците си-учителки, а виещите се кръшно по масите заляни педагожки ще се трансформират в някога недосънуван мираж.Дори предполагам с добро чувство към колегата Бабев, че без моите "Примери..." може и да текне топлата вода по съблекалните на училищните салони.
Знаете ли, от две години съм "в мир със себе си". В мир със себе си съм когато обикалям по поста през кристалната нощна тишина и слушам с наслада само  далечното ехо на идващия влак. В мир със себе си съм когато надул радио "Мелъди" в кабинката посред нощ, припявам на Джордж Харисън или Фил Колинс. В мир със себе си и дори щастлив, макар каталясал, се просвам сутрин на леглото и е безкрайно приятно да усетиш в просъница как жената или някоя от дъщерите те милва по главата и те завива грижовно.
В хармония със собствените си чувства вече казвам значително по-рядко "Не!" когато жените в къщи ми искат пари за нещо. А пък когато пръстите бягат по клавиатурата "мирът" прераства в надежда! Все се надявам, че с моите разкази, помагала, публикации, разработки доставям естетическо удоволствие някому  и  помагам на някое дете.
 Дори съм "в мир със себе си" когато безвъзмездно кръводарявам. /На бас, че 95% от учителите не са го правили от шубе и веднъж през живота си!/ Защото богаташът ще си купи необходимия брой мангали, а безсребреника като някой "смотан даскал" така и ще пукне без кръв поради липса на средства.
Но тъй и тъй ще се разделим, редно е да попитам: Вие, колеги и колежки /съдът реши в моя полза и "де юре" още се водя даскал!/ "в мир" ли сте със себе си?
Спокойни ли са душите ви след като по време на стачката общественото мнение заля учителите с помия? Без обществена подкрепа и с предателството на синдикатите най-масовия и продължителен протест в България се превърна в "Хроника на една предизвестена смърт", това радва ли ви?.
Мирни и спокойни ли са душите и съвестите ви, когато си затваряте очите за кражбите и беззаконията на директора в името на 20-30 лв. месечно от диференцираното заплащане? Клюките, клеветите, доносите практика ли са в "мирното" ежедневие на училището срещу дребни привилегии или просто да да направиш "мръсно" на другарчето? А не треперите ли нощем от предстоящите съкращения чрез т.нар. делегирани бюджети? И колко от вас не се мазнят и увъртат отсега около шефовете, за да не попаднат в "черния" списък на освободените? Впрочем, защо мнозинството предпочита анонимността и не вписва дори името си в личния профил на блога?
Приятни ли са ви циничните думи, посяганията, опипванията, сексуалните мераци на началниците? И може ли да си "в мир" със себе си ако ги претърпиш и им откликнеш със или без желание?
Може би приемате като "освобождаване на напрежението" буйните танци върху банкетните маси илеките забежки с колеги/колежки? Спокойно ли спите след тези "весели" нощи?  А вероятно на следващия ден учениците ви се подхилват и разнасят снимки от GSM-ите, които предпочитате да забравите?
Изпитвате ли професионално удовлетворение от часове като този в едно "нормално" столично училище?: http://www.vbox7.com/play:735489b8
Колегата е популярен "шемет", но обърнете внимание как се държат учениците с него! Ами подзаглавието на клипа  и коментарите да ви подсказват нещо?
Срещу всички тези въпроси, срещу трагичната истина за Образованието, Вие издигате като последна защита някакъв отминал, имагинерен, несъществуващ, отречен от обществото "професионален авторитет", в името на който за безобразията в системата трябва да се трайка. И ако някой наруши "омертата" бива заклеймен, а писанията му обявени за лъжливи, "гадни" и "нагли". Щом ви харесва така - бъдете щастливи! Но се питайте по-редовно: "Колко компромиси мога да претърпя, за да живея в мир със себе си?"

