Относно: необходимост от приемане на Закона за предучилищното и училищното образование в рамките на настоящото Народно събрание
Брой 207 на сп. Обектив, месечник на БХК, от 27 Февруари 2013

Една позиция. Заслужава си поне да бъде прочетена, струва ми се. Надявам се да не е тотално извън темата.

Мммммммм да. Писмото на "Амалипе" е... интересна и показателна за мерките и теглилките, ползвани от коалицията "управляващи и казионни НПО" при отчитането на качеството на "производството им". Обаче е извън темата, Магаре.

Казвай сега какво от нещата на "Новото образование" как да сервираме на новия министър, така че да мърдаме пущината в желаната от нас посока.

Павка,  с разпускането на НС  президента назначава служебно правителство и "служебния" образователен министър  ще управлява МОМН   до избора на ново НС, което да излъчи ново правителство (нов образователен  министър) който ще има законодателна инициатива и действащ парламент. Следователно този неизвестен служебен министър  за два месеца нищо не може да промени в образованието, но има опасност да провали образованието на децата  - той "утвърждава изпитните материали" за матурите и за кандидатстване  в профилираните и професионалните гимназии след завършен 7 клас.  

... което означава, че с промяна на системата той не ще може да се занимава.
Благодаря за разяснението, Нинка!

Та дано "висящото" положение не продължи повече от 3 месеца, че то зависи и какви ще са пропорциите на партиите в бъдещото НС, и колко бързо то ще успее да излъчи работещо правителство.

Препрочитам си горното изречение и ме обзема ето това гадно съмнение - кое ме кара да мисля, че "висящото" положение е по-зле от редовното, "нормалното"... предвид сътвореното в последните години все от "нормални"? Може да се окаже, че за нас и каузата ни "висящото" е по-добро, или не? ... 

Павка, няма добро положение за образованието от национална политическа гледна точка по простата причина, че всичко добро и качествено в него се прави за 3 мандата, а не за 1. Министърът - служебен или не - не е особено важен. Той има време и сили само за две неща - да си довършат учебната година децата без състересния и да попречи в суматохата да се съсипят някакви финансирани вече проекти.
Изобщо си мисля, че ако има нещо да се прави на ниво МС то е да се образова за страгеическата важност за образованието Министъра на финансите - служебен и редовен и да се вкарат веднъж за винаги правила и календар за публичност и прозрачност на информацията за състоянието на образованието. Всичко останало е за правене на училищно и общинско ниво. Според мен.

Долавям някаква нотка на оптимизъм в думите ти, Мария.

Не си спомням преди да съм чувал от теб мнение, че нещо хубаво можело да се направи и на национално ниво. За 3 мандата, за 3. Означава, че ще е дълга и че визията ти за "хубавото" започва да придобива вече форма. Бъркам ли? Ако не бъркам, то това си е прелом!!!!

Сега по въпроса. Значи и ти си на мнение, че служебният министър трябва (и може) да се грижи единствено за текущите дейности: някой друг подпис, предвидени плащания, и нищо повече. Реформата не му е работа.

А на национално ниво да изискваме от всеки управляващ

1. ясни правила,
2. календар за публичност,
3. прозрачност на информацията (за състоянието на образованието), и

 да започнем да образоваме бъдещите финансови министри за стратегическата важност на образованието.

1, 2 и 3 ги виждам добре фиксирани в моя закон . А образоването на финансовите министри ми се струва... безсмислено.

Как мислиш, Президентът ще може ли да спретне един "Национален съвет" с цел I. изясняване на визията по естеството на промяната и II. предявяване на претенция към всички да се ангажират със следването на тази линия?

Ето какво мисля да направим - Да напишем едно кратичко (подчертавам кратичко!) писмо адресирано до Инициаторите на президентския "Национален съвет", в което да посочим като как я виждаме ролята на този евентуален съвет, за да бъде той максимално полезен според нашите мерки и теглилки. Кратко и ясно горните 2 неща. И без аргоментиране (...че си изтърках клавиатурата да пиша, да убеждавам "добри герои", които системата регулярно унищожава). А?

Опитах се да  подскажа какво е нужно да  направи :) 

Поздравления, Нинка! 
(Ще го чета по-внимателно по-късно днес.)

Аз пък спретнах този текст, за който направих хипотеза в предишния си постинг. Пиши какво мислиш, моля те. Поканата важи за всички... естествено.

Подкрепям идеята! Но за предложения наистина ми трябва малко време да помисля.

