BgLOG.net
By Deneb_50 , 10 April 2011

Имало някога една изгубена усмивка,вероятно я има и сега.
 Тя живеела заедно с други забравени усмивки-Не вярвате,че може да има забравени усмивки ли? Тогава,като излезете навън,обърнете внимание колко малко хора се усмихват.Но аз ще ви разкажа за нашата усмивка,за разлика от посестримите си,тя искала да намери стопанина си,не желаела да бъде изгубена и забравена.
 Един ден събрала смелост и казала на  останалите-Аз реших,тръгвам да  го търся .
  Тръгнала усмивката,много път изминала и се уморила,точно когато силите я напускали,тя зърнала един разцъфнал розов храст,на  едно от клончетата му пеело птиче.Птичето пеело толкова хубаво а и розите били толкова красиви-усмивката решила да поседне на една от розите,хем да си почине а и да послуша красивата песен.
Точно в този момент покрай храста минали влюбени момче и момиче.Момичето се загледало в розовият храст и птичето,изведнъж му се сторило,че една от розите и`  се усмихва.Казала и на приятеля си,но той отвърнал че досега нито е виждал и чувал  храсти да се усмихват,пък дори и да са розови.

 Натъжила се нашата героиня но и куража и се върнал,защото докато все още има хора които да я забелязват,значи не всичко е изгубено.
 Тръгнала отново,по едно време вниманието й било грабнато от един особен котарак,който ту се явявал,ту изчезвал.Усмивката се настанила между мустаците му.
Tук тя не останала незабелязана,но не й харесвало ту  да изчезва , ту да се появява .
Искала,ако е възможно винаги да я виждат, а и усещала с ъгълчетата си че не това е стопанина и`
Един ден котарака се озовал в един град със седем хълма,усмивката по незнайни причини,решила да тръгне сама из големият град.Ходела между хората ,но те почти не я забелязвали.Точно когато загубила надежда,изведнъж съзряла в една от страничните улички,едно чаровно рошаво същество,което пеело и танцувало едновременно,в усмивката нещо трепнало и тя без да мисли се настанила на устните му.Веднага се почувствала толкова изморена,но и доволна-разбрала по някакъв си свой начин,че е намерила мястото си.А и хората ,които срещнали този ден танцуващото и пеещо същество също се усмихвали,макар и малко срамежливо.

Legacy hit count
423
Legacy blog alias
44761
Legacy friendly alias
Усмивката-9816125EF7804FD2A887D8F9869724E8
Нещата от живота

Comments

By SilvijaAnova , 2 April 2011
Колеги начални учители, докато подготвях материали за предстоящата кръгла маса на тема "Превенция на агресията", попаднах на две книжки издадени от Община Варна, дирекция "Превенции" по "Училищна програма за превенция на агресивното поведение І-ІV клас".

 Книжките съдържат типични ситуации, в които децата (най-вече от І и ІІ клас) попадат; разумен начин как да постъпят и лесни правила, помагащи им да бъдат добри и да си намират лесно приятели. Има книжка за  учители, има и книжка за родители. Надявам се да са ви от полза.    gradivna.pdf,   agresiq_knijka2_pass.pdf

Legacy hit count
756
Legacy blog alias
44673
Legacy friendly alias
Добрата-или-лошата-агресия
Ежедневие
Нещата от живота
BgLOG.net
1-ви клас
Работа с родители
2-ри клас
3-ти клас
4-ти клас
Да играем заедно
Възпитание
Психология и логика
Взаимоотношения
Методически разработки

Comments1

StelESTER
StelESTER преди 15 години и 1 месец
Агресията е тещо некотролируемо ... Притесненията ми са огромни, не знаеш кога ще се отключи и какво ще я провокира...
By Deneb_50 , 15 March 2011
Да ,по-време на развития социализъм имаше такъв лозунг, и виц имаше,дори името на човека се знаеше.
Ала дойде 10 ноември(какво точно се случи тогава,учените хора все още спорят) и така не достроихме социализма.
Всички се радвахме на промяната и тайно се надявахме и нас да ни включат  в списъка с човеците.В интерес на истината,те станаха по-вече,но за съжаление вече  не им знаем имената.
Надявахме се ,че животът ни ще стане по-лесен и по-ведър,но уви истината се оказа доста тръпчива.
   По рано,ако станеше някаква авария,знаеш на кой телефон да звъниш и отсреща ти вдигаше жив човек,дали ще ти помогне е друг въпрос,ама като се оплачеш на някой и ти поолекне.,а сега звъним на някакви кол-центрове и като получиш връзка те уверяват колко важно е твоето съобщение за тях,докато слушаш музика или рекламни слогани на съответната компания, а ти между паузите псуваш грозно,защото никой не благоволява да дигне отсреща ,за да ти помогне да си решиш проблемите.
Legacy hit count
600
Legacy blog alias
44426
Legacy friendly alias
Всичко-в-името-на-човека-Всичко-за-благото-на-човека
Нещата от живота
България

