Копеле, искаш ли да си поговорим?
Не, че има какво толкова да си кажем... Писаното слово има свойството да остава, това му е готиното. Та, исках да ти кажа, че днес за втори път прочетох книгата, която едни хора са издали. Когато си писал тия неща, не си знаел, че ще излезе книга. Но тя все пак е тук, и аз не спирам да я чета все по- бавно. Даже не знам защо. Сигурно намирам в нея разни неща, които ме карат да се връщам. И бих си поговорила с тебе за тях.
„... И повече не си губя времето с хора, които от Попа до Раковски не могат да свалят една мацка или да намерят пет (хиляди) лева назаем.”
Вярно е, такива хора не заслужават времето, което ще отделиш да измислиш как да им кажеш „Здрасти.” А има такива хора – без приятели, без любов, без нищо истински ценно, което да споделят мълчаливо и през зъби...
„За да си богат, трябва да имаш психика на богат. За да си беден – също.”
И това е вярно. Оказа се, че средния вариант е най- кофти, и то не защото е нашият вариант. А защото е средна психика. Всъщност цял живот няма да мога да разбера богати ли сме, или бедни. Защото имаме – не е като да нямаме. Имаме любов, красиви и здрави деца, истински приятели, можем да се смеем на тъпи политически вицове и да мълчим красноречиво на строшените пейки на Попа, но къде отива всичко това, когато погледна пробитите обувки на красивото си дете? Мога да разгледам внимателно и панелката, която баща ми е купил през 80-те с труд и омерзение, да послушам как съседа си мие зъбите и пуска водата в тоалетната. След това ще си преразгледам ценностите за стотен път и пак няма да призная, че всъщност съм по- бедна от църковна мишка.
„Смятах да умра от срам, а се оказа, че ми било писано да умра от глад.”
Ми не знам кое е по- кофти. Винаги има човек от какво да се срамува – дори от факта, че е стоял мирно, докато са му връзвали червена връзка като „пионерЧе”. Или от факта, че е карал майка си да глади тази връзка всяка сутрин. Но малко неща опират чак до умиране. Според мен никому не е писано да умре от глад. Повечето хора сами се докарват до гладуващо състояние. Най- разпространен е глада за разбиране. После идва глада за любов и този за свобода. После има взаимност, признание, себеуважение. Много съм гладна за себеуважение, да ти кажа. Но то пък тръгва от уважението, което вероятно съм пропуснала да заслужа със смахнатия си живот... А в основата на всичко според мен е онова тежко, красноречиво мълчание.
„Винаги има нещо друго, ако после няма нищо.”
Така се случи и с нашия живот – имаше нещо, после имаше нещо друго, а после пораснахме и вече нямаше нищо. Това значи ли, че в началото е имало нещо друго?
„От всички шапки най- тъжно е бомбето, когато не стои на мястото си.”
Хм, ако питаш мен, бомбето никога не е на място. Изгубило е мястото си, като че ли. Което е най- тъжно. Бомбето се върти объркано в ръцете на един неразбран и неразбиращ мъж, сякаш времето му е претичало през пряката, а трамваят е хлопнал врати под носа му. Тъжно. Дай да поговорим за политика по- добре.
„...България е ваксинирана единствено срещу това, в нея да не се случи нищо логично. Грип не се лекува с логика. Не се лекува и с идиотщина.”
Но пък нищо не ни пречи да пробваме, нали? Явно всички сме страшно амбицирани да се пробваме. Иначе не мога да си обясня това яростно зацикляне в шмъркаща позиция. Напоследък логиката поизостава за сметка на идиотщината. Но резултата пак е шмъркане, кихане и кански болки в ставите. Явно си прав – друго ще да е лекарството...
„Оставиш ли мършата да поведе стадото, и мирно да седиш, в чудо ще се видиш. И вместо всяко чудо за три дни – на всеки три дни – чудо. Което доказва, че си живеем чудничко, господа.”
Айде сега, „мършата”! То, че е мърша е видно, но защо е нужно да обиждаш? Тя мършата, сама по себе си, не е виновна, че е мърша. Нещата просто са такива, каквито са си създадени от природата, от господа, или от който там ги създава. Някой са си мърша още от самото си създаване, но не го знаят, не го оценяват и не го приемат. А ако една мърша се научи да говори глупости на сложен език, знаеш ли колко дивиденти може да събере само от ръкоплясканията на бабичките? То и това си е качество, копеле!
