Напълно съм съгласна с теб по въпроса за чиновете! Тяхното място е в училище! Наистина не мога да разбера желанието и манията на  някои хора да въведат училищния начин на живот и в детската градина...

За моя радост нашата директорка е прекрасен човек и професионалист, който мисли преди всичко за здравето, благополучието и щастливото детство на децата в детската градина. Работи по различни проекти, някои от които спечели. Сградата е стара, но тухлена, с просторни слънчеви стаи. През лятото я ремонтираха, санираха, смениха дограмите, боядисаха в много приятни цветове стените... Надявахме се, че ще ни закупят и нови мебели и масички, но парите не стигнаха... Много харесахме едни масички с трапецовидна форма, удобни за различна подредба и организация в занималнята... Ама ще се наложи да си бъдем с онези стари зелени масички с надраскани от годините плотове... Но все пак са си масички, а не чинове...

 

Чиновете в градината в която работя са "заварено положение" и за мен, и за директорката. Двете имаме еднакъв стаж в тази градина. Иначе казано - от скоро. Чиновете са взети преди години. Закупихме маси, точно с трапецовидната форма за която споменаваш. Наистина са и удобни, и функционални....Когато се закупиха обаче, групите, които бяха подготвителни - колегите заявиха, че ще си работят на чиновете и така две групи тази година остават без маси и...искат не искат - на чинове.

След като изложих "официално" аргументите си против тях /чиновете/, директорката каза, че за сега ситуацията е такава. От тук на сетне...ще се мисли по въпроса...Понякога първо трябва да търсим вината и в нас. След като едни ги искат, други не - така се получава...

Мисля, че когато в колектива има крайно противоположни мнения (за и против), крайното решение трябва да го вземе директорката... и нека да помисли и за децата...

Колеги, аз съм направо изумена от това, което пишете. Каква работа имат чиновете в детската градина. За мен чиновете са излишни даже и в училище. Вашата директорка трябва да се вземе в ръце и да ги подмени с хубави малки масички, които са подходящи за тяхната възраст. Тук е необходимо управленско решение. Това, че е подготвителна група не означава да се пренесе училището в  детската градина.

Чинове, чинчета...едни такива бели, единични...но чинчета...Подменихме масите в градината с трапецовидни, цветни, обаче...за подготвителна група си остават...чинчетата, за сега. Двете миналогодишни подготвителни групи в момента на закупуване на масите си останаха с чиновете, които се предават в наследство на всяка следваща подготвителна...Така стоят нещата към момента...

Не знам в каква градина работите и какви са възможностите на вашите родители, но опитайте се да потърсите съдействие от тях и да закупите масички и те да бъдат за вашата група, така ще може да премахнете поне за едната група.

Против съм чиновете в градината, изумена съм  от това. Тяхното място е
в училище! При нас поставяме един много малък чин и го обособяваме, като
кът на ученика. В свободните игрови моменти, децата играят на него като
ученици.

Придържам се към мнението на 
   ina, че подготвителна група не означава да се пренесе училището в  детската градина.

Така де, и аз това искам да кажа с написаното и понеже до сега не ми се беше случвало, поставих въпроса и тук, в блога, за да разбера има ли подобни случаи и в други градини...

Наистина, ти в градина ли си или в училище?!

Ами къде са родителите?! Организирай ги, намерете си пари и си купете нови маси! Има толкова варианти да си съберете пари: благотворителни базари, представления, търгове с наддавания за детски произведения или за кукли, или каквото там решиш! Може би ще ви отнеме повечко време да съберете толкова пари, но така може да решите проблема с това безобразие!

Сещам се за още нещо: обикновено се събират някакви пари за материали в началото на годината: тъй като на подготвителната група разните учебни тетрадки се закупуват от държавата, част от тези пари също могат да се отделят за масички. Боже, още един абсурд: държавата НЕ ДАВА пари за играчки в детската градина, но дава пари за учебни тетрадки! Напълно съзвучен с абсурда с чиновете: на чиновете ще си рабоооооооооотите с държавните тетрадки, докато поумнеете!

Да, Галя, в детска градина работя....все още....Интересен факт, който ще споделя с вас...Бях в едно училище в стаята на подготвителна група към училището и там има маси, от онези старите, но маси...

Да събираме пари от родителите??? В последната година от престоя на децата им в детската градина?!? Нито е редно, нито е етично...Масите, които миналата година се закупиха в градината бяха заплатени от общината. Всяка група си избра дори цвета на масите...Ние също, като мислехме, че ще са си "наши"....Да, обаче се оказаха временно "наши"...

Иначе казано - мисията е невъзможна в момента. В края на учебната година на съвета изложих аргументи, доводи, каквото искаш...Влязох в конфронтация и...За сега - така. Проблемът ще бъде разрешен във времето, може би със следващите подготвителни групи...Ако колегите се откажат от чиновете...Някои изказаха мнение, че са против, други чакат с нетърпение пренасянето им /на чиновете/ в групите.

В главата ми се върти следната мисъл: Детския учител не е начален и едни чинове начални няма да ни "направят"....

И така до следващата ми подготвителна група, когато отново ще надам вой, ако ги има...или ако аз съм там....

Тогава предлагам тези ваши колеги, които толкова си искат чинове да си ги вземат в техните групи и да ви освободят на вас масичките.

Не  исках да коментирам вътрешния спор, който водите в детското заведение, но повече не мога да остана в мълчание. Учудват ме много неща в този спор и най-силно ме учудва това, че Вие сте лишена от възможност сама да определяте как ще бъде организирана материалната среда в групата. Ами материалната среда е в много тясна връзка с духовните излъчвания въобще. Как ще работите с такава нагласа? Пиша от позицията на директор на детско заведение. Дълго се въздържах да пиша по тази тема, но душата ми се изпълваше с все по-силно недоумение заради факта, че е възможно да съществува такъв спор. Учителят трябва да има правото да взема решения по въпроси, свързани с организирането на материалното пространство на своите деца. Аз съм категорично против замяната на маси с чинове. Освен че се посяга на атмосферата, която трябва да е изпълнена с топлота и интимност, нарушава се и Наредба N 3 на МНЗn236.doc

Желая Ви успех и Ви подкрепям!

  Здравейте колеги!Още една седмица съм в отпуск, но както и Вие, така и аз се вълнувам- новата учебна година е на прага.И защо ли и ние имаме същият проблем? Чинчета в подготвителна група? Категорично - не ! Даже днес се чухме с колежката и твърдо ще отстояваме позициите си/ ние също ще сме Пг/. Миналата година ми се е налагало да замествам колежките от Пг. Те бяха с такива чинчета за каквито   daleto говори. 28 деца в групата, доста едрички,въздухът не достигаше... В такава обстановка съм казала, че няма да работя.Много се радвам, че всички писали до тук мислим еднакво. От сърце на всички предучилищници желая успешна учебна година!

Здравейте и от мен, и пак за малко. Имам компютърни затруднения, но - чиновете в детската градина като основна обстановка са писъка на безумието на стремежа към научно мислене и подготовка за училище. Оставям го без коментар, защото просто е безумно, няма друга дума.

  По молба на Д.Димитров поради технически проблеми пускам от негово име и с негово разрешение част от писмо, което ми е изпратил:

"                                         Уважаеми колеги,
с върховно изумление, недоумение и мигновенно възникнал яд, прочетох, че е ВЪЗМОЖНА такава тема. За мен това е гавра с децата, гавра с вас и с институцията "Детска градина".
Считам, че е връх на Безумието дори да се помисли това нещо, а камо ли - да се направи.
Обратно - децата до ІV клас трябва да са в много по-човешката обстановка на занималнята /която пък трябва да стане по-"семейна"/;
И за бъде Абсурдът пълен - в духа на псевдонаучните напъни за ликвидиране на възпитателната същност на ДГ и пълното съкращаване на детството - чрез изтласкването на ИГРАТА, ще ви предложа да въведете следния вариант - съобразно принципа за приемственост: в ІV група - по 1 чин на дете; в ІІІ група - по 1/2 чин на дете; във ІІ група - по 1/4 чин на дете. /Е, поне ще запазим духа на І група/.
Моля Ви, не отстъпвайте!
Желая Ви успех!
Д. Димитров, ЮЗУ, катедра "Предучилищна педагогика" "

Питаш, Дале дали чиновете имат място в ДГ?! Не, нямат. Но нямат място и колегите ти, които искат да имат в ПГ чинове. Като си държат на тях, да отиват в уч-щата да работят.

 Предложението на Гери е най-удачното поне според мен.

 Интересно ми е какво е мнението и на пом.възпитателите?! Хммм....това сервиране, хранене по чинове?! Странно е:)))

Пожелавам ви късмет, и дано скоро проблема се реши. А ти ще споделиш, нали?

Аз не питам...Само така...задавам риторично въпрос, на който отдавна съм дала отрицателен отговор...

Да, странно е, наистина...На какво мнение са помощник възпитателите??? В нашата група и трите не ги ИСКАМЕ....Чиновете....

Дали ще се реши проблема още тази година е под един голям въпрос...По-скоро везните се накланят към не....Ако нещо се случи в положителна посока, то ще е за следващата година, ако и следващите колеги, които тогава бъдат подготвителна заемат позиция - няма място за чинове в градината....А аз следваща подготвителна на чинове няма да "имам"...Или те - чиновете ще се махат, или аз...

И отново пиша - чиновете бяха заварено положение и за мен, и за директорката...Ще се мисли сериозно по въпроса бяха нейните думи след "изложените" аргументи....Миналата година, когато се купуваха маси - нови - за градината, тогавашните подготвителни групи /хората, които трябваше да вземат решение, колегите, заявиха че нямат нужда от маси./ Е, сега по тази причина нашите маси отидоха в първа група, а ние??? Знаете вече....

Много странно! От споделеното разбирам, че в София преди (не знам колко ) години, работещите в ДГ са били заразени с вируса "Чинове в подготвителна група".  Той не е пощадил и градината, в която аз работя.

А имат ли място чиновете в детската градина! Отговорът ми е категоричен- НЕ. ЧИНОВЕТЕ НЯМАТ МЯСТО ! И знам, че през следващата учебна година (тогава децата ми ще са в ПГ) няма да ги допусна в моята група.

Чета и мисля,мисля и чета,и по-едно време се усещам,че съм спряла да мисля,а само гледам в една точка.И се питам и питам-колко деца ще бъдат притеснени и лишени от възможността да се чувстват свободни в пространството и то заради приумицата на някой си и колко години ще минат,докато се реши проблема,а това,определено е проблем?И пак ще попитам,след като има наредба и нормативни изисквания за престоя на децата в ДГ,какво прави прословутото ХЕИ?И все си мисля че Директорът може да реши казуса,но  е и истина,че когато в колектива няма единоборство...едни искат,други-не,позната история.За някои неща трудно увираме.Аз бях първата,която постави въпроса за поставяне на дозатори с течен сапун,децата се миеха с марлени торбички с поставен в тях сапун...Е като гракнаха колегите-щели да разливат децата сапуна,щели да счупат дозаторите...Да,ама не-точно за 1 седмица децата се научиха,защото им харесва хубавото.Та така,мили колеги.Сега съм на ход с въвеждането на еднократни кърпи...

Питам се,на кого е нужно да "напъва" децата да станат по-големи.Та дори това да е свързано с поставянето на чинове в стаята на ПГ.Вместо да се стремим към максимален комфорт  за децата, ние се опитваме да ги вкараме  рано в "рамката" на училището.Много дълги години ще седят по чинове и ще бъдат ученици.Нека ги оставим да бъдат още малко деца.!

mucun,в нашата ДГ еднократните кърпи са от 2-3 години. 

 

Знам,че в повечето градини е така,но в нашата имаме оборудвано голямо перално помещение с щат и всичко се пере в градината.Това е облекчение за родителите,но специално за кърпите съм резервирана,защото,нали знаеш в малките групи  как е ,а за яслената група да не говорим.Но и това ще стане лека-полека,трябва време...

Нали знаеш, че в нашата мила родина всичко нелогично и неправилно е законно и братно. Да се надяваме, че нещата ще се променят в близко бъдеще!

ненормално е през лятото да няма ресурсни учители. защо ги няма?

И аз това се питам, но ресурсните учители се водят не само към ДГ а и към училищата. Поне в Бургас е така. През летния период всички са в отпуск.

ресурсните учители са наети от ресурсния център. който ги преостъпва на училищата и ДГ за определен брой часове. що не звъннете в ресурсния център да ги питате защо няма програма за вашите деца със СОП, които са си в ДГ през лятото?

"Допълнителни услуги" в детските градини-имам в предвид по какъв начин могат да се организират курсове по танци,музика и т.н.Много Ви моля дайте отговор и идеи ,защото мисля че не е удачно да си фирма ,защото ваканциите остават непокритиБлагодаря Ви предварително!!!!!!

Елина аз не можах да разбера въпроса изобщо

а) кой да организира? и

б) какво значи това: "мисля че не е удачно да си фирма ,защото ваканциите остават непокрити" кой да е фирма, с какво да са покрити ваканциите - с дейности или със заплащане на който "е фирма"?

