Предучилищна педагогика
Предучилищна педагогика 25.11.2011 shellysun 1804 прочитания

С пожелание да сме пак тук и заедно и на 400 години!

25 Ноември 2007, 00:09 Публикувано в Предучилищна педагогика | 4 коментара , 403 прочита 
Категории: У Събития, П Приятели
  Здравейте всички малки, големи и още по-големи деца! Здравейте всички Вие, които обичате децата и тяхното бъдеще е непрестанна Ваша грижа! Нека ни е честита новата общност и нека в нея има много радост, много разум, много обич , сътрудничество и мъдрост. Нека тук заедно да творим,  да споделяме опит, да си помагаме - по-опитните на по-неопитните, по-ведрите на по-тъжните, учители на учители, учители на родители, родители на учители и всички заедно да направим България по-добра за децата.
    ДОБРЕ ДОШЛИ И НА ДОБЪР ЧАС!

Искам да споделя сега вълненията си от предстоящото ми представяне като едно от джуджетата на Снежанка утре :) Приготвих си една риза на карета, колан с голяма катарама, възглавничка за по-голям корем, клин, туристически обувки, джуджешка шапка, брада, лула,  гримове...като че ли нищо не съм забравила...Играла съм и зайчета, и таралежи, и баба Яга, и Педя човек, и Кай..., но винаги се вълнувам от предстоящата си игра!

     Започнахме - Шели и Галина Ангелова...

„голяма част от преживяванията в детската градина са свързани с това да се научиш да живееш щастливо, удобно и конструктивно с други хора. Може би това е най-важното, което научава едно дете в детската градина.”

27 Февруари 2008, 23:49 Публикувано в Предучилищна педагогика | 8 коментара , 686 прочита 
Категории: Ф Коментари
 Засега, според резултатите, най- големият проблем на българските деца е 
51.28 % Липсата на стабилна семейна среда и 15.38 % Ниската екологична култура на държавата, застрашаваща природата и зравето на хората в България. Какво можем да направим ние, учителите, за да промен това състояние?
  
08 Юли 2008, 07:51 Публикувано в Предучилищна педагогика | 23 коментара , 825 прочита 
Категории: Н Невчесани мисли
На какво играят днешните деца? И как играят? Аз, понеже все още се пържа на работното си място, това е нещото, което най-много ми се набива на очи. Няма ги старите игри, виждам само групички, често взривоопасни, обединяване около топката навън / и разединяване - кой да рита най-много/, игри на шушу-мушу и "ела, ще си ми приятелка, ако не играеш с Танчето"; виждам деца, които по-често идват да доносничат срещу друго дете, отколкото да споделят някаква радостна новина. При вас как е?

09 Август 2008, 14:11 Публикувано в Предучилищна педагогика | 8 коментара , 834 прочита 
Категории: Ш Новото образование, Ф Коментари, П Приятели

Кой я измисли, откъде дойде, какво правим тук? Сигурно много от вас, особено по-новите потребители си задават този въпрос. За някои това е приятно място за четене, за друг - възможност за изява, за трети - начин да свериш часовника си с колеги. 

"Аз, аз ще го направя" е една от най-често изричаните фрази след навършването на втората година. Тази декларация за независимост предоставя златна възможност за усъвършенстване на уменията, стига да не се нарушават правилата. Трябва непрестанно да си припомняме крайната цел - да се отгледат самоуверени и самостоятелни деца. Така че трябва да се заредим с огромна доза търпение, с което да се посрещат детските грешки и да се намери добър баланс 

Иска ми се отминаващата стара година да даде на Новата и нови перспективи, нов поглед към образованието и обучението. Иска ми се да намерим отговор на въпросите, които са ни вълнували и да имаме хоризонт за ново развитие. Иска ми се да се отърсим от старото и да преминем в новото, без да унищожаваме доброто и градивните традиции, иска ми се смело да прекрачим собствените си стереотипи и да потърсим нови решения.