Comments4

pestizid
pestizid преди 15 години и 1 месец
На мен ми се обаждат и дори се справят с проблема понякога, :) Май трябва повече търпение, защото операторът сигурно е само един и няма как да обслужи 6 линии едновременно. То и Шива или някой друг Индийски бог, така и не запомних кой, е имал 6 ръце, но не съм чула за някой древен бог с 6 усти. Сигурно е нещо невероятно, :) Обаче, ако заговори едновременно и с 6-те усти, ауууууууу. Обаче май Триглавата ламя има три усти. И какво ли би било да заговорят едновременно. Не искам да си го представям. Понякога дори на запис може да се разбере причината за повредата или дори да си поговориш с телефонния секретар. И, Денеб, не си прав, че преди винаги се е обаждал жив човек. За пример давам "Точно време" и "Детски приказки" от АТИ (автоматична телефонна информация).
П.П. Мога ли да помогна за аварията?
Deneb_50
Deneb_50 преди 15 години и 1 месец
Споко,няма авария.Имах предвид,че животът ни вместо да се улеснява,се затруднява по всякакъв начин всеки ден.А нали уж всичко беше зради нас,обикновените хора
ElaGeorgieva1
ElaGeorgieva1 преди 15 години и 1 месец
е затова харесвам ирландците - соушъл лайф в ирландския пъб и няма нужда от екрани, технология и усложняване на живота :)...
DianaIlieva
DianaIlieva преди 15 години и 1 месец
Анатоли, ами ти си го казал - "Всичко за човека", ама да се знае за кой човек :))). Иначе общи понятия като "човещина" и "за общото благо" са девалвирали. Не знам за кого се направи, каквото се направи тогава на 10.11. Едва ли е заради нас, обикновените хора. Ние получихме само свобода, саламът отиде другаде :))). Относно кол-центровете, не смятам, че кой- знае какво се е променило, след като резултата е същия (т.е., реакция може да се получи само и единствено ако ти се знае името). Освен да съчувствам, с друго не мога да помогна за съжаление.
By galinatrifonova , 10 March 2011

Вижте каква покана получих тези дни....

Здравейте  приятели,

Заповядайте на откриването и мероприятията на новия Български културен център - Боянь Мага.

Моля, препратете информацията на ваши близки и познати и на всеки, който би се интересувал.

Предварително благодарим.

                                         

                             Официално Откриване

    Читалище ,,Боянь Мага’’ – Лондон на 17 Март 2011, 17.00 ч.

               Mayfair Library, 25 South Audley Street,  W1K 2PB                                                                                                              

     - Библиотека с бълг. книги към  Mayfair Library                                                                                  

     - Ново българско училище за бълг. език , изкуства и природа                                                                                                                                            за деца от 6 до 19 години  с нови методи на преподаване                                                                                                                                              Бълг. език, История, Литература, Поезия, Пеене, Рисуване, Моделиране,                                                                                                               Калиграфия, Бълг. народни танци , Шахмат, Природа: хранене, дишане,                                                                                                                          движение; Музика: пиано, цигулка, китара, ударни; драма и куклен театър.                                                                                                                         Всички предмети се преподават на български език.

        Първи учебен ден 19 Март 2011 от 10. 15 часа

        Всяка събота до 2 Юли 2011 от 10.15 до 14.00 часа(без ваканциите) 

        Новата учебна година 2011-2012 започва на 17 септември 2011

      - Семинари:                                                                                                                                                                                                                     пренатално възпитание, естественото раждане, грижи за детето, хранене,                                                                                                                           здраве, музика, срещи с писатели, музиканти, артисти....                                                                                                                                                                  Всеки петък от 17.45-19.00 часа                                                                                                                              

       - Курсове:                                                                                                                                                                                                                         За бременни, Рейки УСУИ, Шахматна Академия за всички възрасти,                                                                                                                     Български народни танци, Арт и Музикална терапия,                                                                                                                                                      Драма и куклен театър, Паневритмия- танцът на живота.                                                            

       - Концерти: Класическа и Фолклорна музика


 

За повече инфо виж:

Читалище и Училище,, Боянъ Мага'' в  www.jitnoslantze.org

С удоволствие и от сърце пожелавам успехи и активен живот на новия център на българщината в Лондон! 