Мария пратих ти  писмо -лично отвори си пощата за да го прочетеш.благодаря ти предварително!

elina, /това име не е толкова често срещано и ми прави впечатление/ - ще се опитам да отговоря - допълнителни услуги в детските градини може да се извършват само при сключване на договор между съответна фирма, правоспособна да извършва такива услуги или физическо лице, регистрирано по Търговския закон с необходимата квалификация. Решение за извършване на такива услуги в детска градина се взема на педагогически съвет и се организира конкурс за изпълнители по документи, като в крайна сметка настоятелството сключва договор  с избраните изпълнители, съобразявайки се с детската градина като трета страна по договора. Законово, нито един педагог не може да извършва дори като фирма такива услуги в собствената си детска градина, защото веднага попада под ударите на закона, т.е. ако има фирма за такива услуги или е регистриран като физическо лице с право да извършва такива услуги, той може да участва в конкурси и да реализира услугите си навсякъде другаде, освен в местоработата си.

  Тоест, ако правилно съм разбрала смисъла на въпроса ти, ако ти като педагог искаш да имаш допълнителен доход, влагайки своя труд, умения, талант и квалификация, това по никакъв начин не може да става на уговорка - изисква се законова регистрация и освен това не може да бъде реализирано в местоработата ти.

Здравей!

Благодаря ти за отговора но тук става въпрос за някъкви "смешни" суми на месец,затова не виждам как мога да се осигурявам на сума по-голяма от това което ще взема .Точно по тази причина питам как по друг начин може да стане това .

 

Има някакво недоразумение в този въпрос. Какво значи да се осигуряваш на по-големи суми. Ние, мисля разговаряме за допълнителна дейност, която няма нищо общо със заплатата на учителя и осигуровките, които той плаща. Тази допълнителна дейност се регламентира по начин, различен от постоянния трудов договор и съответно данъците и осигуровките, които се дължат към нея са базирани на реалната сума, посочена в гражданския договор или в друг вид договор и счетоводната сметка в края на годината при подаване на годишната данъчна декларация.

  Елина, ако това не те удовлетворява като отговор, моля да зададеш въпроса си коректно и с необходимите уточнения, за да не разговаряме по принцип.

Здравей Златина! Добре дошла в нашата общност!

Поставяш много сериозен проблем, който ме вълнува  от доста време.  

Имах намерение да пиша, но ангажименти у дома със здравето на близък ме бавят. Имам наблюдения и мой  личен опит и ще го споделя в следващи дни (пак по същите причини). Но проблемът наистина е много сериозен.

да наистина проблема е много сериозен, но много зависи как о под какъв ъгл ще бъде разгледан.

благодаря че сте се заинтерсували. и се надявам да сме си полезни с мнения идеи и пощни разработки.

 

Съгласна съм, че натовареността на групите е много голяма, но не съм съгласна с това, че децата трябва да се гледат извън гранидината. Присъствието на такива деца в детската градина е важно, както за тяхното социално развитие, така и за интелектуалното им израстване. Друг е въпроса каква е степента на тяхното заболяване. При всички случаи деца с по-лека форма на заболяване е добре да бъдат в градината. Освен това тук е мястото и на педагога да приобщи това дете към другите, останалите деца се учат на повече толерантност и от малки разбират, че хората не са еднакви. Така, че ако едно дете в групата не е проблем.

Необходима тема, важна тема....

Толкова много мисли ме вълнуват покрай нея, че се чудя от къде за започна, а и в един коментар едва ли ще мога да споделя всичко, което би ми се искало да кажа...Поне ще опитам.

В предишната ми градина като приехме първа група и в един момент се оказа че имаме едно дете със синдром на Даун, едно с церебрална парализа и друго с бронхиална астма. В групата беше записано и дете със заешка уста /не го зная медицинския термин/, на което предстоеше операция и докато бях там, не дойде. Говорила съм с майка му, която предпочиташе да го гледат у дома, докато мине поредната операция.

Градината ни беше съвсем обикновена, не специализирана, но се приемаха и деца със СОП. Всичко започна от една фондация, директорката ни запозна с идеята, ние се съгласихме и от общината назначиха ресурсен учител към градината.

До тук - добре. Нямахме и представа какво ще се иска от нас, нямахме и нужната подготовка. водени бяхме само от мисълта да направим добро...

В градината имаше още дете с аутизъм, две с увредено зрение /от кувьоз/ и други случаи, за които не мога да кажа подробности, т.к. децата бяха в други групи.

И започнахме да се учим в движение. Четяхме, питахме. тази Наредба 6 с буквите я изядохме. Намаляване бройката на децата в групата като цяло!? Престой до обяд!? Ресурсната ги взимаше по график, но през останалото време децата бяха по цял ден в групите. В групата срещу моята имаше дете с много диагнози. Останалите деца започнаха да подражават. При мен, детето със Даун имаше социален придружител, но лелята на групата се справяше по-добре от нея, от придружителя. Детето със церебралната парализа майката не желаеше да го освидетелства. не желаеше, но по-борбена майка не съм срещала през живота си. Разказваше как го е изправила на крака от жив труп. Как го е мятала върху дюшеци - по препоръка на доктора естествено и наистина го беше изправила.

При мен децата дойдоха от първа група и някак си наистина останалите мъничета ги приемаха по по детски. Дали е с разбиране? Не зная. Държаха се дружелюбно, но в по-големите групи възникнаха проблеми - подражание, имитиране..

Много от колегите си признаха, че не могат понякога да овладеят ситуациите при които се получава пълен крах - несправяне с нервни изблици и кризи. Решихме и поканихме специалист, който да ни каже къде грешим...

Внимателно бяха изслушани колегите с по-тежки случаи, защото има и такива. Запомнила съм думите на специалиста: Колеги, разбирам милосърдието ви, човещината, разбирането, но и вие разберете, че всичките ви добри помисли са до момента на първото посягане към успокоителното от вас и до момента в който се почувствате в тежест на вашите семейства и деца. Само разбиране не е достатъчно, а специалисти, които специално са обучени за целта, защото в тези случаи нямаме право на грешки, на неправилно отреагирване...

А аз през цялото време си мислех: Добре де, при мен са още малки. Каквото и да направим като цяло в групата, виждахме напредък и при децата със СОП. Радваме се на всеки техен успех. Родителите на децата - грижовни, загрижени, но децата по цял ден стоят в градината. Питах се: Тези дечица изведнъж от тишина попадат в някакъв градински хаос /за тях/. Знаете как е. Нищо че при нас като малка група имаше и отсъстващи. Може би и за това да не усещахме натоварване и все пак...Не трябва ли на обяд да си бъдат в тяхната си къща, в тяхната си стая, в тяхното си легло?...Там, където всичко е познато и където е тяхното спокойствие...Ние си мислим, че ги социализираме, но на каква цена? За децата става дума. Знаем ли какво им е в главичките. Следобяд при тези деца се наблюдаваше явна умора, въпреки следобедния сън. Понякога дори забелязвах, че не са адекватни. Стоят на едно място, нищо не правят, личица тъжни...

Това е едната страна на интеграцията. Децата със СОП да бъдат в масовите градини. А другата страна е: Как всичко това влияе на останалите деца? Има ли начин да се разбере? Имаме ли право да се нагърбваме със задачи, които не са ни по силите? Та ние сме минали само на изпит "Рехабилитационна педагогика" и толкова. Имаме ли нужната подготовка? Знаем ли как да работим с децата със СОП? За тяхно добро, не за наше...Защото наистина нямаме право на грешки. При нас ресурсната ни обясняваше какво-що, но достатъчно ли е? Аз мисля че не е. Трябва допълнително обучение и запознаване със всеки случай по отделно.

И последно за сега...Кой може да отговори на въпроса как влияе на останалите деца всеки отделен случай? Бройката в групите постоянно се качва на горе, а децата със СОП имат необходимост от постоянно внимание. При мен имаше социален придружител /как си изпълняваше функциите е отделна тема/, лелята на групата имаше подход към всяко дете поотделно, но там където учителката е сама и няма на кого да разчита???

Има какво още да се направи в тази посока. Наредба ли да се променя, допълнително хора ли да се ангажират, но ако наистина ще се прави добро, нека бъде ДОБРО за децата със СОП, защото наистина нямаме право на грешки и това се отнася за всички деца и за всеки случай поотделно....

Писах, писах и...написаното излетя във виртуалното пространство. Сутринта ще си опитам да го възпроизведа отново....

Колеги, благодаря Ви за сериозната тема, която поставяте и най-вече за сериозния начин, по който я поставяте. Аз лично нямам почти никакъв опит от работа с деца със специални образователни потребности, но, макар и отстрани, виждам колоко необмислено нормативно, законово и социално е поставен този въпрос. Както винаги, дали поради криворазбароано мисосърдие и цивилизованост, а може би най-вече чисто поради професионален профанизъм, хората които съчиняват наредбите, нямат нужната представа какво на практика означава интегриране на дете със СОП м масова детскоградинска група. На преден план стои единствено идеята да се направи добро на самото дете, без да се отчита факта, че да правиш добро със завързани очи, обикновено означава да избодеш много очи.Аз лично приветствам идеята за социализация на такива деца, намирам за абсолютно необходимо на тях да им бъде осигурено обучение и възпитание в среда на нормалноразвиващи се деца. По това спор няма що се касае за добрата посока в развитието на детето. Но...въпросът е КАК точно да бъде направено това, без да травмира както самото дете, така и децата около него, а и персонала. За никого не е тайна, че нормативното осигуряване само на ресурсен учител и възможността за по-малък брой деца в групата въобще не решава проблема. За да се работи с деца със СОП, необходимо е целият педагогически екип да има качествена подготовка, както и необходимите морални и психически качества. Това за момента просто липсва в схемата - просто ние, както винаги, слагаме каруцата пред коня, хвърляме хората във водопада и ги оставяме на принципа:"Невольоооо!" да се учат, което е осъдително и не прави добро на никого - нито на въросното дете, нито на семейството му, нито на останалите деца в групата, нито на педагозите.

   Когато се замисля за въпроси от тази величина, често стигам до извода, че ние, българите нямаме ясна представа за понятието "хуманност". В нашите южноевропейски мозъци често това е една оренталска смесица от жалостивост, подаяние и много състрадателни приказки. Нещо, което е на светлинни години от идеята за истинска хуманност и ваимопомощ.

Това нахвърлях преди повече от 2 месеца. Бе много спонтанно. Провокира ме тема в общност Начално образование и въпросите, които си задавах тогава си задавам и днес: Всички ли деца със СОП ще интегрираме в ЦДГ или само обучаемите? Нормативните документи не ми дават отговор. Защо?

И така...

Искам да споделя.......

Работех като учител по музика. Така се случи, че допълвах норматива си в Специализирана ДГ – за деца със СОП. Директорката – дефектолог по образование и призвание, колегите в групите - също дефектолози. Освен тях – психолог, специалени педагози, кинезитерапевти и др. специалисти на  4-часов работен ден; много обслужващ персонал.

За всяко дете – индивидуален план за развитието му, направен с участието на всеки един от специалистите ( включително и аз), подписан  от директора и родител на детето.

В края на първата година от откриването на СДГ, по линия на Фондация „Спасете децата”, в някои градове от страната пристигна т.н. „Шарен автобус”- екип от английски специалист за работа с деца със СОП и доброволци ( млади българи и чужденец, специализанти в Англия – за съжаление не помня  в кое учебно заведение). При нас останаха 5 дни. Работеха с децата. Обсъждахме видяното и преживяното.

КАКВО НАУЧИХ ОТ ТЯХ:

1.       В Англия обучаемо дете със СОП посещава училище и детска градина, придружено от т.н. у нас ресурсен учител и един от родителите. Защо и родител – за да знае с каво и как да помогне на детето си у дома в подготовката му за следващия ден в училище.

2.       За всяко дете със СОП – индивидуален план за обучение ( „два еднакви аутиста няма”, за децата със СОП няма „календарна възраст”).

ЩЕ РАЗКАЖА  ДВЕ СИТУАЦИИ ОТ ТЕЗИ ПЕТ ДНИ.

Първа ситуация ( тук съм участник)

Дете (да го наречем В.... –диагнозата не помня), майката на детето, доброволец (пр. К....) и аз сме на една масичка. Материали – къси мъжки и детски чорапи, от текстил изрязани „уши”, копчета, прежда,ножичка, лепило, четка за лепило; пластмасово шише (1,5л), темперни бои, четка. Модели – „кон” от мъжки къс чорап; същото по големина пластмасово шише, декорирано с разноцветни линии, точки, петна.

К.... търпеливо привличаше вниманието на детето към един от моделите – кончето „подскачаше”, „бягаше”, „цвилеше”, „тропаше”, шишето се „въртеше”, в него имаше ту цвете, ту обикновена клонка, ту знаменце... Аз и майката нетърпеливи подканяхме детето: „Хайде, В..., какво искаш да направим?... Докато ни дадоха да разберем, че трябва да спрем с подканянето, а и че не ние ще правим, а В…ще прави.

