:) мила родна картинка...Но щом е специално за Еовин, ще се въздържа от коментар. Само да кажа, че винаги е приятно да почетеш на руски.

Не помня кой и кога е написал, че да се чете в превод е все едно да се опитвате да усетите аромата на розата от снимката




Да се чете "Пипи дългото чорапче" на руски е леко извратено. По-лошото, че "урокът" съдържа неточност

"Ако искаш на руски да кажеш, че вземаш част от нещо, ползваш отново родителен падеж. Тази употреба е малко по-неясна за българите, понеже ние не правим тази разлика."

Не знам за учителите по руски или български език, но за мен има разлика между

пия водка (вземам част от цялото)

да изпия водката (цялото количество)

руският еквивалент ( в инфинитив)

пить водки, съответно выпить водку
Съответствието между вида на глагола (свършен, несвършен) е пълно в двата езика, различните падежи съответстват на членуване/нечленуване. При това и двата езика видът на глагола изисква съответния падеж или членуване/нечленуване.

П.П. Водката е "Finlandia". Сигурно и в "Чук и Гек" има прекрасни примери на използване на родителен падеж, а не сме взели мнението на Владимир Владимирович за Пипи.

Определено примерът пить водки-выпить водку е по-убедителен от примера пить рыбий жир - и поради характера на течностите, за които става дума . Къде всъщност е примерът в текста за родителен падеж означаващ част от цялото? Защото аз не го намерих. Рибеното масло не е в родителен падеж, моля кажете къде да гледам, за да видя и аз в текста за Пипи 
родителния падеж 
за част от цялото.

:) Спасибо!...почти что С новым годом! :)

тук може да си изтеглите песничката:
http://detki-konfetki.com/music/120.html

Благодаря ти, Нелка, че ни подсещаш за красотата, която в забързания ни ритъм на живот не винаги забелязваме :)

О-о-о, Нелка, колко се радвам за този пост, защото ми липсваха уроците по руски!!! Ще мисля върху въпросите, но преди това не може ли да потърсим песничката, за да я чуем? Как се нарича тя?

Поли, това е точно песен от "Ирония судьбы, или с легким паром".Заглавието може да се преведе като "Ирония на съдбата, или честитабаня".

Нека обясня, сигурно има някой, който не знае. Руснаците, като сеизкъпят, си казват "С легким паром" (е-то е е с двете точки отгоре,четящо се като йо). Причината за този поздрав е ясна: традиционноруснаците не са се купали в корита или под душа, а в известната рускабаня: с метличките от брезови вейки, и с много, много пара. Следнапарването са излизали навън на снега, и удоволствието е било пълно.

За съжаление, ми няма колонките на компютъра, за да се насладя и аз на песента, която руснаците оценяват по-скоро като романс.

А аз не знам как точно се превеждат изразите: больны не мной и больна не вами. :(

Заслужава си да се опитаме да преведем на български цялата песен, но няма да карам Нели да го прави, защото тя е учителката, а според мен ще бъде хубаво упражнение за всички останали, които се интересуваме от уроците по руски.

За превода на това "больна не вами" - струва ти се, че не можеш да сиги преведеш, защото и на руски звучат съвсем като на български:необичайно. Да си болен от нещо - на руски "болеть - чем? простудой,гриппом...." В случая Цветаева сравнява влюбването със заболяване -човек лесно би се съгласил с нея...

Значи, след като на български сходният пример се превежда "болен от простуда", не би ли трябвало конкретните два израза да са нещо от сорта: "болна от (любов по) вас", "болен от (любов по) мен"?

Абсолютно  точно.

Не, не мога да спя. Ще изляза навън, под небето,
дето светят звездите и тревожният вятър тръби.
Искам там да съм с теб, да ти кажа това, за което
не успях, не посмях, може би...

Недолюбих те аз, ненагалих те, моя любима.
Раздели ни дългът. Затова не плачи, не кори!
За да има любов и мечти занапред, за да има,
аз отивам на бой призори.

Ако падна убит сред степта, под звездите студени,
запомни ме с добро, но на гроба ми ти не ридай.
Посрещни радостта, отвоювана с мъка от мене,
долюби вместо мен, домечтай!

Аз не ще се гневя, а ще бъда щастлив и спокоен.
Не за скръб съм се бил, не за сълзи вървя на война.
Вече съмва над мен. Вече влизат другарите в боя.
Лека нощ, моя мила жена!

Веселин Ханчев

Вярно е.

Веселин Ханчев ми е любим поет. Така се случи, че загубих книжката си със стихове, и не мога да си нямеря да си я купя.
Отдавна искам да цитирам негови стихове, и не става – забравила съм ги, а в интернет изобщо ги няма!

Сегабих искала да ви припомня и стихотворението на Ханчев от същия период,само че посветено на дъщеря му: “Синеока моя, русокоса...” Забравиласъм го, не става...

:(

Благодаря на Марк и Поли.

Ха! Вие ми подсказахте идея за нова игра! След мъничко ще я споделя с вас.

Страхотно упражнение! :) Аз лично се заемам да преведа онова, което е по силите ми. За останалото - знам, че има кой да помогне, защото много хора тук разбират руски език.

Ето непрофесионалния ми превод. Очаквам сега безпощадната критика на Марк Болдырев.

В Академии Поэзии — в озерзамке беломраморном —

В Академията на поезията – в езерозамъка беломраморен -

Ежегодно мая первого фиолетовый концерт,

ежегодно през май първия виолетов концерт

Посвященный вешним сумеркам, посвященный девам

траурным…

посветен на пролетния здрач, посветен на траурните деви...