Честит рожден ден и от мен, прекрасна общност "Образование"!!! Открих ви истински едва преди месец, но вече не пропускам ден да бъда с вас. Радвам се, че ви има, приятели! Бъдете здрави, усмихнати и вдъхновени!!!

Увод:  Първите две части на "Примери от учителското ежедневие" http://bglog.net/Obrazovanie/16067 и http://bglog.net/Obrazovanie/16161/ предизвикаха голям интерес, доста прочити и разнокалибрени оценки.
 В една свободна България като блога, това е нормално. В тях бяха описани съвсем реални, но нелицеприятни случки в училище. И ученици, и учители хич не са идеализирани образи и истината изглежда боде нечие самочувствие или самомнение.
В тази част ще "подхвана" и родителите. Този път съм се постарал отново да бъда реалист с примерите, ала да подбера нещо по-весело и по-малко спорно. Ако зад шегата прозира пак мъка, не винете автора.... Ако музиката е лошо композирана - "не  стреляйте по пианиста"!
Изложение: Първи епизод
Замъкнах се и аз на летен лагер на море.  Не мамя никого, не от любов към педагогическите предизвикателства. Но нали не мога да осигуря на децата си нормална почивка с даскалска заплата. Писах ги лагернички, а себе си ръководител да ги наглеждам отблизо.
Изглежда не по този начин мислеха масата родители, качващи децата си на влака за морето. Нали знаете, каква суетня е на тръгване. В определените за групата купета се формират компании, качват се куфари и торби. Разменят се прегръдки и наставления от сорта "Като пристигнете веднага да звъннеш по GSM-а" и така нанататъка. Идва заветната минута, свирва свирката, аз съм застанална вратата на вагона, да не би някое дете да му хрумне да слиза и да "загубим" човек още на старта. И няма да забравя картинката. Майка и татко крепко са се прегърнали на перона. Явно подпили, с неподправено щастливи, зачервени физиономии. Бащата не се сдържа и ломоти:
- Отървахме се за 15 дена! Сега тия /следва посочвание с показалец към мен/ да му мислат!
Епизод втори:
Родителска среща на девети клас. Присъстват между 3 и 6 родители по паралелките. Пак сносно, често стаите са оставали празни. Татко, костюмиран, добре облечен, умен и важен, поставя ребром въпроса за ниските оценки на щерка му. Опитвам се да му обясня, че девойката "я е ударил хормона", бяга от часове, даже съм я виждал пийнала в час. Поставям въпроса дали се упражнява родителски контрол, проверяват ли се тетрадки и бележник у дома, говори ли се с детето. Бащата е видимо объркан:
-Давам и по 10 лева на ден! Майка и е на нощни смени. Кой да говори с нея?
Епизод трети: Финалните дни на учебната година.
Аз им викам "Апокалипсиса". Тогава накуп ти идват преговор, един булюк изпитвания, бързи контролни, оформяне на документация и най-вече претенциите на деца и родители за оценки, които и през плет не заслужават. Майка, която не е стъпвала на родителска и каквато и да е среща нахлува в учителската стая. Причината - реална възможност нейното "златно" отроче да остане на поправителен изпит при мен. Всъщност, закъсняла е. Момчето е натрупало веч 6-7 "цафари", изходът от учебната година по български език и литература се отлага до поправителната сесия. Обяснявам  това накратко и дори давам списък, кои въпроси да понаучи до сесията, която е след 10-12 дни. Но майчицата не се побира в кожата. Тя не може да приеме факта, че нейното страшно умно и почти гениално творение ще остане с двойка. Опитва се да ме убеждава, но аз не се поддавам на внушение. Тогава тя нервно сграбчва за реверите на костюма току-що влезлия помощник-директор и минава на кресчендо:
- Кажи му , шефе, кажи му! Кажи му да пише една тройка на сина, па барем един учител да стане като порасне, ако не друго!
Развръзка: Изцяло положителна
1. Не ми се и спомня морския лагер. То беше една гонитба по плаж, по заведения, по градче на деца, докоснали свободата... Както казваше началник-лагера: "Ако се върнем живи, ще целуна земята на перона и който ме види пак "с деца на море" да ме убие директно!" Така и стана. Ако някой си мисли, че лагерите са безплатна почивка за учители, веднъж да пробва.... Няма да повтори, както за 17 години не повторих и аз!
2. Виж ти, сензация - таткото бе "говорил" дъщеря си! Първо я нашамарил, после обещал още пари. Дали затова или защото момичето се разлюби с гаджето си, почна да посещава по-редовно часовете и изкара. Да де, като всички....
3. Въпросното момче, въпреки майчината протекция си замина "с песен" на поправка. Знанията му на юли не бяха кой знае колко по-различни. Но прецених, че съм го стреснал достатъчно и му писах тройката.
Заключение:
Лесно е да правиш родителски сдружения. И да надаваш вой до небесата за кривиците на образователната система. Не че ги няма, има ги в излишък! Но преобладаваща част от родителите са на мнение, че училището трябва да даде на децата всичко: култура, обноски, възпитание и познание. Тяхната роля се заключава в покриване на харчове. Купуваш си "индулгенцията" всеки божи ден и си праведник! А детето е готово и възпитано, ориентирано от само себе си.
Преди да ми възразите пак, отговорете си на въпроса:
-Кога за последно поговорих истински с детето си?

