Напоследък ни подлудиха с тая цифровизация... Не бе, не с оная "цифровизация"-тя си тече вече 23 години тихо и спокойно, за да не събуди прокуратурата и несменяемите до Края на света съдии и никога не е спирала, а с другата - на телевизорите.

Та, какво мислите ще се случи на 01.09.2013г. в любимото ни Отечество?

Това е само един възможен сценарий, за който се предполага, че към момента съм предсказал само аз. Спокойно, ако някой до тогава открие в предсказанията на маите или на Нострадамус нещо от тоя род, обещавам, че няма да се разсърдя и ще им отстъпя авторството.

Ето го и Предсказанието МИ:

Някъде, в една далечна галактика, на 1 септември 2013 година...

Дядо Пройчо от китното балканско селце Хлъзничехъл ще стане още в ранни зори– към пет, пет и половина, примерно.

Ще хвърли набързо малко жито на кокошките.

Ще събере 2-3 яйца от полога.

Ще забърка и ще сипе сутрешната дажба на Гошо, респективно – нареченото на някой политически лидер домашно прасе.

После по инерция ще пусне телевизора - 15 годишен „SANYO” за да гледа повторението на „Господари на ефира”.

Но ще остане мноооого изненадан.

Като предсказвам, че ще е мнооого изненадан, имам предвид ей такива ОООООО-та, и то поне толкова, колкото се събират в един Gooooooooooooooooogle, минимум.

Дядо Пройчо ще натисне бутон 1 на дистанционното и там, където ще очаква да види благите образи на водещите от сутрешния блок на БНТ... ще го посрещне един свеж, но за сметка на това - непрекъснат рекламен блок. Едни весели засмени момчета ще си предават ръчно свита цигарка един на друг, ще дръпват дълбоко от нея, а после, усмихнати ще я предават в кръг на следващия… На заден фон, леко, спокойно и напевно младежки глас ще обяснява на драгия зрител, как само днес от WeedsTV му се дава уникалната възможност да закупи не една, не две, а цели три опаковки от най-качествената тревица, расла по нашите земи. Към която, ако се обади до половин час на посочения телефон ще получи гратис и 100 грама дизайнерски чай.

На мястото на Нова ТВ ще има WTF, по която неуспелият да влезе в парламента Яне Янев, ще чете денонощно речи от избраните си съчинения „Как преборих Октопода от А до дабъл Ю”.

 Вместо ТВ7 на следващия канал ще се мъдри логото CSI. По него целодневно ще се излъчва реалити шоуто „От местопрестъплението: София”, където скрити камери в парламента, заведенията наоколо и министерствата ще показват вземането на подкупи в реално време. Ако Дядо Пройчо не заспи до 22 часа, по същия канал ще може да проследи номинации за изхвърляне (или „отзоваване” съгласно евентуално вече приетите промени в законите) на депутата, министъра и служителя, получил най-много гласове за деня.

……………

Злите езици говорят, че докато тълпите на протестите блокирали кръстовищата и искали разни невъзможни неща от хората във властта, които от своя страна никога не биха им ги дали, разни странни субекти обикаляли телевизиите и подписвали договори за изкупуване на аналоговата техника за жълти стотинки, като електронни отпадъци.

Ето на това му викам маркетинг и цифровизация, брат – да гушнеш един необятен пазар почти безплатно.

И през септември да бъде, май…някъде в една далечна галактика...

Напоследък рядко пиша разкази, а се отплесвам по жлъчни статии за нашите политици, "общественици" и държавници. Не че мерзягите-крадци не ги заслужават, но в крайна сметка човек май се пилее за дребни хорица и дребни неща.
  И когато сънуваш някакъв сюжет, това значи, че подсъзнанието се бунтува и трябва да му се подчиниш. Следват безброй редакции и доста часове пред компа, но сънят е в основата на сюжета и идеята. Пък както казваше великия Алеко: "Да вземе да ви хареса!".

Всъщност това е само анонс към разказа в общност "Литература", където смятам, че е подходящото място на художествена творба в съответния жанр. Както стиховете трябва да са в "Поезия", уроците и дидактическите задачи в "Образование" и т.н.
 Но "всеки знае себе си", а моят разказ е тук: http://bglog.net/Literatura/71149

„Поздрави из Ниша”

с „Атлас S”

Времето превръща слънчевия диск в кротък и милостив спътник на нашата дружина пътешественици.Очите неспирно обгръщат непознатото и творят спомени.Възклицанията на околните ме връщат в реалността-приближаваме Ниш. Започвам оттук, защото Дяволския град е място, което не може да се опише. Само сетивата могат да разкажат за неговите чудни скални изваяния, червените варовикови „гъби” и бълващи сяра извори - вечни и неповторими. И „каменната сватба” на брата и сестрата, надживяла саксонците, старите сърби, ще надживее и нас, и човечеството дори. Дяволският град е монументалната вечност на камъка. Няма нужда от разкази за вечността, тя е по-силна и трайна от тях.