Някъде към петнадесетата минута В... взе чорапче (детско). Тогава К... го сложи на ръката на детето, а моделът на своята. Бях помолена да преместя шишетата и материалите за работа с тях другаде. Пак много търпеливо К... започна да обяснява на В..., че кончето –дете прилича на своята майка, като нея има очи, уши, опашка..., че ако иска и той да си има конче от чорапче, трябва да му залепи уши, да направи опашка, да му сложи очи... Не много скоро В... посегна към ножицата. Аз се опитах да му приближа конците, но бях спряна.....”Нека той сам!” Всяко самостоятелно действие на детето бе поощрявано. РЕЗУЛТАТЪТ: След почти час работа с това дете – „конче” с опашка от 2 конеца, с едно око и  без уши.

На обсъждането имах много ВЪПРОСИ: Защо ме спирахте, когато исках да помогна на детето? Защо не настоявахте детето да завърши започнатото? След отговорите им  ИЗВОДЪТ беше: Не е важен крайният продукт (в случая „кончето” от чорап). Важно е, че В.... е пожелал да работи, че е рязал, че е лепил сам, т.е. действията и операциите, които е извършил сам. Това, че усвоени преди това умения ( рязане на конци с ножица) се сетил, че ще му послужат в нова конкретна ситуация. Пак питах: В следващ ден може ли да го завърши? ( Нали ние все гоним краен резултат!) Отговор: Да, предложете му го, но заедно с нещо друго. Ако детето избере да го завърши утре, да го завърши. Ако избере това да се случи след една седмица – нека да е след една седмица. Ако не желае - нека остане недовършено.

Втора ситуация (тук само наблюдавам)

А..(дете с аутизъм). Доброволката Т...( специализант за работа с деца с аутизъм).

На пода – голям найлон и голям леген .

А.. е облечена в дълъг дъждобран.

Пред А...Т.... бавно сипваше в легена вода, докато почти го напълни. Сипа бавно и препарат.  През цялото времеТ... говореше, че ще си играят много забавно двете. Вниманието на детето бе ангажирано едва, когато Т... започна да пляска с ръце във водата. Включи се и А....Така от препарата и действията на детето се получи много пяна, а Т... повтаряше през целите 5 минути почти „Браво! Браво! Колко е весело!” После с гъба от дунапрен Т... вземаше от пяната и я пускаше от високо в легена, докато А... я забеляза , започна да я следи с поглед и се изправи, за да може да я хваща. Тогава Т... взе обръч и по него започна да прави „облачета” от пяна, докато А... забележи и тази промяна и започна да протяга ръце, да хваща обръча. Обръча Т... вдигаше все по-нагоре и повтаряше „Достигни го, достигни го!”

Целта на Т.... бе да накара А... да скочи. ( Нов опит за детето – нещо, което е високо, можеш достигнеш като подскочиш!). Получи се!

От тази ситуация изводът за мен е: ЗНАНИЕ ( за всеки отделен случай КАКВО, КОГА и КАК) И ТЪРПЕНИЕ.

ЗАЩО ВИ РАЗКАЗВАМ ВСИЧКО ТОВА ЛИ?

 Защото за пръв път видях как работят другаде с тези деца.

 Не съм дефектолог. С обща и детска психология , с популярна психология, пък дори и със публикации в специализирани сайтове за деца със СОП не се стига до същността на проблемите на тези деца и не им се помага да натрупат онзи минимум от умения и опит, които ще им помогнат да са полезни на себе си. Не може  да се помогне дори на малкото запазено читаво зрънце да порасне толкова, колкото може. Затова и в първата ситуация, която описах, допуснах много грешки. Вероятно някой ще каже, че са дребни.  Дребни, но имаме ли право дори на дребни грешки в работата си с тези деца?

Убедена съм, че децата със СОП имат нужда от обгрижване, търпение и много любов. „Не е страшно да си различен! Страшно е да не си обичан!” е мотото на директорката и колегите от  Специализираната детска градина. Разказаха ми, че не отдавна, на голяма сцена, заедно с деца и родители са отбелязали 10-годишния си рожден ден. Изпитвам преклонение и респект към труда им, защото са специалисти и малкото, което знам, съм научила от тях.

Гледах филма за децата от Могилино. Гледах и този на Ани Салич след една година. В него видях познати лица –  логопед, дефектолог, кинезитерапевт от същата Специализирана детска градина. Ако и вие сте го  гледали, картината бе много различна, нали? Да, да,  определено бе различна ...

В следващ ден ще ви разкажа и за личния ми опит  в интегрирането на деца със СОП от по-ново време. Не наблюдавах, а "интегрирах".

СЛЕДВАЩИ СИТУАЦИИ ОТ ПО-НОВО ВРЕМЕ......

Работя като учител в група. Децата са в ПГ. Работим по програмна система „Ръка за ръка”.

Децата са 24, от които 4 със СОП: 2 деца със синдром на Даун, 1 дете с аутизъм и 1 - хиперактивно с дефицит на внимание. Първите 3 са за втора година в ПГ, посещават групата до обяд. Хиперактивното дете е цял ден.

Т.к. сме в ПГ и имаме най-много деца със СОП в групата, единственият ресурсен учител е всеки ден при нас по време на обучаващите ситуации преди обяд. ( ДГ е с 4 групи, има 1 ресурсен учител на 4-часов работен ден, а в останалите 3 групи има минимум по 2 деца със СОП. Не се чудете, това е от реалността. Не ми казвайте какво пише в нормативния докумен, след като никой не контролира дали този документ се спазва от крайния изпълнител - директорът ).

Първа ситуация

Есен. Последни топли дни. На двора сме, преди обяд.

Уреди на площадката има, пособия за игра на открито – също. Всички деца  са се разпръснали на групички, по единично и пада игра. Едното дете-даун се катери по влакчето, другото - бяга след  топката  с момчетата по затревената част около площадката....Хиперактивното дете е навсякъде.....и във всеки момент от него очаквам всичко.

Забелязвам, че З......(детето с аутизъм) притичва ту към зелената площ около площадката, от там към пясъчника, и пак.., и пак...Приближавам и виждам, че много задълбочено забожда клечици в пясъчника. За мен прави торта от пясък със свещички-клечици, но дали е така? Нямам време да проследя до кога, как, да използвам тази негова спонтанна ангажираност с дейност за да вляза в контакт с него (той рядко говореше с нас). Защо? Защото съм сама на двора и нося отговорност за още 20 деца в този ден, които са навсякъде по площадката. Единственото, което можех да направя за З..... в този момент е децата близо до него случайно или злонамерено да не разрушат това, което прави.  Достатъчно ли е за дете като З.......? Отговарям си сама – НЕ!

Втора ситуация

В същата група, през зимата. Обучаваща ситуация по математика. На всяка маса – работни тетрадки и флумастри за всяко дете. На последната маса – ресурсният учител с четирите(?) деца със СОП.

По средата на фронталната работа забелязвам, че по пода в различна посока хвърчат флумастри. Послеждам към масата с ресурсния учител – той безпомощно вдига рамене и ми сочи под масата. Там е Р......( момиченце, със синдром на  Даун. Само ще вметна, че обичта ни бе взаимна. ) и разхвърля флумастрите си, защото ресурсният учител не й позволил да драска в работната тетрадка, преди да е дошъл момента за това.  Прекъснах работата си с останалите деца и започнаха опитите ми за изваждането на Р..... из под масата –  с молба,  с по- взискателен тон...Успях да я накарам да излезе, но все още фрустрирана и усетила се център на внимание от страна на всички, започна нещо, което не искам да описвам. Само казах; „Деца, обличайте якетата, излизаме навън!”, за да не наблюдават случващото се. Децата с лелята на групата излязоха на двора, а беше кучешки студ! ( Ако лелята ми бе втора смяна?). Ресурсният учител отиде в друга група, а аз останах при Р....., но от безсилие да я спра, вече плачех....

Споделих случилото  се с директорката. Каза ми: „Много присърце вземаш всичко!”

По средата на учебната година напуснах детската градина, в която интегрирахме деца със СОП, съобразно условията, които поставяха нормативните документи и ръководството на детската градина.

Сега работя в друга ДГ с 36 деца по списък. ( Кой нормативен документ позволява такъв брой деца? При толкова деца налице ли е нормална среда за възпитание и обучение?) Средната ни месечна посещаемост през последните месеци не пада под 30. Ако имахме дори освидетелствани деца със СОП ( Не че нямаме хиперактивни с дефицити и други почти на границата, но неосвидетелствани?!), дали ще е по силите ни да ги интегрираме?! Подготвени ли сме ние, детските учители, да интегрираме тези деца? Дали с някакъв квалификационен курс от няколко дни ще сме готови, ако не да помогнем на деца със СОП, поне да не им навредим с престоя им в детската градина?  Изпит по РХП не съм държала, но съм учила 2 семестъра Анатомия на детето и Педиатрия. Това прави ли ме педиатър?

 

 

 

 

Колеги, много моля да да бъда разбрана добре. Не съм против интеграцията на деца със СОП , а против - това да става през летния период. Нямаме ресурсни учители по това време,групите са сборни и с  пълняемост над 30 деца, горещините са допълнителен отрицателен фактор за деца с такива проблеми.В този период в организма им по лесно се развиват бактериални и вирусни инфекции. Но не това е най важното, такива деца биват прехвърляни от човек на човек между персонала на детското заведение, е ....... за каква интеграция говорим през лятото? Не сме в състояние да осигурим нужните здравни и психологични грижи за тези деца. По моему през летния период би трябвало да задължат родителите на деца със СОП да положат повече лични грижи за тях!!!!!

Златина, аз също настоявам да бъда разбрана добре. Не съм против интеграцията на деца в ЦДГ с каквито и да било дефицити, но със запазен в някаква степен интелект. Интеграция на всяка цена, без достатъчно на брой специалисти и индивидуална работа с децата със СОП - не приемам, защото цената се оказва доста висока и я плащат най-вече децата - и тези със СОП и тези без СОП.

В този смисъл абсолютно съм съгласна с Шели - слагаме каруцата пред коня. Друг е въпросът, че до края на предучилищната възраст никой лекар няма да си сложи главата в торбата и да каже, кое дете е обучаемо и кое не е обучаемо. Друг е въпросът, че детето ще се освидетелства, ако родителят е осъзнал, че детето му има проблем и пожелае да го направи. Негово право е! Има ли създадени условия не само за престой на детето със СОП в ДГ, а и за смислена работа с него? ( Ако само ще проседява определени часове в ДГ без специалисти и услoвия за развитие  и това ще се счита за интеграция, то такава може да се случва и на детската площадка пред блока, в който живее детето. Такава интеграция за мен е псевдоинтеграция!!!)

Колкото до това, че през летния сезон организмът им е по-податлив на всякакви заболявания, мисля, че през всеки сезон е така. Дори дезинфекциращите препарати, които се използват в детските градини, могат да се окажат отключващ фактор за редица усложнения в здравето на деца със СОП. 

Здравейте!Досега съм имала само хиперактивни деца в групата и мога да споделя, че се работи изключително трудно, особено когато  се опитват да са център на внимание и да се правят на смешни и интересни, а често и на агресивни.Естествено другите деца започват да им подражават  и не разбират защо за тях може,т.е. позволено им е, а за други -не.                       Попаднах на този сайт за специална педагогика:               http://www.specialeducationbulgaria.com/

 Направих си труда и се свързах със специалист по социални дейности с намерение да го поканя да се включи в обсъждането на темата. Върху какво заостри вниманието ми:

1. Всички деца ще интегрираме - и обучаеми, и не обучаеми. (Европейска директива, независимо има ли  създадени условия за интегрирането им. За кой ли път важи приказката за каруцата и коня!)

2. Много важно е да изискаме при приема на детето родителите да са го освидетелствали. Само тогава то се счита за дете със СОП и идва в групата с всички предвидени за него облекчаващи ресурси: повече средства за издръжка ( по мои впечатления интересуващи само директорите - за съжаление има и недобросъвестни директори!!!); облекчен режим (присъствие до обяд в групата, но не и в обучаващи ситуации); социален придружител ( при какви условия се отпуска, не знам, но според мен това е най-добрия вариант за всички); при 2 деца със СОП в група - намален списъчен състав на деца в норма ( ще го доживеем ли?); обособени помещения, в които да се изведе детето със СОП, ако изпадне в криза, докато тя се овладее ( в моята градина дори да се отпуснат средства за обзавеждане , такова няма да има); ресурсен учител и специални педагози ( ако са на щат към ресурсни центрове, работата няма да тръгне в правилната посока - пак според мен.) Това са преференциите, които досега приетите нормативни документи позволяват.  (За моята детска градина със сигурност ще добавя - АКО ДИРЕКТОРЪТ СЕ СЪОБРАЗИ С ТЯХ!!!)

3. Ако родител на такова дете откаже да го освидетелства ( на такъв родител отказвам да разбера мотивите) и то е прието в детската градина, счита се за дете в норма.

