По повод анкетата

27 февруари 2008, 23:49 Публикувано в Предучилищна педагогика | 8 коментара , 850 прочита
Категории: Коментари

Засега, според резултатите, най- големият проблем на българските деца е
51.28 % Липсата на стабилна семейна среда и 15.38 % Ниската екологична култура на държавата, застрашаваща природата и зравето на хората в България. Какво можем да направим ние, учителите, за да промен това състояние?
Според мен, основното, което трябва да правим в предучлищния сектор, е да привличаме родителите все по-активно да се включват в процеса на възпитание и обучение на децата, трябва да разширим работата със семействата и да подпомагаме самите семейства в утвърждаването на стабилна семейна среда. За тази цел е необходимо: 1. Ние, учителите, да утвърждаваме авторитета си сред родителите с качествена работа и възпитано и качествено общуване; 2. Да привличаме все повече родителите като преки сътрудници в нашата ежедневна работа; 3. Да работим активно с децата за изграждане на трайни общочовешки морални ценности
По отношение на ниската екологична култура: 1. Ние, учителите, трябва да провеждаме ефективно екологично възпитание; 2. Да подкрепяме и насърчаваме децата за участие в екологични прояви и ние самите да инициираме такива; 2. Да се окуражаваме взаимно всички възрастни - и родители, и учители, да променяме ежедневието си в съгласие с основните екологични принципи, както и да даваме личен пример на децата; 3. Да сме активни и да имаме ясна гражданска позиция по въпроси от екологичен характер с национално значение.
Още?

RSS за коментари Коментари

# | от shelly на 11 март 2008, 00:22

Става нещо интересно:

16.33 % Формирането на ценности извън семейството под влиянието на масовата фолк-култура

16.33 % Ниската екологична култура на държавата, застрашаваща природата и зравето на хората в България

-изравниха се резултатите по тези два показатела. Вероятно това е променливо положение, надявам се с времето да видим движението, но в момента се изравняват два показателя, които имат пряка връзка с общата ни култура като нация: първият е показателен за ценностите с най-висок рейтинг в държавата, а вторият е показателен за общочовешки ценности и критерии, към които сме нечовешки немарливи; т.е. въпросът пак опира до национална култура. Ако се настроим философски и си зададем въпроса къде е люлката на тази култура, не вярвам някой от вас да измисли друг отговор, освен - в семейството. Защото, моите мисли ми казват, че ако има стабилна семейна среда и в семейството има заложени като възпитание ценности, които са с общочовешки характер, то децата трудно ще са подвластни на масовата псевдокултура и трудно ще могат да бъдат заблудени относно правилното в екологично отношение поведение.
Не знам дали да не изкажа убеждението, че за да си оправим проблемите, трябва да си оправим семействата.

Спомнете си Наполеон: "Дайте ми добри майки и аз ще ви дам добри синове."
Така че, гласувайте - по съвест и по убеждение, да видим какво ще се получи най-накрая, та да му търсим колая...

# | от shelly на 21 март 2008, 18:21

Несъгласията са с анкетата, с тълкуването, с резултатите, с автора или с какво?

# | от shelly на 30 април 2008, 06:03

Кой е основният проблем на българските деца?
Отговорът май е ясен -
Липсата на стабилна семейна среда - 52.50% от гласувалите в нашата анкета.
И така, драги учители, отварям нова тема: "Детската градина и семейството" - възможности и посоки на сътрудничество, възможности за влияние на градината върху възпитателните модели в семейството, иде, проекти, опит - всичко! Не намерим ли пътя към семействата, може да се окаже, че сме спечелили битката, но сме загубили войната....
Пишете, че да има върху какво да разсъждаваме.

# | от shelly на 03 май 2008, 12:00

Тъй, имаме нова анкета. И като гледам, както върви досега, в образованието промените трябва да дойдат отвсякъде другаде, но не и от учителите. Вие затова ли сте толкова мълчаливи?

# | от vaniushkata на 03 май 2008, 13:03

Смятам, че всички разбират откъде трябва да започнат промените. Разбира се, че всички трябва да се погрижим за това. Но ако няма подходяща политика и съответното отношение от властимащите, то всяка инициатива е обречена на провал. Ще бъде като борба с вятърни мелници. Например, ако аз оплювам непрекъснато детето си и говоря колко е некадърно, за нищо не става и му "дърпам ушите" публично, то как ще го приемат останалите? Затова смятам, че промените трябва да почнат отгоре, а ние сме готови да прегърнем нещо добро. Българският учител е доказал, че може да прави чудеса, дори и да няма адекватно и достойно заплащане. А ако се промени отношението отгоре, ще се промени и отношението на обществото. Така че нещата са свързани.

# | от shelly на 03 май 2008, 13:09

Ванюшката, а какво правим, ако не го дочакаме отношението отгоре? Няма да коментирам много, много сега, ще изчакам да станат 100-тина гласували, но все си мисля, че промяната трябва да е повсеместна.
Благодаря, че си тук и добре дошла !

# | от vaniushkata на 03 май 2008, 13:31

Аз също смятам, че промяната трябва да всеобща. Но механизмите за това не са в нашите ръце, за съжаление. Ще изчакаме, пък кой знае... Иска ми се да съм оптимист.
Благодаря за поздрава и хубав ден!

# | от shelly на 29 май 2008, 15:43

М-да... Ролята на учителя, според нашата анкета, в процесите на реформа намалява... Що ли не ми се ще да го приемам за обективна истина, а продължавам да гледам на този резултат като натрупан горчив опит, но само опит, без далновидност... Кой знае, може пък и моя оптимизъм да е в повече.

Регистрирай се сега за да коментираш и за да не изпускаш най-новото в общността. Ще се радваме да видим твои публикации тук!

За мен

Общности

Етикети

Моите RSS

По повод анкетата

RSS за коментари Коментари

Връзки

Приятели