Legacy hit count
893
Legacy blog alias
44344
Legacy friendly alias
Нов-български-културен-център-в-Лондон
Нещата от живота
Новото образование
Образованието по света

Comments1

ElaGeorgieva1
ElaGeorgieva1 преди 15 години и 2 месеца
Гале, вече го препратих на моите  хора в Лондон :)
By queen_blunder , 6 March 2011
… или какъв смисъл влагаме в понятието „прошка”? 

Още вчера ми се прииска да предизвикам дискусия, свързана с настоящия християнски празник. Да споделим искрено какво мислим за прощаването – кое го провокира и какви са очакванията ни, след като сме простили някому? Какво е прошката и защо прощаваме? Кое можем да простим ние, несъвършените, допускащи ежедневно всевъзможни грешки, човешки същества, и кое – не? Има ли принципно непростими неща и кои са те? 

Накратко: да се опитаме да очертаем границите на толерантността* при прошката или казано по друг начин – коя е мярката в същия този контекст? 

Не зная дали някой би имал желание да се включи с мнение, но така или иначе, поставяйки тези въпроси, е редно да им дам отговор. Темата не приключва актуалността си с изтичането на празника, защото това е една от най-деликатните, вечни и общочовешки теми. 

Въпрос: Кое провокира прошката? 
Отговор: Желанието ми да съживя един минал момент, когато са били добри, успешни и спокойни отношенията ми с човека, с когото впоследствие сме се наранили. Надеждата, че всеки си е направил съответния извод и че след прошката ще бъдем по-внимателни един към друг. 

Въпрос: Какви са очакванията ми след прошката?
Отговор: Новият старт ще предизвика промяна към по-добро. Онова истинско, искрено „по-добро”, което ще бъде знак, че стремежът към духовно пречистване е двустранен. То ще ни влее сили, които да вложим в значими дела. Може да е някаква частица положителна промяна, но тя е ценна сама по себе си заради градивното в нея.   

Въпрос: Какво е прошката и защо прощаваме? 
Отговор: Прошката е шанс да се излезе от задънената улица. Прошката е надежда, че нещата са поправими. Прошката е компромис, който се надяваме да е разумен и правилен. Прошката ни дава спокойствието, което ни е нужно, за да живеем в мир и хармония с другите и със себе си. 

Въпрос: Кое можем да простим ние, несъвършените, допускащи-ежедневно-всевъзможни-грешки, човешки същества, и кое – не?  
Отговор: Неволните грешки лесно се прощават. Макар и силно да ти се иска, трудно е да прощаваш, ако те е страх, че доверието е силно подкопано и че след прошката може отново ще бъдеш наранен и излъган. Безпринципно и унизително за самия теб е да прощаваш всичко и винаги, нали?

Въпрос: Има ли принципно непростими неща и кои са те?
Отговор: Категорично ДА! Някои хора твърдят, че подобна позиция не е християнска, но аз не съм сигурна, че това наистина е така, защото няма как да се простят злоумишлени грешки с цел навреждане – материално или морално, както и грешки заради престъпна безотговорност, причинили съсипване на нечие здраве и живот. И още един пример: незачитането, заиграването с нечии чувства също смятам, че е твърде грубо и непростимо деяние. (Сигурно могат да се дадат още примери…) 

Накрая ще обобщя. Прошката е духовно освобождаване от минали нагнетяващи преживявания, нов шанс, подадена ръка, сключване на примирие, обвързващо обещание, но не е подарък, защото, ако злоупотребиш с нея на по-късен етап, ще заплатиш съответната цена.

Прошката е своеобразен възмезден договор, който се сключва между две страни при определени условия.
 И ако те го спазват разумно и честно, биха могли да станат по-богати и по-успешни, но ако само едната страна наруши клаузите в този договор, провалът ще е взаимен, а може да засегне и други хора.

И така, скъпи съблогери, днес все още е Прошка. Простете ми и нека ви е простено!

... П. П. Замислих се, че изразът "да си простим" е много близък до израза "да се простим", който изричаме при раздялата с мъртвия в прощален час... Вероятно не е случайно това сходство, защото прощаването е сбогуване с някого, а прошката - сбогуване с всичко лошо от миналото. 

