Леле,докарах го като публикация в някой от всекидневниците,само липсва клишето,както пръв аз предсказах и казах.;-)Сега,като си гледам ника се сетих и за клонингите-като хора и предаванияНякой,който има много добра зрителна памет съм сигурен че ще може да ми изброи певици и предавания,които си приличат като 2 капки вода и между другото се заврях между шамарите май си падам малко мазохист-но нали все пак съм повече блогер,отколкото читател :-о,е поне аз така си мисля

Между другото Tosh , Vimp -a  и "момичето с вятъра"(сори,ама не ти помня ника,склероза какво да пра,йш) имат сходни публикации,макар с други изразни средства по темата,а те са толкова млади,е поне от мен.

Хей , деде, я се дръж! На това твоето му се вика "пролетна умора". И мен ме е хванала. Опитвам се да я убия с общественополезна дейност. Сутринта готвих кекс на съквартирантката, а перди малко храних един колега с мусака. Изобщо, опитвам се да не мисля за себе си, щото иначе ми се получават тъжни и объркани посотве. Знаеш ли какво? Аз съм по-малка и от Вимпа и от Тош и въпреки това те разбирам...
В далечния 10 клас имахме спор по етика и право за евтаназията. Един от моите доводи против нея беше, че никой в ясно съзнание няма да иска да нарани роднините си и тея, които го обичат и да пожелае да умре 2 дин по-рано. И те ама хич никак не ми повярваха. Даже ми се  смяха. А я виж как и ти си го казал... Знам ли - може би някои мисли са необходими, за да може после  да се преродят чувствата и да посрещнем баба Марта с нови усмивки, да заплетем нови възли, да напишем оптимистичен епилог на серията размисли и най-накрая да спрем да се чудим и маем, ами да живеем (някои улици явно ти влияят зле - смени ги, бе!).

Виш какво ще ти кажа баби. През няколко дена ми идва да захвърля всичко и да бягам с всички сили. Мисля, че ме е хванала криза на средната възраст. Тя се изразява не в годините, а в това, че се обръщаш назад и почваш да правиш равносметка. Като теглиш чертата ти става черно пред очите. Хубавото е, че времето е готино. Излез на слънце и пий едно бира или кафи или там каквото пиеш и се загледай в красивите млади хора около теб, мисля че ще се освежиш. Ако това ти помогне- аз съм много по-зле от теб. Успех.

Избор

Искам да умра
просто ей така.
Искам, но защо?-
Аз не зная, но
накрая ще река:
искам да умра!

Искам да живея
само зарад нея.
Искам, но нали
боли това. Или
така ще знам –
искам да съм сам
                                           Л. Стоянов
  Намери смисъла!
                                         

 

Като ти стане ей такова едно, писнало, поразгледай публикациите на Joneff, има две-три разсъждения по въпроса.  :)
 
 Не ми приличаш на човек, който е склонен да се предаде чак толкова лесно. Нали не греша?

BasiDi ,естествено,че не грешиш,почти както винаги си прав.
Хвърлял съм по едно око най-малко на публикациите на Joneff,но от възрастта  ли или от нещо друго  ;-))не мога да чета дълги работи от компа.трябва да са ми на хартиен носител,за да  мога да си ги препрочитам и да мисля по тях.

Пък и всеки автор обръща живота от тази страна,която най му убива

ето това вече е мисъл - разрешаваш ли ми да те цитирам в близките 81  години?

Ама разбира се,за младежта и "внучето" ми  винаги  ;-)))))

Според мен всичко е безсмислено в крайна сметка, но какво от това? Има много подвизи, които искам да извърша, въпреки че знам че като цяло е безсмислено - каквото и да правиш, накрая ще се заличи. И по-лошото - ти ще се заличиш.

Докато съществувам обаче, има смисъл да гоня това, което ми се гони. Докато дишам - забавлявам се, тичам след детските си фантазии и си измислям нови, след които започвам да тичам... :)

Човек може винаги да е щастлив, въпреки философиите... Стига да има достатъчно допамин, ендорфин и др. такива  в мозъка...  :)


Не спирай да гониш вятърни мелници - забавно е... ;-)

Че аз ги гоня,затова съм жив все още,ако цъкнеш на уморих ще видиш че съм прав,ама айде да не се измаряте ще го пейстна и тук

Уморих се да съм Дон Кихот,

да се боря с вятърни мелници

в живота си ,

под присмеха простодушен,

от братовчедите на Санчо

и да ми е верен само Росинант.

Уморих се да съм кротка, уморих се да съм смирена, уморих се да гледам пълно примирение в очите на всички около мен.