Ето това вече е нещо, от което ще има полза.

първото за което се хващам: преосмисляне идеята за външно оценяване във всеки клас - това е доста стресиращо, води до ненужни разходи, губи се време, има изумително лесни възможности за злоупотреби - в-к "Утро" Русе - Внезапна проверка свали оценки в "Йордан Йовков"

Външното оценяване е правилна стъпка. Грешките при него са следните: липсва му тежест - оценките от него не служат за нищо и децата не са мотивирани, второ понеже проверявам на 5 и 6 клас смея да твърдя, че въпросите са на ниво оценки 3 и 4 - лесни и малко като брой (трябва да са поне 50), трето - да бъде организирано като матурите - с външни непознати квестори. Изобщо не съм съгласен, че е стресиращо. Изпитите в Япония започват в детската градина, а в Германия след 4-5 клас се решава в какъв тип училище детето ще продължи да учи - нещо което при  нас става едва след 7 клас. От такава псевдозагриженост за милите дечица приеха в Закона да не оставят деца да повтарят от 1 до 4 клас.

а как пролича, че загрижеността ми е "псевдо-"?

Аз също смятам, че външното оценяване е крачка в правилната посока.Задължително е да има външни оценители.За учениците от 12 клас е необходима много работа, промяна на учебните планове, но какви са моите идеи ще ви пиша като се подготвя по- сериозно.Трябва и да се работи с родителите!!

Здравейте колеги!

ПРЕДЛОЖЕНИЕ №1: Предлагам външното оценяване да отпадне.Мисля, че  на този етап  то е излишно, поради това, че е стресиращо - особено за учениците от начален етап, води до много разходи, до нарушаване на учебния процес  и освен това ...при липса на  външни квестори и оценители, то въобще не е обектино. /За да бъде такова, то трябва да присъстват представители от  РИО или други/.

ПРЕДЛОЖЕНИЕ №2: Нека най - после да се приеме  мандатността  за  директорите, защото някои от тях така  са  се вкоренили,  та  си мислят, че до пенсия  ще бъдат такива ... и " колят и бесят" както на тях им е изгодно. 

Не съм визирал вас конкретно, а обществото и министерството.

Колеги, видях че спора за срещата с Д. Вълчев е приключил и може би е време да обмислим идеите , които имаме. По повод на ранното насочване на децата към вид училище и образование - аз съм против! Седми клас е достатъчно рано, по надолу не бива да слизаме.Човекът е малък, не е ориентиран и се променя бързо.Освен това в Германия тече обществен дебат по образователната им система, защото и тя не отговаря на новостите и темповете на времето. А ранното определяне на бъдещето на детето се оказва един от факторите, които задължително трябва да се промени. Нека не вземаме нещо, което другите премахват!

И аз , подобно на Вили, намирам за излишно външното оценяване. Приемам го по-скоро като оценяване работата на самите учители, което , обаче, може да бъде проведено по друг начин. Тези, т. нар. "матури"стряскат излишно родителите, натоварват децата и по-скоро изнервят колегите.Може да не съм права!

Нека има подобна проверка, ама да не се шуми толкова около нея - могат да се пуснат тестове в нормален учебен час, които да се проверяват и оценяват от външни хора и, мисля, ефектът ще е не по-лош: децата - могат да постигнат и по-високи резултати, като са спокойни.

Както и да е ...А относно исканията към следващия министър - определено има много такива и трябва да вземем да пооформим нещо.

Може да се пусне отделна тема, в която всеки да визира конкретен въпрос и   накрая да се систематизира, защото с тези коментари всичко е толкова разхвърляно, че не знам докъде ще ни отведе...

    Моето мнение за външното оценяване е противиречиво. От една страна си мисля, че е добре, за да свикват децата за по-горните класове, а от друга ги стресира. Самата дума матура ги притеснява. От друга страна някои от въпрсите са твърде елементарни, а други прекалено сложни.По Човекът и обществото още от трети клас ги караме да запомнят години, събития, титли, владетели. В четвърти клас има затвърдяване, повтаряне и в малка степен разширяване на знанията. А какво се получи на външното оценяване - нямаше нито един въпрос свързан с изброеното по- горе. И за подигравка само "Кой празник се отбелязва на 24май?" А да не говорим за промяната в графика на смените, седмичното разписание и т.н. Нека нещата се доогледат и дообмислят!  

Сега ще напиша много неща, които съм ги писал през годините и не е хванало дикиш. Какъв е смисълът да преговарям, че тук-там и нещо да забравям, не знам.