Пролог: Ако някой е  изпуснал първата част на постинга :  http://bglog.net/Obrazovanie/16067
Днес ще пиша за едно малко особено училище. На колегите и гражданите, които ще ревнат, че примера е верен, но нетипичен няма да възразявам. Уви, съкращението ППУ взе да става нарицателно. Последните две букви от абревиатурата означават Пияно Училище. Първото П е свързано с номера на учебното заведение. Да си го тълкува всеки по желание.
Изложение: 
Епизод 1 - Директорът на ППУ
 Директорът на даскалото е интелегентен мъж. Даровит поет. Само дето се оказва, че в бутилката можеш да удавиш всичко - таланта, живота си, надеждите на ученици и родители. С една реч директорът е хроничен, пропаднал алкохолик. На всички са известни скандалите му по кръчмите, неплатените сметки, побоищата и изхвърлянето в канавките след поредната запивка. Задържан е от полицията нееднократно. На работа директорът е злобен махмурлия до обяд и благодушен, доволно натаралянкан пич от пладне нататък. В РИО знаят за проблемите му. Но човекът си има връзки и оцелява след 2 комплексни проверки. Жалби срещу него от  училище няма, той е достатъчно благоразумен да не следи за трудовата дисциплина на подчинените си, защото сам е доста уязвим. Единственото дисциплинарно наказание му осигури моята скромна личност, съвместно с още една колежка /вижте откога сме си ревали за уволнение!/
Та случката е такава: Късаме с нея десетокласник и на последната трета поправителна сесия. Въпросният юнак, колкото неподготвен, толкова нахален и арогантен, си взема отпускното и поема да се запише в ППУ. След месец с изкривена от злост физиономия и циничен жест ни уведомява, че пак е минал в 11-ти клас, а ние да...направим съответните сексуални упражнения.
Ама как се минава с двойка за годината в по-горен клас?! Според думите на ученика чрез разговор с директора и в добавка 200 лв. и туба винце. /Вместимостта на тубата не бе уточнена, ама не ще да е била от маломерните!/. Ние двамата обаче сме си проклети, пращаме сигнал до РИО на МОН. Следват проверка и констатации. Оказва се, че въпреки двойката в отпускното удостоверение ученикът е записан "неправомерно" в по-горен клас. За хората, които ме питат има ли свидетели и документи на историите ми, ще отговоря, че в случая си пазя отговора на РИО. Ученикът е върнат в 10-ти клас, а директорът за "недоглеждането", наказан със "Забележка". Както се казва "И вълкът сит, и агнето цяло." Съмнително дали е върнал нещо от дарената му сума, човекът скоростно пропива всички парични знаци. За съдържанието на тубата да не говорим, то отдавна е употребено.
Епизод 2: Учителите в ППУ
Според сведения на преки очевидци в ППУ се провеждат занятия по следната програмна схема: Първият час минава сравнително нормално. В междучасието колегите и някои колежки се ориентират я в хранилищата, я в стаичката на физкултурниците. Събират се суми, праща се дете да накупи необходимите пособия и мезета. Вторият и третият час педагозите все пак посещават класните си стаи. Обясняват за 5-10 минути какво трябва да се прави в часа и продължават "безкрайния празник" като съвременни Хемингуеи.
След това придвижването в пространството е мъчно. Последните часове минават като се привикват добри деца в хранилището, назначават се по възрожденски за "подидаскали" и се обяснява как да кретат занятията.
След един такъв запой по време на петия час групата колеги, доста "развеселени", намират се в себе си неподозирани сили и тръгват по коридора с песни. Както писах и в предишния постинг, страшно ми се иска да твърдя, че в училищните коридори звучат само високопатриотични рефрени. Ала репертоара на колегите съвсем не е от този характер. Някъде по средата между "На Драгиева чешма" и "Счупи ми левото м.до" насреща цъфва директорът. Той, почти изтрезнял от притеснение, смутено моли концертът да продължи извън сградата. Но е посрещнат с възмутените възгласи: "Ти ли ще ни учиш как се пие, бе, алкохолик!" Шефът мимоходом изяжда пет-шест "мешета" и ритник, а почерпената група с мерак си допява песните в страхотната акустика на празните коридори. Имах възможност да разговарям с единствения наказан по случая учител. Той бе възмутен не от наказанието /скромна "Забележка"/, нито оспорваше основанието му /все пак да "нашокаш" шефа не се случва всеки ден!/. Недоумяваше само защо от група 6 колеги и 4 колежки, извършили зулума, единствения санкциониран е именно той.
Епизод 3: Учениците на ППУ
Децата ми учат в школо с претенциите за "елитно". Историята са я видели и преживели те, аз нищо не украсявам. Та в това училище, в близост до емблематичен културен институт, приемът след 8-ми клас е по диплома. Приети са само отличници с успех над 5.50. Едно от приетите момчета е пълен отличник, но според дипломата на въпросното ППУ. На какво може да научи това момче своите съкласници?  Това се разбира още първия месец. ППУ си е школа!С още двама свои съученици се почерпват в междучасието и влизат на "оверлог" в стаята. Единият не издържа и почва да повръща на чина насред часа. Красота и изящество в "елитната" гимназия!