Харесва ми...много верни думи. За мен те определят моето верую в живота. Радвам се, че има хора, които мислят като мен. Не, не съм идеална, но смятам, че вървя във вярната посока, щом намирам много повече щастие в това да давам, отколкото в това да получавам. Да намериш за какво си създаден, да намериш пътя си, това е най-важното послание, с което всеки идва на този свят...

Данаил, знаеш ли откъде е този надпис? Той стои на стената на едно сиропиталище в Калкута. Много често нямащите нищо знаят по-добре от имащите всичко коя е вярната посока в живота им.

Страхотно! Не знаех! Благодаря ти!

Надпис на стената Шишу Баван, дом за деца в Калкута

Хората са упорити,
алогични и егоцентрични.
обичай ги ВЪПРЕКИ ТОВА!

Правиш ли добро,
ще те обвинят в егоизъм и задни мисли.
Прави добро ВЪПРЕКИ ТОВА!

Успееш ли,
ще се сдобиеш с фалшиви приятели
и истински врагове.
Стреми се към успеха ВЪПРЕКИ ТОВА!

Доброто, което правиш
ще бъде забравено утре.
Прави добро ВЪПРЕКИ ТОВА!

Най- големите хора с най-велики идеи
могат да бъдат убити от най- дребните хора
с най- дребните съзнания.
Не ограничавайте мислите си ВЪПРЕКИ ТОВА!

Хората са благосклонни към губещите,
но следват само победителите.
Борете се за победените ВЪПРЕКИ ТОВА!

Каквото си градил с години,
може да се срине само за една нощ.
Не спирай да градиш ВЪПРЕКИ ТОВА!

Дай на света най-доброто от себе си
и той ще те отритне .
Дай му го , ВЪПРЕКИ ТОВА !

Прекрасно е, но може ли да бъде?

Касиво е. Нека проявим безкрайно упорство в опитите си да бъдем добри. Някой, някога, някъде ще го оцени!

Това са мъдрите съвети на Майка Тереза... Те самите звучат като мантра. И е хубаво по-често да си ги повтаряме... Благодаря ти, че с тях ти ме накара да се замисля за истинските неща от живота...

Преди имах голям проблем, който надявам се вече да съм преодоляла :) Очаквах от хората повече, отколкото могат да ми дадат.. След като усетих как са нещата заживях по-спокойно. Аз и сега нямам много приятели, но поне си ги усещам близо до сърцето. а относно егоизма, зависи от него, всеки трябва да си го пуска в действие, когато се задейства чувството за самосъхранение, аз самата в миналото прекалено много съм страдала от прекалено отдаване на хората и в един момент човек се чувства така изчерпан, че намразва всичко около себе си и обвинява другите, че се е раздавал толкова, а не получава нищо насреща.. ще ме извинят всички за това, че приятелството е безвъзмездно. Според мен не е, както и любовта не е... това само да даваш не е приятелство, то е глупост, а вярно е, че трябва да се научим да прощаваме... имам един приятел, с който отдавна не поддържам отношения, но ще си остане в сърцето ми.. та той беше от хората, които не позволяват на приятелите си да грешат, дано се е променил.. и е тежко дори такова истинско приятелство, каквото чувствах и да треперя във всеки момент да не сбъркам нещо и да не се разделим.. е, в един момент сбърках :) Живот, какво да го прайваш и колкото повече напредва времето оставаш все по-сам и много по-трудно създаваш каквито е да е приятелства... хората се затварят и се научават само да грабят, без да раздават, а после като пребити кучета се свиват в някой ъгъл и плачат... темата е прекалено дълга и многостранна...

Приятелство?!?

Приятелство?!? - това е страст омайна!
Приятелство?!? - нежност красиво безкрайна!
Приятелство?!? - доверие дарено безвъзмездно!
Приятелство?!? - присъствие сладко, звездно!

Приятелство?!? - измама вечна и коварна!
Приятелство?!? - любов неблагодарна!
Приятелство?!? - кървяща рана!
Приятелство?!? - горчива драма!...

17.6.2000г.

                      Б. Велкова

Дефицит е, защото всеки иска да има приятели, но малко са онези, които искат да бъдат приятели.

Съгласна съм с разсъжденията ти, Дани. За да се изгради едно истинско приятелство, главното е да се научим да прощаваме грешките на другите. А това изисква разбиране и познаване на човека до теб. Как най-добре можем да разберем някого? Само ако се поставим на негово място и се опитаме да съпреживеем емоциите му, да почувстваме проблемите му така, както ако бяха наши, лични. Смятам, че това е формулата за истинско приятелство: да влезеш в кожата на другия, да мислиш и чувстваш като него или иначе казано - приятелят е другото ти АЗ. Тогава и прошката ще я има винаги, защото ще прощаваш така, както прощаваш на себе си.  