Тут — газеллы и рапсодии, тут — и глина, и
мольберт.

Тук – газели и рапсодии, тук – и глина, и дъска за рисуване

Офиалчен и олилиен озерзамок Мирры Лохвицкой.

Офиалчен (отеменужен) и олилиен (струва ми се, че означава – целият в лилии) езерозамъкът на Мира Лохвицкая.

Лиловеют разнотонами станы тонких поэтесс,

Лилавеят в разни тонове тънките снаги на поетесите.

Не доносятся по озеру шумы города и вздох
людской,

Не се носи по езерото градския шум и хорската въздишка.

Оттого, что груди женские — тут не груди, а
дюшесс...

Затова, че женските гърди – това не са гърди, а круши

Наполняется поэтами безбородыми, безусыми,

изпълва поетите безбради и безмустакати,

Музыкально говорящими и поющими Любовь.

музикално говорещи и пеещи Любов.

Золот гордый замок строфами, золот девушками
русыми,

Златен от строфите гордият замък, златен от русите девойки,

Золот юным вдохновением и отсутствием рабов!

златно младежко вдъхновение и отсъствие на роби.

Гости ходят кулуарами, возлежат на софном
бархате,

Гости се разхождат и кулоарите, излежават се на софном (не знам какво означава софном) бархет,

Пьют вино, вдыхают лилии, цепят звенья пахитос...

пият вино, вдишват лилии, млатят брънки пахитос...

Проклинайте, люди трезвые! Громче, злей, вороны,
каркайте! —

Проклинайте, хора трезвени! Силно, злобейте, врани,
грачете! -

Я, как ректор Академии, пью за озерзамок тост!

Аз, като ректор на Академията, вдигам тост за езерозамъка!

Вили, съгласна съм с предложенията ти и ти благодаря, че така нагледно ми обясняваш какво е софа - наистина не знаех.

Но авторът на постинга го няма никакъв, за да си каже тежката дума. Ще му се обадя...

В Академии Поэзии — в озерзамке беломраморном —

В Академията на поезията – в езерозамъка беломраморен -

Ежегодно мая первого фиолетовый концерт,

ежегодно през май първия виолетов концерт

Посвященный вешним сумеркам, посвященный девам

траурным…  (тук има инверсия!)

посветен на здрач пролетния здрач, посветен на деви траурните деви...

Тут — газеллы и рапсодии, тут — и глина, и
мольберт.

Тук – газели и рапсодии, тук – и глина, и дъска за рисуване - не е добре, "мольберт" - чужда дума и специално название

Офиалчен и олилиен озерзамок Мирры Лохвицкой.

Офиалчен (отеменужен) и олилиен (струва ми се, че означава – целият в лилии) езерозамъкът на Мира Лохвицкая.

Лиловеют разнотонами станы тонких поэтесс,

Лилавеят с разнотонове в разни тонове тънките снаги на поетесите.

Не доносятся по озеру шумы города и вздох
людской,  (пак инверсия!)

Не се носи по езерото градския шум, въздишка и хорската въздишка.

Оттого, что груди женские — тут не груди, а
дюшесс...

Затова, че гърди женските – тукова не са гърди, а дюшес круши

Наполняется поэтами безбородыми, безусыми,

изпълва поетите безбради и безмустакати,

Музыкально говорящими и поющими Любовь.

музикално говорещи и пеещи Любов.

Золот гордый замок строфами, золот девушками
русыми,

Златен гордият замък със от строфите , златен с от  девойки русите,

Золот юным вдохновением и отсутствием рабов!

златено с младо вдъхновение и отсъствие на роби.

Гости ходят кулуарами, возлежат на софном
бархате,

Гости се разхождат и кулоарите, излежават се на софно (имате така дума - "софа"!) софном (не знам какво означава софном) бархет  кадифе,

Пьют вино, вдыхают лилии, цепят звенья пахитос...

пият вино, вдишват лилии, млатят брънки на пахитоси...

Проклинайте, люди трезвые! Громче, злей, вороны,
каркайте! —

Проклинайте, хора трезвени! По-силно, по-злобно бейте, врани, грачете! -

Я, как ректор Академии, пью за озерзамок тост!

Аз, като ректор на Академията, вдигам тост за езерозамъка!

Инверсиите са задължителни! И задължителни са контаминациите без съединителното "о"! Гостите лежат не върху софите, а върху тяхното кадифе!

Марк, искам да напиша нещо, не съвсем във връзка с постинга ти, но пак за превод на стихове.

Наскоро ми попадна превод на български на една песен на Висоцки, тази "Если друг оказался вдруг..."

Та там има едно редче:

...На вершине стоял хмельной...

Беше преведено като "На върха стоеше, опиянен от щастие"...

Според мен, би трябвало просто да се каже "стоеше опиянен", или "пиян",в зависимост от художествения превод на останалите редове. Докато това"от щастие" ми се вижда малко прекалено.

Ти какво ще кажеш?

Тук не сме приключили с редактирането на стиховете. След последните корекции на Марк и известни изменения от моя страна при членуването на думите в инверсиите се получи ето това:

В Академии Поэзии — в озерзамке беломраморном —

В Академията на поезията – в езерзамъка беломраморен -

Ежегодно мая первого фиолетовый концерт,

ежегодно през май първия виолетов концерт

Посвященный вешним сумеркам, посвященный девам

траурным…

посветен на здрачът пролетен, посветен на девите траурни...