Развръзка: Не толкова щастлива като при първата част
След разпространения имидж на директор и преподавателско тяло, според "качеството" на учебния процес, родителите масово не записват децата си в ППУ. Учениците намаляха с една трета. От тази година от СОУ то вече е ОУ /основно/. Миналата учебна година са съкратени 7 колеги, тази - около 15!
Развали се и "тайфата" на почерпушковците. За съжаление за 2 години, 3-ма колеги починаха.Двама от цироза на черния дроб, един от рак.
Само директорът си е добре и ще си пие да края на света или ...на училището.
В елитната гимназия взеха козметични мерки срещу пияниците. Поне уведомиха родителите. Единият баща така пребил сина си, че според сведения на щерките по лицето му кажи-речи не е имало ненасинено място. Но,  Макаренково чудо! Момчето се уплашило и вече не пие. Другитте 2 другарчета се черпят редовно, но по-умерено. Подремват кротко в часовете и не драйфат. А "елитните" колеги, повечето базови учители, "тактично" не забелязват състоянието им.
Епилог: Не осъждам никого, нямам правата на морален съдник! Щом интелегентни и образовани хора като учителите прибягват все по-често и без мяра да утехата на алкохола, работата на държавата и обществото не е чиста. Да се пропиеш те карат бедността, отчаянието, липсата на перспектива и вяра, в това, което вършиш. Алкохолът е временна почивка от скапаната, миризлива от корупция държава и дивашките нрави, в които вегетираме.
Жал ми е само за децата, които с бутилката пропадат толкова малки. А родителите често бездействат.