Ммм, аз наскоро трябваше да реша дали да продължа едно приятелство и...да кажем, че беше трудно.
Накратко, става въпрос за човек, който много обичам и ме обича, но се оказа, че сме с напълно различна идеология. Което за мен беше тежко, защото съм си идеалистка. Естествено, затворих си очите. Не толкова, защото е трудно да си намериш приятели, така е, но пък аз никога не съм имала много приятели. Но...уф, не мога дори да си обясня на себе си защо избрах това. Въпреки че ми е супер тъпо да си говорим глупости, когато по основни въпроси имаме такива различия. Но като се сетя колко сме преживели заедно и колко много съм вложила в тази връзка и ми се видя невъзможно да я прекратя. Или поне, не наложително.

Напълно хаотично. Както и да е. Много ми хареса какво куин написа. Важно е не да искаш да имаш приятели, а да искаш да бъдеш приятел. От там нататък нещата се нареждат. Не можеш да накараш никой да ти даде друго освен това, което той/тя иска. Докато това което даваш, ти си го решаваш.

Харесва ми това, което казваш, Danail. Мисля, че най-важното е да се научим да прощаваме. Няма безгрешни, важното е да се учим от глупостите, които сътворяваме от време на време. Винаги си повтарям, че у всеки има по нещо хубаво, дори у мен ;)

Истинското приятелство определно не е мит, но определено хората трябва да  се научат да ценят това което имат.Повечето обаче го оценяват  едва,когато го загубят! Ще  ти  кажа  нещо  от  моя  опит : давай ,без да очакваш  да получиш нещо в замяна  и  ще  се получи !
Пожелавам ти  да срещнеш  много  нови  приятели ,но  знаеш ли колко   сол  трябва да  изядеш  с  един   човек  , за  да  го  наречеш    ПРИЯТЕЛ???
                                УСПЕХ 

Не мога да разбера защо Game Boy, а не Play Station Portable. Но то пък и второто май е по-скъпо.

Защото желанията на децата, а и на възрастните, са ограничени от познанията им :). Дъщеря ми е виждала Game Boy, не и Play Station Portable. Не съм тънък познавач на детската психология, но си мисля, че в ранна възраст при хората по-силно е желанието да притежават това, което имат другите, отколкото онова, което им харесва или им е полезно. А може би дадени неща им харесват и защото ги притежават техни приятелчета и хора, на които държат.

мдам, чуждото винаги е по-сладко:)

Хмм ..... гледам и цъкам и аз - защо в България е толкоз скъпо, а на другите места е толкоз евтино... Ама пък този сайт нищо не ти казва! Всеки уважаващ себе си сайт дава най-различни (най-вече непонятни за нас) технически описания и данни - що се отнася за техника все пак. А тук са дали само цената и тва е. Даже не ми стана ясно тази цена за розовия модел ли се отнася или за тъмния.... и как, примерно, аз да си избера цвят ... [емотиконче, което вдига рамене]

Но в общи линии предполагам, че тия по-евтините са с по-малко игри или без игри и трябва да се докупуват. Също има вариант освен колко игри - и примерно дали е с калъфка или без. Тука гледам в немското e-bay без калъфка и кой знае какви екстри ги дават към 35 евро, а с екстри - 60 (и нагоре, разбира се). Така че аз се обзалагам, че за тази "ценичка" от 50 лева друго нищо не ти дават...

Друго: Павлинке, според мен недей се притеснява, че детето ще се компютъризира. Всяко чудо за три дни! Те компютрите така и така са част от нещата в света, нека да поиграе, за да си развие отношение към игрите. Някак си ние възрастните автоматично си мислим, че примерно книжките са хубаво нещо, а компютърните игри - не чак толкова. А обективно погледнато наистина не знам дали е така! В смисъл, игрите също развиват разни когнитивни умения, бързина и т.н. Сравнявам го с книжките, защото четенето е също една такава "седяща" дейност ... обаче някак си го няма това негативно отношение. Ами аз лично съм се зарибявала какво с игри (тетрис едно време леле каква мания беше....), така и с книжки (и питаш ли как!), така че .... всяко чудо за три дни :)

  Съгласна съм, че компютърните игри развиват различни умения още в детска възраст и са полезни, стига да не се получи пристрастяване. Не съм съгласна обаче, че мястото им е в детската градина, където не всички деца могат да ги имат по ред причини. А, родителите трудно могат да ги убедят в това, и или са принудени да ги купят, което е свръхвъзможностите им, или децата им се чувстват подтиснати от това, че не могат и те да ги притежават като своите другарчета.Според мен учителката тактично може да обясни на въпросните родители ( чийто деца носят такива игри ), че децата им могат да си играят на тях в къщи.

