Хикикомори (букв. “отдръпване”, “затваряне”) е японският термин, с който се бележи явлението на усамотилите се млади хора, които са избрали да се оттеглят от обществения живот, често достигайки до крайни степени на изолация и затваряне, поради различни лични и социални фактори в живота им. Терминът хикикомори се отнася както до общото социално явление, така и до отделните индивиди в тази социална група.

Дефиниция

Японското министерство на здравето определя хикикомори като индивиди, които отказват да напуснат дома на родителите си и се изолират от обществото и семейството си в една стая за период, надхвърлящ шест месеца. Характерът на явлението се мени в зависимост от индивида и някои младежи остават в изолация в продължение на години, а в редки случаи – няколко десетилетия. Често хикикомори започва като бягство от училище.

Положението в Япония и по света

Според приблизителните изчисления на психолога Тамаки Сайто, който пръв състави фразата хикикомори, в Япония те наброяват един милион, т. е. двадесет процента от всички младежи от мъжки пол или един процент от цялото японско население. По-късно Сайто призна в автобиографията си, че е съчинил тази цифра за да привлече внимание към проблема и че статистиката не се основава на действителни факти. След като синдромът беше признат официално за съществуващ, броят на известните случаи се оказа няколко хиляди.
Въпреки че пълното социално оттегляне в Япония засяга и двата пола поравно, поради разликата в изискванията на обществото към подрастващите момичета и момчета, повечето случаи на хикикомори, за които се съобщава са от семейства с момчета, които търсят социална подкрепа, когато синът, често първородния, отказва да напусне семейния дом.
Пълното социално оттегляне е типично японско явление, но подобни случаи се развиват и в Южна Корея, Тайван, Китай. Когато по телевизия БиБиСи беше съобщено, че хикикомори е японски феномен, на уебстраницата на телевизията британски зрители изказаха мнение, че едва ли хикикомори е характерно единствено за Япония, защото те самите имали личен опит с него. Англоезичните материали несъмнено сочат подобни случаи в САЩ, Австралия, Канада, Англия и др.

Причини

Няколко фактора допринасят за явлението хикикомори. Понякога младежите се чувстват смазани от модерното японско общество или не могат да изпълнят социалната си роля, защото не са развили все още чувство за лично татемае (лице пред обществото) и хонне (истинското Аз), и двете от които са нужни на един възрастен индивид за да се справя с ежедневните парадокси в обществото. Ядрото на проблема хикикомори е центрирано около преминаването от младежките години към отговорностите на зрелия човек. Има основания да се смята, че развитите капиталистически общества като Япония не успяват да осигурят задоволителни ритуали при израстването на някои по-податливи индивиди от младежките им роли в обществото до положението на възрастен.
Както и в други развити капиталистически общества, върху младите хора в Япония се оказва натиск, от тях се изисква да постигнат успех и да поддържат съществуващото социално статукво. Положението се втежнява ако си припомним, че в японското общество по традиция се набляга в огромна степен върху сложното социално поведение, скованата йерархия и произтичащите от това множество плашещи социални изисквания, отговорности и регулации. Конфуцианските учения, които отслабват ролята на индивида и подкрепят конформистка позиция за да се осигури социална хармония в затвърдената обществена йерархия, са оформили голяма част от Източна Азия и това е в основата на разпространението на хикикомори и в други страни от същия регион.
Като цяло широкото разпространение на хикикомори в Япония може да бъде отдадено на три основни фактора:

1. Благоденствието на средната класа в постиндустриалното общество, каквото е японското, позволява на родителите да се грижат вкъщи за навършилите пълнолетие деца практически до безкрайност. Семействата с по-малък доход нямат деца хикикомори, защото оттеглилите се от обществото младежи в крайна сметка са принудени да работят извън дома ако не могат да завършат училище. Поради тази причина изолацията в стаята приключва на ранен етап.
2. Неспособността на японските родители да разпознаят и да вземат мерки срещу самоизолацията на детето, нежеланието на родителите да се отнасят твърдо с детето си. Трябва да се отбележи и съществуващата взаимна обвързаност амае между сина и майката, която ги поставя в зависимост от взаимната им доброта и съответно не предполага една твърда намеса в личното пространство на детето.
3. Десетилетието на икономически застой и несигурен пазар на труда в Япония обезмисля бившата система, която изискваше дългогодишна конкуренция в образованието, за да се постигне квалификация за високи длъжности. Докато бащите на сегашните японски младежи все още се радват на пожизнена длъжност в мултинационални корпорации, тепърва постъпващите служители не получават подобни гаранции в условията на днешния пазар на труда. Младите японци разбират, че системата, която е работела за техните дядовци и бащи, вече е ненадеждна и за някои от тях липсата на ясна цел в живота е причина за отдръпване от обществото.

Причини. Образователната система

Японската образователна система, подобно на тези в Китай, Сингапур, Тайван и Южна Корея, поставя големи изисквания пред младежите. Силният стрес е породен от множеството очаквания, наблягането върху конкуренцията, както и механичното запомняне на факти с цел издържане на приемните изпити за следващото ниво на обучение, като в цялата тази идеология пред ученика има само два възможни пътя: да издържи изпита или да се провали. Подражавайки на традиционната конфуцианска система от обществени добродетели, на образователната система все още се гледа като на играеща важна роля в общата производителност и успех на обществото. В тази социална рамка, учениците често срещат значителен натиск от родителите и от обществото, които се стремят да ги подчинят на собствените си закони. Тези закони, макар и да представляват значителна част от модерното японско общество, се отхвърлят все повече и повече от японските младежи, принадлежащи към отпадналите от обществото социални групи като хикикомори, фурита (freeters, хора на възраст между 15 и 34, които са безработни или имат само почасова заетост, без да се смятат домакините и учениците), NEET (хора, които не са заети с Employment, Education или Training ) и парадзайто шингуру (parasite singles, хора, които живеят с родителите си и водят произтичащия от това безгрижен и удобен живот).
Водейки началото си от 60-те години на 20-и век, натискът върху японските младежи да успеят се появява на ранен етап в жизнения им цикъл, започвайки още от детската градина, когато дори малките деца трябва да преминат през приемни изпити за да получат привилегията да посещават най-добрите детски градини. Смята се, че това подготвя децата за приемните изпити за началното училище, средното училище и гимназията, и в крайна сметка за университетските изпити. Много младежи си оставят една свободна година след завършване на гимназията, за да могат да се отдадат единствено на учене за университетския приемен изпит. Колкото по-престижен е университетът, толкова по-труден е изпитът, като пръв в това отношение е Токийският университет.
От 1996 г. Японското министерство на образованието взе мерки да се справи с царящата атмосфера на натиск в образованието и да внуши повече свобода на креативната мисъл сред японските младежи, като съкрати учебната седмица от шест на пет дена, и като премахна два часа в дневната програма, нагаждайки по този начин учебната програма повече към западните образователни модели. Въпреки това, тези мерки дойдоха малко късно, защото някои конкурентни японски родители започнаха да пращат децата си на джуку, частни училища след края на учебния ден, за да наваксат пропуснатото вследствие на отпусната учебна програма в държавните училища.
След като завършат гимназия или университет, японските младежи се изправят пред трудния пазар на труда, често получавайки единствено почасова заетост, превръщайки се във фурита с нисък доход, които не могат да създадат семейство.
Друг източник на натиск е от техните съученици, които могат да ги дразнят и малтретират поради различни причини, като външен вид (особено ако са с наднормено тегло или имат тежки случаи на акне), благосъстояние, прояви в учебната дейност или в атлетиката, или дори ако са живели в чужбина за кратък период от време. Някои от тях са наказвани за малтретиране и бягане от училище, докарвайки срам на семействата си.