 През 2009-та бяхме вече близо 1200.. С нас вече бяха Галина Трифонова, Далето, Маря, Вигив, Аклим...всички се вълнуваха, споделяха, търсеха отговори...

Здравейте, колеги!Не съм Ви забравила ! Всички букви които съм изработила и които липсват на някой от вас са на адрес http://chervenatasapchica.spaces.live.com/ в папка Нещотърсачи.Радвам се, че има хора на които мога да съм полезна.

Там ще закача и една нова игра,която също можете да използвате

Една презентация , в която съм включила и малка игра за децата.Приятна работа на тези, които ще я използват!Успешна,спорна и доходна седмица от мен!

02 Октомври 2009, 08:55 Публикувано в Предучилищна педагогика | 19 коментара , 2357 прочита Такааа. Време е да започваме с организацията. Нашата общност е съвсем млада, тази година ще навърши две годинки, но вече сме си спретнали достоен прощъпулник. Имаме си първа среща -http://bglog.net/blog/shellysun/site/posts/?bid=22523, първи конкурсhttp://bglog.net/blog/shellysun/site/posts/?bid=24130, активно участие в дискусии на образователни теми http://bglog.net/blog/shellysun/site/posts/?bid=21248,комуникация по разни въпроси с министерството -http://bglog.net/blog/shellysun/site/posts/?bid=30002, много приятели, над 600 безценни публикации, подредени стройно в категории и вече над 1000 регистрирани потребители.

Предлагам Ви вчерашните си разработки, които направих за  малкият ми син. Ако Ви допаднат може да ги ползвате в работата си.

Чудни български традиции, и то едни от най-красивите!!!

Човек не избира Родината си, тя него избира!!!!


От къде да започна? За начало...Дразня се и това е положението.

Както си сърфирах из нета за една лична самоподготовка, за семинара в детската градина за който отговарях, по една наистина сериозна тема /за мен/: "Нови технологии за определяне постиженията на децата в детската градина"/защо ли ми звучи като технологии на металорежещите машини?!?/, и докато мислено си отговарях на въпросите: Защо? Как? Кога? Кому е нужно?

Колеги и съмишленици,

Реклама

Докато пишех тук, преди малко в новините на бТВ се представи като "новина" факта, че 1/3 от децата в детските градини псуват и употребяват вулгарни думи. Не ми трябваше бТВ, за да знам че е така. Но това за мен сякаш беше капката, която преля чашата.


 
Вълшебствата са неизменен спътник на детството и не бива да лишаваме децата от тях. Детство - вълшебство!!!! Длъжници сме на децата си.......

   "Мистър президент" или "Аз съм президент" - както ви харесва.......

Лицето и опакото на екологичното възпитание

12 Август 2009, 10:37 Публикувано в Предучилищна педагогика | 9 коментара , 2074 прочита 
Категории: Е Трета възрастова група /5-6 години/, Д Втора възрастова група /4-5 години/, Г Първа възрастова група /3-4 години/, К Да играем заедно, Ж Подготовка за училище /6-7 години/, З Възпитание и обучение в детската градина /3-7 , Н Невчесани мисли
Етикети: природа, страх, приемане, емоции, навици, умения, знания, екологично възпитание, неприемане,пълнота

Лято е. Всички говорят, мечтаят, а някои и ходят на море или планина, а децата в крайна сметка и на село, при баба. С други думи сред природата.

Вчера попитах децата. Ето какво ми казаха: дървета, трева, цветя, храсти, листа, клони, растения, елхички, море, вода, пясък, животни, слънце, небе, тигър, облак, дъжд, сняг, пеперуди, птици, пингвин, земя, щъркел, ябълка, острови, ягоди, палми, круши, диня, луна, звезди

Какво е това "природа"?

Мьолн.wmv

Днес валя. В задушната занималня децата уж се заиграха, но през десетина минути все някое ме питаше: „Госпожо, ще излизаме ли навън”?

