Блогът на смъртта - 33 - Съмнения и доказателства

Дихлородифенилтрихлороетановото момиче се съмняваше. Тези съмнения бяха изплували като мазут в морето. Бяха тъмнокафяви, гъсти и непрозрачни. А то търсеше един усмихващ се в превода човек. Търсеше го на най-странни места. Защото нямаше възможност да се телепортира в неговата ракета. Беше пазена от някакви стереотипи, които звучаха глупаво на фона на научните открития. Но Пестицидното момиче нямаше нерви да се трови излишно.  Затова се бореше със съмненията и с досадните шизофреници, които се опитваха да навлязат в личното й пространство. Но се нуждаеше от информация. Първо се посъветва с ковчежника на информационната криобанка на една от звездите в Летния триъгълник. От него получи много ценни съвети за предстоящата мисия. След това попълни запасите си от алдрин и ендрин, облече защитните ЛПС и се отправи към горещата точка на разразилите се събития. Поддържаше телепатична връзка със своите приятели независимо от информационните бури на материка. Обхождаше странните места възможно в най-лепкавата мъгла, в най-влажния мрак, в най-пронизващия пороен дъжд. А гръмотевиците бяха страхотна музика за слуха й. Неусетно се бе озовала на някакви гробища. Тук бяха върлували вандали и никакви парични санкции от Общината не ги бяха стреснали. Наоколо се въргаляха счупени бутилки от нискокачествено кисело вино, мазни опаковки от чипс, откъртени плочи от постаментите, разхвърляни фенери и увехнали цветя. Един бос мъж тичаше из гробищния парк, пот лъщеше по врата му и отразяваше блестящата като слюда луна, промъкваща се за секунди из пустотата и мрачната безнадеждност.  Пестицидното момиче му направи път, явно мъжът много бързаше. А беше ясно, че те пак ще се срещнат. Пестицидното момиче вярваше на своите визуализации. За съжаление беше изгубило радиовръзката с усмихващия се в превода човек и нямаше достъп до него, независимо от телепатичните си умения. Дебели мисловни ледове пречеха на мислите им да се срещнат в открития Космос. Продължаваше да търси доказателства. На най-странните места. Обходи парка с поглед много бавно. Погледна под пейките, провери във вазите за цветя, дори под разлепените крайчета на писмените съболезнования. Тогава видя в един храст нещо черно, открояващо се с абсолютна чернота и различаващо се от общия фон. Наведе се и го взе. Това беше черният знак. Разгледа го внимателно, бавно прекара изтръпналите си пръсти по него и го окачи на верижката на врата си. Идеално хармонизираше на сребърните й обици с черепи и кости. Тогава чу звука от черния знак. Заслуша се. Знакът й разказваше историята на Лорд дьо Меч с лък в ръка, на Лорд Stratovarius с арсенала си, Lady Frost, Ace Coke, Мorli, Teri, Веселин, Случайна, Щепси, Мейкъра и другите непобедими. Голямата битка предстоеше. Пестицидното момиче провери запасите си от алдрин и ендрин – бяха непокътнати. Излезе от гробищния парк умиротворена и спокойна. Реши да пийне едно малко преди сън и се отправи към най-близкия все още отворен бар. На входа му едно момиче с небрежно хипарско излъчване се чудеше дали да счупи ръката на връхлетялия я бос мъж или да му даде време да се опомни.

Следваща глава