ТРИСТИХ и ЛЮБОВДЕН
Близките по душа са толкова близки, колкото и планетите в космоса. Въртят се все около една звезда, траекторийте им си приличат, но инак никога не се пресичат. Та така е и с тримата поети, които в случая пишат едно стих…
Последните видими публикации на автора.
Близките по душа са толкова близки, колкото и планетите в космоса. Въртят се все около една звезда, траекторийте им си приличат, но инак никога не се пресичат. Та така е и с тримата поети, които в случая пишат едно стих…
Хей, приятели, нови и стари, Честита Нова 2006-та година ! Желая на всички вас много здраве, щастие, любов, вдъхновение, неподозирани мигове - спиращи дъха, много, много нови срещи и нови приятели, както и сила, за да п…
Защо ли вечно тъга разхожда се с букви огромни и размазва с горчива сълза редовете уж най-любовни? Защо ли когато лампата гасне и чувам дъжда по стъклото, тъгата скача от масата и бързо се мушва в леглото?
Магия ли?Та ти стоиш – пред мен – до мен – за мен… И – мога да те пипна. Виждам как игличките по кожата пролазват, как пристъпват постепенно и харесвам учестеното ти леко дишане, и тия хубави движения, гърдите ти с коит…
Първа самостоятелна изложба художествени фотографии под мотото „Спомен за присъствие”. Автор Стоян Радулов, Промоция на неговата втора поетична книга „Абсолютно: Любов”.Време и място: 16 декември 2005 г.,..........
Понеже на всяко създание му подхождат още няколко други живота, ние често търсим утеха там, където обикновено я няма. Понякога голямата радост се крие в малка градина.
Представям си мига на чаканата среща – за която после ще си спомня, за която после ще си кажа: “видях огромното небе, и погледа прекрасен на лишените от всичко”. Но все пак няма да заплача. Виждам огромното небе, но то…
ІОбичаш меизвън условността, която без да искаме ни заобикаля и която си живее с нейни правила, а всъщност те съвсем не ни засягат. И всичко ясно е – не искаш нищо във замяна; и всичко ясно е – имам пълна свобода да бъд…
Не помня какво е било вчера, не познавам смъртта. Но зная какво имам в гърдите си, във кръвта. Чувам - съществото ми живо тупти, набъбва като цвят мисълта. ...И неистово крещи, затворено с катинар във плътта. Не знам ка…
Постой до мен. Прозрачен чувствам се до теб и цветен, и красив – ...........