В петък минах през детската градина, да проверя какво-що в понеделник ще се прави. Ремонтът не само не беше свършил, но и беше до никъде. Още се чупеха стъкла, пет пръста прах по коридорите, чували с материали на майсторите, дори липсваше централната врата на градината. А че навсякъде по коридорите и групите миришеше на боя и разредител е излишно да уточнявам. Ремонт. Прозорците сменени, вярно. Хубаво е. Пак е вярно. Само дето са като кръпка на фона на голямата детска градина на която не е правен външен и вътрешен ремонт от години и в която понякога мирише на мухъл...Нищо, и на това ще му дойде времето.

Разбирам, че в понеделник групата в която работя и съседната ще приемат деца. Уточняване на смени и прибиране в къщи. Това, което видях не ми даваше сигурността, че в понеделник може да се приемат деца,но знае ли човек. Казах си: Понеделник бързо ще дойде и наистина бързо дойде. Отивам сутринта рано, рано. В групата ми свети /една леля беше подранила/, пред вратите чували, материали, мирише, пода в стъпки, но чакаме деца. Някакво запушване на канал, отново къртене...

Деца дойдоха, но така ли трябваше да е? Ремонтът още не е свършил.

Колеги, т.к. в момента вали дъжд - нека ни върви по вода тази година!

Тема: Играете ли с вашето дете?

Участници: учители и родители от една детска група

І . Организация на групата: участниците са седнали в кръг,около масичките

ІІ. Представяне

Техника “Имена”

Водещ:    Аз се казвам………….Кръстена съм на……..

Представят се всички присъстващи

ІІІ. Техника “Открита дискусия”

Водещ:    Моля тези,които играят с децата си , да си вдигнат дясната ръка

                 Родители се провокират да споделят кога и на какви игри играят с децата си

Водещ:  Моля тези, които не играят с децата си да си вдигнат лявата ръка?

 Родители споделят причините, поради които не играят с децата си

Водещ:   Много често, когато чуем думите “Само играе”, отнасящи се за дете, ни става ясно, че някой не разбира живота на детето.

Игрите на децата съвсем не са игри и на тях трябва да се гледа като на най-значителното и дълбокомислено занимание за тази възраст.

Водещ:Трябва ли да контролираме игрите на децата?

Родителите и учителите споделят мненията си.

ІV.Техника “Да играем заедно”

Водещ:  Пред вас има разнообразни материали - има ги във всяко домакинство. Ще играем по групи, за да се обогатим взаимно с още по- интересни игри.

Родителите се разделят на групи и всяка група , изработва разнообразни играчки от предоставените материали.

Работят около 15  минути.

Всяка група си избира говорител ,който да сподели идеята и начина за изработване на играчката.

Водещ:   Ще се радвам,ако вие направите заедно с детето си у дома.

всичко, което направихме днес,

Водещ:  За спомен от нашата среща ви подаряваме играта “Вълшебни фигури”. Предлагам да я изиграем заедно сега, а в къщи вие често да я играете с децата.

На участниците се раздават картончета с нарисувани с точки предмети,които след като се свържат,нарисувания образ “оживява”

Играе се играта

Споделяне по желание на участниците

Работна Мецана

Когато попитат детето дали иска да ходи на детска градина, то се усмихва радостно и кимва.

В момента, в който то се озове в непозната обстановка, когато види, че майка му си тръгва, а около него има само непознати лели и деца, които го разглеждат, детето се отчайва и разплаква. Подобно състояние може да продължи ден, два или седмици.
Може да се случи и нещо друго - ако малчуганът е общителен, той лесно се прощава с майка си първия ден и смело влиза в яслата.
Той е пълен с очаквания и даже не подозира, че вместо изненади го очакват разочарования. Той иска да си играе с кубчета, а вместо това го обличат и го водят на разходка, иска да спи, а го слагат на масата, другите деца му взимат играчките и т.н. И най-важното - няма я мама, която да го гушка и успокоява...
На следващия ден детето едва ли ще има желание да ходи на ясли, по-скоро ще плаче и ще се гушка в майка си.

За щастие, не всички деца преживяват толкова тежко този нов етап от живота си. Възпитателите отбелязват, че най-лесно се адаптират децата от многодетни семейства /които са разбрали, че не само те са център на внимание/ и тези от семейства, където децата се приемат като равноправни, а не като играчки .

Ако все пак детето Ви плаче при раздялата си с Вас, не се отчайвайте - след определен период на адаптация, то няма да се разстройва толкова много заради липсата ви.

Помислете си дали малчуганът ще се тревожи толкова, ако в яслата го води не майката или бащата, а друг член на семейството.

Ако с някой от тях детето се чувства по-комфортно, то докато се адаптира - нека го води баба му или брат/сестра/.

Попитайте възпитателя колко продължително плаче детето ви след като си тръгнете. Ако се успокоява бързо, то можете спокойно да отидете на работа - детето ви се чувства добре.

Ако плаче дълго време, постарайте се да разберете какви занимания и играчки му харесват - интересна книжка, ярка играчка, игри с приятелчета. След това всяка сутрин, докато го приготвяте за яслата, му говорете какви интересни занимания и хубави играчки го очакват там. Говорете му, дори когато то още не може да приказва, за да ви отговори.

Какво да направите ако се окаже, че детето е плакало през целия ден? Можете да му предложите да вземе със себе си играчката, която му е любима. Друга интересна идея е, да му дадете един ключ/който е ненужен/ и да му обясните, че това е единственият ключ от дома ви и без него мама и татко не могат да се приберат.
Така детето ще бъде сигурно, че ще го вземете следобед от яслата, а няма да го ''забравите'' и ще почувства любовта ви.

Важно е, когато водите детето на ясла да бъдете спокойни и уверени. В противен случай то ще долови безспокойството ви и ще се разстрои още повече.
Не позволявайте сълзите и молбите му да надделеят и вие да го приберете у дома, за да не ходи на градина.

Знаейки,че раздялата сутрин е трудна и за двама ви - създайте си някакъв ''ритуал'' за сбогуване - въздушна целувка, прегръдка или нещо друго.

Когато го взимате от яслата /градината/ дори да сте уморени или изнервени - постарайте се да не го показвате. Нека детето да почувства, че сте очаквали този момент и се радвате ! Погалете го, целунете го. Бъдете внимателни, похвалете го. Отидете в парка - дори да нямате достатъчно време или да сте уморени.

Всичко това ще помогне на детето да разбере, че родителите му го обичат и че с нетърпение са очаквали прибирането му от яслата/градината/. Това ще помогне на детето да се адаптира по-бързо и да не преживява толкова тежко раздялата си с вас всяка сутрин.