Симптоми

Много хора могат да усетят натиска на външния свят и да се чувстват неудобно сред хора, но хикикомори реагират на това като се оттеглят напълно от обществото за да избегнат всякакъв външен натиск. В някои случаи, те се затварят в спалнята си или друга стая в дома на родителите си за дълги периоди от време, понякога измервани в години. Обикновено те имат малко или никакви приятели. Денят на хикикомори се характеризира с дълги периоди на спане, докато през нощта те често прекарват времето си в гледане на телевизия, вманиачено играене на компютърни игри, сърфиране на интернет, четене и други самотни занимания.
Отказът да вземат участие в обществото и да изпълнят очакваните от тях роли, прави от хикикомори крайна подгрупа в една голяма група на младото японско поколение, която включва парадзайто шингуру и фурита. Тези три групи отхвърлят по свой собствен начин социалните норми, които обществото им поставя, като начинът им на живот се счита за нарушаване на същите норми.
Обикновено оттеглянето от обществото започва постепенно. Засегнатите индивиди изглеждат нещастни, губят приятелите си, стават несигурни, срамежливи и говорят все по-малко. Тези в тийнейджърска възраст могат да бъдат малтретирани в училище, което добавено към и без това силния натиск от страна на училището и семейството, може да се окаже решителния повод за отдръпване от обществото.
Хикикомори имат свой собствен режим на сън, при който обикновено се събуждат следобед и си лягат рано сутрин. Докато са будни се отдават на занимания, присъщи на хора на тяхната възраст, като слушане на музика, сърфиране на интернет или вземане на дейно участие в интернет форуми като 2channel, който е известен с множеството си потребители хикикомори. Въпреки че хикикомори предпочитат да се занимават вкъщи, всъщност повечето от тях излизат понякога навън, като обикновено това става нощем.

Последствия върху индивида

Липсата на социални контакти и продължителния период на усамотение оказват дълбоко въздействие върху хикикомори, които постепенно губят социалните си умения, връзки и навици, необходими за взаимодействие с външния свят. Те се потапят в измислените светове на манга, телевизията и компютърните игри, които стават призмата, чрез която те гледат на останалата част от света. Поради липсата на взаимодействие с хората, хикикомори могат да развият рутинни действия с течение на времето, прекарвайки деня си в сън и будувайки цяла нощ, като само се промъкват в кухнята за храна докато семейството спи. В някои крайни случаи, хикикомори загърбват дори и развлечението от книгите и телевизията и просто гледат в нищото с часове.
В слчуай че хикикомори реши да прекрати изолацията си, сам или чрез специализирана помощ, за него може да се окаже проблем липсата на социални умения и дългогодишно обучение, каквито неговите връстници са получили при нормалното си ежеднедно взаимодействие с обществото. Друго, което прави завръщането в обществото трудно, е социалното клеймо, което започна да се поставя върху хикикомори откакто проблемът получи гласност в масмедиите от 1998 г. насам. Резултатът е, че някои бивши хикикомори започват да се страхуват, че другите ще разкрият миналото им, което допринася към чувството за несигурност при общуването им с хората. Също така вредно последствие има и факта, че хикикомори нямат трудов стаж, което им осигурява единствено достъп до нископлатена работа.

Последствия върху семейството

Да имаш хикикомори в семейството се смята за срамно, така че често това се приема като личен семеен проблем и много родители изчакват дълго преди да потърсят специализирана помощ от трето лице. Освен това, в Япония възпитанието на детето обикновено е отредено на майката, като в такъв случай бащата оставя проблема с хикикомори на нея, която пък от своя страна започва да се държи покровителствено по отношение на детето, т. е. избягва намеса на трети лица в проблема. В началото повечето родители просто изчакват като се надяват, че детето ще преодолее проблемите си и ще се завърне в обществото по своя воля. Те гледат на проблема като на един специфичен етап на развитие, през който детето трябва да премине. Също така, много родители просто са неуверени какво да предприемат по отношение на хикикомори и избират да изчакат поради липса на друг избор. Обикновено агресивен подход от страна на родителите, целящ да върне насила детето в обществото, не се взима или ако се предприеме, то е след значително дълъг период.
В някои случаи, учители и социални работници се интересуват от проблема с детето, но не се намесват в ситуацията. В последните години, поради широкото внимание, което проблема получи в медиите, да имаш в семейството си хикикомори е равнозначно на поставянето на социално клеймо, което кара хикикомори да изглеждат едва ли не като душевноболни хора. Като резултат от заклеймяването и произтичащия срам, много семейства се стремят да пазят състоянието на детето си в тайна от общността, като по този начин родителите още повече се отказват да търсят външна помощ за детето си.