Е, Istinata, от една страна може би е нечестно нали едни деца да си имат геймбой, други да искат да си имат. Но от друга страна пък може да е добре децата да видят от рано, че не всеки има всичко. Негърчето е с черна кожа, кравата има виме и дава мляко, а Петърчо има геймбой. Или: и аз и Петърчо имаме геймбой, но той има повече игри. Или той има една много рядка игра, която аз си нямам. Това е положението! :) Или се примиряваш мъдро-мъдро ("Е, колкото и да ми се иска, не мога да стана негърче!"), или влагаш усилие и се бориш да си постигнеш мечтата (впрочем точно което упорито прави Павлинската* щерка, за което я поздравявам:) ).
А пък можи би и за родителите е добре дошло, защото - сещате се, нали, за онова хитро "Ще имаш Х само ако слушаш/си оправяш кревата/си миеш редовно зъбите и т.н." :)


* Павлинке, тука ще ме засечеш, усещам аз, че комай по правилата трябваше да напиша "павлинска" ("ботевски плам" версус "Ботева чета"), ама някак не ми звучи така с малко тука!

Много ви благодаря за коментарите. За мен е важно да чуя и други гледни точки по казуса “Гейм бой”.

Istinata, отначало и в моята глава преобладаваха твоите разсъждения. Даже мислено се разсърдих на родителите, които позволяват на децата си да носят конзолата в детската градина. Но после си казах: добре, ако в тази възраст някои неща могат да бъдат спестени на неукрепналата психика, дали тя ще бъде достатъчно укрепнала, за да ги приеме след 2-3 или повече години? Различията между възможностите на хората – физически, интелектуални, социални, финансови и т.н. – са неоспорим факт и може би е по-добре отрано да свикваш с тях. Това, както пише Гаргичка, може да действа и стимулиращо на децата.

Разбира се, има риск малкият човек да бъде наранен, ако семейният бюджет едва-едва се крепи и родителите няма как да купят играчка за 200 лв. например. Не знам как трябва да се постъпи в този случай, честно казано. Вероятно решението е индивидуално и зависи от много обстоятелства.

Гаргичке, мислиш ли, че е правилно оправянето на леглото/миенето на зъбите да зависи от получаването на подарък за него? :) Вкъщи не използваме такива хитрини. А за павлинска се чудя как е редно да се напише, защото такава дума не може да се образува по правилата на българския език (плезещо се емотиконче). Значи притежателните прилагателни се образуват от женски лични имена с наставката -ин- (Павлина – Павлинина дъщеря), а от мъжки – с -ов-/-ев- (Иван –Иванова дъщеря). Случаят с ботевски, байганьовски вече е друг: това не са притежателни прилагателни, а прилагателни за качествена характеристика (байганьовска постъпка – не е на Бай Ганьо, а на някой друг, който се е държал като него). Ако все пак много искаш да словообразуваш експресивно, както си направила, вероятно трябва да напишеш Павлинска. (И на мен не ми звучи с малко тука! Виж какво, пиши без притеснение такива думички в разрез с правилата, аз лично им се радвам: съдържанието винаги е по-важно от формата :)

Хехехе, Павлинке, знаех си аз, че ще получа професионален отговор :) :) Даже не се бях сетила, че може и с -ин да се образува. Действително, че така трябва да е.... някак старинно звучи това, нали, все едно от разказ на Йовков (или: от Йовков разказ, ей че знаеме всички :) ). Е, все пак се радвам, че чувството ми не ме излъга толкова много - тоест нещо ми подсказваше, че трябва да е с главна буква, значи сега се оказа, че понеже е притежателно все още, нищо че е образувано с другата наставка. Интересно, интересно.... :)

Сега .... дали трябва или не да се "хитрува" по този начин - ами де да знам. :) Сложен въпрос! То възпитанието си е нещо толкова индивидуално.... Пак чувството ми подсказва, че по-скоро в повечето случаи - не :) Защо - защото някак си .... децата и хората трябва по принцип да си оправят кревата, нали, заради хигиената, не заради наградата. Но въпросът наистина е сложен и може би едва ли има еднозначен отговор, така че май трябва да се допитваме в конкретната ситуация и до интуицията, не само до разума.