* Изразът принадлежи на една моя приятелка и колежка Руми Неминска
Legacy hit count
1513
Legacy blog alias
44286
Legacy friendly alias
Прости-ми--простено-да-ти-е-
Размисли
Невчесани мисли
Нещата от живота
42

Comments12

ElaGeorgieva1
ElaGeorgieva1 преди 15 години и 2 месеца
Философията на Ганди: "Око за око - ... и целият свят ще ослепее"  ("An eye for an eye makes the whole world blind.")

 "Приятно е да бъдеш възмутен. Едновременно чувстваш другите виновни и съзнаваш собственото си превъзходство." (Атанас Далчев)

"Обичай врага си - това ще го влуди" (Елинор Доан)

 "Прости ми сега. Утре вече може да не се чувствам виновен" (Ашли Брилиант)

"Ако хората са чисти, законите са безполезни. Ако хората са покварени, законите са безсилни" (Бенджамин Дизраели).


Привет, Куин. Постарала си се да се аргументираш максимално, но мисля, че не гледаш от правилната перспектива.

Искаш от живота и хората много по-голяма сигурност, отколкото е възможна.

Прошката не е договор между две страни - за да се осъществи, е нужно само действие от едната страна (мога да простя на човек, който ми е направил зло, и няма изобщо никакво значение дали този човек продължава да ме мрази -  няма дори значение дали ТОЙ СЕ ЧУВСТВА ВИНОВЕН  -- аз прощавам заради себе си, а не заради него. Прощавам, защото ако не простя, както казваше една умна жена, означава АЗ да пия отрова с надеждата, че ТОЙ ще умре :))...

Прошката е най-добрият подарък, който можеш да направиш на самия себе си. Нека не забравяме, че понякога другите изобщо не са ни виновни - ние си измисляме сценарий, раздаваме главни роли, разиграваме спектакли в главата си, а човекът отсреща дори не подозира, че ни е засегнал по някакъв начин.

не знам... дали е правилно да свързваме прошката с обвързващо обещание??? Да - ако обещаваме от свое собствено име - прощавам и край. Но да очакваме, че след това този човек никога няма да ни нарани? Че сключваме някакъв универсален  и вечен "договор за ненападение",.... а и кой точно от двамата определя клаузите :)))).

Може да не съм те разбрала, но изразът "сключване на договор" внушава мислене от типа  "ще ти простя, но нали повече няма да правиш така?"; а това определено е неправилно - мислиш си, че ти контролираш нещата, но всъщност даваш контрола върху ситуацията, върху емоциите си и върху бъдещето в ръцете на другия (който по презумпция винаги очакваш пак да те нарани, защото  белезите от болката са още там,... и така се случва, че,  прилагайки стриктно принципа "око за око",  целият свят ослепява...:(

 

 

 


queen_blunder
queen_blunder преди 15 години и 2 месеца
Оценявам силната ти аргументация, Ела, и осъзнавам дори, че ти си по-близо до вярната представа за прошката. Разбираш, че написах постинга, тъй като имам по-различно виждане от общоприетото, оформило се на базата на моите наблюдения и опит с хората.

И аз ще сложа един цитат - на Куелю. Той казва, че, „когато едно нещо се случи един път, не е задължително да се повтори, но случи ли се два пъти, то със сигурност ще има и трети път”. Когато за пръв път го прочетох, веднага го свързах със спомени от хора, на които съм прощавала два пъти един и същи тип грешка – най-често някаква лъжа, но винаги е имало и трети път, когато нещата между нас са приключвали завинаги.

Нямам никакво време за дълги коментари, понеже ще ходя на работа, но пък довечера ще пиша на спокойствие. Въпреки това бих искала да те попитам теб и другите, които мислят като теб: ние какво прощаваме, когато прощаваме? Някакво конкретно човешко действие, постъпка, акт, или просто решаваме, че оттук-нататък ще приемем даден човек за различен от представата, която той до този момент е създавал за себе си на базата именно на своето собствено поведение?

Прошката, според твоята гледна точка, не е обвързана с някакви очаквания и промени от другия, комуто я даваме. Но тогава това не означава ли, че ние, прощавайки, променяме собствените си принципни позиции по немаловажни морално-етични въпроси – ставаме по-толерантни към лъжата, грубостта, разните му там форми на агресия и т. н. Или казано по-простичко – спира да ни пука какво става около нас, в смисъл - кой какво прави и как наврежда на останалите?

Това, което също бих искала да сондирам като мнение (и в поста го писах) – има ли граници на толерантността при прошката, или абсолютно всичко може да се прости приживе?
DianaIlieva
DianaIlieva преди 15 години и 2 месеца

Не съм сигурна, че точно моето мнение ви интересува, но ще ви дам моите отговори, защото за мен е важно да обясня.

