Гарата си беше все същата, само времето беше сложило своя отпечатък върху нея.Само влаковете днес бяха доста по малко отпреди години. Вдиша дълбоко миризмата на топъл речен въздух и на дървени траверси. Дали от дълбокото вдишване или от маранята му се стори изведнъж, че гарата е приказно-призрачна. Помисли си че ако затвори очите си за миг и после ги отвори,тя ще е изчезнала. Унесен в мислите си тръгна бавно по стръмната улица която водеше към града. Премина покрай гробищния парк, в който лежаха костите на дядо му и баба му, а отскоро и на любимата му леля. В онзи тъжен ден успя да забележи и красотата му, с многото зеленина и красиви надгробни статуи. Имаше чувството че прилича на Пер ла Шез, макар че съгражданите му за разлика от парижани не обичаха да се разхождат в него. Вероятно не можеха да преодолеят онзи страх и преклонение пред смъртта. Отказа се да влезе,просто реши да запази онзи много тъжно-красив спомен. Закрачи отново нагоре, минавайки покрай къщата на две приятелки от детството му. Не усети как стигна до центъра, вдясно се извисяваше познатият му хотел, а вляво бе площадът а над него градската градина. Видя познатата липа, от старост на места кората и` беше паднала, само гугутките изглеждаха същите като от младостта му. Тук за пръв път бе държал ръката на момиче, първата им целувка бе с аромат на липов цвят. Паметника го гледаше със същият благосклонен поглед както едно време. Сети се че неговата първа любов живее наблизо, имаше начин да провери дали все още живее там, реши да запази младежките си спомени. Продължи нагоре докато стигна църквата, която голямото земетресение събори и беше построена наново. Съвсем наблизо беше фурната на дядо му, спомни си как с братовчедка си откриваха скритите фъстъци и тайно си хапваха от тях. Дядо му ( мир на душата му) никога не им се караше за тези малки бели. Имаше чувството, че той заедно с майка му бяха едни от най-добрите хора които е познавал. Изпита лека вина, че досега не е написал нищо за тях, ала ако се пишеше лесно за доброто то вестниците нямаше да бъдат пълни криминални хроники. Унесен в мислите си,стигна и родната си къща която отдаван беше продадена на хора, които не познаваше. Беше му мъчно за стария гардероб с красивото орнаментирано огледало на вратата и кантонерката която криеше много интересни тайни в себе си.
Голямата врата беше полуотворена сякаш го приканваше да влезе отново в китното малко дворче и да поседне под асмите. Усети се , че стой близо час загледан в къщата. Въздъхна дълбоко,погледна с тъга прозореца на стаята където го гледаха като бебе. Обърна се неохотно и закрачи бавно към центъра. Не знаеше дали ще види пак родната си къща, когато съдбата отново го доведе в този красив град на брега на Дунав.
29.07.2012г.
P.S.Ако евентуално публикацията ми изчезне от заглавната страница и повлече всички други се извинявам,но вината не в мен
За теб, Дале!
Comments3
П.П. Предай поздрави на лирическия герой от мен и беломорието, а и Му кажи че много ми липсва мириса на реката и на дървени траверси - все едно да си отда в моя град през лятото, не ми се е случвало доста години.:)