Надявам се това малко разяснение, което получих, да е полезно и за вас!

alexa smile, добре дошла при нас! Извинявам се от името на цялата общност за репликите, които са засегнали родител с реален проблем.  Аз лично съм далеч от мисълта, че семействата, които са взели нелекото решение да се грижат за детето си, са безотговорни. И идея си нямаме колко много тихо страдание, колко постоянство и любов се иска, за да обгрижваш ежедневно дете с обучителни проблеми, за да приемеш дори само за себе си факта, че твоят живот никога вече няма да е същият. Скандалното положение е, обаче, че държавата само декларира някакви грижи и прави пиар-акции, а в действителност почти никой не размишлява сериозно как да помогне за отглеждането, възпитанието и обучението на деца с проблеми, как да направи подходящи условията за адаптиране в общообразователни звена, как да подкрепи реално финансово семействата и как да осигури квалифицирани педагози, така че при тяхната интеграция те действително да се чувстват добре и не само те, но и всички окло тях.

  Сега всички очакваме новот правителство с неговите нови проритети и действия. Сега е моментът да заявим какво бихме искали да се промени в образователната система и как. Затова нека споделяме своите гледни точки, нека търсим диалога и съвместното решаване на проблемите - ние, учители и родители, защото споделената отговорност, не казвам колективната, а споделената, може да бъде двигател на много позитивни промени.

 В тази връзка - нека изпишем в този пост основните проблеми при интеграцията на деца с обучителни трудности и гледната точка на родители и педагози за тяхното решаване. Когато това се случи, ще прехвърля коментарите по темата към друг пост - http://bglog.net/preduchilishtnapedagogika/30244 и ще връчим всички наши размисли на новия министър.

Бих желала да направя и своя коментар по тази особено важна според мен тема. Защото децата със СОП не са рядко срещани случаи в нашата работа - дори се срещат доста често и напълно нормално е техните родители да желаят децата им да растат и живеят като всички останали деца. Но искам да се позова на думите на alexa smile: "То има нужда от рехабилитатор, психолог, логопед, монтесори терапевт, както и музикотерапия, хипотерапия, плуване.. за да се развива максимално добре." Смятате ли, че нашите детски заведения са така добре оборудвани за целодневен престой на деца сьс СОП? Смятате ли, че министерството или общината са се загрижили да осигурят подобни ЕКСТРИ? Ако престоят на едно дете с подобни проблеми е целодневен, кога и къде ще му бъде осигурено всичко това, което изброява майката. Това остава само в сферата на добрите пожелания (дано един ден стане реалност). Има такова детенце в съседна на моята група в нашето ОДЗ. При него идва единствено учител от ресурсния център, и то за 20-30 минути, само през учебната година. Каква музикотерапия, хипотерапия, логопеди, монтесори терапевти или плуване!Сега, през лятото, детето идва на градина, остава за цял ден и е оставено единствено на грижите на колежки и лели.В масовите детски заведения подобни условия няма през учебната година, а какво остава през летния период. Не смятам, че коментарът на Златина е злобен или обиден за някого. По-скоро колежката  проявява загриженост как би могъл да се реши един толкова наболял проблем, който все още си остава в сферата на добрите намерения, който рефлектира единствено на взаимоотношенията учител-родител-дете със СОП. Потърпевши са и децата, и учителите. Наредба за прием на деца със СОП има, но създадени добри условия за обгрижването им почти няма. Затова нека не се огорчаваме взаимно родители и учители.Достатъчна е болката на един родител, че детето му е различно. Но не се ли похабяват нервите и търпението на учителката, която е оставена сама да се справя с проблема, въпреки наредби и др. писания, останали само на хартия? Или както казва shelly - това си е все още чиста политическа пиар-акция, която надявам се един ден да стане добре обмислена система за интегриране на подобни деца сред останалите. Защото те са нашите деца - никой не бива да ги отхвърля  от живота по какъвто и да е начин и по което и да е време. Колкото по рано се адаптират сред обществото - толкова по-добре. Но някой просто трябва да обмисли и огледа проблема от всички страни - от позициите на учителя, на родителя, на детето. За да няма страдащи деца, огорчени учители, обидени родители.

Здравейте, Като родител на дете със СД имам някои сериозни забележки по темата. 1. Синдромът няма "клинична картина" защото не е болест а е "синдром". Т.е. съвкупност от белези. И изобщо не е задължително тези белези да се проявят при всеки човек. Много малка част от децата имат т.нар. "маймунска бразда" на дланта, обилно слюноотделяне и т.н. А половата система не е недоразвита. Скоро жена със СД от Шумен роди здраво дете. Да, че момчетата са стерилни, но нима няма здрави стерилни мъже? 2. По повод отношението към родителите (или към точно определен родител) на дете със СД, защото и на мен думите на авторката ми звучат обидно. Дами и господа, не е възможно да водим децата си в масова ДГ само през зимата. Държавата НЕ ПЛАЩА !!!! да, правилно четете. Повтарям НЕ ПЛАЩА на родителите да гледат детето си, което е със синдром на Даун. За тези, които не са запознати, с отправните точки за определяне на процента НВСА там изобщо не съществува глава "генетични аномалии". За това и не си мислете, че "освидетелстването" на децата има голям смисъл. Масово децата със СД получават 0 (НУЛА) % ! В същност греша - родителя получава двойни детски ако отговаря на определени критерии. Това, което е описала alexa-smile по-горе се отнася за деца с над 50%. Т.е. ако синдрома е съпътстван от кардиологичен или ендокринен проблем. За това, разберете, че не е възможно майката да си взима тримесечен отпуск всяко лято. Няма работодател, който да търпи това, знаете. А какво се случва ако става дума за самотна майка? Тук слагам черта и си представям. Детето ми посещава градина или център, в който с него работи логопед, терапевт, психолог и др. специалисти. През останалото време е сред останалите деца, за да "попива" умения от тях, докато е под наблюдението на достатъчно персонал, който е запознат с проблемите на "различните" деца и не е "изхабен" от ежедневната работа с 35 деца едновременно. Отварям очи и виждам. Детето ми посещаваше обикновена ясла. След упорита борба с написаното на книга и реалността, посещава масова ДГ, в която с него работи логопед и ресурсен учител. Три пъти седмично извън ДГ с него работи логопед, педагог, терапевт. Към него има "прикачен" асистент, който е с него през цялото време в ДГ. В противен случай не би било възможно за един педагог и една "леля" да се справят и с него и с останалите 35 малчугана. И накрая. Не познавам родител, който да подкрепя интеграцията "на всяка цена". Просто и ние сме наясно, че тя е невъзможна и най-важното противопоказна за част от децата. Дано това, което писах ни е доближило един до друг "от същата страна на барикадата". От другата остават правилата "на хартия", недомислиците на чиновниците и..... т.н.

Благодаря Ви, родители, че решихте да споделите с нас неща, толкова съкровени и определящи ежедневието на не малко семейства в България. Много от педагозите, и аз включително, не сме запознати с предписанията за определяне на степента на проблемност и адаптивност на дадено дете, погледнато от медицинската им страна. Затова понякога си задаваме въпроси, които, за хората, живеещи ежедневно с недомслиците на институциите у нас, вероятно звучат обидно. Повярвайте - не е от чувство за пренебрежение или нещо подобно. Просто и ние като родителите имаме своите специфични проблеми в работното си ежедневие и често не сме в състояние да реагираме така, както бихме искали.

   За мен, от казаното дотук, се оформя извода, че трябва първо да се оправи джунглата в здравно-осигурителната система, да се предвидят хора и механизми, улесняващи адаптирането на деца с проблеми в масови детски и учебни заведения, да се спазват изискванията за брой на деца в групите, да се подготвят специално учителките и персонала, да се осигурява ресурсен учител и асистнет, да... Хиляди "да"-та, на които не им се вижда краят, нито разплитането. Как да си помогнем взаимно? Защото е ясно, че още дълго време никой отвън няма да ни улесни. Родителите - споделете, кои са най-трудните за Вашите деца неща в една обикновена детска градина; ние - от своя страна, ще споделим, кое е във и извън нашия контрол; как можем да си взаимодействаме, какво можем да подобрим със собствени усилия...и този диалог ще роди реални, практически стъпки, които всеки от нас ще спазва и прилага. Дано се справим. Заедно, в името на децата.

Здравейте, съжалявам акокоментара ми е бил обиден за някого..... Не съм писала за да ОБИЖДАМ, а за да обсъдя въпрос толкова наболял не само за родители а и за учители. По повод детето за което раказвам то е най милото създание което мога да срещна в съзнателния си живот. По повод трудностите на родителите му... Ами как да ви кажа, мисля че че нямат чак такива финансови затруднения.....И ето тук е проблема: Болно ми е да гледам как това дете страда. Страда от шума който го заобикаля, от недотам познатите и вечно променящи се условия на средата която го заобикаля в детската градина и смяната на хората които го подмятат от ръка на ръка. Обичам това дете, и именно за това ми е болно. Аз самата много искам дете но не се получава, ето за това мие болно. Смятам че такова дете има нужда не от чужди грижи а от МАЙЧИНИТЕ. Смятам че такъв родител, който не осигурява нужните оптимални условия за добър живот безопасно детство на собственото си дете не би трябвало да има доблестта да се нарече РОДИТЕЛ.

Колкото до Синдрома на Даун това си е съвкупност от различни генетични изменения,съпроводени от различни усложнения и болестни изражения на синдрома . Да, не е придобит но си е болест на мисълта и мисловните операции....... Замислете се и щеразберете че съм права. А според Вас какво е СИНДРОМ.....

А на   alexa бих искала да кажа, не не съм злобна . И бих я попитала : Вие бихте ли си оставили детето пез лятото по цял ден на градина и как сърцето ви няма да трепне и да си го заведете на плаж, на разходка в парка, на басеин...... а ще го оставите в ръцете на неопитни замеснички които се страхуват от проблема на детето ви, и нямат ни най малка представа как да действат при евнтуален проблем? Много е лесно да оплюваш без да имаш представа какво точно е имал предвид отсрещния.........

 

Колеги говоря за летния период, не за интеграцията като цяло. А за това какво плаща "държавицата ни" е то е обществена тайна. Тук става въпрос за имащи възможност родители, които са оставили детето в ДГ, без асистенти, придружители или други подобни.

Но зная че когато съм на смяна - И САМ ВОЙНЪТ Е ВОЙН - справям се, но за сметка на какво....?

БЛАГОДАРЯ на Shelly за хубавия постинг! Честно казано не знам моето дете да има някакви непреодолими трудности в градинатрадината. Разбира се не посещава допълнителните часове по английски или танци, но пък когато другите деца имат такива занимания той или е с другите деца, които не посещават тези часове. Или (понеже е много музикален) с асистентката присъстват в чесовете по танци и той "танцува" по свой начин, радва се на музиката... Факта, че в 80% от дните той не иска да си тръгва от градината говори много... Най-важното в нашия случай е, че той е обичан от почти всички в градината. Много му се радват. А и той си е едно много лъчезарно дете. Не съм чул да е имало случай да стои до полата на госпожата без нищо да го интересува. Това поведение с ръцете на ушите, настрани от другите деца ми прилича на сензорно-интегративна дисфункция. И само опознаването и с помощта на специалисти и упорита работа би могла да доведе до промяна в поведението на детето. Zlatina Nikolova, защо мислите, че само ние родителите на "специални" деца трябва да искаме да ги заведем на плаж, на разходка в парка? Всеки родител желае това. Но и ние както всички останали родители ходим на работа и през лятото. Освен всичко останало и за да плащаме при всяко посещение при логопед, при терапевт и т.н. Така че Вашия апел за летния сезон ми изглежда ненапълно обмислен. Отговарям от собствено име. Да, предпочитам цяло лято да ходим с дечко на плаж, на планина, на разходки вместо "да се потя в офиса". Но уви няма как да стане. За това водя детето си спокойно в градината. Намерил съм според мен най-доброто ВЪЗМОЖНО място. Има редица неща, които трябва да се променят и дано разговорите тръгнат в тази посока. И накрая за синдрома. В същност до колкото съм запознат СИНДРОМ, това е съвкупност от белези, проявления в следствие на различни причини. В случая на допълнителната хромозома. Някои от тези проявления могат да бъдат и "болестни изражения" като междукамерен дефект, като намалено зрение или нещо друго. В такъв смисъл детето не боледува от синдрома. А страда от различните проявления, които могат да бъдат изявени или не. Като че ли единствения общ признак на всички деца със СД е безграничната им любов. Разбирам, че конкретния повод за темата е точно определено дете. А ако това дете беше с друг проблем...? Нещата биха могли да бъдат далеч по-сложни, нали?

Госпожо Николова,малко ми е неудобно,че аз,която нямам диплом за педагог трябва да обясня на вас какво означава синдром,но явно се налага:това е група от белези и сигнали,които се изявяват заедно и характеризират конкретно явление.Майка съм на дете със синдром на Даун и бих искала да отбележа,че клиничната картина,която описвате/не знам в качеството си на каква/доста се разминава в действителност.Колкото до парите,които държавата дава:моя син не получава нищо,а вие?Искам да ви попитам,от къде на къде,вие определяте какво значи родител?Жалко за нас,за децата ни,за страната ни,че има педагози като вас.Ама като избирахте професията си не знаехте ли,че има и по специални дечица?Да,институции,права и пр.,но не мислите ли,че има неща,които започват от вас?Не мисля,че децата със СОП пречат на останалите,напротив,смятам,че им помагат да станат стойностни и достойни хора.А вие,защо ходите на работа,идете в парка,на море,басейн.Желая ви приятно изкарване

Основата на решаване на даден проблем е градивният диалог. Нека да запазим добрия тон в общността и да се постараем - и учители, и родители, да не пренасяме разговора в емоционална плоскост. Тук става въпрос за реални проблеми, на които обществето като цяло все още не е намерило решение, въпреки че това гръмко се декларира с темата за интеграция. Очевидно е, че държавата не поема тази част от грижите, която дължи на децата със специални образователни потребности, тя, между впрочем, се затруднява и при поемането на дължимите грижи и към останалите деца.

