Българските учители са на изчезване
Не възразявам, хората си гледат редакционната политика, но пък аз имам правото да публикувам пълният текст тук!И моля, във един форум може да има всякакви мнения, но се надявам да ми възразявате аргументирано, с цифри и факти, както съм се постарал като автор.
Реквием за българския даскал
В края на учебната година с гузни усмивки, родителите и учениците поднасят цветя на уморените преподаватели. Но вместо фалшивия патос на едва прикритото лицемерие, време е те и обществото да излязат лице в лице с истината, че българският даскал е изчезващ вид.
Учителят днес се намира под социалното и морално дъно на обществото. И ако бедността на даскала датира още от времето на Петко Славейков, комуто чорбаджията категорично отказва да плаща, колкото на „говедаря”, то падението на учителската професия като авторитет е извън границите на разума.
Нека все пак да отделим няколко реда за прехвалените и лъжливи увеличения на учителските заплати. Самите преподаватели понякога откровено мамят за размера на възнагражденията си, за да не разберат околните колко нищожни са те. Жестоката истина е, че до физическия минимум на оцеляването (не социалния!), равняващ се на чиста сума от около 500 лв. месечно, достигат малцина педагози с трудов стаж по специалността над 20 години и поне 2-ра образователна степен на квалификация. Останалите и особено младите учители (доколкото ги има) вземат още по-малко и влачат мизерното съществуване на социално слаби.
Но по-страшни от мизерията, влачена от поколения, са униженията на преподавателите в средното образование. Психологическият натиск върху учителя за необходимите оценки и отсъствия от страна на „гениални”, но често пияни и дрогирани родители и деца е повсеместна практика. Телефонният тероризъм, нахлуванията на напористи братовчеди и татковци, заплахите са ежедневие в учебните заведения.
Всъщност нещата отдавна отидоха отвъд голи закани. Невиждан бум на саморазправи, на бити и унизени даскали по цяла България, се развихри в последните години. Да наругаеш нецензурно, да наплюеш, да пуснеш кръв или нокаутираш преподавателя си и да публикуваш клипа от насилието в Интернет е въпрос на авторитет и геройство. Властите действат изненадващо мудно и неадекватно в такива случаи и по правило търсят вината у битите. Христоматиен е прецедентът в Асеновград, където майка от цигански произход с дъска повали в безсъзнание детска учителка. Изненадващо обаче Регионалния инспекторат потърси обяснение от ..... пребитата учителка?! Ако все пак провинилите се бъдат наказани – най-„свирепата” мярка е изключване от училище, не наказателна отговорност.
Наистина обществото има за какво да е недоволно от учителското съсловие. Преобладаващата маса преподаватели не обновяват и обогатяват професионалния си багаж. Бонусите за допълнителна квалификация са мизерни и не стимулират почти никого. Споменатата 2-ра квалификационна степен (ІІ ПКС) се придобива след скъпи и продължителни курсове, а донася на преподавателя-ентусиаст „крупната” добавка от 45 лв. към заплата (моля, приспаднете от тази сума данъци и осигуровки!). В резултат на това мнозинството учители „преживят” пред децата стари знания от преди 20-30 години и естествено не могат да заинтересуват и най-старателния ученик с вехтите си поуки.
Тласкани от недоимък, не са малко и корумпираните педагози. Те определят публична „тарифа” за своите бележки или маскират нерегламентираните добавки към заплатата с процент от продажба на ненужни помагала. Подобни действия обаче нито решават социалните им проблеми, нито издигат авторитета им сред обществеността.
Учителите, вместо будната съвест на нацията по възрожденски образец, деградират в овчедушни служители. Задавал ли си е някой въпроса защо напоследък прецедентите с побои и насилия в училище звучат по-приглушено? Педагозите и днес търпят рекет и „разковаване на фасадата”, но не смеят да се оплачат. Притискани от безскрупулни директори за „авторитета на училището”, пред страха да се окажат на борсата за безработни, те трият храчките от лицето, преглъщат кръвта и ..... примирено мълчат.