Към 9,45 часа дъждът спря. Реших, че няма да измъчвам повече децата и….излязохме в мокрия двор. Още в първите пет минути познайте къде се насочиха всички деца?! Познахтееееееее: към мокрия пясък в пясъчника и към една огромна локва наблизо. Закипя трескава дейност: в кофички се носеше вода и се...

 

22 Септември 2009, 20:45 Публикувано в Предучилищна педагогика | 18 коментара , 1371 прочита 
Категории: Я Конкурс
                      Драги предучилищници, обявяваме 
                     началото на нашия ежегоден конкурс -
                   " Човекът, който за мен е Учител"
 Нека той стартира от днес, 22-ри септември, Денят на независимостта до 1-ви ноември, Денят на народните будители.
  Със сигурност в живота на всеки човек има друг човек, който е бил просветление за него, чийто пример, думи или дела са променили мислите му и са насочвали вътрешния му свят. Обикновено, такива хора са като звезди, от чиито път мнозина могат да видят по-ясно своя път. Защо избрахме тази тема? - защото сме учители и нашата мисия е да учим другите, но и самите ние сме получавали ценни уроци в своя живот и искаме да ги споделим. Отново, за да се научим.

 Напоследък малко пиша в блога. Защото в главата ми бушуват стотин въпроси, на които все още нямам отговор. Да побушуваме заедно, а? Може пък и да се проясни картинката.

  Струва ли ви се напоследък, особено ако сега сте поели малка група, че децата са коренно различни от децата от предишния випуск? Да поразмишляваме на глас...

   Така ги наричали прабабите ми, така ги наричат бабите ми, така ги нарича майка ми, така ще ги наричам и аз...

   Шарени перашки...

   Да се върнем на изначалния философски въпрос - за кокошката и яйцето. Много ми се иска да получа малко просветление - каква е мисията на детската градина в нашето общество. Работа за хора, които по инерция не искат да си намерят друга работа, място за освобождаване на родителите от грижи за децата за едно сносно часово време от порядъка на 10-тина часа, институция, поела в ръцете си грижата за децата в най-сензитивната им възраст, място, в което децата се подготвят за училище или какво. Въпросът е актуален както за новоизлюпените педагози, на които им предстои тепърва да се сблъскат с реалитито на детската градина, така и за действащи учители, които всеки божи ден трябва да осмислят престоя на работното си място. Таа, любопитно ми е какво ще кажете.

06 Септември 2010, 11:56 Публикувано в Предучилищна педагогика | 16 коментара , 628 прочита 
Категории: Ш Новото образование, У Събития, П Приятели
 И ЧЕСТИТ ПРАЗНИК НА ЦЯЛАТА ОБЩНОСТ "ПРЕДУЧИЛИЩНА ПЕДАГОГИКА"!
  Имам огромното удоволствие и честта да ви съобщя, че активни блогери и специалисти в областта на предучилищното възпитание положиха основата на нашето Сдружение! 
  Сдружение "Педагогика без граници" е вече факт и има амбицията да обедини в своята дейност предучилищни педагози, специалисти от целия спектър на детската възраст, родители и граждани, които са съпричастни към развитието на децата до постъпването им в учиилище.
   С огромна радост искам да ви представя управителния съвет на нашето Сдружение и основна част от устава ни:
Анна Пенкова - председател на УС, родител, издател и редактор по професия, активен блогер и човек с ясно съзнание по проблемите в предучилищна възраст;
проф.Иван Димитров - един от най-ерудираните и уважавани български психолози, преподавател в Софийски Университет "Св. Климент Охридски", учител и преподавател на много от нас;
доц.д-р Димитър Димитров - преподавател в ЮЗУ "Неофит Рилски", уважаван учен в областта на предучилищната педагогика, учител на много от нас, носител на грамота "Учител" на общност "Предучилищна педагогика", блогер;
Галина Трифонова - предучилищен педагог, съадминистратор на общност "Предучилищна педагогика", човек с огромен опит в различни педагигчески системи, уважаван и обичан блогер;
Даниела Радева - предучилищен педагог с голям опит, носител на грамота на общност "Предучилищна педагогика", активен и обичан блогер;
Кристина Йовчева - родител, художник и дизайнер, съмишленик и подръжник на общност "Предучилищна педагогика"...

