послепис
на едно дете Хайде,отвори очи! Страшното отмина. Все така ли ще мълчим. Помогни ми…помогни ми! Някъде във теб бучи старата лавина. Помъчи се…помъчи Да забравиш.Ще отмине…
Видимите публикации на автора в мигрирания Drupal слой.
на едно дете Хайде,отвори очи! Страшното отмина. Все така ли ще мълчим. Помогни ми…помогни ми! Някъде във теб бучи старата лавина. Помъчи се…помъчи Да забравиш.Ще отмине…
И тази вечер, толкова далече… от втората половина на живота, играеше си въженият мост у мен. На вечност. А в стъпките умираше водата…
Искам да те скрия. В някой лист от дъждовната гора на детството. Зад една изтрита гара. И лице… Само в паметта ми живи.
Навярно ще те има дълго… Дори след края на света. В косите ти с лице от зима ще спи забравена дъга.
Да откъсна лицето на спомена. Вкоравените устни да спра. Да изпия на залеза виното. От любов да поплача …така…
Потъмнелите къщи тук пазят спомен за късна луна. За вълшебните Йовкови думи. И една приглушена тъга…
«когато тръгнеш за Итака – помни,че пътя е далечен» Кавафис Помни,че пътя е далечен… Оня път,гдето нощем се губи зад завоя на твоята болка. Оня път –от Беласица сляпа. До халищата пъстри на Котел. Оня път…от гръдта.До д…
Когато се събуждаш, виждаш…постелята до теб…изтръпнала. От раните на самотата си… Или - от дрезгавият глас на вятъра.
До пояс в дните. С очи към синьото. С въжето-минало. Катериш Пътя. Разсякъл вятъра....
Не дава и…не получава тя. Не дава.И не получава… И утрото е само глас от някакво начало. ...