Дълго се колебах преди да пиша по темата. С
Примери от учителското ежедневие - 2 наруших табуто за ширещият се и все по-прогресиращ алкохолизъм сред преподавателите в училище. Но истината трябва да се казва, пък "да става каквото ще". Сексуалните отношения в училище са сложни от гледната точка на един мъж и учител. Разбира се това е моята лична гледна точка и моите преживелици.....
Пролог: 90% и отгоре от учителите са...учителки, тоест жени.И най-върлите феминистки ще се съгласят, че подобни колективи работят в небалансирана, ненормална атмосфера. Словоблудството, подмазването, размяната на клюки и рецепти властват из учителските стаи. А за интимните отношения - преценете по примерите....
Първи пример: Съветът на по-старото другарче
Втора година учител съм. В квартално барче пием по бира с колега по физическо. Той унищожава бутилката на един гълток и бърза да ми даде съвет:
-Мене слушай, да не се излъжеш. Това, учителките нито за жени, нито за любовници стават!
Поглеждам го недоумяващо. Колегата е бивш Балкански шампион по хвърляне на чук. Когато е дошъл в училище преди 15 години - млад, як и строен се е превърнал в секс-символ. Не е спал с тази колежка, с която...не е искал. Дори аз съм чувал лакардията как две учителки се сбили насред коридора за неговото "внимание". Тогава, по комунистическо време, бил привикан от директора и му е даден строг съвет "да го вади, ама да не го размахва!". И тоя човек сега ще ми ръси подобни мозъци?!
-Не стават, честно ти казвам! Това, учителката, не гледа кефа да си направи, а да си избие комплексите се хвали.
Не зная от премного изневери, от препиване или от химикалите на спортната си младост /и трите неща влияят еднакво разрушително!/ колегата се спомина на 45, две седмици след нашия разговор. Както си седял на фотьойла в къщи, пийвал и хапвал - инсулт! И послеслов "Добър учител беше!"
Но в правотата на неговия съвет успях да се уверя само месеци след това. Като млад учител бях получил и отхвърлил вече няколко оферти за "сближаване". Не страдам от излишно самочувствие. Нито съм красавец, нито обаятелен Дон Жуан. Просто бях на 26, а мъжете в училище са дефицит. Поднесени интелегентно някои от флиртовете никак не ме притесниха. И разбрали, и приели отказа ми с част от колежките си станахме добри другарчета. С други се намразихме, но поне се отказаха. Само една беше най-проста и най-напориста. Досаждаше ми всекидневно, в това число на публични места и пред децата даже! Да разкарам "лепката" реших да приема по-гъвкава такника:
- Виж, сега работата може и да стане, ама остави ме да помисля - "омекнах" в един от разговорите.
Какво бе смайването ми само час и половина по-късно, когато отидох да си взема заплатата? От проточилата се пред вратата на касиерката опашка кажи-речи всички колежки ме гледаха ухилено. И едната се престраши:
-Мислим ли, мислим ли? Дойде ти акъла и на тебе, тя Иванова /фамилията не е тази!/ ни каза!
- Какво да ви каже? - направих се на "тапа" - Ще помисля година-две, ако не реша може и по-дълго....
Настроението на опашката видимо спадна. Колежката недоволно промърмори:
- Той шеги си правил, литератора!
"Шеги ами! То нещо сериозно ако направи човек, няма начин даскалицата да не се похвали и да не го разнесат!" - помислих си тогава с благодарност към починалия колега. Така мисля и до днес.
Пример втори: Банкетът
Кажи-речи насила ме замъкнаха на учителски банкет. Изгодна оферта, училището доплаща. Пета година карам, а не се "интегрирам" към колектива. То, хората винаги са си били животни. Ама като им паднат задръжките след малко употреба на алкохол и по-свободна обстановка , не се различават по нищо от тях.
Пийнал съм доволно, до ръба на мярката, та дано главата ми не цепи така силно дънещата училищния стол чалга. Отказал съм няколко покани за танц под предлог, че при вчерашния мач съм си ударил крака. Рея безадресно поглед и не си отивам само защото още не са поднесли десерта по масите. Но очите ми фиксират /О, кошмар!/ как една колежка над 50 лазарника потна и разрошена /като всички наоколо/ от развихрилия се кьочек си сваля фанелата насред салона да се преоблече! Под фанелата няма сутиен!Уловила погледа ми, тя свойски ми помахва с ръка! Тъкмо омерзен отклонявам поглед и масата, на която седя до директора се разклаща. Друга колежка / и тя около 50/ се е метнала отгоре и пристъпва към нас с шефа със "сластна" според нея стъпка, въртейки гьобеци. Шефа /добър чиляк, но със "слаб ангел" по тънката част/ предизвикателно размахва петарка. И колежката само това чака! Почва постепенно, почти професионално да си сваля блузата и сутиена. На това място не издържам, скачам, издърпвам банкнотата от ръката на директора. На въпросителния му поглед изръмжавам:
-Утре за по бира след мача, щом имаш излишни пари!
