В електронната ми поща непознат потребител ми изпрати снимка. Дълго се колебах дали да отворя писмото с прикачен файл (нали такива са компютърните вируси), но любопитството надделя. Беше от празника (някаква кръгла годишнина) на моето старо, родно школо. Явно някоя позабравена колежка бе решила да ми припомни миналото или завоалирано да намекне нещо от рода: „Виж колко сме готини, ама ти вече не си при нас!” Вярно, напуснах училището преди години, ала то все още не ме оставя на мира по разни начини.

Но снимката предизвика у мен непредвидени асоциации и размисли. Чували ли сте за диаболистичния литературен похват „игра на сенки”? Или за панаир на плашилата? Или за карнавал на  вехтите костюми (Светослав Минков имаше такъв разказ)? Именно! От снимката, макар и с шарени облекла ме гледаха ужасът и грозотата. Толкова изнурени, неадекватни лица, въпреки пластовете грим, толкова  смачкани същества може да видиш само на учителски тъжен празник. Хората срещу мен не бяха просто печални, въпреки фалшивите усмивки. Някак си по неестествените пози и изражения личи, че са болни – физически и психически.

Най-напред се размислих за изтичащото време. За това как годините си минават и на огледалото се появява някакъв смътно познат образ, който само далечно напомня някогашното момче или момиче. За старостта, която може да наричаме „зрелост”, но тя ни припомня за неизбежната предстояща среща с „Великото никога”.

После си припомних учителската орисия. Мизерните заплати, които все не достигат до края на месеца (нищо дето някои даскали послъгват за авторитет). Писал съм и в този блог много пъти за това на какви изпитания и гаври са подложени учителите: натиск „отгоре” (от директори и МОН), тонове тъпа бумащина за попълване, презрение и шамари от ученици и родители. За похабената и осакатена психика на хората, предназначени да възпитават децата ни. За тяхната морална и умствена деградация, дошла не само от възрастта, а и от постоянната „месомелачка” на учителското всекидневие, на стреса, шума, публичните унижения. Няма нищо учудващо във факта, че учители и учителки изглеждат по този начин, че доста посягат към шишето или избиват комплекси на интимна основа (миналата година прочетох за началната учителка-проститутка, дето научила занаята от други колежки).

Накрая се поинтересувах повечко за родното школо. Всъщност тенденцията се знае не само от мен, а и от целия жилищен комплекс. Водено от една от многото скапани, некадърни и корумпирани (и алкохолизирани) директорки и от не дотам скапаните, но покорни и безгласни учителки, то устремно върви към пълния, окончателен и неизбежен финал. Учениците са намалели повече от 2 пъти, въпреки че в столицата няма демографска криза (дори статистиката отбелязва известно увеличение на учениците). Училището се „рекламира” с печалната слава на пияни и дрогирани възпитаници, потрошен инвентар. Някои скандали стигнаха дори до националните медии. Пародията на учебен процес е умело „съчетана” с разпространение на дрога, побои над преподавателки, криминални и батални сцени. Хвалбите в това училище звучат рода: „Извадиха си ножовете, ама аз първи извиках полицията!”. Цитатът е буквален и верен, както и факта, че служители на детската педагогическа служба и полиция минават всеки ден в сградата да проверят за текущи инциденти и да се разпишат в специално изведена тетрадка.
Учителите в моето родно, старо школо не преподават, те натуралистично оцеляват. За съжаление максимата на д-р Снагълс, че „Операцията е успешна, когато след  нея лекарят остане жив!” важи в пълна сила за това и сума още учебни заведения.

Последният „пирон в ковчега” го заби моя бивша ученичка с непредизвикано телефонно обаждане. Синът и на свой ред учи в „нашето” СОУ. Нали написах, че отдавна съм оставил зад гърба си многострадалното даскало, но то все не иска да ме остави! Извън добрите спомени отпреди около 15 години, разбрах и детайли, които не бих искал да разбера. Някога имахме 7-8 паралелки във випуск, сега са 2 (две!).  Следват жестоки съкращения – за пример учителите по роден език бяхме 11, сега са трима. Някои от преподавателите (включително и тези на снимката) се борят със сериозни заболявания и то не само на психическа основа.

