Червено
Това са море и звезди. Но ми стига само червения – изгрев – на пурпура. Имал съм много съдби, преди – да открия – простора му. Как съм щастлив и признателен – намерих прегръдките алени. От обич съм вече – красив, а душа…
Последни публикации
Последните видими публикации на автора.
Лимонаденият Джо
Малката, прихлупена и впита в земята сладкарничка, точно на ъгъла зад училището, бе първата от моето детство, която без ред си отиде.
Сезонът на мълчанието
ІАко само леко ме докоснеш и очи откъснеш от тавана, ще те целуна. Ако си захвърлиш самомнението, ще ти призная пазена до болка дума. Така студено е в сезона на мълчанието. ІІ Каменният тътнеж на тишината ме убива. Гово…
Птичи следи
... В гнездата остават най-обречените птици. Любомир Качков От юг, далеч от юг се връщат след зимите на своите надежди птиците...
В дъжда
Вали дъжд. Цял ден е така. Валя и вчера, и завчера… Махам небрежно с ръка - нека вали, нека тази музика силно звучи в пустошта на душата. Скръбта лежи по очи, уморена от гонитбата с вятъра. Спят в неделя всички мечти, в…
Полировачът на кристали
Той живееше отдалечено, в градче в едно съвсем отдалечено време, но не чак толкова, често, понеже всъщност – по веднъж в годината, на гимназията на най-високия комин пристигаха семейство щъркели, които нарушаваха щастли…
Абсолютно: Любов
Цъфтят липите и всичко живо във това градче е под властта на аромата, набъбват кестените, а непометената улица си е постлала шарената сянка. И хората вървят така спокойни, даже в двете кафенета – чудо! – има празни маси…