1) Външно оценяване по всички значими предмети поне до 10 клас. В 7 и 12 - задължителни матури по БЕЛ и Математика. Изключително е важно външното оценяване да е еднакво за цялата страна, а не учителят сам да си съчинява тестчета според нивото на учениците си ( и своето) - то затова се нарича ВЪНШНО. Което води до:

2) Формиране на рейтинг на училищата. Това донякъде вече се случва със статистиките за матурите и всичките външни оценявания, които трябва да се качват на сайта на МОН и да са публични. Интересно би било да има и публична статистика за отсъствия, за наказания по училища и випуски и т.н. Доколко по-добрите училища трябва да получават по-голям делегиран бюджет е спорно, защото сега някой ще каже, че с по-качествени деца се работи по-лесно. Добре е обаче за лауреати на национални и международни олимпиади да се плащат премии на училищато.

3) Против съм обаче програмата за учене на различни скорости в сегашния и вид. Тя среща същите ученици със същите учители със същите им методи на обучение, които явно не работят за тези деца. Според мен не е рационално държавата да плаща това обучение - по-скоро родителите трябва да си го плащат. И трябва да става през лятната ваканция и да е последвано от външно оценяване. И да касае само един тесен кръг деца (1-4 клас) които с тези си знания не могат да преминат в следващия клас. След 4 клас, като имат по 10-20 предмета, тази система е неприложима.

4) Против съм и за сегашния вид на диференцираното заплащане. Първо - критериите са неприложими - има някои, които могат да са само изпълнявани от класен или психолог. Ако няма проблемни деца в клас, това плюс ли е или минус - може класният да държи здраво юздите и затова да няма проблеми. Но диф. заплащане за него няма. Трудно е да се оцени от даден мултимедиен урок или европейски проект каква е образователната полза и получената мотивация. Трудно би се оценила и подготовката на учителя за час. Въобще голяма част от критериите са неприложими. За мен диференцираното заплащане трябва да е в рамките на бюджета на училището и да се създава вътрешна организация как да се разпределя - под формата на някакви кредити, които в края на годината да се трансформират в пари. Това трябва обаче да се съпровожда с атестация на учителите на всеки 4-5 години и най-добре от външна институция - където да се сравнят резултатите на учениците им, разработените уроци (вкл. електронни), методическата работа, съответно психопригодността, подготовката по предмета и като цяло качеството на преподаване. Друг въпрос за какво ни е това сито точно в момента , като никой не припира да става учител.

5) Трябва най-после 13-тият клас да изчезне, като евентуално където има интерес към придобиване на 3-та степен на ПК, да се организират курсове. Това не значи обаче да се наблъска 13-тият клас в 12-тия (което се прави точно в момента), а да се разработят планове от МОН за всички професии и специалности за обучение до 12 клас и придобиване на 2-ра ПКС. За икономическите училища би следвало и да се премахне учебната практика - всичките часове да се водят теория - все пак те не ходят в работилница на струг да правят покривни улуци и чукове, а си карат напълно стандартни часове в класна стая пред черната (бялата) дъска.

6) Трябва да се премахне посредническата роля на общината при администрирането на делегираните бюджети. Да се въведе мандатност на директорите и да се даде глас на училищното настоятелство в управлението на училището и избирането на директор. Представител на общината с глас в управлението няма смисъл - мисля, че УН и контролната функция на РИО е достатъчна гаранция, че няма да има злоупотреби. Публична тайна е, че общините уреждат приближени фирми за всякакво строителство и ремонт в училищата, което мирише на едра корупция. Съответно веднага ще кажете, че заместваме едрата корупция с дребна :) . Не знам...

7) По принцип финансирането на училищата е трудна тема, по която нямам някакви готови решения. В момента за малките общини финансирането е по-голямо, за професионалните гимназии, спортните и по изкуствата също. Стои въпросът кое е по-добре - дали да има единен стандарт за всички видове училища и оттам нататък издръжката да се додава от общината, или да има един дълъг списък с професии и насреща издръжките. Никак не ми е ясно защо едно СОУ в малък град или село ще получава повече пари на ученик, отколкото в голям град. В малък град общият стандарт на хората е по-нисък, разходите са по-малко, ако щеш и изискванията. А в същото време се дават повече пари. Съгласни ли сте в Голямо ново село да има училище по изкуствата и за местните 500 деца да се плаща двойна-тройна издръжка. Или примерно някои основни училища да претендират, че имат група за народни танци и мажоретен състав и затова трябва да има допълнително финансиране пряко в бюджета на училището... Едно лично скромно мнение мое е, че трябва абсолютно всички училища да са на абсолютно равна издръжка, общините и бизнеса да додават пари на училищата, които според тях подготвят нужни кадри за икономиката(тук обаче подозирам, че професионалните училища ще останат без пари), интернатите и полуинтернатите и те с някаква равна издръжка, а да се обособи някаква група училища с важно надобщинско и национално значение (фолклорни, по изкуствата, спортни и др.), които да кандидатстват допълнително за финансиране за период от няколко години с проекти пред МОН. 