Сещам се за няколко примера на такива малко подобни хитрини, които ми се виждат окей в конкретната ситуация. Примерно една приятелка ми разправяше, че тя като малка не искала да си яде салатата. И майка й й казала "Salat macht schön!" ("Салатата прави красив!") и тя оттогава почнала да яде :) Или самата идея за дядо Мраз, който носи подаръци само на послушните деца.... и човек е малко горд така, че е бил все пак по-скоро послушен, заслужил си го е подаръка! Но .... може би тези примерчета са някак по-"невинни", а и може би такива номера минават по-скоро на по-малки деца. :) Не знам, тук действително пак майчинската интуиция има думата. (или бащинска, де).

Хах, какво пък се разфилософствах сега на тема възпитание, досущ като учителка в забавачницата дето само деца са й пред погледа. А аз ни едно не съм възпитала.... И все пак, сега като си помисля за хипотетичната ситуация: МНОГО бедни родители, 200 лева заплата, и детето просто няма как да му  купят геймбойче. Ами аз не толкова от възпитателна гледна точка (понеже както казах никакъв възпитател не съм аз), колкото от чисто човешка гледна точка си мисля, че .... Ами има една много хубава мисъл, която е заложена в немската конституция "Die Menschenwürde ist unantastbar." Не знам как е хубаво да се преведе. "Човешкото достойнство е неприкосновено". (да, май така трябва да се преведе това).  Спомням си, че много ме впечатли тази мисъл когато я чух неотдавна в един малко особен контекст.

Да не ви разправям, че навремето как сме учили на газена лампа и сме ходили на училище, чак като приберем козата... ;) Не е така, но е истина, че навремето нашето семейство имаше много скромни възможности. Та затова мога да кажа, от гледна точка на дете, което е израстло с нямане: не се мре от нямането. Научаваш се, че това, дали имаш или нямаш, не ти намалява твоите лични качества, нито ги увеличава. Така че Онова семейство с 200-те лева просто няма да купи на детето си гейм бой, и на детето нищо няма да му стане на социализацията: само че няма да си има приятели, които го харесват заради хубавите му играчки. Както и идеята за неговата собствена ценост (на това дете без геймбой) ще е отделена от това, какво притежава и какво - не.

А ако имаш парите, но не смяташ, че трябва да се дадат за това - какво пък, има си резон: детето трябва от малко да се съобразява с всякакви "може" и "не може". Eдин свят само от "може" ще е супер изкуствена среда, нещо като оранжерия, в която едва ли ще си развие имунитет.

А г-жата не бих посъветвала да забранява скъпите играчки. Това, че отричаш един факт (например различните възможности на семействата), не го прави по-малко факт и ако не в това, си проличава в дрешките.. в колата на тати... в това, че  аз съм в голяма къща, а ти живееш  в мазе... Това са си неща от живота и никоя психика не трябва да ги отхвърля, даже и най-неукрепналата, просто защото това са фактите.

: )

Ааа, супер, знаех си аз. А Лорди ме мята по върбите, че снегът не ставал за снежни човеци ;)

Оу, йеееееааааа! Браво на Божена!

Много красиви снежни човеци са се родили в този слънчев зимен ден!

А Божена е направо Божие човече, като името си - да ти е жива и здрава, много одухотворена и хубава по "много топъл начин" (както обичам да казвам). Май вчера е била именица? Ако е така - най-топли пожелания за много успехи и здраве!

Предизвикали сме положителни емоции – това е чудесно. Eowyn, не се оставяй да те мятат по върбите: щом снегът започне да се топи, става за снежен човек. Tanichka, благодаря сърдечно за пожеланията, да ти се връщат умножени. На празника Богоявление, известен още като Йордановден, освен Йордан и Йорданка празнуват всички, които носят името на Бога (Богомил/Богомила, Божидар/Божидара, Богдан/Богдана, Божан/Божана и т.н.), значи и Божена :).

Тъй като дъщеря ми вече започна да чувства, че този ден е по-специален, направи следното изявление: “Днес имаш право да изпълняваш всичко, което поискам”. Понеже аз искрено се засмях, тя веднага се коригира: “Днес нямаш право да не изпълняваш това, което поискам”.

Днес видях симпатични снежни човеци от солено тесто, сложени на прозореца в учителската стая и се сетих за прекрасния ти постинг. Ето една идея за Божена и за теб в дните, когато снегът не е подходящ за вашите разкошни забавления :-)

Може да казваме така че "човеци"? Говорих един път с една хрватка и тя смееше много когато казвах "човеци" (говорих от хората).

снежни човеци можем да кажем...но когато се отнася до човешки същества, множественото число на човек е хора. И човеци може, ама по-рядко го употребяваме и като че ли в по-особени текстове. Не се сещам за пример, обаче.

