Мери, благодаря ти, че ни  предостави тази статия! Замислих се доста и не мога да преценя точно! Не съм много съгласна, че детето в къщи ще се чувства по- добре! За децата, чийто майчин език не е българският е добре целодневното, заради това, че усвояват българския в училище. Чак да са стресирани ?! Ние сме на целодневно обучение- уморени са децата!!! За индивидуална работа остава малко време! А да не говорим за тежкия материал в по- горните класове..../ III и IV кл./

Великолепна статия. Жалко, че не мога да сложа повече от един ПЛЮС.

Изненадата за мен, когато за първи път прочетох статията от преди няколко дни беше, че  момченцето с букета на снимката е моят внук!  А  от целодневното обучение, както от всяко нещо има ползи и вреди. Ние го избрахме, за да запазим работните места, дори вече откриваме нови. Заетият по цял ден родител в големия град, също има ползи, защото е спокоен, че детето му е обгрижено през целия ден. Пък отпада и ангажиментът за писане на домашни, който е истински кошмар за натоварените и изнервени родители.

Нормално е като учители да се вълнуваме от темата за целодневното обучение. Моето мнение е, че то си има своите положителни и отрицателни страни. Както казва Тони, за заетите  родители е в полза. Както казва и Шери - за децата, чийто майчин език не е българският, е също в полза. За родители, които искат и имат възможност да приучат детето си само да се подготвя за училище и това да става в къщи, където то може да учи, отдъхва, общува със семейството си, вече не е полезно целодневното обучение.

Контактувам с мои ученици, които учат в други европейски  страни. Там учениците са на целодневна организация на учебния процес. Явно и ние сме се запътили натам.Дали имаме условия като в тези страни, е друг въпрос! Аз мисля, че нямаме. В колко от нашите  училища  учениците имат условия да отдъхнат когато се уморят? В нашето училище нямаме такива условия. В колко училища учениците имат възможност да спортуват? В нашето нямаме. Имаме една стая за отдих за учениците от начален етап, обзаведена по проект на МОМН. И какво от това? Учениците са 250, разпределени в 11 паралелки и 7 полуинтернатни групи, а стаята е за 25 ученици. Каквито и графици да правим, както и да се редуваме, отдихът за децата не е пълноценен. Крайният резултат- малкият ученик е в училище от 7.30 до 17.00ч.  само между чиновете и в коридорите. Като добавим и трудната учебна програма, както и неподходящо написаните учебници, ето достатъчно фактори  да се откаже ученикът от малък да учи и изпълнява задълженията си.

Мое мнение е, че целодневното обучение не трябва да бъде задължително, а по желание на родителите и преценка на учителите.

И най-важното:За да се случи то, не е нужно само желание, а и да се създадат условия за неговото осъществяване.

Не мога да се съглася, че целодневното обучение е вредно, че живия контакт с други деца е вреден и, че великолепните образователни страници в интернет могат да заместят всичко това. Вече почти всички имат достъп до домашен интернет и ако децата са толкова заинтересовани нищо и никой не може да ги спре. Има обаче нещо друго - какво става с децата в смесени региони, където една голяма част от родителите са неграмотни или въобще отсъстват от живота на децата си? Написана така статията хвърля светлина само върху училищата в големите градове и то по-елитните училища. Но при неграмотни родители, кой е този, който ще седне да обучава детето си самостоятелно? До скоро т.нар. занимални не бяха задължителни, но пък бяха избирани от родителите, защото в училище детето работи организирано, има чувство за принадлежност към екипа, учи се на толерантно отношение към различния. Така, че ПИГ са една добра алтернатива пред натоварения родител.

Вижте, има резон във Вашите разсъждения, НО... ще се съглася с Вас, едва когато се създадат такива условия за въпросното целодневно обучение, че то да не дава повод за написването на подобни статии. ПИГ за натоварения родител-да, но не и за ненатоварения. Има да се помисли сериозно за важни неща- база, брой деца, удобства, а не юруш на целодневното обучение, само защото видите ли на запад било така. Знаете приказката за жабата и коня, нали?

Благодаря, Стефанов, за възможността да науча за предстоящата международна конференция. Регистрирах се и с удоволствие ще бъда гост, защото темата е много актуална. Надявам се да срещна колеги от блога.

И аз благодаря към интереса, който имат колегите от Разград, Русе и Варна, групите от Беловец, Дулово, Свищов и Попово.

Моля колегите от Русе, които искат да присъстват също да се регистрират като посочат, че няма да нощуват в хотел, за да добием представа от това колко човека долу-горе очакваме.

Ще има ли представители от МОМН, защото прочетох, че става дума за целодневнто обучение на учениците, което сигурно е 100% по-добро от нашето, което ще бъде поредния абсурд в образованието.

Ще бъде интересно и много полезно. За мен просто е много, много далече.

 stefanov Успех !!!

Интересно предложение! За огромно мое съжаление се случва в месец, в който съм безумно натоварена... Ще пропусна събитието :(

На откриването на конференцията вероятно ще има хора от управлението на образованието в Русе, от Русенския университет. Ако от РИО Русе решат и е възможно, ще поканят представител на МОМН, но имайте предвид, че бюджетът на конференцията е нула лева, така е не можем да поемем разноските на никой. Всеки сам си носи папки, химикалки, баджове, листи, кафета, вода и сандвичи.

За съжаление няма по-значим интерес към това събитие.

Аз се записах

Повече ме впечатли втората статия. Тя като че ли е в противовес на първата. Уж мислим за децата, уж образованието е за тях, а  финансовите инструменти налагат някаква форма на  симулативно образование,  с краен резултат-полуобразование. Училищата и сега бълват, а се задава нова страшна вълна от полуграмотни деца именно поради наложената формула: много ученици = много пари. Само че количеството в никакъв скучай не постатя знак за равенство на качеството.