Прочетох проекта на споразумение по зададения линк от galina.  Съгласието наистина изисква компромиси, но не и капитулации. Иска ми се да попитам: Колеги, това официален документ ли е или стих на Смирненски?
 Непрекъснато се повтаря "да бъде" и никакви конкретни срокове, ангажименти и точни стъпки към изграждане на нормативна база от страна на съответните държавни органи по уж постигнатите договорености.Даже не отварям дума за глупавите декларации по отношение на частните уроци. Те, макар и подавани, са невъзможни за контрол.
Ала отново се прави непозволен компромис с някои нагли искания на МОН. Според договореностите ще започне "гъвкаво" съкращение на непедагогически персонал. На места броя на децата в паралелки ще се увеличи с повече от 10%. А вместо да подкрепят своите ученици, даскалите"клекнаха" за недомислените матури, продиректорското диференцирано заплащане и недоносеното "външно оценяване". Вижте ако искате http://bglog.net/blog/swetew/site/posts/?bid=14509 или http://bglog.net/blog/swetew/site/posts/?bid=15155
Протестите наистина отминаха пиковите си стойности. Но отново се намериха "търговци в храма", които изтъргуваха отгладуваните дни стачка, невероятния ентусиазъм и учителската гордост за жълти стотинки. "Да бъде ден!" е рекъл Смирненски. С поредното синдикално предателство в Образованието си е все черна нощ.

Чета днес, че масово ще се подават оставки. Според синдикатите около 10 000 души биха подали оставка. Тъй като не успях да прочета тук вашето мнение за този акт, пък ми е нужно за да се ориентирам в обстановката,  ми се ще да задам въпроса - вие как го приемате, одобрявате ли го и дали според вас би могъл да стресне управляващите? И дали е рискован ход? Защото митингът е нещо колективно, а подаването на оставка малко или много е личен акт.

Нека да припомня, че учителската стачка започна на 24-ти септември, а до днес – 24-ти октомври, нищо официално не е постигнато между стачкуващите учители и Правителството.

В постинга си ще отразя само онова, което успях да заснема и чуя на днешния учителски митинг в София. Правя го с мисълта, че в нашия блог пишат, и от него черпят информация, много колеги от цяла България и смятам, че те трябва да бъдат осведомявани не само чрез медиите и местните синдикални структури, но и от блогери като мен, които имат възможност да чуят новините директно от представителите на Стачния комитет, действащ в столицата.

Започвам с изявлението на Николай Николов (видео файлът е разделен в две части, но го давам в линкове, защото плеърите забавят отварянето на страницата):

І част

ІІ част

Следват две неприятни новини.

Първата е свързана с директорката на Френската гимназия, която си беше позволила лукса да подкрепи своите колеги, написали шестици на учениците в знак на протест. Ето линк.

Втората неприятна новина се отнася до едно „благодарствено писмо” (кавичките не са случайни), изпратено от учителите на район „Лозенец” до общинските съветници. За какво „благодарят” колегите на общинарите, ще разберете от самото писмо. Ето го.



А сега следват и две изявления, изясняващи правата ни по време на стачката.

Осигуровките ни се запазват в дните от стачката– изказване на Ники Радулов, направено във връзка с мое питане.

Удръжки не могат да се правят – уточнение на Ники Николов.

Коментарът на Николов се отнасяше до този фиш, сложен по-долу, на който изтрих името, ЕГН-то на колегата, както и номера на училището, защото това все пак е част от личната информация.



И накрая ще ви покажа няколко плаката от днес.