Да ти е жива и здрава рожденичката! Чудесно е да кажеш такива хубави думи за жената до теб! Много здраве и любов, и наздраве!
-------------------------------------------

PS. Дано да ти е харесала картичката....:)))

Благодаря ти от сърце от името и на двама ни.Страхотна е .
Желая ви весела Коледа и щастлива Нова година на другият край на земята :-))))))))

Ей, честито! Нека е здрава и щастлива!
А на теб ти пожелавам да продължаваш да я цениш :)

Нека ти е жива и здрава рожденничката!!!И ти също!!!Весели празници ви пожелам!!!

Хахахахаахахахах :)

  Извинявам се на всички (особено на Theodorus :))), че коментарът ми ама хич няма да е по темата, защото не смея да изразявам категорично мнение по въпроси, за които и аз не съм съвсем сигурна…  Кое точно е любов, и кое влюбване, кое е привличане, кое привързаност и т. н. Къде свършва едното и къде започва другото. И мисля, че двама души биха определили едно и също нещо по различен начин, в зависимост от чувственост, емоционалност, интелект. Та, тази новина за 117 годишния дядо ме подсети за един виц. Съжалявам, ако на някой му прозвучи банално. Вицът е за това, как се прави реклама върху надгробни плочи :

Първи гроб, с надпис :

Тук почива сър Еди кой си, живял до 100 години, защото е пушил само цигари “Marlboro”.

Втори гроб, с надпис:

Тук почива сър Еди кой си, живял до 110 години защото е пил само шотландско уиски.

Трети гроб, с надпис :

Тук не почива никой, защото баща му е използвал японски презервативи.   :)

За линка към разказа с последвалата дискусия не ти се сърдя. Как да ти се сърдя? Ти даже ми правиш реклама :)))

Още мисля върху дискусията, която, както всичко в живота, завърши с неочакван край. Ако ти и аз сме се усмихвали на коментарите и снимките, за останалите участници  спорът е бил изцяло сериозен, без хумор и закачки. Да, но ние с теб се познаваме и в реалния живот, и на нас затова ни е лесно. А за останалите хора в интернет сме непознати и лесно можем да създадем грешно впечатление за себе си у тях. Под „грешно” разбирам да им се сторим или по-симпатични, отколкото сме в действителност, или по-антипатични.

Струва ми се, че грешното впечатление се дължи на собствения прочит на чуждия текст. Мислено читателят влага своя интонация в него и това в известна степен може да промени смисъла му. Освен това всеки човек има свое чувство за хумор, което може да си остане неразбрано от някои събеседници.

Странен изглежда последният коментар на анонимен потребител, в който той говори за свещен съюз между Кралицата и Принца. Колко грешна представа си е изградил човекът от прочетеното! В действителност се случи точно обратното.

А за любовта ще продължа да отстоявам мнението си. Случаят с дълголетника не е в разрез с моите убеждения, а напротив – подкрепя ги. Ще се мотивирам.

Ето какво се казваше за стареца:

На въпроси относно тайните на дълголетието той отговарял, че никога не се е женил и не е увреждал нервната си система на семейния фронт, макар да не е бил безразличен към нежния пол.

За мен човекът е обичал, влюбвал се е, но не се е женил. За съжаление бракът в много голям процент от случаите се превръща в убиец на любовта. Само при високо стойностните хора той е реално развитие на любовното чувство. Не бива да забравяме, че любовта е твърде крехко, нетрайно, ранимо, преходно чувство. Вече я описвах и не искам да се повтарям. Тя изисква специални нежни грижи, за да не загине, и особени умения, за да оцелее по-дълго.

Дълголетникът, според мен, я е имал в живота си и й се е радвал. Не се е женил, за да я запази за по-дълго време. А може би е искал вечно да я притежава. Кой знае... :)

Куини, то всичко подлежи на тълкувание, но да не изместваме същността. Сложих този постинг като шега, намигване за мъдростта на дълголетието. Вместо това представителки на нежния пол съвсем сериозно /както и ти отбелязваш/ бързат да напишат минуси на постинга, да защитят отново своята "светая светих", дори от хумора. Щом толкова му е нужна на някой любов - нека да я намира, отглежда, възпитава. Ние-скептиците като въпросния човек, не че няма да обръщаме внимание на нежния пол, не че няма да имаме и деца, но не се връзваме на легендата. Пък знаеш ли - можем да живеем по-дълго и по-добре без илюзията. /аз едва ли - отдавна се ожених!/

Аз писах плюсче, независимо че сме на различни мнения. Основанията ми за него са именно намигването към темата и хумора, с който си написал постинга.