Докато Ниш е жив организъм, по който може да си „свериш часовника”. Бил съм в града с родителите си преди малко повече от три десетилетия като юноша. Смътно си спомням като на черно-бял филм откъслечни кадри от крепостните стени, от един голям магазин със странното название „Робна кукя”. И нищо повече.

Днес „колелото на живота” се превъртяло и пристигаме на гости на Ниш с вече порасналите ми дъщери и наша добра приятелка. Едно време дойдохме  в града скромничко със стария „Москвич” на баща ми, днес навлизаме триумфално с луксозния автобус на фирмата.

На входа и изхода на града ни очакват две „страшни” приключения. И наистина от стените на концлагера от Втората световна война и Челе кула ни гледат насилието и смъртта. И на двете места стотици хора са намерили края си без време, по насилствен начин. Само избледнелите снимки зад стъклата и запазените легенди свидетелстват, че са живяли. А ние четем горчивите страници на историята, за да се поучим от онези времена.

Момичетата ми, почти със сълзи на очи, поглъщат музейната експозиция и обясняват как сякаш се разхождат сред сенките на мъртвите. Успокоявам ги с източната поговорка, че „Никой не е напълно умрял, щом има поне един жив да си спомня за него”. Но наистина телените огради,постовете на часовите и дебелите стени на затвора пропити с болка предизвикват да ги запомниш за да цениш всеки свободен щастлив момент в този живот.

При Челе кула чувството е по-особено. Братята славяни, подобно на нас – българите, умеят да превърнат поражението в победа, погрома - в паметник на свободата. Вслушвайки се в изкусната реч на нашата екскурзоводка Анелия, разбираме, че сръбския народ никога не се примирява с неудачите. Той ги трансформира в памет, за да победи в следващите векове напук на „силните на деня”. И някак отвътре ти идва да стиснеш юмрук и до черепа на водача на първото въстание да извикаш по възрожденски: „Свобода или смърт!”

Родният град на Константин Велики е пред нас. Бил съм тук, търся града от онези детски спомени, но всичко е с ново лице. Болката идва от реалността, че   баща ми с „Москвича” вече го няма, но... „млъкни сърце”.

Ниш е все така слънчев, приветлив и чист. Има достатъчно модерни сгради на МОЛ-ове и магазини, но историческия център е същия, непокътнат. Ниш е от онези кътчета, които съхраняват своята автентичност и в свръхмодерните времена, за разлика от огромните мегаполиси. И хората са в хармония с града си. Навсякъде – в магазинчетата за дрехи, сладки и сувенири, дори на будката за сладолед, ни посрещат усмихнати продавачи, които разбират сродния български език, показват и обслужват с усмивки.

Минутите за пешеходна разходка текат неусетно, затова бързаме към крепостта. Нали „калето” е началото и символа, „Алфата” и „Омегата” на града и спомените на всеки, минал оттук. А крепостта е прекрасна! Превърната е в парк, в музей под небето. И качени на атракционното влакче, по време на обиколката може без паузи да снимаме стените и реката, паметниците, запазили спомен от миналите времена.

Една последна снимка пред крепостната порта. Това е и върховния миг, кулминацията на нашата екскурзия! Нашият миг докосване до вечността....

С „капитан” Анелия и печения шофер-пилот на нашия „кораб” Сашо поемаме пътя към дома. Благодарни сме им, че с магията на словото и колелата ни преведоха за ден през чудесата на природата, епохите и световете. И през „сребърната пътека” на спомените.

„Поздрави из Ниша!” приветливо кимат надписите на купените картички. Е, довиждане, Ниш! Както казваше великият Алеко Константинов, не се знае дали животът ще е толкова дълъг да се видим пак. Може би някога, след още години, с внуците и непременно отново с „Атлас S”.....

Светослав Минчев

гр. София

ЧЕРВЕНИТЕ ЕСКАДРОНИ

В утрото на светла ера, с факела на нова вера,
идат бодри ескадрони с устрем горд и набег смел,
а над тях, кат хищни птици, кат настръхнали орлици,
спускат се и разпиляват гръм шрапнел подир шрапнел.