"Хареса" ми идеята за трисменно обучение на пълни обороти. Ще станем като в завод - постоянен режим на работа. Преди време имаше седмични детски градини и ясли, в които родители, които ходят на смени, можеха да си оставят децата и си ги вземаха у дома само за почивните дни. Ще е интересно да ни превърнат в седмични училища и тогава всички родители ще се явяват приемни семейства за децата си. Ужас!

Втората статия е много интересна и заслужава отделен анализ за това как се манипулира аудитория. Говори се за четирицифрени заплати в някои училища, за обучение на три смени и за обективност на външното оценяване - това по-скоро показва, че авторът изпълнява нечия поръчка.

Според мен, втората статия не е повърхностна. Извън леекичкото "пристрастие" към математическата гимназия, което хич не е зле защитено, всичко останало е сатирична проекция на стената към която вървим с любезната помощ на публичните ни власти - и централни и местни. Които просто нямат образователна политика. Противно на твърденията, че същата им "е приоритет". Това ми говори на мен текстът. 3-те смени и 4-цифрените заплати - са карикатура, а не манипулация.

Затова пък матриалът в Стандарт ми се вижда чиста манипулация. "край на...", "ще се търсят средства...." , "само в София, Пловдив и Варна не достига място за едносменен режим..." Ако не беше тъжно, щеше да е смешно.

Според бюджет 2010 - в София, Пловдив, Варна и Бургас се струпали вече 40% от всички ученици в България (миналата година бяха 30% пак според бюджет 2009, по-миналата - 22% и т.н.). Така че, ако на г-жа Стоянова (която има личния ми приз за най-презрителни към учителите дописки по време на стачката) целта й беше да информира статията щеше да се казва "Малко вероятно е до края на мандата това правителство да може да въведе едносменен режим и целодневно обучение".

След като бяха ликвидирани по-малките училища по селата и градовете, учениците им се извозват до средищни училища, които са натоварени, защото иначе парите не могат да стигнат и училището ще фалира. Така на много места една класна стая се използва от два класа при двусменно обучение. Преминаването на едносменен режим означава да се предвидят още стаи, да има места за допълнителни занимания и столово хранене (иначе кетъринг в пластмасови кутии). Как ще се реализира това точно в големите градове не се знае официално място има, но на практика... няма стаи за новите класове от първокласници. 

Притеснението за целодневното обучение е обосновано. Може би всички проблеми, които споменахте, ще са "препъни" камъчето за новата реформа. На есен и аз поемам първи клас и искрено се надявам това решение да за добро в нашето образование, а не поредният екперимент.

 

На мен ми допадна изводът, че не само училището е отговорно за възпитанието на децата, а и семейството и че учителите макар мизерното заплащане, полагат огромни усилия и работят с любов.Поне управляващите го признават, за първи път го усещам след дълбокото разочарование от стачката.

На мен ми хареса категоричността, с която министърът отхвърли явната провокация на журналиста, че училището е чалга. Изказването му за отговорността на обществото към децата също е удар в десятката, макар че съм съгласна, че част от интервюто търпи критики.

Примерът за компютърното генийче е доста тъп и едва ли подобни примери са най-добрата основа, на която трябва да се стъпне, за да се защитава компютъризацията и модернизацията на училището. Да твърдиш, че училищата в големите градове няма да имат проблеми с базата при целодневното обучение, след като повечето училища са на двусменен режим, е просто смешно и още по-смешното е, че тази информация е достигнала до министъра, чрез г-жа Фандъкова ?!?. Незнам кой кого лъже, но ми се струва, че се задават доста неуредици и отново ще има прехвърляне на отговорности.

Аз пък мисля, че отново се бяга от по-сериозните проблеми на образованието - неговото съдържание и степен на трудност.

Чух, че министърът ни ще дава интервю, но по това време съм в час и не можах да го слушам и гледам. Благодаря, че сте го публикували! Аз съм работила на целодневно обучение с 6- годишни първолаци. Беше трудно, а сега ще е по- трудно. Тогава родителите все още бяха отговорни към децата си , а сега не е така и цялата отговорност ще е върху нас. Сега пак ми се пада "честта" да започна 1 клас на целодневен режим.   В нашето училище има  условия за него. Няма само спалня. Всичко друго си имаме. Друго ме тревожи. Ще чуваме "Ми то детето е цял ден в училище, вие сте отговорни!"

Е , има и нещо хубаво  и то е , че ще се търсят начални учители т. е.  работни места.  Само се питам при намаляване броя на децата и делегирания бюджет как ще се справим с издръжката. Малко деца, а повече учители.

 

Да кажем се реши въпросът с недостиг а на стаи и условията  за хранене. А в колко училища стаите са пригодени за целодневен престой на децата? Има ли кътове за отих, игра, занимания по интереси? Каква всъщност е целта на целодневното обучение? Да се облекчи семейството?  Да се приключи с частните занимални?  Навярно е обхващането на децата и качеството на подготовката. Но…ще може ли учителят да окаже индивидуална помощ  на 24 деца в часовете за самоподготовка?

Да, и сега има полуинтернатни групи. В тях са смесени  ученици от различни паралелки и  все пак успяват да се подготвят. Но ми се свива сърцето, виждайки как дребосъчето от една класна стая влиза в друга, сяда пак на твърдия чин и пак започва учебен час.  Масов учебен час - каквато и друга дума да измислим  с тази бройка ученици, той си остава  такъв.

Би било добре преди да се отпочне с реформата да  се осигури подходящо обзавеждане. И дано се заложи работата  да  е с по-малки групи.

Как пък ще се стъкми бюджетът...поживем-увидим.