 Та, нека насочим разговора не към изтъкване на това кой е по по-най сред родители и учители, а да помислим как взаимно да си помогнем. Ето, Friend казва, че за него градината е най-доброто място - това със сигурност е така, защото животът в среда, различна от затворения микроклимат на семейството със сигурност ще тласне развитието на детето във възходяща посока. И не толкова заради добронамереността на персонала, а най-вече заради възможността да общува с различни хора, да "мери" силите си с останалите деца, да открива нови и непознати неща и в своето поведение и възможности. В това няма нищо лошо и така трябва да бъде, но е факт, че е правилно и наистина хуманно, когато в групата има деца с обучителни трудности, специално за тях да има винаги човек, който да може да помогне в критична ситуация или да се занимава индивидуално с детето в моментите, когато то не се справя с темповете на общата група. Това, естествено, е лукс в нашите условия - и оттам идва и конфликта.

  Иначе, наскоро говорих с Галя, която има страшно много наблюдения и опит в тази посока - тя каза нещо, което ме впечатли: "Аз не видях с хора, които са болни /говорим за възрастни хора с проблеми в менталното здраве/ някой да се отнася като с болни хора. Напротив, грижещите се за тях се държаха като с хора, които по-скоро имат известни характерови особености. Те не ги обслужваха, в смисъла който ние сме свикнали да влагаме в това - не, те ги насърчаваха сами да извършват необходимото и поемаха грижата за тях в момент, когато изпаднат в криза. Но в ежедневието на тези хора им се предоставя възможност да правят всичко останало, което и другите, като за тях се полагат специални грижи - осигурява им се учител по изкуства, кинезитерапевт...и т.н." В този порядък на мисли ми се струва, че трябва да се научим да се отнасяме към децата с проблеми не като към тежест, за която трябва непрекъснато да се грижим, допълнително и заедно с грижите за другите деца, а да намерим точната граница и начин на тяхното участие в живота на цялата група, така че и самите деца да се чувстват полезни и нужни едно на друго.  Другата истина е, че в една група от 30 деца с един педагог и помощник-възпитател, който обикновено изобщо е намира правилния начин на общуване с децата, това просто няма как да се случи. Но...има много хора с достатъчно опит и аз очаквам тяхното мнение и диалогичното общуване на родителите, за да видим светлинката в тунела.

Искате ли да помечтаем? Какво би се случило ако...

Държавата осигури на всеки родител, който има дете с обучителни проблеми /или поне само на един от тях/ да може да работи на 4 часа на работното си място, за което човекът е учил и се е трудил да заслужи, но да получава за тези 4 часа не 1/2-ра, а цялата полагаща му се заплата; ако през времето, когато родитеят е на работа, държавата осигури прием на детето му в масова градина, като в групата задължително има предвидено присъствието на специалист, който да се занимава с детето - така родителят няма да е финансово наказан, а детето няма да е толкова стресирано; ако държавата спази хигенните изисквания за броя деца в една група според нейната специфика; ако учителите са подготвени за работа с деца със специални образователни потребности; ако останалите родители и децата са толерантни и се възпитават в дух на добронамереност и взаимопомощ, ако във всяка градина има осигурен /поне като часове/ достъп на психолог, логопед, специален педагог, който да помага на педагозите в изготвянето на индивидуални планове за работа с деца с проблеми; ако на децата се осигурява възможност да напредват според своя темп на развитие; ако...

  Тогава, струва ми се, нямаше да има упреци между педагози и родители и със сигурност децата с проблеми щяха да получат качествена интеграция и шанс; родителите щяха да не се чувстват наказани без вина; а педагозите нямаше да се чувстват безсилни и потъващи в безнадеждността да се справиш с 30 деца, от които част и със сериозни проблеми.

    Дали е възможно да се случи? Май да, ако знаем тук и сега към кого да се обърнем, от кого какво да очакваме, кой коя част от проблемите може да разреши - ако взаимно потърсим начин за излизане от блатото на псевдохуманизма и всеки сам сложи лично своя принос - било поведение, било идея, било час-два работа  доброволно, било просто промяна в съзнанието, че всички сме едно взаимосвързано цяло и всеки с поведението си влияе върху живота на другите.

  Да поискаме от министерството на здравеопазването, от това на труда и социалните грижи да поеме реална отговорност към ежедневието на семейстата с проблемни деца; да поискаме от министъра на образованието да осигури наистина равен старт за всяко дете, като осигури в градини и училища нужните специалисти; да поискаме да осигури качествена подготовка за учителите; да поискаме от родителите да бъдат партньори и да поемат своя дял от грижи и отговорност към израстването на децата и тяхното възпитание; да поискаме от учителите да работят със сърце и да не допускат да я карат по течението; да поискаме от себе си да се обичаме...

shelly, благодаря ти за коментарите по темата!

Моля се, когато дойде времето, в което да запиша детенцето си на масова ясла /градина/, да срещтна педагози, мислещи като теб. Хора, които са готови да работим заедно, да се борим заедно и да търсят изходи и решения, а не да сипят епитети и негативизъм.

Присъединявам се към апела ти "Да поискаме от себе си да се обичаме..."

Всичко добро!

shelly, присъединявам се към мечтите ти :) Но разсъждавайки ми се струва невъзможно да бъдат подсигурени специалисти във всяка градина заради 2, 3 или 5 деца със СОП. По-реалистично ми изглежда децата да посещават масова ДГ за част от деня, а през останалото време въпросния екип от специалисти да се занимават с децата в специализирани центрове. 2-3 за всеки град като че ли са достатъчни. Така ще са необходими по-малко специалисти и те ще се стремят да привлекат повече децата към тях ако им се плаща според процента привлечени деца от всички такива със СОП. От друга страна персонала в градините ще е по-облекчен. Това с работата на един родител на 4 часа е хубаво да се обмисли още малко. Все пак децата (поне тези със СД) е хубаво да се учат на самостоятелност. Само така като пораснат биха могли да бъдат самостоятелни, полезни за себе си и околните личности. Все пакедин ден нас няма да ни има... На първо време, тукашния вариант ми се струва удачен. Понеже няма как да се редуцира бройката деца в групите, към всяко дете със СОП да има прикрепен асистент, който да помага на детето в трудните за него моменти. Тук основния проблем е ниското заплащане, а от там и неквалифицираността на асистентите. Трудно се намира добър професионалист сколен да работи за 300 лв. Но все пак явно това са възможностите на общината. А инициативата им е достойна за благодарност. Ако продължим с мечтите дали някога ще стигнем до отношението на шведската държава към хората с увреждания...? Моя позната в Стокхолм е един от четирите човека, които се грижат денонощно за жена на 56 години, в инвалиден стол, неконтактна по рождение. В едностаен апартамент отпуснат на въпросната жена от общината. Тук не споменавам за медицинския персонал, който посещава жената периодично. Ама какво ли ги мисля шведите. Толкоз им е акъла на тях. Да трошат маса пари за неизлечимо болен човек. Те по Коледа вместо да секат техни дървета внасят елхичките от Русия. Шантава работа....

Здравейте и от мен. Според мен, трябва да има ясно разграничаване при децата с увреждания , кой от тях са обучаеми и кои не. Не може един учител с куп отговорности за 30 палави деца, да се грижи и за дете с проблем, особено ако не  е в състояние да овладее и част от учебния материал, всичко това пречи на работата и това не е никак добре нито за децата, нито за болното дете нито за родителите или учителя. Ако детето е обучаемо- да, с помощта на ресурсен учител може да става дума за интеграция и това ще е добре и за детето и за другите деца, защото то ще усвои знания, а те ще се научат да бъдат толерантни. В противен случай трябва да има полудневни специализирани центрове за деца с подобни проблеми, където да усвояват елементарни умения, да се провеждат с тях занимания с рехабилитатор, психолог и логопед. А знаете ли какво е да има в класа или групата дете с хиперактивност, това означава ежедневен провал на учебните часове / занимания и наистина децата се питат защо за това дете може, а за тях не може нпр. да ходи по чиновете, да виси през прозореца, да се разхожда свободно и т.н. И още нещо, ако детето е със сериозно увреждане и родителите са решили да не го поверят на грижите на държавата, при което те не са лишено от контакт с него, тогава трябва да са наясно, че става дума за скъпи лекарства, рехабилитация и още ред специализирани грижи, които трябва да осигурят, затова трябва ясно да осъзнаят какво ги очаква. В такива случаи  родители не бива да се сърдят на държавата, защото когато създаваме деца и сме решили да се грижим за тях независимо дали са здрави или болни, отговорността е наша, родителите са тези които следва да намират средства за отглеждането на децата си, не някой друг.

"И още нещо, ако детето е със сериозно увреждане и родителите са решили да не го поверят на грижите на държавата, при което те не са лишено от контакт с него, тогава трябва да са наясно, че става дума за скъпи лекарства, рехабилитация и още ред специализирани грижи, които трябва да осигурят, затова трябва ясно да осъзнаят какво ги очаква" Госпожо Петрова, как да разбирам цитираното по-горе? Като препоръка да си изоставяме децата на "грижите" на държавата, като от време на време ходим да ги виждаме??? Нима не видяхте как се "грижи" държавата за децата в Могилино и другите подобни домове? Да, отглеждането на дете с увреждане е "скъпо удоволствие, което не всеки може да си позволи". Звучи цинично, но е факт в България. За радост, повечето родители на деца с увреждания не си падаме по евтинийките... А замисляли ли сте се изобщо, ако голям човек като Вас в следствие например на автомобилна катастрофа седне в инвалиден стол. И стане финансово "бреме" за семейството си? Къде трябав да го изпрати семейството му??? Мислете, моля Ви, преди да пишете тъпотии! (извинявам се на останалите за последните думи)

Извинявам се, ако не съм се изразила правилно или съм засегнала някого. "....ако голям човек като Вас в следствие например на автомобилна катастрофа седне в инвалиден стол...." Разбира се, че никой не е застрахован от нищо, но е едно човек да се роди с тежко и непоправимо увреждане и друго е ако това стане като резултат на злополука, а и тук не говорим за физически недъг , а за диагнози отнасящи се до деца предимно с умствено изоставане или нервно- психически проблеми. Темата е дали всяко подобно дете може да се интегрира реално или е по-добре да има специални центрове, където децата да се обучават според потребностите си,  жалко но много често в противен случай то става обект на подигравки, защото не може да се справи с  дадените занимания или учебни часове.  И в един момент детето страда по свой начин, родителите са неудовлетворени, учителят е в особено деликатна ситуация, а на останалите деца се пречи да усвояват спокойно материала. Дечицата за които говорим се нуждаят от специален режим, определени занимания и упражнения,  адекватно реагиране при криза или проблем свързан със заболяването. Твърдо съм против това въпросните дечица да се измъчват "интегрирайки" ги в нещо, което е далеч от техния свят. Нека им се даде това което ще им бъде нужно и полезно!

Г-жо Петрова, от вашите изказвания се вижда, че според вас "нужното и полезното" за всяко дете с увреждане (особено, ако е с умствено или нервно-психическо увреждане) е да бъде пратено в някой дом, клиника или в най-лошия случай специализирана детска градина.

    За децата с ограничени възможности е много важно да посещават детските градини. За разлика от връстниците си, които се развиват сами, различните деца колкото по-големи стават толкова са по-малко склони да се самообучават и саморазвиват. За тях е много важно да получат възможност да придобият собствен опит - особено опит за взаимодействие с други деца.

    Вие пишете, че децата с увреждане стават обект на подигравки и това ще ги травмира. Познавам вече доста деца с увреждане които посещават масови училища и детски градини. Те не са травмирани. По мои наблюдения децата изобщо не са жестоки, негативното отношение се формира когато учителите и възрастните се изказват лошо за децата със СОП. Моята дъщеря имаше страхотни учителки, които  я обичаха и тяхното отношение се предаваше и на другите деца. Винаги,  където я видеха, децата от цялата градина много се радваха на Лиза.