Е, поговорихме си, мисля. Ако се навърташ около Попа, може пак да се засечем. Не се посмяхме, но ще го оставим за друг път. Има още доста неща, които не сме обсъдили. Толкова ме е яд, че някой разговори в живота ми се случват задочно....
Comments10
По принцип съм напълно съгласна за модерните технологии - че ни завладяват и отчуждават. Имам усещането, че са като машините в матрицата - промиват ни мозъка, срещу нас са. Вероятно затова непрекъснато имам непреодолими спорове с компютъра си.
Знам, че няма никаква връзка, но Мюсе ми напомня за един симптом в кардиологията.Най-много обаче ми харесаха думите ти за принцесите - искрено се смях. И си спомних как веднъж на улицата някакви хора рекламираха лятна дискотека: "Вход за всички принцеси - безплатен." и една приятелка коментираше: "Аз ако съм принцеса дали ще си правя труда да идвам в дискотеката ви?" :)
Няма парадокс. Програми се измислят, развиват се теории и се разработват "социални мрежи" - точно защото хората осъзнават отчуждението. Помисли - ние с теб на практика сме се виждали веднъж, а колко сме споделили за последните две-три години? Какво бихме си казали на следващото виждане? По- лесно ли се контактува в писмен вид? Хората променят начина си на мислене, обществото като цяло променя начина си на контактуване... Ето затова не виждам смисъл в писането на стихове, но пък не мога да не го правя...
П.с. За забелязване е, че мъж ми ми подари малка стихосбирка на Христо Фотев. Когато се опитах да я чета вечерта в трамвая, едно момиче ми отстъпи място! Друг път никога не ми се е случвало, сякаш гледат да ме заличат и смачкат заедно с книгата. Бих се радвала, ако жеста е заради Христо Фотев, а не защото съм изглеждала ужасно уморена :)))
Много по лесно е да напишеш съобщение или да се обадиш по телефон,отколкото да сменяш превозни средства и да губиш от тъй скъпото време
Просто стигаме до поантата на оня виц-Ти му правиш добро,пък то те оправя изотзад ;-)
Диана,забравих да спомена,че се радвам,че ме опровергаваш,но за съжаление,изключенията не опровергават правилата
Разбира се, преди това се уговорихме по телефона от вторник. :)
Но пък искрено се забавлявахме да си дрънкаме несериозни неща, а също и по-сериозни.
Макар че, аз също подкрепям Случайна. Съгласна съм че контактът очи в очи е много по-приятен, но понякога е трудничко осъществяването му. Трябва ли да се откажа от дистанционното общуване? Да, не е същото, все едно да ближеш захар през стъкло, както казвахме в училище, ... Но пък е по-добре от нищо.
Технологиите. В качестовото си на мързеливец винаги съм се стремял да ги ползвам по най-парктичния начин доколкото ми е стигал акъла.
Имам делови отношения и с хора от Bglog.net и с хора от Facebook и това е най-малкото. Огромна част от бизнеса ми е интернет ориентиран. Без това няма как да мине. Но ми прави впечатление и друго: През последната година над 80% от операциите ни са с партньори дошли при нас по препоръка на други партньори. Нещо се променя. Някакви правила се пренаписват и трябва да сме адекватни.
А за чисто човешкото общуване - то си е удовлетворяване на лична потребност на всеки. Усмихвай се искрено и ще ти отговарят с усмивка. Понякога докато говоря глупости успявам да получа и да предам интересни послания.
Някой замислял ли се е какво символизират Бъртрам Устър и прислужникът му Джийвс - герои на един от най-великите хумористи П.Г. Удхаус?
Единственото хубаво нещо на технологиите е че по някакъв начин срещам хора, с които мислим на една вълна. Ако не се бяхме срещнали в нета, дали бихме се познавали?:) А иначе съм съгласна, че понякога технологиите изместват човека и дори удоволствието от директното общуване, както и обмяната на емозии, флуиди и други чуgди научни думи:)
P.S. Нямам нищо против живеенето и втория и 9-тия живот - само да ми се падне да ги живея!:)))