Една любовна история...
Ерата на телевизията даде на света нов вид изкуство. От брака между музиката и киното се роди видеоклипът.
Все още сред нас има хора, за които не е нужно да ГЛЕДАТ една песен. Единственото нещо, предназначено за гледане в един албум само преди тридесетина години, беше обложката на плочата.
Днес и децата знаят, че песен значи "видео".
Много добри режисьори са започнали кариерата си като автори на видеоклипове за известни изпълнители.
Кое според вас прави един клип добър? Като изключим мотива, който мен не ме интересува - да продава добре песента/албума; кои са останалите критерии за качество в този жанр?
Според мен видеоклипът е първо филм, чак след това музика. Затова трябва визуално да разказва текста на песента - т.е. трябва да е кинематографичен.
Това качество включва както умението да разкажеш нещо с думи, така и изкуството да го направиш чрез образи. Когато думите и образите са в синхрон и създават усещане за цялостност, се получава онова, което наричаме "магията на киното" :). Кинематографичността за филма е това, което е смисълът за текста.
Оттук идва първото затруднение пред режисьора на видеоклипа: ако трябва да създаде видео по беден или калпав текст на песен...няма да му е лесно. С каквито и образи да го гарнира.
Дразнеща е и другата ситуация - когато един смислен и красив текст се осакатява чрез използването на визуални образи, които не разкриват адекватно посланието на думите.
Второто много важно качество за един видеоклип, което е важно всъщност и за всяко произведение на изкуството, е оригиналността.
Не е лесно сред морето от визуална информация, която ни залива, да покажеш нещо различно от другите. Толкова много сме видели, че вече нищо не ни се струва свежо.
В стремежа си да са оригинални често авторите падат в капана на престараването. Клиповете им са кичозни и излишно натруфени. Като че ли с изобилието от вложени пари се стремят да компенсират липсата на послание.
Като стана въпрос за пари...реших да проверя кои са най-скъпите видеоклипове на всички времена.
Рекох си, че ако някой е склонен да пръсне 1-2 милиона за 5-10 минутно филмче, явно много иска да каже нещо на света :).
Нещо друго освен "Имам голямо Его", имам предвид.
И така, ето ги 15-те най-скъпи видеоклипа - линк.
Ако ги прегледате, ще разберете защо има само два-три свестни сред тези петнадесет. Или им липсва кинематографичност, или са скучни, или - прекалено претенциозни. Държа да отбележа, че аз съм максимално безпристрастна в оценката си, защото не съм почитател/фен на абсолютно никого от този списък. Харесвам амбициозността на Мадона и фантастичния глас на Селин Дион, но не до степен да-дам-250$-за-концерт-на-500-километра-оттук.
Според мен най-добрият сред тези петнадесет и един от най-качествените видеоклипове, които съм гледала, е November Rain на Guns n' Roses.
Преди да го видите, малко факти:
--песента излиза през 1992 като сингъл и като видео, но мелодията се ражда още през 1983. Вокалистът на групата Аксел Роуз не се отказва от идеята си, докато не я вижда реализирана, макар че е имал доста разногласия заради песента с останалите членове на групата.
--видеото е спечелило Наградата на MTV за най-добра кинематография :)))
--това е най-дългата песен, класирала се в първата десятка на Billboard Hot 100
--Guitar World я поставя на шесто място в списъка "100 Най-велики китарни соло-изпълнения". Slash е много добър китарист, безспорно :).
November Rain
When I look into your eyes
I can see a love restrained
But darlin' when I hold you
Don't you know I feel the same
'Cause nothin' lasts forever
And we both know hearts can change
And it's hard to hold a candle
In the cold November rain
We've been through this such a long long time
Just tryin' to kill the pain
But lovers always come and lovers always go
An no one's really sure who's lettin' go today
Walking away
If we could take the time
to lay it on the line
I could rest my head
Just knowin' that you were mine
All mine
So if you want to love me
then darlin' don't refrain
Or I'll just end up walkin'
In the cold November rain
Do you need some time...on your own
Do you need some time...all alone
Everybody needs some time...
on their own
Don't you know you need some time...all alone
I know it's hard to keep an open heart
When even friends seem out to harm you
But if you could heal a broken heart
Wouldn't time be out to charm you
Sometimes I need some time...on my
own
Sometimes I need some time...all alone
Everybody needs some time...
on their own
Don't you know you need some time...all alone
And when your fears subside
And shadows still remain
I know that you can love me
When there's no one left to blame
So never mind the darkness
We still can find a way
'Cause nothin' lasts forever
Even cold November rain
Don't ya think that you need somebody
Don't ya think that you need someone
Everybody needs somebody
You're not the only one
You're not the only one
Ноемврийски дъжд
Когато се взирам в очите ти,
виждам как се страхуваш да покажеш любовта си.