Той безпомощно вдига рамене. Колежката ме измерва с убийствен поглед и слиза от масата. Друга празнуваща се опитва да ме критикува, че съм "развалил купона". Без да чакам тортата напускам заведението. И после още 12 години така и не отидох на втори банкет.
Премер трети: Шефка
За всички
Примери от учителското ежедневие имам свидетели, дори за някои документи. Но за този нямам доказателства.Може да вярвате само на честната ми дума.
Призован съм при шефката. Предстои тежък разговор. Тя се пеняви, че съм подписал сигнал до икономическа полиция за нейните кражби.
-Как можа? - извисява кресчендо патетично - А аз на тебе и /още едно мъжко име, което не бива да замесвам/ исках да ви дам всичко!
-Какво всичко? - тъпея, макар и прехвърлил 40.
-Себе си! А сега трябва да те уволня! - още по-бясно изкрещява тя.
Виждали ли сте презряла грозотия, висока кинта и 50, намацана с червило и белило бетер вампир? Бих изтърпял гущер в интимна близост, но такова нещо - не! Аз ли съм виновен, че съпруга и щъка по млади мацки и тя поне 15 години мъж не е помирисвала? Предпочетох уволнението.
Развръзка: Така в момента съм един уволнен и върнат от съда бивш учител. Сред учителките имам няколко чудесни дружки и двойно повече озлобени врагове.Но не съм изневерил на съпругата си, с двете други малки жени в къщи /дъщерите/ безкрайно се обичаме.Даже чат-пат давам ухо на съветите на мама, не съм таен женомразец.Стягам си багажа през ден и отивам да охранявам "Илиянци" в мъжка среда. Там много рядко си говорим за жени и секс, недоизбити комплекси поне в тая област не се проявяват публично.
Епилог: Знам, звучи старомодно, но мисля, че за да обучаваш деца, самия ти трябва да имаш някакъв морал.
professor в постинга си тук определи младите педагози за "изчезващ вид". Добавям, че млади учителки, макар и рядко се намират, ама млади учители хич няма! Няма и да има при тази деформирана, изкривена, комплексирана даскалска атмосфера. И с тия "немъжки" заплати!
За финал ще използвам думите на наша бивша колежка и прекрасна приятелка:
"Писна ми от недоразбрани и недое...и жени!"
Сбогом Образование!
Comments26
поздравявам за този текст, Данаил!
Духовна сила и любов ти желая! :)
Баба Марта не е нещо лошо. Поне според мен, който не вярвам в свръхестествени сили. Тя е един добър повод да изкажем добри чувства, да бъдем социални и да внесем цветно разнообразие в ежедневието.
Коледното дърво... Питките с късмети... Нестинари.... Шарени яйца... Какво ли ще остане от българското, ако в името на християнството си стерилизираме обичаите? Аз не бих се отказала от всички тях, не мисля, че и ти би го направил. Даже Свети Георги е вероятно отглас на легендата за Тракийския конник.
Кое на баба Марта не и е лошо? От историята аз разбрах, че тя е убила. Нищо хубаво не виждам в това.
Празниците са прекрасно нещо. Но защо трябва да намесваме негативна фигура, за да празнуваме? Защо не направим това "Празник на здравето", когато всички да си пожелаваме здраве?
Преплитане на езически ритуали и християнството:
Просто си задавам няколко логични въпроса: Какво става, когато догмата на една християнска църква влиза в конфликт с Библията? Кое трябва да е по-големия авторитет за един християнин - Библията или църквата?
Още нещо:
Историята е доказала, че мнението на масата не винаги е правилно. Само един от хилядите случаи - Галилео Галилей. Плаши ме, че нашето общество се страхува, или не иска да задава въпроси от рода на "ЗАЩО Е ТАКА?", "КОЙ ГО Е ОПРЕДЕЛИЛ?", "МОГА ЛИ ДА СЕ ДОВЕРЯ НА ТОЗИ ИЗТОЧНИК?". Без този манталитет няма прогрес. Най-страшното е човек да откаже да мисли. Тогава става лесен за манипулация.
колкото до тази, която ти цитираш - ами убила е момичето, защото се е правело на много отворена, спекулирайки с името й, на нейно място и аз бих постъпил така, и като си такъв християнин я се поразрови в библията и после кажи, че твоят бог не е постъпвал по подобен начин!