    

Госпожо Петрова, От написаното в последния Ви постинг разбирам, че нямате никакво понятие не само от това, какво представлява синдрома на Даун, а и нещо повече... Струва ми се, че сте оперирана от хуманно отношение към различните деца. От тук идва и надеждата ми, че не работите като педагог. Бихте ли обяснила каква е разликата (освен във времето) дали даден "недъг" е вроден или придобит по някаква причина? До колкото разбирам от думите Ви в единия случай трябва да оставим детето на "грижите" на държавата, а в другия...? Да сте чувала за заболявания, които се проявяват 1.5, 2, 3 или 5-6 години след раждането? Интересно ми е какво бихте посъветвала майка, на чието дете е поставена диагноза на 5 години? Което е седнало в инвалидна количка на 8 и само с МНОГО работа и средства за терапии живота му може да бъде удължен максимално, за да достигне надявам се до 40, а защо не и повече. А не както обикновено става в БГ трудно да достигат и 20... Много моля да спрете с глупавите си (съжалявам, не можах да намеря по-смекчена дума) съвети кое дете да се отглежда в домашни условия, кое в дом и кое в какъв център да се занимава. Мнението ми е, че "въпросните дечица" изобщо не се "измъчват" интегрирайки ги, защото "техния свят" е същия свят, в който живеят всички останали деца. Но тази интеграция трябва да започне от най-малка възраст, да продължи в детската градина, където това дете ще подражава на останалите, а те от своя страна при наличието на кадърен педагог могат да се научат да помагат на тези, които не се справят толкова добре като тях. Само така може да продължи обучението на специалните деца и в училище, разбира се с посещаване същевременно и на центрове, където се провеждат специфични занимания според увреждането. Стрес и "измъчване" може да се получи с всяко дете. Достатъчно е да е малко по-притеснително и да го изпратите в друга детска градина по средата на учебната година... И накрая. Отдавна е известно (включително на всеки родител на "специално" дете), че интеграцията не е подходяща за всяко дете и на всяка цена. Може да бъде и противопоказна. Нека се насочим към решаването на проблемите на интеграцията, която към настоящия момент е по-скоро изключение от колкото правило.

Добре е, че разчепкахме тази тема, колкото и болезнена да е тя. Нека наистина се насочим към очертаване на най-спешните стъпки, които ще помогнат на родтели, учители и деца да осъществят така необходимата интеграция качествено.

  По моето скромно мнение /нямам особен опт в това отношение/ нй-наложителните неща са следните:

1.При постъпване в детска градина всеки родител да е максимално откровен и изчерпателен при контакт с екипа на групата относно здравословното състояние на детето, особености на поведението и характера, стила на възпитание в семейството и изградения вече дневен режим. Много градини предлагат на родителите при постъпването попълване на анкетна карта, която дава възможност на екипа да се запознае с всяко дете и неговата лична история. Ако няма такива, имам готовност да публикувам файл с примерна анкетна карта за улеснение на колегите.

2. Всеки екип да е подготвен психически за възможността за приемане на дете със специални образователни потребности в групата, което означава в екипа да има дискусия и консенсус не само между двете учителки, но и между учителките и помощник-възпитателката за възможностите за реализиране на дневния режим, за начините за общуване с детето и групата като цяло, за възможните корективни процедури, за методите на адаптиране и т.н. Това означава и при наличие на предварителна информация за евентуално постъпване на такова дете, учителките да изискват от директора включването им за съответната учебна година в специализирана квалификационна форма, която ще им бъде от полза в ежедневната работа.

3. Да се съблюдават строго действащите нормативни рамки за численост на децата в една група и да се изисква съблюдаване на норматива за присъствие на ресурсен учител и други специалисти.

4. Да има непрекъсната връзка между детската градина, общината и съответното специализирано звено, така че възникналите в процеса на работа проблеми да се решават с максимална бързина.

5. Може да се правят постъпки и на по-високо ниво от родители и учители, дори и чрез нашата общност, с цел да се издействат положителни промени в настоящото законодателство, осигуряващи ефективна социална защита и облекчения за семействата, които имат проблемни деца.

6. Може да е иска от министерство /министерства/ да се въведат промени в учебната програма на студентите, които да позволяват в един бъдещ етап от университетите да излизат максимално подготвени специалисти, които могат да се справят реално с проблемите на интеграцията.

7. Можем да сме толерантни и открити помежду си, като не забравяме, че всички ние сме обществото и че отношенията помежду ни са всъщност микроснимка на развитието на отношенията в цялото общество.

Явно говорим на различни езици и не се приема различното мнение, колкото и откровено да е то. Разбира се, че дете в инвалидна количка т.е. с физическо увреждане- вродено или придобито може да се обучава в масова ДГ,  училище или ВУЗ и може да получи добро образование. Но когато става дума за дете с умствена изостаналост или сериозни нервно- психически проблеми, тогава за самото дете, за родителите, учителите и другите деца  е адски трудно да се провежда спокойно учебен процес, най-малкото защото детето не може да усвои преподавания материал, нуждае се от специални грижи и има потребност от други неща- логопед, психолог, рехабилитатор, усвояване на елементарни навици, умения и знания. Много добре зная какво е Синдром на Даун, защото съм дефектолог. Пожелавам успех на форума и оставам с надеждата, че децата със СОП ще получат най-доброто, но то не е това което им дава настоящата образователна с-ма.

Напротив, тук се пише именно за да се съберат различни мнения. Но не и обидно-дискриминациоони като Вашето. "Пожелавам успех на форума" надявам се означава, че повече няма да четем подобни неща. И така. Точките посочени от shelly са добре написани. От собствения си опит бих добавил, че "квалификационната форма" трябва да е с участието и на родител на даденото дете. Съвсем скоро ще стане факт сдружението на родители на деца със синдром на Даун. Бихме могли и ние да съдействаме за запознаване на екипи със синдрома от различни специалисти. Само желание да има... И нещо малко по-лично. При постъпването на моето дете в масовата градина заявих пред директорката готовността си на някоя от родителските срещи да отговоря на въпросите на персонала и останалите родители свързани с моето дете и синдрома. Получих уверение, че той не е първото такова дете в тази градина, а родителите са достатъчно толерантни. Поради това не е необходима такава среща. Сега, година по-късно виждам, че преценката и е била правилна.

Милена, толкова много любов блика от този клип! Елиза е щастливо дете.

  Може би наистина трябва да обединим усилията си, за да направим така прокламираната интеграция по-човешка и определено поставена на по-научни основи. Friend подели, че е на път да проходи сдружение на родителите - бихме могли да си сътрудничим много успешно и затова не са ни необходими кой знае какви институционални подкрепи. От известно време ми се струва, че спокойно можем тук, в "Предучилищната" да работим по наши проекти, за които не ни е нужна европейска финансова подкрепа. Защо не един такъв проект да бъде по посока решаване проблеми на интеграцията. Friend, моля те, пиши, когато имате готовност - тук неведнъж сговорна дружина планина е повдигала, може и сега да се справим, кой знае.

Здравей shelly, Съвсем скоро съдебната регистрация ще бъде факт. Надяваме се, отпускното време да не ни забави особено. Това http://www.downsyndromebg.com/ е официалния сайт. Има раздел "за нас", "галерия" ... Всички се надяваме началото макар и трудно да е успешно.

Браво, страхотен сайт! Сигурна съм в успеха на начинанието ви и от сърце пожелавам наистина да промените съществуващото статукво.

 Може би, и ние трябва да се замислим върху регистрирането на общността като юридическо лице, за да можем успешно да участваме като партньори по проекти. Но,...засега все още не сме го дообмислили, а и не сме подлагали тази идея на гласуване. Ще видим - бъдещето е пред нас и всички пътища са наши.

Здравейте всички, които сте се включили в този важен разговор.

Казвам се Галина Трифонова, детска учителка и от 15 години интегрирам деца с различни СОП в групата си. Работила съм с деца със ДЦП, сляпо дете, хидроцефалия, различна степен на умствено изоставане, аутизъм. В списъка май няма само синдрома на Даун, но очаквам в скоро време тази "празнота" да бъде попълнена.:-)И не е съществена, за това, което искам да кажа.

В началото и аз като голяма част от колегията бях настроена зле към начинанието "дете със СОП в група от здрави деца" и, предполагам това си ми е личало. Не можех, обаче, да реагирам много остро, защото в програмата, в която работя - "Стъпка по стъпка" - интрегрирането на деца със СОП е част от философията. Толкова съществена част, че в програмната документация има страхотна книга как да се работи с децата, според тяхните заболявания: от особеностите на всеки вид заболяване, през огранизацията на средата до ръководство на дейността.Представям си как давам възможност на колеги, които не искат да се занимават с това да потрият ръце и да кажат:"Ето, ето, а в българските програми такава книга няма - значи авторите не са предвидили участието на такива деца и аз няма защо дори да изпитвам неудобство от това, че не ми се иска да ги приемам". На такива колеги ще кажа с пословица: "Който иска да направи нещо - намира начин, който не иска - намира причина".

От многогодишната ми работа с такива деца, стигнах до няколко извода:

1. От изключително значение да успешната работа с тях е мотивацията на учителите. Ако мислите, че нямате нужната позитивна мотивация - по-добре не се захващайте с това: ще причините само болка и травми както на себе си, така и на детето, с което ще работите и на семейството му - то има достатъчно други болки, не е необходимо да увеличаваме тежестта върху него и с усещането за неразбиране, неприемане не само, но дори отхвърляне.. Ако се люшкате между приемането и неприемането, опитайте: скоро ще разберете, че усещането ви за добре свършена работа и за благодарност си заслужават и времето, и усилията. Разширяват границите на вашата толерантност и профеионализъм.

2. За хората, които приемат работата с деца със СОП като своя мисия в този живот недостатъчната квалификация, законовите и организационни неуредици са само предизвикателства, с които е ВЪЗМОЖНО да се справи човек. Основното, което трябва да се разбере в случая е, че срещу себе си има едно ДЕТЕ като всички останали деца. Вярно с по-необичайни изисквания към педаггогическата работа, необичайни, но най-често не и невъзможни.

3. До голяма степен приемането и неприемането на идеята за интеграция зависи от това как детският учител си е подредил приоритетите в своята работа. Ако мисли, че най-важното в неговата работа е да ОБУЧИ децата и да преподаде целият учебен материал по всички научни дисциплини до гимназията още в детската градина, да, едно дете със СОП ще пречи. Ако си мисли, че най-важното в този период е да ВЪЗПИТА у всички деца добродетели като толерантност, умение да разбират и приемат различността, да помагат на другите, да бъдат чувствителни към нуждите на хората около себе си и изобретателни в помощта си - няма по-добра възможност за това от включването на дете с увреждания в групата. Ако се държите с това дете като с всички останали, това вече е крачка напред и за него, и за вас. А ние всички знаем от какво се нужае едно дете на първо време: от обич, разбиране, поощрение, и игри, игри, игри.

4. Работа в група, в която има дете със СОП сплотява хората, които работят в групата и ги превръща в екип. Да, обстановката и дейността е усложнена, да вършим повече работа, отколкото, когато в групата има само здрави деца, да за това не ни се заплаща добълнително. Но нима усещането за повече работа и недостатъчното заплащане са нещото, което определят самочувствието ни?! Освен това винаги може да се реши проблема. През тези 15 години винаги се намираше начин за привличане на повече хора в занималнята: хора от временната заетост, социалните и личните асистенти на децата, ресурсните учители. Когато в групата ни беше сляпото дете, което сега се учи в масово училище, се стигна до там, че да поискаме част от хората, заети с това дете да не влизат в групата, защото се натрупваха много хора в занималнята и пречеха на работата.

4. Родителите и другите деца в групата копират отношението и поведението на учителите. Ако вие покажете, дори само пред децата, че това дете е тегоба за вас и не можете да се справите с предизвикателството "дете със СОП в групата" - и деца, и родители ще увеличат като в лупа тези ваши настройки и ще ги превърнат в гласно недоволство и враждебност към семейството и детето. Ако екипът покаже, че интеграцията е част от философията на програмата и няма да приеме недоволство от присъствието на това дете в групата и след това последователно не само показвате, че не правите разлика в отношението си към това дете и останалите, но и ги включвате активно в педагогическата дейност - няма да имате по-добри помощници от децата и техните родители. За това се иска малко: позитивност, откритост, доверие и уважение между всички - екипа, децата, родителите и детето и родителите му. Важното е още при постъпването на децата в групата да запознавате семействата с факта, че в нея има дете със СОП и че сега е момента да направят своя избор: да приемат или да не приемат този факт и съответно тяхното дете да остане или да не остане в тази група.

Според мен децата със СОП са истинските ни учители по морал и ако не приемем този факт, значи има какво още да работим върху собственото си морално развитие. Всички останали пречки са преодолими и само ни помагат да се чувстваме успешни и професионални.     

Г- жо Трифонова, просълзих се докато четох поста ви. Лизито имаше страхотни учителки в първа група, сега се преместихме и от септември ще ходи в нова детска градина. Много се надявам учителите там да имат същото позитивно отношение към специалните деца като вас. Благодаря Ви!

БЛАГОДАРЯ ВИ, г-жо Трифонова! Вашите думи и това,което правите поддържат вярата на родители като нас, че нещата вървят в правилна посока за доброто на нашите деца.

Благодаря ви, уважаеми майки. :-) Само мога да предполагам колко утешително ви изглежда да знаете, че някои от учителите са на ваша страна не само на думи, но и на дело. Естествено е това да поддържа у вас надеждата, че ще ги срещнете по трънливия път на развитието на вашето дете.:-)И аз се моля на Бог за вас и вашите деца това да се случи.