Недей да си мислиш, че минусите са дадени точно от дами. Нищо не се знае. Тук, при нас, "совите не са това, което са". :)

П. П. Всъщност, откакто влезе този вид преброяване, все се замислям колко са гласовете. В твоя случай са 4 плюса и 2 минуса.

Ако питате мен и бракът и моногамията трябва да изчезнат от речника. Много безмислени понятия. Жениш се, раждаш си дете и после мъжът ти зачезва с първата срещната фуста. Или втората. Голям праз, че си женен.
Вярно, трудно приложимо е, защото всички искаме сигурност и спокойствие, ама то, то е толкова виртуално, че по-виртуално няма как да стане. Просто да се примирим с истината и толкова.

denijane, познавам поне пет двойки млади хора, които живеят от години заедно, имат деца и не са разписали в гражданското. Вероятно тази практика става все по-разпространена, въпреки традиционния патриархален консерватизъм на нашето и предишните поколения.Съпругата ми следва право и обясни, че нещата отдавна са решени юридически с предбрачно споразумение, след което не е задължително да следва брак. Пък после ако има изневери, неразбирателства, несъвместимост /както се опасяваш/ - "Ей ти куклите, дай си ми парцалките по договореното!" и край.
Това не е толкова романтичен, влюбен вариант, но доста практичен и съвременен. А знаете ли колко е първоначалната такса за развод в момента? Който познае, обещавам да го почерпя!

Първоначална? Че колко са?
Или като се разведеш веднъж, втория път си на промоция ? :):)

Примиряването не е проста работа. Аз не мога да се примиря с евентуалната версия на действителност, която ти предлагаш. Аз пък искам да се оженя и да не мисля дали еди-кой-си ще забегни с някоя фуста. А - и искам на епитафията му да пише:
Тук почива Еди-кой-си, който умря млад и красив, защото имаше млада и красива съпруга.

Сериозно - ще си се боря за моята капчица сигурност и понеже  си падам малко романтичка, вярвам, че е възможно бракът да има и неречниково значение...

Първоначална се нарича задължителната държавна такса, която се внася още при подаването на молбата за развод. След първоначалната такса се плащат още сума съдебни разноски и хонорари на адвокатите. Размера на държавната такса вече е космически! Не вярвам някой да уцели, но опитайте! Държавата те кара доста да помислиш преди да се разведеш. То и затова сума хора отдавна живеят разделени, но още се водят семейни.

 Светлина, изборът си е само твой!  Извини ме, но бракът не е преди всичко любов. Той е ясна сметка, която включва всичко - чувства, разум, психология на съвместимостта. И като не си направиш добре сметката, после я плащаш цял живот. Ако е вярна - живееш наистина хармонично. Бракът има куп недостатъци и сума предимства. И си остава нй-трайната форма на съвместно съществуване досега.

Светлина, и аз съм романтичка. Просто не мисля, че бракът освен заради самата сватба и бялата рокля и т.н. е романтичен. Денят след като си изтрезнял от сватбата и отиваш на работа е съвсем същия като преди това. Няма промяна.

И ето, ти пак казваш-аз пък искам мъжът ми да не бяга по фусти. Ами точно това е, никой не иска, искаме да заковем нашият човек до себе си и да сме сигурни, че това ще е завинаги. Да обаче завинаги няма. И няма окови, които да удържат този който жадува свобода. И хората не се променят заради една хартийка. Ако се обичате, сте заедно, когато любовта изчезне, нищо не можеш да направиш освен да поревеш или да го застреляш.Което няма да ти го върне. Ако любовта остане и е истинска, ще бъдете заедно завинаги.
Просто бракът не служи за нищо. Да, ако има някакви данъчни облекчения или за общата собственост или за медицинска отговорност, ок, има смисъл. Но повечето от тези могат да се ползват вече и без да сте женени. Ами тогава защо да си правиш труда. Освен за сватбата де, която признавам си изглежда велико изживяване :)

Съгласна съм, че има нещо величествено в това да се омъжиш за някой и той да е "твой". Само че истината е, че той ще бъде твой дотогава докато той реши. И че това няма никаква връзка с брака.

Не знам, аз няма да спра да се ядосвам на манията за притежаване, която хората оправдават с любов. Бих казала, че това е по-скоро мания за собствена сигурност, отколкото каквато и да е форма на любов към другия. А колкото и да се извращават идеите ни, реалността си остава една-няма външен фактор, който да може да промени вътрешното ни самоусещане. Не за друго, а защото никой външен фактор не е завинаги. В най-добрия случай, смъртта разделя и пак оставаш сам. За 1, 10, 30 години? За 50? Никой не знае. И кой тогава ще те кара да се чустваш добре? Сам/а си. Можеш само да се надяваш да си първата. Ама това не е точно качествена надежда. Истината е, че преди да свикнеш да бъдеш сам/а и да си доволен от живота си, любовта може да бъде само някакъв наркотик. При това краткотраен. Относително казано.