Аз си слагам (слагам силно казано, след малко ще обясня) мартеница, поради факта, че това е традиция - в България на този ден да се носят мартеници - традиция от много години, чисто българска традиция, и аз като Българин спазвам тази традиция, за да си уважа родината. Една мартеница не мисля, че ще ми натежи толкова, та да се уморявам повече, докато я нося. Мистични сили - има за който иска да ги има, за мен няма, 'щото не ми трябват.
Мен лично обаче доста ме мързи да нося мартеница (а и на тениската е малко кофти, още повече, че като ги сменям всеки ден и трябва или да имам килата мартеници, или постоянно да я местя, което е адски досадно). Затова преди доста години си намерих доста рационално решение: Имам коса над половин метър, за това просто взимам една бяла и една червена ластичка, преплитам ги и с тях си връзвам косата - хем в известна степен поддържам Българското, хем не се затормозявам с излишни глупости:)
1) "Що за лудост празнуваме?.. Да празнуваш престъпление?!" - ами нали ние празнуваме и лудостта обесване на Васил Левски. В смисъл... абе ние сме най-ирационалните животни, та що не приемеш, че празнуването на престъпление е просто празнуване на човешкото у нас? Пък и в твоята легенда не е казано, че бабата убива момичето на 1 март. Сега ще кажеш, че ние не честваме датата, а личността, ама... дай наистина да се обосноваваме с Библията - нали никой не беше безгрешен, нали камъкът трябваше да се хвърли от този, които не е престъпник, нали никой не го хвърли в крайна сметка...
2) Мартениците са за омилостивяване на баба Марта, но не на нея като личност, а като период от годината - това че тя "изпърдява" зелето е специална метафора, да не мислиш, че прадядо ми й е вярвал и я е приемал буквално? В тоя дух пък на Гергьовден се слага венец на първото агне, което после се коли, за да се омилостиви месец Април (е, зависи от календара може и Май - нали сме григорианци);
3) Аз поне мартеницата не я нося за здраве. Имам си по-други причини - едно, че ако не я сложа, обиждам тоя, дето ми я е подарил и второ, че носейки мартеница все едно казвам "Гордея се, че съм българка и искам да го покажа на всички". Естествено никой вече не вярва, че ако примерно на пети март си забарви мартеничката, здравето ще го подмине;
4) не мислиш ли, че не само мартеницата е отражение на култа към Слънцето? Нали Коледа се празнува на деня на Слънцето?! Предполагам, че и против нея имаш нещо. Амулети, символи, вярвания... Хлябът, виното, цветът на ореолите и всички там други догми в иконописа, самият иконопис... не са ли същото?
5) Един евентуален "празник на здравето", на който си желаем здраве, също би обидил Бог, защото с това все едно казваме, че Бог може да не ни даде здраве, но можем да му се помолим и готово - един вид ние не вярваме, че ще сме здрави, не вярваме, че той ще се грижи за нас. Тоя грях ние си го извършваме всеки ден така или иначе с нашите "Добър ден", "Лека вечер", "Лека нощ", "Сладки сънища"...
6) Църквата, която споменаваш, се пише с главна буква поне в този смисъл. Ясно, че си се ориентирал към спазване на Библията, но съм убедена, че някъде имаше и цитат за това как не бива сами да си я тълкуваме, защото това водело до ереси.
отговор нулев) от мен имаш плюс единичка за смелостта да задаваш въпроси, да обръщаш нещата като палачинки в търсене на всички гледни точки и за постижението да напишеш най-ерудираната публикация тази седмица :)
А по въпроса за убийството - нали господ е убил сина си с добри намерения - да спаси грешните. Значи е хуманно един да греши и да е виновен, а друг да изкупва вината? А това, че убитият възкръсва, не премахва извършеното насилие над него. Убийството си остава. Много преструвка има в това нещо.
Не всичко се ограничава с религията, която сме получили като наследство от родителите си и от мястото, на което живеем. По тази логика, половината свят трябва да е "грешен" или омразен на Господ, защото изповядва друга религия, т.е. има друг бог. Самото понятие Бог, или създателят на всичко (което не се ограничава само със земята, хората и т.н., а с цялата вселена), е прекалено абстрактно понятие, за да му се придават човешки качества.
Сега се сетих за едно есе за ада, в което от горепосочената идея, че според християнството, всички нехристияни ще отидат в ада, се стигаше до извода, че броя на душите там нараства експоненциално и ще дойде момент, в който адът ще се пръсне и ще изсипе върху земята, от което ще настъпи втори ледников период. (жалко, че не можах да го открия, защото помня, че беше много забавно).
Та, по-добре да не гледаме толкова буквално на нещата. :)
Поздрави.
Така би трябвало да започва рекламата за България.
Традицията преди всичко....
И недай си Боже някой да я постави под въпрос, следват все мили думи по негов адрес.
И да се чуди човек, как могат две противоположни неща да се съвместят.