Тут — газеллы и рапсодии, тут — и глина, и
мольберт.

Тук – газели и рапсодии, тук – и глина, и молберт.

Офиалчен и олилиен озерзамок Мирры Лохвицкой.

Отеменужен и олилиен езерзамъкът на Мира Лохвицкая.

Лиловеют разнотонами станы тонких поэтесс,

Лилавеят с разнотонове тънките снаги на поетесите.

Не доносятся по озеру шумы города и вздох
людской,

Не се носи по езерото градския шум, въздишката хорска.

Оттого, что груди женские — тут не груди, а
дюшесс...

Затова, че гърдите женски – тук не са гърди, а дюшес

Наполняется поэтами безбородыми, безусыми,

изпълва поетите безбради и безмустакати,

Музыкально говорящими и поющими Любовь.

музикално говорещи и пеещи Любов.

Золот гордый замок строфами, золот девушками
русыми,

Златен гордият замък със строфите, златен с девойките руси,

Золот юным вдохновением и отсутствием рабов!

златен с младо вдъхновение и отсъствие на роби.

Гости ходят кулуарами, возлежат на софном
бархате,

Гости се разхождат из кулоарите, излежават се на софното кадифе,

Пьют вино, вдыхают лилии, цепят звенья пахитос...

пият вино, вдишват лилии, млатят брънки на пахитоси...

Проклинайте, люди трезвые! Громче, злей, вороны,
каркайте! —

Проклинайте, хора трезвени! По-силно, по-злобно, врани, грачете! -

Я, как ректор Академии, пью за озерзамок тост!

Аз, като ректор на Академията, вдигам тост за езерзамъка!

Перфектно!

Според мен е станало много добре.Ти ли пееш?Защо не е преведен последния куплет ли, стих ли те знам как да го нарека?Иначе ми се иска и аз да го изпея цялото.Впрочем аз вече пея припева :) (почти, още няколко пъти ми трябват).

Много ви благодаря за оценката :) Честно казано, малко се притеснявах как ще се приеме моя експеримент, защото аз не съм нито поетеса, нито певица, а си позволявам да влизам в тези роли.

Калабрия, да, аз пея. Много обичам да пея и в главата ми вечно звучи някаква музика.

Последният куплет, който всъщност е припевът, е преведен, но накрая се повтаря и аз предпочетох за финал да звучи оригиналният припев. Мисля, че това от една страна разнообразява звученето, а от друга е като припомняне - коя е всъщност тази песен.

Без да съм специалист по руски, заявявам, че на български песента звучи добре, а в твое изпълнение - прекрасно! Ти пееш с много хубаво чувство, Куини, сигурно децата ти са много щастливи с теб!

О-о-о, много съм трогната :)

 Стеф, за мен е особена чест твоите ученици, а и другите посетители на сайта, да видят този превод на песента до оригиналният текст. Благодаря ти :)

Ани, благодаря :) Една песен печели много, ако бъде изпълнена с чувство. Всъщност за всяко нещо, което правим, важи правилото, че ако вложим повече емоции, става далеч по-добре.

Ани, ама това твой превод ли е? Невероятно!!!

Той се разпространява в мрежата като нещо страшно хубаво. Даже Стефанов го беше сложил в неговия постинг, озаглавен "Не просто текстове".

Ето коя била авторката, а тя си мълчи досега :)

Не, не, Куини, няма такова нещо! Просто другият превод - който Стефан е дал в своя сайт на класа - лично на мен много повече ми допада, но го нямах когато правих картофките.

А всъщност би трябвало да се знае и винаги да пишем кой е преводачът - та той си е автор! Но за жалост аз лично не эзная нито единия от двамата. Ако някой може да помогне - да каже! 
Става дума за преводите на български език на стихотворението АКО от Ръдиард Киплинг.

Интересно упражнение за търсене чрез Google :)

Докато Куини ми пее за усмивката, разбрах, че преводач на варианта "Ако владееш се, когато всички / треперят, а наричат теб страхлив" най-вероятно е Стоян Медникаров. Има поне две засичания от различни източници.

А какво знаем за Стоян Медникаров? Че е преводач, литературен критик? Нещо друго? Май нищо по-конкретно поне аз не зная. Трябва да потърсим още информация за него.

Прибавих към постинга караокето на песничката, с което направих записа. Ще се радвам, ако се появят и други преводи и изпълнения на български език :)

Поли, направи още варианта със "щурчето на цигулка ще засвирка"

Марк, ще го направя, но си мислех, че много по-лесно ти иде да изпееш на цигууулка ще засвирии, отколкото на цигууулка ще засвиркаа, тоест това ркаа изисква малко повече усилие заради двете съгласни и май не е толкова песенно. Но пък иначе като че ли повече се римува с усмивка и си съответства със съдържанието в оригинала. Какво ще кажеш?

А лесно ли е да пееш усмивка-а - също е две съглсни, не е ли така?
А редукцията: "-ифка-а"
И при това тогава се съхранява рима на оригинала. И къде еди, а в централното място на стиха

Да, Марк, осъзнах се, че си прав, след като направих новия запис на песента. Сега вече щурчето свирка и се радва, че сме спазили и римата, и смисъла в оригинала :)

Стартирай плеъра и ще се увериш :)

Аха, ей сега е по-точно. И римата е спазена.
Класс!
Струва ми се това е нормално за озвучанието на мултфилма.  Може би струва да го изпратиш на Пляцковски и Шаински?Наистина...