Но не се горещете и не упреквайте другите учители - тези, които нямат нито желанието, нито подготовката да се заемат с такава работа. Те са прави за себе си: по една или друга лична причина те нямат мотивацията и нагласата за това, а в университетите се придобиват две отделни квалификации: за учители на здрави деца и на специални педагози. НЕ ЗНАЯ НЯКОЙ НЯКЪДЕ, В НЯКОЙ БЪЛГАРСКИ ВУЗ ДА ПРЕПОДАВА "ИНТЕГРАЦИЯ НА ДЕЦА СЪС СОП" като учебна дисциплина. Никой авторски колектив, пишещ програми за детска градина не отделя специално място и разработка в рамките на програмата си на проблема "интеграция на дете със СОП в групата от здрави деца". За това и ако има едно изречение, че в градините, работещи по програмата може да се интегрират и тези деца, за учителите това изречение е празно, без съдържание. Защото цялостната концепция на програмата: организация на дейностите, обем и съдържание на обучението не подсказва КАК може да се случи интеграцията. Така че университетите бълват и продължават да бълват хора и програми, които са далече от проблема "интеграция".Както не веднъж се е коментирало тук, разминаването между подготовката на бъдещите учители, реалните нужди на българското предучилищно възпитание и университетските продукти в тази насока е все по-голямо. Но това е тема на друг разговор.

Това, което мога на вас да препоръчам е да бъдете по-търпеливи, дипломатични, изобретателни и диалогични в подходите си към учителите. Противопоставянето е пагубно за работата с децата с увреждания. Бъдете по-отворени не само към нуждите на своето дете, но и към нуждите на останалите деца от групата. Подскажете им не само какво и как да правят с вашето дете, но поемайте и ангажиметни към останалите деца, според своите професионални възможности и лични способности. И тук нямам предвид единствено какво можете да купите за групата (вече съм забелязала, че ние, българите, сме склонни да решаваме бързо проблемите като предлагаме най-често някаква сума, всеки според възможностите си). Не, говоря да бъдете отворени към проблемите на групата - време да помогнете на учителките като придружители да заведат групата някъде, таткото да поправи нещо, според своите възможности, да ушиете нови дрешки на куклите, да се включите активно в благотворителните базари, които обикновено се правят в градините. Станете необходими и полезни на групата, не само заради детето си, но и заради вас самите. Така ще имате възможност да разберете по-добре колегите и да почувствате градината като свое място.На това май му викат активно сътрудничество: ще имате вие възможност да се уверите как се грижат за вашето дете и в същото време ще дадете на учителите възможност да разберат какви ценни помощници са придобили във ваше лице.:-)

И още нещо. Може би не съм първата, която ще ви го каже, но за мен това е важен момент от отглеждането на едно дете с увреждане. Трябва да сте наясно към какво бъдеще за децата си се стремите. Майчината любов и семейната среда могат да направят чудеса. Но все пак на вас ви е някак си интуитивно ясно до къде в социалната и професионална стълбица може да стигне детето ви. И всячески да подкрепяте детето си в реализацията на тази визия. Какво имам предвид:

На първо място развитие на уменията тези деца да се грижат за себе си, доколкото заболяването им позволява. Последната година в групата ми дойде дете с множество увреждания на 6 години, което не можеше да се самообслужва. За 3-4 месеца с помощта на ресурсния учител, (който прие тезата ни, че това знание е най-важно за нас и детето, а не умението да класифицира, пише и т.н.) това дете придоби тези умения. След това семейството го остави в къщи за следващите 3 месеца. Когато отново го доведоха, ние установихме, че трябва да започнем отначало с навиците за самообслужване, вместо да продължим напред. Да подкрепяш едно дете в развитие на умения за самообслужване, пък и във всяка друга дейност, не значи да я вършиш вместо него. Това важи и за здравите деца, но е особено важно за децата с увреждания. Понакога чувството ви за вина пред него и майчината ви любов ви пречат да бъдете постоянни и настойчиви в изграждането на тези навици. А те са първото нещо, от което се нуждае детето ви в една многолюдна група от здрави деца. Защото и най-добронамерената учителка няма достатъчно време и възможност да се грижи за всяка нужда във всеки един момент на детето ви.

На второ място: какво може да даде вашето дете и вие на групата.За вас съм писала малко по-надолу. Но е важно и детето ви да се включва според силите си в социалния живот на групата. Това можете да договорите с учителите на групата и ресурсния учител. Участието в социалния живот е важна първа стъпка по дългия и труден път за подготовка за трудова и професионална реализация.Зная, че може би ви звучи малко абсурдно това, което пиша: вие се борите за място в градина и за нормално отношение към детето ви, аз ви говоря за неговата трудова и професионална реализация. Но ако се замислите малко, ще ми дадете право. Щом сме приели това дете за ДЕТЕ, то и към него ще прилагаме всичко валидно за децата. В този случай ще градим визия за неговото бъдеще. Е, тя може би няма да включва университетско обучение, даже може да не включи и обучение в масово училище, но е важно, когато се хване за цвете да кажем: "Аха, ще стане градинар и ще се грижи за цветя" или ако се усмихне на хляба - "Ще стане хлебар и ще меси хляб за целия град!".:-)  

Освен това бъдете по-гъвкави и търпеливи относно престоя на детето ви в градината. Първоначално може да се задоволите с по-кратък престой от няколко часа в предварително уговорено с ръководството на детската градина и екипа в групата време, когато детето няма да пречи на другите деца. Можете да предложите да асистирате присъствието на детето си в групата, още повече ако сте негов личен асистент.Този момент е изключително деликатен, но не мисля, че трябва да го разисквам тук и сега. Ако някой има нужда от такъв разговор - да каже. Тези три години с едно от децата с увреждания в моята група работихме точно по този начин. Можете и да ми пишете на trifonova_g@abv.bg .

И последното което искам да кажа в този дъъъъълъг пост е за емоциите. Ние, българите, за добро или за зло, сме си емоционални. В случая най-често за зло. Защото емоциите ни подвеждат. Първо, когато се обсъждат проблеми от този род: едни са за, други против и всеки се чувства обиден, неразбран и съответно неудовлетворен.

Второ,когато чуем за проблеми на хората с увреждания, пък и за всеки проблем. В своя безкористен емоционален порив да помогнем ние се втурваме да помагаме без да се замислим как, в качестото си на какви,  с какво и в кое време. И когато се сблъскаме с реалността на проблемите на едно семейство с дете с увреждане, най-често се стъписваме  от тежестта, комплицираността и разнопосочността на проблемите и......се отказваме, побягваме презглава. Какво имам предвид? Може някоя моя колежка, която чете тази дискусия да реши, че не може да поеме ангажимент да се грижи да дете с увреждане в групата си, но че може един час седмично за известно време да взема своето съседче с увреждане в къщи и да даде този час свобода на неговата майка! С удоволствие се повтарям: Който иска да направи нещо - намира начин, който не иска - намира причина.

Изобщо за мен емоцията не значи да лееш реки от сълзи за нещастните болни деца в Африка, макар че те и от това имат нужда, а в това да седнеш на пода и да поиграеш с Елиза, например.Или да я гушнеш - знам, че децата със синдром на Даун са много любвеобвилни. Или да дадеш един час свобода на Милена, като поемеш Елиза за един час......

Пише тези неща, защото вече две практики от по един месец преживявам в Германия. Последната през м. юни в една социално-терапевтична общност за възрастни хора с увреждания и виждам КАК се прави това там.....Ако мога да обобщя с едно-две изречение наблюденията, размислите и преживяванията си там ще кажа: Там хората с увреждания живеят по-цивилизовано и културно от колкото здравите хора в България. И хората с увреждания там имат по-висока социална и здравна култура, в смисъл навици, отколкото децата в българските детски заведения!!!        

 Галя, благодаря, че се включи в дискусията. Безценно включване, бих казала. Много има да работим, за да променим първо собственото си съзнание, а после и ежедневието на другите около нас. Но аз съм особено щастлива, че при нас започват да идват и родители и съм абсолютно убедена от полезността на диалога с тях, дори в някои моменти той да е болезнен и за двете страни. Знаеш, че с теб обмисляхме темата на нашия тазгодишен позакъснял конкурс. Мисля, че му е време вече да го обявяваме, както и че е време да привлечем в общността, дори само като читатели, хора отговорни за управлението на образованието - ако всички заедно търсим добрата промяна, ще я постигнем, убедена съм.

Г-жо Трифонова, както се казва в едно смехотворно за мен клише, "нямате представа колко сте права" :))) Съгласен съм с всичко от последния Ви пост. Много точно казано. И за двете страни. Позволявам си да изразя несъгласие само с едно нещо... Вашето първо изречение. Не бих могъл да бъда уважаема майка, понеже съм татко :))))))))))))) Още веднъж, благодаря за написаното от Вас, както и за отношението Ви към всички деца били те със СОП или не!

Има защо да не сте съгласен, приятелю:-). Извинявайте.Прав сте: няма как да стенете майка, след като вече сте татко.:-)

Но какво да правя, като явно робувам на две предубеждения: че в тази общност надничат най-често жени, а пък с проблемите на децата с увреждания са ангажирани най-вече.....пак жени. И в главата си съм игнорирала явно мъжкия Ви стил на писане и....съм се плъзнала в обичайната посока:-).

Освен извинения, приемете и поклон от мен, че приемате така активно ролята си на баща на дете със синдром на Даун!!!!!

Отново прочетох всички Ваши постове тук.Страхотен баща сте! Вярвам, че Вашето момченце ще има добро бъдеще, просто защото Вие ще съумеете да му го дадете!

Идва ми наум още нещо, което да споделя с Вас.

Проблемът с приемането и неприемането на децата с увреждания в детските градини е част от един по-общ проблем за целта на престоя на всички деца в детските градини.

Както много неща в нашата България и тук нещата са абсурдни. Уж всички професионалисти знаят, че в детската градина водещата дейност е играта, а учебната дейност е водеща за СЛЕДВАЩИЯ, училищния етап на образователната система. Че в ЦЕНТЪРА НА ДЕЙНОСТТА е детето с неговите възможности и нужди. Но какво се получава на практика? Детската градина е превърната в умалено копие на училището като система от образователно съдържание и методи на работа, а държавните образователни изисквания са поставени........в ЦЕНТЪРА НА ДЕЙНОСТТА на детските учителки!!!!!!!!! 

Страничната последица (но изключително важна за вас, родителите на децата с увреждания) от това обръщане наопаки на целта на дейност на детската градина е.....нежеланието на колегите да приемат тези деца в групите, защото..... ще пречат на учебния процес!Повтарям: на учебния процес, не на процесите на развитие на отделните деца! Защото в университетите, където се пишат нашите програми, и в българските детски градини все още никой не е стигнал до идеите как да направим индивидуализирано образованието на децата ни в детските градини, където това е все пак най-лесно. А какво остава за другите образователни степени, както това се прави в другите страни по света! 

Ако нещата си бяха на своето място и в програмите, и в главите ни :-), децата щяха да живеят в детските градини в един наистина детски свят с по-бавно темпо на живот, с много повече вълшебни приказки и много по-малко анализ на изречения, с много повече собствени детски игри и много по-малко игри, които приличат на театър за възрастни. Тогава и интегрирането на вашите деца щеше да бъде по-лесно и безболезнено.

Защо Ви пиша на Вас това?! Ами може би с нещо бихте могли да помогнете, (ако не с друго, поне с активна позитивна мисъл за нас, детските учителки - виждам, че умеете да мислите:-)) по-скоро нещата да си дойдат на мястото! Впрочем, аз си мисля, че всяко дете със СОП, влязло в група на здрави деца малко или много предизвиква тази промяна, дори само с присъствието си: макар и малко, снижава академичното напрежение върху горките здрави деца, предизвиква даването на повече време за игра ( както отбелязва в една от ситуациите една от колежките), предизвиква професионализма ни - да намерим адекватните начини да задържим вниманието и интереса му, заедно с усилието да изградим умение или да дадем знание.Ето това е един скрит позитив, според мен, от присъствието на децата ви в градината. За част от колегията сигурно звуча еретично и анархистично, но казвам: вашите деца носят академично облекчение за здравите деца и това е прекрасно!

Не зная написах ли го в предния пост, но моето дълбоко убеждение е, че децата с увреждане ни дават повече, на нас, екипите, работещи в занималните, отколкото ние на тях!

Още веднъж Ви благодаря за написаното макар вече много да се повтарям. И да си призная според мен не съм чак толкова страхотен баща. Аз също се уча "в движение" как да се справям с трудностите и спецификите в отглеждането на нашето дете и правя грешки. Но се уча. Рецепта няма, но има доказани "отправни точки", които се стараем да спазваме. За да бъде детето ни ЩАСТЛИВО и дай Боже един ден да може да бъде самостоятелен.

 Ето още една посока за взаимодействие - подкрепете ги!

http://bglog.net/BGLog/25544#157511

А ето още един начин за въздействие: http://www.sacp.government.bg/b5_1.htm - тук е програмата за гарантиране правата на децата с увреждания. Мисля, че няма проблем да дадете предложения на мейла, даден от авторката в другия линк.