Кон изправя се, изцвили и, отронил сетни сили,
грохне мъртъв на земята някой воин поразен.
В миг уплашен спира коня, но наново той догоня
стъпките на ескадрона, в общий прилив устремен.

И развели буйни гриви, над пожънатите ниви,
като вихър отминават ескадрон след ескадрон.
Под копитата извива прах на облачета сиви
и премрежва с бронзов блясък огнения хоризонт.

Ето татък край върбите екнаха пушкала скрити
и вълни от кървав пламък срещнаха се гръд със гръд;
сви се буря безпощадна, зазвънтя стомана хладна -
кратка схватка, и наново ескадроните летят...

Ах, летете ескадрони! В устрема ви милиони
погледи са приковани със надежда и любов.
Свил десницата корава, целий свят се днес изправя
стреснат, трогнат, очарован от победния ви зов.

Нека в ужас, в изненада рухне всяка черна сграда
на световната неправда, на сподавения стон
и човекът да намери зад открехнатите двери
мъртви старите химери на бездушния закон.

Ах, летете вий сред сеч и дъжд от огнени картечи,
вий - развихрени предтечи на безоблачните дни!
С буря, мълния и грохот възвестете гордий поход
на възбунените роби, на червените вълни!

И когато сетний камък на обгърнатия в пламък
и разруха древен замък се отрони в пепелта,
вий слезнете от конете и земята целунете -
възцарете вечна обич, вечна правда над света.

Христо СМИРНЕНСКИ

2011   2011

ОБЩИНА КУЛА И НЧ "ПРОСВЕТА-1882" - гр. Кула, обл. Видин

ОРГАНИЗИРАТ

ОСМИ

НАЦИОНАЛЕН КОНКУРС ЗА ПОЕЗИЯ

     В конкурса могат да участват поети от цялата страна с най-много три непубликувани стихотворения.

Творбите, напечатани в три екземпляра, поставени в голям плик,  съпроводени от малък, запечатан плик с имената, адреса и телефон на автора, трябва да бъдат изпратени най-късно до 25 юли 2011 г. на адрес:

3800, гр. Кула, обл. Видин
ул. "Възраждане", № 21
НЧ “Просвета-1882”, с надпис “За конкурса”.

Малкият плик трябва да съдържа също актуална снимка и

кратки данни за автора, които ще се използват от организаторите

за издаване на поетичен сборник.

Ще бъдат раздадени следните награди:

Първа  –  200 лева;
Втора   –  150 лева;
Трета   –  100 лева.

Журито ще присъжда и допълнителни награди и поощрения.

Наградите ще се връчат на победителите по време на осмия “Кулски поетичен панаир”, който ще се проведе на 19 и 20 август 2011 г. в гр. Кула. Одобрените от журито участници в конкурса ще получат персонални покани.

Повече подробности за конкурса и поетичния панаир можете да научите

на телефони: 0938 / 3 2171 – НЧ "Просвета-1882" - гр. Кула,

0885 32 32 90; 0895 70 49 42 - Маргарита Вълчева и

 0895 57 11 69 – Елефтерия Филипова

От организаторите

 Истинска любов и забранена любов…

Тази книга за истинска любов и забранена любов на Исус Гонзалес Лосада изследва дълбоко идеала на любовта. Към книгата

                                                    фантазия с елементи на реалност

 Движеше се леко вдървен, не беше свикнал с изкуствените си стави, а и наколенките малко му пречеха. В главата му цареше хаос от невъзможни мисли, които се сменяха една с друга. Снощи не можа да заспи и се загледа в някаква фантастика с елементи на трилър или пък обратното.Още осмисляше филма, когато една натрапчива мисъл заседна в главата му “А бе аз с тия изкуствени стави, зъби, космодиск последно поколение, модерен слухов апарат в ортопедичното ми ухо и очила четири диоптъра човек ли съм или повече приличам на някакъв мутант между Терминатор, динозавър-вегетарианец и Пришелец”. Беше се запътил към репликатора за да си вземе хляб и кренвирши като “от едно време”. Не усети кога стигна, само че имаше опашка. Някак си незабелязано се оказа в началото й - “по дяволите, да не би да съм овладял и мимикрията” – помисли си той.

В него все повече се затвърждаваше мнението, че явно е новият Терминатор с пенсията която му даваха от КОП* само той можеше да оживее или извънземно като Пришелеца, но не и динозавър –вегетарианец.

          Да не би тия от КОП да имат пръст и в изчезването на динозаврите. Да му се не видят и  модерните филми, какви шантави мисли  ми докараха в главата.

*КОП-космически отдел за пенсии