8) Нямам идея какво става с модула по физическо, скоро не съм се сблъсквал с него, за мен това е една голяма глупост и ако не се е премахнала, трябва да се премахне.

9) Трябва да се модифицира забраната за пушене в двора на училищата. Нека все пак да бъдем рационални - нито по-високите цени, нито забраните спряха нашите ученици да пушат. И вместо да ги гоним да губят малкото отпуснати им минути за почивка да се крият по входовете и зад трансформаторите да пушат, където могат да са и лесна плячка на пласьори на наркотици, да им се обособи място в двора на училището, където да могат да изпушат по един фас. Знам, че има европейски държави, където просто не се пуши в училище, но при нас моделът не работи.

10) Трябва да се премахне въобще механизма по одобряване на учебници. Той просто не работи и по никакъв начин не влияе на качеството на учебниците. Вместо това трябва да се направят усилия в изработването на достатъчно добри електронни ученици. Съответно трябва да се даде възможност на учителите да преподават по свой разработки, записки, без да е задължително да са минали през издателство за това. Няма смисъл да се крием, всички в един или друг момент сме предавали по записки и сме разработвали някой и друг урок по-подробно и качествено, отколкото е представен в учебника. Всичко това в съответствие с разработените от МОН учебни планове и програми.

Като говоря за електронни учебници, никой не е казал, че всичко ще бъде безплатно. Възможно е да се организира някаква система за заплащане, примерно след като училището реши да ползва електронния учебник на издателство Х, на издателството се изплаща някаква такса (от рода на 0,50 лв.) на бройка ученици във випуска. Евентуално при тотално копиране на информация от учебника на издателството в някой друг платен или безплатен учебник, който се ползва в определено училище, за издателството да се създадат механизми да осъди съответното училище. Всичко това естествено ще изисква определено обмисляне и промени в законодателството, например училищата в момента не могат да извършват стопанска дейност.

11) Трябва да се поработи по качеството на изготвяните изпитни материали, особено за 7 и 12 клас. Да не се включват задачи извън ЗП (което най-нагло се прави в момента и неравнопоставя децата).

12) Да се премахне системата на квалификационните степени за учителите или да се опрости. За мен един учител с 10-годишен стаж е достигнал върха на своята теоретична подготовка (като педагог). В същото време трябва да се наблегне на усвояване на някои необходими в практиката и непрекъснато излизащи нови и нови знания и умения: нови технологии в учебния процес, компютърна грамотност, използване на мултимедия, електронни уроци, електронни дневници и т.н.

13) Не на последно място трябва да се развиват езиковите умения на учителите. На първо място за съжаление по български. Да бъдат учени да пишат писма, заявления, докладни записки, протоколи, планове, отчети, проектна документация (благодаря, Нина) и т.н. Оттук нататък трябва да знаят на едно добро ниво поне един западен език, а защо не и два. Съответно със сертификат от европейска или световна институция. Трябва да се забрани преподаването на турски/цигански език в нашите училища - ама децата по-добре разбирали на турски, тинтири-минтири, после някой бил виновен, че турците/циганите били сегрегирани. Официалният език на институциите в България, езикът на печатните медии и телевизиите все още е българският и те трябва да могат да пишат и четат на български. Книгите и учебниците са написани на български.

14) Спорът за кръстчетата и забрадките. За мен не е важно как ходиш облечен, стига да не пропагандираш и натрапваш вярата си на другите. Защото училището е светска институция, където ходят малки и глупави деца и се влияят много от това, което им се казва. Най-доброто решение би било да се забранят всички религиозни символи до някаква възраст, а след нея да се разрешат, но да се забрани пропагандирането на религия и да се наказват сурово всякакви дразги на религиозна основа. Часове по религия в училище може да има само като изучаване на различните религиозни учения и тяхната история, без да се пропагандира определена религия. Никакви СИП-ове по християнство - свещениците да не се натрапват в училище, ами да си направят духовни училища към църквите.