Имам грешка в руския текст пък сега, за което моля да бъда извинена. По-точно звучи грешно начинается и не зная доколко е моя вината :( Ще направя нов запис с по-ясна дикция, вероятно утре, когато имам време.

Благодаря ти, Марк! Ако текстът е добър, по-добре е записът на песента да бъде направен от певци, професионално, а не в домашни условия и да бъде изпратен на Пляцковски и Шаински :) Но дали ще се заеме някой...

Да се обадя отново и аз.Песничката вече я знам и я пея.Ако си намеря програма може и аз да направя един запис.Смятам,че ако няма начин да се запише от певци и ако трябва да е в дом. условия (много "ако"-та станаха :) ) ще е по-добре да е изпято от дете (нищо не намеквам).Иначе аз като я пея си го повтарям на български накрая.Поправката новата (за щурчето) почти я усвоих. :)

Еха-а-а, Калабрия, много се радвам, че ти е допаднала песничката. :) И аз мисля, че ако я изпее дете, например ти, ще се получи още по-добре.

Сега ще ти обясня как направих записа. На компютъра си пуснах караокето, към което дадох линк в постинга. Едновременно с него включих диктофона, който ми е като екстра към фотоапарата. Направих записа,  но понеже той не е в mp3  формат, го конвертирах  с една много лесна за използване, безплатна, с български интерфейс, програма за  редактиране на аудио файлове, нарича се  Audacity. С нея отрязах излишното, което звучеше отпред и отзад.

Много ми се иска да се опиташ и ти да направиш запис на песента и да го публикуваш.

Поли, песента в твое изпълнение звучи прекрасно! Мисля, че с превода се е запазило онова закачливо настроение на оригиналната песен, което винаги извиква усмивката, докато я слуша човек. Ще е страхотно, ако я чуем в озвучаването на филма!))

Поли, "-тся" се произнася като -ца - произноси така: "начинаица", но с малко по-меко "ц", отколкото обикновено (да не прекаляваш!, понеже тогава ще бъде един украински акцент: "-ця")

Куинка, жестоко е! И текстът и изпълнението! Поздравления и гласувам за твоето влизане в историята и по този начин ;)

Толкова хубави думи, на толкова мили хора, на хора, които обичам, че на мен устата ми е наистина разтеглена в усмивка и ми е трудно да си я събера :)

линкче

Куини, страхотна си ! Вече ти се възхищавам от сърце!

О, много мило! Благодаря! :)

Все още не съм направила нов запис на песничката, защото на някои места трябва да се коригира произношението на руски. Една вечер опитах, ама нещо не с получи - липсваше ми онова настроение, което имах, когато правих първите записи...

Тексът е идеален.Харесвам тази песен и ще я използвам в някое от училищните тържества.

Мечтая си да чуя песничката в изпълнение на деца, така че сигурно и моите бъдещи първолаци ще бъдат научени да я пеят :) Следващият запис, който ще публикувам, ще бъде техен :)

Товарищи ученые, доценты с кандидатами... А защо аджеба, трябва да поднасяме на децата всичко в сдъвкан вид? Нали всяка една песен звучи най-добре на езика на който е написана. И ученето на песни е един от най-добрите и стимулиращи начини за възприемане и заучаване на чуждоезиковите фрази и произношение. Моето уважение към опита за песенен превод на песничката, но прекаленият светец и този път се е олял и не е драг Богу - текстът звучи от куцо по-куцо. Смея да твърде това от позицията на 15-годишния си опит на музикант (полупрофесионален, даже професионален в определен период), двете си висши образования (едното хуманитарно - приложна лингвистика) и 10-те езика които владея. За да възприемеш напълно един деликатес, какъвто се явява хубавата песен, трябва да си го заслужиш - най-малкото да се поинтересуваш какъв е текстът и (в ОРИГИНАЛ) и да опиташ да го проумееш... Поне това усилие всеки може да положи, нали? Аз лично покрай песните, които съм харесвал съм се запалил да уча и съм научил още поне три езика, освен тези с които съм се захващал по професионални или лични причини. Това е начинът да се възбуди интересът на младите към определен език, а не да им поднасяте всичко в сдъвкан вид... Останалото е... клозетни напъни по утъпкания път на чалгата... Ultra Vox

Благодаря за оценката! Въпреки че администраторските ми права ми дават възможност да не позволя един анонимен коментар да бъде публикуван, реших да не се възползвам от тях, защото винаги е добре да се прочете и друго, по-различно мнение.

В своя защита искам да кажа, че съдържанието е много близо до оригиналния текст. А що се отнася до начина, по който едно нещо се поднася на децата, моля, оставете на педагозите да си кажат тежката дума.

Браво!Звучи чудесно!

Благодаря на колежката по музика за нейната професионална оценка! :)))

 

Замислих се, че в интернет всеки може да се представя за какъвто си иска, както е направил тук уважаемият Ultra Vox, обяснявайки ни колко по-компетентен и образован е от другите, убеждавайки ни, че владее 10 езика, има две висши образования, като едното е приложна лингвистика и т. н. Само че някои хора не съобразяват един съществен факт: тук мненията се представят в писмена форма, а тя е много лош издайник понякога.

 

В този ред на мисли ще споделя, че поставям под съмнение достоверността на казаното от Ultra Vox, че се е занимавал с лингвистика, защото той все още не се е научил къде се поставя запетаята.

Нека Творецът благослови Душата, изпяла тази красота!
Благодаря от все сърце за светлината и топлотата, "Кралице":):)
Росен

Върховно!

Комплименти Куини! 