Въпрос: Кое провокира прошката? 

Отговор: Моментът, в който съм достигнала до разбиране за ситуацията и другия човек. Моментът, в който мога да аргументирам действията му и да ги оправдая според собствените си морални норми. Ако въпросът е кое би провокирало искането на прошка, нещата са други – простото желание да бъде призната, изговорена и преосмислена погрешна ситуация.

Въпрос: Какви са очакванията ми след прошката?

Отговор: Няма очаквания – това да не е гара? Прощавам, защото съм достигнала до момент, в който съм в състояние да го направя. Искам прошка, защото съм осъзнала, че греша и не се чувствам добре с идеята, че съм постъпила погрешно.    

Въпрос: Какво е прошката и защо прощаваме? 
Отговор: Да, съгласна съм. Прошката е компромис и надежда, че всичко е поправимо. Вероятно прощаваме точно затова, защото света действително не е окончателен и в края на краищата всичко подлежи на преосмисляне, разбиране и поправка :).

Въпрос: Кое можем да простим ние, несъвършените, допускащи-ежедневно-всевъзможни-грешки, човешки същества, и кое – не?  

Отговор: На практика, можем да простим всичко, което самите ние допускаме.

Не съм съгласна с идеята, че човек не търси прошка от страх. Просто човекът още не е достигнал до необходимостта да получи / даде прошка. При някой хора процесът на разбиране и достигане до прошка е свързан с развитие и корекция на специфични личностни особености.

Въпрос: Има ли принципно непростими неща и кои са те?

Отговор: Категорично ДА! Съгласна съм, няма да изброявам.

Относно идеята за договор при определени условия, напълно подкрепям Ела. Така прощават децата – „Ако обещаеш, че вече няма да ми пипаш куклите, аз ти прощавам и ти връщам парцалките.” Вероятно е сладко и миличко, но не е онази Прошка.

Та така – това мисля по въпроса, и по тези причини избягвам този празник и универсалното прощаване. Хубаво е да има един ден, в който всеки може да поиска и даде прошка, но аз искам и давам прошка когато достигна до идеята, че това е необходимо действие. Утежнението си е мое и си е за мен. Въпреки, че в последната година не сме контактували, мога спокойно да кажа: „Случвало се е да ви обидя, не е било целенасочено и злоумишлено, нито пък съм целяла да нараня чувствата ви, моля, простете ми. Аз имам своят момент на преосмисляне и разбиране, което ми дава повод да постъпя така.”

П.с. Разбира се, можете да сметнете, че нещата са в графата „непростими”, което в никакъв случай няма да промени моето разбиране, че съм допуснала грешка, с която съм ви наранила ненужно.

goldie
goldie преди 15 години и 2 месеца
Много ми харесаха въпросите, които поставя този пост.

 Но най-хубавото на прошката и' е че всеки индивидуално си поставя границата на нещата, които може да прости и които - не може. Освен това е по-важно да се прости отвътре - не само с изказване на думата:"Прощавам ти!" Мога никога да не изрека тези думи на някой хора, които от години не ми говорят, но за спокойствието на моята си душа предпочитам да прощавам бързо, но хората, които ме познават изобщо не мога да си представят тази процедура.:)

 Не е важно изказването на някакви думи и формули - важно е състоянитето на душата. Затова се старая винаги да И' прощавам наивността, доверчивостта и другите и' божествено добри качества, които са отговорни за усещането нараняемост. Що се отнася до действията на другите - ми това си е проблем на техните души. Мен ме интересува моята да е с леки крила.:) В това отношение във времето мога да простя и дори да разбера мотивите за много неща, но винаги намирам начин преди да простя да изкажа позицията си. В смисъм, че прошката от моя страна не е проблем, в повечето случаи за хората е проблем сблъсъкът с гледната ми точка относно тяхната постъпка спрямо мен - аз го приемам като процес на изясняване на ситуацията по формулата " може и да съм си затворила очите за действията/отношението ти към мен, но не съм по-глупава от теб". След прилагането на това житейско упражнение - аз прощавам, а другите мнОООООго внимават докато са живи.:)

Пък и прошката не касае другите, тя касае собствения ни вътрешен свят.

 Кой може  цял живот да живее с усещането за обиденост, нараненост или нещо друго подобно?