Съответно накрая стои въпросът кои ще са тия учители, които ще се съгласят да се развиват и обучават цял живот, да бъдат проверявани и обследвани, да учат езици и компютри, да си пишат сами учебниците, да работят по международни проекти и да представят страната навън. И накрая да им се казва как 234 лева заплата им стига. Професията трябва да има нов имидж - от сегашния - "Като не стана нищо от тебе, мама, поне един даскал да те направим" , до нещо смислено и полезно. В този смисъл не върви непрекъснато министърът на образованието да приказва по медиите колко лоша и нереформирана била системата и учителите какви били мошеници и некадърници, ами да се замисли какво конструктивно може да се направи.

imhotep,

Това, което предлагаш (вътрешна система за атестация на учителския труд на всеки 6 месеца) сме го разработили с колегите и го приложихме в едно столично училище. От страна на учителите срещнахме огромна съпротива, стигаща до обидни  коментари по наш адрес.  След като им проведохме  обучението и започнаха коментарите-кои сме ние, че ще искаме "такива неща" от тях! Те нямат уменията да си направят  елементарен  оперативен план-да си напишат  5 основни задачи, които да изпълнят!  Масово се практикуваше преписване на годишното разпределение и се отчитаха брой взети часове!

И БОГ да стане министър на образованието в България, не може да  промени манталитета на учителя!  Мисля, че системата трябва да се "отпуши" за нова организация на управление, финансиране, контрол  и отчитане!

Ако идва от МОН атестацията, "няма лабаво". И ако имаше поне малко конкуренция за учителските места :)

То виж какъв вой имаше само за камерите - никой не иска да го гледат какъв учител е. А това в един момент ще стане идеалното средство на директора за проверка на работата на учителя в час - сега какво е - директорът предупреждава, че ще идва на посещение, учителят се приготвя специално за този час с нагледни материали, тестове и задачи, които никога няма да даде в обикновен час. Стъкмява някоя и друга презентация. И си мислим, че всеки час е така. Но не би. А така директорът може 5-10 стаи да обиколи само за един учебен час.

Точно тези камери мен ме вбесиха. поради няколко причини. Първо ще се радвам някой да ми даде пирмер в коя друга държава в света има подобен почин. Второ смятам, че това е грубо погазване на някои юридически и етични норми. Второ имхотеп  мога да ти кажа, че мнозинството от директорите ще използват тези камери не за да контролират учебния процес или поне не обективно а в ущърб на колеги на които имат зъб. Примерите ще започнат да валят като гъби след дъжд от догодина. Трето, не ми харесва да живея в романа на Оруел  - "1984". Ако сте забелязали в американските филми, в които дават училища - класните стаи са наполовина остъклени към коридора, или на вратата има прозорец и директора минава и вижда какво става встаята. Усещате ли каква е разликата с нашите камери. Разликата е малка, но съществена - те ме виждат , но и аз ги виждам. Ето това е етичното и нормалното. Иначе на мен досега от 4 проверки, 3 са ми били внезапни - просто директорката ни няма навика да ни предупреждава, както и експертката. Смятам, че подобно въведение най-малкото подлежеше на обществено обсъждане включително с родителските асоциации, учителите, юристи и психолози. Мислите ли, че на част от децата ще им бъде приятно или няма да се стресират от камерите. Аз допускам свободно и неконвенционално отношение между мен и учениците и има диалог и дисциплина. Обаче какво ще стане ако примерно директорката пусне камерата и види, че учениците ми дъвчат дъвка, което аз им позволявам, защото това стимулира мисленето, стига разбира се да не мляскат и да не правят балони, а това много задръстени директори и учители не одобряват. Според мен това решение трябва да се оспори в съда. Ще ми е любопитно есенес да чуя родителите. И чакам примери от други държави.

Chopar,вие искате, когато той ви вижда, и вие да го виждате, съответно когато не ви вижда, и вие да не го виждате. Но не схващам какво променя нещата това? Ако има някакво укорително поведение на учителя, то трябва да се коригира, даже и да не става дума за разчистване на сметки. Ако иска, директорът може една седмица всеки час да ви влиза на проверки и пак може да си намери подод да си разчисти сметките. По-добре ли е да обикаля директорът и да зяпа в прозорците и да отвлича вниманието на всички в клас? И по-евтино ли ви се струва да се съборят стените в 2500 училища в България и да се направят витрини?