Бурни аплодисменти( без шеги), Кралице! Аз много обичам тази песничка и беше безкрайно удоволствие да я чуя на български с този прекрасен текст и толкова мило изпята!  А този Ултра-незнам си какъв, може и да поназнайва някой и друг език, но е опериран от душа и сърце! А като ги нямаш и двете  не си способен да разбираш нито музиката, нито поезията!     Браво на преводача-автор!

Страшно сте мили! Много ви благодаря за хубавите думи! Развълнувахте ме...  

         Преводът, който си направила  е невероятно слънчев Куини ! Такава радост и положителен заряд струи от целия текст, че неволно се усмихваш       ( дори и да не си в момента ) . Можеш да продължиш смело в
същия дух ! Благодaря ти от сърце и за това,  че се грижиш така всеотдайно
 и за чудесния блог !
                                                                          

Браво Куини,светът се променя! :О) :О) :О) ал

Това е любимата ми детска песен. Но странно, че я знам и я пея на моето дете само на руски. Никога не съм се замислял за превод на български. Ние сме от поколението, което идеологически е свързано с руската/съветска култура. Благодаря за спомена.!

Е-е-ех, Истината, Заедно, Павка, правите ме много щастлива, приятели :)

Пламене, благодаря ти за добрите думи :) Дано на твоята скъпа рожбичка да й хареса песента в български вариант, защото всъщност най-важно е мнението на децата ни. Песничката е за тях :)

       Куини, моля те да ми помогнеш. На прозореца за писане в блога отдолу нямам "разширени настройки" и "ключови думи", имам само "анонимен коментар".  Благодаря предварително !

Истината, възможно е да е временно явление, причинено от някой ъпдейт на системата. Опитай отново, а ако пак не се получи, изчисти си кеша на браузера или си смени браузера. Нашата платформа работи пълнофункционално само с Интернет Експлорър или Мозила Файърфокс. Ако отново не стане - обади се, за да помислим какво може да е и да съобщим на програмистите да го оправят.

   Куини, кеша на браузъра почиствам постоянно ( и сега го изчистих).Работя с Internet Explorer, но този проблем не е отсега, а още от първото ми влизане в блога.

Браво! Само това  мога  да  кажа..

Благодаря ти! :)

Чудесно. Браво на колежката за идеята.

 

Спасибо  большое!!! Какие  вы  молодцы!!! А  как  нежно, ласково,чарующе  звучат  наши любимые  песни на  болгарском! Ваш язык, наверное, более  мягкий, нежный! Спасибо!!! С любовью  из России!

БЛАГОДАРЯ !!!
4 години след последният коментар.
БЛАГОДАРЯ !!!
Много добре се е получило! Не съм специалист и съм случайно тук . Аз съм на 41 и съм срещнал в живота си най-лошите неща на този свят . Само хора като Вас стоплят душата ми . Благодаря Куйни (gueen_blunder) , Благодаря Марк !
Страхотно звучи. Отново Благодаря !!!
Дано сте обграждани и съпровождани в живота си от Човеци !

Може по някое време да ни дадеш някой жокер :)

Жокер ли?

Ето го:

строката
"без прощальных некрологов"
в оригинала звучи така:
"без упойки, без жалейки"

Позволете да се включа. Преди много време съм чувал и дори пял подобно стихотворение на български. Мисля че е свързано с професията на военния летец. Честно казано мислех че е народно творчество. Ще се радвам ако науча кой е автора. С уважение: Conche

Заповядайте!
Не е от народното творчество. Има автора си. И той е много прочут из България ;-)

Ала Вие сте прави в това отношение, че този автор има поне още едно стихотворение за летене, но струва ми се, той никога не бе летец.

Здравейте ! Ако твърдите, че има автор - бих предположил за Пеньо Пенев ! Чувал съм, че той има стихотворение за военните. Conche

Не!

Но защо мислете, че тук става дума тъкмо за военен летец?

Е, добре, няма да измъчвам. Може би преводът е лошав.
Ето го оригиналът на стихотворението:

***
Ще умра на път, летейки
    в бели, гибелни мъгли —
        без упойки, без жалейки,
            без останки, без следи…
Само пистата ще знае
    накъде съм излетял
        и трагично ще сияе
            като прост мемориал.
Ако искаш да ме тъсиш,
    към летището ела —
        между гигантските кръстове
            с алуминиеви крила.
Спри пред листа с разписания —
    там със шрифт уголемен
        в цифри и във разстояния
            е разказано за мен…

Ей сега ще ми кажете ли  кой е неговия автор? ;-)

Я гледай ти - с Операта всичко си е наред и може да се коментира. С Мозилата се появи странния проблем, при който не се вижда бутонът за нов коментар тук. Нека пишещите да го имат предвид.

Отговорът е Владимир Башев. Поетът умира при автомобилна катастрофа и първият стих от това стихотворение звучи като предсказание.

Мога да кажа, че тъкмо в българската поезия има доста такива "предсказания". Например, постоянни опасения за тъмнината в стиховете на П. Яворов (Крачолов).
А как той свършил живота си, споменавате ли?

           След смъртта на Лора, Яворов прави неуспешен опит за самоубийство, в резултат на който ослепява. Поетът е съкрушен от мълвата, че е убиец и от съдебния процес. На 29 октомври 1914 година взема голяма доза отрова и се застрелва. 