Скъпа, и аз изпитвам същия страх.
Защото нищо не трае вечно.
И двамата знаем колко изменчиво е сърцето.
Трудно е да не угасне пламъкът на свещта
в студения Hоемврийски дъжд.
Отдавна я играем тази игра,
опитвайки се да премахнем болката -
никой не е сигурен кой кого
точно е изоставил,
и започваме отново и отново...
Само ако времето беше на наша страна -
тогава бих могъл да те прегърна,
знаейки, че си само моя.
Ако ме обичаш -
не се страхувай да го покажеш.
Иначе студеният Hоемврийски дъжд
ще бъде единственият ми приятел.
Нуждаеш ли се от малко време да размислиш?
Всеки има нужда да остане сам отвреме-навреме.
Хубаво е да оставаш сам с мислите си, съвсем сам...
Знам, че е трудно да отвориш сърцето си за любовта,
когато дори приятелите ти понякога те нараняват.
Но времето винаги може да бъде твой съюзник,
ако поискаш да излекуваш едно разбито сърце.
Понякога се нуждая от малко време
да бъда съвсем сам с мислите си.
Всеки се нуждае от малко време...
И ти също...
И въпреки че страховете ти могат да бъдат опитомени,
сянката на съмнението никога няма да
изчезне напълно.
Не обръщай внимание на тъмнината -
все още можем да намерим нашия път.
Защото нищо не трае вечно -
дори студеният Ноемврийски дъжд.
Героите в историята, която ни е разказана, са Аксел и тогавашната му приятелка Стефани Сиймур.
Клипът условно може да бъде разделен на три части. Кратката първа част показва Аксел, който взема хапче за сън преди лягане. Сцената е заснета в преобладаващо синьо, и показва Реалността - героят е сам.
Това, което сънува, е подчинено на белия цвят. Той символизира желанието за щастие, подсъзнателният копнеж да не бъде сам, "когато завали студеният Ноемврийски дъжд". Любовната история е разказана чувствено и красиво - един кратък миг, в който приятелите ни са с нас в най-важния момент от живота ни, когато Вселената е в хармония с чувствата ни и навън греe слънце.
Реалността в синьо-черната си символика дава знак за себе си (5.33 мин.), когато Аксел минава покрай магазин за оръжие. Часът на сенките, на обвиненията, на Тъмнината. Времето на студения дъжд...Когато, за да се защитим, вадим най-страшните си оръжия...
"Трудно е да не угасне пламъкът на свещта
в студения Hоемврийски дъжд"....
Обърнете внимание на цветовия преход към последната част (7.02 мин.) - ЧЕРВЕНОТО на разлятото вино (и виното, и червеният цвят символизират истината).
Стефани е мъртва, героят отново е сам. Симфоничният оркестър е великолепен фон на мрачната тържественост на смъртта. Този път дъждът е безпощадно разбуждащ, любовта е мъртва, а илюзиите - погребани.
Ho "нищо не трае вечно -
дори студеният Ноемврийски дъжд."
Затова героят се събужда, за да започне живота си отначало. Когато ще има възможност да изживее наистина щастието, което е сънувал.
Красиво, нали?
Страхотен клип!
......Може би в крайна сметка думите са по-важни от образа. Защото за да има какво да покажеш, първо трябва да има какво да кажеш...
Едно<< Две<<
:)
Comments16
Тази награда е за всички, които дръзват да мечтаят и да следват мечтите си. Тя е Надежда за всички....
Развълнува ме истински днес, в деня, предшестващ Великден.......
Дано всеки от нас има своя Великден, когато възкръсва от нищото и показва на света блясъка на своята безсмъртна душа....