А по отношение на разчистването на сметките  - ако всичко е филмирано и документирано черно на бяло (че даже и цветно) вие имате възможност да опровергаете констатациите на директора, да го осъдите и т.н.

:)   И докога  учителите ще се плашат, когато ги проверяват какви  учители са , а директори и експерти ще  имитират проверки, за да плашат учителите? Учител, директор и експерт трябва да са екип от хора, които разпознават проблемите  в обучението на децата и търсят пътя  за разрешаването им!

В камерите и витрините  ли се крие  качественото образование? :))

Има и много други проблеми - свързани с учебни програми по предмети, придвижване на материал между класовете, смяна на едни теми и литературни произведения с други, недостатъчен брой часове по предмети, извънкласни дейности. Но да се изкаже и някой друг колега. Едва ли моята предметна област, която не е и матуритетна, е толкова важна и интересна на аудиторията.

И като спомена  учебни програми по предмети, преди  час ми се наложи да коментирам за една медия  КОЙ и КАК утвърждава учебните програми :)) Поставят и тук тази тема  за коментари:

Учебните програми по предмети за задължителна и профилирана подготовка се изработват от МОН и министъра ги утвърждава (но с какъв акт, не е ясно, в ППЗНП не се посочва :)).

Чл. 25 Закона за администрацията – министърът е централен едноличен орган на изпълнителната власт със специална компетентност и ръководи отделно министерство. Той е орган, който отговаря за провеждане на държавната политика в съответната област. Министерството е учреждение, юридическо лице на бюджетна издръжка, което подпомага министъра. Министърът се избира от НС. Той има властнически правомощия – чл. 108 министрите ръководят отделните министерства, освен ако НС реши друго.
В пределите нa своята компетентност министрите дават нареждания и отменят незаконосъобразни или неправилни актове и действия на ръководителите на подчинените им управленски структури. Министрите носят отговорност за сферата си. Те издават юридически актове и контролират изпълнението им, разпореждат се с бюджета на министерството.
Министрите носят политическа отговорност за дейност, състояние на съответните отрасли и сфери пред НС. Носят и дисциплинарна отговорност пред правителството. Може да им се търси и наказателна отговорност пред правителството.
Чл. 115 Конституцията на Р България – министрите издават правилници, наредби, инструкции и заповеди – те имат подзаконов характер, те са административни актове; имат общодържавен характер, действат на територията на цялата страна, в определен отрасъл или област на държавната дейност; действието им се разпростира върху подчинените им органи; по принцип нямат обратна сила освен ако няма изрична разпоредба.

И след като министрите нямат право да издават програми (пък било то и учебни), да се замислим каква е легитимацията на   учебна програма, утвърдена от министъра на образованието:)
>> Правилници – нормативни актове, които се издават за прилагане на закон/акт с по-висша юридическа сила. Те се издават и за да уреждат статуса на органи и учреждения в министерствата, т.е. те са устройствени актове;
>> Наредби – нормативни актове, които конкретизират отделни норми/части от актове с по-висша юридическа сила;
>> Заповеди – ненормативни актове, които уреждат конкретни или индивидуални обществени отношения;
>> Инструкции – с тях министрите дават указания за прилагането на нормативни актове, които са издали. Задължителни са и влизат в сила от деня на издаването им. 
 

ПРАВИЛНИК за прилагане на Закона за народната просвета
Чл. 102. (Изм., ДВ, бр. 53 от 2001 г.)

(1) Учебната програма определя по всеки учебен предмет и за всеки клас целите на обучението, учебното съдържание и очакваните резултати от обучението.

(2) Учебните програми за задължителна, за профилирана подготовка и за задължителна професионална подготовка се утвърждават от министъра на образованието и науката.

(3) (Изм., ДВ, бр. 19 от 2003 г.; доп., бр. 33 от 2003 г.) Учебните програми за задължителноизбираема подготовка се съгласуват с експертите по учебни предмети в регионалните инспекторати по образованието и се утвърждават от началника на регионалния инспекторат по образованието, а тези за свободноизбираема подготовка - от директора на училището.

В България има   един министър, 28 началници на  РИО и над 2500 директори с делегирани права да утвърждават учебни програми по предмети!