Яворов се самоубива, но вижда призракът на смъртта още през 1905 година, когато написва:

СМЪРТТА

Смъртта - ужасен призрак! В най-ранна възраст още,
когато по-далеко от майчини си пазви
света едва познавах,един безимен страх
загнезден бе у мене - и може би то беше
страхът от нея само, в гърдите ми проникнал,
из родна гръд изсмукан. По-късно аз разбрах
началото и края на цялата човешка
тревога под небето - че също тъй пред нея
трепереха и старци, отдавна своя дял
отзели на земята и млади в свидна пролет
на крехката си младост.

И в сънища нерядко
аз виждах тоя призрак: из тайния предел
на ада скелет, идещ в нощ - черна плащеница,
самата нощ, бих казал, наметната повихрил
над плахата вселена, с размахната коса
по всички хоризонти, всемощна, безпощадна,
на молния подобна. Аз виждах този призрак,
от своя мраз настръхнал и в тъмни небеса
зловещо обрисуван, безмълвно да размахва
на времето крилата, да хвърля мрачна сянка
над суши и морета, понесъл се напред,
в следите на живота.

И аз разбирах вече
началото и края на всичката човешка
тревога под небето: че крепости навред
издигани аз гледах при бягството всеобщо
от тоя грозен призрак, все крепости високи,
издигани с надежда зад техните стени
без страх от смърт душата спокойно да почине.
И крепост да издигне, натрупал гледах някой
от трупове човешки градиво планини,
помагайки, безумец, на същата оная,
напразно от която спасение сам дири.
И крепост да намери, запалил друг свещта
на добродетел кротка, ридаеше в тъмата,
нещастник, пред вратите на брата си,когото
еднакво неизбежно очаква пак смъртта.
И тисячите още, най-пъстра върволица
молепсани страхливци по всичките посоки
на земната пустиня, и тисячите - чак
до оня клет нещастник, що с крадения в мрак
от чуждо гърло залък излишен път зората
сред живите посреща...

Несретник безприютен,
в тъма самси изгубен, да заглуша страхът,
обладал ми душата, аз гръдно викнах песен
на горестна самотност - и ехото отвърна
из пущинаци стръмни, където все без път
след него се залутах. Но вместо да намеря
там празник на живота,  тържествен и безкраен
в лице смъртта погледнах:тя беше светлина
на пролетното утро, отвеки съчетана
с мъглата подранила на есенната вечер.

Тя беше само поглед, чиято дълбина,
загадъчно бездънна, сияе отразена
над нази в небосвода. Тя бе едно велико
мълчание сред всичко - сковало всеки ек
по цялата вселена. Една мечта самотна,
последила тревожно, от себе си пленена,
виденията свои далеч от век на век.
И наедно с диха й на всеки миг вълшебно
из хаосите никнат в плът сънищата нейни.
И всеки миг умира тъй също някой свят,
в плът неин сън облечен. И безначално - няма
край нигде отбелязан стремлението нейно
из пътя на безкрая...

В тоз шеметен полет
смъртта в лице погледнах - душа на вековете,
свръхсмисъл вековечна: погледнах я с цената
на всеки страх от нея, с цената на страхът
и смисъла в живота. И бягат пак тълпите
пред майката велика, и кретам аз магесан
от нея-и след нея-по своя земен път...

Проблемът ми се оправи с изчистване на кеша.

Марк, като си говорим за предсказания на поети, които са са сбъднали - виж тук.

Но преди това той... изстрели в слепоочието си и... загуби не живота си, а зрението. Оживял слепи, като че ли по някакво чудо!
само заради да го карат по съдебни зали и прокуратура през цялата година. Под силно влияние на роден дом на горката и любимата му жена Лора.
И тогава той свърши всчкото, като се самоубил повторно.
"Моята мила Лора се застреля сама. Ида и аз подир нея"

И все пак какво стана с автора на стихотворението?! С уважение : Conche

С Владимир Башев ли? Той загинал в автомобилна катастрофа "в бели гибелни мъгли, без упойки, без жалейки"

Отговорът на въпроса ти явно се крие в израза трижды овесененный ребенок. Нямам представа какво би могло да означава.

Даже не съм сигурна, че правилно възприемам стихотворението на български език, защото има и други думи, които не зная как се превеждат.

Ето как си го разбирам аз. Болднатите думи са ми непознати!

БЕРСЕЗ ОСЕННИЙ

(ЕСЕННА ПРИСПИВНА ПЕСЕН)

День алосиз, лимоннолистный лес

(Ден алосиз, гора с лимонени листа)

Драприт стволы в туманную тунику.

(драпира дънерите в мъглива туника.)

Я в глушь иду под осени берсез,

(Аз в пущинака вървя под [звуците на] есенната приспивна песен)

Беру грибы и горькую бруснику.

(събирам гъби и горчива боровинка.)

Кто мне сказал, что у меня есть муж

(Кой ми каза, че имам мъж)

И трижды овесененный ребенок?

(И три пъти овесененный ребенок?)

Ведь это вздор, ведь это просто чушь!

(Нали това е глупост, нали това е просто безмислица!)

Ложусь в траву, теряя пять гребёнок.

(Лежа в тревата, губейки пет гребена.)

Поёт душа под осени берсез,

(Пее душата под [звуците на] есенната люлчина песен.)

Надёжно ждёт и сладко, больно верит,

(Чака с надежда и сладко, болно вярва,)

Что он придёт, галантный мой эксцесс,

(че той ще дойде, галантният мой ексцес [озн. проява на невъздържаност])

Меня возьмёт и девственно озверит.

(Ще ме вземе и девствено ще ме озвери.)

