I am 2002 g.docЗдравейте колеги,
Предлагам Ви да се запознаете с нашите 6-7 годишни деца. Предлагам Ви техните размисли на тема "Какък съм аз..." Може би е по-добре да ги предложа без коментар... Но не мога да се въздържа да кажа, че те са автентични и ме затрогват дълбоко. Записвам детските самоанализи всяка година, вече са около 300 на брой. Количеството не е от значение, но дава добра база за проучване на детската самооценка. Въпросът, който си задавам е: дали тези детски размишления биха вълнували само мен, защото са ми позволили да надникна в душите на моите деца или биха провокирали интерес и у други хора, работещи с деца. Всяка година обсъждаме размислите на децата с психолога, който посещава детското заведение и се взираме и търсим в тях прозиращи белези на възможни психотравми. Казвам това, за да обясня мотивацията си. Ето, вижте какво са натрупали като опит, впечатления, радости, болки... децата от последния випуск:
Най ме трогна казаното от Ивелин...
Благодаря Ви, Дале, за това че в полунощния час сте чели размишленията на децата. Чела съм неведнъж размислите на Вашите деца. Харесва ми Вашият стил такъв, какъвто го усещам в атмосферата на разговорите Ви с децата по най-злободневни теми от тяхното и наше ежедневие. Мисля, че това е правилният начин - учител, абсолютно автентичен, открит в чувствата си за нещата и провокиращ подобно отношение и у малките.
За Ивелин... в неговия случай се радвам, че постигнах такава откритост, защото това болезнено за детето разголване на фактите, обясни за нас безброя от негативи в неговото поведение. Но пък и отключи разговори с родителите му, след което те със силата на волята си и вече с повече разбиране за нещата, се опитаха да облагородят участието си във възпитанието на детето си.... Така че... записвам тези размисли в хода на индивидуално интервю, водена донякъде от идеите на психотерапевтичната педагогика /с внимание към проблемите на здрави деца/.
Поздрави за всички!
Благодаря Ви! Чувствам се окуражена от интереса на колегията. Сигурна съм, че трябва с много сериозно чувство да се вслушваме в детското слово. То е огледало на всичко, което сме успели да заложим в душите им. Понякога виждам как сериозното, честно, почтено и съдържащо цялата любов на света, отношение към малките провокира у тях невероятно благородство, извисеност и толкова мъдрост, че се чудя откъде се взема...
Сега ще Ви представя много силните послания на децата, родени през 2001 година. Те ще бъдат във втори клас през следващата учебна година. Изключително одухотворени са и казват много:I am 2001.doc
aleks_iv, поздравления!
Та, това си е един готов материал за новото печатно издание, коментирано тези дни - http://bglog.net/preduchilishtnapedagogika/32023
Благодаря Ви! С удоволствие бих дала публичност на детските самооценки, защото самооценявайки се, децата всъщност оценяват най-често нас. За нас възрастните не е излишно да можем да се поглеждаме понякога през детските очи. Понякога там сме идеализирани - това задължава... Друг път - като в криво огледало, блясват слабостите ни... тогава умният учител се замисля...
Децата притежават изключително достойнство и е добре гласът им да се чуе...
Нямате права да коментирате тази публикация.
всички ключови думи