Здравей,Галя! Наистина лошите думи са голям проблем, няма точна рецепта за премахването им.Ако децата са по-големички,те дори знаят,че е лошо и забранено да ги ползват, но ги казват,особено когото са застрашени или обидени.Аз мисля,че това е повече въпрос на семейна среда и подражание на родителите, затова ако не се работи със семейството,ефект няма да има.За съжаление родителите не обръщат голямо внимание на това, имат по-важни бизнес дела или подценяват въпроса.А за някои родители това е нормално държание, хора всякакви... Най-трудно е да "стигнеш" до родителя и да получиш неговата подкрепа. Защо ли учителят се чувства по-неудобно от майката или бащата, когато трябва да им съобщи за проблем с възпитанието на детето? Защо възпитанието се вменява само и единствено на учителя като задължение? Къде е ролята на семейството при враждебността и агресията ? Много въпроси , на които отговорите ги търсим всекидневно в  действие.Дали успяваме? - Само понякога.

И аз го чух. Децата в детските градини псуват. По-правилно е да се каже: Децата псуват....независимо къде...В групата ми само едно момиченце псува. Други не съм чувала. Как да се преборим с явлението??? Без семейството няма да се получи. Някога, първата ми работна година в родния ми край, едно момченце така ме напсува, че ушите ми почервеняха чак.. Познавах дядото, от него момченцето се беше изнаучило на този начин на общуване. След едно строго мъмрене в къщи от мама и тати - спря. Но това беше някога. Ами сега???

И най-интересен е фактът, че децата не псуват просто така, в движение, а "на място", при точно определена ситуация, когато нещо ги е провокирало, а това ме навежда на мисълта, че май знаят кога се псува????

Благодаря ви, приятелки, за разбирането!

Хайде да направим така: всяка от нас ще напише нещо като конспект по на една педагогическа форма и да я предложи за обсъждане, а защо не и за провеждане в групите!

Така може би ще направим стъпка, не, а три стъпки за решаване на проблема!!!!:-) 

Значи аз съм на 14.. не знам сега какво е по детските и яслите, но пред блока тези 1-2 клас знаят кога се псува и точното значение на думите..Има едно момченце ( 2ри клас ) аз му казах че така е лошо.Като е при нас не псува, но щом дойдат неговите приятели се почва много "яко" и дори до бой се стига.. аз им казвам че като пораснат и се срещат с момичета или момчета и така псуват, никой няма да им бъде приятел : ).. това беше моя съвет към тях и им го напомням често>

Мисля, че помага донякъде ако кажете на детето как се чувствате вие самите когато псува. Разбира се, това работи само ако детето вече държи на вас и вашето мнение. И - разбира се няма да е устойчиво без семейството да се включи в изкореняването. Но може малко да подобри поне средата, в която работите с децата и си заслужава да се опита.

Същото важи и когато децата не псуват вас, а други деца. само че е малко по-сложно. Защото обиденото дете много по-трудно от обучен педагог ще изрзи кратко и ясно как го кара да се чувства вербалният насилник-връстник.

Другата възможност е като работите върху вкус към красивото (независимо през какъв материал) да използвате грозотата на тези думи като контрапункт. Така децата ще ги асоциират с грозно и евентуално няма да ги използват толкова лесно. Аз не разбирам колкото вас, обаче ми се струва, че неестетичната страна на тези нежелани думи е еветуално по-лесна за възприемане от децата от неетичната. Не защото децата са по-глупави, а заради доста замърсения с цинизми течащ около тях живот.

Благодаря, Мартин. Много ме радва точно Вашето отношение към псувните. Аз намирам за много резултатно когато деца обясняват и реагират на лошото поведение на други деца. А да не говорим, че за малките големите батковци се слушат като богове и вие може много повече да ни помогнете в борбата срещу лошите думи и псувните.

Ужасяващото, Мария Д., е, че за някои деца лошите думи и псувните се всмукват едва ли не с майчиното мляко. От миналата година до сега атмосферата не се е променила съществено. Т. е., детето, което имах предвид миналата година, тази не беше сред нас (и в езиково отношение атмосферата беше благодат), но преди месец се появи друго, тригодишно!, което не му отстъпва: псува като каруцар (да ме извинят тези достойни хора) и просто за него няма друга алтернатива: при определени ситуации той знае, че се употребяват тези думи и за него това не е нито грозно, нито красиво: това са просто адекватните думи на тази ситуация и толкова! Той като че ли не разбира защо се разстройваме и недоволстваме и защо реагираме остро и ние, и децата, и родителите, когато ги казва. Ако бях само аз, щях да опитам да не обръщам внимание на лошите думи и двойно да го награждавам за всяка красива дума, която каже, но другите родители чакат реакция от мен, особено ако юнакът е напсувал дете!.....Всички се изредихме да разговаряме с майката, опитваме разни варианти на реакции с детето, но за сега няма ефект....А аз дори го харесвам: той е жив, любознателен, пъргав, сърдечен, весел и палав. Но средата около него не е добра и на мен ми е мъчно за това дете: виждам, че има потенциал, но че ще са му необходими свръхусилия, за да преодолее лошото влияние и да разгърне възможностите си по-нататък.   

Аз се сетих за още нещо.. ако намерите отличници 5-6 ти клас да се въртят около тях да им дават пример и да им казват че това е лошо.. може пък да се почувстват "зле" и да спрат постепенно.. защото пред нашия блок като сме по-големшки и като някой от малките "изреве" веднага се прави забележка и то детето навежда глава и му казваме "нали няма повече.." а той "добре".. но ето това е.. средата в която живеят.. няма начин просто

Браво, Мартин! Още веднъж благодаря! Наистина вие, по-големите, добре възпитани деца ,можете много повече да помогнете на деца, които не са имали вашия шанс да растат в прекрасни семейства и да знаят от малки кое поведение е добро и кое - не. Още днес ще кажа на децата - почти всички в групата са по-големи от въпросния юнак - да му помагат да се държи доре и да не говори лоши думи! Даже мисля най-палавите юнаци да помоля да се грижат Малкия да говори по-малко глупости. Още веднъж - благодаря за съвета!

Другия вариант е да поканите родителите и с него да поговорите.. и да му ги покажете всичките тези неща които говори какво означават.. и колко са гадни .. така ще се засрами и може да спре да ги използва :)

Родителите..... До сега не съм срещала в практиката си родители, които да променят навиците си, особено вредните и лоши навици като псуване, побой, пиене, пушене и безразборен секс, в името на децата си. Никога. Възрастните обикновено не приемат, че вината е в тях. Не приемат, че се налага да контролират речта си(в други случаи - поведението си). Лошото е, че най-често, поне моята практика е такава, вулгаризмите при възрастните вървят в "комплект" с гореизброените други поведенчески прояви и е въпрос само на време кога ще се проявят и те при децата им. За това пушенето и пиенето се появяват във все по-ранна детска възраст и тези дни по телевизията съобщиха за момиче на 8 години, прието в "Бърза помощ" с 2 промила алкохол в кръвта. А вчера видях "свое" дете от моя предишна група, което още на 6 години показваше, че е свидетел на сексуални сцени в къщи, сега някъде на твоя възраст, претърната с  един много по-голям от нея мъж и с цигара в уста..... 

А хубавото е, че около пубертета човек започва да осъзнава света около себе си и е свободен да реши дали иска да следва примера на родителите си или не. Но чак в пубертета! И не всички тийнеджъри вземат това решение. Голямата част предпочитат да следват точно лошите навици на родителите си.... 

Впрочем, аз вече помолих децата от групата да помогнат на момченцето да не говори вулгаризми, като му кажат:"Тази дума не ми харесва. Не я казвай пред мен."Благодаря за съвета. :-)  

Как е резултата.. има ли промени в поведението.. има ли засегнати още деца ?! : )
ако Ви е по - удобно може да ми пишете и на скайп : fr3estylerche

Има ли още изненади в стария куфар? Поздрави!

Амиииии, ще дойде ред и на "новите".....

Поздрави и на теб!!!!

Eй, умора нямаш!

Ето ти нещо от "горния етаж" :)) :

Детското ни влакче весело засвири.

Детското ни влакче с песен долетя.

Мина през поляни, мина през баири -

поздрави ви носи от всичките деца

Чакай малко, че докато се сетя за кой горен етаж говориш, стана пладне!!! Да, ама се сетих!!!

Ти знаеш ли какво е, като ти потрябва "нещо",да отвориш "куфара"и да започнеш да го търсиш!?!? Мъка, мъкааа! То папка в папчица до друга такава...

Ето сега от няколко дни търся нещо за Великден из тези папки /там се крие отговорът на въпроса защо не го долюбвам великденския Зайо, ама не го откривам и това е...Продължавам да го търся!!! А като е тук, в блога, хем подредено, хем и някоя и друга работа могат да свършат "писанията".

А преди години някъде ми изчезна едно интересно материалче за Дядо Великден...Наскоро търсих в нета и срещнах нещо подобно, но по-различно...

..

Знам, знам, мила!!! Само че аз ровя из чекмедженца...:)) (все още!) Понякога съжалявам, че си нямам "куфар" като теб, но след 2-3 безсънни нощи ми минава. А ти не спирай да вадиш бисерчета! 

Дале, ще си грабна! Даваш ми страхотна идея как да оформим нашето заключително тържество. Пак благодаря!

БРАВИСИМОООО!

Аз пък си мислех, че е малко демоде - предложения сценарий....Сериозно! Минаха има - няма 11-12 години от тогава. Но като се сетя за модните тенденции, и при тях има ретро стилове, които в един момент стават актуални с днешна дата.

Грабете с шепи, удоволствието е изцяло мое!!! А на вас -усмивки!!!

Аз пак да си кажа - не ми работят категории Сценарии и Новото образование. Маря се оплака от същия проблем. SOS! SOS! SOS!

Браво. А дали ви се намира песничката в която се пее за Влак-приказен чудак, защото я търсят тук?

С удоволствие, но я нямам. Работех с една много добра музикална, която свиреше и на пиано, и на акордеон....На детските празници, които правехме заедно тя свиреше във всеки един възможен момент, иначе казано - музика на живо. И песента за влака тя ни я свиреше на пианото. Имаше преди време едно детско телевизионно предаване "Влак приказен чудак". Музиката и текста са от това предаване.

Благодаря за инфото. Много си отзивчива ( :

лека вечер

Дале,много е хубав! Особено танца на чадърите.Влюбих се в него!

Хм...И танца с балоните е много...атрактивен "на живо"...С останалите танци "се преборих" сама...Те бяха по-скоро като допълнение и внасяне на допълнителна емоция в празника...

Много е хубаво, но от опит знам колко много усилия коства. Нещо подобно правих за юбилеен концерт на Дом за деца от предучилищна възраст в един североизточен град: гръцки, индийски, негърчета, кънтри, руски (цигански) и разбира се български народен -пайдушко, дайчово и ръченица( в 5- минутна композиция)  Не пазя сценарии, но неща работени със сърце и себеотдаване остават трайно в главицата ми (до кога ли?!Липсва ми твоето търпение да ги възстановя поне като идея).

 

Да, Валя.....коства усилия, но като се сетя колко сиртакита и всички останали танци изтанцувах  с децата, и българските-да не ги пропусна...Заслужаваше си !!!!

Поздравления в късния час за сътвореното от Вас! Обикновено не съм толкова официална , но така дойде римата. И толкова подробно описание на танците... Супер! Показахте ли го пред родителите,колегите? И благодаря, че споделихте и с нас.

 

 

Иглика, показахме го, да...преди има-няма 7 години...За колегите най-сладки бяха бедуините и испанците, а за родителите-знаеш, всеки си харесва неговото гардже. Най-въздействащо на публиката-сиртакито. Още с първите акорди и заваляха аплодисментите. Всъщност толкова много аплодисменти на празник не съм чувала, не бях чувала. В танците има една особена магия на въздействие...

Здравей!

 За празника в детската градина ми трябва песента, с която започваш

"искам така както сега винаги с обич",но диска от градина,някой го"приватизира"

Да ми кажеш заглавието и кой я изпълнява за да я потърся.

Ако имаш и запис на музиката ще ти съм много благодарен!

 С уважение Димитър Русков

Мадлена, опитай отново! Вчера и днес преди обяд дори съветите на Маря не помагаха. Днес след обяд аз успях.

Файлът, предвиден за качване, не трябва да е по-голям от 10 МВ. Презентации се качват от листчето с кламерчето, горе "ъплоуд", после "брауз" - следва избор на документа от мястото в личния компютър, където трябва да се намира,; след като изберем документа и той се появи в прозорчето - пак "ъплоуд", обаче от бутончето вдясно от прозорчето с изписания файл и след изчакване да се качи - "инсърт". Това е, просто трябва да се внимава за размера на документа и да е във подходящия формат - като се отвори всяко бутонче от лентата, на която си пишете коментарите, най-долу са указани форматите, които могат да се качват с него.

Виж ЛС!

Dimi, невероятни идеи имаш, благодаря ти, че ги споделяш! Много ни улесняваш, дори и с вируси заразяваш!