Чудовището от Рензингщрасе

Това е една от онези истории, които децата сигурно си разказват като малки, докато се се сгушили в скиривалищата си от клони на двора и току са си сглобили една от онези восъчни свещи с импровизирани фитили.<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />

Като бях малък, често ходехме на гости при баба, вуйчо и вуйна в Панагюрище. По цял ден измисляхме приключения с брат ми и братовчедите ми, които да запълнят деня ни.

Или търкаляхме гуми по улицата и се блъскахме с тях, или се промъквахме тайно в двора на леля Цеца, където имаше една стара къщурка, до сами нейната, или ...

Като си спомням сега, след около десетина години, имам чувството, че е било вчера.

Та, в къщичката в двора на леля Цеца имаше несметни богатства : стари списания, които бяха прашасали и бяха сортирани на вързопи, старовремска ютия, която почти беше ръждясала, оловни войници, кутии с отрова, с които явно се пръскаха овошките, и още какво ли не... Всякакви неща, които биха погъделичкали любопитството на едно десетгодишно хлапе...

Целият разказ - в общност "Литература"