avatar
+2 4 гласа

Моето слово по случай дипломирането ни

/Произнесено в сряда,21.11.2007 изключително неизразително,, за което ме порица всеки който ме видя/
Уважаеми преподаватели, колеги и гости, уважаеми господин Ректор и Декан
Първо благодаря на ръководството за честта, която ми оказаха.
Днес сме се събрали да отбележим завършването на един важен етап от живота си-това да си студент.
От тук нататък, за много от нас предстои важен избор-дали да продължим обучението си и пътя си в науката или да намерим друг път.
В това няма нищо необикновено, животът е поредица от избори. Важното е да изберем това което наистина има смисъл за нас,за да може този смисъл да ни дава сила и да ни вдъхновява в трудни моменти.
За някои от нас образованието в СУ е било важен етап от живота ви-намерили сме приятели, научили сме много, разбрали сме нещо ново за себе си. За други това е било изпитание и всяка сесия е била чудовищно усилие на волята. При всички случаи това е минало. Ние се дипломирахме-Честито! Сега пред всички нас предстои новото начало-да решим какво е истинското ни призвание.
Аз за себе си съм решила.
И искам да ви кажа защо избрах науката пред всички други привлекателни и доста по-добре платени области на развитие.
За мен основното, което университетът дава не е знанието. Знание получаваме от както сме се родили в една или друга форма и обем. Няма нужда да си студент, за да научаващ нови неща и да се развиваш.
Това което университетът даде на мен е отношение към живота. Отношението на човек, който знае че проблемите са неизбежни и че всяка трудност е не трагедия, а предизвикателство. Че с труд, желание и търпение всичко може да се постигне.
Задачата на университета не е да налива знания, а да ни учи как сами да намираме знание и как да го използваме. Преходът училище-университет е преходът от човек свикнал да прави каквото му кажат към човек, който казва на другите какво да правят. Не е нужно да си студент, за да мислиш независимо, разбира се. Но не можеш да твърдиш, че си учен и да си зависим от чуждото мнение. Единственото мерило за това дали нещо е правилно е дали то ще направи хората по-щастливи и по-свободни.
Ето, на това ме научи университетът. Да бъда себе си и да търся истината във всичко. Защото само тя има смисъл. Да вярваш в чужди мечти и надежди, независимо кой ти ги продава води само до объркване и страдание. Само в искреното търсене на истина и само в честното създаване на истински неща мечтите и надеждите са красиви и полезни. А ако животът ни не създава щастие в никой и най-вече в нас, то той е безполезен.
Аз избрах науката, защото смятам, че това е моят начин да търся и намирам истината. Защото това е моят начин да уважа величието на Вселената както и да се опитам да покажа красотата и на останалите хора.
И защото смятам че всеки трябва да се занимава, с това което му носи удовлетворение и да бъде там където е щастлив-аз останах в България и избрах да бъда учен.
За край искам да ви разкажа една история. Преди няколко месеца трябваше да направя доклад на една конференция. Естествено много се притеснявах, защото това беше голямо събитие в очите ми. Когато моментът дойде всички възможни неща които можеха да се рзвалят го направиха. От зала пълна с компютри, нито един не искаше да пусне презентацията ми по една или друга причина. Общо взето всичко се обърка. Можех да се откажа. Можех и да отложа. Но не го направих. Останах и въпреки всичко завърших, защото вярвах, че това което правя е важно не само за мен, но и за останалите. Смятам че това е най-добрата поука. Да продължаваме да правим това, в което вярваме независимо от трудностите и колко глупаво се чувстваме.

Защото това което чувстваме или мислим има значение само за нас. Това което ПРАВИМ има значение за останалите. То е това, което променя света. Това което остава в историята е не мотивацията ни, а резултатите ни и как те са се отразили на другите. Пожелавам на всички ни да намерим призванието си и въпреки всички трудности и спънки, да направим светът по-честно и добро място за съществуване.
И разбира се, искам да изкажа искрените си благодарности към всички преподаватели и служители на университетът. Въпреки,че не всички са ми донесли изцяло приятни емоции, вярвам, че всички са ме научили на нещо важно за мен самата или за светът като цяло. Благодаря специално на всички, които ми помогнаха в пътят ми до тук, както и на тези, с които ще пътувам от тук нататък. Благодаря и на колегите си, с които сме си помагали и забавлявали през тези 5 години. Благодаря на университета, защото съществува въпреки всичко, както и на държавата, която се грижи за нас макар и не толкова колкото ние за нея. Благодаря на нашата прекрасна планета както и на милото ми семейство, което се грижи за мен и ми вдъхва сила, когато ми е нужна. Смятам че благодарностите са важни, защото те ни позволяват да видим това което сме постигнали честно и хората, които са ни помогнали, затова призовавам всички вас да помислите на кой бихте искали да благодарите в този момент и защо.
Благодаря за вниманието и на добър път.
И помнете знанието е сила! Винаги. /това изречение го пропуснах защото ми се стори малко Путинистко/