А утвържадавено става с полагане на един подпис на лист хартия. Така на практика целите на обучението, учебното съдържание и очакваните резултати от обучението в българското образование  е разпиляно върху хиляди листове утвърдени учебни програми! И си задавам въпроса един ЦЕНТЪР ЗА КОНТРОЛ И ОЦЕНКА НА КАЧЕСТВОТО НА ОБРАЗОВАНИЕТО  какво "проверява" :)))

Друг конфликт се крие в % съотношението на видовете подготовка в различните видове училища:

Професионални гимназии:  ЗП-Професионална подготовка -СИП

Профилирани гимназии: ЗП-Профилирана подготовка-ЗИП-СИП

СОУ: ЗП-ЗИП-СИП

Спортни училища-ЗП-спортна подготовка

Училища по изкуства-ЗП-.......

И  в края на учебната година  след външно оценяване/матури МОН съобщава резултатите от матурите: добри, но по-ниски от миналата година!  А министър Вълчев с ирония съобщава, че 11% от зрелостниците са на мнение, че нос Калиакра и Мадарският конник се намират в Родопите. Ами в неговите учебни програми може да пише правилно къде се намират нос Калиакра и Мадарският конник,  но  ако някои началници на РИО или директори са утвърдили учебни програми с учебно съдържание, в което  Родопите  си имат Мадарски конник,  в какво са виновни 11% от учениците?

И след като на матурата по български език и литература най-добре  се представиха учениците от Американския колеж в София, за които основният език, на който се провежда обучението, е английският,  да се запитаме техните учебни програми кой ги утвърждава?

От това, което съм виждал - на министъра със заповед се утвърждават. ЗИП и СИП мисля само по един подпис върху него - Утвърждавам, ... Не знам в РИО дали някаква допълнителна заповед се пише за утвърждаване.

:) 1.Повечето от нас подкрепят външното оценяване в7 и 12 клас.Но си мисля че ако към рейтинга на училищата включим отсъствия и наказания на много места ще се скриват , за да се мине в по-горна позиция.

2.Съгласна съм  с атестацията на учителите да се извършва  от външна институция.Но диференцираното заплащане не може да се даде в ръцете на директорите. Много от тях не притежават добри мениджърски умения и ще правят както сега - вместо материално стимулиране за 24 май се купуват тоги за абитуриентите.

3.Най-много се страхувам новия министър да не промени до толкова професионалното образование, че да го направи само професионално.Едно от  положителните нещата ,които има в българското образование е това,че в професионалните училища се получават добри знания по  общообразователните предмети.Разбира се те са недостатъчни както видяхме от матурите, но не бива тотално да изхвърляме тази подготовка от училище.Казвам това във връзка със смъкването на материала от 13 клас в долните класове и директивата, която имат директорите- нито един час за ЗИП на общообразователен предмет в 11 - 12 клас.

4.Не зная коя е формулата на успеха с финансирането на училищата , но сега дори и в професионалните гимназии парите не достигат за извънкласни дейности.Моите ученици също искат да пеят, танцуват, спортуват и да творят.Спечелихме проект за това, но неговото действие е една година,а на следващата ..? Искането на пари за това от училищния бюджет може само да ми донесе Анатема. 

5.Министерството трябва сериозно и задълбочено  да прегледа учебните програми в различните училища, да се намали учебното съдържание по някои от дисциплините и да се увеличи възможността за интерактивни занимания.Този преглед трябва да послужи и за развитие на изпитните материали за матурите.

6.Не бива да се премахва квалификационните степени.Те са за сега най-добрата  възможност за усъвършенствване на педагогическите умения.

7.Много от нас се обучават по различни програми на компютърни умения,интерактивно обучение и чужди езици.Участваме в разработването на проекти.Въпреки това скоро българският учител няма да знае два езика. Повечето от нас са завършиле гимназия във времето ,когато не трябваше да се знае чужд  език. Но университетите могат да въведат задължително изучаване  за педагогическите специалности.

8.И на мен не ми харесва да живея в роман на Оруел.Представям си как ще изглежда мой час, в който използвам интерактивни методи ,на екрана  и в очите на директора. Много често  един от помдиректорите идва да види защо е толкова шумно.В системата мерило за добра педагогическа работа е тишината в час.

9.Заплатите почти не ми се коментират.Те са функция от отношението на българския родител към българския учител.

В един постинг е невъзможно да съберем и подредим всичко, но иначе предложението, и най-вече желанието да се дискутират проблемите в образованието, е чудесно.

Към момента най-добре приляга онази сентенция: „Пътят към ада е покрит с добри намерения”.