  ...всичко това е само хилядна част от това, което сме преживели заедно...

Днес, в първите минути на 25-ти ноемврри 2011, сме вече 2946. Ние положихме началото на първата социална мрежа на предучилищните педагози в България... От тук започна споделянето на добри практики във виртуалното пространство между детските учители в цяла България и дори извън граница...Тук направихме първите стъпки за активно участие на предучилищните педагози в обсъждането на образователната политика, тук за първи път сбъднахме национална среща на блогери-детски учители, организирана в мрежата, тук много преди другите социални мрежи общувахме с приятели, сродни по дух и мислене. За основната част от нас това е място-дом.

  На всички вас, познати и непознати приятели и колеги, пожелавам от цялото си сърце духът ви да не угасва и винаги да помните, че това, което ни събра тук е истинската същност на мисията-професия ДЕТСКИ УЧИТЕЛ.

                         ЧЕСТИТ РОЖДЕН ДЕН!

Добави коментар

Категории

Събития
За BgLOG.net
Реклама

Коментари

danieladjavolska
danieladjavolska преди 14 години и 5 месеца
   Да, така започна всичко тук, в този виртуален кът...Стъпка по стъпка, та до днес...

   Като прочетох поздравителния пост и си спомних ето тези думи, които искам да споделя и с вас...

   "Знаели прабългарите мъдростта на годините, че по-лесно е да посадиш дръвче, отколкото да го отгледаш. По-лесно е да забиеш копие в земята и да кажеш: "Тази земя е моя!", а по-трудно е да оградиш тази земя с яка стена, да я направиш неуязвима от враговете и след това не само да я уголемиш, но и да заставиш враговете да те почитат като неин владетел.

    За българите най-страшната клетва била:Да ти останат конете без ездачи!...Но каквито и клетви да били изричани срещу българските владетели, българските бойни ездачи винаги имали коне, а българските бойни коне винаги имали ездачи и българските ханове били наричани "ювиги"...Така и са останали през вековете за поколенията.

    Който има очи - да гледа, който има уши - да слуша, така от край време започвали да говорят вестителите пред насъбрания народ.

    Реката - пълноводна или пресъхнала, с водите си или името си ще протече през столетията, защото и една пресъхнала река може да живее във времето. Вечни, непроменими като земята и небето са началата на онзи живот, който ражда една нация.

    Във всичко, навсякъде и всякога човек има свой миг от неизброимото време. Премерено му е колко да пробяга от общия път на рода и племето.

    Да проживееш сто години и то в радост и веселие е най-голямото българско пожелание. Нека други си пожелават хиляда или десет хиляди години - те лъжат и себе си, и останалите.

    "Човек дори добре да живее, умира. Но смъртта нима всичко унищожава? В чужд аул те изпращат по дрехите, а в своя те изпращат по делата. Един умира, но след него друг се ражда. Племето ще продължи да се плоди, конете ни винаги ще имат ездачи и никой не ще смее да стъпи в следите на стъпките ни....Човек дори и сто години да живее, пак умира, но делата му са вечни - ако наистина са големи, велики дела...Делата остават."

    Така ювиги хан Омуртаг обобщава житейската мъдрост на българите.И той, българският конник продължава да върви по своя безкраен път,защото огънят угасва, но не изстива. Вятърът отлита,но пак се появява. Дъх от дъха на вятъра, пламък от пламъка на българщината..." (Васил Станилов)

   Нека ни има, нека бъдем полезни на себе си, на другите, на децата, защото те имат необходимост от нас, както и ние от тях.

"Погледнеш ли в очите на дете, поглеждаш в бъдещето"...


ValiaDobreva
ValiaDobreva преди 14 години и 4 месеца

Какво богатство е съхранил блог-а! КАЧЕСТВЕНИ.com, и след 400 години ще сте актуални.