 


ElaGeorgieva1
ElaGeorgieva1 преди 15 години и 2 месеца
"Прошката, според твоята гледна точка, не е обвързана с някакви очаквания и промени от другия, комуто я даваме. Но тогава това не означава ли, че ние, прощавайки, променяме собствените си принципни позиции по немаловажни морално-етични въпроси – ставаме по-толерантни към лъжата, грубостта, разните му там форми на агресия и т. н. Или казано по-простичко – спира да ни пука какво става около нас, в смисъл - кой какво прави и как наврежда на останалите?"

Завършвам неслучайно листа с цитатите по-горе с изказването на Дизраели за законите.
Прошки като църковен празник, възвестяващ началото на постите преди Великден, е възникнал в българското общество, в което регулатор на отношенията са били силни морални и религиозни норми.
В мое село крадците са ги разкарвали на мегдана прад всички, и срамното петно е оставало завинаги в "творческата биография" на целия род.
Страх от Бога, срам от хората,... колкото  и да не харесваме религията, тя е играела ролята на преграда срещу, най-общо казано, "покварата".
Няма  пространно да разглеждам какво направи от морала на българина комунистическият период, последиците са болезнено видими.

Спря да ни пука кой какво върши около нас - правилно си го казала; прагът на толерантност към Злото на цялото общество е паднал, та чак се е вдлъбнал.

Това не означава обаче, че със злопаметност, омраза, непрощаване и ответна агресия нещата ще се променят към по-добро. Мразихме се и се делихме на групи - ЦСКА срещу "Левски", провинция срещу столица, емигранти срещу неемигранти, комунисти/други; и не се забелязва положителна  промяна.
Човек може да контролира (и то не винаги) само собственото си поведение. В най-идеалния случай може с поведението си да бъде за пример (особено когато работи с деца - те все още са запазили вроденото си чувство за справедливост, красота и хармония). 
Хубавото е, че ако намери съмишленици, може да усили въздействието на положителните промени, които иска да види в света, и така, малко по малко, да промени и останалите... след време...
 
И не ми казвайте, че е невъзможно или "в България това не може да се случи" - най-класическият исторически пример е Ганди. Един-единствен човек е започнал промените, които доведоха до краха на Британската Империя и свободата на Индия. Говорим за  БРИТАНСКАТА ИМПЕРИЯ!

goldie
goldie преди 15 години и 2 месеца
Защо прощаването да задължава опростения да се променя? Това трябва да е ролята на приемането на прошката.

 Прощаването има отношение към душевното състояние на прощаващия. Ако сте чели притчата за блудния син няма как да не забележите, че бащата прощава без да изисква разкаяние от сина. На сина се дават няколко шанса да осмисли поведението си. Така че онзи, който се нуждае от прошката трябва да мисли как да променя морално-етичните си норми. Човекът, който прощава освобождава духа си от тежестта на чуждата грешка, а човекът който приема прошката би трябвало да се чувства натоварен да се пребори с грешките си и с НЕ повтарянето им до безкрай.

 Прощаването не е форма на безотговорност, нито на толерантност, това е въпрос на вътршно усещане за освобождаване от утайката на огорчението, натрупана в общуването с близки, познати и непознати. Приемането на прошка е натоварване с лична отговорност за собствените ни постъпки.

ElaGeorgieva1
ElaGeorgieva1 преди 15 години и 2 месеца
100% съгласна с Диди!

"На сина се дават няколко шанса да осмисли поведението си. Така че онзи, който се нуждае от прошката трябва да мисли как да променя морално-етичните си норми.": точно това го чувствах, но не можах да го изразя в моя коментар
queen_blunder
queen_blunder преди 15 години и 2 месеца
Момичета, бих искала да имам достатъчното време, за да задълбая много навътре в темата по любимия си начин, защото всичките ви коментари съдържат интересен поглед върху темата за прошката, стойностни мнения с различни гледни точки, които вкарват мислещия индивид в дълбок размисъл. Ужасното е, че не мога сега да отделя необходимото време, което значи, че ще коментирам по-обширно по-нататък.

Случайна, благодаря за коментара и за откровеното признание за преосмислянето и разбирането. Моля и аз за твоята прошка (вкл. и за "ти" обръщението), която, интересно как, но по сходен на твоя начин бих искала да получа с днешна дата, защото считам, че съм допускала грешки спрямо теб.

През изминалата година, правейки си отвреме-навреме равносметки, установявах, че не съм била напълно права за идеи, които съм защитавала, влизайки в словесни битки с тебе. Животът, като добър учител, ме постави в разни ситуации с други хора. Припомнях си твоята позиция и тогава осъзнавах, че преди време не съм те разбирала правилно - ти си имала своите сериозни основания да мислиш различно...