Външното оценяване е прекрасна идея, но на практика се реализира по ужасен начин – нито се оценяват обективно ЗУО, защото оценяването фактически не е външно, нито тестовата форма е прецизна, защото материалите не се създават от експерти, нито има някакъв смисъл всичко това на този етап, а само се хабят нерви и време.

Диференцираното заплащане. Мога да ви уверя, че в нашето училище си имаме прекрасен директор. Човек, който страшно много харесвам. Самата аз съм в комисията по диференцираното заплащане – въпреки че бях единствената, която гласувах (преди време), че съм абсолютно против да се въвежда. И колкото и да влагаме огромни старания оценката да бъде обективна, все някъде нещо липсва, нещо сме пропуснали, нещо сме пренебрегнали. Само че всички тези пропуски са били неволни и неумишлени, но, когато те се допуснат, на някой колега му става криво, че работата му се подценява.

Така че диференцирано заплащане – да, но не в този вид!

Със становищата на Имхотеп по всички въпроси съм напълно съгласна с изключение на предложението му за въвеждане на електронни учебници по някои предмети. Струва ми се невъзможно някога мишката да измести книжката. Първо, по здравословни причини. Не може да се чете от екрана, а принтирането не е евтино удоволствие.

Второ – по материални. В моя клас едва една трета от учениците ми имат интернет. И става въпрос за София, за един сериозен квартал като „Надежда”. Родителите нямат финансовата възможност да плащат и за интернет. Има и такива, които нямат дори компютър вкъщи.

За мултимедията по време на урочната работа категорично смятам, че това е бъдещето. Моите ученици се преобразиха тотално, след като започнах да ползвам високите технологии в учебния процес. В състояние съм да им фокусирам вниманието с часове, дори и на децата от малцинствата и на тези от Дома за сираци.

Благодаря, Куини, за мнението. Нямам предвид учебниците да бъдат изключително и само електронни, а по-скоро да се появят електронни варианти, и то във формат, пригоден за разпечатване на хартия. Съпроводени да речем с тестове, които могат да се попълват онлайн или удобно да се разпечатват на хартия и да се попълват офлайн. Например, много университети са разработили сайтове за електронно обучение (на базата на Мудъл) с лекции, упражнения, задачи за самостоятелна работа, презентации, тестове.

Съгласна съм с теб! В електронна форма могат да се създават висококачествени образователни материали за оценяване на знанията и за овладяването им. Такова ниво, което на хартиен носител, е невъзможно да се постигне.

А вътрешното оценяване? Ще може ли според вас някога едно учиилище да обясни на:

учениците си - защто учителите им ги оценяват по различни скали и с различно значение на еднаквата на външен вид оценка

учителите си - как критериите за дифеенцирано азплащане отразява приоса им към общия план на училището за развитие

родителите си - как сe (само)оценява училището и как си планира нещата или поне защо не планира.

"Нещата" - звучи ужасно, но изброяването е още по отгечително - почва с резултатите, които ще постигнем .... този срок, тази година, с този випуск, и свършва с ... разбираем списък на ресурсите, които са ни нужни (човешки, технически, финансови и пр.) и ясно отбелязване на тяхната наличност или липса и източниците, от които се очаква да дойдат тези ресурси. А в предговора на това има анализ на възможностите....и цялото се нарича самооценка и е вътрешо оценяване за училището. И за разлика от матурите, не може да се направи от МОН. А е много важен инструмент за управление.

MariaD , напълно подкрепям  коментара ти!  В училището липсва  система за единно вътрешно оценяване на учениците, оценяване (атестация) работата на учителите и служителите, липсва  мониторинг на процесите (учебен, трудов, административен, информационен и т.н.). В българското училище  съществува  “Синдромът на слепите”, който може да се обобщи чрез следния начин на мислене: “Начина по който ние го правим е най-добрият, защото по този начин винаги сме го правили". За да се преодолее този синдром трябва да се въведат нови управленски техники, например бенчмаркинг. Но колко от директорите познават съвременните  управленски техники и са готови да ги приложат? Бенчмаркингът  ще даде възможност на  училищата да се ориентират към нови методи, идеи и инструменти, за да се подобри тяхната ефективност, но при условие, че  има  подготвени директори-мениджъри. Но докато МОН изисква от кандидатите за директори  мин. 3 години  педагогически стаж, а после им провежда  "обучение" за 2-3 дни  (за съставяне и управление на бюджет, нормативна база на делегираните бюджети, трудово-правни отношения и управление на персонала ), аз не виждам  хората, които могат да  направят  самооценка - вътрешо оценяване за училището!