Но най-страшното: училището устремно се циганизира! В двете паралелки 5-ти клас вече ромите (кой измисли тоя ефемизъм!) наближават мнозинство. Не става въпрос за расова дискриминация. Не е важен цвета на кожата, а „мангализацията” на образованието и цялото ни общество. Не е срамно да си българин, французин, циганин, англичанин, турчин (с този израз  започвах запознанството с всеки клас!). Срамно е да си „мангал”! Да крадеш вместо да работиш, да миришеш некъпан най-малко от месец, твоя естетически и жизнен идеал да гравитира около чалгата, ракийката, плюскането и съешаването с противоположния пол . Има ли „мангали” и сред българите? Разбира се. Но в циганското племе са 90%.

Що се отнася да училищата, механизмите са железни. Когато циганетата са малцинство в паралелките се траят и укротяват. Станат ли повече от 1/3 обаче показват природното си, агресивно лице. Тормозят българчетата, вземат им стотинките, бият ги, разнасят онези „аромати” от които сградите придобиват неустоимо ухание (и те се драйфа неустоимо!). На това място и време българите си отписват децата и училището става поредното „циганско”. Такава май ще е и съдбата на моето родно училище.

Снимката няма да споделя, за да не сънувате вампири и вие.  Но ето „незабравими” моменти от един скорошен абитуриентски бал в някое „случайно” школо:

 Абитуриентско веселие

Или от „нормален” час в него:
Нормален учебен час

Защо написах всичко дотук? Не, не заради безобидната закачка с фото-имейла. „На умряло куче нож не се вади!” – спомням си поговорката. Истината е, че сънувам учителките от снимката. В някакво мрачно приземие се лутат образите им. В съня си аз излизам през врата към светлината, но ми е жал, "нелепа жал" за тях. Да, аз имах шанса и помощта на близките да се откъсна от системата, да изляза „на видело”, но те нямат моите възможности и избор!

Затова като се върна в родната столица по празниците, ще посетя и родното даскало. Ако трябва ще даря и кръв за операцията на бивша колежка (пак от снимката). Ако пък разкажа всичко това и някой го прочете с необходимото чувство за хумор,  убеден съм как и кошмарите ще спрат да ме навестяват.

На Великден 2014г. да си припомним

България,София  Южния парк, 4 май 2013 г. Снимки Георги Воев

Сварени 2 500 яйца. Боядисани 937 яйца за 3 минути

Въобще не твърдя, че лидера на "Атака" невинен ангел. Дори подозирам с основание, че е "посъветвал" човека, обидил го в самолета и на летището. 

Или неподправената истина за поредния „расистки” инцидент в близост до центъра на София

Съвсем накратко за варианта на т.нар. „национални” медии, наслушахме се на лъжите им до втръсване. Според тях трима младежи „от арабски произход” кротичко си седели на един уличен ъгъл до кв. „Захарна фабрика”. Регулярна вечерна разходка на чист въздух или пък романтичен  воаяж из нощна София? Казва ли ти някой…. Пък смееш ли да питаш?
 Изведнъж към 23 часа изневиделица върху мирните хора със статут на „продължително пребиваване” се нахвърлила тълпа скинари. Те били точно 23-ма (двадесет и трима) според показанията на потърпевшите, въоръжени с вериги, ножове, боксове и каквото ти душа и въображение иска.. Били ги, рязали ги, взели им парите (на двама по около  500 евро, на третия триста). Но те успели да избягат, оказана им е медицинска помощ, извършителите се издирват …. Злобните подмятания за „ксенофобска вълна” и „нетолерантност”  на българите няма нужда да бъдат отново тиражирани и коментирани.

Изхождайки обаче от половинвековния си опит като жител на столицата и общоизвестните, публикувани в медиите факти, смея да предположа съвсем различна интерпретация на случая. Представете си трима наркопласьори в столичен квартал в близост до центъра. Какво предлагат – „лека” дрога, просто „трева” или екстази? Или може би пълен комплект от менюто? Да не гадаем. Клиентела се намира и на кръстовището арабите „заработват” дневния приход. Защото голяма част от арабските и африкански пришълции ако не са талибани  и членове на ислямистки групировки(както бе доказано от наши и западноевропейски медии), просто са част от криминалния контингент на милата ни татковина.

Но „Всяко действие си има своето противодействие” и на всяка мафия се противопоставя друга мафия. Никой наркобос не търпи чужди елементи да го конкурират в собствената му територия. Затова той стяга силовата чета за ответен удар. Посоченият квартал освен в близост до центъра е и в периферията на митичното циганско гето с метафорично название „Факултето”. Затова и подозренията на десетки коментиращи потребители, че поне част от нападателите са били цигани съвсем  не са неоснователни, но на този етап не са и официално потвърдени.

