Човешките взаимоотношения (People relationships)
Когато общуваш с другите, отделяй внимание за тях. Нищо не ти струва да ги похвалиш. Обръщай внимание на интересите им. Постарай се да спечелиш чувствата им и тогава обсъждай доводите им. Всички обичат да бъдат с добър слушател, който умее да ги окуражава.
Изгода за сметка на другите! Това е само илюзия за успех!
Тези и други добри и мъдри съвети прочетох снощи в един клип, на който попаднах случайно. Подписвам се под тях, защото в различни етапи от живота си съм стигала до всеки един от направените изводи.
Особено силни са следните формули:
Животът е пример за взаимодействие.
Победа или победа - търси се взаимната изгода.
Победа или загуба - аз печеля, а ти губиш.
Загуба или победа - аз губя, но ти печелиш.
Двете упорити взамодействия – победа или загуба,
завършват винаги със загуба или загуба.
Резултатът е отмъщение или равнодушие.
За някои победата е да се почувстваш, че си над всички. (Огромна грешка!)
А всъщност - с желанието си да бъдеш над всички - не си никакъв победител!
Ето и самия клип.
Всеки един човек, стига да не навлиза грубо в нечие пространство - с агресия, с лоши намерения, има правото най-малкото да бъде чут. Това е най-малкото. А още колко други права му се полагат... Темата наистина е доста обширна.
И аз като теб мисля, че добрата дума и усмивката постигат много повече от желанието на някои хора да се налагат над другите. Много повече. Всъщност добрата дума и усмивката постигат всичко.
Рози, всеки един от нас си има и плюсовете, и минусите - никой не е съвършен, но когато се прекали със солта, обикновено изхвърляме яденето... Когато се прекали със сладостта, също ти става тежичко. Златната среда! - там е истината.
Формулата за златната среда важи за всяко нещо в живота, сигурно защото в природата и в човешките отношения най-важна е хармонията, а тя изисква везните да застанат в равновесно положение.
Мисля, че всичко е много индивидуално и минава през личното светоусещане на всеки човек, макар да има обществени норми, които в известна степен очертават границите на търпимото и извън тях обикновено "нишката се къса".
Говорейки за златната среда, имам предвид точно това, което и ти смяташ за правилно - всичко да бъде умерена степен. И компромисите в това число. Не може да се правят компромиси винаги и на всяка цена, защото това значи абсолютна безпринципност и безотговорност към себе си.
Много ми са полезни ,скъпи дами,вашите умни приказки!Благодаря ви!
И все пак Еве, компромисите са понякога внезапни,според ситуацията.По-късно не си ли казваме,че следващият път няма да е така.Ето,тук аз стигам до прекъснатата нишка на взаимоотношенията,които вече в живота си превърнах в безразличие.Тук мен много ме болеше.Тогава казах,ако на ръката си имам пет пръстта и този брой приятелски взаимоотношения са ми достатъчни,аз съм щастлива.За сега е така.Всичко друго обаче е като в служебно правителство.
Само един живот просто не е достатъчен!
Скъпа Вили! Научих се да спазвам едно просто житейско правило на Лилиан Глас: " Да спрем, да се огледаме и да се ослушаме". Така избягвам междуличностните сблъсъци, които после ме карат да съжалявам за едно или друго неправилно взето решение. Научих се да се вглеждам в лицето на хората, да се вслушвам в това, което казват. Ако ме карат да се чувствам зле, просто ограничавам контактите си с тях, за да си спестя някои негативни емоции.
Волтер е изказал велики мисли, една от която ми е много любима:
Може и да не съм съгласен с това, което казваш, но докато съм жив, ще защитавам правото ти да го казваш.
Някои хора не разбират казаното и го бъркат със свободията, с "разхайтеността на словото". (Слагам в кавички израза, защото не е мой.) А всъщност за мен тези думи значат, че правото на мнение е исконно човешко право и това мнение трябва да бъде чуто, а не отнемано.
И за още една мъдра мисъл на Волтер си спомням:
Който е добър само за себе си, не е добър за никого.
Вили, и при мен е същото - разочарованието се превръща в пълно безразличие с времето. Може би това е някакъв вид защитна реакция. Знае ли човек...
В състояние съм да простя и да забравя грешките, допуснати от незнание, невнимание, ненарочно. Но когато човекът си е просто такъв - няма смисъл да се опитваме да разберем мотивите му. По-точно, разбира ме ги, но той си е просто такъв и от него не можем да очакваме да надскочи себе си.
Вяра, да, сърцето е водещо! Емоционалният интелект е най-важен, защото ние, хората, сме социални "животни".