В конкурса могат да участват поети от цялата страна с най-много три непубликувани стихотворения.

Вижте повече подробности в самата обява. Пожелавам успех на желаещите! 

Objava_KPP2010.doc

 * * *

Момичето не заслужава да е там.
А трябва да съм аз например,
ако имах глас,
или изпявах припева
една октава по-високо.
То никак не умее.
Виновни са родителите му
или рецидивистът чичо,
слушал Бийтълс.
Ах де да бях това момиче!
То пее сякаш
ще срути кулите на мойто детство,
които построих от пясък.
„She’s just a jealous girl!”
ми идва да извикам,
а всъщност аз съм jealous,
jealous guy...

 "Коте ще си имам! Ще ми вземат коте!"
   С песен заподскача мъничката Злата,
   припна тя към Баба, дръпна ù полата
-  Кой ти каза?! - Гневно Баба избоботи. 

  Знаеш, чедо, не обича Баба Цона
  никакви животни да се носят вкъщи…
- Аз пък, ще си имам! - Злата се намръщи –
  Дядо чух, как тихичко по телефона

  каза: "Коте, знаеш ли, че взех заплата?!
  Щом се стъмни... ще те взема със колата..."

За република чиста и свята
си мечтаел Апостолът страстно,
виждал светлото бъдеще ясно -
предусещал в аванс свободата. 

Днес република има, в която
безполезна е всякаква гласност,
свободата ни, знаем прекрасно,
си е доста условно понятие.

От мечтата ти, Дяконе, ние
сме постигнали толкова малко -
във република бедна и жалка

сме свободни мизерно да гнием.
Колко нужен сега си ни само!
Но си сам - нови дякони няма.

      (със съгласието на жените)

Патриоти, България гине!

Демографският срив я душѝ!

Към спасение пътят един е –

повсеместно рода да множим!

Не изтъквайте куп оправдания.

Иде криза и глад… Може би…

Но без бебета майка България,

като мартенски сняг се топи!

С други „пушки” на „фронтове” други

днес е време да водим войни –

с наш`те верни, любими съпруги

и с неверните чужди жени!

Всички сили да хвърлим на „фронта”!

За Родината – смело напред!

Нарушете си малко комфорта.

Народете дечица безчет.

За мъжете проблемът решим е –

„боеприпаси” колкото щеш.

Ако всички жени убедим. Ех…

Ще надминем Китай по растеж!