Предучилищната подготовка на децата две години преди постъпване в първи клас е задължителна, но не по-рано от годината, когато детето навършва 5 годишна възраст. С въвеждането на двегодишната задължителна подготовка сe гарантира равен старт за всяко дете при постъпване в първи клас. Подготовката допринеся за социализацията на децата и развитието на умения, необходими при постъпване в първи клас.
Обучението на децата се провежда по специализирана Програма за подготвителна група на МОМН. В работата си учителите използват помагалата на програмната система "Аз съм в детската градина" за 5 годишните деца и „Аз ще бъда ученик” за 6 годишните деца на издателство „Изкуства”. Бъдещите първокласници получават знания по следните направления:
Основна форма на обучение в детската градина е урока. Децата в предучилищна група много добре знаят кога имат урок и кога е време за игра, учителите ги подготвят предварително за различните дейности, които им предстоят през деня. Познати са пет вида уроци: уроци за усвояване на ново учебно съдържание, уроци за затвърждаване, уроци за систематизация, уроци за контрол и оценка на знанията и смесени уроци. Тези типове уроци се срещат, както в детската градина, така и в началното училище, разликата е степента на трудност на учебното съдържание. Необходимостта от непрекъсната смяна на дейностите налага приоритетно използване в обучението на малките деца на комбинираните уроци. Те се прилагат по често, защото позволяват на децата да се включват активно в образователния процес.
Здравейте, Колеги!
За мое съжаление аз не съм изумена. При участието ми в конференция по проблеми на предучилищното образование се сблъсках с тезата, че „Ние (участниците -б. м.) не сме тук (на конференцията -б. м.), за да се учим”!?
Ще ми се да вярвам, че този факт не е симптоматичен, но трудно намирам достатъчно аргументи в доказването на подобна теза. Докато в предучилищната колегия има колеги, които не приемат идеята „за учене през целия живот” или, с риск да бъда крайна, не се ориентират в нейната същност, най –вероятно ще се срещаме и с подобни интерпретации на същностни елементи от образователния процес в предучилищната институция. Тук нещата са поне открити.
А какво бихте казали за съществуваща, надявам се на единични места в практиката, на добра терминологична рамка, която прикрива различни типове взаимодействия, които с право можем да отнесем за по-горни образователни степени? Тук опираме до важни въпроси: Как да трансформираме нашите педагогически намерения в реални потребности за детето? Или как да се постигне координация между това какво искаме ние (възрастните) за детето и какво иска самото дете? И втори въпрос, който ми се струва, че е основополагащ: Къде е границата между нормативността и самоактуалицацията на детската личност?- или как културната норма, предавана от възрастния, да подпомага процесите на амплифкация или да обогатява детското развитие?
За да избегна недоразумения привеждам цитат от А. Маслоу, който разбира самоактуализацията „ като непрекъснато осъществяване на потенциални възможности, способности и таланти, като осъществяване на своята мисия или призвание, съдба и т.н.; като пълно познание, което да даде основата за приемане на собствената природа” Маслоу, А. ПСИХОЛОГИИ БЫТИЯ.
http://nkozlov.ru/library/psychology/d2362/
Ще се радвам ако и други колеги си поставят тези въпроси и споделят техните виждания по повдигнатите проблеми.
Една интересна гледна точка, по темата, можете да откриете в: Димитров, Д. Обогатяващо педагогическо взаимодействие в предучилищна възраст. Изкуства, София, 2012.
Нямате права да коментирате тази публикация.
всички ключови думи