Всъщност, не всички. Хиляди хора напуснаха презряната професия, превърнаха се в готвачи, охранители, касиерки, продавачки, масажисти, гледачки, шофьори – повече от 500 лева могат да се изкарат и без страшната учителска деформация на нервите и психиката. Показателен факт е, че напускат най-интелигентните и млади преподаватели, хората, съхранили достойнство и гордост, запазили познания, мобилност и възможности за нова социална реализация.
В резултат на този процес застаряването на съсловието изпревари дори демографските процеси в страната. В-к „Атака” първи изнесе ужасяващата статистика, че „младите” учители до 35 г. са едва 3% от гилдията. Феминизацията на професията, която винаги е била голям проблем, също стигна уродливи размери. Или както сполучливо се шегуват учащите се в стил Алеко Константинов: „мъж” и „учител” са две понятия, осъдени на вечна раздяла.
Учителските синдикати алармират, че след 10 години на системата няма да стигат 40000 учители. Председателят на една от работодателските организации в образованието Самуил Шейнин посочи още по-обезпокояваща цифра – 60000! Дали напусналите учители ще се върнат към професията, за да неглижират ужасяващия кадрови дефицит? Уви, отново неумолимите цифри на статистиката подсказват, че 98% от кадрите, прекарали повече от година извън сферата на образованието никога не се връщат там.
А обществото не реагира. Твърде леко то прие факта, че най-добрите учители не работят в училищата. Защото за успех на матури, кандидатстудентски и всякакви изпити, скъпо платените курсове и частни уроци са задължителни. Само наивниците още разчитат на наученото в клас.
Нещо трябва да се направи след две десетилетия колективна безотговорност на всякакви „тройни” власти. Нещо „широко скроено”, но бързо и ефективно. Иначе неумолимото време ще отмерва последните тактове от реквиема за българския учител.
Comments17
Тук не само се обсъждат тези проблеми ,но и дават решения.Кажи твоите и ги устоявай, превърни ги в част от живота си , а не стой като страничен наблюдател.Аз мога да ти изброя още дузина даскалски проблеми без да съм учител и какво от това. Нищо.
Ще те помоля да не коментираш моите постове, ще ти трия коментарите, това е в моите права.
И аз като Коприна мисля, че проблемите на нашето училищно образование са като на всички всеобщи задължителни публични системи, с 1 изключение - при нас до такава степен е изчерпана проф. компетентност на публичната администрация в образованието (чиято роля е огромна, заради тежката централизация на системата), че няма с какво изобщо да започне диалог и търсене на нашите решения, подходящи за нашите условия. Ползата от изолацията ни от глобалните процеси в училищното образование, чиито положителен ефект е например, че не дрогираме 10% от децата с Ритилин, защото "не могат да се концентрират", е много по-малка от вредата от изолацията ни, която не ни позволява да дадем на учителите полагаща им се професионално свобода да си изберат най-подходящите за техните точно ученици от купищата вече експериментирани нови начини за учене на деца.
Учителската професия стана рязко непривлекателна не само заради невисоките доходи. (Светев, между другото познавам и столични учители с 850 лв. заплата, но във всички случаи сегашните учителски заплати са едни от най-добрите възможни трудови доходи в много от общините с 40-50 000 души население). Преди сътресенията с доходите, работата на учителя - вече беше станала над 50% труд върху бумаги от админстративен характер, които никога няма да донесат и 1% от радостта да научиш 1 дете на нещо.
А в общините с 40-50 хиляди жители учениците са чувствително по-малко. И тъй като субсдията се дава на брой деца там заплатите са по-ниски и от средните учителски. Мисля, че в общност "Образование" се споменаваха цифри от около 400 лв. (чиста сума!).Щом такива заплати са "най-добрите", боже пази!
Това не е гаранция - справка - много по-големите проблеми с маргинализирането на децата, тяхната агресия и липса на интерес към учението в другите развити страни и общества.
Много по-голяма тема е дали парите от данъци и осигуровки остават за нас. Както искат да ни пенсионират на 65-67 г. май хич няма да ги ползваме. За здравни услуги пък доплащаме солено. За мен държавните данъци и осигуровки са бездънна яма, гарантираща мизерна пенсийка ако случайно оцелееш - за справка : всички пенсионирани учители! Но твоят оптимизъм наистина впечатлява....