ДидиФа и Ела, замислих се над факта, че винаги прощавам на децата - прекалено  лесно и веднага, без никакво натоварване, и даже по-скоро с упрек към себе си, че не съм достатъчно строг учител и че ги разглезвам.

Проблемът е, че с порасналите деца виждам нещата по съвсем различен начин...

Пропуск е, че прошката, прощаването като действие, не го разгледах от две страни - от страната на даващия и от страната на получаващия. Поставих изискване към получаващия, защото смятам, че прошката не му се полага по дефолт, както много хора си въобразяват, но пък Диди каза ясно, че "приемането на прошка е натоварване с лична отговорност за собствените ни постъпки", което силно ни доближава като мнения.
Kopriva
Kopriva преди 15 години и 2 месеца
Браво момичета!Този пост и най-вече коментарите са моят избор на деня!Поздравявам Случайна и Куини!
ElaGeorgieva1
ElaGeorgieva1 преди 15 години и 2 месеца
Благодаря, Куини и Случайна. Ето от такива "малки" неща се ражда щастието за мен. Вие двете сте много по-силни от повечето мъже, които познавам :).
Поздрави за празника, независимо дали ще получим карамфил  по дефолт, знаем, че сме го залсужили :))))....
DianaIlieva
DianaIlieva преди 15 години и 2 месеца
queen_blunder, и аз благодаря за преосмислянето и за откровеността. Понякога е лесно човек да влезе във виртуален конфликт, а той да прерасне в тежко утежнение, но се радвам, че светът е поправим :). Напълно разбирам и оправдавам думите и действията ти, ти имаше своите основания, които аз подцених. Относно обръщението на "ти", с днешна дата мисля, че няма да ми е трудно :)).

Момичета, радвам се, че се радвате, но мисля, че е нормално когато разумни хора стигнат до идеята, че са сгрешили, да го признаят и да продължат пътя си. 

Честит празник днес, желая на всички дами един красив и щастлив ден! Нека сме здрави, успешни, красиви и обичани във всеки ден от живота си!


queen_blunder
queen_blunder преди 15 години и 1 месец
Всичко е наред! Просто всичко постепенно си идва на мястото, но ни трябва време, за да го осъзнаем и осмислим. 

Благодаря ти, Диана! Толкова много интересни теми за дискусии изникват, че си пожелавам само едно - да имам достатъчно време, за да участвам в тях... 
By pestizid , 23 February 2011
Днес научих, че едно безумно ограничение е паднало. Още малко и съвсем ще бъде потвърдено. Продължавам да се усмихвам и да бъда все така доволен гражданин (за разлика от други периоди, които историята познава).
Падна! Падна! Падна!
Чудна мантра, почти като една подобна от "Под игото". :)))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))
Legacy hit count
539
Legacy blog alias
44012
Legacy friendly alias
Падна---
Нещата от живота
България

Comments5

Deneb_50
Deneb_50 преди 15 години и 2 месеца
Не знам,какво е паднало,но се радвам заедно с теб.Усмивки
pestizid
pestizid преди 15 години и 2 месеца
Deneb, благодаря. Важното, че е паднало, :)  (И изобщо не става дума за джакпота, :)
ElaGeorgieva1
ElaGeorgieva1 преди 15 години и 2 месеца
Браво! Много се радвам! Хубавата новина си е хубава новина!
goldie
goldie преди 15 години и 2 месеца
Бре, кажете какво е паднало, че да му се порадваме наистина, не само защото един се радва, а другите му се радваме на радостта!
pestizid
pestizid преди 14 години и 11 месеца
7405
By aragorn , 7 February 2011

Тази сутрин световните агенции съобщиха една тъжна новина.

На 58 години ни напусна "белия магьосник на блуса" - Гери Муур.

Трудно може да се изброят на прима виста всички невероятни песни, с които този гениален музикант правеше живота ни по-красив и караше душите ни да танцуват в ритъма на рок и блус...

Невероятен композитор и перфектен китарист, който с лекота караше китарата си да гали слуха ни или да раздира с нокти бунтарските ни сърца.

Сбогом, учителю!

Една празна хотелска стая ще ни напомня, че вече те няма, а музиката ти ще остане в умовете и сърцата на много поколения!