Но има ли значение етническия произход и „слънчевия загар” на ударната група? Тя изчаква тъмнината и действа принципно спрямо натрапниците. Разчиства терена, наказва конкуренцията, взема си „заграбения” оборот. Този вариант на събитията по-логично обяснява изнесените в медийното пространство факти. И отговаря на зрителите откъде аджеба тези „бедни”, „изстрадали” бежанци носят в джобовете си суми, превъзхождащи многомесечните пенсии на средностатистическия български пенсионер.

След  инцидента следва логичното продължение.

Разбирам (това не значи, че не осъждам!) позицията на битите араби. Да признаят истинската причина за понесения побой значи сами да се вкарат в затвора. Къде, къде по-лесно и ефектно е да се посочат някакви скинари с бръснати глави, да се увеличи броя им до пияна и дрогирана ксенофобска тълпа. Така вместо заслужено наказание се заработва известност по медиите и безплатно медицинско обслужване. Впрочем на фона на разказаните събития да питаме дали въпросните пришълци с „продължителен статут на пребиваване” са работили и един ден в България и дали са внесли и лев в Здравната каса или лечението им пак е за наша сметка, си е живо дребнотемие.

Разбирам (но не оправдавам!) и позицията на родната полиция дето все „ни пази”. Публична тайна е, че наркоразпространението в София и големите градове се върши с полицейска закрила. И докато редовите полицаи просто прибират съответната такса от пласьорите на улицата, то високите чинове разпределят сферите на влияние и прилежащите райони с  местните наркобосове.

От една страна полицията не може да пренебрегне сухите факти, тя все пак не е платена медия. Всички сайтове отбелязаха, че районът е оживен, има доста търговски обекти с работещи камери за наблюдение и защита. Та, явно като са прегледали още първите записи, униформените разследващи разбират истината. С основание твърдят как нападателите не 23-ма, а… 7 (седем!)….. Също така установяват, че не са скинари с бръснати глави, а изглеждат подозрително мургави (но това е друга тема!). Но дори пред  очевАдните кадри полицията може да стигне само до констатацията, че нападението не е на расова основа, а е просто ”побой” и „грабеж”. Защото само споменаването на наркотици може да предизвика главоболия за техни колеги и „съдружници”.

Не разбирам  обаче и не мога да оправдая продажните официозни медии и жалките, послушни псевдожурналистически и правозащитни плазмодии, които продължават да обвиняват собствения си народ в несъществуващи грехове. И за да натъкмят поръчаната версия сменяха като носни кърпички през час националността на пострадалите – първо бяха палестинци, после ливанци, накрая за пропаганда двама от тях се оказаха сирийци.

А изводът е как  българите са лоши, „нетолерантни”, „нехуманни” ксенофоби и расисти. Ами така си е!

Вместо широко да отворят домовете и сърцата си за храбрите талибани и техните фамилии, те правят блокади на пътища и не дават да се издума за емигрантски общежития от „закрит тип” по родните им места. Вместо да водят под строй жените и дъщерите си при цветнокожите пришълци, за да решим демографската криза и обогатим генофонда (според съветите на „нашата” еврокомисарка), те не щат даже апартаменти под наем да им дават. Вместо да приемат радушно и да предоставят „късче земя”, с джамии до късчетата, на цялата тълпа от десетки хиляди фанатични последователи на Аллах и неговите пророци от „Ал Кайда”и „Свободната сирийска армия”, те, подучвани от вредната „ксенофобска” и „антиевропейска” партия „Атака” искат границата да затварят.

Лоши хора! Затова като не щат тези простички неща, ще бъдат омаскарявани пред света с фалшиви инциденти като този, описан по-горе. Или с пребитото сирийче край „Военна рампа”, нищо дето се оказа, че са го млатили своите. Или с някакви неидентифицирани нападения (също като НЛО), за които пострадалите нямали белези, свидетели и доказателства, и даже не подали оплаквания……..

*27.08.2013г. Иванова

Здравейте, Баща ми е на 75 г. с няколко инсулта, . Движи се много трудно, засегнати са му дясна ръка и крак. Има ли право на помощ за акумулаторна количка, за да може да ходи поне до магазина за хляб. Живее на село с майка ми. Ако да, какъв е редът и към кого да се обърнем?

* 29.08.2013г. Христо Генов

Инвалид съм с 96% увреждане и чужда помощ. С ампутация на дясна подбедрица, "липсват пулсации дистално от АФК в ляво" - запушена артерия на левия крак. Не мога да измина повече от 40 метра. Преживял съм два инфаркта и се уморявам да карам количката с ръце. Мога ли да получа помощ за закупуване на акумулатор, или ел количка?