ин-ян
Какво си ти… Измислен сън. Или реалност. Какво ти взех, живот. Или какво ти дадох… Длъжник ли съм на дните ти във мене.
Само публикациите на PlamenParnarev от всички общности.
Какво си ти… Измислен сън. Или реалност. Какво ти взех, живот. Или какво ти дадох… Длъжник ли съм на дните ти във мене.
Рисувай този бряг… На север от Приморско. На листа ти ще каца уморено вятърът. И писъка на чайките ще те отнася навътре…В утрото на твоя залив.
Два хълма - мраморни желания...
Говори ми… По- високо… Говори ми!......
Два летни силуета от мечти. И две преплетени ръце до късно… Как искам да се върна в този стих. И времето от него да не пускам......
Бавно идваш…С тръпката нощемпо лятото.В слънчев лъч… през косите уплела дъжда.От крилото на птицата будиш вятъра.И обличаш с дъха му света...
Валяло е нощес.Зелено.Тихо.Просъница от вятър, дъжд и студ.По стария родопски пътедреят локви.И ручеи вода от тях кървят.Като в строшено огледалоаз виждам късчето небе...
Падна мрак.И премаза гласът на врабците...
Откакто много дни от мен те няма… Тъгата ми наднича.От ъглите. По снимката ти лятото изгаря. И вените на пътя в стъпки тичат…
Каква огромна тиха есен… Ръми неделята в пръстта. А пътят е кафява нишка, попила късните стада.