 

Legacy hit count
623
Legacy blog alias
43726
Legacy friendly alias
Сбогом-Гери-
Събития
Култура и изкуство
Музика
Нещата от живота
Новини
Разни

Comments1

Lilia
Lilia преди 15 години и 3 месеца
Ей, Арагорн, къде се загуби?!
By DijanaStojanova , 4 February 2011
Извинявам се за въпроса ми, но се обръщам към всеки, който може да ми помогне: искам да направим с моята дъщеричка ( на 7 год. е тя) една кукла ''Баба Марта''. В момента ми се върти идея да я направим с дървена лъжица или шише от минерална вода (500 мл)? 
Благодаря за споделените мнения!
Legacy hit count
1474
Legacy blog alias
43691
Legacy friendly alias
баба-Марта
За BgLOG.net
Нещата от живота
1-ви клас
Работа с родители
Технологии и предприемачество
Подготовка за училище

Comments5

persey
persey преди 15 години и 3 месеца
Здравейте Дияна! В моето училище миналата година направихме изложба с мартеници. На ниската масичка, която в нашия край се нарича синИя, подредихме и една голяма Баба Марта. Направихме я от кратуна. Бях отгледала в къщи, ей така - за удоволствие, и я облякохме. Получи се приятна гледка. За съжаление не мога да я изпратя, тъй като снимката е много голяма, а пък аз не съм от специалистите. От малките кратунки, декоративните, направихме пък други мартеници. Стана доста весела изложба.Дано да съм ти дала някаква идея. Успех!

 


DijanaStojanova
DijanaStojanova преди 15 години и 3 месеца
Благодаря за отговора, persey!
Искам нещо такова,  детето да занесе в групата тази изработена от мен и него баба Марта, като тази Марта даде на всяко дете най-традиционната българска мартеница. Но аз нямам в момента такава кратунка и затова замислям как от дървена льжица или нещо друго да изработя куклата. Помня, че аз като дете правих в училище от едно лимонадено бяло шише, глава от много парцали и национална носия. Тогава стана чудесна кукла. Затова сега искам да го направя с детето си, та да запомни коя е баба Марта!
pestizid
pestizid преди 15 години и 3 месеца
Може да огънеш корпус за тялото от захранващ кабел (той е доста дебел и стои стабилно) и да направш главата от топка за тенис на маса. Дрехите - от плат. Покажи после куклата.
DijanaStojanova
DijanaStojanova преди 15 години и 3 месеца
Задължително ще я покажа!
By SilvijaAnova , 28 January 2011
Скоро не съм качвала материали и реших, че докато сме във ваканция, няма  да е лошо отново да се включа в блога. Намерих интересни материали в WWW.DOLCETA.EU  за електронно обучение на потребителите. Помествам "Насоки за преподавателя - поглед върху Dolceta - Модул 4". В книжката има разработени уроци за начален, прогимназиален и гимназиален училищен етап, т.е.от 7-18 год. Материалите могат да бъдат използвани в часовете по Етика и право, Свят и личност, Гражданско образование, ЧК, извънучилищни дейности и др.

Надявам се материалите да са интересни и полезни!


Legacy hit count
549
Legacy blog alias
43577
Legacy friendly alias
Учебни-планове-и-учебни-материали-за-Обучение-на-потребителите
Ежедневие
Интересни линкове
Нещата от живота
Училище
Човекът и обществото
BgLOG.net
1-ви клас
2-ри клас
3-ти клас
4-ти клас
Час на класа
За всекиго по нещо
Уроци, съвети, препоръки
Извънкласна работа
Гражданско образование
Взаимоотношения
Методически разработки

Comments

By acecoke , 23 January 2011
Здравейте, приятели,

Бих искал и тук да ви запозная с новия наследник.

Добре дошъл на малкия Искрен!

http://sphotos.ak.fbcdn.net/hphotos-ak-ash1/hs783.ash1/167327_1534828976938_1421227402_31146977_3354348_n.jpg

Поздрави на всички вас:

Ваш Ейс Коук

Legacy hit count
596
Legacy blog alias
43503
Legacy friendly alias
Две-години-и-8-месеца-по-късно
Нещата от живота

Comments4

ElaGeorgieva1
ElaGeorgieva1 преди 15 години и 3 месеца
Браво на вас! Да са ви живи и здрави и той, и батко му, много радост и късмет на всички ви!
shtepselinka
shtepselinka преди 15 години и 3 месеца
Лелин сладък! =)))) Поздрави на мама  :)
Deneb_50
Deneb_50 преди 15 години и 3 месеца
Чичов(или може би дядов,съдейки от възрастта си) сладък ;-)))) поздрави на тате.Да ви е жив и здрав,да  радва всички ви
Teri
Teri преди 15 години и 3 месеца
Честитоооо! Много целувки от мен и Мая :)
Да е жив и здрав! :)