Дискусията

Хикикомори получиха международно внимание когато медиите им приписаха някои тежки криминални прояви преди години. През 2000 г., един 17 годишен младеж, определен като хикикомори от пресата, отвлича автобус и убива един от пътниците. По-късно всъщност се оказва, че момчето в действителност е било хикикомори, но родителите му в отчаянието си го поверили на болница за душевноболни, за период на наблюдение от два месеца. Твърди се, че момчето се е почувствало предадено от родителите си, в резултат на приемането му в болницата, и както смятат някои, насилието, което той оказал при отвличането на автобуса било насочено всъщност индиректно към майка му. Няколко дни след това медиите определиха други крайно жестоки криминални прояви като извършени от хикикомори. Например случаят с мъжът, който отвлякъл деветгодишната Сано Фусако и я държал затворена в продължение на девет години и два месеца. Или случаят с Цутому Миядзаки, който през 1989 г. убил четири млади момичета. Като резултат на негативното внимание, което получават в медиите, хикикомори до ден днешен си остават заклеймени от обществото като агресивни и душевно болни.
Страхът при хикикомори от обществен натиск, както и вървящата с това неспособност да се справят с положението си, може да се обърне във фрустрация или дори агресия. Някои хикикомори са нападали физически родителите си, въпреки че в повечето случаи агресията се изразява по други начини, например биене по стените през нощта, докато останалите членове на семейството спят.
Омразата се появява често когато родителите продължават да оказват натиск върху хикикомори да излезе от стаята си след дълги месеци на изолация, въпреки факта, че вече се е развило статукво между родителите, особено майката, и хикикомори. Статуквото се появява когато родителите пасивно оставят детето си да се изолира. Може да има много причини за това, но обикновено в центъра стои връзката, основана на амае, между майката и сина, страхът и социалното клеймо на местната общност, която знае че в семейството има хикикомори, както и убеждението, което се заформя в родителите, че е по-добре детето да се самоизолира у дома, отколкото да избяга от вкъщи.
Когато обществото се заинтересува от хикикомори, медиите започнаха да твърдят, че загубата на трезв поглед върху света може да подбуди хикикомори към агресивни или криминални прояви. Въпреки това, експертите по проблемите на хикикомори смятат, че истинските хикикомори са прекалено оттеглени в себе си и твърде плахи дори да пристъпят извън стаите си, така че не може да става дума да излязат от вкъщи и да нападнат някого. Ако хикикомори напада физически някого, то това са членове на семейството.

Реакцията. Лечение

Има различни мнения относно лечението на хикикомори, като обикновено те се разделят на японска и западна гледна точка. Японските експерти предлагат да се изчака докато хикикомори сам се върне към обществото, докато западните лекари са на мнение, че хикикомори трябва да се избута веднага и ако трябва насила в обществото.
Въпреки че се забелязва растящ брой доктори и клиники специализирани в проблемите на хикикомори, много хикикомори и техните родители все още чувстват липса на подкрепа за техните проблеми на институционално ниво и чувстват, че обществото като цяло реагира твърде бавно на проблема. В последните няколко години в Япония се появиха институции за помощ на хикикомори, всеки със своя собствена философия и подход към проблема. Въпреки различията в мненията, се оформят два основни лагера със свои характерни виждания за лечението:

1. Според психологическия подход е нужна психологическа помощ за изолираните млади хора, тъй като много родители са безсилни пред проблемите на детето хикикомори, което те не разбират. Стандартният психологически подход към младежа, показващ симптоми на хикикомори, е проблемът да се лекува като се разглежда като поведенческо или душевно разстройство, което следователно изисква приемането на детето в болнично отделение, за да може то да получи консултация, наблюдение и лечение с лекарства, както следва от стандартните болнични процедури.
2. Социалният подход към лечението на хикикомори разглежда състоянието им като проблем на социализацията, а не като душевно разстройство. Вместо да се пристъпва към клинично лечение в болница, хикикомори се извежда от домашната среда и е приет в обществена среда, като е насърчаван да се интегрира отново в социалните групи чрез ежедневни занимания с други хикикомори, които са на различен стадий от своето лечение. Този подход позволява на индивида да осъзнае, че не само той има същия проблем и е успешен в повечето случаи.
3. Хикикомори може да не получи свободно поле за изява на себе си като индивид, защото някои чувстват че японската култура не предлага такава свобода. В такъв случай, един от възможните методи за лечение е да се насърчи хикикомори да сподели социалните си преживявания извън Япония, за дълъг или за кратък период.

Реакцията. Приемане

За разлика от подходите, които целят лечение на проблема, някои отстояват мнението, че това да си хикикомори е въпрос на характер или начин на живот, който трябва да се приеме или разреши в съответното семейство, доколкото този избор не води до криминално или агресивно поведение. Смята се също, че в различните общества (особено в такива като японското, което отдава особено значение на комформизма) има склонност хората, които се различават от нормата да бъдат наричани “душевно болни” без да се отдава значение на желанията на индивида.
В някои случаи хикикомори се излекуват частично или напълно когато им е осигурено собствено жилище.

Изводът

Несъмнено хикикомори се оказва типично японско явление, продукт на своето време и на определен стадий от развитието на обществото, в което се породи. Само така можем да си обясним неговия заплашителен размер. Именно мащабът на явлението е причината то да получи внимание не само в Япония, но и на запад. Някои дори припознаха в хикикомори свои близки или познати и изказаха мнение, че като се изключи специфичния термин, самото явление едва ли е дотам характерно само за Япония. Тук обаче не трябва се пропуска факта, че в Япония явлението е начало на нова социална група и като такова то е причина да се търсят корените му в устоите на самото общество. Ние изказахме съществуващите становища по въпроса за това кое в японското общество е основа на проблема, но единен и цялостен отговор не може да бъде даден. Обществото не е единно тяло, а сбор от индивиди. То се дели на социални групи, но групите от своя страна се делят на личности, затова не може да се охарактеризира една личност пълно само с нейната принадлежност към групата. Така че не съшествува ясно разграничение за това кое в един хикикомори е плод на обществените проблеми и кое на личните преживявания. Което от своя страна не означава, че проблемът не може да бъде излекуван. Само че трябва да се приеме факта, че една социална група не се лекува взета като цяло, а като се обърне внимание на всеки един принадлежащ й индивид и ако му се отдаде нужната подкрепа, в зависимост от личните му проблеми.

Каня ви на втората част на пътеписа....

Хайде да излезем малко от последните теми и като вариант - каня ви на пътепис "До Канада и назад - сухоземно пътешествие за четирима"...)))) Това е първата част и още имам да добавя малко снимки, но е достатъчно дълга за няколко дни, докато излизе другата част.

Вземете си питие, седнете удобно и попътувайте с нас!

И аз си имам рожденик :)

23 не са толкова много, колкото ми се иска. Да сме малко по-пораснали и по-разумни, може би. Или всъщност е по-добре да сме млади, диви, щастливи, както досега, без пукнат лев. Но заедно, в прегръдка или просто хванати за ръце. Заедно.
Не знам какво искам да ти пожелая. Здрав си, силен си, борбен си. И най-важното, имаш най-прекрасната жена до себе си. Ако я и слушаш по-често какво ти приказва, равен няма да имаш ;)
Искам да съм до теб сега. За съжаление не съм. Дано е последният твой рожден ден, на който сме разделени.
Обичам те.

Скъпи мой приятелю, най-любимо мое същество, Тони, мое слънце и звезди,

Ако щастието е птица, нека никога не спира нейния полет.
Ако живота е път,нека винаги да вървиш
Ако любовта е море, нека никога не видиш бряг.
Денят е твой, и твой е всеки следващ ден -


Обичам те!