Да не говорим, че след като мозъкът ти излезе от влюбването, приоритетите стават различни, както Светев каза-остава сметката-дали можеш да разчиташ на този човек, дали споделяте еднакви интереси, дали умеете да бъдете сами, когато сте заедно, дали можете да създадете нещо, което е повече от вас. Това си е една съвсем практична сметка. Но в тази сметка не винаги всичко е идеално и няма как да бъде. Човек трябва да избере кое е задължително и кое може да преживее и да реши другият "става" или не. И така.

Точно затова започвам да мисля, че и моногамията е глупост. Защото е един вид ограничаване. А любовта трябва да е повече от секса. Сексът е телесна потребност, любовта е духовна. Което не значи, че заради любовта трябва да пренебрегваш тялото си (нито пък че тялото трябва да оправдава всичко). А просто че любовта трябва да е над всичко. Не, аз не живея така, защото все още не знам колко точно е силен егоизма-не само чуждия, а и моя. Но ако открия, че има начин това да проработи без да има наранени, няма да се поколебая.
Любовта е живяла твъде дълго в окови, тя трябва да бъде свободна, за да бъдем всички ние свободни.

По-въпросът, че бракът е най-дългата форма на съжителство-ми то не че е имало много други или че допреди 30 години си имал осовен избор...Само бъдещето ще покаже как ще еволюира обществото ни. Ако живеем 200 години или повече, дали продължителността ще ни е основният параметър?

Пропуснах май да спомена за сроковете на разводите. При нормални обстоятелства - около 3 години. При протакане от едната страна, може да сестигне до 5,6 години. Как се съжителства през това време? Не ми се мисли...
Тъй че женете се, може би това е най-нормалното нещо на света. /Въпреки че столетника не го е направил!/. Но denijane е права. Мислете постоянно и за мига отвъд романтиката, в който свалила булченската рокля, трябва ежедневно да делиш живота си с избрания човек.

Извинявам се за грешката в заглавието,явно и аз като един забързан съвременен мъж съм го пропуснал-Празникът е бил вчера.Та честито на патерици

Ми честито на патерици! Да сте ми живи и здрави! И стискайте палци утре - намислила съм да не съм десетата рускиня! Може да пробвам с позицията на девета българка ;)

Мерси, мерси! Честито на всички колеги ;))

Не само жените са важни. Наистина. Без мъжовете нямат жени.
В Унгария мъжовете живеят 64-65 година, жените около 71-72.

Много красиво и романтично, valiordanov! Ако наистина стихотворението е посветено на жена ти, то тя определено е извадила късмет с теб!

нямам думи...
много хубав разказ, браво :)

Пълна идиотия, Тош.... А докторът не е ли подметнал тарифа, на която би прегледал брат ти както се полага? Те така правят обикновено...

Едно време се разказваше като виц случай, в който ортопед гипсирал здравия крак на пациента и го пуснал да си ходи по счупения. Красота в отношенията!!

Май не е имало чак такива подмятания. Възможно е да се е подразбирало...

Сигурно в безплатната спешна помощ у нас се включват преглед само на едно пострадало място и само една плака за рентгенова снимка...

А Сашко оцелял ли е все пак? Но в едно грешиш - не е трябвало да буташ колелото - той е трябвало сам да се вози до болницата и до рентгена и посел до аптеката... Мисля, че главното качество на клиничните пътеки е, че са дълги...

Тая безплатна помощ ние си я плащаме, не забравяйте. Всеки месец внасяме пари за здравно осигуряване, които потъват неизвестно къде. А докторът те гледа в ръцете, като че ли си отишъл да го караш да ти работи ангария. Чудя се, като подписват някакви договори със здравната каса, за какво ли си мислят? Че тия плащания са нещо база, а за надстройката ще преговарят на парче?

Люта съм им, понеже миналия месец изписаха от болница роднина на мъжа ми, стара баба на 84 години, и даже с линейка я закараха до тях, жената беше в напълно безпомощно състояние. Бяха казали, че ще я държат 20 дена след операция на счупен крак, а я изписаха на четвъртия ден. Била голяма опасността от инфекция, от която бабата да умре, и вместо да правят нещо, за да предотвратят инфекцията, я изписаха, за да не им разваля статистиката. Всеки да си мре вкъщи, а не да ходи да им загрозява резултатите.