Отдавна имам желание да пея на караоке. Вярно, нямам нейния глас, дори пея фалшиво. Насясно съм. Но излежда ужасно забавно. И е факт, че не ми стиска да го направя, нищо, че мога да заложа на убийствено деколте и никой да не ме слуша какво пея. Хм, това прозвуча чалгарски, ама е изпитано :)
Сериозно, разбирам какво искаш да кажеш, но не мисля, че силата да се изправиш пред публика има общо с външния вид-примерно мама на младини е била певица, но една от причините да се откаже е, че има страхотна сценична треска. А тя е много красива. По-скоро има общо с усещането, че имаш какво да дадеш на хората и самоувереността ти по принцип. Или знам ли. Когато говоря пред много хора, винаги се притеснявам безумно, но адреналинът ми харесва-точно приятната доза е. Важното е човек да има цел и да приеме, че със сигурност ще се изложи, но целта го оправдава. Чалгата е добра цел и със сигурност ще се изложим :) Да пеем!
А колкото до тази жена и шоуто-все пак не забравяйте хилядите, които нямат нищо за показване освен липсата му и все пак излизат на сцената и се правят на идиоти. И на тях ли трябва да им се възхищаваме за смелостта им?
Да, Дениджейн е права: разликата между външен вид и музикален талант е смайваща, но пък да не й признаем способностите само по тази причина? За мен жената не просто пее със сърцето си; а има наистина страхотен глас, с което не могат да се похвалят много прехвалени певци.
Ти хубаво предлагаш да се напием, ама преднич път, като бях на караоке, докато се напия и беше късно за пеене, а продължението включваше не един, а двама мъже. И не броим таксиметровия шофьор. Добре, че въпреки всичко ми беше останал малко акъл в тиквата и се прибрах и легнах сама. Иначе щеше да се заформи ебати оргията.
Колкото до шоуто, то е за хора, които имат талант. Няма ограничения и затова ми харесва. А относно хората, които смятат, че имат такъв, без това да е точно така, някои хора от не далечното ми минало, твърдяха, че става въпрос за сериозни проблеми, касаещи намесата на специалисти, ако мога така да се изразя.
И последно.. да се изправиш пред хората, има общо с външния вид. Повярвай ми. Знам го от опит. И не е никак лесно.Повечето хора осъждат, ако си различен с нещо. Безкрайно неприятно е и аз лично го изживявам тежко, доста често. Нищо, че съм си лепнала една усмивка на лицето и си играя на непукистка.
Не знам, не мога да давам акъл как човек да си преодолее страхът от хората. Аз също не съм го преодоляла съвсем и като почна да говоря и говоря много бързо и обикновено правя поне по няколко гафа. Но какво от това, човек трябва да може да се осмива на себе си, също както и на другите. Пък и погледни го от тази гледна точка-много хора няма да те харесат, но повечето хора си мечтаят да се изправят пред другите и никога няма да го направят. Точно това е твоят коз-може и да се изложиш, но те никога няма да го направят и затова винаги ще ти се възхищават.
Така че, Love is all around, тогава. Въпреки че предпочитам чалга, но хайде, бой-групите са първата ми страст. Мога да грача неограничено на тях :) Пък пиенето ще е с мярка, щото иначе проблеми проблеми...Замислих се нещо. В Ю Тюб има клипове от предишни издания на Вебикобритания има талант. Това е трета поредна година, в която шоуто поднася сходни изненади - един доста свит на вид и в ранна зряла възраст търговец на мобилни телефни извади наистина смайващ тенор - Пол Пот му е имет, а по-преди едно изумително 6 годишно дете отвя якак конкуренция - Кони Талбът (ела е сложила нейни изпълнения по-горе) имаше и още един изумителен тйнейджър - Андрю Джонсън (неговите неща вече са свалени), който също беше свит, пълничък и тромав, тормозен от съученици, щото пее в църковния хор ...и с ангелски глас.
Та замислянето ми се заключава в следното: защо тази година еквивалентната случка имаше глоблно мейдийно покритие, а предишните - не? Дали защото е жена? Или защото шоуто вече се смята за институция, след като е оцеляло 5-6 години при еднаквили нарастващ интерес.
Аз на караоке бих изпяла I Love It When We Do :).
Сложила съм линк и за Пол :).
Тук имаше много голямо медийно покритие за Пол, не и за Кони (макар че аз не мога да съм надежден свидетел - изключително рядко гледам телевизия).
Иначе е добре в България да се види изпълнението на тази жена. Аз наближавам със страшна сила 40-те и макар да съм обична и чаровна, не съм първа хубавица :)).
Много е плоско да съдиш за това какво може един човек само по външния му вид.
Както казва Дени, не може всички да те харесват. Ако всички те харесват, значи нямаш характер...тази мисъл ме успокоява и затова съм склонна да се пробвам да пея пред много хора (нищо, че после мога да си изповръщам червата)...