Как можем да твърдим, че сме християни и същевременно да практикуваме езически обичаи (които наричаме традиции)?
Това означава, че сме успели да опровергаем народната поговорка, че човек не може да стои на два стола, нали?
Нашата идентичност като българи трябва да идва не от спазването на разни традиции, а от простичкия факт, че сме се родили такива и че обичаме България.
А кажете ми колко често проявяваме лицемерие, като спазваме традициите, които уж ни карат да се чувстваме българи, а нехаем за родината - напускаме я, замърсяваме и рушим природата й.....
Дано дойде за България денят, в който "традициите няма да са това, което бяха..."
P.S. Един прост факт - въпреки всички мартеници, които ще се вържат за здраве, България си остава начело в множество класации по заболеваемост и смърни случаи - като например инфаркт и инсулт
Но виж, срамувам се от много български неща. От варварството, което още е между нас. Примери колкото щеш. От мръсните улици и градове, до чалгата. Варварството, част от което е тази традиция - мартеницата. Пък и какво като е традиция? Дайте да облечем потури и да крадем булки, а?
Драги Данаил,
Да си начетен е едно, да си мъдър е друго, дасе правиш на модерен е трето, а да си в крак с модата е четвърто. Баба Марта иМартениците са уникални с едно, не само у нас но и въобще. Това, което ги правиуникално, е че са обединили в едно символа на Здраве, Късмет и Сбъдване наМечта. Няма друг такъв символ не само у нас, но в света, който да е събрал ведно мъничко бяло-и-червено мартениче толкова обединяваща сила на хорапроповядващи различни религии, политически убеждения и мироглед въобще, какъвтое малката мартеничка. Вие за разделяне на хората ли сте или са обединението имза Здраве, Късмет и Сбъднати Добри Мечти? Колкото до Божията заповед, тя сеотнася за вярата в Бога и не го намесвайте в Мартеничката - тя а по-стара отХристиянството и с нищо не противоречи на него. По-вашата логика християнскитенароди трябва да се откажат от националните си герои, от културното синаследство, и от фолклора, защото видите ли, те са били в противоречие със двеот Божите заповеди? -Това ли искате да внушите на по-малко образования читателот вас? Следващия път когато ви хрумне някоя друга оригинална идея обмислете ядобре, иначе съдейки по много добрия ви стил на написаното, стигам дозаключението, че или някой вие е платил за да си продаде щоколодчетата в деняна Валентин, или просто не сте помислили добре преди да объркате още повече ибез това обърканата вече младеж у нас в какво да вярва и в какво да не вярва.Свободата на словото е да води към "Светли Бъднини", да възпитва въввяра в доброто и да съзидава, а не да мъти глави, въпреки, че си е ваше личноправо кое от двете да направите. Читателят сам може да съди, но има и младиглави които се учат от вашия сайт.
Искрено Ваш,
Чо Чо
Драги Данаил,
Да си начетен е едно, да си мъдър е друго, дасе правиш на модерен е трето, а да си в крак с модата е четвърто. Баба Марта иМартениците са уникални с едно, не само у нас но и въобще. Това, което ги правиуникално, е че са обединили в едно символа на Здраве, Късмет и Сбъдване наМечта.
Няма друг такъв символ не само у нас, но и по целия свят,който да е събрал в едно мъничко бяло-и-червено мартениче толкова обединяващасила на хора проповядващи различни религии, политически убеждения и мирогледвъобще, какъвто е малката мартеничка. Вие за разделяне на хората ли сте или сте заобединението им за Здраве, Късмет и Сбъднати Добри Мечти?
Колкото до Божиятазаповед която цитирате, би трябвало да знаете, че тя се отнася за начина на изразяване на вярата в Бога и не го намесвайте с Мартеничката - тя е по-стара от Християнството и с нищо не противоречи на него. По-вашата логикахристиянските народи трябва да се откажат от националните си герои, откултурното си наследство, и от фолклора, защото видите ли, те са били впротиворечие със две от Божите заповеди ! -Това ли искате да внушите на по-малкообразования читател от вас? Следващия път когато ви хрумне някоя другаоригинална идея обмислете я добре, иначе съдейки по много добрия ви стил нанаписаното, стигам до заключението, че или някой вие е платил за да си продаде шоколодчетата в деня на Валентин, или просто не сте помислили добре преди даобъркате още повече и без това обърканата вече младеж у нас в какво да вярва ив какво да не вярва. Свободата на словото е да води към "СветлиБъднини", да възпитва във вяра в доброто и да съзидава, а не да мътиглави, въпреки, че си е ваше лично право кое от двете да направите. Читателятсам може да съди, но има и млади глави които се учат от вашия сайт.
Искрено Ваш,
Чо Чо