И, уталив мой алчущий инстинкт,

(И, уталожвайки своя алчен инстинкт,)

Вернёт меня к моей бесцельной яви,

(ще ме върне към безцелната ми яви,)

Оставив мне незримый гиацинт,

(оставяйки ми незрим зюмбюл,)

Святее верб и кризантем лукавей.

(свети върби и лукави хризантеми.)

Иду, иду под осени берсез,

(Идвам, идвам под люлчината песен на есента.)

Не находя нигде от грёзы места,

(Не намирам никъде места от блянове)

И я хочу, чтоб сгинул, чтоб исчез

(И аз искам да загине, да изчезне)

Тот дом, где я - замужняя невеста!

(този дом, където съм станала невеста.)

Предполагам - на три години, "трижды овесененный ребенок" - на три пролети, на български би било - на три лета.

Ами да - сигурно идва от весна, а не от овес :) Това о- пред думата откъде се е взело? Сигурно Марк ще ни обясни :)

И още малко уточнения:
"галантный мой эксцесс" - най-фриволно бих превела "галантният ми принц", иначе наистина е със смисъл на невъздържан, ексцентрик;
"Вернёт меня к моей бесцельной яви" - ява - мястото на срещата(?);
"оставяйки ми незрим зюмбюл" - май е по-добре - невидим;
"Святее верб и кризантем лукавей" - По-свята от върбите и от хризантема по-лукава.
И изобщо някои неща се разбират, а като започне човек да ги превежда буквално, се губи красотата на стиха, а понякога се променя и смисъла.

О, значи в гората  има среща - ява или явка на български!!! С галантния невъздържан ексцентрик?! Чак сега разбрах за какво иде реч :) 

Не съвсем е точно тук:

БЕРСЕЗ ОСЕННИЙ

(ЕСЕННА ПРИСПИВНА ПЕСЕН)

День алосиз, лимоннолистный лес

(Ден алосиз, гора с лимонени листа)  Много просто е: алосиз = "алый" и "сизый" в същото време. По модела: "жёлто-коричневый"

Драприт стволы в туманную тунику.

(драпира дънерите в мъглива туника.)  - браво! 

...
....
Поёт душа под осени берсез,

(Пее душата под [звуците на] есенната люлчина песен.)

Надёжно ждёт и сладко, больно верит,

(Чака с надежда и сладко, болно вярва,)

Что он придёт, галантный мой эксцесс,

(че той ще дойде, галантният мой ексцес [озн. проява на невъздържаност]) - също като и персонификация на невъдържаността

Меня возьмёт и девственно озверит.

(Ще ме вземе и девствено ще ме озвери.) 
                                                    Той, ексцесът, който ще дойде

И, уталив мой алчущий инстинкт,

(И, уталожвайки своя алчен инстинкт,)  - не "своя", а "моя" (!)

Вернёт меня к моей бесцельной яви,

(ще ме върне към безцелната ми яви,)
 явь - това, че е наявно, не в сън, не във блед, не във блян
                        (вж. по-нататък споменаването на бляна
                         и в заглавието - БЕРСЕЗ)
Оставив мне незримый гиацинт,

(оставяйки ми незрим зюмбюл,)

Святее верб и кризантем лукавей.

(свети върби и лукави хризантеми.) 
                  що е по-свят от върби и по-лукав от хризантеми

....
И я хочу, чтоб сгинул, чтоб исчез

(И аз искам да загине, да изчезне)

Тот дом, где я - замужняя невеста!

(този дом, където съм станала невеста.) 
                                         Където съм омъжена годеница!

Приставката "о-" в думата "освесенный" е точно оттам, откъдето в думата "омъжена" има същата приставка "о-"

Сега вече успях да уловя красотата и смисъла на стихотворението! Благодаря ви :)

Нали това е най-суперархисвърхестествуващия Игор Северянин!

Ето го бисерното стихотворение:

Это было у моря...

Это было у моря, где ажурная пена,
Где встречается редко городской экипаж...
Королева играла - в башне замка - Шопена,
И, внимая Шопену, полюбил ее паж.

Было все очень просто, было все очень мило:
Королева просила перерезать гранат;
И дала половину, и пажа истомила,
И пажа полюбила, вся в мотивах сонат.

А потом отдавалась, отдавалась грозово,
До восхода рабыней пробыла госпожа...
Это было у моря, где волна бирюзова,
Где ажурная пена и соната пажа.

1910. Февраль.

Да-а-а-а-а-а-а-а!!!!!!!!!!!! :))))))))))))))

queen, това за красотата и смисъла го казах по принцип, а не конкретно за твоя превод)) И на мен ми се изясни смисъла, а също и това, че първата асоциация не винаги е най-точна))

О, Дори, не съм си помисляла такова нещо :) Не се притеснявай :)

Марк, остана само да редактираме един израз: омъжена годеница. Според мен в нашия език не може да съществува подобно словосъчетание, защото годеница е жена, която е сгодена, но не е омъжена. Получава се нещо абсурдно, както например при тази история:

Млад дядо седи на дървен камък, държи старо бебе и вижда, че в близката далечина черна точка се белее... :)

Чувал ли си я? :)

И все пък тук има точно този оксюморон: ОМЪЖЕНА ГОДЕНИЦА - в това е целият смисъл на стихотворението. Преводът ми е точен. Тут аз настоявам!

Между впрочем:
и далечината може да бъде близка  и черна точка може да се белее...
като е възможен и пържен сняг...

Нали аз казах, че става дума за Игор Северянин!

Щом е оксиморон, който поетът умишлено е използвал, добре :) Няма да спорим.

Я да видим какво се получи в края на краищата с българския превод.

(ЕСЕННА ПРИСПИВНА ПЕСЕН)


Ден аленосив, гора с лимонени листа

драпира дънерите в мъглива туника.

Аз в пущинака вървя под [звуците на] есенната приспивна песен

събирам гъби и горчива боровинка.

Кой ми каза, че имам мъж

И тригодишно дете?)

Нали това е глупост, нали това е просто безмислица!

Лежа в тревата, губейки пет гребена.

Пее душата под [звуците на] есенната люлчина песен.

Чака с надежда и сладко, болно вярва,

че той ще дойде, галантният мой ексцес

Ще ме вземе и девствено ще ме озвери.

И, уталожвайки алчния ми инстинкт,

ще ме върне към безцелната ми реалност,

оставяйки ми незрим зюмбюл,

по-свят от върби и по-лукав от хризантеми

Вървя, вървя под люлчината песен на есента.

Не намирам никъде места от блянове.

И аз искам да загине, да изчезне

домът, където съм омъжена годеница.

Не ми звучи добре ида, ида, и затова го замених с вървя, вървя.Марк, помогни и тук:

Чака с надежда и сладко, болно вярва,

че той ще дойде, галантният мой ексцес

Кой чака? Лирическият герой ли? Не трябва ли в такъв случай да е чакам, вярвам.

Точно тъй - чакам, вярвам, вървя
Но по-добре е "трипролетно дете". Формата, която е употребена в стиха съвсем не е обикновенна за руския език. Затова би било по-вярно да я сохраниш и в превода. Освен всичкото "овесенненый" е страдателно причастие.

Между впрочем Вл. Башев има такава строка:

"Вървя по златни коридори от ЕСЕНЕЕЩИ листа" - смятай, че това е подарък на теб от него. 

И още: "сизый" - "сив" ли е? "Сизый" - е смеска на син и червен с преобладание на последния. "Сив", доколкото аз знам, е "серый" (руския аналог: "сивый")

"не находить места от" означава приблизително - "не мога да се спася от" или пък по-точно: "не мога да си остана на мира от"

И по-добре е, според мен, "от приспивна песен на есента"

Сизый най-близко се намира до гълъбов, но се поколебах да напиша аленогълъбов.

Не може "от приспивна песен на есента", но може (донякъде) "от приспивнаТА песен на есента". Съгласен ли си? :)

Сигурно, ала думата "берсез" съществуваше в българския. Например, по времето на Лора Каравелова и Пейо Яворов (то ест примерно по времето на написание на това стихотворение). Тъкмо Лора я употребявала в писмата си. Това е френска дума.

А "гълъбов" е най-точно. В руски език се употребява съчетание: "голубь сизокрылый"

Марк каза:
"не находить места от" означава приблизително - "не мога да се спася от" или пък по-точно: "не мога да си остана на мира от"
..............
Значи стихът трябва да се преведе така: "не мога да се спася от блянове".

Пардон муа, тук трябва да се употреби "чака" 3-е л.: душата чака, не персонажката, а душата й!

С известната ми нахалност редактирам превода на Поли:

(ЕСЕННА ПРИСПИВНА ПЕСЕН)


Ден аленогълъбов, лимоннолистната гора

драпира дънерите в мъглива туника.

Аз в пущинака вървя под [звуците на] есенната приспивна песен

събирам гъби и горчива боровинка.

Кой ми каза, че имам мъж

И три пъти опролетнено дете?

Нали това е глупост, нали това е просто безмислица!

Легна в тревата, губейки пет гребена.

Душата пее  под [звуците на] есенната люлчина песен.

Чака с надежда и сладко, болно вярва,

че той ще дойде, галантният мой ексцес

че ще ме вземе и девствено ще ме озвери.

И, след като ще уталожи алчния ми инстинкт,

ще ме върне към безцелната ми реалност,

оставяйки ми незрим зюмбюл,

по-свят от върби и по-лукав от хризантеми

Вървя, вървя под люлчината песен на есента.

Не намирам никъде от бляновете си мира.

И аз искам да загине, да изчезне

домът, където съм омъжена годеница.

Щом за душата става въпрос, значи се налага малка корекция, според мен, ето така:

Легнала в тревата, губейки пет гребена,

душата пее  под [звуците на] есенната люлчина песен.

Не може да остане и три пъти опролетнено дете, понеже се получава нещо неразбираемо. По-скоро трипролетно, което напомня нашето трилетно.

Гората ще трябва да е лимоненолистна.

Безцелната ми реалност  звучи хубаво.

Легнала не душата, а персонажката, ала душата й чака.
След строката Легнала има точка. След това става дума за душата й, която чака.

Трипролетно - обикновено прилагателно ("трёхвесенний" както "трилетни" - "трёхлетний"), ами "овесенненый" - причастие; за руския език това също звучи доста изкуствено, но в това е самият Игор Северянин.

Същото като Вл. Башев: "Вървя по златни коридори от есенеещи листа". Дали често употребявате глаголът "есенея"?

Есенеещи се разбира, нищо, че такава дума в речника няма, но опролетен ми звучи не знам защо като оплоден. Представката о- означава докосване, обхващане и въздействие върху предмета отвън. Тук не виждам смисловата връзка с възрастта на детето...

Щом става дума за персонажката, която говори от свое име, тогава трябва да е:

ЛегнаХ в тревата, губейки пет гребена.

А това губейки пет гребена как да го разбирам?Те са били вплетени в косата й, или...?

Точно така - в косата.

И тоз префикс "о-" означава точно това, както и в българския език.